ВТОРАЧЕНИ  КЪДЕ  НЕ  ВИЖДАМЕ  КАКВО

Ежедневният ни живот в последните 10 години (Десет години, да! Тази година се навършват, на 10 ноември, само след няколко дни.) стана по-труден, много по-труден дори. Но стана истински живот. Преди си беше просто съществуване.
Твърде много гласове чувам, че съм глупак, твърдейки това. Мога да споря по същество: Ако аз съм глупак, ще излезе, че всички “поданици” на развитите капиталистически страни са Такива Глупаци, а сред “гражданите” на бившите социалистически републики няма ни един. Но ще стане дълго, а не история, доказваща “дългото”. Затова искам да задам един “страничен” въпрос. (Изобщо не е страничен, затова е в кавички.)
Напоследък с преосмислянето на нашата стара история, се започна един спор 5-те наши века в рамките на Османската империя робство ли са били или турско присъствие. Няма да спорите нали, че който се е отказал от българската си вяра и е приел турската, и после не се е опитвал с думи или с оръжие да сваля Султана, си е живеел спокойно. За него турското владичество е било “присъствив”. Робство е било за другите, които не са искали да плащат ТАКАВА цена за своето съществуване. Турско иго е било за Левски, за Ботев и за други българи като тях. Въпросът е: Вие от кои бихте били – от съгласните български турци или от съзаклятниците на Левски и четниците на Ботев?
Не ми отговаряйте, а по-скоро се замислете, че точно пред тази дилема сме изправени и днес, когато спорим онези години между 1944 и 1989-та, робство ли са били или съветско присъствие. И аз глупак ли съм, че искам да съм свободен българин, а не съветски поданик. А иначе, че животът на свободния човек е много по-труден и сложен от съществуването на приспособленеца, изобщо не подлежи на обсъждане! Свободата има цена.
В тази връзка имам още един въпрос: Как трябва да се отнасям ДНЕС и още по-важно и трудно – УТРЕ, към човек, който чака друг, в частност – аз, да плати цената на собствената му свобода? Писах, сега пак повтарям: Съветите на човешката еволюция са от ясни по-ясни. Но лично на мен ми е изключително трудно да бъда толерантен към живите престъпници. Още повече към нагли двулични тарикати, които се кълнат в Ботев и Левски, а викат “Не посягайте на Мавзолея!”, на “Паметника на Съветската армия-освободителка”..., че ще ви “тракаме с картечници”.
Изобщо не се шегувам. Обичам да цитирам:
- 10.10.1999, в.”Труд”, кореспонденция на Ива Йолова. “На общото събрание на Съюза на Българските Писатели, който трябваше да избере нов председател на Съюза, се заформи лют спор. Проф. Симеон Янев предложи съюзът да се върне към устава си от времето на Елин Пелин и да засили синдикалните си функции. “Не ми се иска СБП да е картечно звено”, призова той. “Ще тракаме с картечници, иначе нас ще ни тракат”, отби критиката Николай Хайтов.”
“Случайно се изпуснал”, “Изразил се по-отвлечено, по писателски”, ще казат някои. Да, бе! Той „случайно“ живее един етаж над Луканов на Латинка 15. Помните ли?
- И Александър Лилов се изпусна “случайно” от трибуната на Парламента при обсъждането на военната доктрина на ОДС: “Звънците бият за корекции, а след това идва камбаната...”
- А това как ви се струва? – “Руският политик Григорий Явлински получил пакет с отрязаните пръсти на сина си, съобщи в. “Аргументи и факти”. Садисти ги обвили в бележка: “Ако не оставиш политиката, синът ти ще загуби и главата си”. Лидерът на “Яблоко” Явлински е един от най-популярните руски опозиционни лидери. Големият му син Михаил е известен пианист и композитор и не се занимава с политика. Той няма да може никога повече да свири на пиано, но ще може да композира музика.”  (в.”24 часа”, 4.08.1999)
Кого трябва да убеждавам, че такива действия са едни от най-типичните за провеждащите “лява политика”?! Не само в съветска Русия, че и у нас. Като дойдат “Наглите” (НИЕ-8), ще ви припомня.
- А това как ви се струва? – В несравнимо по-големи мащаби е, отколкото 10 отрязани пръста.
Докато у нас разните социалисти и техните симпатизанти се тръшкат колко много невинни жертви дават братята сърби, противопоставяйки се на “агресивните планове на НАТО в косовската криза”, в Чечения “миролюбивият” Елцин проведе две войни.
Първата чеченска война се проведе между декември 1994 до август 1996-та. В нея от двете страни са дадени официално 5732 убити и 15000 изчезнали. Втората чеченска война се води в момента и краят й ще е догодина февруари месец. Елцин вече е болен и го замества Владимир Путин (Ще стане факт през юни 2000 година). В тази втора война официалните данни са за ОЩЕ 7425 убити и 16299 изчезнали. Общо (до момента, защото войните в Чечения няма да свършат докато съм жив) жертвите надхвърлят 13000, а изчезналите – 31000.
Да ви припомня: жертвите в косовската война се колебаят между 1500 до 5000, според разните източници. Ако това не ви е достатъчно, ще ви посъветвам да сравните как изглеждат по снимки от нашите вестници от февруари-март догодина двете бомбардирани столици Грозни (от Путин) и Белград (от НАТО). Грозни изглежда толкова добре, колкото добре е изглеждал Сталинград след предаването на армията на Паулус. Белград изглежда значително по-добре от Лондон в края на 1945-та.
Ако и тогава не се ядосате, прочетете какво е написала Къдринка Къдринова в “Сега” на 4 октомври 1999: “Войната в Косово изигра лоша шега на Запада. Всичките му “притеснения” и “опасения”, които сега изказва заради руските бомбардировки в Чечения, звучат толкова фалшиво, че чак карикатурно на фона на собствените му бомби, изсипани не тъй отдавна върху Югославия. След примера на НАТО вече никоя от неговите членки няма моралното право да порицава друга сила, изкопирала маниера на пакта да гаси един пожар с друг, по-голям.” 
Ето защо изобщо не ме е страх, ако войските на НАТО окупират България. Страшно ще стане, ако войските на Русия влязат у нас!

Вижте сега кои в България искат руснаците тук:
- Гиньо Ганев от името на “Отечествен Съюз” (“24 часа”, 4.08.1999): “Крайно ненужно и пагубно ще е раздвояването на соцпартията. Убеден съм, че трябва да подкрепим днешното ръководство на БСП, защото тъкмо то застана зад новата коалиционна страгегия.”
Припомням, че именно когато на 9 септември 1944 година ОФ “застана зад новата коалиционна стратегия” на БКП, бяха убити между 150 000 и 200 000 българи.
- Любен Дилов-син от името на Движение Гергьовден: “Когато сега (“Новинар”, 8.10.1999) искаме предсрочни парламентарни избори, това не е, защото те ще загубят, а ние ще спечелим. Изборите ще препотвърдят посоката. Това е начин да кажеш – нека спрем да гребем, защото 5 души гребат, а 15 си бъркат в носа.”
Ще кажете, че тези думи не викали руснаците тук. Напротив – те искали само нови предсрочни избори, които “ще препотвърдят посоката? А тогава защо се искат нови избори? Не може ли гергьовци да се присъединят към спечелилите, вървящи по европейския път? – Ама не! Нови избори!
Познавайки изявената политическа педераска същност на Трите води (имам предвид неизменната им вече десетгодишна подкрепа на левите здрави сили, разказана напр. в “Може ли курвар да стане гей” в предната част за 1998 година), знаейки чий ген носи Дилов-син (припомнена само преди няколко страници), заявявам твърдо: На тези тарикати мястото им е “у лево”. Обаче  те имат проблем - и  оттам не ги искат, защото си познават стоката. Нещо повече – след 20-тина години БСП и присъдружните им партии ще бягат открито от всякакъв техен опит да им се присламчат разни... учингьолци. Въпрос на принципи, тарикати, Лявото е юмрук, не може да си позволи да е задник.
- В.”Сега” 11.11.1999, неподписано от името на 20-тина списващи го журналисти, които използват припева на младежкия комунистически химн от тяхната младост – “Гордо знаме ни е Ботев, пръв учител – Димитров”. Поводът е посещението на американския президент Бил Клинтън в София през ноември. Чуйте го: (В скобите съм аз.)
“Гордо знаме ни е Клинтън, пръв учител – Димитров”! Финалът е непокътнат, понеже се оказа, че пръв учител ни е бил съфамилникът на оня от Мавзолея – “първият демократичен български лидер” Ф.Д. (Филип Димитров е първият демократичен премиер на България, не е лидер. Още по-малко пък поставен в кавички. И е “съфамилник” на св. Димитър, а не на Гошо Мастиката.) Ботев бе обаче тотално покътнат. Иде гордият Бил! Шивашко-везбарска треска (старите педи са си винаги педи, дори да става дума за Райна Княгиня) обзе правителствената фирма за трикольори – спретват американски знамена за посрещането. Боцкайки звезди и ивици, новите Райни-Княгини пак везат нещо родно. И какво ли ни е по-родно от американското? (съветското, конечно). Затуй – гордо знаме ни е Клинтън! Пръв... Бе тоя Димитров, бил той и Ф., нещо не се връзва. Я, името на Учителя да е мандатно: засега първи учители ще са ни Стоянов и Костов, а по-натам ще видим.”
Не случайно писалите тези из гъз мъкнати злобни глупости срещу страната на “гордия Бил”, не са се подписали. Тъпи съветски  тарикати, защото имената им стоят на предпоследната страница на всички вестници “Сега” от това време. Аз съм ги дал в самия край на частта за 1998г. Поне половината от тях, и 20 години по-късно, пак ще ни се явяват на екрана. Преценете сами кои от тях са се променили “в европейска посока” и доколко: Светослав Терзиев, Къдринка Къдринова, Христо Комарницки, Мира Баджева, Георги Готев, Ива Николова, Иво Хаджимишев, Светослава Стаева-Рудолф,  Десислава Стоянова...
- В.”Новинар”, 4.11.1999, подписала се Любослава Русева: “Соломон Паси открай време ме вбесява и отдавна не е къдрокосия бохем, който влизаше в парламента по джапанки и канеше ексшефа на НАТО Манфред Вьорнер в раздрънкания си трабант. Той е нагъл циник, както се разбра от гнусния му коктейл с белите гълъби за 50-годишнината на НАТО в зала “България”, докато над съседна Сърбия същата НАТО изпускаше “мироналагащите” си бомби. В една нормална страна едно такова грубо незачитане на държавния суверенитет със сигурност би имало последствия...”
Разбира се! В една нормална СЪВЕТСКА република, милите на др. Русева приятели, отдавна да са пратили на Бинка Пеева отрязаните пръсти на съпруга й - “този нагъл циник” Соломон Паси. 
- Павел Матев, поетът, в “Новинар” от 17.11.1999: “Не обичам позата на съдниците, които се натрапват и без капка смущение твърдят: вижте ме, аз съм носител на истината. А тя, истината, обикновено е зад тях и нейното време все някога ще дойде. Все някога ще се съмне, ще ливне един очистителен пролетен дъжд, който ще измие и отнесе калта, в която тънем сега. И ще лъсне святата истина.”
Да... “Все някога ще съмне и ще лъсне святата истина.” Ето я: можете да я намерите в Интернет по всяко време – напишете Павел Матев участие в екзекуциите по 9 септември 1944:
“Известният поет Павел Матев се е гордеел с участието си в екзекуциите. Ето какво разказва Пенчо Калинов, негов другар, също убиец, от Хасково: „С Павката взехме седмината от затвора в полунощ и ги откарахме на посоченото за екзекуцията място. Беше тъмно като в рог и можехме да пуснем поне един да избяга, но не го направихме. Те как само ни се молеха! После яка работа падна по заравянето на гробовете. Ръцете ни цяла седмица бяха в мазоли.” ... Отминава болката от мазолите и „Павката” е вече „нов човек”:  прописва любовни стихотворения. По негови стихове песни пеят Емил Димитров, Лили Иванова и Богдана Карадочева. Почитателите на българската естрада се просълзяваха, когато слушаха Матевите стихове в изпълнение на Емил Димитров: „Каква невеста си била ти, мамо...” За невестите на избитите от Павел Матев не се споменава в песента.”
Ето такива убийци са били Матевци, и ще бъдат пак, бъдете сигурни, ако съветските войски стъпят отново на българска земя! Защо вмъквам тук съветските войски ли? – Защото Матевци са страхливи убийци. Те убиват само, ако имат гаранции, че няма да им търсят сметка. Те винаги се сгушват в колективната вина. Личната вина за тях е непозната.

За разлика от ТАКИВА “съветски почитатели”, АЗ поемам личната си вина, когато заявявам, че ако тези се водят българи, то “българин да се наричам”, не е първа радост за мене. Отказвам от веки до веков да бъда в един кюп с тях, дори, ако ми е останал само изборът на балканджи Йово!

Споменавайки съветски почитатели, да напиша една страничка тук за “русофилството в България”.  Поставил съм в кавички “русофилството българско”, защото ТЕ, съветските почитатели, именно и поименно, ни внушават, повтарям – внушават!, че обичта, която ние, българите, изпитваме към руснаците, се разпростира и върху съветските комунисти.  Ще им се! Русия – като народ и култура – изобщо не се припокрива със СССР на Ленин и Сталин, или както там се нарича днешната държава на Елцин и Путин.
Че българският народ много обича Русия, е теза, която се появява в нашата хилядолетна история ЕДВА преди по-малко от 200, словом двеста, години. Може би защото самата Русия е далеч по-млада от България. Така излиза, ако приемам, че ние, българите, сме древните траки например. Иначе ако броим България от Аспарух (681 сл.Хр.), пак сме по-стари, макар и само с около 2 века. При това с уговорката, че варяжкият принц Рюрик е създал Русия в 862 (сл.Хр), а не Киевска Рус, както пише в историята. Династията на Рюриковичите управлява почти 7 века – някъде докъм началото на 15 век. Когато славните времена на България – Първото (681-1018) и Второто царство (1185-1396) вече са стар спомен. И никой не помни Русия да ни е помагала да не паднем под византийска или под турска власт. Напротив, ние сме помагали на Русия. Визирам кирилицата, която те са приели от нас в края на 8-ми век.
(Упс... Тук трябва да се извиня на големия приятел на България президента Путин, който е на друго мнение: че кирилицата им била дошла от македонските земи.)
Самата Русия става Велика чак в началото на 17 век, при руския цар Петър I. Мисля си, че неговата цел – Руската империя да се разширява предимно на север към балтийския регион (затова мести столицата от Москва на север в Санкт Петербург) е била по-правилна, в смисъл на достижима. После на неговите наследници хрумва идеята, че Империята може да се разширява на юг, което според мен е източникът на всички последващи беди за Русия, тъй като районът на юг от Русия е обект на влияние на едни други Велики сили. На които Турция е протеже и до ден днешен. Затова в следващите векове (които още не са свършили) започват едни безпощадни кървави войни в които Русия въвлича всички. Понеже България е именно в този южен район, това е причината за появата на „русофилството ни“. Така станахме славяни. И комунисти, което е по-голямата беда.
(Не мога да не задам въпроса „За чий ни е русофилството?“ като нищо добро за държавата ни не е произлязло от това. Няма и да произлезе – Новият свят не се развива в руска посока. Едно шеговито доказателство, но е истина, цитирам Славимир Генчев: „Американците стъпиха на Луната, а руснаците още не могат да стигнат до Босфора“.)
И идваме до „дядо иван“. Който е „роден“ кога? За Иван Вазов знаем точно, роден е в 1850 година и неговата 200 годишнина ще се случи след още цели 50 години. Димитър Благоев е роден дори 6 години по-късно от него и на всичкото отгоре е македонец. От Бивша Югославска Република Македония. Нали, дядо Максиме? Как не ти се пръска сърцето от такава несправедливост.
Така или иначе след като Русия воюва с Турция „за Босфора“ в повече от 10 войни за 3 века, в 1878-ма тя е почти на крачка от решаването на Източния въпрос. Запомнил съм от училище, че градчето Сан Стефано е на около десетина километра от заветния Босфор. Но другите Велики сили, тъкмо защото са не по-малко Велики от имперска Русия, казват стоп („ресто, не струва“) и само 3 месеца и десет дни след „освобождението на България“ следват решенията на берлинския конгрес. Където отново на политическата карта на света се появява самостоятелна България. За първи път след 5 века.
Защо написах „освобождението на България“ в кавички? Защото когато се води войната от 1877-1878, България не съществува като държава. Затова и в Сан-Стефанския мирен договор тя не се споменава никъде. Договорът е „личен“ - Русия воюва официално сама срещу Турция. Това, че в състава на руската армия има българско опълчение, не е основание да се твърди, че се освобождава България. На същото основание може да се твърди, че войната е освободителна за украинци, румънци, финландци... нали и тези страни дават своите жертви в нея?! Всъщност не Русия, а Западните Велики сили „се сещат“ за България. И то не защото тя им е много мила, а защото тя е подходящия инструмент в подходящото време да се спре Русия в похода й към Босфора! Създава се една „буферна зона“ – Княжество България, която е независима и от Русия, и от Турция. Така имперска Русия е „върната“ с мирни средства чак зад Дунава, а Турция запазва отбранителния си вал пред Босфора чрез провинцията си Източна Румелия. Това прави Берлинският конгрес. Изобщо не е вярно, че той „разпокъсва“ България – той я възстановява. В чия полза, на каква цена, са други въпроси. Останалото са приказки за социалистически хора. Без малко да напиша „русофили“.
Ето, достигнах до Същността – какво е т.нар. русофилство, каква е неговата цел и докога то ще има почва у нас. Всъщност русофилството грубо казано, е начинът да се запази руското влияние у нас. Което по принцип не е лошо, ако днешна Русия не е старият комунистически Съветски Съюз. Обаче е така. Русия днес, е СССР вчера, а не „Дядо Иван“. И се смесват мечти с действителност. Ето затова обикновените българи в голямата си част продължават да се умиляват щом видят руснаци и в същото време не могат да понасят Ленин, Сталин и Путин. А нямат много против Горбачов. Странно, нали?! Руснаците ли нас обичат или ние тях?! От този СССР сме видяли само беди, огромни беди. Животът на колко поколения българи беше попилян от ТОЗИ СССР, а пак ги харесваме. Защо?!
Впрочем сега си мисля, че това е моето мнение, на възрастен вече вдървен българин, прекарал първите 2/3 от живота си – по-хубавите, младите, зад желязната завеса. Където всяка некомунистическа мисъл дори, не дай боже действие, се преследваше. През която не можеше да мине и най-слаб демократичен западен лъч. Да припомням ли песните на Бийтълс – да, бе, „а,наздраве” с Борис Машалов или най-много с Висоцки. В литературата – фрашкано със съветски автори, а от западните само „нашите“ Пабло Неруда и Хемингуей. Или науката – Кой, Мендел ли? Мичурин и Лисенко, ура. Като прибавим и факта например, че в моето ученическо време във Велико Търново можех да уча само френски и немски, а ако исках английски език трябваше да отида да живея в София, където обаче не пускаха без софийско жителство... Виж за руския език – никакви проблеми, изучаваше се редом с българския, същински втори матерен и на всичкото отгоре толкова близо до него! Как да не заобича човек ВЕЧНАТА БЪЛГАРО-СЪВЕТСКА ДРУЖБА, която беше “жизнено необходима като слънцето и въздуха за всяко живо същество”. Забелязвате ли безпримерното нахалство на комуниста Георги Димитров – „за ВСЯКО живо същество“?! Всъщност, да. Иначе на живото същество сАмо му се спираше слънцето и въздуха и то ставаше неживо! Е, как на 40 over изведнъж да заприветсвам Слънцето на Демокрацията, като изобщо не бях го виждал дотогава?! Беше забранено!
Само че! Само че напънали се комунистите и родили... нищо. Защото строят им беше, и е!, една финансова пирамида. Тя не създава блага, а харчи. Харчи, докато се свършат собствените й отечествени пари, после приобщава към себе си баламурници от други страни, от трети, докато... стане ясно “както че ще съмне” и дОйде, как му викат на български – Десети ноември! Желязната завеса се разкъсва и нещата за комунистите стават безпощадно оголени.

Връщам се на “русофилството”. Обяснявам защо съм поставил кавичките.
Когато няма желязна завеса пред информацията, мислещият човек започва да си задава логични въпроси. Ето такива, например: Защо ще се създава „буферна зона“, ако няма да се полагат систематични усилия тя да бъде поддържана в бъдеще? И слушайте отговора. В чл.3 от Берлинския Договор пише: „Никой член от управляващите домове на Европейските велики сили не може да бъде избран за княз на България”. Виждате ли? Елиминирани са априори Русия и Турция, тъй като новото княжество е независимо, но е въведена и забрана за УПРАВЛЯВАЩИТЕ родове на европейските велики сили. Демокрация! – Тя не може да бъде отменена. Може само да бъде някак заобиколена. Кой да е новият владетел на тази млада страна? Която на всичкото отгоре си е жив Ориент!
Александър Батемберг е роден във Верона, Италия и е родственик на много европейски монархически фамилии, вкл. и британската. Има военно образование, поручик е в Австро-унгарската армия и е само на 22 години, когато застава начело на новата България. На всичкото отгоре леля му по бащина линия е жена на самия цар Освободител! Представяте ли си?! Аз съм учил в училище, че паметникът пред сградата на НС в София е на Освободителите на България (обърнете внимание на множественото число), пък то излиза, че е на чичото на Батемберг.
И се ядосах защо са ме лъгали. После се сетих как академик Георги Марков (сътрудник на ПГУ на ДС от 1981 година) започна да твърди в демократично време, че уличката от този паметник до “Александър Невски”, която се наричаше “7 ноември”, била кръстена от народната му власт не на датата на Октомврийска Революция 1917, а на боевете при Сливница в 1885-та. Представяте ли си какви долнопробни, страхливи тарикати са комунистите! А комунисти ли са изобщо? – Да му мислят правоверните русофили, дето мрат да гласуват за тях.
И таман да ми мине, се сетих как най-първият човек в комунистическа България Тодор Живков, който 36 години управляваше БКП под пълната диктовка на СССР, не бил никакъв комунист, а просто незаконен син на Фердинанд от някаква слугиня в Етрополския балкан! Не било вярно ли? О-о-о! Не ми отваряйте работа, склонни българи. Четете сами отворените вече архиви от онова време. Мислете и помнете. Пък аз ще продължавам да ви “преча”, питайки колко русофилска бе 60-годишната “демократична борба“ между Тодор Живков и комуниста трето поколение Андрей Луканов кой да води бащина дружина, започнала завършването си в 1989-та. Само да кажа, че Иван Костов не е царски човек, а лукановец – седеше зад гърба му на “кръглата маса”-1990г. Ще ви припомням периодично (1996, 2001, 2005, 2009) интервютата на племенника на Живков Симеон Сакскобургготски  вкл. и едно последно през 2016, където той “съжалява за развалените отношения на България с Русия”. Ще пиша за разноликите изяви на „единната“ ПГ на БСП в Народното Събрание и ще търся обяснения в генезиса на депутатите й към един или друг „комунистически Идеал“. Във всичките му форми на съществуване.
Какво е това “българско” “русофилство”?! Защо се поддържа в такава отблъскваща форма? Докога ще се въртим ту с лице, ту... с гръб? Нещата и добри, и лоши, имат истински имена. Твърдя, че членството ни в Европейския Съюз и разбирателството ни с Македония са продължение на мерките да бъдем спасени за Света от ятагана на комунистическа Русия.
„Боже, пази България“, е казал Батемберг, когато на 26 август 1886г. се е качвал на парахода в Лом на път за Европа след абдикацията си. Т.е. след преврата на няколко русофилски настроени офицери, които го свалят насилствено от власт. Защото бил признал Акта на Съединението между Княжество България и Източна Румелия! От който към този момент били изминали само 11 (словом единадесет) месеца! „Милата Русия“! „Нашата двойна Освободителка“, нали?!
Е! Защо тогава „европейски мислещите“ демократи около Желю Желев наложиха (в буквалния смисъл, да не би да са питали българите) през 1991 година 3-ти март за национален празник, а не 6-ти септември?!
Отвратително е още, и не само това!, когато днес същите думи „Боже, пази България“ произнася Волен Сидеров например, съветският пудел на Путин, който мечтае да е българския Хитлер. Подлеци. Обикновени мръсници. „Русофили“, казано с презрение. Затова са кавичките.
Отворете си очите, о, герои на труда. Мисленето също е труд.