ДЕКЕМВРИ 1997 ПО НАШАТА ЕВРОПА И У НАС

Всъщност добрите събития за Централна Европа започнаха да се случват още през лятото.
На 8 юли се проведе Мадридската среща на върха в НАТО. На нея бяха определени първите три страни от бившия соцлагер – Чехия, Полша и Унгария, които да се присъединят към пакта. България остана да чака. Какви бяха реакциите и коментариите на този факт, вече знаете от предишните страници. Фактическата церемония по присъединяването бе проведена на 16 декември 1997 в щаб-квартирата на НАТО в Брюксел.
Само четири дни преди събитията от Брюксел, на 11 и 12 декември в Люксембург се състоя среща на върха в Европейския Съюз. Историческа среща, защото на нея 10 бивши  комунистически страни получиха официални покани да започнат преговори по присъединяване им към ЕС. На първите пет  от тях – „отличниците”, беше предложено да направят конкретните стъпки за членство още след 3 месеца – през март 1998 година. България не е сред поканените.

·                      Преди текущите подробности да отбележа, че обещанията, които дадоха и дават САЩ и развитите европейски страни, се сбъдват, а заявените такива от Русия и страните й в ОНД, както и страните, имащите диктатори на власт от типа на Кастро – не! Безпогрешно правило в последните десетилетия! Това ми дава основание да твърдя, че бъдещето на света за следващите век-два поне, е демокрацията в нейния „западен” вид. Припомням за забравилите или на неинтересуващите се за собственото си бъдеще хора само най-близките факти:
- През април 1996 година в Прага се събраха външните министри на страните от Източна Европа на която държавният секретар на САЩ Уорън Кристофър е казал, че НАТО ще се разшири на изток въпреки опитите на Русия да спре този исторически ход: "Новите ни европейски съюзници ще бъдат пълноправни членове на НАТО. Тези, които влязат първи, ще поемат задължение да пазят вратата отворена и за други". Без да назове страни, той е дал да се разбере, че става дума за Чехия, Словакия, Унгария и Полша.
- Точно една година преди сегашното „люксембургско събитие” беше подписан Дейтънския мир На 14 декември 1996г. в Елисейският дворец в Париж президентите на Сърбия, Босна и Хърватско под погледите и аплодисментите на испанския премиер Филипе Гонзалес, френския президент Жак Ширак, германския канцлер Хелмут Кол, британския министър-председател Джон Мейджър, премиера на Русия Виктор Черномирдин и американския президент Бил Клинтън подписаха мирния договор, който сложи край на войната в бившата вече Югославия, продължила три години и половина.

Сега реакциите на различните български среди по повод люксембургската среща, както и следхождащата я натовска среща в Брюксел:

·                   В.”Демокрация” на 17 декември 1997г. публикува резултатите от едно изследване на агенция МБМД. Ето ги -
- На въпроса „Как се отнасяте към членството на България в ЕС?”: 

         изцяло положително      56,6%    
         по-скоро положително   34,8%        
         изцяло отрицателно         1,5%
- На въпроса  „Вие лично в каква перспектива виждате страната ни като пълноправен член на ЕС?”
          до края на века    24%
          до десет години    49,9%
          след 10 и повече години   22,5%
(Ако съберете „положителните %” на първия въпрос, ще получите 91,4%. Този изключителен резултат редакторът на „Демокрация” е нарекъл „Решението на Европейския Съюз не изненада българите”. Не ви ли се струва някак обезличаващо и тъжно? Да не говорим, че е неясно. Не изненада как – приятно или неприятно?)
На 16.12, ден по-рано, „Демокрация” ни осведомява, че „Депутатите са единни за присъединяването ни към Евросъюза”.
Единни? Края на въпросната статия гласи: „Лидерът на опозицията Георги Първанов не се яви вчера в парламента. Жорж Ганчев пък вече е на коледна вълна и е при внуците си в САЩ, а неговите колеги останаха безразлични към равния старт. Традиционно безучастен към събитието остана и лидерът на ДПС Ахмед Доган, който по традиция отсъстваше от работа.”
Един по-човечен комунист, проф.Петър-Емил Митев беше казал цяла година преди това (в."Труд", 26 януари 1996) : "Пред БСП има само два пътя: или да ни вкара в Европа, или в Третия свят".

·                      Сега в.”Труд” пише така – предавам думи на журналиста Николай Стефанов, който е заместник на Т.Тошев, броя на вестника е от 15.12. 1997-ма: „Тази смела прогноза на премиера Костов (че на България ще са необходими между 7 и 10 години за присъединяването й към ЕС) бе изречена в събота вечер на пресконференцията в Люксембург. Много вероятно е той да си вярва. Има обаче 2-3 много сериозни препятствия пред България независимо от спортния хъс на премиера. Първото е политическо: реформаторското мнозинство да не се главозамае и да смята, че вечно ще бъде хвалено в Европа. Добре е да има едно на наум, че отборът може да се променя. Второто препятствие е огромната пропаст между социално-икономическия стандарт на Евросъюза и нашия. Само дупките по пътищата на България да запълним, ще ни трябват милиарди. Долари. Има и още една, скучна на пръв поглед подробност. За да влезем в Европейския съюз, трябва да приемем около 26-27000 законови акта! А като си представим колко са вкаменените бюрократи у нас и колко пъргави сини активисти си искат парсата за минали скоци-подскоци, свят ни се завива...”
Информация за читателите: България стана пълноправен член на ЕС на 1 януари 2007 година, след 10 години точно.
- И тогава, както сега през 1997, вестник „Труд” ще се списва от Тошев и Стефанов. Ако БСП разбра, че пред нея стоят само два пътя, единият от които е за никъде, колко време е необходимо на Тошевци и Стефановци да разберат, че това - за пътищата - се отнася с пълна сила и за тях?!

·                      В. „Капитал”, 22 декември 1997 година: Аналитичната му статия започва така: „На Рождество Христово се сбъднаха мечтите на Централна Европа”. Краят й обаче е следния „Не бива да се забравят и предстоящите трудности в процеса на интеграцията или, както се изрази един западен дипломат, „отрезвяването тепърва предстои”.
Казвате, че съм мнителен? Че търся пристрастно внушения, където ги няма? Е, слушайте още.
- От същия брой на вестник „Капитал”. От същата журналистка Ася Бочева - „Размисли върху едно бъдещо членство в НАТО. И хоп, капанът щракна. Образно казано, разбира се. Но точно такива не особено ведри мисли навява „поздравителното” изявление на държавния секретар на САЩ Мадлин Олбрайт. Съвсем по имперски, оценявайки потенциала на трите държави, Олбрайт разсъждава: „Чехия, Унгария и Полша са готови. И НАТО е готов да се възползва от членството им”. А къде отиде духът на взаимопомощ? А на равнопоставеността?”
Припомням: Мадлин Олбрайт е една дебела дама, на която БСП не смята да се извинява - според споменатия Първанов, който отсъстваше от тържественото пленарно заседание на НС на 15 декември 1997 година. А според мен, на неговата БСП й предстои да разшифрова абревиатура НАТО така:
Но...   Ако...   Тоест...   Ох.....

·                      Поради тази причина не смятам да запазвам за историята писаното във в.”Дума” за европейските и българските декемврийски събития на 1997 година. Мненията на по-така „демократичните”, часови например, вестници – също. Мненията – да, няма да коментирам, но виж пълните със смехории глупави техни мечти няма да пропусна. Може ли да съществуват такива тъпосамоубийствени хора?!
- Например вестник ”Стандарт”! Отделил цяла вестникарска страница от броя си на 24.10.1997, за да ни „изплаши” съвсем по детински. Слушайте: 
„Това са предвиждания на Каспар Уайнбъргър, шеф на Пентагона, през седем от осемте години на президентстването на Роналд Рейгън. Теориите му са изложени в книгата „Следващата война” и са подкрепени от самата Маргарет Тачър. Войните в Източна Азия и в западната част на Тихия океан са в началото и в края на ужасяващите, апокалиптични 9 години, които предвижда Уайнбъргър. Първо китайците през април 1998г. решават да гарантират енергийните си ресурси чрез завоевания и войни. Един съюзник се присъединява и дори ръководи кръстоносния поход през 1998 година – Ким Чен Ир, северокорейският лидер. Използвайки тунелите под демилитаризираната зона, разделяща двете Кореи, армията на Севера предприема светкавично нахлуване в Юга, завзема Сеул и принуждава южнокорейските и американските части да отстъпят на 350 км. На 6 април 1998 г., опирайки се на въстание в Бахрейн, Техеран нахлува на острова, като в същото време насред персийската пустиня експлодира атомна бомба. Това е послание. Обединените кралски емирства и Оман се превръщат в послушни васали на Техеран. Междувременно Вашингтон не знае с колко атомни бомби разполагат иранците – незнание, плод на занемарените тайни операции на ЦРУ, според Уайнбъргър. През април 2003 американският президент решава „да нормализира” политическото положение в Мексико, изпращайки амфибийни дивизии в Мексиканския залив. Когато войната свършва, наблюдател на Пентагона отбелязва, че опасността не е ликвидирана, защото нито президентът Руис, нито наркобароните са заловени. На 15 март 2006г. елитна руска част избива правителството и Генералния щаб на Полша. Съединените щати, според представата на Уайнбъргър, са безсилни. Руснаците тайно са разработили своя програма за „звездни войни”, в състояние да унищожи 95 на сто от ракетите, притежавани от Вашингтон. Като „превантивна мярка” Русия решава да окупира Полша. Истинската цел обаче е Германия, след чието превземане останалата част от Европа ще бъде обезоръжена. След капитулацията на Германия, Франция приема окупацията на страната си от руснаците. Испания, Италия, Норвегия и Дания обявяват неутралитет. Само Великобритания остава твърда. Кибератака на японски учени, предприета на 19 август 2007г. дезорганизира всички телекомуникационни системи, въздушния, морския и железопътния транспорт... започва битката за Западния Пасифик...”

Драги читателю! В момента, когато пиша тези думи, вече е започнала 2010 година. Нищо от така описаното и точно датираното не се е случило. Освен едно – Целият елит на Полша, правителството, Генщаба, воглаве със самия президент Лех Качински, общо 79 души, загинаха в самолетна катастрофа до руския град Смоленск в началото на тази 2010 година! С четири години закъснение от Предсказанието.
- Прави впечатление, че събитията от 11 септември 2003г., когато 19 камикадзета на „Ал Кайда” разрушиха до основи двете кули-близнаци на Световния търговски център в Ню Йорк, убивайки повече от 3000 мирни американци, са убягнали от вниманието на Предсказателя. Естествено и свързания с това край на Саддам Хюсеин, както и края на талибаните в Афганистан, който в 2010 година е все още предстоящ. Но каквото са казали в САЩ, става!
Така... Сега ми остава да допиша, че ако възприемате това предсказание като хумор, като шеговита реплика на събития от преди и по време на Втората световна война, ами няма нищо такова. Препрочитам пак. Напълно сериозна статия. Само дето няма подпис, а е приложен брадатия комунистически номер – „по сп. Камбио 16”. Не „от”, а „по”! Вървете проверявайте, ако нямате работа. Нали „ТАСС е упълномощена да заяви”...

ЛЕСИДРЕН ... ЛЕСИТРЪН ... ДРЪН

Хареса ми тази метафора, употребена от Николай Добрев в негово интервю в „Труд” от 2 декември 1997 пред Валерия Велева. Поводът за интервюто е проведеното в края на ноември общо съвещание на БСП в село Лесидрен. Там БСП събра своите, лидерите на Евролевицата, на  БСДП и на Обединения Блок на Труда. Там присъствал Георги Първанов, напълно очаквано – той е председател на партията, но това раздразнило негови противници в ИБ на БСП, в следствие на което се провело „едно инфарктно заседание” на Изпълнителното Бюро на БСП и... Нататък по Добрев:
„По-голямата част от разногласията са инсценирани, за да блокират или намалят резонанса от действията на партията, насочени към по-енергична опозиционност. Смешни са обвиненията, че Първанов не е имал мандат да участва в такива срещи. Не трябва да му се сърдим, че е отишъл, а трябва да бъдем по-взискателни към него. Имаме толкова сериозни въпроси за решаване, а не да се делим на ренегати и правоверни. ... Има класически морал, но в политиката има и друг морал. Той изисква да си взаимодействаш с този, който има позиции и влияние. Ние можем да анатемосваме, да сатанизираме хората от еврoлевицата, но те са реална политическа сила, която се намира в партията. И тъй като по програмни постановки ние сме най-близо до тях, трябва да забравим личните обиди и да се опитваме да работим заедно. ... Депресирам се от глупавите, безплодни, абсолютно ненужни битки в партията. Учудвам се как може никакви проблеми да се генерализират и да дестабилизират партията. Всички искат БСП да има силно ръководство, а се инспирират сериозни различия в това ръководство. Не казвам, че то е съставено от слаби хора, но чувството му за отговорност за съдбините на БСП често остава неразбрано заради междуособици, битки и нарцисизъм между неговите членове. ”

Ех, Добрев, Добрев! Не можеш да обединиш широките с тесните, богатите с бедните, Ленин със Сталин... когато освен класическия, човешкия морал допускаш и съществуването на Друг морал. След което, разчитайки на него, да си пъхаш пръста, където скърца, за да разбереш причината. Аз лично се учудвам как може да ти викат „специалист по земетресения” (политическите земетресения)  след като ти водиш само статистиката им, а нямаш хал хабер от предисторията им. А тя е толкова проста! Нали е тоталитарно управлението, какво „зачитане” на „други” мнения?! Да го казва редови член на комунистическата партия по го разбирам, но ти си израснал в нея до „Втория човек”! Че как си победил Осмия, Седмия,... Третия? Как ще победиш Първия? Мислиш, че той не се сеща?
Лесидрен... Леситрън... Леси дрън!
Цигански работи. Имам предвид, че след тях идва срещата на ПГ на БСП на Цигов чарк... На 13 и 14 декември същата 1997-ма. Където пък на Първанов идва реда да зове: „Има нужда от по-ефективно ръководство на БСП. Има нужда да преодолеем някои излишни търкания помежду си, които са преди всичко на личностна основа. И след това да потърсим на конгреса един екип, който ще може да подготви партията за по-убедително и по-трайно завръщане във властта. Нормално е всяка партия да се стреми към властта, за да реализира идеите си. Но ако не сме подготвени организационно, идейно, политически и кадрово, има опасност да се провалим.”
Говорейки за срещата в Лесидрен, Николай Добрев дава подкрепата си поименно само за Евролевицата. Но там са присъствали и БСДП, и Обединения Блок на Труда. Възможно е той да не им обръща внимание, защото те са толкова малки. Дават увеличение само в броя на „партиите”, образуващи „коалицията” – още двама души повече край масата (в конкретния случай Александър Радославов за БСДП и Кръстьо Петков за ОБТ), но вместо 2 броя партии, в комюникето записани 4.
Не за ТОВА обаче ми е думата. То не е толкова гадно. Пука ми дали Петя Шопова ще се отдели от Евролевите или Андрей Райчев от Виза Недялкова, за да направят нови коалиционни партньори на коалицията БСП. И за Радославов и Петков не ми пука. Те са си там – в Лесидрън на съвещанието на левите. Но след пет дни, на 30 ноември 1997г. в София се проведе Четвъртият конгрес на КНСБ. Там същият онзи Кръстьо Петков сдаде шефския пост на Конфедерацията на втория след него Желязко Христов.
И за това не ми пука. Аз знам кой е Кръстьо Петков. Дето се вика, от малък му следя развитието, още откак напусна БСП-то, замразявайки членството си. Дори когато започна да се опитва да разсъждава по-демократично, малко по-демократично от ортодоксален комунист, веднага отбелязах това на страниците. И сега отбелязвам, че най-вероятната причина да го ритнат от стола, са именно наченките на смяна в идеите.

Обаче по повод именно на 4-я конгрес на КНСБ една Соня Гълъбарова (от котилото на Тошо Тошев) написала (в „Труд” естествено, 2.12.1997) следната „информация” за българските граждани. Номерирам лъжите й цифри, за да ги показвам после по-ясно:
1. „КНСБ е с нов водач – д-р Желязко Христов. Предричаните бури, разриви и разцепления не се случиха. Случиха се обаче други знаменателни неща.”
2.  „За първи път от демокрацията насам правителство на страната во главе с премиера си дойде на конгреса на КНСБ. Иван Костов, сменил набързо костюма си след посещението в Сараево, стисна ръка на новия синдикален лидер.”
3. „За първи път на КНСБ конгрес пристигна и конкуренцията й – КТ „Подкрепа”, начело с президента си д-р Константин Тренчев.”
4. „За първи път на КНСБ конгрес дойде и опозицията. На лидера й Георги Първанов, седнал на три стола разстояние от д-р Тренчев, му стана топло от ръкоплясканията на делегатите.
5. „И съвсем ясно – този синдикат не е „неговият синдикат”. И никога няма да бъде. БСП може да си „сменя капите” с него, ако се наложи. Може да го пита, да го зачита, да си пуши лулата на мира. Но опита ли се да го употреби, ще бъде перната през пръстите.”
6. „КНСБ пак си нарами кръста.”
Номер 1 не е лъжа, а подигравка. Нагла подигравка! КНСБ е абревиатура, която се разшифрова като Конфедерация на Независимите Синдикати в България. Каква независимост като само преди 5 дни нейния, в продължение на 2 мандата!, водач К.П. (с псевдоним „Еленков”) стискаше ръката на Г.П. (с псевдоним „Гоце”), подписвайки поредния обвързващ го документ в коалицията БСП. Без да е питал членовете си дали искат! Ами, наречете си профсъюза КССБ (Конфедерация на Социалистическите Синдикати в България), бе Гълъбарова!
И кого убеждавате, че д-р Желязко Христов (какъв е псевдонима му впрочем?) не е партиен другар. Ами нали, ако не е, няма да му разрешат да замести К.П! Иначе току виж, отказал да подпише документите. За какво се правят срещи като лесидренската? Прости хора сте това, Гълъбарова. На кого разчитате да налапа въдицата ви, като не сте на истински риболов на реката, а клечите край басейна в двора ви и шараните в живарника можете да си ги ловите с голи ръце. Те са си ваши. Нали си ги захранвате.
Номер 2 е чиста лъжа. На всичките КНСБ конгреси досега лидерите на социалистическата партия са присъствали. Виж лидер на сините идва за първи път. Наистина!
Ако питате защо Иван Костов „уважава” конгрес на КНСБ, мога да ви отговоря опосредствено. Мимоходом споменатото „посещение в Сараево”, което  се състоя два дни преди 4-я конгрес, ще бъде последвано след още два дни от среща на балканските лидери на о-в Крит. Точно от тази среща снимката е пред мен (в.”24 часа”, 4.12.1997). Седем балкански премиера се усмихват пред камерата. Иван Костов е в левия ъгъл. От едната му страна е Фатос Нано, а от другата самият Слободан Милошевич.
Номер 3 също е лъжа. „Подкрепа” и КНСБ са „скарани” само от има-няма две години. Дори на предишните си 3-ти конгреси те бяха с разменено гостуване. А „конкуренцията” между КТ и КНСБ е измислена, за да обхване синдикално отказалите се разочаровани от КТ в КНСБ и обратно – от КНСБ в КТ.
Номер 4. Също лъжа. Както вече написах, лидерите на социалистите винаги са присъствали на конгресите на КНСБ. Сега, ако Гълъбарова се прави на тарикат, нейна си работа. Вярно е само това, че Г.П. присъства за първи път на КНСБ конгрес като представител на опозиция.
Номер 5 е най-добрият пример за комунистическа наглост. Представяте ли си? Първанов казва нещо, а Желязко Христов е несъгласен и „го перва през пръстите”. Най-дребното за което се сещам, което прави такава случка фантазия, е че досието на Христов е касата на Първанов. И още на другия ден сутринта цяла България ще научи, че Желязко Христов е... А най-вероятно досието на Гълъбарова е в касата на Тошо Тошев и при първо поискване той лично ще го занесе на Първанов. Иначе току виж въпросната Гълъбарова му заела мястото. Я, как Христов измести Петков...
Номер 6 е също наглост. Защото се визира кръста на Христос, който той носи по пътя си към Голготата. Питат комунистите, чудят се защо Светът ги изрита. Уж човечни, състрадателни, пък ненужни. Че кой ще търпи наглост, която има за цел ПАК само да оправдае престъпления.
Думичката „ПАК” отбележете.
Аман! Край и изчистване няма. В края на статията си, когато трябва да завърши, Гълъбарова „си казва целта”. Има една поговорка „Змията пълзи винаги накриво, направо влиза само в дупката си.” – „Накъде ще върви синдикатът, вече зависи само от него. Щом трябва, не само ще си пие ракията с д-р Тренчев, но ще направи и алианс с него. За да са повече от един, за да са двама. Щом трябва, ще вдига стачки. Дори пред централите на „правителството в сянка” – международните финансови институции. Е, вярно, никой няма да я гали с перце. Синдикализмът е тежък и неблагодарен кръст. Ще й бъде простено само, ако остане вярна на себе си – независима от политическите партии и зависима само от едно – интересите на България.”
Винаги единни! В труд и в бой! Под знамето на комунистическата Партия за интересите на България! Коя България, бе тарикати?! Не разбрахте ли, че Вие представлявате вече само себе си. И отговаряте еднолично и поименно за грешките, лъжите и престъпленията си?!