1997 ГОДИНА   ОКТОМВРИ - ДЕКЕМВРИ

ДРОГИРАНЕ НА НАЦИЯТА

Спомняте ли си миналата година по същото време? На 2.10 (1996) бе убит Андрей Луканов. На 3.11 беше втория тур на президентските избори на които „синият“ Петър Стоянов победи „червения“ Маразов с 60:40. На 21.12 конгрес на БСП уволни Виденов като свой председател и избра на негово място Георги Първанов. Залогът в  битката е огромен – кой да управлява парите в следващите десетилетия. В този смисъл България вече не е същата. По-вярно е да се каже, че Партията вече не е същата. Мафиотите станаха повече от комунистите.
За мен в това има лъч надежда, защото мафията е извънзаконова структура и като такава няма шансове да оцелее в едно уредено общество. И в този смисъл новият президент Петър Стоянов направо стана без да иска пророк, изричайки думите „Фабриката за илюзии вече е затворена“. Написах „без да иска“, защото съм убеден, че Адвокатът в него си мисли Нещо, а Съдията – съвсем друго. Съдбата на европейска България е в края на краищата да не остане извън законовия свят.
Кога ще стане това? Когато му дойде времето. Впрочем има един по-спешен въпрос: КОЙ Е СЛЕДВАЩИЯТ КРЪСТНИК след Луканов?
Междувременно на 19.11 (1996г.) седем от общо 15 партии, които членуват в коалицията СДС, заобикаляйки Националния Изпълнителен Съвет, подписали споразумение за създаване на Консервативен алианс в рамките на обединението. Защо употребих минало невидяно време? Защото какво значи „консервативен алианс“ в едно либерално движение и кои точно са тези 7 партии, кой да ти каже. Медиите не съобщават. На 3.01 вече 1997-ма “народът излезе на улицата“, а шефовете на трибуквените обединения ВИС, СИК и другите им подобни отидоха на топла почивка в посока Куба и Доминика. СДС стана партия. Преписвам от в.“Труд“ отговорът на един случаен минувач, когото интервюирали на улицата. Той казал: “Ако исках да стана син партиец, да съм станал червен такъв още преди 40 години.” И аз мисля да се присъединя към неговото мнение.
С такава нагласа прочетете моя разказ за последните три месеца на текущата 1997-ма година.

Досиета.  продължение

Продължавам оттам, докъдето бях стигнал – в НИЕ1,2,3,4...
През юли 1997г. Народното събрание прие НОВ закон за досиетата. Ще припомня само заглавието му – “Закон за достъп до документацията на Държавна Сигурност”.
Ново начало, не намирате ли? Не за отваряне на досиетата, а само за “достъп”, и то не до досиетата, а до “документацията” на ДС.
И ето някои резултати („сини”!) до края на годината 1997:

·                          Във в.“Демокрация” от 11 юли чета: “Бонев нарече опашата лъжа твърденията, че в момента се пишели досиета и отхвърли възможността да се сътворят такива “оригинали”, които да издържат експертиза.
Ама каква експертиза, моля ви се?! Самият Богомил Бонев предложи, наложи!, досиетата ДА НЕ СЕ ПРЕХВЪРЛЯТ в държавния архив, а да си останат в архива на МВР. Как ще се доказва нещо, когато няма достъп до документа оригинал?
Отново цитирам вътрешния министър Богомил Бонев (има го във всички вестници, конкретният цитат е от “Стандарт”): “Главният прокурор има чисто минало, обяви вчера Богомил Бонев. Според него Татарчев няма защо да чака отварянето на досиетата, за да се убеди, че не е в никакъв списък на ДС. Двамата дадоха съвместна пресконференция в парламента за промените в НК и НПК.”
След две-три години Костов ще смени вътрешния си министър. Не му вярвал! Ами, как да стане завоюването на това доверие? Ако се върнете 100-тина страници назад, в раздела “Роко и неговите братя”, ще намерите следния запис: “Богомил Бонев заплашил с оставка, ако кабинетът не гласува декларация в защита на акцията, защото “бил подложен на силен натиск от прокуратурата и Ахмед Доган” (в.”Капитал”, 21.04.1997)”
Аз също нямам доверие на Богомил Бонев!

·                          Самият Иван Костов беше заявил  още в края на юни (има го във всички вестници): “Депутати, министри и магистрати САМИ ДА ПРИЗНАЯТ публично с декларации дали са били доносници.”
Ашколсун! Какъв трогателен наивизъм!
Доброволното признаване включва ли самият Костов? Или пък шефа на парламентарната комисия по национална сигурност Христо Бисеров? Или пък Веселин Методиев, който заедно с Бисеров пише текстовете, които да залегнат в Закона за досиетата?
И още (пак в “Стандарт”): “Премиерът Иван Костов сподели вчера, че си е видял досието. Той обаче не се впечатлил особено, след като прочел кой от познатите му е доносничил за него пред службите. Костов няма да търси възмездие и предпочитал да забрави наученото.”
Пепел ми на езика! Но “Платон ми е скъп, обаче истината ми е по-скъпа”. Какво сега? Да се развежда ли? Или да помни какви ги е вършил на младини и по време на прехода? А-ааа...

·                          “Континент”, 14.07.1997г.: “Да се отворят досиетата на президента, конституционните съдии и всички магистрати до окръжно ниво, поиска вчера в предаването “Неделя 150” депутатът от ОНС (ДПС! – припомням) Александър Каракачанов. След като Петър Стоянов сам поиска да види досието си, проблемът с него отпада, уточни Каракачанов.”
Не съм убеден дали проблемът с досието на Петър Стоянов е отпаднал. През юли ОНС предложи закон за лустрация. Петър Стоянов се обяви срещу този закон. Щял да попречи на националното съгласие! По този повод коментарът на Радио Свободна Европа бе: “Опонентите на лустрацията са категорично неправи. Само пречистването ще доведе до успех нацията.”

·                          Законът за досиетата се появи в “Държавен вестник” на 6 август. Веднага парламентарната група на Демократичната Левица внесе искане в Конституционния Съд срещу този Закон. Обаче... понеже... защото... конституционните съдии са на морето в отпуска, този маловажен въпрос бе отложен за есента. Впрочем докладчик по делото е Николай Павлов. Прокурор с изключително съмнителна репутация! Нямам предвид само нравствено, има и действия.
А искате ли да научите реакцията на Главния прокурор? Ето я: преписвам от “Стандарт”: “Все още не съм прочел закона, никой не ми го е предоставил и не е искано мнението ми, добави той.”
Тарикати! И “храбреци”! “Можем веднага да отворим архивите до 9 септември 1944г.”, казал Богомил Бонев. Че и лъжци! Дори това няма да направят.

·                          “Труд” от 16 септември 1997: “”Няма да има наказателни санкции срещу депутати, които по закона са били уличени в сътрудничество с бившата ДС. Въпрос на личен и морален избор е обаче, след като видят досиетата си, министрите да подадат оставка и да бъдат освободени от длъжност. Това може да стане само по тяхно желание, те не са длъжни да огласяват съдържанията на досиетата си. Това съобщи агенция “Балкан”, като се позова на шефката на синята парламентарна група Екатерина Михайлова.”
По този повод ген.Владо Тодоров (това онзи ли е, дето май лежа няколко дни в затвора за унищожаване досието на писателя Георги Марков?) е казал, че 5-ма министри в кабинета на Костов са агенти на ДС. Без, естествено, да съобщи имена. А ген.Любен Гоцев го допълнил, че “не е лошо да има разузнавачи в Министерския съвет”. (“Новинар”, 27.09)
(Оставки в Костовото правителство ще има чак след две пълни години. Цели 8 оставки!)

·                          Към средата на септември Конституционният Съд излезе с решение, че президентът, вицепрезидентът и неговите собствени 12 члена няма да бъдат проверявани за връзки с ДС. Аргументът им е: “Това са лица, които олицетворяват нацията и огласяването на досиетата им може да удари по имиджа на България”.
Справка с Конституцията: Всички граждани в Република България са равни. Оттук съвсем не следва, че ако лицата “олицетворяващи България”, са се наакали в гащите, това трябва да се скрие, и от Света включително? А като се размиришат какво ще правим? Какво казва К.Съд в този случай?
Аз допълвам, по-скоро припомням, че само след 20 дни председател на Конституционния съд ще стане 85-годишния професор Живко Сталев. Познавам го чудесно покрай броенето на гласовете в онези демократични избори през 1990-та година. Според в.”Континент” от 13 октомври 1997  предишният председател на КС Асен Манов е гласувал против решението за засекретяване досиетата на конституционните съдии!
(Не знам странно ли е, закономерно ли е, че намирам една страстна защита на „проф. Живко Сталев, един от най-уважаваните у нас и в чужбина магистрати”. Подписана е от Фани Чоджумова, кореспондент във в.”Континент”, 24 септември 1997г. )

Сега някои резултати („червени”!) до края на годината 1997:

·                          Журналистката в “Труд” Румяна Братованова в броя от 12.07.1997 е написала един материал “Всеки трети българин бил доносник”. Някаква тънка подигравка и достатъчно осезаемо грубо изместване на въпроса, недостойно за български журналист, е моята оценка. Преценявайте сами:
“По партийна (синя) линия беше обещан масиран рейд срещу престъпността. Тя се оказа навсякъде: като гущер, хидра, червен израстък, бухалка, бяла якичка, депутат с кифла, човек с куфар (на търговия), приятелски кръг в житния бизнес, черешов рекетьор, нефтен барон, луднал войник, който стреля напосоки, управник на конци, ченге, мутирало в охранител, секструженичка край КПП, фараон, митничар със замък, банкер с климатик и фалит, ляв лидер, с когото граничи България на изток. И дори пенсионер, който работи като пазач, но не декларира незаконния си доход. В простъпка е и леля Райна, която продава млякото на кравата Фани в ранния сумрак пред панелните блокове. Излишно е да се гадае кой ще бъде разобличен. Най-виновна е кравата Фани, че ги  захранва престъпните душици с незаменими белтъчини, наместо да агитира срещу тях или поне да звънне на Иван Костов за скверните им навици, та да настъпи най-после ред в досието на тази държава.”
Добавям още материал за анализ.
- Слушайте какво е написала Румяна Братованова (“Труд”, 24 юли 1997) за колежката си от радиото Божана Димитрова. “Остарелите журналисти не ги убиват, а ги свалят от ефир. Сигурно някои от онези, които сега са й произнесли присъдата (на Божана Димитрова), са минали през нейния непрофесионален ПУЦ. От предаването “Разговор с вас” – на живо, тръгва цялата нова школа на радиото. Без Божана радиото няма да пропадне, но ще стане по-студено. Божана Димитрова – една от запазените марки на радиото ни, няма да седне да плете на една кука – тя ще си намери място в някоя от частните радиостанции. Но не завиждам на новите гласове, щом трябва да се утвърждават в нейната сянка.”
- Мое свидетелство. И подкрепено от времето. Божана Димитрова е онази, която в продължение на 20-тина години от всичките 35 управление на Тодор Живков, беше “отдушника на народа” в радиоварианта на “Всяка неделя” – “Разговор с вас”. И както Иван Гарелов, така и Божана Димитрова, и Кеворк Кеворкян, ще се окажат, че са агенти на ДС. Нищо чудно – в тоталитарната държава възможно ли е тиранинът-деспот да дава думата всекиседмично на човек, който не е негов. Разбира се, че е немислимо. Немислимо е и Румяна Братованова да не се сеща за ТОВА. Румянке, ти имаш ли псевдоним в ДС? Ще научим и това след време.

·                          Петко Симеонов си разговаря с Валерия Велева от „Труд” (26 септември 1997):
Петко: „Когато трябваше да бъде избран Филип Димитров за председател на НКС (става въпрос за 1991г.), по частен път поисках сведения за шестимата кандидати за този пост. Имах информация кои от тях са чисти.”
Валерия: (В скоби пояснява кои са шестимата: Александър Йорданов, Петър Дертлиев, Филип Димитров, Стоян Ганев, Стефан Гайтанджиев, Петко Симеонов) и пита „Кои бяха свързани с ДС?”
Петко: „Няма значение”
Е, има значение! Дори и само заради едното уточнение – какво значи да искаш информация от ДС „по частен път”? Но и без да ни казва някой, днес след 6 години само!, от 6-мата петима са вън от СДС. Употребени,  върнати им на ония от ДС, дето ни ги пробутаха.
- Е, има значение, дори само за едни други Петкови думи от същото интервю: „В тогавашното ръководство на комунистическата партия (началото на 1990г.) имаше няколко души, които направиха всичко възможно преходът да стане мирен. Не им беше лесно. Семерджиев, Джуров, Луканов, Станко Тодоров и Петър Младенов имат лични заслуги за гражданския мир в България.”

·                          Във в. "Стандарт" от 6 октомври 1997 в редакционен коментар на първа страница (неподписан) "Европа не иска нашите доноси" се казва: "На чужденците им омръзна от провинциалните ни политически навици. По тази причина лично генсекът на Съвета на Европа остави дипломатичния тон и направо ни посъветва да престанем с доносите срещу всеки, който е на власт. Независимо кой е в опозиция."
По-нататък в коментара се обяснява, че става дума за това, "как някои бивши политици Стоян Ганев и Желю Желев само чакаха да минат Драгоман, за да започнат да доносничат срещу България"; "Хората на Доган плашеха да се оплачат на Европа от политически репресии"; "Соцлидерът Г.Първанов събра чужди посланици да им обяснява как у нас опозицията не я бръснат за пет пари"...
Изобщо не става дума за Такива "провинциални политически навици". Аз не обвинявам Желев, Ганев, Доган и С-ие за Тези им действия срещу България. Обвинявам ги за предателствата им срещу избирателите им. Това не е провинциализъм, балканизъм, профанизъм и т.н. Това е чиста проба настояване политиците ни да бъдат МОРАЛНИ. Главният редактор на вестника – Юлий Москов изглежда иска да ни внуши друго. Въпросът е дали го прави целенасочено или просто от неразбиране на проблема. Как мислите вие?

·                          На 22 октомври 1997-ма от трибуната на Парламента вътрешният министър Богомил Бонев  изброи 23 имена на служители на бившата ДС, които комисията, ръководена от него, е разкрила за тези три месеца от юли до октомври. 14 от тях са депутати в действащото НС, 3-ма от Висшия Съдебен Съвет и още 5 от различни други ведомства. Предишният ден беше съобщена по-голяма бройка – 28 души. А пък някои „начетени” от БСП говореха преди седмица за 68 души. Защо така?
Някои от „набедените” (според вестник Дума) са известни на обществеността от години: от ДПС Ахмед Доган, Юнал Лютфи, Осман Октай, Кемал Еюп и Кадир Кадир, Христо Смоленов и Христо Иванов от БББ. За какво „опозоряване” (според „Новинар”) може да става дума, като и децата знаят агентурните им имена?!
И заради това България ще си остане с мръсни ръце!