КАКВО НИ ЧАКА

 

Мога директно да го напиша и е вярно, защото от описваните събития днес, са минали петнайсетина години. Но ще бъде по-честно да не го правя, защото... причини малки – много: лични, обществени, човешки, а всъщност една е основната голяма. Образно казано – няма да разберете, няма да оцените, няма да запомните смисъла на книгата, ако прочетете само края й. Тя защо е писана тогава?! Не. Минете по страниците й последователно. Така ще преживеете отново част от живота си и ще си спомните неща, които може би сте забравили, а най-вероятно не сте им обърнали внимание, считайки ги за неважни. Така може би ще проумеете колко е глупаво българското примирение “Ех, имала глава да пати...” Празната, глупавата, нечетящата глава пати в пъти повече, драги сънародници.
Добре е, даже много по-добре ще е, ако запомняте имената на участниците в “какво ни чака”. Така, когато след години ги срещнете отново да говорят за бъдещето ни, ще знаете – горе-долу – кои от тях са за вярване, кои се тарикатеят, кои открито вредителстват за тяхна полза за наша сметка.
Ето какво ни чака в предстоящите години според разните ясновидци. Казано е днес, веднага след гласуването на “тройния” кабинет. Нека остане тук записано черно на бяло, казаното от всеки един от тях. В края на краищата те са се подписали отдолу със собствените си имена.
- Васил Тончев (“Сова Харис”): “Идат хубави неща. Правителството ще изкара мандата си. България върви нагоре през последните години и ми се струва, че тенденцията ще продължи. Пътят на развитие е правилно избран, действията на правителството са ограничени от рамката, която ни налагат предприсъединителните процеси за влизането ни в ЕС. Смущава ме, че трудно бе постигната коалицията. Все пак това е първата истинска коалиция в България, съставена от разнородни партии. Ако те оценят недостатъчно собствените си позиции, може да възникнат противоречия, но интересите на трите партии съвпадат. Очакванията на обществото са за по-живо правителство, което да отговаря по-адекватно на нуждите на хората. Езикът на политиката доста се разминава с езика на обикновените хора.”
- Юлий Павлов (Център за анализи и маркетинг): “Не съм оптимист с тази до голяма степен безпринципна коалиция, на която практически няма опозиция. Десницата е тотално разбита. Руските вестници пишат, че начело на правителството застава руски социалист. В кабинета има хора от правителството на Жан Виденов, дори от правителството на Андрей Луканов. Това няма да е правителство с поглед напред, а назад. Но всички трябва да се надяваме поне до края на тази година правителството да е стабилно и мнозинството да извърши задължителните промени в законодателството, свързани с приемането ни в ЕС. Като се изпълнят изискванията на ЕС или най-късно в началото на 2007г., трябва да има предсрочни избори. Независимо дали ще ни приемат в ЕС или не. Дотогава десницата трябва да се рестартира, иначе трябва да се изтрие.”
- Мира Янова (МБМД): “Дотук социалистите ясно показаха, че амбицията им е това управление да стане знаково за БСП, да избият комплекса, че тя винаги се проваля с управлението. Но тези дни видях един изостанал стар плакат на БСП – “За българското село”. На него има баба, дядо и овца. Ако това е перспективата за селото...”
- Крум Благов (в.”Стандарт”): “Георги Първанов е политикът, който има най-голяма заслуга за съставянето на новото правителство след изборите. Близо две трети от българите одобряват активната роля на президента при създаването на тройната колаиция и неговите усилия да накара партийните лидери да направят компромиси. Резултатът беше кабинет с парламентарна подкрепа, която е достатъчна за промяна на конституцията, и с програма за управление за целия 4-годишен мандат до 2009г. Съвсем закономерно са се увеличили песимистите, които смятат, че кабинетът няма да може да навакса закъснението на България и е по-вероятно членството ни в ЕС да бъде отложено.”
- Александър Перпелиев (в.”Дума”): “На пръв поглед изглежда, че новото правителство поема управлението в спокоен момент. Че въпреки наводненията и възможността да отложат членството ни в ЕС, всичко в държавата е нормално. Но не е така. Кабинетът на Станишев стъпва на плаващи пясъци – на повърхността всичко е спокойно, но опасностите са огромни. Естествено веднага някой ще даде пример  с кризата от 1997г. с хиперинфлацията и т.н., и ще каже – нима на Костов му беше по-лесно? Да, определено му беше по-лесно. Какво можеше да се случи, ако Костов се беше провалил – най-много да бяхме погладували  още година. Какво може да се случи, ако Станишев се провали – отлагат членството ни в ЕС, проваля се политическият проект на цяло едно поколение. Слава Богу, нямаме причина да смятаме, че новият кабинет ще се издъни. Но е добре всички да мобилизираме усилията си, да му помогнем да успее. Успех!”
- Божидар Данев (Българска стопанска камара): “Правителството във всички случаи би трябвало да има успех до 1 януари 2007г. Във всички случаи разчитаме, че правителството би могло да продължи и по-нататък. При такова мнозинство от168-169 депутати мисля, че то би трябвало да има сили. ... Разместването на постовете в кабинета не засягат бизнеса. Говоря за образованието, социалното министерство. Ние работим отдавна с г-жа Масларова и там няма да имаме никакви проблеми. Фигурата на финансовия министър е консенсусна. Всеки знае, че той беше в управлението, когато се водеше определено дясна политика и когато в страната се наложи финансовата стабилизация. ... Първият приоритет на правителството трябва да бъде възстановяване на инфраструктурата. Бизнесът търпи сериозни загуби. Губят не само малки и средни фирми, но и големият бизнес. ”Кремиковци” например работи с 20% от капацитета си в момента. Парламентът не трябва да се занимава в момента толкова с правилника си, а да приема закони, които се изискват от ЕС.”
- Калин Донков (писател): “Два пъти в петдесет години българинът беше заставен да се вкопчва в биологичното си съхранение. Гладът и мизерията в българското село по време на кооперирането и по време на ликвидационните съвети са напълно идентични. Параноичното общуване с нацията е отличителна черта на българската държава и то я разделя от България. Това бе манифестирано от един министър-председател, който демонстративно наричаше България “тази страна”. Отгоре на това: държавата има претенции към България. Но България не отговаря нито на апетита, нито на амбициите на такива. Това са два паралелни свята, които никога повече няма да се докоснат. България разчита на население силно, многочислено и будно. Чрез данъци, здравеопазване и стрес държавата се е заела да я обезлюди. България е избрана за люлка и рай на българите. На държавата й скимна да ги води през пустинята. България иска да е яка, независима, свободна. Държавата копнее да е васална, услужлива. България е горда да е културна и различна. Държавата е парвеню, за срамотите. Каква е целта на държавата? И не е ли държавата един чужденец в “тази страна”? Тя навярно предпочита да е другаде. Но никъде не я искат. А където я искат, я отлагат...”
Колкото и хубаво да са поднесени, поръсени с плам, устрем, светлина... глупостите си остават глупости, защото са лъжи, драги “писателю”. За сведение на читателите ми, когато след 15-ина години една световна пандемия покрие и България, този “писател” ще поиска от държавата да му осигури доходите. Тъй като били “свободни творци и в локдаун не можели да живеят”. Та затова България трябвало да ги храни. Творци – таратанци. Мизерници. Ами, не стават за Европа тия! Лошото е, че и те българи.
Много проблеми има да преодолява България по своя европейски път...

- Марта Радева, учителката от Провадия, в “Сега” от 30.06.2005: “Без да е непременно от редовните зрители на кабеларката СКАТ, а просто сменяйки каналите, малкият човек, безличната и непитана за нищо електорална единица неочаквано чува от екрана да му говорят на неговия език. С неговата болка, негодувание, омерзение: от “безхаберието” на онези, които ни управляват, от алчността им, от блюдолизничеството пред по-силния, от цинизма им, от наглостта. Онзи, който говори на малкия човек от екрана, видимо не принадлежи към кастата на “ТЕ”. Той е един от онеправданата общност на “НИЕ”. Познавам част от онези, които подкрепиха “Атака” (аз лично не съм от тях). Всички те са с висше образование, млади хора, със семейства, със сравнително престижни професии; пацифисти с по-скоро леви убеждения, все още вярващи в мита за възможната социална справедливост. Но изведнъж разпознаха собственото си огорчение, че никой не ги попита дали България да се намесва във войната срещу Ирак; дали да затварят реактори в “Козлодуй”, какво мислят за здравеопазването, за образованието на децата си; за пенсиите на родителите си, за заплатите им, за безработицата, за безперспективността. И политиците трябва да чуят тоя глас. Гласът на Онзи, който чрез “Атака” вика в пустинята на нашата социална безнадеждност. А не високомерно да заявяват, че не искат да имат нищо общо с някакви фашизоидни организации.”
Ако всичко това са причини за появата на “Атака”, имам един въпрос към учителката: Защо нещо подобно на ”Атака” не се появи в годините преди 1989-а? Да не би тогава да са ни питали за нещо? Или тогава не е имало “малки хора”? Или... Помощ! Учителки!
- Харалан Александров, социален антрополог, 29.06.2005 във сайта vsekiden.com: “В едно общество в което има толкова много изключени и обезверени хора, които мислят за себе си като за лузъри, преживяването за безперспективност, за провал и за прецаканост в крайна сметка прави политически пробив. На тези хора тезата им е: “Има едни лоши хора, които ни отнеха живота и ние искаме да си го върнем”. В този смисъл съм съгласен с Любен Дилов-син, че “Атака” е проявление на болката. Тя е диагноза на едно дезинтегрирано общество в безпътица. Години наред във всички правителства не беше направено нещо истински смислено и интелигентно по тяхното приобщаване. Оформи се една версия за успеха в България, която се свежда до това да изхвърлиш всички останали. Достатъчно е да се видят предавания като Биг Брадър и Стар Академи, в които продават нездравата наслада да изхвърлиш с ритник някой нещастник зад борда. Това е первезната етика на българския преход.”
Към антрополога имам същия въпрос като към учителката. И още един допълнителен: След като всичко в България се свежда до това да изхвърлиш всички останали, защо самият Харалан Александров седи вече повече от 20 години непоклатимо на върха на социологическите разновидности Райчев, Колев, Асланов, Димитрова, Петър-Емил, Янова... Та той съвсем не е “най-добрият”. Що за первезна етика?
- Ясен Бориславов, син на Иван Бориславов от Костово време, помните ли, във в.”Сега” от 28.06.2005: “Влизането на “Атака” в парламента е тежка политическа диагноза. Става дума за социално разпадане. Но оттук нататък сатанизирането на “Атака” би било възможно най-нелепото и безотговорно поведение на политиците и медиите. Дори формацията да е била маргинална до Еньовден, от миналата неделя тя вече не е. Политиките са скачени съдове. Когато лансираш Азис за депутат, не би трябвало да изглежда странно, че хората избират Сидеров. Много хора вярват, че влизайки в ЕС, България ще ограничи щетите, които й причиняват нейните политици поради професионална и/или морална непригодност. Ако политическата класа разчете правилно своята диагноза и започне правилно лечение, вероятно и гражданите ще разберат, че назазателният вот е акт на социален мазохизъм.”
- Калина Андролова, в.”Новинар”, 5.07.2005: “Колкото и много демокрация да придобие българинът, той все пак има право на възмущение. Има право на политическа сатира! “Атака” е иронията на избирателя, в никакъв случай не е неговата глупост. Това е вотът не на нещастния избирател, а вотът на обидения избирател. Политическият феномен “Атака” е протестен вот. Той е реакцията на българите срещу загубената българщина. Такова е умонастроението на една немалка част от българския народ. Народ, който живее в страна, в която се смесват деспотична и демократична корупция. Не го винете избирателя! Нито че е червен. Нито че е националист. Нито че слуша чалгаджийки. Нито че пикае в пепелниците, а всъщност трябва върху усмивките на политиците. Какво по-българско от презрението към модерна объркана Европа. Към корпоративността. Към НАТО. Към американските пържени пилета. Спрете да крещите срещу “Атака”! Защото вие също не седите в правилната лодка. ... Само напомням, че ние, българите, имаме твърде застоял дух, но пък притежаваме една много важна демократична черта и тя е, че само крещим, без да стреляме. “Атака” – възрожденци или идиоти?!”
Статията е дублирана в Интернет. Оттам, вместо мой коментар, давам думата на двама българи:
ВИКТОР: Има ли още хора, които да не знаят  кои са основателите на Атака и кои са гласуващите за Атака? Около 75%  от гласовете за тази нова формация идват от доскорошни гласоподаватели на БСП. Мнозинството от тях са прекарали активния си живот в редовете на българската армия и в структурите на вътрешното министерство и ДС.
ДЯДО ЙОЦО: Калинкееее, Калинке, да не би да казваш, пиле, че другите са лъгали, а само тези от “Атака” са казали истината? Тежко ни и горко, чедо, ако вярваме, че само една шайка есесовци могат да ни кажат кое е право и кое – криво.
- Велко Вълканов, председател на Българския Антифашистки Съюз, и Минчо Минчев, ръководен секретар на БКП “Георги Димитров”, в ”Дума” от 25.08.2005: “Атака е едно, а Волен Сидеров – друго. Коалицията “Атака”, която постигна изборния успех, е некомунистическа, но в никакъв случай не е антикомунистическа формация. В нея са се включили убедени антифашисти и искрени патриоти като Румен Воденичаров, Минчо Минчев, Огнян Сапарев, Стела Банкова  и редица други. Но това , което може да се каже за “Атака”, съвсем не може да се каже за нейния лидер Волен Сидеров. Поведението му обрисува коалиция “Атака” като дясна екстремистка формация, трудно различима от партия “Атака” като щурмови отряд на СДС. България няма нужда от командири и вождове, които активизират огнището на противопоставянето и омразата вътре в нацията за сметка на идеалите на хуманизма и демокрацията. Соченето на врага с пръст, евроскептицизмът облечен в естрадни одежди,  твърде ранният стремеж към обожествяване на вожда, биха били детско занимание, ако не подсказваха симптомите на явление с опасни последици. Но знаете ли защо Атаката на Волен Сидеров успя? Защото той използва програмните искания на една друга партия – Българската комунистическа партия “Георги Димитров”. Може с увереност да се каже, че ако ЦИК беше допуснал до участие в изборите тази партия, “Атака” никога нямаше да има сегашния си изборен резултат.”
Винаги се получава смешно, когато някой се чуди кой му е акал в гащите, които са на гъза му. Но когато комунист твърди такова нещо, става зловещо, защото Комунистът няма да се поколебае да застреля всички, които изказват невярата си в неговите приказки.
- Една еврейка, подписала се с пълното си име Мими-Матилда Бухо Пизанти, по съпруг Петкова, е написала открито писмо до Волен Сидеров. В него тя пита: “Защо си против нас, евреите, Волене? Моят прадядо Салтиел Пизанти е бил опълченец и е загинал за свободата на България, сражавайки се на Шипка. Дядо ми Исаак е загинал в Балканската война. Баща ми Буко е бил доброволец в Първата световна война и е носител на орден за храброст. Аз, Мими Пизанти, съм участвала във Втората световна война като доброволка и съм носител на два ордена за храброст. Искам да те попитам, Волене, твоите предци сражавали ли са се рамо до рамо с евреите за свободата на България?”
- Ето как отговаря Божидар Димитров на Матилда Пизанти:
“Не може Ахмед Доган да излезе и да каже: "Има обръч от фирми около мен, които се хранят с държавни поръчки." Той имаше не доблестта, както казаха сценаристите на Слави Трифонов, а цинизма да каже това. Това не е демокрация, а олигархия. Затова именно хората на "Атака" са тези, които искат истинската демокрация - защото тя предполага съблюдаване на закона. А тези, които твърдят това, че хората от "Атака" са фашисти, дори не познават значението на думата фашизъм, нито познават неговата история. Социолозите и политолозите, които са на това мнение, са неграмотни бивши комсомолци. "Атака" не е срещу евреите, а срещу еврейската икономическа олигархия.”
Чета внимателно думите на М.Пизанти и съм убеден, че тя е от евреите, фаворити на БКП – онези, които не са заминали с корабите за своята родина Израел, веднага след като България е била обявена за Народна Република, а са останали тук да живеят и градят. Знам чудесно, че Божидар Димитров е депутат от БСП в днешния парламент (от утрешния ще стане депутат от ГЕРБ). Мога да се подпиша, че хората на Волен Сидеров са фашистите на днешна и утрешна България. Познавам достатъчно европейската история на предишния 20 век и напълно съм съгласен с извода й, че социалисти и национал-социалисти са кръвни братя по идеология.
И се чудя какво делят помежду си Б.Димитров, М.Пизанти, В.Сидеров, С.Трифонов, А.Доган. Надвесили са се над трупа на бедната наша България и се надцакват кой по-голяма мръвка да отхапе от него. Това са хиени, не са човеци.

Третата “глава на ламята”, с която се борим, е ДПС. Тя е отколешна в сравнение с “Атака”. Създадена е само 3 месеца след създаването на СДС. Но със същата цел – БКП строи “апартаменти” за новосъздадени партии, които биха могли да застрашат властта й, обаче преди “да им ги даде”, оборудва всички помещения със скрити микрофони и камери. После назначава свой човек за домоуправител и вика “Целувайте ръка!”.
В партията ДПС са събрани всички българи с турско самосъзнание, които Тодор Живков беше подгонил към турската граница през 1985 и 1989 година. Неин несменяем шеф е Ахмед Доган. Бъдете сигурни в онова, което се говори за него в обществото. Че е агент на ДС, че е предателят на атентаторите от гара Буново. Че е незаконно родено циганско дете. Че не е “един от тях” – говоря за високите шефове вляво, и затова панически го е страх и от ляво, и от дясно, и от ъндерграунда между тях. Тук следват само най-новите характеристики, дадени му от известни лица, в периода около съставянето на правителството на тройната коалиция.
- Михаил Иванов, секретар на етническия съвет към МС (2001-2005) в интервю на Наделина Анева за в.”Сега”, 12.07.2005:
Въпрос: Защо загубихте конкурса за Директор по етническите и демографски въпроси в МС?
Отговор: Нямам нищо против моята конкурентка, която оглави Дирекцията по етническите въпроси. Но тя е съпруга на Людмил Георгиев, един от най-близките хора до Ахмед Доган.
В: Преди време вие също бяхте лансиран от ДПС, защо загубихте доверието на Ахмед Доган?
О: Чувал съм го това и от други хора. Не съм лансиран от ДПС. Покани ме Неждет Моллов. Аз съм един от авторите заедно с Лютфи Местан на раздела за малцинствата в платформата на ДПС на предишните избори. Работил съм много активно с ДПС, в много свои изказвания категорично съм оценявал техните заслуги в демократичния  преход. ДПС има огромен принос да не бъде нарушен гражданския мир у нас. В същото време съм силно разтревожен от проявите на клиентелизъм и авторитаризъм. Как може ръководителят на ДПС да си позволи да каже по телевизията пред целия български народ, че той лобира в търгове за фирми, по системата на усмивката и харесването.
В: Вие сте ядрен физик по професия. Какво е общото между малцинствата и ядрените изследвания?
О: Физиката е начин на мислене. В много случаи хората на точните науки могат със своя начин на мислене да повлияят положително. Освен това физиката е и гражданска отговорност. Физиците бяхме активни по време на Пражката пролет 1968-ма, в навечерието на демократичните промени.
- арх. Христо Генчев (познатият, старият, неизвестно защо представен в “Труд” като геополитик): “Правителството, което ще се състави, не трябва да е заложник на ДПС и трябва да отрази реалния баланс на силите в българското общество. Т.е. традиционната левица, каквато е БСП, център – НДСВ и десница – трите сестри най-после трябва да се разберат помежду си. ДПС трябва да престане да бъде арбитър между български партии, което е абсурдна ситуация. Най-сетне начело на правителството трябва да дойдат хора с голям жизнен опит и непоклатимо българска ценностна система. Страхувам се, че Сергей Станишев не притежава нито едното, нито другото.”
- Владо Стоянов, читател на в.”Дума”: “Убеден съм, че ДПС е антибългарска, не носи добро на България и коалиционно управление с нея е неморално, и не е в интерес на страната. И недоумявам защо така другарят Станишев на бърза ръка реши, че ние от “Атака” сме фашизоиди (което абсурдно и невярно) и че БСП не може да си сътрудничи и да работи с нас. В “Атака” и аз, и мои съмишленици виждаме левия коректив на БСП.”
- познатото интервю на Калина Андролова в “Новинар”: “Какво е ДПС? И защо никой от българския политически елит не си признава? ДПС е обществен казус – сегрегира българските граждани  по етнос. “Атака” е само отговорът, твърде закъснял за парадоксалната турска етническа партия. Не може да не разбираш, че ДПС е етническа партия, която обаче е добре нахранена. Овластена. Доволна.”

- из интервюто на социалния антрополог Харалан Александров: “Доган за мен е героичен и донякъде трагичен лидер на статуквото, на ретроградността. Трагичен е, защото е обречен да загуби в играта срещу времето. Споделям обяснението на Иван Костов, че прехваленият етнически модел е до голяма степен изчерпан, но то е непълно. Според мен пировата победа на Доган е в неизбежния провал на магическия модел, който трябва да защити групата от реалността и по-точно от промяната.”

 

Оригиналът е " дрън дрън ерина".

Нищо, че малко ще се чете. Просто я напишете и издайте, да я има.

Нима Паисий е умрял разочарован, че неговата история е била прочетена само от две десетки българи, докато е бил жив?!
Всички тези неща, които се съдържат в книгите на dobronameren, вече са издадени в електронен вариант - вижте линка
https://1drv/u/s!AuX9ZSiFycGpiKhdUqn0szhSIMI9-g?e=bGw8sO. За хартиен вариант е безсмислено да се мисли, докато в България властва тоталния червен контрол върху книгоиздаването. Ако смятате, че това не е така, няма никакви пречки от автора - авторски, финансови, субективни - сами да се опитате да съдействате за издаването на книгите НИЕ-1 до НИЕ-6. Става въпрос за 6 тома с общ обем около 3000 страници.