Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
17.11.2020 17:15 - НИЕ-507 Положението в розовия квартал
Автор: pitatlimedejzorata Категория: История   
Прочетен: 254 Коментари: 0 Гласове:
0



В РОЗОВИЯ КВАРТАЛ

 

·                    Или “другите леви къщи  (вж.Тодор Токин по-горе)
1.         В.”Труд”, 21.01.2001, под заглавието “Социалдемократите пак се разделиха”, пише: “БЕСДП (Българската Единна Социал Демократическа Партия) се учреди вчера. 150 делегати избраха 47-годишния Петър Попов за временен председател до редовния конгерс през март. За главен секретар бе избран Йордан Йорданов. Така, според новооснователите, било изпълнено завещанието на починалия на 5 ноември м.г. лидер на БСДП д-р Петър Дертлиев. Три дни преди смъртта си в присъствието на Попов, Йорданов и адвоката Емил Николов, лидер на социалдемократите в Разград, Доктора бил казал на Попов: “Петьо, Петър значи камък на гръцки. Поемаш ръководството на партията до конгреса. Адвокате, не забравяй Данчо!”

Да не забравя да припомня: Символът на новоучредената партия БЕСДП изумително прилича на бъдещия символ на БСП – един стиснат юмрук, който държи червена роза с няколко (2 или 3 според времето) зелени листа.
Мъничко припомняния за разсеяни читатели: Дертлиев на смъртния си одър посочил своя заместник, а не препоръчал разделяне на партията, която ръководи. Което е разлика от мъж до жена (гледайки от кръста надолу). Тогава може би ще си обясните думите на Йордан Нихризов, представен в “Демокрация” – 10.05.2001 (от все още “синята” журналистка Силвия Стефанова) като лидер на БСДП след Дертлиев: “Комунистите не могат да са етап в развитието на социалдемокрацията”.
От толкова врътки наляво надясно социалдемократите съвсем се овъртолиха в комунистическото си гнездо. Казвам го в доказателство на едни мъдри думи: “От гърнето може да изскочи само онова, което има вътре в него.”

2.         “Целта ни е учасие в бъдещото управление”, бил казал на 19 януари 2001г. лидерът на БЕЛ (Българска ЕвроЛевица) Александър Томов: “Ние сме си поставили за цел да бъдем третата политическа сила  и да поставим под контрол бъдещото управление на страната. Тоест – без нас да не може да сформира мнозинство. Практически ние открояваме социалдемократическа перспектива и даваме възможност на гражданите да направят един алтернативен избор. Впрочем социалдемокрацията в България и в частност БЕЛ е партията, която не носи отговорност за провала на БСП при Виденов.
Впрочем да не забравя да напиша критериите на партията на другаря Томов за членство в нея. Взети са от Интернет:
Да не е пряко виновен за големите икономически провали на България през последните 10 години.
Да не е замесен в скандали за корупция и в съмнителни приватизационни сделки.
Не бива да има големи големи необслужвани дългове към  частни и държавни, финансови и кредитни институции.
Не може да бъде или да е бил доносник на бившата ДС.
Не може да е човек, който се е облагодетелствал от властта.
Да бъде безспорен специалист в определена област, да има авторитет и популярност сред населението, да е известен като честен, решителен,  уравновесен, упорит, инициативен и последователен човек.
На колко от тези 6 критерия отговаря самият Александър Томов?
“Новата левица гушна карамфила”, написа “Стандарт”, 26.01.2001.
“Родните леви подлудиха Брюксел” , написа в.“168 часа” на 1.02.2001
В края на март има справка за движението на евродепутатите в отиващото си НС (Йоана Гъндовска, “Сега”): “Депутатите Цветелин Кънчев и Георги Дилков-Лорда напуснаха ПГ на Евролевицата. Така евролевите депутати остават 12. Преди тях напуснаха Бойко Радоев и Стефан Нешев. Изключен от БЕЛ беше и Ивайло Калфин, който дойде на мястото на Николай Камов след доброволното му напускане на Парламента.”
А знаете ли как Николай Камов обяснява причината за напускането си на НС? Не? – Добре, че съм аз: “Сега”, 5.04.2001: “Защото пак ще избираме магарета в парламента. По вина на СДС.”

3.         Какво да кажа за родните леви от типа на: (заглавията и данните са на в.“Труд”)
- “Отечествен избор” на Гиньо Ганев най-мощен в Кюстендил. Около 3000 членове били членовете в града, за региона не дават сведения”, както и “За изборите се уточнява съставът на неговата еманация “Съюз на отечеството”;
(Да цитирам в скоби - намерено в “Труд” от 1.03.2001г. - какво мисли Гиньо Ганев за коалиционната политика на СДС: “Коалиционната дреха на СДС се оказа от тензух и пред нея прозира срамната голотия на една безпримерна еднопартийна и даже лична власт”.

В каква връзка го цитирам ли? Под тези думи пише: “Гиньо Ганев, депутат от ПГДЛ”! - ПГДЛ се разшифрова като Парламентарна Група на Демократичната Левица. В която коалиционната политика е изведена на сталинско ниво – имам предвид оня стар виц, където Сталин събрал на обед всички свои партньори в политиката и казал: “Сега всички ще изядете моя борш и после ще кажете дали ви е харесал.”
За “коалиционния партньор на БКП” Отечественият Фронт, прототип на Отечествения Съюз на Гиньо Ганев, да повдигам ли сравнения?!)
- “Жените на Масларова намаляват. В него членуват над 60000 жени, сочи официалната справка на съюза”;
- “Борците на Българския Антифашистки Съюз БАС (бивш АБПФК) действат по паланки. Официални данни за членската маса нямаме, защото неговият председател Велко Вълканов не уважава “Труд”.”;
- “Комунистите виреят слабо в София. Лидерът Александър Паунов има само 320 последователи в София. Най-много са в Стара Загора. В Ловешка област бройката е партийна тайна”;
- “Червените земеделци си пазят хляба. 18000 души членуват в БЗС “Ал.Стамболийски”, съобщи лидерът Драгомир Шопов

(За ДРУГИТЕ земеделци след малко, извън тази група, че те се обиждат на майка.)

4.         Ще кажете, че мястото на ВМРО на Красимир Каракачанов не е тук. Грешите! В.Труд” е публикувал мислите на Валерия Велева за ВМРО на страници 10 и 11, откъдето са взети горните мисли за розовите червени, и които са надсловени с големи букви “Новите стари съюзници на БСП”. Тази ли госпожа няма да знае?! Тя тръгна по пантофи от квартирата на Доган, за да стигне до зам. главен редактор на в.”Труд” и началник на предния и долния Тодор Токин.
Чуйте какво е написала за ВМРО: ”Премиерът Иван Костов прави сондажи за възможността да се свика извънреден конгрес на ВМРО с цел да бъде сменено сегашното непокорно ръководство начело с Красимир Каракачанов. Ръководството на СДС наистина има причини да се страхува от монолитността на ВМРО. При добра дясноцентристка коалиция с партията на Бонев, с “Гергьовден” и с монархистите, наследниците на Ванче Михайлов  влизат в парламента.”

5.         “Нов избор? Има и такава партия!” – заглавието е на Тодор Токин в “Труд” от 22.02.2001г. Вътре пише: “Нов избор е сред парламентарните партии, които обаче, кой знае защо, не ги включват в социологическите допитвания.”
Е, Тодор лъже. Партията на Димитър Луджев “Нов избор” НИКОГА не е била парламентарна партия. Луджев беше депутат от СДС, но покрай “боянските ливади” 1992г. заедно с още 24 депутати стана “синя мравка”. И чак след две години, два месеца преди края на мандата на НС в периода 1991-1994, се обособи в отделна парламентарна група с 10 депутата (на ръба на необходимия минимум), за да може да участва в новото НС. Там, на изборите през 1994-та, партията му “Нов избор” събра 78000 гласа и с 1,5% не влезе в парламента. На следващите парламентарни избори през 1997-ма гласовете му бяха 85000. И дотук! Ама имал бил структури в 194 общини от всичко 280... Wow, и Токин го харесва. Пита се защо.
Ако ще ви помогне, да напиша няколко имена от “новия избор” на Луджев: Иван Пушкаров, Емил Хърсев, Никита Шеваршидзе, Руслан Семерджиев, Ивайло Знеполски, Бойко Ноев, Румен Христов. (Тези имена фигурираха в проектокабинета на Димитър Луджев по време на парламентарната въртележка през ноември-декември 92-ра, ако помните.)
Но луд не се уморява. През юли 1998 година беше създаден Либералнодемократичен съюз в който влязоха “Нов Избор”, ДПС, свободните либерали на Стефан Софиянски и либералния алианс на Константин Тренчев. След година Доган и Тренчев се отказаха от Съюза и Луджев пак увисна, За резултатите му на парламентарните избори 2001 година четете след малко.

6.         Луд умора няма. Простете паралела, но според мен новият Луджев 2000-2001 се казва Богомил Бонев. Неговият пи-ар журналист пак е от “Труд”, но е жена – известната ви Румяна Братованова.
Боневата история: Иван Костов го изгони от управлението по Коледа 1999. След година – октомври 2000, Богомил Бонев направи партия, която нарече Гражданска партия за България. Заместник му стана Асен Сираков, помните ли го този радиоводещ по Костово време? И дотук! В следващите години политическият живот в България ще забрави имената на Бонев и Сираков. Името на партията обаче ще остане. Макар и малко променено – “България на гражданите” на Меглена Кунева. Започнала като царистка, Кунева ще премине в “доброто СДС” - ОДС на Иван Костов и от падналите й ръце, щафетата ще поеме една Мая Манолова. Тя пък тръгнала от митничарска съпруга в “борческия” град Кюстендил, за да стане третата по важност от групата на БСП-Станишев и после да си повярва, че...
Не им върви на “гражданите за България”.

Само да добавя, че “дясната ръка” на Бонев (според Братованова) е Ели Мамалева, жената на Георги Мамалев от НЛО. Имената на другите “десни ръце” няма смисъл да пиша. Никой от тях не остави следа – дори само след година-две.

7.         Споменавайки Сираков и Мамалев, някак естествено преминах към “Гергьовден”. Тяхната майка е шутка, имам предвид шут в женски род. От нея се пръкнаха много по-устойчиви създания от луджевци и разните граждани боневи. Няма как - народопсихология. Помните нали, няма начин да не помните, кукувците от 1990, обединили се в “Три-во-ди” по Виденово време и разделили се по Костово време на три потока по интереси. Слави Трифонов курварят, Камен Воденичаров геят и Любен Дилов-син (или червен). Ако протестирате за епитетите, то елате ми на гости в НИЕ-4, за да се уверите, че те самите се наричат така, без никакъв свян.
В тези години, които описвам сега, Камен Во окончателно се зае с музика – вероятно защото е единственият музикален талант от тримата и го съзнава. Дилов-син продължава да напира към високата политика, и ще продължава още поне две десетилетия, но има едно кардинално грешно убеждения - че симпатизантите на руското БСП, които са му на сърцето по бащина линия, ще харесат разни хашлаци да ги учат от къде изгрява пролетарското слънце. Мислите ли, че бивши партизани ще се задрусат в ритъма на чалга? Те дори Сергей Станишев няма да искат да припознаят за водач на Партията, та ще допрат до “Герговден” ли?! (Макар упорито да се говори в обществото ни, че движението “Гергьовден” е кръстено на Георги Димитров, а не на Свети Георги!)  И Слави Трифонов допуска подобна на Любеновата грешка. Кой го е излъгал, че младите българи, които не помнят заветите на бащите си, са най-много сред българите с право на глас и избирането му е сигурно? В нашата народопсихология култът към Семейството е доминанта. Но простакът си е простак.
Ще завърша с едно изказване на Любен Дилов, намерено в интервю на Бисерка Борисова от в.”Новинар” (3.02.2001), което потвърждава нерадостната орис на кукувците, в частност на “Гергьовден”, в политиката: “Знаеш ли какво ми е сега? От едната страна е Курумбашев, от другата – Слави Трифонов. А тези двамата са направо ужасни! Много свадливи хора са и невероятно стиснати.”
Не са това причините, Любенчо - свадливост и стиснатост. Традиционният българин не обръща внимание на тези неща, даже им симпатизира, защото и той е такъв. Причината да харесва бившия кукувец Петър Курумбашев е, че той се отказа от куку-то и сложи червена вратовръзка, и никога няма да хареса Слави Трифонов, защото той не иска да направи тъкмо това. Предпочита да чука гол до кръста. А ти... Ти пък какво искаш...

 

·                    “Другите” земеделци: Поставил съм кавичките, защото ... и аз не знам защо. Освен, че непрекъснато се делят на “перца” и след това отново се обединяват в “крила”, цветът на оранжевите им знамена се мени само от червен до зелен. За мен, ако обичах земята повече от себе си – така твърдят земеделците - никога не бих се съюзявал с комунисти. Защото те ненавиждат селския труд, те са работници!
Но както казва земеделецът Тодор Кавалджиев, вицепрезидент в момента, цитирал съм го някъде: “Главите на земеделците много трудно увират”. Е, аз в случая, какво съм виновен?! И като нямат ЕДНА позиция, как мога да им съчувствам, когато разни “сини”, например председателят на Върховния касационен съд Иван Григоров, си позволява да им се меши в партийните работи, пишейки им Открито писмо, което започва така: “Уважаема госпожо Мозер, уважаеми господин Праматарски: Бившите комунисти ви хвалят.” – Като че ли Него, бившите не го хвалят!

·                    Виж за националистите никак не ми е тъжно.
Според мен, за България в описваното време ”националистите” са до един почитатели – повече или по-малко – на националсоциалистите на Хитлер. Сигурно не е случайно: Хитлер и Сталин са “двама братя” по идеология. Единствената разлика между тях е,че Хитлер гради комунизма, разчитайки само на германския народ, докато Сталин се маскира на интернационалист. Докато козлетата му отворят вратата на къщата си.
Днес българските националисти са в застой. Бяха силни, докато комунистите “се променяха” (НИЕ-1), затова и когато “промяната” завърши, техните цветя повяхнаха. Само борците за “българския произход на македонците” - ВМРО мърдат забележимо. Да не си помислите, че това е така, защото имат “държавническа кауза”?! Ами. Просто имат поставена задача от Москва: “на Балканите да ври и да кипи”. Тук според мен се крие политическата устойчивост на каракачановци.
Големи разправии и неприятности чакат България в бъдещето, когато националистите се нарекат патриоти и влязат като коалиционни партньори на европейски мислещите българи. (Визирам чакащата в засада българска хитлеристка партия “Атака”.)
Разновидност на българите-македонци са българо-турците от ДПС, водено от “вечната Амбър” на бившата Държавна сигурност Ахмед Доган. И тяхната задача е “На Балканите да ври и да кипи”. “Никой не е по-голям от хляба, даже и мирът!”, заяви Доган в края на март. По този повод, макар и неподписано, в “Новинар” пише: “Едва ли Доган не е помислил какво казва. А може би той просто сплотява електората си. Опасно е обаче това да става с етнически инструменти. Да не се окаже, че българският етнически модел е заслуга на българските граждани, а не на ДПС.”
“Новинар” откри Америка! Естествено, че етническият модел е българско дело. Доган е един циганин, дело на комунистическата ДС. Но сега обърнете внимание, че няма подпис на новинаря. Този факт олекотява материала. За разлика от следващия материал в същия вестник “Новинар” от 2 април 2001, в който се казва: “Доган и Симеон са основни противници на сините”, и той е ПОДПИСАН – Майя Кръстева.
Тези гьотверенски наклонности на ДПС-лидера е забелязала  и Милена Бойчева от “Труд”, 3.04.2001. Тя е нарекла статията си “Гатанките на Ахмед”. Тази статия завършва така: “Всяка гатанка на Доган предизвиква и размисли на тема: Сам-саменичък ли си ги измисля приказките, или си има свои сладкодумни чуждоземни Шехеразади?”
Милата наивна Милена Бойчева! Търси подсказчиците на Доган не в ДС, не дори и в някой друг български заинтересованик, а направо в чужбина. Праща ни колкото се може по-далеч от поръчителя. Как е гьоверен на български?

·                    А тия къде да ги позиционирам в изборната пролет?

- 26.02.2001 в.”Новинар”, Станимира Ангелова: “Ренета Инджова ще се присъедини към ръководството на Демократичния алианс (ДА), чийто почетен председател е Константин Тренчев. Това каза председателят на Алианса Бойко Пройчев. “Най-близкият партньор на ДА е ВМРО”, каза още Пройчев. Също доста коректни били отношенията на алианса и с ДПС.”

- 7.03.2001 в.”Новинар”, Сима Владимирова: “Писателят Николай Хайтов оглави Националния патриотичен съюз “Отечество”, който бе учреден вчера. Негов първи заместник е лидерът на Зелената партия Александър Каракачанов. В ръководството на съюза влизат още Румен Воденичаров, Минчо Минчев от Отечествената партия на труда. Гостите на учредяването бяха Петър Беров, Ценко Барев, Клара Маринова.
На това учредяване вероятно, защото датата е същата - 7.03.2001, намирам едни думи на лидера й Александър Каракачанов: “Главата на БСП, ръководството, е болна и трябва да бъде излекувана.”
(Ако помните Александър Каракачанов само като водач на екошествието на 4 ноември 1989 от градинката на “Кристал” до НС, което му осигури избирането на първи “син кмет” на София, допълнете знанията си, че той е син на един генерал от БКП и си задайте въпроса чия глава иска да излекува този.)




Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: pitatlimedejzorata
Категория: Регионални
Прочетен: 474016
Постинги: 643
Коментари: 252
Гласове: 820
Календар
«  Април, 2024  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930