ЕДНА БЪЛГАРСКА РОЗА.  ДВЕ?  ТРИ…

·                     В началото една от старите - прецъфтяла, забравена, извадил съм я от хербариума, защото е „едра“:
В Европа е обичайна мафиотската практика да се режат ушите на нелоялните улични дилъри на дрога. Животинско някак, но може пък да е справедливо - все пак не може просто така някакви слуги да лъжат на дребно своите работодатели. На първата година от нашето членство в ЕС очаквано е и нашите мафиоти да стават „европейци“. В началото на март 2008г.с ушите си се прости лицето Десислав Иванов. Не е първият такъв българин, няма да е и последния, но е управител на клуб My Ladies в комплекса Sin Siti. А кой не знае дискотека Sin Siti, кой не е слушал за нея! Това е най-модната дискотека в столицата, а значи и в страната, целият „културен“ елит всяка седмица минава през нея, хеле пък Ladies-тата от всички чалгарски ТВ и други „Планети“. И представете си - баш на управителя му резнали ушите като на уличен дилър на дрога!
Мислите, че са го сбъркали с някой Митко Димитров?! О-о-о, не се шегувайте. Невъзможно е Някой да сбърка Този точно случайно. Както не случайно „дискотеката на греха“ Sin Siti се помещава в бившия Национален профсъюзен Дом „Георги Димитров“ (каква подигравка за истинските комунисти!), намиращ се на площад „Възраждане“ (каква ирония за бъдещите руски партии на Първанов и Костадин Костадинов) в София. Вероятно случайно е само, че собственикът на „греховния град“ наистина се нарича Митко Димитров. Макар, че и това може да е търсена подигравка – Митко бе, на Георги внука...

-                      В първия четвърък на месец юли 2008г. в 6 и половина сутринта гражданите на София бяха събудени от гърмежи, истинска утринна заря все едно. В сутрешните новини в 7 часа националното радио съобщи, че се е взривил армейският склад за стари боеприпаси в Челопечене. Къщите в квартала са се напукали, на най-близките до мястото на взрива „отлетели покривите“. Гъба от дим закри небето над половин София. Взривовете не спряха до два следобед. Парче от снаряд затвори летището за цял ден.
Първото съобщение на военното министерство дойде в 7:15 часа. В 8:00 телевизионните медии са получили факс от министерството на извънредните ситуации, в който новината за склада е била потвърдена. В 8:30 часа те показаха полицейските патрулки на отбивката към селото на пътя за Кремиковци. По обед съобщиха радостната вест, че пострадали от взрива няма.
Според вестниците от следващия ден – 4 юли:
- Точните думи на министъра Николай Цонев в интервю на Даниела Маркова за в.“Стандарт“: „Забавихме се с около 40 минути с подаването на информация, за да можем да разберем точно каква е ситуацията. Първото нещо, което трябваше да направя, е да обезопася района и въобще не съм мислил за оповестяване. Съжалявам, поемам вината. (Ами ако вината наистина се беше отразила във всеобща паника по улиците на столицата? Кел файда от обезопасяването! Какво да очакваме от военен министър, производител на хляб, за войската естествено?! ) Още в 6,35 разговарях с министър Емел Етем, а в 7,00 часа докладвах на премиера. Когато пристигнах на мястото на взрива, се учудих от създадената добра организация.“
- „Складът е нарочно взривен, за да се прикрие гигантска далавера с муниции, твърдят криминалисти. Експлозията става само няколко дни след като е започнало разследване срещу командира на поделението в Челопечене Мирослав Тошев за нарушение в търговията с боеприпаси. Прокурорите не изключват в аферата да е замесен  Златомир Иванов – Баретата. Разследва се и версия взривът да е разчистил терен за магазини.“
- Адвокат Марин Марковски: „Всички пострадали от взривовете в Челопечене могат да заведат дела срещу Министерството на отбраната. Гражданите могат да ги съдят не само за материални, но най-вече за морални щети, стрес от тежкото изживяване. Ако хората пуснат искове за по 12-14 хиляди лева, със сигурност ще им платят по 8 хиляди.“

==========================================
Вмъквам извадки от личните самопризнания на адвоката Марин Марковски, публикувани 21.09.2008, във в.“Стандарт“. Предупреждавам честните и чувствителните към справедливостта хора, да не четат следващите редове. Едно арогантно и в лимфите си същество се пробва върху човешката нравственост.  
Написал от една страна: „Отървавал съм и най-отявлени гадове. Професията налага адвокатът да защитава клиента си, а не да е помощник на правосъдието. Ако трябва да е честен към някого – това е клиентът му, бил той и сериен убиец. Дори това да тежи на съвестта му.“
От друга – следното: „У нас практиката е: не се бори със силен, не се съди с богат. Богатите винаги печелят. И това ще е така, докато ни управляват хора, които бозаят от престъпния свят.“
А от къде „бозае“ господин адвокатът Марковски? Смятате ли, че „отървава и най-отявлени гадове“, за тоя що духа? След като сам признава, че прави това с отвращение, макар това да тежи на съвестта му?! Ами! За пари го прави, естествено, за купчина пари – у нас „богатите винаги печелят“. Представете си, че някой много богат Череп-мафиот не иска да влезе в затвора. Към кого ще се обърне да му гарантира това? Ако чете вестник тип „стандарт“, да речем, ще попадне на авторекламата на принципния адвокат тип „марковски“, който му гарантира пълно отърваване, и всичко това без никакви пари, нали?!
Ех… представете си, че ви дават пистолет и ви пускат в „екзекуторното“, където ви чакат трима – журналистът Мартин Карбовски, карикатуристът Христо Комарницки и адвокатът Марин Марковски. Обаче в пистолета ви има само два патрона. Кого ще изберете да убиете? Аз лично – адвокат Марковски, два пъти, за по-сигурно!
Знаете, но да го повторя пак – Председателят на адвокатския съвет в България беше казал: „Адвокатите не могат да бъдат корумпирани, защото не са страна по делото“. Името му на ТОЗИ, е Димитър Марковски и е син на Марин Марковски.
Сигурен съм, че написах преди известно време, че дъщерите на Херман Гьоринг са се отказали да имат потомство, защото съвестта им не позволявала да размножават кръвта му. Някой ще попита ли защо германският народ е велик народ, а ние българите сме мърди?! 
===========================================

- Епископът на София Наум: „Трябва да знаем, че именно заради трите икони на Пресвета Богородица София бе опазена от трагедия. Божията майка взе столичани под своя покров и предпази всички ни от нещастия в този ден. Хората почувстваха още миналата година, че с нейната намеса бяха освободени сестрите от Либия.“ (Попове тарикати! Като Пресветата Богородица е закрилница на софиянци, защо още го търпи Този за игумен?!  Но какво е виновна Богородица в този случай?! )
Утре, на 6 юли 2008 година, началникът на Наум – патриархът с картечарското име Максим отпразнува своите 37 години на престола на БПЦ. Под същите тези  три икони на Пресветата Богородица в храм-паметника „Ал. Невски“. (Попове тарикати. Господ да им бере гайлето.)
- Ще завърша с една смехория, прочетена месец по-късно във вестниците – конкретно в „Монитор“ от 11 август 2008 и подписана от Наталия Финашкова и Петър Марчев: „Мълния удари вчера склад за гранати, намиращ се на територията за завода за боеприпаси „Арсенал“ в Казанлък. Секунди ПО-РАНО, около 14 часа се чули и няколко спорадични експлозии, идващи от сърцевината на завода.“ (Осъзнахте ли, че мълнията, предизвикала пожара във военния завод „Арсенал“, е паднала СЛЕД КАТО се чули взривове в пламналия склад?!).
Очаквайте значи още ТАКИВА „мълнии“. Важното е да не се паникьосвате в тези случаи. Важното е да има хляб за войската.
- (15 септември 2008, на 1-ва страница в Труд“: „Емел Етем, вицепремиер и министър на извънредните ситуации е имала общ бизнес с Янко Хаджигеоргиев. Той пък е бил представител у нас на чужда фирма, разследвана през 2000 година в Чехия за трафик на оръжие. В момента Хаджигеоргиев е шеф на инспектората на министерството на Етем. Това съобщи вчера агенция БГНЕС. „Труд“ обаче установи, че някои от изнесените факти са спорни.“ (Ами като някои факти са спорни, защо сте сложили съобщението за тях на първа страница, а?)

Дежурният виц от в.“Труд“ този път ще заменя с думите на един пенсионер от Враца, Димитър Атанасов се казва: „И немотията си има добри страни. Ако животът ни течеше по мед и масло, ХЕИ-то щеше да го спре заради мухи.“
Непрекъснато се опитвам да внеса малко хумор, малко по-весел поглед върху случващото се в България. Не ми се получава – няма как да кажеш за една манджа, че е сладка, като тя чак горчи от сол. Такава е действителността:
В.“Новинар“ от 4.10.2008г. в ежедневната си рубрика „Добър ден, България“ пише:
„В купето влиза кондукторът за проверка на билетите, един дядо дълго се рови да си намери билета, но не може.
- Ще мина след няколко минути – казва кондукторът. - Сигурен съм, че ще го намерите.
След няколко минути се връща.
- Виждам, че не сте си намерил билета... Няма проблем, вярвам, че господинът има.
- Но аз трябва да го намеря! Там пишеше къде отивам.“

Но аз трябва да го намеря! Там пишеше къде отивам.

·                     На 22 септември 2008г. се навършиха 100 години от обявяване Независимостта на България. Така пишат вестниците.
Веднага ще питам уважаемия български народ.
Веднъж: Откога обявяването на България за царство (всъщност такова събитие се е случило на датата 22.09.1908 в Търново) се чества като Ден на независимостта? Отговор: От 1908 до 1943 година, защото на 9 септември 1944 празникът е забранен като „царски“, за да бъде възстановен ЧАК през 1998-а! Ако ТОЗИ ДЕН е Ден на Независимостта на цяла България, защо Съветска България го е забранила?! А нещо говори ли ви тази 1998-а? (Освен, че от 10-ноемврийската „промяна“ са отминали цели девет години?!) Тази 1998-а година през август умря Тодор Живков. До идването на Симеон II като премиер на нова България остават само 2 години и половина.
И втори път: Какво правим с датите 3 март 1878 и 6 септември 1885 ? Те нямат ли отношение към НЕЗАВИСИМОСТТА на България. О, имат, но чествахме 3 март като Ден на Освобождението от ТУРСКО робство (до 1991-а, когато денят стана национален празник), а 6 септември като Ден на Съединението. Впрочем съдбата на деня на Съединението имаше съдбата на деня на Независимостта – забранен в 1944 и възстановен отново чак през 1998.
А какво правим с датата 1.01.2007 година, когато България влезе в ЕС? Кога България е била НАИСТИНА независима държава?!
Оставям този въпрос да го решават професионалните историци. Не и Андрей Пантев или Искра Баева например, защото според моето мннение те не са професионалисти, а войници на комунистическата партия. И пак ще добавя, че е много жалко това, че именно на тях българската НЕЗАВИСИМА държава е поверила възпитанието на младите български историци в Алма Матер, построена с парите на братята Евлоги и Христо Георгиеви, а не да кажем в новия НБУ, който се намира на територията на старото АОНСУ.
Само питам, изобщо не твърдя, че трябва Такива да се остракират. Знаете ли защо – макар да ми е адски трудно? Защото не съм комунист и не искам никога да бъда!)

В помощ на новите професионални историци ще цитирам части от  Обръщението към българите на Сергей Станишев в деня 22.09.2008г.:
„Уважаеми сънародници, отбелязваме стогодишнината от обявяване на Независимостта на българската държава. Наистина има какво да си кажем днес – открито, честно и със заслужена гордост. Ние сме силни и горди хора. Удивително е колко много сме преживели през тези 100 години – колко мъки, войни, страдания, изпитания. И сме оцелявали – още по-силни и по-по-горди, още по-независими, още по-мъдри. Защото посрещаме всяка битка и всяко изпитание единни като народ, горд със своята история и наследство. Днес българската нация, българската държава е по-свободна, суверенна и просперираща от всякога. Сега е времето да осмислим какво наистина означава нашата Независимост!
Скъпи сънародници, отделете време да поговорите с децата си. Разкажете на младите защо се гордеем с това най-прекрасно място на света, наречено България. Разкажете им за героите, пожертвали живота си за този ден, и за нас. Говорете им за миналото, но и за бъдещето. И кажете на децата си да разкажат след време на своите деца какво значи независимостта. Никой и нищо не може да скъса кръвната връзка в една тринайсетвековна нация, когато спомените, надеждите и мечтите са общи. Нека си спомним тази 100-годишнина – това наистина е ден, който се случва един път за цял човешки живот. Това наистина е ден, в който най-важна е ценността, наречена единна, горда и свободна България! Честит стогодишен юбилей! Да живее България!“
(Коя България да живей бе, пич? Този въпрос му задавам аз. И съм абсолютно сигурен, че ТОВА ще/му задават неговите съпартийци. И точно те, за разлика от мен, българина, нямат да се интересуват от отговора, а направо ще му резнат главата до кръста. Имам предвид – до девето коляно. Изобщо не му или им съчувствам.)

Чуйте какво пише народният вестник „Труд“ само 20 дни СЛЕД като трябваше вече да сме „поговорили с децата си колко сме единни като народ, горд със своята история и наследство“: (анонимно)
„Сергей Станишев поканил Бойко Борисов и Ники Василев на обяд. Сервитьорът дошъл и попитал:
 Какво ще обядвате, г-н премиер?
- За мен обичайното, риба – отговорил Станишев.
- А зеленчуците?
Станишев погледнал към гостите си  и отговорил:
- Зеленчуците също ще обядват риба!“

А какво написа друг народен вестник „Сега“ една седмица ПРЕДИ „да престанем да късаме кръвната връзка в една тринайсетвековна нация“: (Автор, дръжте се за масата да не паднете, е хумористът на в.“Дума“ Ивайло Диманов. О, колко рязък е станал към колегите си станишевци! Да не му резнат и на него ушите, случайно конечно.)
„Спасителят на плажа играе сантасе с монокинеста блондинка. И в този сюблимен момент някакъв навлек му се натрапва:
- Г-н спасителю, г-н Спасителю! Там един се дави!
- Е, щом го влече…
- Ама той ще умре!
- Що, ти да не би да пропуснеш?
- Но той ще умре по особено мъчителен начин…
- Откакто въведоха плоския данък, всички умираме по особено мъчителен начин!
- Но той наистина се дави. Не го ли чувате как вика „Помощ“.
- Шест милиона българи викат така…
- Но този на всяка сричка плюе вода!
- И Юлиян Вучков прави същото, но още не е умрял. Напротив, откак отиде в оная телевизия, съвсем живна. Ако твоят човек започне да плюе диаманти, веднага влизам.
- Но той изчезна под водата. Какъв спасител си ти, бе?
- Виж какво, пенсийо! Писна ми да те слушам. Ето ти 20 лева, върви да го извадиш, а аз през това време ще ида да хапна, че е дванайсет и нещо.“

·                     Какво се случи в дните около Деня на независимостта (факти поднесени от в.“Труд“ в края на септември и началото на октомври 2008)

-                 „Крадци обраха сливите на троянски монаси и оставиха без материал казаните за варене на ракия в Троянския манастир „Успение Богородично.“

-                 „От прокуратурата твърдят, че нито лев от липсващите пари от фонда в помощ на Мануела Горсова не е отишъл за лечението й в Израел. Обвинението не се ангажира да каже дали баща й Красимир Горсов е пропилял всичките 130 770 лева на комар, тъй като това няма как да се докаже. До 10 дни той ще бъде даден на съд  за злоупотреба с доверие. Очакват го до 5 години затвор.“

-                 „Безплатната почивка на море вече не е мираж за около 80 жени и мъже от домове за възрастни хора от Хасково, Кърджали, Смолян и Тутракан. Дядо Паскал (86 години) и баба Желка (79 години), сключили брак преди една година, са сред есенните летовници, които бяха настанени вчера в хотел „Оазис“ в Несебър. Първата им семейна почивка започна с обед – зелена салата, винен кебап  и шоколадов десерт. А баба Желка за първи път видя Черно море.“ Това пише в „Труд“, а в.“Сега“ уточнява, че „инициативата е на Емилия Масларова, отнася се за 5000 пенсионери, парите са осигурени от финансовия министър Пламен Орешарски, а дестинациите са Девинският СПА комплекс „Орфей“ на Ахмед Доган, триото хотели на брата на Милен Велчев Георги Велчев между Равда и Несебър и „Слънчев ден“ на Георги Гергов“.
Дали м-вото на Емилия Масларова е обявило обществена поръчка за избор на хотели, които да бъдат спонсорирани с държавни пари?
Не зная. Но чета. Вестник „168 часа“ от 2.01.2009 година: „Масларова заедно със съпруга си, подчинени от министерството и близки приятели от Стара Загора събират тен  по плажовете на Куба навръх Коледа. Незабравимото преживяване струва средно по 5200 лева на човек.“

-                 „Здравейте, циркаджии“. С тези думи премиерът Станишев посрещна вчера (9.10.2008) представители на опозицията в Министерския съвет. Те пристигнаха неканени, за да му връчат 1 053 000 заповеди за неговото уволнение, подписани от български граждани. Папките с листове, събрани в рамките на инициативата „Аз съм европеец“,  му бяха връчени о Цветан Цветанов и Лъчезар Иванов (ГЕРБ), Иван Колчаков (СДС) и Петър Москов (ДСБ)“, пише „Труд“. „Борисов да си овладее нервите“, казал Сергей Станишев, допълва вестникът.

-                 На открит урок по родолюбие пред учениците на 35-о софийко училище „Добри Войников“ според в.“24 часа“, премиерът е казал „Големи майстори сме да си правим сечено“. И добавил: „Много обичам да чета. Където и да пътувам, намирам книжарница и си купувам книга на английски. Обичам да спортувам. Например подводното гмуркане – там е толкова тихо и хубаво, няма опозиция, която да ти говори.“
Както отбелязва вестникът, но месец по-късно, „откритите уроци станаха модерни. Ученици от 6-о училище „Владислав Граматик“ в София обявиха, че искат да емигрират в чужбина. Това се случи по време на урока по родолюбие, който вчера им изнесе вицепремиерката Меглена Плугчиева“.

-                 А подлистникът на трудовака - „Сега“, се шегува на сатиричната си страница: „Не стреляйте по ББ. Той толкова може.“ Разбира се, че отдолу няма подпис.
(Мога да припомня, че само преди два-три месеца тази последна страница на „Сега“ беше дешифрирала буквите ББ като „буре с барут“. Тия пък ако знаят къде ги сърби…)

·                     Футболните скандали на 2008
Българският футбол не е давал плод вече 14 години, а от четири дори не е и цъфвал. Доколкото съм информиран, и през следващите 14 няма да цъфне. Сигурно има значение, че през всичките тези десетилетия на върха му греят звездите от САЩ’94.
Да си кажем главното: Нямат никакво значение имената на водачите, докато футболът се използва за перачница на пари. Има ли някакво значение качеството на футболната игра, щом някой нейн Шеф Михайлов декларира приходи от 1 милион лева (например, цените са само илюстративни), а действителната му печалба от терена е 50 хиляди?! За услугата Някой Череп му дава на ръка за лично ползване – я да, я не – още стотина хиляди. По този начин Черепът скрива от данъчните едно 800 хиляди с които си купува, да кажем, тракийски артефакти за частната колекция, а на футболния шеф му остават 100-200 хиляди за курви, дрога и... мрамор за надгробен паметник. А феновете да го духат. Милите! Допълнително могат да им „дръпнат“ още някакви стотинки за „абонаментни карти“.
Създаването на щурмови отряди от ултраси, които да бъдат използвани за политическите цели на перачите, е допълнителна екстра. Пък естествената склонност на младите да си избират кумири от спорта, че да им вярват и да им поддражават, е три пъти поне по-голяма екстра за 100-130 годишни хаососъздатели. „Сто-ич-ков пре-зи-дент!“
Е, и? Къде е тази държава? „В тиквите“, както пиша неведнъж.
Тези „работи“ се знаят от всички. И аз нямаше да ги припомням, ако тази година в началото на есента не беше прожектиран пореден епизод от тази сага. Причините за „прожекцията“ не са ми съвсем ясни, в смисъл, че няма голяма изненада, например да се класираме – поне, за някакъв голям футболен форум. Иначе първосигналният дивак Стоичков пак изпъкна като въшка на чело. В елитен барселонски ресторант набил фото- репортерът Любомир Асенов от българския вестник „168 часа“, който случайно влязъл като клиент в същия ресторант по това време, и решил да запечата тази среща за българския печат. (Е, понеже това е Испания все пак, Стоичков бил осъден по бързата процедура да се извини и да плати някаква глоба. Но това, че Българин бие друг българин на изискано място, си остава петно върху страната.
Само това да ни е дертът!)

15 милиарда лева въртят босовете на елитните отбори в „А“ група, пишат по вестниците – българските. Ще ви представя кратка справка на доказателствата. Почти всички са ви известни, нали живеем в страната, чийто футболен съюз (вече десетилетие след САЩ’94) се управлява от едно „лъвче“, братче на „нашия Христо“, Борислав Михайлов. В аванс да спомена, че синчето на Борислав – Николай Михайлов ще забърсва разни склонни „кошути“ и ще бъде забърсан на свой ред от женския питон на българския футбол Николета Лозанова.
В момента най-титулуваният отбор в страната ЦСКА се ръководи от Добрият вълк Лупи (евролявото кукувиче в гнездото на БСП, която от своя страна е кукувичето яйце в гнездото на 100 и кусур годишната сова БКП), Александър Томов, Сашо Апашо или Ликвидаторът, според завиждащи му други „яйчица“. През лятото на тази 2008-а година Българската прокуратура най-сетне успя да му повдигне обвинение – о, не за Кремиковци да речем – а за източване на цели 5 милиона лева от д-вото на ЦСКА. Липсата на тези дребни суми без малко да коства лицензът на отбора и едва-едва му се размина слизането до „В“ група. Добре, че Партията се грижи за своите „златни кокошчици“, та ще прехвърли активите на ЦСКА в ръцете на един също така много уважаван бизнесмен. Васил Божков се казва.
Ситуацията в „Левски“: Реалният собственик на „отбора на народа“ от години насам е руснакът Майкъл Чорни. Когато правителството на Иван Костов го изгони от страната, д-вото ще се върти от адвоката на Чорни – Тодор Батков (също наше момче – на Красимир Батков и Анели Бачева-Баткова). Знаете ли името на следващия „собственик“ на Левски, не? – Васил Божков, А името на по-следващия? – Наско Сираков.

Че „Левски“ е отборът на народа е ясно от факта, че за своя 50-и рожден ден Тодор Батков получи орден „Стара планина“ 1-а степен, връчен му лично от Георги Първанов.
Собственикът на софийския „Локомотив“ се казва Николай Гигов. оръжейният търговец, забъркан и в производството на дрога (аферата „Опицвет“ – 1998 година). Знаете ли имената на шефовете на охраната на Николай Гигов от онова време? Че откъде да знаете. Вестниците днес разкриват имената им – Пламен Галев и Ангел Христов. Сайтът „Опасните“ на другото наше момче Огнян Стефанов го замеси в даване на подкуп лично на Сергей Станишев за ходатайстването му за покупка на едни френски корвети.
Собственикът на „Славия“ е Венци Стефанов. Що убийства на мафиоти има покрай него...! Дано да се се свършили вече.
Най-черна е орисията на „Локомотив“ Пловдив. Той изпрати в отвъдното 5-ма свои шефове: Николай Попов-Мартеничката, Георги Проданов,  Александър Тасев, Петър Петров-Патерицата  и самият Георги Илиев.
Собственик на „Литекс“ от Ловеч е Гриша Ганчев. Само ще припомня, че той фигурира в прословутия „Списъл 103“ (от началната 1990-а на получателите на „червените куфарчета“) под номер 2 - за ловешката листа!  Номер 1 в тази ловешка листа е Нора Ананиева.
Междувременно да не пропусна, че това лято на 2008г., неизвестни и досега лица, отвлякоха заместника на Гришата Ганчев и президент на „Литекс“ Ангел Бончев. Искат 2 млн. евро откуп. Междувременно му отрязали два пръста на ръката. Пак добре, че не са му отрязали ушите. Жена му на Бончев – Камелия Бончева занесла парите на похитителите, ама те да вземат да отвлекат и нея... Хеле, размина се без убийства. Дори парите от откупа после бяха върнати като дарение на някаква фондация. Коя, защо, казва ли ти някой. Тяхни си „футболни работи“. Аз не питам. Я вижте сина на Венци Стефанов – и до днес е в неизвестност...
А знаете ли, че собственик на разградския „Лудогорец“ – Кирил Домусчиев, е син на директорката на ловешкия завод за „балканчета“ ?! Защо смесвам Ловеч и Разград ли? Ами защото сегашният собственик на бившия завод „Балкан“-Ловеч е Гриша Ганчев. Който ще го прекръсти на Green Wall.
(Става модерно напоследък маскирането на „канадци“. Лозунгът на младежите на БСП - от младежкия й съюз БСМ, бил  ”Ние сме наRED”!  В какъв смисъл ми се ще да попитам? Дали съзнават, че „да си на червено“ не е хубаво нещо. Тия наред ли са?)
Новият член на „А“ група – пернишкият „Миньор“, също разполага с президент, който е следен с особено внимание от службите. Енергийният бос Христо Ковачки е този. Той даже си има и партия, знаете – „Лидер“ се казва. Пиарка му е една... Мария Пиргова се казва пък тя. Иначе за Ковачки се говори, че е наследникът на Косьо Самоковеца.
Другият новак в „А“ група - „Сливен“, официално е издържан от кмета на град Сливен и вицешеф на БФС Йордан Лечков. Публична тайна е и, че реалният бос на клуба е Димитър Джамов. Някогашният шофьор на Илия Павлов ви е познат от гангстерската война между гупировките през 1993-а.
През септември т.г. бе задържан президентът на „Беласица“ Петрич Константин Хаджииванов–Коце Маца. Оказало се, че той е бил търсен с международна заповед за арест от Германия за нелегален трафик на цигари. От нашия БФС не знаели, обаче гърците знаели – арестували го в Гърция и го предали одма на германците. След 3 месеца – през декември 2008г. съдът в Аугсбург го осъди на 2 години условно и глоба от 120 хиляди евро.
Нашата прокуратура (Борис Велчев) знаела, не – научила, през септември 2008, че президентът на футболния ни съюз Борислав Михайлов е замесен в някакви далавери с арестувания зам.шеф на Агенцията за младежта и спорта Иван Леков и го привикала на разпит. 14 години по-късно Борислав Михайлов си здравствува в БФС – това да не е гръцката прокуратура.
Известният Коко (Константин) Динев е собственикът на „Вихрен“ от Сандански. Вестниците мълвят, че клубът се издържа от казината в града, които са наследство на Коко от убития Георги Илиев, който му е кумец. С коя точно жена от къде да знам, обърках се – Коко Динев има деца от Анелия, Емилия, Преслава... Не, последната – не, тя е от жените на Митко Димитров от SinSiti... Ама, не ме разпитвайте повече...
„Спартак“ Варна - говори се - се издържа от бизнес с наркотици и проститутки. Неговият бос е Иван Славков. Не Батето, а бизнесменът Иван Славков, когото полицията арестува тия дни. За споменатите току що прегрешения. Резултатите? – Ама не ме питайте, нали се разбрахме.
Варна има още един отбор – „Черно море“. Негов шеф в далечната вече 2003-а беше Илия Павлов.
А какво мисли Народът? Анкета на в.“Стандарт“ от септември 2008 година (посветена на 100-годишнината от независимостта на България) поставя на 8-мо място по значимост 4-ото място на футболистите ни от лятото на 1994-а. На 10-о място е приемането ни в ЕС на 1.1.2007г.

Народе????

·                     Какво мисли „духовният елит на нацията“? (Разбира се, че надниквам във вестника на този духовен елит – вестник „Уйкенд“, месеците са лято-есен 2008-а)
„Мира Янова си сменя името след тежък развод. Иска вече да се представя в публичното пространство като Мирослава Радева.“
„Топжурналистката от БНТ Добрина Чешмеджиева призна, че още не се е сработила с колегата си Михаил Дюзев. Двамата са водещи на седмичното предаване „Референдум“.“
„Таня Илиева, годеницата на Руши Видинлиев, в миналото изкарала бурна любов с Малкия Маргин. Чувствата между двамата били сериозни и манекенката се надявала на нещо повече от мимолетен флирт. Сега Илиева, която нашумя покрай участието си във филма „Дзифт“, не искала да си спомня за интимната авантюра.“
„Лили Иванова отсядала в столичен хотел, правейки си компания в тийнейджъри, научи от сигурен източник „Уикенд“. Въпросният хотел бил луксозният „Холидей Ин“ в бизнес парк „Младост“. Почти всяка седмица изпълнителката нощувала в баровската сграда като предварително си резервирала един от най-скъпите апартаменти. „Какво може да прави цяла нощ в една стая с младо момче…“, чудели се камериерките в хотела.“
 „Прочутата екранна двойка в Би Ти Ви Иван и Андрей („Сблъсък“, „Форд Бойар“, „Това го знае всяко хлапе“) ще се разделят. Според една от версиите Андрей не искал повече да има нищо общо с колегата си Иван, поради алкохолните му изцепки. Двамата имат обща продуцентска къща и клюката гласи, че в момента са в процес на подялба на бизнеса.“
„Легендарният водещ Иван Гарелов спечели 3000 лева през седмицата в Би Ти ВИ играта „Това го знае всяко хлапе“. Той ще дари тези пари на пенсионерски дом.“
„Народният артист Васил Михайлов прибрал 15 бона, за да рекламира родопско кисело мляко.“
„Болната от рак на гърдата Теодора Захариева осъди здравното министерство да й плати 100 000 лева за закъснение в доставките на животоспасяващите й лекарства през 2005 година, което забавило лечението й.“ (Цитатът наистина е от „Уикенд“, 30.08 2008) „Тази година тя издаде книга „Аз бях болна… и се излекувах“. Загубила двете си гърди и за кратки мигове – доверието в самата себе си, наречено самочувствие – Теодора, заедно с дъщеричката си живее нов живот с приятелството с което я дарява д-р Стойчо Кацаров, депутат от 39-ото НС от ДСБ и бивш заместник-министър на здравното министерство на Иван Костов.“
Не искам да спекулирам с нещастието на един човек, защото други хора не са си свършили работата. Но имам две причини да кажа няколко думи.
Първата – никъде в голямата цяла вестникарска статия на Иван Тодоров за Теодора не намерих дума за някакви общи инициативи, които са финансирани от 100-те хиляди премия за Теодора. Вероятно няма, иначе не виждам причини това да бъде премълчано. А тези пари са от бюджета на здравното м-во и биха могли да бъдат похарчени с по-голяма идеална цел.
И втората причина – през 2001-а д-р Стойчо Кацаров ще стане здравен министър. И точно вътре в неговото министерстване ще има страхотни проблеми с доставката на антигенни тестове срещу Ковид за нашите деца. Това не струва ли човешки животи?! И какво? Като стана министър той започна да уволнява, вместо да лекува. Явно др. Кацаров не е онази идеалистична личност, която е видяла в него болната Теодора Захариева. Но пък „световната кацарова злоба“ срещу лекарите, работещи по време на правителствата на ГЕРБ, може би се обяснява от личната му „драма“?! (Теодора Захариева почина от рак през 2012 година.)
Няма да обяснява кавичките. Ще бъда обаче лично обиден на Господ Бог, ако разреши на Кацаров да умре спокоен.