Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
30.11.2020 17:35 - НИЕ-520 Да отметнем по-дребните неща
Автор: pitatlimedejzorata Категория: История   
Прочетен: 104 Коментари: 1 Гласове:
0



 

ПЪРВАТА ПЕТА ОТ 800-те ДНИ

 

Открих, че между 24.07.2001 – когато кабинета “Симеон II” положи клетва в НС, и края на годината - 31.12.2001, има точно 160 дни. А 160 е точно една пета от 800. Затова нарекох този раздел, с който на практика закривам повествуванието си за първата година на новия век, “Първата пета от 800-те дни”.

 

ДА ОТМЕТНЕМ ПО-ДРЕБНИТЕ НЕЩА

 

“Дребни”, казано условно.
Отношенията Симеон
II – групировката МG
Кабинетът е едва на 7 дни, но репортерката Марияна Цуцекова от в.”Труд” вече знае, или уверено твърди, че Симеон е вдигнал мерника на Илия Павлов и неговата “Мултигруп”. Още повече, че само дни преди изборите, същият този трудов вестник, твърдеше: “нито той (Павлов), нито Симеон криеха приятелството си един към друг”. Това няма как да не направи впечатление.
Давам думата на Цуцекова – “Черната овца
MG”, в.”Труд”, 2.08.2001г.:
“Трето поред правителство обръща гръб на Илия Павлов. (Беров, Виденов, Костов – аз) Светкавичната промяна на политическия вятър (има се предвид отказът на царските депутати да присъстват на партито за рождения ден на Илия Павлов, 6 август) може да е свързан с честите визити на щатския посланик Ричард Майлс при царя или с публикации в западния печат, че “Мултигруп” – най-големият български холдинг, е перачница на парите на бившата БКП. “
Добър ден! Това е известно на всички българи още откак
MG се регистрира в Цук, Щвейцария през 1991 година. Изключено е европейски ориентирания ни цар да не го знае. Още повече, че част от “парите на бившата БКП” са негови, пардон - на фамилията синове на Фердинанд. В тази връзка да припомня, че Иван Костов, а преди него и Жан Виденов, недолюбваха холдинга, защото той не клонеше към техния правоверен кръг съветски комунисти, които са другото крило на БКП, не царското, а чисто комунистическото. Ако питате мен, първоначалната топла връзка Павлов-Симеон е лукавство от страна на Царя, предназначено за привличане на повече гласове в предстоящите избори. Ричард Майлс няма никакво участие в “промяната”. А се споменава, защото е стар като света номер – да насочиш разследващия детектив в обратната на истината посока.
Дали ще се съгласите с моя начин на подреждане на пъзела, си е ваш избор. Но съм длъжен тук да оставя отметка, защото след 2 години, март 2003 година, вътре в управлението на Царя, Илия Павлов ще бъде застрелян от наемен убиец. Като Андрей Луканов, да припомня.

На 4 август на поляната под връх Бузлуджа левицата отбеляза кръглата 110-годишнина от създаването на... кое – според историята: на социалдемокрацията, а не на социализма. Пък на трибуната – фраш от социалисти и един само Петър Агов, представляващ някаква половинка от социалдемократите. Нямаше я Евролевицата, ни на Томов, ни на Камов. На трибуната бе някаква половинка от БКП, онази на Александър Паунов. Обаче беше цялата БСП на Георги Първанов, но без “Открития форум” на Красимир Премянов. Конферансие на червеното празненство беше Стефан Данаилов, който официално е от гражданската квота на левицата.
Що за животно е това “гражданска квота” вече разсъждавах веднъж. По-общо, но затова пък логично погледнато, премиерът Симеон
II също е представител на гражданската квота, обаче той изобщо не се качи на Бузлуджа. Затова пък Ламбо демонстрира чувство за хумор, заявявайки от трибуната: “Съжалявам, че не поканих министър-председателят г-н Симеон Сакскобургготски, за да види, че без нас наистина не може. Но догодина ще го поканя.”
- Точно по същото време Петър Стоянов беше в Бургас, където инициативен комитет от 20 бургаски интелектуалци (а не коалиция ОДС!?) издигна неговата кандидатура за втори президентски мандат.
Кой на кого ляво или дясно крило, майно, не е ясно.
Това смущава и моята “любима” журналистка Румяна Братованова от в.“Труд”. Тя пише (на 6 август): “За първи път след загубата на 17 юни се говори за СДС като за партия, която трябва да се демократизира (?-аз) и християндемократизира (??–пак аз). Т.е. сините зарязват струната на изтъркания антикомунизъм и търсят нов лад, на който да засвирят край ухото на изпосталелия си електорат.”
Драга Румянке, ако СДС има вина за изпосталелия си електорат, то тя е на шефовете му, които строиха преките си подчинени в “строй се, преброй се”, а на всичките си по принцип привърженици заповядаха да слушат и козируват, щото “не членуват в партията СДС”. Е, така не става! Ако човек в оня си живот не е бил “член” на една партия, то по каква логика си мислите, Румянки, че в сегашния си живот ще стане “член” на друга партия? В новото демократично време не волята на някой Тошо, Гошо, Жан, Иван... определя съдбата на отделния човек, а НЕГОВОТО собствено разбиране за НЕГОВИЯ живот. Така че вие, Румянки, трябва да се нагодите към мен, а не аз към вас.
А проблемът на цялото демократично общество е, че “шефовете” (защото без шефове не може; все някой трябва да отговаря за онези от хората, които мислят еднакво за настоящето и бъдещето си) не трябва да се “борят до смърт за електората си”, а да си отидат по мирно по здраво, ако на поредните избори констатират, че хората застанали след тях, се привършват.
Кой е сгрешил в такава ситуация е въпрос, който има два отговора. Първият е краткосрочен и затова е прост: разбира се, че Водачите са виновни, защото те са регулировчиците, които стоят на кръстовището на живота и задават пътя на вървящите. Вторият отговор е по-важен най-малкото, защото е дългосрочен: Избирателите на конкретните водачи трябва да се научат да разпознават Добрите водачи от Некадърните водачи. И трябва да могат ПРЕДВАРИТЕЛНО да познават кой водач става за Водач и кой дори за чеп не става. ТОВА не се научава от един път. На това умение му викат исторически опит. Има народи, които са придобили такъв исторически опит – те живеят добре. Останалите ли? – Въздъхвам дълбоко и дописвам опасението си, че за това се иска ген, качествен граждански ген.
Придобиването на такъв качествен граждански ген е ужасно трудна работа, съпроводена с милиони жертви във всякакъв смисъл. Спирам да теоретизирам. Само ще кажа, че има поне едно ясно поведение, което е добро – победените, така да наречем загубилите изборите водач и неговите привърженици, трябва ВЪВ ВСИЧКИ СЛУЧАИ да се откажат от разбираемата след огорчението злоба към победителите. Вместо това да се стягат за следващите нови избори след 4 години. (Много конкретен ставам, защото искам да е ясно, че не говоря за комунистическа среда. Където демократични избори няма.)

Отношението на загубилата парламентарните избори партия СДС към победителите в тях не е добрата практика в демократичен смисъл. Една цяла глава в предишния раздел напълних с доказателства за безсмислената “синя” злоба към онази част от българите, които решиха да повярват на царя, вместо на екипа на Иван Костов. Забелязахте ли, че втори път в няколко реда, аз правя разлика между партията СДС на Иван Костов и българите, които им бяха повярвали на предишни избори?
Ще добавя една, впрочем две статии във вестник ”Демокрация”, написани от един и същи автор - журналиста Любен Лачански. Разликата във времето между двете е 5 месеца, първата е от 1 август, втората - от 29 декември 2001г. Това са 150 дни. Доста време за ориентиране. Пропиляно от “сините” – ще допълня тези мои наблюдения след малко. Сега статиите.
- Първата се казва “А спържа нема”. Малко е дълга, но прочетете я, за да се уверите, че прелива от злоба, при това злоба, подхранвана от неверни твърдения:
“Ако Симеон
II беше император на Русия, а не премиер на България, т.нар. велика октомврийска социалистическа революция (ВОСР) никога нямаше да прокопса. Просто нямаше да я има, защото Троцки и Бухарин щяха да получат постове  във временното правителство, а Ленин щеше да е номиниран за президент от императора. Виждате ли каква историческа абракадабра. Но Господ си знае работата Той забавя, но не забравя да вземе някому акъла. И тъй като Кобургготски реши, че 120 души, накипрени като абитуриенти, са новото време на България, то Първанов още не вкусил от компромиса на опортюнизма, обяви: “Смятам за възможно и необходимо нашата кандидатура за президент да олицетворява новия консенсус. Досегашният президент и СДС не се вместват в този консенсус.” Царе са и българските политици да измислят нелепи формули само и само да оцелеят маргиналните им идеи. Едва ли двамата провинциални кариеристи, които дават определено червен облик на сегашното правителство, могат да бъдат реклама на какъвто и да било консенсус. Най-вече пък с внука на Фердинанд Лисицата. Още повече, че Първанов предлага такива стойностни “консенсусни лица”, та Симеон Сакскобургготски може не само да ги приветства, а и за зетьове да ги поиска. Стефан Данаилов, Андрей Пантев, Иван Славков, Благовест Сендов... Ама били женени? Много важно! След като има далавера, не ще се разведат, ами ще се откажат и от вярата си. Щото от бащите си някои го сториха. Ама Симеон няма да го направи, защото е и хитър, и ловък. Иска той да поръчва музиката, Комунисти в правителството: да. Президент от Пловдив: да. А княгиня Калина лъска короната, докато майка й Маргарита бродира лъвче на царския шандарт, който се развява на бившия партиен дом в сънищата й. Така става  в приказките. А при нас - на избори през ноември. Другояче. Зима е: “Тате маа спържа.” А спържа нема. Вервайте ми! Ето затова е станала ВОСР, в една отделно взета от Испания страна.”
- Втората се казва “За голата истина”.
“Уважаеми колежки. Да ви кажа, на мен и в тези студове не ми е хладно. Погледнете ме. Всичко ми е наред. Гръдна обиколка, ханш, валутен транш. От време на време докарвам и умен поглед, както го изискват продуцентите. Но да се занимаваме с по-истински работи. С колко скачат семейните надбавки, да речем, и какво може да се купи с тези лелеяни 15 лева. Нищо, ще кажете вие. Но не е вярно! За тези пари можете да купите на бащата на детето примерно 5 бутилки пещерска гроздова. Време е да се сетите вече, че голата истина е като голата вода: нито насища, нито особена файда има от нея. За сега, чао, колежки. Вие май бързате за Европа, а на мен и във Факултето ми е добре. Нали именно там, заради мен най-вече, се ражда бъдещето на България.”
Тук злобата не е никак по-малко, но подмятанията са нагли. Напр. “детските скачат на лелеяните 15 лева”. “Скачат”? – значи при Костов са били по-малко. При същите заплати! Няма да обръщам внимание на съпоставката Европа (преди, при Костов) – Факултето (сега, при Симеон).
Е, пак ще повторя: с такава злоба към другомислещите, само защото са победители в някакво текущо състезание – не става! Когато СДС на Костов трябваше да обедини усилията си със Симеон
II, за да бъдат победени комунистите на току що отминалите избори, Командира се врътна, нацупи и остави Симеон сам срещу тях. И нищо не спечели. Не за себе си – което нищо не значи, а за хората, които му бяха повярвали в онзи януарски студ – което значи всичко.
След два парламентарни цикъла разочарованите от Симеон
II демократични българи гласуваха да станат “граждани за европейско развитие на България”. Тогава Съдбата ще даде втори шанс на Иван Костов да се присъедини към тях. Той ще пропилее и него. Трети подарък няма да има.
Някои са склонни да отдадат това на особеностите на характера на Командира – властен, себелюбив, тираничен. Аз имам собствено мнение: като се съгласявам с характеристичните определения за неговия характер, добавям, че нему КП, осъществила ВОСР, не дава никакви шансове да го освободи от Досието. На мен (“драги колежки”) изобщо не ми пука за терзанията му. Да е мислил на времето, преди да посегне към властта, да са чисти ръцете му. Демокрацията изисква ген, какъвто въпросният Костов “няма. Вервайте ми!”
Само че има нещо много важно – трупането на исторически опит у нацията ни. След Костов ще дойдат новите уроци по същата тема – Симеон, Станишев, Борисов... Помнете бе, маскари – както би казал бащата на Иван Вазов.

В началото на август, на 7-ми, вестник “Сега” – Любен Дилов-син обобщава: “Евгени Минчев (т.е. гея - бел. моя) измества Огнян Минчев (т.е. социолога). Общественият живот става розов сериал.”
Тарикат, та дрънка! Имам предвид Любен Дилов-син. Той, Синът, използва глупавия медиен “вопъл” на Евгени Минчев, който стана изразител на един измислен, “из гъз мъкнат” вика народа, проблем – реклама на бира “Загорка” в която мъжът се е отпуснал на лежащия стол, а жена му носи на поднос изпотено от студ бирено шише. “Ех, какво му трябва на човек? Мила жена и една добра бира!”, възкликва мъжът. Това, представете си вадело жената от понятието човек.
Тази “педераска” атака на Сина НЕ Е това, което изглежда. Само след 5 дни Бащата пише в “Новинар”: “Не искам да бъда лош пророк, но ако царят наистина реши да  изпълни това, което се е зарекъл, и следи изкъсо министрите си, той няма да живее дълго. Сигурно ще го застрелят! Ще пречи на хората да прави далавери, а ние, българите, без далавери не можем. Още във византийските хроники пише, че сме храбро племе, но крадливо. Надявам се обаче, че царят ще се държи достойно до края. 800 дни не са никак много, но не са и малко, ако Европа се заеме с нас. ... Очаквам 39-ото НС да е същия цирк, какъвто беше и предходното. ... Страхувам се от конфликта в Македония, защото можем да бъдем въвлечени в него. Щом му свирнеш на народа, че царството е в опасност, ще хване пушката.
Подчертаното в тезите от интервюто на Любен Дилов-баща съм направил аз. Да им обърнете внимание и да си спомните, че сте ги прочели някъде, само преди няколко, или няколко десетки страници, изказани от едни други съдружници в АД-то на Дилови. Ако имах място за подробности, щях да цитирам повече от статията на Сина във вестник “Сега” и статията на Бащата във вестник “Новинар” и да покажа в цитати, че някои пасажи са еднакви, буквално еднакви в двете статии. Но нямам, така че можете да ми вярвате.
(Само да поясня, че АД-то се дешифрира като Автентично Десни. Така след 10-тина години ще бъдат наречени костовите хора, които си помислиха и продължават да си мислят, че представляват честните “сини” българи, които НАИСТИНА могат да живеят без далавери. Онова най-голямо доказателство, че съм прав да давам тази оценка сега, е фактът, че автентично десните, още наричащи се Градска Десница, ще се влеят в “червените” редици, осъществявайки открита, и нагло отричана от тях, колаборация със съмишлениците на БСП. Така градската десница ще се превърне в национална левица. Предстои ни – НИЕ-8, НИЕ-9 особено - да изживеем това.)

- Още една “педераска история”. (При нея “педерас” употребявам не в буквалния смисъл на Евгени Минчев, а да характеризирам политическо поведение като това на политилога Огнян Минчев.) Поводът е 55-ата годишнина на в.”Труд”, на 15.09.2001. Тошо Тошев, главният му редактор, пише: “Няма друг вестник в България, който да е останал със същото си име толкова дълго време. “Труд” се появява в първия ден на Народна Република България, когато министър-председател е Кимон Георгиев. Преживяхме оттогава 27 правителства. По ирония на съдбата на следващия ден след брой 1 на “Труд”, от страната е изгонен цар Симеон II. Днес той е министър-председател на Република България. Отиваха си правителства, рушаха се системи и светове. Срутваха се кумири, лаврови венци се сменяха с тръни, портрети от стената биваха пращани по мазета, паметници изчезваха за една нощ. А “Труд” оставаше.”
А защо вестник ”Труд” оставаше винаги, главният му редактор - Втори по комунистическо време, станал Първи по демократично време – не отговаря. Не защото не се сеща, а защото е “педерас”, слуга на всички господари. Важното е келепир да пада.
- Чуйте от вестник “Труд”, който “винаги остава” (12.08.2001): “$110 хил. брои купувачът “Финметалс” за резиденцията на Тодор Живков в Правец. И с тази сделка удари десетката. Само персийските килими в залата струват три пъти повече. Сградата е строена през 1978 г. в пълна секретност от служители на УБО към бившата ДС. Името на архитекта и до днес се пази в тайна. “Няма ден, в който да не открия тук нещо ново”, признава Андрей Смирнов.Той живее в резиденцията от години и следи за поддръжката й. След 10 ноември резиденцията е била към “Балкантурист” – Правец. След това за малко е прехвърлена на Кремиковци. По-късно е дадена за стопанисване на частната “Миомит”, която я държи до 25 юли т.г., когато е продадена на софийската фирма “Финметалс”. Това е новото име на “Дару металс”, която преди 2 години купи “Кремиковци” за 1 лев.”
Спомняте ли си името на собственика на “Дару металс”? “Вечният Труд” си го е спестил, макар цяла България да знае името му. От какъв зор? Под информацията за покупката на Татовата резиденция, вестникът разказва в прав текст как “Фамилията Златеви наследи Тато”: “Прочутото в миналото бар-вариете “Шатрата” и хотелът край езерото вече са собственост на Васил Златев, баща на шефа на “Лукойл Нефтохим Бургас” Валентин Златев. Той се разпорежда и с плувния басейн , както и с обновения хотел “Моновец” в центъра на града. Златев-старши е бил кмет на Правец над 20 години по татово време.”
Не мога да имам нещо против принципите на фамилиите Златеви, Тошеви, Дилови, Гунински... В края на краищата – пазарна икономика, който има пари купува. Само имам един въпрос за произхода на парите!
И нямаше да го поставям, ако същите тези “горди собственици”, не дава(ха)т акъл на НАИСТИНА спообните българи как се строи капитализъм. Тези “вечности” всъщност са
N на брой политически педераси, хванати за ръце и подредени в обърната с хастара навън кръгова социалистическа отбрана.
Бях обещал да се занимавам тук с дребните, по-дребните неща от нашето всекидневие. Е, не винаги успявам да спазвам обещанията си. 

На 9 август парламентът излезе в лятна ваканция. До 5 септември.
Вътре в тази парламентарна ваканция – на 28 август 2001г., умря Видин Даскалов. На 72 години.
“Тихо! Тихо! Събудихме детето с нашата кавга. Ами сега? Ами сега? Ще трябва да му пеем и пак да го люлеем...”

На 15 август заместникът на Ахмед Доган в ДПС Осман Октай подаде оставка. Във вестниците се изтъква една смехотворна причина за оставката на Октай – извършвали се ключови назначения в кабинета, които не били съгласувани с ДПС (на Костадин Паскалев - вицепремиер, Елена Поптодорова – посланик в САЩ, Емил Димитров-Ревизоро – шеф на митниците),. В същото време шефът на цялото ДПС Ахмед Доган не коментира тези назначения, но уволнява милия си десен ташак Осман Октай!? Гьотверени същи.

22 август, в.”Стандарт”: “Директорът на “Гробищни паркове” – София Венцислав Григоров търси пари, за да изкърти бетона и трибуната за речи от парцел 10 в Централни гробища. След махането на камъка ще се освободи терен за поне още 200 гробни места.”

На 31 август бомба с тротилов еквивалент 800 грама избухна в столичния квартал “Изток” пред блока в който живее Милчо Борисов Бонев – бай Миле, който е един от шефовете на СИК. Бай Миле се е отървал само със стрес, но един от бодигардовете му е убит.
Кой е бай Миле? - Официално само акционер в една група с Големия Маргин, Маджо, Румен Пашата, Димата Руснака, Венцислав Стефанов (собственик на ФК “Славия”) и Стоил Славов.
По повод атентата срещу бай Миле намирам във в.“Труд” от 1.09 статистика за последните бомбени атентати срещу шефовете на СИК. Уверен съм, че е вярна, но също така, че е далеко непълна.
Ето я “трудовата” справка :
18 юли 2000 – стрелба с гранотомет по джипа на Поли Пантев.
15 ноември 2000 – бомба в столичния хотел Амбасадор взема две жертви, един арменец и един руснак, за които се смята, че са подготвяли атентат срещу Поли Пантев.
16 ноември 2000 – Бомба в столичния квартал Бояна убива Момчил Бенев, съдружник на Любен Пехливанов, който пък е от групата на Поли Пантев.
6 февруари 2001 - нападение срещу самия Любен Пехливанов, което завършва със смъртта на единия от нападателите.
9 март 2001 – Поли Пантев е застрелян в хотел на остров Аруба.
28 април 2001 – въоръжено нападение срещу Райна Пантева, сестра на Поли Пантев.
30 април 2001 – неуспешен бомбен атентат срещу двамата братя Георги и Любен Пехливанови.
5 юли 2001 – стрелба с гранотомет по джипа на Георги Пехливанов.
31 август  - вече знаете. ...
15 септември – “касапницата” в кв.”Красна поляна” в София – убит е Леонид Фотев – Льоня Джуджето и приятелката му покрай него. Само след няколко часа в кв. Иваняне е убит и убиеца на Джуджето Петър Петров - Пешо Кюстендилеца. Миг преди да умре, Кюстендилеца успял да застреля Христо Стефанов – Слона. Разследването на 4-те убити е приключено, защото няма останали живи, които да претендират.
Останал обаче началникът на четиримата, наследник на Поли и на Джуджето, както се говори – Антон Милтенов-Клюна. Неговият ред ще дойде на 28 юни 2005г.
Прощавайте, ако съм пропуснал някой...
На 11 ноември 2001г. в Несебър беше извършен атентат срещу Митьо Желязков – Очите, местен мафиот все още малко познат, но му предстои “светло бъдеще”. Взривен е джипа му, говори се за 5 (словом – пет) бомби. Убита е жена му Таня Желязкова.
И тук има предистория:
- Преди две години в Ахелой е взривен друг автомобил на Очите. Предполага се стара вражда с Пламен Дишков-Кела, бивш шеф на СИК за Южното черноморие;
- октомври 2000: пред бар ”Жега” в Несебър е разстрелян Георги Сивков, шеф на  една от местните наркобанди;
- 22 януари 2001г. пред бар “Фенси” тежко е ранен самият Павел Дишков-Кела, а двама от бодигардовете му са убити;
Има и следистория, която ще разказвам по-нататък. Само да добавя, че във връзка с атентата, от София е пристигнал лично шефът на НСБОП полк.Румен Миланов. А знаете ли как се казва шефът на РДВР-Бургас в чийто район е тази случка? – Красимир Петров. Бивша барета, колега на Бай Добри, Трактора, Баретата... Не ги ли познавате тези? Тогава  пиша, че това е същият Красимир Петров, който ръководеше полицейската операция пред сградата на Народното Събрание в нощта на 10 срещу 11 януари 1997 година. Може и да е случайно, а може и да не е. Около Митьо Желязков-Очите има, и ще има, значително “политическо присъствие”, така да го наречем. Ще ви припомням нататък педантично такива факти.

Прескачам в бъдещето – след 3-4 години. (Ще пиша пак подробно като му дойде времето.) Правя го днес, защото тогава – 2003-2005 – някой пак ще “бръкне” в групировката СИК, а връзката с текущото “бръкване”- 2000-2001 - е въпросният бай Миле.
7 март 2003 – застрелян е Илия Павлов. Убиецът е снайперист;
19 януари 2004 – бомба убива Стоил Спавов и още 3-ма негови бодигардове в асансьора на известен столичен хотел;
юли 2004 – от неизвестни и до днес лица е отвлечен Димитър Стефанов, син на Венци Стефанов, и оттогава ни вест, ни кост от него.
30 юли 2004 е смъртта на бай Миле и 5-ма негови бодигардове, убити в ресторанта до стадион “Славия”.
24 октомври 2004 – убит е Димата Руснака насред бул.Витоша в София. Убиецът е снайперист.
26 октомври 2005 - идва редът на Емил Кюлев, разстрелян на бул.България в столицата.
Горе-долу по същото време започва сагата около Алексей Петров-Трактора. За ТАЗИ история – като й дойде времето. Сега я споменавам, защото след горните стрелби един шеф от СИК – Румен Пашата изчезна от водовъртежа на престъпния свят. Говори се, че причината е онкологично заболяване. А той е бил “червена барета” (“червена”, защото е барета от времето още на Тодор Живков) заедно с Трактора.
Поведението на Румен Пашата избраха да следват Маргините и Маджо. Те и до днес са живи.

На 7 септември е роден Тодор Живков. Някои се сетиха за този факт с умиление и подобаващо уважение. Карикатурата на Христо Комарницки (в.”Сега”, 10.09.2001) показва усмихнатия Тодор Живков седнал на един облак, цар Фердинанд стои прав до него и плаче. Някъде в едно облаче между двамата са изписани думите “Милите внучета”. Оправяйте се сами какво е иска да каже тарикатът Комарницки.
(Чакайте да допълня, че бащата на Стоил СлавовГеорги Славов е бил личен шофьор на Тодор Живков, карал е пилотната кола на кортежа му и е пазел на бариерата на резиденцията в Бояна. Така пише във вестниците. Такива неща не може да се измислят, могат само да бъдат премълчани. И когато му дойде времето, да излязат наяве.)

На 11 октомври 2001г. беше погребан Владимир Грашнов. До началото на тази 2001 година той беше собственик на първия български мобилен оператор “Мобилтел”, когато компанията беше купена от израелския бизнесмен Лев Леваев. (За 4 години “Мобилтел” смени 4-ма господари – Красимир Стойчев, Майкъл Чорни, Грашнов и сега Леваев...)
Официалната диагноза е рак, който е бил толкова агресивен, че е победил 48-годишния Грашнов само за една седмица. Починал е в Правителствената болница в София, но в печата се подмята информация, че човекът е бил облъчен със силна радиация в някакъв московски хотел, където е бил преди месец. Нали си спомняте оня стар номер, където виновният праща следствието да търси причината “горе вдясно”, докато тя се крие “долу вляво”? Лора Видинлиева, вдовицата на Владимир Грашнов се заканя да съди Правителствената болница, че му отказали навременно кръвопреливане и това причинило смъртта.
(Лора Видинлиева също е много известна, говори се, че е най-богатата българка зад граница, Тя от години живее в ЮАР – много предпочитана държава за емиграция на българските “бизнесдами”. Спомнете си Веска Меджидиева. Свързана е по първа женитба с турски бизнесмен от ”Сивите вълци” – по непроверени данни самият Бекир Челенг. Владимир Грашнов й е втори съпруг. Говори се, че баща му на Владимир Грашнов – Марин Грашнов, министър по Живково време, е бил много против този брак. Лора е кума е на Евгения Живкова. Неясно е кой е бил кумът. Журналистката Светослава Стаева-Тадаръкова ще напише след време биографична книга за Иво Карамански в която твърди, че връзките на Лора Видинлиева и Иво Карамански “не бяха чисто финансови”. Но спирам – тия не са ми “тръпка”. Но спирам засега. Нататък пак ще им режа рогите, като ги покажат. )
На погребението на Владимир Грашнов, според вестник ”Новинар например, отслужено от самия патриарх Максим в църквата “Св.Неделя”, са присъствали Наско Сираков и целия отбор на “Левски”, Евгения Живкова, Жорж Ганчев, Александър Томов (Лупи), Стефка Костадинова, Боян Радев, Стефан Димитров и Богдана Карадочева. Сегашни и бивши управляващи не е имало. Освен кметът Стефан Софиянски.
Ако съм ви досадил, извинявайте. Връщам се, където трябваше да съм: есента и зимата на 2001 година.




Гласувай:
0
0



1. kossef - Приветствам те!...
01.12.2020 13:30
Хубав пост. За дошлифоване мутро-диамантите на политуправление на новите, след 89, политсубекти със стара БКП и ДС окраска. Както "не ме гледай умно, българино" ги наричаше - синьо-червената мъгла... Да, наистина: кога ще се научим да ги разпознаваме?... Доста трудно ще е, като сравнявам с настоящия угасващ ентусиазъм-протест. Истинските "отново не успяха да се вредят"... и си останаха анонимни, оттеглили се за пореден път от останалите ентусиасти "за промяна". Ех, орисио!...
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: pitatlimedejzorata
Категория: Регионални
Прочетен: 97668
Постинги: 380
Коментари: 126
Гласове: 543
Архив
Календар
«  Януари, 2021  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031