ТОЛКОВА БЕЗСМИСЛЕНА ЗЛОБА

Изпълнявам обещанието си от преди малко да ви разкажа за позицията на старото ново начало (Костовото) по отношение на новото ново начало (Царското).
Извинявайте за тафталогията, ама – писал съм го вече няколко пъти – вземи едното, та удари другото. Вината на “сините” от СДС на Иван Костов е, че не успяха да се отърсят от “червената си обвързаност” с БСП/БКП. (Може би по-справедливо би било да напиша “Подлостта”, вместо “Вината”.) Вината на Симеон II е, че не разбираше царската си Задача. Като видя “дебелия”, предпочете да си вземе бащините имоти, а не да задържи любовта на народа на баща си. И това съм го писал вече.
А нашият път, приятели, пътят на демократична България, не е техният! – и това не го пиша за сефте.
- Започвам с една оценка на в.”Демокрация” от 25.07.2001. Подписана е от Стефан Ташев и носи ангажиращото заглавие “Отговорност” (в скобите се обаждам аз):
“Дойде му времето за добро или лошо, Симеон Кобургготски да изостави притчите и да поеме пряката отговорност за управлението на страната. Засега без ясна програма и конкретни намерения, за които още не му е дошло времето.” (Първата уговорка – “за добро или лошо” - е вярна. Но не е вярно, че за успеха му е нужна на всяка цена “ясна програма и конкретни намерения”. За справка да си спомним старта на правителството на Костов: ако в една конкретна ясна програма беше записано, че ще бъде използван “танцът на долара” и приета помощта на мафията, за да се стимулира избора на народа, че после идват РМД-тата, здравната реформа, съдебната и данъчна реформа..., които ще бъдат осъществявани от изпълнители изключително верни или зависими от старата БКП – кой щеше да гласува за Иван Костов?)
“Отсреща новото правителство получи богато наследство от предишния кабинет – финансова стабилност (но на високите Виденови нива на долара, нали), осъществена  структурна реформа (В кои сектори? В чия полза?), стабилна икономика (не е вярно) и най-вече сериозна опозиция в новия парламент (Това пък е тъпня, простете за израза. Целта на опозицията в България е да срути управляващите, за да им отнеме властта.) Нещо, което Симеон  се  опита да избегне, но не успя.”
Не чувствате ли задоволството в тези “сини “ думи, генерирани от глупавата самоувереност, че е достатъчно само да викаш “Европа! Европа!”, и можеш да излъжеш народа си. Да не говорим за старата препатила и поучила се от грешките си западна Европа.
Ей на това му викам аз безсмислена и безсилна злоба!
- В.”Сега” от 13 юли 2001 пише: “Не коментирам!, процеди през зъби Иван Костов, когато журналистите потърсиха мнението му за новия премиер”
Аз лично изобщо не се съмнявам, че написаното е истина. Мога да направя паралел между добродушния в началото Желю Желев, превърнал се в злобен отрицател дори на собствените си идеи, щом му дръпнаха килимчето изпод краката. Човешки индивиди, неосъществили никакъв смисъл с раждането си!
И следващите са същите излишъци:
- Любен Дилов-син пред в.”24 часа” от 13 юли 2001 в интервю на Любомир Денов:
“Българите не са за Симеон. Те гласуваха против СДС и БСП” – А тогава защо българите НЕ ИЗБРАХА “Гергьовден”, бре сине татков?
“Симеон е прикрит и непубличен. Той например не би казал – няма да си говоря с БСП, защото са червени. Въпреки, че пренебрегването на БСП по време на консултациите за съставянето на кабинет буди недоумение. Все пак това са 17% от депутатите в парламента.” - По тази логика и  самият Любен Дилов-син е прикрит и неискрен, щом не е казал, че няма да разговаря с татко си, понеже е червен?! В мен буди недоумение защо младият Любен се прави на мъжкар, като си е чист педераст? - говоря в аспекта на политическо поведение.
“Оттук нататък на НДСВ предстои нещо много трудно: едновременно да управлява страната, да генерира стабилност на Балканите и в същото време да изгражда себе си.” – Откривател на топлата вода. За другите! Но не и за себе си! Нима на всяка партия, и на “Гергьовден” вкл, не й предстои същото? И още нещо, балканско – няма как да го пропусна. Преди година-две, в зората на “хъшовете”, Славчо Трифонов, ортакът на Дилов, беше казал по отношение на Балканите: “Ако изкъпеш един македонец, ще остане чист българин и два легена мръсна вода.” Ще кажа аз: един гергьовденец няма изкъпване, винаги ще си остане чист комунист.
“Дебне ни нова 19-майска заплаха. Нищо чудно Симеон II да обвини партиите за първите си неудачи.” – Ох, милият! Плаши ли ни, що ли? Цял бащичко! И затова в демократична среда е гола вода. Ненужен и безсмислен персонаж.
- Георги Цанков (“Демокрация”, 20.07.2001) пише: “Всъщност засягам темата за културата най-вече поради изумлението ми, че Комисията по култура в Народното събрание ще се командва от господа комунистите. Действително не разбирам с какво са заслужили те тази чест. Бяха ни необходими цели 10 години, за да започнем измъкване от чудовищната  бездуховност, която ни завеща тяхното казармено властване. Трябва ли да припомняме идеите, че “гръбнакът на литературата е политически”, че изкуството е инструмент за социалистическо възпитание на трудещите се. Резултатът от “културното” им строителство е, че до ден днешен читателите все още не могат да си възвърнат доверието в нравствеността на българския писател. Предаването на Комисията по култура на червените  според мен е много цинично  и много тъжно.”
Защо цитираш това тук, в него истината е много повече от злобата?, ще ме попитате. Вярно е. Но авторът му е завършен подлец. Затова го цитирам тук. Нарекъл мислите си “Културата – на другарите”. Годината е 2001-ва. В 2019 година, т.е. след 18 години, ще гледам и слушам същият този Георги Цанков как се разпявя в културното предаване на телевизията на БСП – Българска СВОБОДНА Телевизия, водено от самия Иван Гранитски - другар, та фурга, (Жалко, че Цанков пише в “Демокрация” и се пише “син”. Впрочем главната редакторка на “Демокрация”-та във въпросната 2001-ва е Невен Копанданова. След същия брой години ще се окаже, че тя е същия подлец като Г.Цанков, но в рокля. То и партийната телевизия на БСП е толкова свободна, колкото Куба е Островът на свободата.)
“Културата на другарите”, нали! И после някои се чудят как така сините на Иван Костов, наричащи сами себе си “автентично десни”, ще обединят усилията си на президентски, местни и парламентарни избори със социалистическите привърженици на Корнелия Нинова и Румен Радев. (Ако имената на Нинова и Радев още нищо не ви говорят, ами имайте търпение, ще им усетите познатите миризми.) 
Какво по-голямо доказателство от горното, че БСП е младоженеца, за когото се е омъжила булката Иван Костов? И при този акт е сменила фамилията си – от СДС на ДСБ. А резултатът от тази женитба ще бъде една нова коалиция “Да, България”. Кръстена безочливо на баба си “Коалиция за България”.
И представете си ТЕЗИ искат Европа да ги приеме?! Тях!? Че как ще стане това бе, чучулиги батьови?
Завършвам с един съвсем резонен въпрос: Защо същите хора, които ни убеждаваха, че през 1997 година народът мъдро е избрал Решението, днес през 2001 година проказват, че народът е прост? Нима за 4 години народът е станал друг?

МЕЖДУВРЕМЕННО - У НАС

На 22 май 2001 година вестниците публикуваха ИМЕНАТА НА АГЕНТИТЕ на ДС сред депутатите от последните 4 парламента – 7-ото ВНС, 35, 36 и 37-то Обикновени НС. От 1225-ма народни представители в тях в списъка “Андреев” са само 53 (имената вижте в Приложение 1-во). 14 от тези имена присъстват и в списъка “Бонев” от октомври 1997 година. Още 7 са известни от списъка на в.”Факс” (Тамбуев-Шумналиев) април 1991-ва. А в списъка на в.”Ранно утро” (Иван Стаевски) от октомври на същата тази 1991г., имената само от ВНС са 195.
Обобщената справка на осветените агенти от комисията “Андреев” показва 26 имена на депутати от БСП, 11 депутати от СДС, 7 от ДПС, 3 от БББ, БЗНС и ОКЗНИ по 2 имена и по един от Евролевицата и СДП.
По-известните имена, герои на Хрониките, според мен, са:
- от БСП: юристът проф.Александър Янков, разузнавачът ген.Тодор Бояджиев, космонавтът Георги Иванов, журналистът Иван Гайтанджиев и един негов началник Чавдар Добрев, чистите политици Захари Захариев и Румен Гечев;
- от СДС: Васил Станилов – гл.редактор на в.АНТИ и “дисидентът” Александър Сталийски, както и Янко Янков  от социалдемократите в СДС;
- от ДПС: Ахмед Доган и неговите първи заместници Осман Октай и Юнал Лютфи, както и Кадир Кадир, Кемал Еюп и Хасан Али;
- от БББ: Христо Смоленов, Христо Иванов
- от Общонародния Комитет за Защита на Националните Интереси: Добромир Задгорски и Минчо Минчев
Има още много любопитни имена, вижте ги сами. Аз ще добавя, че ЛИПСВАТ според мен: Желю Желев, Петър Дертлиев, Петър Берон, Димитър Луджев, Жорж Ганчев, Йордан Соколов, Иван Костов...

Е, онова което пише в Хрониките е едно, решенията на ВАС – нещо съвсем друго. Той, Висшият Административен Съд обяви за нищожно  решението на ЦИК от 5 юни, според което от кандидатдепутатските листи трябва да бъдат извадени и хората за които няма досие в службите, а само картонче. Имало разлика: досието означавало доказателство, че човекът е работил за ДС, а картончето – че с човека само е разговаряно, но какъв е бил изходът от този разговор не се знае. В резултат на това решение някои кандидат-депутати бяха върнати в листите, но няма да ги изреждам. Така де – кой може да твърди, че ако един човек е бил ваден/слаган в листите, това не е било по негово желание?! Само ще отбележа гръмкото празно самочувствие на царския депутат Венцислав Димитров (от СДС, знаете го), който заявява по повод връщането му в царската листа: “Спасих България от революция.” (“Новинар”, 13.06.2001)
(По време на заседанието на ВАС по този въпрос е имало сигнал за бомба, пише “Труд” от 12.06.2001)
В началото на юни комисията “Андреев” показа още един списък на кандидат-депутати, които са нови в смисъла на кандидатиращи се за първи път в това 39-о НС. Там били 34 имена. Не се съобщава официално кои са тези имена. Само едно-две по-така любопитни са се просмукали в медиите.
- Напр. според “Труд”, приятелката на Жорж Ганчев Валентина Шишкова-Шуши е едно от тези имена. Представете си – тя била също кандидат-депутатка. Нейният Жорж Ганчев отрича страстно евентуалното  й доносничество, но не казва на чия партия тя е кандидат. И допълва: “Напомням, че влязох в два парламента  без коалиция и ще вляза в 39-ото НС минимум с 12 депутати”.
(Фукльо. Не ви ли прави впечатление, че до много от държавните ни мъже стои по една жена, която го “контролира” – Желю и Мария Желеви, Иван и Елена Костови, Венцислав и Моника Йосифови, Андрей Райчев и Виза...)
- Пак според “Труд” в 8-те кандидат-депутати от царското движение в списъка е карикатуристът Доньо Донев. Почти всички негови колеги в Съюза на филмовите дейци за които той е “донасял” от 1973 година насам – доносите му са запазени и досконално оповестени в медиите – “са потресени. Ужасно е!”, цитират ги вестниците. Намерих само една полу положителна оценка. На Стоян Дуков (бащата на Дим Дуков): “Не искам да бъда съдник. Все пак Доньо ще остане в историята със сътвореното, а не с донесенията. Кой знае какви ги е вършил Микеланджело. Но той е велик.”
Самият Доньо Донев заявява в “Труд” (7.06.2001): “Млъквам! Да ме смятат за агент.” Че как няма да млъкне, като много от колегите му заявяват “познаваме почерка му”.
След като беше разкрит от комисията “Андреев” като агент на ДС преди промените, и Доньо Донев мина на тихия фронт. Стана водещ на новия дамски вестник “Женско царство”. След няколко години в бъдещето го чака вестник “Тримата глупаци”...

- Георги Танев, бивш министър на земеделието в правителството на Любен Беров, също е включен в списъка “Андреев” като един от доносниците на Държавна Сигурност. Той е работил като нещатен сътрудник със собственоръчно написано обещание по линия ”охрана на държавни и партийни ръководители”. В открито писмо до посланиците от ЕС и САЩ той е поискал политическо убежище, защото “имам сериозни основания да считам, че е планирано физическото ми ликвидиране”.
Ще дойде време комисията по досиетата ще смени своя сегашен председател Методи Андреев и ще започнат да излизат списъците на агентите на ДС сред академиците на БАН, министрите и техните зам.министри, посланиците, кметовете, кредитните милионери, МВР, медиите, Софийския Университет... Тогава ще продължа. Засега спирам с тези... хора.

НАШИТЕ БЪЛГАРСКИ РАЗМИНАВАНИЯ

- Така написа още в началото на годината един журналист – Марко Семов (в “Труд”,естествено). Разказвал съм вече за неговото “израстване” от виночерпец на Иван Славков до демократичен съветник на българите. България няма нужда от такива политически плужеци. Както и от техните синове. Ще разказвам за сина Марков Атанас Семов след известно време.
“Нашите български разминавания изглеждат не като случайности, а като съдба. Не можахме да се наредим на страната на победителите от Първата и Втората световна война, Тогава не се разминахме, направо тръгнахме срещу историята. В продължение на цели 45 години. Поредното разминаване, преминало за голяма част от българския народ в разочарования, настана след 10 ноември 1989г. Тогава всички ние видяхме народа си възроден и жаден до неистовост – този път да няма  повече разминаване между почтено уредена държава, с почтени поданици и също тъй почтени политици. Сега тази България е бедна, болна, разграбена, по доход на глава от населението, изритана на последно място в Европа. Тръгнахме към Европа, а докъде стигнахме...? Излиза, че единственото с което никога не се разминахме, бяха вечните обещания, че днес сме зле, но утре...”
Чувате ли го този тарикат? 45-те години, когато обслужваше Първите, днес се сетил, че било вървене срещу историята! И пак се натиска до следващите Първи, пък после се чуди защо времето след 10 ноември също било разочарование! И на всичкото отгоре написал, че очаква вечните обещания, които чувал, най-после да бъдат изпълнени. От кого бе, диване? Не от тебе, нали? Ти ще чакаш с чашата вино пред Трона. И когато развълнуван от Присъствието, разлееш вино върху някой високопоставен обещавач, и затова те изритат извън Двора, ще се представяш за “репресиран” пред Новите придворни.

А бе, я върви на майната си. Заедно с родата си. За да престанат нашите български разминавания с нормалния свят!
- В средата на юни 2001г. Издателска Къща “Труд” пусна на пазара книга със спомените на Костадин Чакъров, който е бивш дългогодишен съветник (поне 20 години) на Тодор Живков. Книгата му се нарича “НАШЕСТВИЕТО НА ДЕМОКРАТИТЕ”. Избирам спомените му за “поне двама агенти на ДС следяха Симеон II. Такива бяха правилата. Ние сме били противници. Сега ситуацията е друга. Да се обръщаме назад...”
Ама как, бе! Нали, ако “се обърнем назад”, Чакъров трябва да е в затвора, защото е служил на един... един какъв – скрито Царско копеле, което ЛИЧНО е било заинтересовано да знае какви ги върши онзи, който ще заеме трона му, или убеден в силата на Комунизма два пъти герой на НРБ. И един път герой на СССР, ако не се лъжа?!  
Ама аз се ядосвам само на Чакъров. Защо? Кой е собственикът на ИК “Труд”, любезно издала “Нашествието на демократите”? Чуйте в.”Труд” от 21 юни 2001г.:
“Да отпразнуват края на изтощителната изборна кампания се събраха екипите на вестниците “Дневен Труд”, “24 часа”, “Нощен труд”, “Земя”, “Дума”, “Стандарт”, “7 дни спорт”, “Новинар”, “Пари”, “Демокрация”, Сега”, “Дневник”, “Марица” и “Струма”. За доброто настроение се грижеха актьорът Стефан Рядков и журналистът Мартин Карбовски. На поканата да се повесели откликна президентът Петър Стоянов. Главният редактор на в. “Труд” Тошо Тошев даде старт на томбола с примамливи награди. Самият той спечели телевизор, но го подари на най-новия опозиционен в.”Демокрация”. Тошев получи и горд петел, който Карбовски определи като женски и предложи да бъде кръстен Любка Качакова. “По-добре Александър Томов”, репликира го шефът на “Труд”. С журналистическата гилдия се веселиха шефът на националната полиция ген.Васил Василев, банкерът Емил Кюлев, Жорж Ганчев с приятелката си Шуши и бившият вицепремиер Александър Божков. Спор на възвишени теми се развихри между поета Любомир Левчев, скулптура Вежди Рашидов и режисьора Николай Волев...”
На 2 юли 2001 година на 91 години умря Пеко Таков. Нататък по разказа на една Обикновена червена мухоморка от в.“Труд”:
“С пенсия от 110 лева приключи земния си път Пеко Таков – човек-легенда на комунистическата идея. Преминал през преизподнята на антифашистките затвори, през горнилото на БКП – член на ЦК на БКП, министър на външната и вътрешната търговия (10 години), кандидат-член на Политбюро на БКП и заместник председател на Държавния Съвет, той остана верен на една партия, остана един от добрите “комунисти”, а не от “партийците”, сърдечен, човечен и незлоблив.”