ДА ИЗЛЕЗЕМ ОТ ТОАЛЕТНАТА, А ?

Говоря образно, имайки предвид предишната история за “пудренето”.
Как да подредя следващото изложение? Струва ми се най-добре да го направя по важността на приоритетите. Най-важното за един Лагер (“тоалетната”, простете за лайняното сравнение) е да пази оградата си и да разширява територията си. После идва укрепването на вътрешната му сигурност. Лагерът би се борил неистово и срещу всяко допълнително отваряне на свободния Свят, което би “съблазнило” - така да кажем, неговите хора. Всяка стъпка, която би насърчила сравнението между Свободата навън и Страхът вътре, също трябва да бъде посрещана “на нож”. Все задачи, които - особено първите три, са непосилни за икономика, която не произвежда, не носи стабилни доходи.

·                      Започвам с опазването на “оградата” на Лагера.
Отвън, да го вземат дяволите, има едно НАТО - много ми харесва една разшифровка на абревиатурата му, мисля, че беше от вестник АНТИ (имаше един такъв “син” вестник преди години) - Но... Ако... Тоест... Ох... Като противовес на това НАТО, само три години след създаването му (1951), Социалистическият лагер създава свое НАТО: Варшавския договор. Който умря в 1990г. Обаче НАТО е живо още и на всичкото отгоре се разширява непрекъснато. Все повече държави се присъединяват към него. Естествено, че този факт хвърля в ужас съветските държави.
Какво пък? Нека! Присъединявам се към мнението на един приятел: Умиращият има право да се гърчи!
Няма да припомням подигравките на социалистите във Великото Народно Събрание от 1990 (четете в НИЕ-1), когато техен човек Соломон Паси, роден син на още по-техния негов баща Исак Паси, каза за първи път, че България трябва да се включи в Пакта. Не им се вярваше. Когато стана ясно, че тази работа ще се случи, те, социалистите взеха мерки, напълвайки така наречения Атлантически Клуб със свои хора (списъкът и коментариите към него ще намерите в НИЕ-2). Тактиката е известна (в писмен вид) още от Шекспирово време: Когато Последствията не могат да се  избегнат, трябва да се вземат мерки да бъде намалена Надеждата за тях. И какво? В НИЕ-3 пише, че Жан Виденов, самият Жан Виденов!, в края на мандата си е склонил от името на партията БСП за официална българска молба да се включим в Североатлантическия Алианс. Е, понеже все пак се намираме в 1998 година, те, социалистите още не знаят, че България ще стане член на НАТО в 2004 година (НИЕ-5). Затова пишат така: (например)
- В.”Дума” от 20 октомври 1997, журналистът Богдан Иванов: “Потопът от приказки напоследък за най-скоростно приемане в НАТО така заля страната, че заплашва да удави и восъчните фигури на Престъпността , Корупцията, Инфлацията, Спекулата, Външния дълг, които управляващите искат да поставят в Алея на злото пред Министерския съвет, за да се настървяват постоянно в борбата с него. Но шахматистите от Властта, като жертват в името на голямата цел уж по-малките, казват: така се прави независимост, а поглеждат многозначително на Север. Независимост от какво – от руския нефт, от руския газ, от руското ядрено гориво? НАТО ли ще ги замести? Нали дори най-големият родолюбец трябва да бъде и реалист.”
Реалисти? - Но, ако, т.е. ох... Вятър ги вее тези на червена кобила.
- в.”24 часа” от 8 октомври 1997, неподписано: “Плюем Русия, за да влезем в НАТО”. И веднага под тази информация следва директната руска заплаха: “Наблюдаваме българските маккартисти”, каза руският зам. външен министър Александър Авдеев и бивш руски посланик у нас.”
WOW, както казват младите. Ние, по-възрастните, викаме Брейй. С удължаване на и-краткото на края.

Разширяването на НАТО с източноевропейските страни, вкл. и България, изисква от нас нова доктрина за национална сигурност. Ще обсъдя с вас само техническото изискване да се смени цялото съветско въоръжение от времето на Варшавския договор с натовско такова. После трябва да се смени и посоката на насочване на ракетите от Запад на Изток. Това е дълга, сложна и струваща много пари работа. Освен всичко друго, и предизвикваща ужасно ожесточени спорове, като се има предвид злобния, див и готов дори за кръв Лагерен характер. През тази 1998г. правителството на Иван Костов поне отпочна работата, както се казва по военному. То (на 22 април 1998) прие т.нар. Концепция за национална сигурност с времеви хоризонт до 2020 година. (Резултатите от гласуването в НС: 170 “за” от ОДС, 48 “против” от Левицата.) Естествено, че тази Концепция ще бъде актуализирана, доработвана, допълвана много пъти – 2005, 2008, 2011, 2018, но слава богу, няма да бъде пренасочена пак отново на Изток като старата „Варшавска“. Не ми е работа да влизам във военното й обсъждане.

Но това Начало имаше видимо проявление в обществото. Говоря за дисциплинарното уволнение на ген.Ангел Марин, шефа на Ракетните войски на 16 март 1998 година. Причината са неговите думи на специална пресконференция: „Обвинявам върховния главнокомандващ, министъра на отбраната, началника на Генералния щаб и всички институции, които отговарят за националната сигурност, за това, че държавата абдикира от армията. Обвинявам всички държавници от 1990г. насам, допринесли за разрухата във войската. За българската армия е крайно нездравословна командата Бегом към НАТО.“ 
Ето реакциите на Съветската България

-                Движението за единство и развитие на БСП, така нареченото. „генералско движение“, заявява своята подкрепа за генерал Ангел Марин и „ще работи за преодоляване на личните и групови противоборства и формиране на ръководен екип от съмишленици“.
Помните ли имената на генералите в това Движение, бях ги дал в началото на тази година? - Стоян Стоянов, Бриго Аспарухов, Костадин Коцалиев, Владимир Тодоров, Иван Димитров, Сава Джендов, Камен Петров, Росен Китанов, Любен Гоцев, Димитър Иванов-Гестапото, Николай Добрев. Най-малко червеният от тях е Бриго Аспарухов. Който в НИЕ-1 беше най-приближеният съветник на Желю Желев, а в НИЕ-3 вече седеше в групата на “Коалицията за България” от квотата на БСП.
А имената на “интелектуалците” в това генералско движение, помните ли? Защо не ги помните? - Павел Матев, Дамян Дамянов, Антон Дончев, Иван Гранитски, Кольо Георгиев, Николай Христозов, Валери Петров. Хвани единия червен - удари другия по-червен. Различават се само по възраст.

-                Николай Стефанов, на 12 март 1998 във в.“Труд“: „Не беше прав командващият Ракетните войски да викне с цяло гърло, че армията ни е гола, а държавата се прави на ударена. Обаче генерал Марин ни хвърли в музиката между дисциплината и голата истина. Правилно или не, е част от въпроса. А международното положение ни диктува само един отговор: спешно трябва да се вземат всички мерки армията ни да заприлича не на плашило, а на страшило за оня, който вдигне ръка на Отечеството. Забравиха ли политиците, че когато през 1991 година се запали чергата на Югославия откъм Словения и Хърватско, всички тръпнехме какво ще стане с Босна? И се кръстехме да не пламне някой ден Косово и да запали Балканите? А Косово вече гори.“
(Николай Стефанов е кьошеклия камък. Колега на Тошо Тошев от началото на 80-те и негов първи заместник до 2000г. Междувременно работи за кореспондентското бюро на агенция Асошиейтед прес в България, също и за в. „Гардиън”. Горките от „Гардиън“: Ще им се подпали чергата. Но като приемат всякакви...)
- А ето реакцията на самия ген.Марин. Пиша го черно на бяло, за да се знаят, хайде не лъжите му, а тарикатщините му. Не отива на един генерал без кавички да говори така. Цитатът е от интервю на Ангел Марин с Васил Господинов от в.“Труд“, 12 март 1998г.:
Въпрос: Генерал Марин, ще кажете ли директно, против ли сте решението на правителството за присъединяването ни към НАТО?
Отговор: Президентът определено се подхлъзна тук. Аз не съм правил никакво политическо изявление във връзка с НАТО. Това, че той и други го тълкуват като политическо, си е тяхно право.
Въпрос: Имат ли основания опасенията на Петър Стоянов, че бихте използвали изявлението си като трамплин за политическа кариера?
Отговор: Би трябвало да падна под скромното си интелектуално равнище, за да опровергавам подобна щуротия. На мен ми бе предлагано за депутат в 38-то обикновено НС. Аз отказах, защото прецених, че съм полезен и необходим повече в армията. Просто силно ме подценява президентът, като си мисли, че говоря открито, за да правя кариера.
Въпрос: Вярно ли е, че и през 1990г. сте се кандидатирали за депутат във Великото Народно Събрание от листите на БСП?
Отговор: Да, вярно е. 
Е, истината съществува, за да бъде използвана. Прав съм, нали?
Генералът сам казва, че няма политически амбиции, защото смята, че е по-полезен за армията, отколкото в политиката. Но на два пъти - през 1990 и 1997, се кандидатира за политик, като междувременно е бил шеф на ракетни войски от 1990 до 1998, когато Петър Стоянов го уволни. Току що.
В средата на октомври 1998 ген.Марин пререгистрира Движението на войните от запаса  в политическа партия “Съюз на патриотичните сили”. Както нямаше влечение към политиката!
Още: След 4 години следващият президент Георги Първанов ще го направи свой вицепрезидент за 10 години – от 2002 до 2012-та. Интересно е дали и тогава генералът „се е дърпал“.
Още по-интересно е, че България ще стане член на НАТО през 2004г. – вътре в мандата на Този, който преди 6 години каза: “За българската армия е крайно нездравословна командата Бегом към НАТО.“ Ако това е недостатъчно, да допълня, че Този каза (пак през 1998): „Концепцията за сигурността е обречена във времето“.
И още интересно. В 1994г. ген.Марин едва се размина с уволнение, защото на 9 май поднесе венец през паметника на съветската армия в София. А като шеф на ракетите, трябва да е деполитизиран по устав.
Комунисти! Вари ги, печи ги - такива си остават! Ако ме питате мен, мога да направя едно предположение. Всички комунисти са ГМЧ-та, Генно Модифицирани Човеци – имат видоизменен ген, някъде горе вляво във веригата на ДНК. Нищо чудно учените да знаят точното му местоположение.

·                      А Европа ни чака
Молбата ни за членство в Европейския Съюз е от декември 1995. Тя предхожда молбата ни за членство в НАТО, която е от март 1997. Доколко сме били искрени, четете по-надолу. Подбирал съм авторите. Да се ядосвате по-малко. И не четете подчертаното от мен.
- Райна Цанкова във вестник ”Континент”, 4 юли 1997: (Има една журналистка – Райна Асенова, която се води балканист, а по възраст съвпада с Райна Цанкова. Дали става въпрос за една и съща личност не зная. Във всички случаи обаче, Мрежата „не познава“ Райна Цанкова.)
 “На 26 март 1995 година влезе в сила Шенгенското споразумение за безвизов режим между седем държави от ЕС. Те твърдо решиха се да ограничат от останалия свят. На пръв поглед документът облекчава пътуването, защото една виза важи за всичките 7 страни. Останалите обаче извън него, освен в дискриминация, изпадат и в икономическа и финансова изолация. Т.е. Европа махна границите, за да сложи бариери.”
- Дарина Младенова от “24 часа” на 24 януари 1998: “Бон пак ни върна топката за Шенген. Външният й министър Кинкел отказа да даде гаранции, че когато на 31 юли си изпълним нашето (това е срокът в който парламентът в София трябва да приеме съответните закони), ще ни облекчат визовите правила. “Германия не може сама да вземе решение”, оправда се дипломатът.”
- Светослав Терзиев (да, същият – Филип, Каменчев или Камен от ДС и зам.главен на „Сега“) от необичайно място – в.”Континент”, 14 април 1998: “Правителството не успя да вкара България в първа група кандидати за ЕС, но екоминистърката Евдокия Манева намери чалъма как да влезем в единия крак в Европа. Спираме старите си леки коли и ето ни природно чисти европейци. Министрите и депутатите дават екологичен пример на народа с новите си мерцедеси, но той не ги следва. Защото единственото му екологично решение е вносът на велорикши от Китай. И двете гледни точки показват, че България се опитва да се хареса на чужденците в разкрачен стоеж. Като е заела такава нестабилна поза, няма защо да се чуди, че направи фалстарт по пътя към Европа.”
- Карикатура на Христо Комарницки в “Сега” от 24 юли 1998: Пред една газова камера на чийто вход пише “Embassy of free World”, се е наредила опашка от народ, вероятно български, и чака. В същото време от комина на газовата камера излита към небето поредния призрак. Той държи в ръката си “visa”.
(Комарницки го знаете. Иска ми се да ви разкажа една негова история от след 10-тина години. С още двама “газовици” като него - които сравняват нова Европа с нацистка Германия - започнаха да издават сатиричен вестник, наречен “Праз пляс” или обратното. Обаче още в самото начало се отказаха. Някой незнаен, представете си, им откраднал целия напечатан вече, но неразпространен още, 3-ти брой на вестника. Кой – никой не знае. Знае се само цената на тиража – 300 хиляди лв. Това е чудесен начин за изпиране на пари. Ако тримата “сатирици” са взели за това 10% комисионна, както се говори, питам: Тия сатирици ли са или обикновени измамници?!)
- Георги Готев във в.”Сега”, 11 ноември 1998: “Вчера в Брюксел бе даден старт на преговорите за разширяване на ЕС на Изток. Словения, Чехия, Полша, Унгария, Естония и Кипър започнаха преговори за членство в Евросъюза. България заедно със Словакия, Литва, Латвия и Румъния ще чака за втората вълна на разширяване на Изток. В оценките си за развитието на последните страни еврокомисията открои Литва, Латвия и Словакия като възможни кандидати за следващ кръг преговори. Най-ранната възможна дата за приемането на първите нови членки е 2005-2006г. България би се озовала в евентуална далечна “трета вълна”.”
(Истината: Първите източноевропейски страни, които е изредил Георги Готев, плюс Литва, Латвия, Словакия, Малта ще бъдат приети не през 2005-2006, а през 2004. Румъния и България ще влязат в ЕС на 1 януари 2007-ма. Което си е 31 декември 2006 година. Познавач! На татко си Горан Готев се е метнал. Справка за бащата Горан - От 1961 г. е кореспондент на БТА в Кайро, Алжир, Букурещ и Белград, а след 1990 - на в. "Дума" в Белград и Москва. Бил е главен редактор в БТА, заместник главен редактор на в. "Раб.дело" и на "Дума" и главен редактор на в. "Знаме на мира" и на сп. "Куриер на ЮНЕСКО".)
- Волен Сидеров, също като Светослав Терзиев със сменено работно място – вместо в “Демокрация” се разписва в “Монитор”, на 14.12 1998 написал: “Услужливи медии и служебни коментатори работят здраво, за да създадат впечатлението, че кабинетът на Иван Костов има подкрепа на Запада, на красивите, демократични, морално-етични, топлофицирани, недостижими и развити страни като Великобритания Германия, Франция, САЩ, Япония,. Те правят ли го обаче? Ако слушаме нашите екскурзианти от управляващата партия – да. Ако гледаме фактите – не. По нашата писта за Европа няма сняг.”

·                      По време на студената война (до 1990г.) Балканите бяха лагерна територия. Четвърт век по-късно са ... не съвсем. Че и все по-лошо става за социалистическия лагер. Първи от него избягаха България и Румъния (1990). После, за почти половин десетилетие (1991-1995) и със стотици хиляди жертви платени като цена, 3 от 8 югославски републики също се спасиха. Междувременно някак незабележимо и Албания, и Черна Гора се разделиха с “лагерното си” минало. 1997 година “пламна” Косово, както се изразяват бившите комунисти – пардон, пардон, социалисти. Македония “тлее” от 1992-ра. На руския фронт останаха само Сърбия и Войводина. И на тях ще им дойде времето да се запалят по Европа. (Четете напр. в следващата глава на тази книга.) Единственото, което остава неясно, е дали заедно ще напуснат Путин или една след друга.

Сега ми предстои да разкажа за ”косовската криза”.
В първия момент ще ни се стори, че тя ще се разреши по-лесно от македонската, защото в Македония се намесва и Гърция. А “съветската искрица” в гръцките очи се забелязва ясно. (Да се чуди човек защо?!) От дистанцията на времето обаче мога да кажа, че Македония ще се оправи по-бързо от Косово. И да добавя гордо, че моята Демократична България ще допринесе изключително много за този европейски изход, толкова важен не само за Македония, а за целия Балкански полуостров, а защо не, и за целия свят.
Тук от тези мои думи, комунистите и техните родственици – националистите от другата, Съветската България, ще подскочат до небето от смъртна злоба и желание за мъст. Но истински дар от Бога за нас, хората е, че Той им отне оръжието и възможността да го използват. Остави им обаче последната възможност на умиращия – “да се гърчат”. За такива думи, и за далеч-далеч по-малки, комунистите са убивали. Планини от документирани факти има за това в нашата история. Поклон пред истинските българи, които са платили с живота си за тях! Моята е лесна. Светът днес е друг. Да свидетелствуваш пред Съда на Историята, вече не е престъпление, а дълг пред децата ни. Защото Те, а не някакъв Мун, Ин или Ла-ден, ще оценяват какво ние, от тяхното Минало, сме направили за тяхното Настояще.
Кратка хронология на събитията в Косово за 1998 година:
- В края на февруари сръбската полиция се намеси в провокиран спор между косовски сърби и албанци. Бяха убити най-малко 20 души албанци.
- На 8 март още 52 души бяха убити.
- На следващия ден – 9 март международна конференция в Лондон решава да наложи отново оръжейно ембарго срещу Югославия.
- В началото на юни хиляди бежанци от Косово се спасяват в Албания заради продължаващите престрелки със сръбската полиция.
- 13 октомври: Постигнато е споразумение за прекратяване на огъня. В Косово е изпратена мисия на ОССЕ, която да контролира прилагането му. САЩ предлагат план за решение на кризата, който предвижда широка вътрешна автономия на Косово в рамките на Югославия и въвеждане в областта на войски на НАТО, които да гарантират реда и спазването на правата на всички общности, но югославското правителство го отхвърля.
- „Поддържаме позицията, че югославското правителство следва да изпълни изискванията на Съвета за сигурност на ООН“, това заявява премиерът Иван Костов на среща в Анталия на 6-те балкански държави България, Гърция, Румъния, Албания, Македония и Турция.
- Югославия, чийто президент се казва Слободан Милошевич, няма да се вслуша в предупрежденията на Европа и в началото на следващата 1999 година напрежението ще ескалира. Ще последва цяла поредица от локални насилствени операции, вкл. масови убийства и издевателства на сърбите над косовските албанци. И на 23 март догодина НАТО ще се намеси във войната с бомбардировки над Белград.
За това повече в следващата част на книгата, а сега ще дам факти за поведението на Съветската България в този конфликт на Милошевич със световната общност: (Няма да коментирам. Ядосвайте се сами на комунистическото безочие.)
- „Изпълнителното бюро на БСП единодушно подкрепи позицията за неучастие на България във външнополитически съюзи и конфликти. Желанието на социалистите е за широк обществен дебат по въпроса за членството ни в НАТО“, съобщи вчера лидерът Георги Първанов (18 март 1998, в.“Демокрация“)
- В.”24часа”, 14.08.1998, Любомир Денов: “Косовската есен’98 може да се окичи с печалната слава на Пражка пролет’68. Преди 30 години войски на Варшавския договор нахлуха в Чехословакия и смазаха спонтанния опит на нейната интелигенция да се отклони от пътя, начертан от Москва. Белград не е молил НАТО да влиза с войски на негова територия, нито ще го направи. Така, че всякаква употреба на сила от страна на Запада автоматично ще се класифицира като агресия, независимо от мотивите.”
- Ръководството на БСП отхвърли категорично взето на Министерски Съвет решение за предоставяне на въздушен коридор на НАТО в случай на война с Югославия и заплаши с вот на недоверие правителството на Иван Костов. До вот не се стигна, но „Открит форум“ в БСП призова да се организират митинги и протести срещу „клякането пред НАТО“.
Защо „Открит форум” на Красимир Премянов, а не самата БСП на Георги Първанов, организира протестите? Страх ли има или опасения някакви? – аз.
- Ето какво каза Николай Слатински: (Този в първите две години на СДС беше от “най-сините”. Дори повече от Георги Марков - агент Николай, който и след 20 години ще продължава да злепоставя моята България, седейки в ПГ на ГЕРБ. Двамата даже напуснаха НС в рамките на “39-те”, възмутени от “безочието на комунистите”, после се върнаха и станаха “сини мравки”, които помогнаха на Доганци да свалят Филип Димитров в края на 1992 година и докараха Беров на власт.)
“Становището на Консултативния Съвет по Национална Сигурност (че югославското правителство следва да изпълни изискванията на СС на ООН – бел.моя) е направено под остър външен натиск. Потвърждават се предупрежденията, които се отправят в последните месеци, че на най-високото държавно равнище нямат стратегия за национална сигурност и безгръбначието, прикривано преди под лозунги за социалистически интернационализъм, сега се заменя с безгръбначие под лозунги за демократически интервенционализъм.”
- Андрей Пантев: (Този пък е историк. Нищо лошо, ако и до днес не продължава да преподава история в Софийския Университет и да дава от комунистическия си акъл на младите деца на нова България.)
“Нито един интелектуалец не одобри решението на политиците да дадат небето ни за удари срещу Сърбия. Това е показателно за малко по-независимо поведение. Единственото ми качество е това, че съм ничий. Вярвам, че един ден през 21 век човечеството ще намери нещо по-демократично от демокрацията.”
- в.“Стандарт“, 13 октомври 1998г.: „Ако дори и косвено се намесим в този конфликт, най-вероятно ще попаднем в поредната изолация от европейските страни и ще понесем големи икономически загуби от очертаващото се ново ембарго. Даването на въздушен коридор на НАТО за трети път ще изправи страната ни срещу Югославия и Русия.“. Думите са на Костадин Паскалев от БСП, кмет на Благоевград.
- „Вместо Иван Костов и хубавото Наде подпис под историческо споразумение с братятя сърби сложиха нашите сатирици Йордан Попов, Кръстьо Кръстев и Христо Комарницки. В Белград родните хумористи създадоха неправителствено сдружение „Балкански сатирици“ и отново доказаха, че на полуострова майтапчиите са по-умни от политиците“ – 30 ноември 1998, в.“Сега“
- Веселина Седларска в “Труд”, 30.10.1998: “Народни будители има там, където народът иска да бъде събуден. Ако народът не се е разсънил, той не може да разпознае будителите си. Днес народът сякаш не желае да се събужда. Пазете тишина – народът спи.”
Според Седларска “народът спи и не желае да бъде буден”. Тази теза ще остане много популярна в следващите години. Всяка трета публикация в защита на Съветска България ще започва с призива “Народе, събуди се!” Ама Народът не чува – не избира Партията БСП и гласува за ГЕРБ, не излиза на протести и предпочита да отиде да гледа кино в някой симплекс, пътува на Запад и презрително вика: “К’во, Русия ли? А бе, аре бегай!” Според съветските българи това било в следствие на несъбуждане. Боже,каква сбъркана логика! Именно защото народът се събуди, Седларови, не ви ще приспивните песни, дето му ги пеете открай време. Ама...
Имах един учител, дето викаше: “Учи, обяснявай... Учи, обяснявай... Писна ми!” и пускаше целия клас на физкултурника. Не съм сигурен дали това е правилното решение.

Тъкмо по време на срещата на 6-те премиери на балканските страни в Анталия, съпругата на нашия президент г-жа Антонина Стоянова поиска да помогне да се решат по-бързо балканските въпроси преди да се стигне до война. На 11 октомври 1998г. тя събра на среща в София четирите “първи дами” - съпругите на президентите на Албания, Румъния, Македония и САЩ по темата “Жените на XXI век”. Организацията беше поета от нейната фондация “Ценности” (да не се бърка с фондация “Бъдеще за България” на съпругата на нашия премиер)
- Един, непосмял да се подпише мачо, българин, написа в ”Труд”: “Антонина събира две измамени президентши”. Първата измамена е ясна - Хилари Клинтън, а втората била ”македонската президентша Нада Глигорова, набедена за рогоноска от пресата в родината си”. Това го интересува Тоя курвар, това е изпърдял. Защо всички съветски българи получават ортикария, щом България покаже своята добросъседска същност към другите балкански държави?
Те са си такива – нищо им няма. Няма и да им мине. Ох, какви поводи за наакване ги чакат Тия след 20 години...
- Пак в “Труд”-а на “Бора” от ДС, чета една жена, дето пише за едно, когато я сърби друго. Румяна Братованова: “В умните и възвишени слова на конференцията имаше много политика, много световно равнище от XXI век. И твърде малко за реалните неволи на нашата жена, те наистина не са за пред хора. Колко българки ще влязат в новия век без своята предана “Перла” (марка соц.пералня, аз). Колко ще изхранват  семействата си с цената на консервената си самодейност. Колко ще бъдат самотни, защото и на тях, и на мъжете им не им идва материален кураж да свият гнездо. Колко жени ще заболеят смъртоносно, ще се косят над рекордната детска смъртност.”
Ех, как хубаво ни беше при социализма, Румянке, когато “перлите” бяха върха, домашните консерви – спасението и нямаше болести и смърт в щастливите семейства... Червена женска злоба. Обикновена.
- Виолета Симеонова пита, пак там: “За какво всъщност е сбирката? Колкото няколко дами да обменят световните клюки и обсъдят парижките модни тенденции. Преди да е открита, конференцията вече замириса на скандал, след като една група депутатки от БСП поискаха среща с президентшата, за да й обяснят проблемите на българската жена. Прави ли бяха икономистката Емилия Масларова, кметицата Дора Янкова и юристката Татяна Дончева да иронизират инициативата на дипломатката Антонина Стоянова? Надали. Конференцията не бива да се бърка с асамблеите от времето на Людмила Живкова, въпреки, че и те имаха принос за прославата на България по соцвремената.”
За другарката Симеонова не мога да кажа дали има проблемите на обикновената българска жена. Вероятно не, нали работи в новата сграда на Тошовия “Труд”. Но за Емилия и Татяна съм ви разказвал. Те да се оплакват, е кощунство и подигравка, за която, за другите хора не знам, но за Господ съм сигурен – не дава прошка. Колкото до Дора, животът се стече така, че ни запозна лично на младини. Същата... как е наглец в женски род?
- На 11.10.1998г., докато Хилари Клинтън произнася своето слово, предавано по БНТ, а Иван Костов сам и Петър Стоянов с жена си я слушат от първия ред в залата, “Телевизия 7 дни” - която приюти Слави Трифонов и неговите “хъшове”, се подиграва така: на фона на песента “Назад, назад, моме Калино”, станала “Назад, назад, моме Люински”, един ръб, маскиран като Клинтън, я прегръща, тя размахва пура, а “Хилъри” стои на едно канапе и нервничи. После “нямало свобода на словото в България”, квичат разни курвари!? Които в същото това време зарибяват с див секс разни курви, дето ще станат бъдещи Люински на нашенски Клинтъновци!
Изключително доволен ще бъда, когато след 20-25 години Славчо ще го одухва див и самотен, без коте дори. Заслужил си го е този банален простак.
- Още едни Такива Братованки (напр. Мирела Веселинова, “Труд”, 15 април 1998) пишат така: “Нашият закон брани честта и достойнството на българина по двоен стандарт. Над 200 са делата срещу журналисти през последните години, прокуратурата води битката от името на държавата, защото защитава честта  и достойнството не на “обикновен” човек, а на длъжностно лице. Къде бе тя, когато на видни депутати лепяха етикети на хомосексуалисти и педофили? Колко пъти експремиерът Желев бе пошло обругаван от политици? Какво направи прокуратурата, когато един вестник просташки намекна за навиците на премиера Беров във ваната? Нищо. Законът е един за всички, но се прилага по целесъобразност.”
Търсих да намеря какво е написала тази Мирела Веселинова за този случай с “моме Люински”. Нищо. Законът е един за всички, но се прилага от “журналистите” по целесъобразност, нали?!
- Оня “карикатурист” на “Сега” Христо Комарницки по повод срещата на Елцин и Клинтън в Москва (септември 1998) публикува дружески шарж на двамата в който панталоните на Клинтън отпред са щръкнали бая.
- в.”24 часа” от 13 септември: “Свири ми, Монико, свири!’
- в.”Земя”, 15 септември: “О, Бил! Какъв резил!”
- в.”Новинар” – “Пурата на Бил Клинтън – вибратор”
И знаете ли – на 18 септември 1998г. у нас се учреди Асоциация на издателите в България. В нея членуват издателите на “Демокрация”, “Дневен труд”, “24 часа”, “Дума”, “Пари”, “Сега”, “Стандарт” и “Новинар”. Председател е главният редактор на “Дневен труд” Тошо Тошев, негов заместник е Невен Копанданова, главен редактор на в.”Демокрация”, а секретар, шефът на “Пари” Евгени Петров.
Какво ги събира Тия в едно? Аз зная. Дори позсъзнателно, вижте им комбинацията от имената: „Труд“ в „Демокрация“ за “Пари”.