А ТИЯ КЪДЕ ДА ГИ ТУРЯ
Става дума за още една “глава на ламята” с която се борим – организираната престъпност.
Какво искам да кажа с дефиницията, че тази престъпност е една от “главите на комунистическата ламя” с която се борим, и ще още, в годините след края на комунизма у нас? Омръзна ми да повтарям, но ще припомня пак за читателите, които сега се включват в четенето, че на 14 януари 1990г. (само два месеца след 10 Ноември) нашето IX НС с председател Станко Тодоров (в което все още няма нито един опозиционер на комунистическия курс на НРБ!) прие “Закон за амнистия на лицата, извършили престъпления след 1.1.1984 по линия на промяна на имената, осъдени за престъпления по небрежност, както и намаляване на срока на присъдата за лица, извършили умишлени престъпления”. Общо 8400 души се възползваха от този закон, при общ брой на затворниците към 1.01.1990-та 11000 души.
Това заседание на НС от 14 януари 1990г. е същото на което беше отменен член Първи на конституцията. съгласно който БКП изгуби ръководната си роля в обществото. Това “бързане” не ви ли подсказва, че амнистията на престъпниците е твърде важна за реформиращите се комунисти? Дори по-важна от самото “реформиране”, което се състоя на 2 април 1990-а, когато БКП стана БСП!
Нататък ли?
По данни на МВР през следващите 16 години (1990-2005) в България ще се случат 160 знакови убийства на видни фигури от българския ъндърграунд, в чиито темели са вградени тези амнистирани 8400 доизлежаващи присъдите си престъпници. Съвсем отделна бройка са застреляните или взривените техни по-дребни помагачи, охранители и друг обслужващ персонал. Съвсем отделна бройка са невинните им жертви сред обикновеното българско население.
Как мислите, драги читатели: защо българските комунисти са пуснали в демократичната джунгла на свобода тези престъпници? Или си мислите, че съм ги пуснал аз? - Което е все пак по-достоверно от информацията, че ги е пуснало правителството на Филип Димитров, което идва на власт в края на 1991 година, две години СЛЕД 14 януари 1990-та!
Как мислите, драги читатели: Българските комунисти постигнаха ли своята цел да дискредитират Демокрацията чрез мерки като тази амнистия? Защо не успяха и защо няма да успеят? Въпреки, че опитите продължават! Моят отговор е категоричен: Защото Времето не е тяхно, а наше! Казано образно по-отвлечено.
Склонен съм да се съглася, че целта на нашите нови комунисти, не е да върнат стария техен строй, а просто да отложат във времето датата на падежа на техните престъпления. Физически, кървави - на телата. и духовни, отвратителни - на душите. Глупаци! – говоря за бащите комунисти, техните деца, внуци и всякакви други наследници. Така щели били да умрат в топла стая, заобиколени от бели възглавници и искрени въздишки на почит, върху краденото кърваво злато под леглото... Ох! А Господ къде забравяте, мили хора?
Наскоро прочетох един виц. Чудесен за илюстрация на токущо написаното. Група от комунистически майки на убити техни близки отишли да се жалват на Господ. Свети Петър, началникът на божията канцелария, докладвал за посещението.
Господ рекъл: Кажи им, че ме няма!
Извинявайте за отклонението.
· На 25 август тази 2005г. падна 161-та видна жертва – собственикът на ВАИ-Холдинг (новото име на ВИС-2) Георги Илиев. Застрелян от снайперист, на входа на собствения си “Буда бар” на Слънчев бряг, докато говори по телефона.
Георги Илиев е кюстендилец. През 1983 - 17-годишен, е регистриран от милицията за кражба, три години по-късно е осъден на 11 години затвор за участие в групово изнасилване на германка, което прекратява спортната му кариера (Георги е републикански и балкански шампион по борба.) През 1991 г. е освободен предсрочно и е задържан отново година по-късно, по подозрение за кражба на кола и фалшиви документи. След 3 години се жени, по злощастно стечение на обстоятелствата – в ресторант “Мираж”, където след година е застрелян брат му Васил Илиев. Кум му е Румен Маринов-Нарциса. Гости на сватбата му били Малкия Фатик, Младен Михалев-Маджо, Димитър Димитров-Маймуняка, Злати Златев-Златистия, Милчо Бонев-Бай Миле, Боян Петракиев-Барона, Гриша Ганчев, Николай Цветин и много други. Със съпругата си Мая Илиева нямат деца. Само една година преди да умре, заедно осиновяват две момиченца от италианско сиропиталище. Веднага след убийството Мая осиновява трето дете – момченце.
Още за криминалните подвизи на малкия Илиев. През 1995 година е боят над братята Валентин и Антоан Подмолови от Хасково. 1996-а е в ареста с обвинение за грабеж и побой, през 2000-а следва побоят над Слави Бинев в дискотека БИАД. Обвинения, присъди... от умрял писмо. За смъртта му има доста заподозрени. Най-много “За” са за Васил Арарски, по-известен като Райко-Кръвта. Който впрочем ще бъде убит няколко месеца по-късно.
По-видни хора, дошли да изпратят Георги Илиев в софийската църква “Свети Георги” в последния му път: председателят в оставка на БФС Иван Славков, зам.шефът Борислав Михайлов, президентът на професионалната футболна лига Валентин Михов, футболистите от САЩ’1994 Христо Стоичков, Емил Костадинов и Наско Сираков, Христо Бонев, Иво Тонев, Константин Хаджииванов, баскетболистът Георги Младенов, Тити Папазов, Емил Хърсев финансистът, фолкпевицата Бони.
За да не се ядосвам, няма да разсъждавам що щат такива “българи-юнаци” на мафиотско погребение. Ядосвайте се вие. Аз ще ви подгрея с един голям анализ във в.”Новинар” от 31.08.2005г. от Фани Чоджумова, наречен адски претенциозно “Организираната престъпност срещу неорганизираната държава”. В него милата Фани се чуди “А бе, защо ме правят на маймуна тези хора?” Както и с интервюто на баш-юнакът Христо Стоичков от 5.09.2005 в “24 часа”, в което той заявява: “Мачкат ни отвсякъде, трябва да тропнем по масата. Президентът на УЕФА Йохансон не обича футбола, интересува го само как да изкара повече пари.”
Българийо, за тези ли мръсници Те умряха?!
Богатството на Георги Илиев – хотели, заведения, вили, апартаменти, една яхта, струваща 4 милиона лева - наследява вдовицата му Мая Илиева. Разправят, че условието за това онаследяване било тя да не се жени 10 години след смъртта му. (Което условие май е спазено с големи мъки 7-8 години, а не 10.) Майката на Георги и сестра му ще останат самички в Кюстендил, където ще водят скромния живот на обикновените кюстендилци.
· Ще избързам да разкажа тук за 162-та видна жертва – Емил Кюлев.
(За странната особеност – огромният брой от тия 162-ма да са “струпани” в годините 2001 – 2005, когато Бойко Борисов е главен секретар на МВР – ще пиша след малко. Когато Румен Петков стане новият министър на вътрешните работи.)
Емил Кюлев е български банкер, собственик в момента на ДЗИ Банк. Председател на Управителния съвет на Българската федерация по плувни спортове. Занимава се още с издаване (пловдивското “Еркюл” и вестниците “Куриер 5”, “Марица” и “Струма”), със застрахователен бизнес и туризъм. Негов е ваканционен клуб „Ривиера“ до Златни пясъци. Негова фирма придобива и 60% от „Интерхотел – Сандански“. Както и един чифлик край Мелник с размерите на графство Есекс, да речем.
Роден е през 1957-а в семейството на Александър Кюлев, полковник и разузнавач в парижката резидентура на тайните служби на НРБ. Завършва руската гимназия в София с отличие. После учи в школата на МВР в Симеоново. Значи е състудент с Бойко Борисов (1959), който завършва същата школа, но пожарникарския й отдел. След две години работа в системата на МВР, записва икономика в Свищовския университет и завършва МИО в УНСС-София (някои вестници не споделят тази информация). Напуска системата на МВР през 1988 и на следващата 1989 учредява банка “Туристбанк”, преименувана по-късно на Търговска и спестовна банка ТСБанк (която фалира през 1996). Основава Българо-руската инвестиционна банка БРИБанк, след 6 години я продава и купува “Тракия банк” Пловдив. Която пък преименува на Росексимбанк, където блестят имена на Майкъл Чорни, Владимир Грашнов, Валентин Златев и Тодор Батков. Междувременно през 1993 година Кюлев е съучредител на Г13, преименувана по-късно на Бизнесклуб “Възраждане”.
Завъртя ли ви се главата? И моята. Но почакайте, това не е всичко. „Росексимбанк“ се преименува на „ДЗИ Банк“ и така възниква Българска финансова група „ДЗИ”, която обслужва „Топлофикация – София“, НЕК, мини „Марица-Изток“, АЕЦ „Козлодуй“, електроразпределенията. Кюлев основава и първата частна Бърза помощ в България, закупувайки няколко хеликоптера от компанията си „Ер Бан“.
И всичко това завършва на 26 октомври в София, на булевард, наречен “България”, с 17 куршума от упор. Вдовицата му, наречена Весела, ще получи прозвището “веселата вдовица”. Но това вече съм го разказал в НИЕ-5.
На погребението на Емил Кюлев в храма “Св.Неделя” (там, където беше атентатът от1925 година) присъстваха (не съм ги подреждал): вицепремиерът Данаил Вълчев, зам вътрешният м-р Камен Пенков; Слави Трифонов и сценаристът му Росен Петров; управителят на БНБ Иван Искров и директорът на ДЗИ Банк Красимир Ангарски; бизнес-мените Георги Гергов и Николай Гигов: шефовете на MG Бояна Попова и на “Булстрад” Румен Янчев; Тодор Батков; главните редактори на “24 часа” Венелина Гочева и на “Труд” Тошо Тошев, издателят на “Капитал” и”Дневник” Иво Прокопиев, издателят на в.”Банкеръ” Бистра Георгиева; подуправителят на БНБ Емилия Миланова и шефът на “Банков надзор” в БНБ Петър Андронов, управителите на ОББ Христос Кацанис и Стилян Вътев, на СИ Банк Светослав Божилов, на Насърчителна банка Сашо Чакалски, както и шефът на Надзорния съвет на “Алианц България” Олег Недялков; бившият шеф на “Минерал банк” Владимир Ташков и шефът на катедра “Финанси” в УНСС Григорий Вазов, както и соцдепутатката Евгения Живкова. С медал и пура изпратиха Емил Кюлев приятелите му. Шефът на Съюза на малките хора в България Георги Софкин, шефът на следствието Ангел Александров и криминалистът Ботьо Ботев; главният данъчен инспектор Николай Попов; шефката на Агенцията за младежта спорта Весела Лечева; председателят на ПФЛ Валентин Михов; депутатът от НДСВ и бивш шеф на София-област Олимпи Кътев. Дойдоха още финансистът Емил Хърсев, шефът на Националния исторически музей Божидар Димитров, общинският съветник Владимир Каролев, зам.шефът на полицията Минко Брайков.
· Цитат от в.”Монитор”, 25.07.2005, Цветан Петров: “От Позитано 20 предлагат Весела Лечева, шампионка по спортна стрелба, депутат от БСП от 2001г., да оглави М-вото на младежта и спорта. Работата е там, че това министерство финансира себе си и българския спорт с парите от Българския спортен тотолизатор, т.е. от държавния хазарт. Съпругът й, небезизвестният Манол Велев, има сериозни интереси в хазарта. Той отдавна гравитира около хора, свързани с казината в София и по Черноморието. Велев управлява чрез своя фирма столичния хотел “Плиска”, заедно с казиното. По времето на Костов той се прочу със скандалите около “Черноморски солници”. Заради тях Богомил Бонев даже уволни Лечева от МВР. После й се извини. Манол Велев е съдружник с известния Румен Ангелов, един от създателите на придобилата печална слава “Първа частна милиция”. (Ангелов няма нищо общо с БСП. Той е активист от партията на Стефан Софиянски. Заедно със звездата на родния попфолк и общински съветник в Бургас – Найден Милков държат казиното на местния хотел “България”.) Манол Велев го бива за много работи. Занимава се с всичко, което носи пари. Има близо 20 фирми и сдружения. Има даже и фондация “Деца и здраве”. Питейни заведения, хотели, стокови базари, медиен бизнес (списание “Белла”, списание “Аз”), радио “Спорт”, президент е на ФК “Академик” София...”
Всичко това ще завърши – за Манол Велев – на 11 юли 2007г. пред входа на жилищна кооперация на ул.Мизия в София с изстрел в главата, който няма да го убие, но ще го остави в доживотна кома.
Да не забравя да допълня, че Манол Велев е съучредител на бизнесклуб “Възраждане”, където е колега с Черепа, Гущера, брата на малкия Фатик, агентите “Бор”, “Карак” и “Симеонов”.
А тия къде да ги туря?
· Цитат от в.”Стандарт”, 9.07.2005, Боряна Димитрова: “Зад всеки успял мъж стои една жена. Така е и при Пламен Бобоков. Срещнал любовта на живота си преди 8 години в Балчик. Христина помагала на организаторите. По това време била ученичка предпоследна година в Пловдив. Бъдещият й съпруг всяка седмица навъртал по 600 км от Русе до Пловдив и обратно, за да види любимата си.”
Трогателно. До едно време.
Иначе Бобокови са братя. Атанас Бобоков е роден 1959, а Пламен Бобоков в 1968. По онова време родното им село Пиргово Русенско е известно с лозята, винарската си изба и стария комунистически род Бобокови. Един от него – Ангел Бобоков, става първи секретар на окръжния комитет на БКП в Русе. В Мрежата се уточнява, че той “не е нито баща, нито чичо на двамата, както се говори, но определено им е роднина. Въпреки че братята гледат все повече да се дистанцират от тази кръвна връзка.” Демокрацията ги заварва в София – малкият още следва, а големият работи в дилинг-службата на Българската външнотърговска банка! (Нали знаете с какво се занимава служба “Дилинг”? Писал съм.) Атанас изведнъж решава да емигрира в САЩ. Какво е правил там, не е публично известно, но скоро се връща и през 1992 г. братята основават първата си фирма в Пиргово – едноличния търговец "Бобоков и синове". Единият е на 33 г., другият – на 24.
Дейността на компанията тогава е класифицирана като “облекла и аксесоари – магазини”. Обаче те завъртат и търговия с горива. Когато в този пазар се намесили мутрите, братята решили да произвеждат масла. "Приста ойл" – сега най-големият производител и доставчик на смазочни масла в България с около 60% пазарен дял - е основана през ноември 1993. Четири години по-късно приватизират завода за акумулатори в Монтана. Сега (2005г.) втората им голяма фирма – “Монбат” (която рециклира акумулаторен и оловен скрап), е шеста по пазарна капитализация на борсата. Братята вече имат заводи в Турция, Румъния, Сърбия, Унгария, Туркменистан, пристанищни терминали в Одеса и Варна, летище край Русе, имат изключителните права да снабдяват с масла 750 пристанища по света, а също и йеменската армия и пр. Имат и колекция от антики, оценявана на 80 млн. евро. (Законът за културното наследство, който узаконява частните сбирки, ще бъде внесен в НС след две години от министъра на културата Стефан Данаилов!)
Нататък ще описвам пресечните точки на честните бизнесмени братя Бобокови с мафиотите от голям мащаб, които ще ги доведат до следствения арест. Днес само ще отбележа една “прясна” и една “стара” новина. “Прясната”: След покушението срещу Манол Велев става ясно, че братята участват заедно с него в управлението на Сдружение "ТК ВВВ-ПРО ТЕНИС" - организация с нестопанска цел. А “старата” е от 2003 –
Малкият Пламен Бобоков е примерен съпруг, прочетохте информацията за Христина Бобокова малко по-горе. Такъе е бил и големият Атанас Бобоков. До 2000 година, когато в един ресторант среща Ива Титова и се влюбва от пръв поглед. Зарязва съпругата и дъщеря си, бръсне мустаците, отслабва и се хвърля в обятията на Ива. Явно, за да докаже колко е млад, се втурва и в екстремните спортове – скача с бънджи, лети с парапланер, пързаля се със сноуборд, за да е до любимата. Ива става “Мис България 2003” и всички говорят, че той й е купил титлата. През онази година (на убийството на Илия Павлов) имаше две носителки на короната "Мис България" - на фирмите на Дарина Павлова и на Жени Калканджиева. Именно в конкурса на “Висаж” победи Ива Титова. Стана скандал, защото се оказа, че тя няма диплома за средно образование! Шушука се, че титлата е трябвало да спечелят Стоимена Алексиева или Виолета Сечкова. Три седмици по-късно в зала 1 на НДК Дарина Павлова наблюдава зад кулисите шоуто на нейната агенция. Там миската е Елена Тихомирова, която се прочу с аферата си с Вальо Топлото.
В редките си интервюта в пресата братята като навити повтарят едно и също. Първо: и на двамата девизът бил “Колкото повече, толкова повече”. А второто – не ставали за щатски бизнесмени, които работят от зори до мрак. Защото обичали да си поспиват, похапват и попийват. Е, те това е българската мечта!
· Евгени Минчев, интервю на Людмила Габровска в “Новинар”:
Въпрос: Г-н Минчев, как коментирате факта, че така бързо бяхте осъден?
Отговор: Случва се човек като мен, който има много емоционален личен и обществен живот, свързан със срещи с по 150 човека на ден, да иска да изпие 50 или 100 г водка, да излезе на улицата в бели панталони и бели обувки и да е малко по-шумен. Но това ли е престъплението, което се наказва с 15 дни арест? Общественополезен труд ли е аз да кося трева в гаража на общинската полиция и да боядисвам плаца й? Но не мисля да съдя полицаите. И после те няма да явяват на делото, пък аз ще съм в Париж на среща с Ив-Сен Лоран... Те нямат средствата, а аз нямам времето. ...
В: Как коментирате влизането на хора като Азис в политиката?
О: Един ден те ще съжаляват, ще се почувстват изцедени. От едно пакетче чай може да направиш три чая и после ще го хвърлиш. Така ще стане и с певците, и с артистите. Умните хора не се намесват в политиката. Ето вижте покойния Емил Димитров – никой не може да каже, че беше с една или друга партия, и сега е вторият герб на България. То се видя, че кандидатът за депутат Азис не може да говори. Комично е някой да се кандидатира само защото е популярен в своя бранш. По тази логика и Слави Трифонов трябва да се кандидатира. Аз не мога да стана депутат, почтен човек съм.
В: Искали ли сте да напуснете България?
О: Когато си го помислих, същата вечер Желю Желев стана президент. Вечеряхме заедно и той ми написа посвещение: “Евгени, остани в България, за да я оправим заедно.” Аз си помислих над това и си казах – ако и аз я напусна, какво ще стане?! И останах.
И аз се замислих над глагола “оправим”. Как Желю Желев “оправи” България, видях. И го преживях. Но онова цигане от Пазарджик да “оправя” България, изобщо не си и помислям да му позволявам. Да си се оножда - в мечтите си с Ив-Сен Лоран, а наяве със Сашка Васева - му стига.
· И понеже продължават разни други споменати от Евгени Минчев селянчета – визирам онова учиндолско келеме Слави Трифонов и неговите “сценаристи” – да се напъват да “оправят” България, още цитати: (в случая от интервю на Паола Хюсеин в “24 часа”)
Въпрос към Слави Трифонов: Преди изборите тръгна слух, че Бойко Борисов и Слави Трифонов ще правят партия. Може ли да кажете кога това ще се случи?
Отговор: Сега какво искаш, да ти кажа някаква новина, която като Бареков да извикаш в “24 часа”? Аз съм с много сериозна гражданска позиция, която не зависи от работата ми. Аз съм бил същият, когато съм бил и виолонист в симфоничния оркестър на БНР. Сега просто имам повече възможности и ще ги използвам. По-ясно от това не мога да се изразя. А за партията ще ти цитирам царя – когато му дойде времето.
Въпрос към Росен Петров: Как ще я карате оттук нататък?
Отговор: Ние се борихме с жълтите вестници, а те влязоха в парламента. Не случайно най-жълтата телевизия финансира една партия. Но след като има един милион души, които се информират за живота от жълтата преса, нищо чудно вотът да се насочи към такива формации. БСП има мнозинство реално с 15% от всички българи. Ние всяка вечер в шоуто правим два пъти по-висок рейтинг, отколкото БСП спечели. Ако някой си е формирал мнение или се е запознал с това, което става в българската политика, до голяма степен се е случило на масата, на която и ние седяхме. Но не сме виновни, че политическата класа е такава.
Въпрос към Тошко Йорданов: Как ще я карате оттук нататък?
Отговор: Това са най-безумните избори през последните 15 години, защото е сбъркана цялата политическа система. Не може да ме принуждават да гласувам за партия, която ми пробутва бивши подсъдими или хора, за които е ясно, че са свързани с корупция, или пък ми излизат с номера. Ако сложиш решетки отвън на Народното събрание, то става Централния софийски затвор. Вътре има една огромна част, които са си баш за там.
Тия не са добре. Говорят за другите с онези думи, които са си баш за тях – по-голяма от тяхна жълта медия няма; каквато и да е политическата ни класа, тя е за предпочитане пред тяхната “маса”; и точно те са за Централния софийски затвор. Но ще му дойде времето.
· Помните ли Вера Кочовска, екстрасенската, която го закъсала със здравето и преминала от народна ясновидка на предсказателка само на платежоспособни клиенти? Преди година-две беше.
Чуйте я как продължава да се прави на маймуна днес. В.”Новинар”, 20.08.2005: “В английският парламент пише “Няма вечни приятели, има вечни интереси”. У нас не трябва да се казва: “непротивоконституци-он (основател – е оригиналът, аз)- ствувайте”, а “непроституционствувайте”. Аз не съм съгласна с Дарвин. Защото не видях нито една маймуна да стане човек, но човекът стана маймуна.”
Тагове:
Ямболското хоро шарено около Безистена и...
Немало такава държава? Фулиш!
Но за да бъдат издадени в книги, трябва сам да си направя издателство. И пак няма да стане, защото има тотален контрол върху ВСИЧКИ политически книги в България. Чак ми се плаче, като си помисля колко много БЪЛГАРСКА история е загубена, заради комунистите. Това е престъпление, което е далеко по-голямо от физическото премахване на враговете им.
Единственото спасение е нещо да остане, само ако бъде издадено в чужбина. Книгите НИЕ от 1 до 6 може да не са издадени в България, но вече са разпространени в електронен вариант в чужбина!
Ето кое ми дава увереността, че те ще останат далеко след като автора и познаващите го умрат. Което на някои може да се вижда безсмислено, но изобщо не е вярно. Може да ви се струва налудничаво, но също не е вярно. Нима Паисий е доживял да го изучават във всички български училища?!
Съберете всичко това и то така, че да се получи нещо като ръкопис- с отделни глави, които следват логическа последователност.
Аз ще ви помогна с издаването на книгата. Защото "написаното остава". А това трябва да остане! За младите, които идват след нас.
Може да обсъдим обстойно всичко, но нека най- напред отмине този кошмар, наречен ковид.
Подходът ви е крайно интересен и много продуктивен. Всъщност, великият руски мислител Владимир Соловьов, изпаднал в забвение, точно така е изучавал историята- чрез вестниците.
И като сме заговорили за вестници... Мисля, че трябва да изтъквате по- често факта, че комунягите имаха добре платени съучастници. Това са активните борци срещу демокрацията Тошко Тошев, Петьо Блъсков, Валери Найденов и Валери Запрянов. Тези типове успяха да забавят развитието на страната ни с години.
