РАДИО ”ДРАМАТА”

В края на предишния том на НИЕ можете да намерите един анализ на Иво Беров от юни 2000, посветен на лъжите на вестниците, радиото и телевизията (точно в този ред), че “всичко в България е пред провал”. Анализът беров завършва така: “Но точно подобна медийна политика е пред провал, а не България, защото всички лъжи са до време.”
Съвсем вярна констатация, известна от векове впрочем, че “всички лъжи са до време”. Обаче изказана публично едва една година преди залеза на Иван Костов. Защо, след като лъжите в медиите (изобщо няма да засягам времето преди 1989) са практика, която покрива всичко друго?  Така разбирайте подигравката в заглавието радио-“драма”.

Не мисля да разказвам подробно за драмите в БНР, в частност. Ще го направя съвсем накратко, след малко. Сега да видим Лицата в днешните събития. Те, Лицата, също като Събитията, се повтарят през годините. Вероятно поради същите проблеми, които са стояли пред Мойсей, та да разкарва народа си през пустинята цели 40 години.
(1990 + 40 = 2030 година. Шегувам се.)
Самият Иво Беров не е младок, та да открива “топлата вода” – роден е  в 1953-та, т.е. по Десети ноември е бил на 36 години. За първи път се сеща за политика в 1994г. като сътрудник в предаването на Иван Гарелов “Панорама”. После се установява във вестник “Демокрация” на Невен Копанданова (описваното време тук), за да премине на “частна практика” в отбора на ДСБ. Подобно на Евгений Дайнов, Огнян Минчев, Явор Дачков, Люба Кулезич, Сашо Диков...

Продължавам с Радосвет Радев, собственик на частното радио “Дарик”. (Провокиран съм от странното съвпадение в оценката за Дарик радио на Славимир Генчев от по-горе- “може да завиди всяко радио, даже “Дарик”, и на Иво Беров от споменатата статия- “най-сетне попада на “Дарик радио” и с изненада установява, че”.) Радосвет Радев е роден в 1960г., но не си е губил времето като Беров, а направо е отишъл в ДС 6-ти отдел още преди 1989-та. Затова е един от основателите на Бизнес-клуб “Възраждане” (Валентин Моллов 1991, завършил ДС-факултета на МВР), а в новия век е съосновател на най-големия пенсионен фонд “Доверие”.
(Отново аз: Забележете, че ПФ се казва “Доверие” и си спомнете, че комунистите са нарекли лагера край Ловеч “Слънчев бряг”, на името на открития само година по-рано моден морски курорт край Несебър. Или пък, че Фидел Кастро управлява 50 години Острова на Свободата.)

Или пък, че най-големите борци против режима на Тодор Живков  ПРЕДИ 1989г., са били Кеворк Кеворкян (БНТ, ”Всяка неделя”) и Божана Димитрова (БНР, “Разговор с вас”). И двамата са станали тайни агенти на ДС - вероятно за да го опознаят по-добре и да се борят по-ефективно с режима отвътре. (Не се сещам как по-иронично да го напиша.) Впрочем Кеворкян СЛЕД 1989г. стана еротичен издател и собственик на първото чалга-радио “Сигнал +”, а Божана Димитрова се пенсионира с легендата, че е учител на де що има млади демократично-жълти журналистки. Вкл. и на родната си дъщеря Милена от в.168 часа. (Ако помните...)

Прескачам един куп “старци”, започнали кариерата си в червената партия,  и станали “законодатели” в демократичните години на България: Андрей Райчев и жена му Виза Недялкова, Юлий Москов, децата на Георги Боков – Филип и Ирина, Иван Башев и дъщеря му Миряна, Любомир Янов и дъщеря му Моника, Георги Трайков и неговите синове Хараламби и Боян, Генчо Бъчваров и дъщеря му Румяна, Недялко Йорданов и синовете му Асен и Недялко, Валери Запрянов и дъщеря му Екатерина Запрянова, Любен Генов и дъщеря му Екатерина Генова, Илияна Беновска и нейната дъщеря... Те не са преки участници в Събитията в “радиодрамата” от тази 2001 година. Е, пак ще им дойде реда, ако не е идвал досега.
Но виж едни младежи, без потекло като гореизброените, обаче направо щатни протестъри в нова България, участващи в “драмите” векове наред, пардон – дълги години, няма как да пропусна. Имената на най-характерните такива са две: Силвия Великова и Петър Волгин.
Жената – Силвия, я познаваме поне от 5 години към днешна дата. Много е напориста, макар да го раздава скромно – гледа предимно надолу и няма големи началнически амбиции. Не иска да става шеф на радиото, но иска да няма шеф в радиото. Не иска да отиде в частно радио, може би защото там няма как “да няма шеф”. Дали си е такава особнячка или има някаква забрана от червените среди да расте нагоре, не мога да кажа. Според мен по-скоро е второто, но всъщност това няма никакво значение. Има ли някакъв скандал в радиото по повод “ограничена или отнета свобода на словото” на работещите в него журналисти, демагожката Силвия Великова е там – в първата редица под плакатите и винаги вдясно на екрана на телевизора. Може би ще си спомните 1995, 1999, сега – 2001. Ще избързам напред във времето – и 2007, 2013, 2016, 2019... Антуражът около нея се мени: Лили Маринкова, Таня Величкова, Къдринка Къдринова... тя вечна като Амбър, същинска Янка Такева. Джангър да става. Съвсем определено заявявам, че Демокрацията няма нужда от “хлъзгави” жени от типа Великови.
Петър Волгин е същият вечен. Той започна по-късно (роден 1969) от г-жа Великова да протестира, но е по-деен – търси водаческата роля. А и е по-малко демагог – червенината му става все по-червена. Впрочем знаете ли, че истинското му име на този Волгин е Петър Петров Георгиев. Спирам дотук с него. Засега.

Самият скандал в държавното Радио, макар да се води за нов – от февруари 2001 година, всъщност е продължение на един нестихващ в  годините спор кой да води бащината дружина в медиите. Не знам дали ще ви помогне да се ориентирате в първопричината за “скандалите”, но ще ви дам справката кой е бил шеф на Радиото през годините:
- Докато режимът на комунистите е стабилен, се сменят само двама: Боян Трайков 1973 -1981 (първите 4 години зам.шеф на БНР) и Стефан Тихчев 1982-1986;

- Когато се задава перестройката започва въртележка: една година Лальо Димитров, година и половина Любомир Павлов;
- В годините на Прехода настава суматохата: първите 3 месеца – Филип Боков, следващата година и половина Александър Владков, от “Боянските ливади” до оставката на Беров – Иван Обретенов, по времето на Жан Виденов – Вячеслав Тунев;
- И вижте сега при Иван Костов: Лиляна Попова (юли-ноември 1997), Мартин Минков (ноември1997 – януари 1998), Александър Велев (от януари 1998 до януари 2001)
И навлязохме в нашия сегашен скандал: Данаил Данов (януари и февруари 2001), Иван Бориславов (февруари – април 2001), Александър Бръзицов (20 дни от май 2001), за да се дойде Поля Станчева - от появата на Симеон II  през май 2001, та чак до май 2007 година
Какъв е изводът, МОЯТ извод? – Щом властта е стабилна, и Радиото е стабилно, няма скандали. Почне ли да се клати властта и идват скандалите. Което означава, че Радиото не е информационен източник, а политически орган. Открих Америка, нали?!

Ще дам информация в аванс, защото тя касае пряко нашите сегашни герои Силвия Великова и Петър Волгин:
От май 2007 до май 2013 шеф на БНР е Валери Тодоров, От май 2013 до май 2016 – Радослав Янкулов, от май 2016 нататък – Александър Велев. Ако си направите труда да сравните датите на протестната активност на нашите двама дежурни герои Великова и Волгин, ще установите пълно препокритие с “почервеняването” на държавата. Ето ви още едно предположение защо те седят в държавното радио! И следва въпросът: Журналисти ли са Силвия Великова и Петър Волгин или са изпълнители на ДС-поръчките в БНР?

И понеже краставите магарета се подушват през девет баира, да ви представя кои други “магарета-журналисти” започват “да реват в отговор”. (Периодът на справката е мандатите на Данаил Данов, Иван Бориславов и Александър Бръзицов.)
- 18.09.2000 “Демокрация”, журналистът Димитър Василев: “Какво да кажем за дуета Тан-Ве и Сил-Ви, които окопани зад формулата “че медиите са коректив на властта” жилят слуха ни, тровят го с черните си пророчества?”
И още малко от същия Димитър Василев, но от 4.05.2001: “Ти махваш с ръка и преместваш скалата на “Дарик”. А там пък се занимават с Царя.”
- 16.01.2001 в.“Сега”: “60 журналисти от “Хоризонт” искат оставката на НСРТ.” – Оттук запомням бройката: 60, и че се иска оставка на НСРТ, а не на някой конкретен шеф в Радиото.
18.01.2001г. “Демокрация”, Юлиана Ончева: “Протестите в БНР са плод на интриги срещу конкретната личност Поля Станчева. Това, че тя идва от пресцентъра на Парламента и симпатизира на управляващите, едва ли може да се приеме за сериозен довод против кандидатурата й.”
21.01.2001 в.”Труд”: “Найден Андреев: Най-добре е Костов да си назначи радиошефка”. (Радиошефка?! – в женски род)
28.01.2001 “Труд”: “Поля Станчева е най-желана за директор на БНР от журналистите, които работят там. Това показаха резултатите на БМК -Българската Медийна Комисия вчера, след като бе отворена кутията за номинации на радиоработниците, поставена на 23 януари  в сградата на Драган Цанков 4.”
8.02.2001 “Демокрация”, Виолета Радева: “Крайно време е някои лица и групи да спрат зад това смокиново листо “професионализма” да крият близостта си с тайните служби. Защото радиото не е само средство за информация. То е и културна институция и начело трябва да стои личност с присъствие в културата. Че някои радиобърборини не го били чували, е белег само за тяхното лично равнище.”
8.02.2001 в. Новинар” цитира Петър Волгин: “Бориславов ще го изнесем ръчно. А НСРТ са подлоги – треперят за заплатите си от 700 лева и заради тях са готови да направят фелацио на всеки.”
Фелацио?

Да представя един от 6-мата кандидати за шеф на БНР, които НСРТ изслушва в тия дни. Казва се Илиана Беновска. Нататък от “Труд”, Диана Тенчева: “Бившата шефка на телевизия “7 дни” Илиана Беновска лансира идеята за еротика в късните часове по БНР.” Голяма мераклийка. Има я описана в НИЕ-1. И на дърти години ще залага на късите поли (вж. НИЕ-8 например)
13.02.2001 “Труд”, Борис Карадимчев: “Дълбоко съм възмутен от онова, което се случва около избора за генерален директор в БНР. Унизително е и поведението на в.”Демокрация” по този случай. В публикуваната в него декларация на български интелектуалци в подкрепа на Иван Бориславов има мъртви души. Това обаче няма да попречи аз отново да гласувам със синя бюлетина, защото пътят е един, макар и с много грапавини.”
16.02.2001 в.“Сега” съобщава 20 имена на протестиращи журналисти. Преписвам от там: Силвия Великова, Таня Величкова, Владислав Остоич, Лили Маринкова, Ангел Шойлев, Аглая Бицина, Красимир Луканов, Савелина Савова, Георги Василски, Станислав Цонев. Допълнително са добавени Петър Волгин и Катя Тодорова. И това че “Иван Кулеков подкрепя протестиращите журналисти”.
Лили Маринкова същия ден ще обяви друга бройка: “600 журналисти от БНР протестират”. Гледам една снимка във в.“Стандарт” (на Николай Дончев) на протестиращите, които са се събрали пред “гъбата” – сградата на Драган Цанков 4. Преброявам не повече от 60 души.
19.02.2001 “Демокрация” журналистът Любен Лачански: “Докато пишех тези редове, получихме телефонно обаждане от съпругата на г-н Иван Бориславов, че след милиционерското предаване, ръководено от Лили Маринкова, той е получил тежък инфаркт и в момента се намира в реанимацията на “Пирогов”. По време на транспортирането му той е успял да промълви на близките си, че така най-демократично се убиват хора.”
20.02.2001 “Демокрация”: “Крайно манипулативното и разрушително поведение на определени журналисти в БНР надхвърля границите, допустими в което и да е демократично общество. Особена крайна е г-жа Лили Маринкова. В името на нормалния диалог, който трябва да се води в медиите, настояваме категорично тя да подаде оставка. Призоваваме всички демократично мислещи граждани да подкрепят нашето искане.” – подписали проф.Михаил Огнянов, проф.Димитър Ненов, проф.Ангел Венедиков, София Шишманова, Стоян Милев, Ани Драндарова, Илияна Батембергска, Светла Мечкарова.
21.02.2001 “Труд”, Милена Бойчева: “Случилото се в радиото е само панделката на едно гражданско неподчинение с широк обхват. Ако НСРТ носи вина за неуместния избор на радиошеф, кой е отговорен, че НСРТ е такова?” (Ех, Милено... Говориш за “панделката” – изборът на радиошеф, а си стъпила върху “дебелото корабно въже”: Хъшовете на Слави Трифонов повече от година наричат Националния Съвет за Радио и Телевизия Не СеРеТе!? И се правиш, че не го виждаш. ЗАЩО?)
21.02.2001 “Демокрация”, проф.Драган Бобев: “Стремя се да бъда непредубеден слушател и да разбера позициите и основанията  и на двете страни в спора в радиото. Но не мога да се примиря с всекидневното поругаване на националните и демократичните придобивки на народа ни. Срамувам се от репликите на отрядничките (С.В., Т.В., М.Ф., Л.М.) от програма “Хоризонт” и “Неделя 150”, които едва ли имат моралното право да търсят отговорност, а още по-малко пък да поучават българския народ за човешка съпричастност, норми на обществено поведение и форми на политическа отговорност. Тази ръжда, която 10 години вече корозира общественото съзнание, трябва веднъж завинаги да бъде отстранена.”
23.02.2001 “Демокрация”, Снежана Керанова: “Вчера Петър Стоянов прие композитора Александър Бръзицов, който пое функциите на получилия инфаркт генерален директор на БНР Иван Бориславов. Всеизвестно е, че държавният глава не е експерт нито в областта на медиите като цяло, нито в сферата на радиожурналистиката в частност.”
(Вмъквам, че това не е съвсем така. Първо президентът има своя квота в състава на НСРТ. И второ – по същото време неговият роден брат Емил Стоянов стана собственик на новата частна телевизия “Европа”.)
24.02.2001 “Демокрация”, Ася Грънчарова: “Предводителката на вълненията в БНР Силвия Великова протестира, протестира, па отскочи до Пловдив, за да отрази посещението на президента Петър Стоянов. После пак протестира по микрофона в студиото и по мегафона пред “Драган Цанков” 4, па литне до Скопие, за да информира слушателите за визитата на държавния глава в македонската столица. Толкова ли е незаменима тази непримирима боркиня срещу новоизбраното ръководство на БНР?”
26.02.2001 “Труд” Диана Тенчева: “Вчера полицията подпомагаше работния процес в радиото. Конакчиев и Янев въведоха гостите си в студиото под строга охрана. Гостите бяха Анастасия Мозер, Велислав Величков от СДС, Любен Дилов-син от Гергьовден, войводата от ВМРО Красимир Каракачанов и Кемал Еюб от ОНС.  БСП и партньорите им от “Коалиция за България” отказаха участие в предаването.”
Пък един колега по призвание на Димитър Шумналиев и от същата партия, писателят Христо Карастоянов-Дядото допълва: “Едва ли полицаите имат нещо против Силвия Великова, нали?”
27.02.2001 “Сега”, Делян Кючуков: “Зарята на 3 март вместо дербито на 16-я кръг от Висшата лига ще гледат феновете на БНТ.”
(За телевизията е, не е за радиото, но не мога да пропусна меката забележка – объркан човек, обърнат словоред.)
14.03.2001 вестник “Сега” написа: “В държавното радио плашат с гражданско неподчинение” и излъга. На снимката към този материал виждаме само Петър Волгин, Силвия Великова (пак долу вдясно) и Таня Величкова “да плашат”. Не е цялото “държавно радио”. Но пък “Сега” уведомява, че лидерът на КНСБ Желязко Христов е казал: “Ще съдим новото ръководство на БНТ, ако посяга на правата на протестиращите и ако не зачита трудовото и социалното законодателство”. Е, и Желязко Христов не е от “държавното радио”. Но той ще осигури масовката за “гражданското неподчинение”.
15.03.2001 “Демокрация”, интервю на Юлиана Ончева с Румен Янев, (познат като рокдинозавъра от група “Тангра”) новоназначеният водещ на “Неделя 150” (заедно с Величко Конакчиев): “На 50 години съм, имам 4 деца. През 1990г. създадохме списание “Ритъм”. Всъщност разковаването на вестникарския език започна от нас, а след това Петьо Блъсков и Валери Найденов го пренесоха в “168 часа” и “24 часа” – защото ние си пишехме хъшлашки, но никога не сме били цинични. А за уволненията – аз казах и при представянето си пред НСРТ – ще подложа целия състав на БНР на конкурс и който издържи остава, другите – не.”
20.03.2001 вестник “Стандарт”, Лили Маринкова:  “В ефира ще звучи спусната отгоре правда.”
(Хващам се за думите на Маринкова за “спуснатата отгоре правда”. Може да ме обвините в мнителност, но да се защитя.
Запазил съм едно интервю на Валерия Велева с Лили Маринкова – “Труд”, 17.02.2001. От него научаваме, че Лили Маринкова е щастливо омъжена за студентската си любов Петър Маринков, известен български драматург на театър “Сълза и смях” отпреди промените още, и има двама сина от него, родени 1980 и 1985 години. Няма как да не попитам дали е най-сполучливо интервюто да е дадено на Валерия Велева, която обу журналистическите си пантофи в спалнята на Ахмед Доган. Имам запазени страници в Хрониките, на които е фиксирано меко казаното злобно журналистическо перо на г-жа Маринкова в годините 1991-1994 към участието на СДС в демократичния живот на България. Тя, точно в тези години, беше колежката на Виза Недялкова и Мико Петров в предаването “Неделя 150”. И за нея, както за Виза и Мико, някой може ли да каже с какво са се занимавали преди 1989-та? Освен, че са съответно жена на Андрей Райчев и мъж на Аглая Шамлиева. Все много принципни журналисти, започнали кариера след среща с подходящ човек.)
22.03.2001 писмо на Йосиф Сърчаджиев до членовете на НСРТ: “Гласувал съм убедено за избора на г-н Иван Бориславов като генерален директор на БНР. Избора си няма да променя под какъвто и да било натиск. Не откривам никакви допирни точки с незаконните действия на разбунтувалите се титани на журналистическата мисъл и слово, които сега играят на жертви.”
23.04.2001 “Демокрация”, Емил Николов, водещ в сутрешния блок на “Хоризонт”, един ден по-рано пребит на улицата от неизвестни: “Погрешно е рейтингът на “Хоризонт” да се свързва с отстранените от ефир журналисти. Този имидж на програмата се гради още от 1971г. Престижът на “Неделя 150”  се дължи не единствено на Лили Маринкова (знаете: нейн съпруг е Петър Маринков от време оно) и Величко Конакчиев (негов брат е Дончо Конакчиев от БСП), но и на Еди Емирян и Мико Петров.”
11.05.2001 “Демокрация”, Данаил Глишев, новоназначен в “Неделя 150”: “Моят стил е стил на коректна информираност. Не желая да правя коментари, не желая да заемам позиция, длъжен съм да дам правото на всеки да каже своето мнение. Искам да предложа минимум две различни позиции по всеки конфликт, след което да се постарая да изясня проблема пред слушателите.”
Споменаването на младежа Данаил Глишев, комуто ще бъде дадена възможност да стане новия Емил Кошлуков, е чудесно място да прекъсна описанието на радио-, и теле- по-нататък, драмите. Както в държавните, а най-паче в частните медии. Ще ги продължа още на страниците на тази книга НИЕ-5. после в НИЕ-6... Пък ако Господ ми разреши да стигна до НИЕ-9, ще прочетете, че Емил Кошлуков ще стане директор на БНТ. Данаил Глишев ще стигне само до блогър.