ДВИЖЕНИЕТО НА РЕФОРМИТЕ СЛЕД СТАРТА ИМ

Как се развиват реформите във важните сектори на държавата през първата „синя” година на второто демократично управление (след първото на Филип Димитров)?

 

Здравеопазването

За продължаването на реформата тук отговаря заместникът на здравния министър Петър Бояджиев - д-р Илко Семерджиев.
(Справка за д-р Илко Семерджиев: Той е доктор, но по стоматология и според жълта информация дългогодишен личен зъболекар на Иван Костов. Освен това беше зам. министър още на Танчо Гугалов. Помните ли го този Танчо Гугалов? Беше здравен министър в правителството на Любен Беров. А сега ще цитирам една злостна информация на в. „Ранно утро”. Помните ли го този вестник от 1993-1994 година? Според мен той знаеше много, защото имаше специални източници на информация. Писал съм за това в НИЕ-1. Та на 24 август 1993 година в.”Ранно утро” пише – подписано от Севделина Минчева – „Съпругата на министър Гугалов е посетила за три дни в Евксиноград депутата Димитър Луджев, който почива там от изнурителния труд в парламента. Г-жа Ваня Гугалова е началник на финансово-стопанския отдел на МС и двамата навярно са обсъждали някои държавни проблеми с неотложна важност. Известно е, че тази отговорна длъжност г-жа Гугалова е получила след изричната препоръка на г-н Луджев, който я е завел лично при тогавашния премиер Димитър Попов. Тъй като дамата е рубенсов тип, осведомените твърдят, че и бившият финансов министър г-н Иван Костов също изпитвал симпатии към този художник.”)
Връщам се на здравната реформа. Сега в интервю на Силвия Николова за в.”Стандарт”, от 21.09.1997 година Илко Семерджиев казва: „В продължение на 50 години медицинските услуги у нас нямаха определена цена, макар че за тях плащаше държавата. Цените им, които сега въвеждаме, са необходими, за да остойностим медицинската дейност, когато здравноосигурителният фонд заработи. Фондът ще се разплаща с лекарите. Населението няма да дава пари в болниците. Хората ще внасят всеки месец само 6 процента от доходите си за здравно осигуряване. Те няма да се охарчват дори за скъпи операции. Приватизацията на здравните заведения не заплашва гражданите. Предвижда се по-малко от 50 на сто от поликлиниките да се продадат на частници, останалите остават общински, т.е. държавни, както досега. Фондът ще плаща за лечението на гражданите, както в частните, така и в държавните здравни заведения. Занапред няма да делим медицината на частна и държавна, а на добра и недобра. Фондът ще плаща за добре свършена работа.  Реформата предвижда доболнична медицинска помощ да оказват не само поликлиниките, а предимно частно практикуващите медици. Гражданите ще могат да ги избират за свои фамилни лекари, а фондът ще се разплаща с тях. Хората ще плащат само ако отидат при медик, който не им е препоръчан от техния фамилен лекар, или пожелаят да се лекуват в болница, която не е в техния район.  Ако парламентът приеме закона за здравното осигуряване до януари 1998г., фондът ще тръгне в средата на 1999 година. Вноските в него ще бъдат достатъчни за лечението на гражданите, защото боледуват малцина, но вноски ще дават всички.”
Подчертал съм онези мисли на Илко Семерджиев за които предполагам, че и той самият не си вярва. Определено не е толкова наивен. А с наклонен шрифт съм отделил онези,  които са заблуждаващи, защото са недоизяснени, неточни или направо неверни. Такива, които един професионалист доктор не бива да допуска. Освен, ако не е тарикат. В лична изгода повече, защото ако е в партийна изгода, що щат демократи да ни го препоръчват! Обосновката на тези мои, мисли да ги наречем засега, предстои. Задължително ще я направя, защото това са на практика обвинения, които времето доказва.
Колкото до срока „средата на 1999 година”  припомням на уважаемите читатели, че когато Виденов тръгна да пада – последното тримесечие на 1996 година – „сините доктори”: Георги Карев, Димитър Игнатов, Петър Угрински, Димитър Джеров, вкл. самият Илко Семерджиев, яростно критикуваха д-р Мими „Витакова” за думите й пред телевизията, че здравното осигуряване чрез здравния фонд реално ще проработи в края на 1999 година. Имам една вестникарска изрезка от тези времена (в.АНТИ) – там с големи букви пише: „Който оживее до 1999 година може и да ползва здравно-осигурителната система”.

 

ПЕНСИОННАТА РЕФОРМА - По-нататък...

 

Образованието –

Някакви нови идеи в образованието не са хрумнали на синьото правителство:
- С решение на правителството (началото на декември 1997) от следващата 1998-1999 учебна година се въвежда задължителен дванадесети клас в средното образование.
- Ранното чуждоезиково обучение започва в първи клас и не е задължително, а избираемо обучение.
- Задължителното чуждоезиково обучение се „смъква” от пети клас.
Всички тези намерения бяха залегнали в програмата за реформата още при предишните управляващи. Червените. Което не е лошо – образованието не бива да се „разклаща” всяка учебна година. И тъкмо затова ще отбележа „червената злоба” на един за измитане – Димитър Шумналиев.
Написал в „Труд” (къде другаде!) следното – дата 2.12.1997:
„Напъна се просветното министерство и роди дванадесети клас за учениците. Началникът на образователните дейци обясни с дълги мезета вчера потребността на тази освежителна за обществото напитка. Забрави обаче да си даде бележника. За да му се напише:
- че получава двойка по социални науки, защото не знае, че в бедно общество подобна идея бърка в тенджерата. Тя и без намесата на министъра дрънчи;
- че получава двойка и по физкултурни науки, защото не отчита как бързо каките растат;
- че получава цафка и по науките, които планират семейството. С една година се отлага раждането на деца в татковината. И т.н.
Ако ученици и родители трябва да изразят мнението си за реформата, те ще напишат: Методиев на поправителен! И ще му върнат бележника. А кой ще го подпише?”
Този „писател” не чете документите на собствената си партия! И да ги чете, не ги разбира! И да ги разбира, бързо ги забравя! А тръгнал да критикува... Или да бленува – кой щял да подпише бележника на Методиев... Европа бе, червен!
(Мисля, че някъде вече бях писал - не мога да говоря културно с прости и с нагли хора.)
И докато образованието ни, така или иначе, върви в посоката, определена от съвремието на Европа и Света, то опитите чрез него да продължава опростачването на нацията, така необходимо за реанимацията на онова общество, не стихват. В много посоки и насочени към всички групи от българи.

·                      Учебниците по история, география, от т.нар.„философски цикъл” преливат от глупаво-незащитими или смешно-ретроградни  тези, от мечтателни спомени, от героизиране на съставомерни престъпни деяния, от безбожие...
Примери? О-оо! Например в учебниците по история за новите деца разглеждането на старите векове е същото – наблягане на „тиранията на кралете и на борбата на подтиснатия народ”, а тъкмо описанието на времето, когато „народът пое в ръцете си съдбата си”, липсва. На 45-те години на социалистическа България в учебника по история са отделени буквално 6 (словом шест) реда. За умрелите добро или нищо?! Но това е История, драги социалисти. Наша история, вярно вие я сътворихте, но наша история! Какво като е срамна страница? Лошите примери не могат да се избягват. Но може тяхното пагубно влияние да се използва за добро, ако нещата се наричат със собствените им имена. Щели да загубят 150 стари партизански фамилии, но ще спечелят 15 милиона бъдещи българи! И България ще се нареди равна до равните, а не сателит на държава с имперски амбиции.
Други примери? О-оо! В учебниците по философия, етика и морал новият  ученик продължава да не може „да пробие” от марксисти, а мястото на Ницше, например, е точно в размера и вида, предоставен му на времето от комунистическите критики. То и затова сигурно родителите на новите деца продължават да търпят патриарха Максим. Кое от кое произтича? Според мен и двете са следствия от пропитото ни с комунизъм съзнание! Как се изчиства това? Вероятно като да изпереш силно замърсена дреха – переш, търкаш, киснеш, пак переш и търкаш, докато... ако не става, изхвърляш непоправимата дреха и купуваш нова.

·                      Отворих дума за родителите. Но при тях има една голяма и основна разлика. Описанието на учебниците се отнася за ВСИЧКИ учебници – защото писачите им са все още същите от онова време, докато НЕ ВСИЧКИ родители са като описаните на следващите редове.
„Нашите” родители, онези, чийто манталитет се определя от написаното в „Дума” и ней подобните вестници и други медии, възпитават деца, които ще бъдат нещастни в бъдещето си. Съжалявам за грубата оценка, но тя е вярна. Има една надежда: тези деца да отидат да поучат или да поработят в демократична държава, или по-често да започнат да общуват със свои връстници от такива държави. Мярка с по-слабо, опосредствено и „закъсняло” влияние, е самите им родители да започнат да излизат по-лесно, и следователно по-често,  в такива държави.
Май общо взето вървя към избора на Мойсей: разкарвай хората безцелно из пустинята, докато онези, които помнят робството, измрат.
А ако някои се обиждат на „Дума”, обяснявам защо баш с тоя вестник се заяждам сега. Гледам една карикатура от него. Седи български хан в пълно бойно снаряжение върху голяма книга от която се виждат първите три букви – ИСТ. Насреща му чичо Сам - определено е той, както го рисуваха при баща му на „Думата” вестник „Работническо дело”, само дето „новият” карикатурист Ивайло Цветков е написал в цилиндъра му „ЕС” – държи в ръцете си един обръч, направен от 12-те европейски звезди, и подканя седналия „българин-юнак” да подскочи и премине. Онзи се назлъндисва, намръщил е веждите и балканския му мустак е настръхнал. 
Това, че карикатурата е стара – от 28 юни 1995 година, изобщо не е успокоение. В конкретния случай: споменатата карикатура е илюстрация на една голяма статия, която внушава, че страната ни винаги е страдала от високомерието на западните европейски страни и затова трябва да не им вярва и сега. Това, че авторът й Ясен Бориславов е поставил заглавие „Любовта на българите към България е любов към Европа” си е чиста проба нагло подвеждане. Съдържание и заглавие нямат нищо общо. Дори са коренно противоположни по тези. Защо така, ще попитате. Ами, де да знам. Може би защото Ясен Бориславов май е син на Иван Бориславов, когото Иван Костов се опита да пробута на българите за шеф на националното радио през 2001 година.
Ще се срещаме още десетилетия напред с такива антиевропейски и антидемократични внушения. Продев ще умре, но ще остане Тошев. Нищо лично, журналисти. Принципно говоря! Лошото е, че не сте само вие! Като вас са и не само журналисти, а и политици, а и учени, вкл. синдикати, вкл. разни шоумени. На пропуснатите подобни вам, се извинявам. Успокоителното е, че тук ги пропускам. До ще повод, време и място – ще се коригирам.

·                      За друг елемент от пирамидата „образование” – учениците, не мисля тук да пиша. Защото те са бъдещето, а не отива на миналото да им нарежда как да си подреждат живота. Достатъчно е да записва, миналото, какви грешки е допуснало самото то,  да не ги повтаря бъдещето.
Което и правя.

 

Административната реформа –

След половин година управление министърът на държавна-та администрация Марио Тагарински набелязва главните цели в това ново за държавата направление.
„Ново” в явен план. Иначе винаги го е имало – как си представяте при управлението на БКП точно това да е било оставено на самотек?! („Кадрите решават всичко” – Сталин.) То и сега този ресор не е изцяло явен. Нещо повече, тайна до тайна. Например: кой е Марио Тагарински? Ще кажете – никому неизвестен инженер от МЕИ „Ленин”-София (ТУ-ново име), роден 3 петилетки след Девети септември, „парашутист”, започнал „скоковете” си от партия в партия по Костово време в ОДС... Може да попитате и „Защо пък точно той?” Частичен отговор на последния въпрос – след 2,5 петилетки той, Марио Т., ще бъде провъзгласен за зам. Велик Приор на масонската ложа в България.
(Бях обещал да ги оставя българските масони на мира, но не мога да се стърпя. След десетина години, когато сбирките на масоните няма да има вече възможност да минават незабелязано за медиите, ще стане ясно, че Великият приор на нашата масонска ложа се казва Румен Ралчев. Кой пък е тоя, продължавате да питате...
Ами, ако се сещате, през цялата 1995-та някой упорито „събираше” картини от Владимир Димитров-Майстора и от Златю Бояджиев. Кражби имаше през февруари, през юни... Последната кражба – през ноември 1995, стана в резиденцията на Тодор Живков в Бояна. Тогава бяха откраднати общо 7 картини на Майстора, само едната от които – „Жетварката” струва над милион лева. Охраната на тази най-представител-на Татова резиденция е била поверена на частната охранителна фирма “Балкан Секюрити” с шеф Румен Ралчев. Охранителите му „проспали” тази кражба. Нищо не зависело от тях. Картините се водили в описа на вещите в резиденцията, но при „сдаването” й на новия собственик ги нямало.
Румен Ралчев е и бивш бодигард на Тодор Живков. Именно той е „спасил” живота на Тато при един атентат (?) срещу него във Враца. Бутнал го да падне - представяте ли си, да блъснеш Тодор Живков на земята - докато останалите пазачи, обезвреждали Цецо Килограмски. Така се казвал „атентаторът”, който впрочем нямал оръжие, а искал да каже нещо на Вожда. Случката е от началото на 70-те години и стана явна, чак когато Тодор умря.)
Връщам се на реформите Тагарински. Всичко е в бъдеще време, а нали обърнахте внимание, че вече е минала половин година в управление...
Извадки от интервю на Тагарински във вестник.„Новинар” от 1.12.1997, дадено пред журналистката Цветанка Ризова.
„... Създаването на такава структура, администрация и управление, които да са пряко насочени към своя клиент – обществото. Ние ще заложим на естествената конкуренция, а не на изкуствения класово-партиен подход. За нас е важно да създадем система, която да не е подвластна на политическата конюнктура. На хората, които лоялно работят за държавата, трябва да се гарантира стабилност и кариера. Защото, когато реформата стартира, всеки човек, без разлика от политическите си възгледи, ще усети, че ние сме започнали да създаваме добра държава за всичките й граждани.”

 

Реформата в радиото и телевизията

Тя е истинска сага. Позволете ми да изчакам година-две, поне да не описвам неща от рода „две крачки напред, две крачки назад”.
Да кажа обаче нещата за които връщане назад няма. Три телевизионни канала спряха да излъчват у нас през 1997 година – ОРТ (обществената руска телевизия), френската TV5, и CNN. Четвъртият канал, който беше спрян през годината, е бургаската телевизия СКАТ. Отделил съм го, защото за него ще има амнистия.

 

ЗА ВЕСТНИЦИТЕ

За тях, защото телевизията и радиото са предимно за празни глави на които им стига да видят една мокра фанелка и да изпаднат в еуфория от „само да те гепна, дънките щ’ти цепна”. Те не четат. Четенето няма и отношение към вота им. Тъпите българи винаги са гласували в червено, независимо от обстоятелства, защото десетилетия наред именно червената партия ги хранеше, срещу послушанието им. Те това помнят. Това им стига!
Докато вестниците са най-мощният излъчвател на пропаганда. Тук говоря за сериозните неща от ежедневието, онези които формират бъдещето и именно затова  интересуват средните българи – мислещите, четящите гласоподаватели. Ако тях успееш да забаламосаш, да объркаш, да подведеш – печелиш! (Какво впрочем? Нищо друго, освен време! 20,30,40 години максимум, което е никакво време от гледна точка на една империя. То и затова комунизма не стана Империя, живя 70 години, за седем се срина тотално. Е, ще чакаме 35-40 години да се слегне пепелта му! Заразна болест, минава...)
А 1997 година наистина беше важна година за българския печат. Поразиите, които бяха довършени и закрепени през тази година, ще дават своите плодове поне 15-20 години още. Докато България мине през Портала на Времето, оттатък.
Това, което сега ще пиша, трябва да оставим отсам. То е необходимо само, докато търсим пътя натам!
През лятото на 1996 година на българския вестникарски пазар стъпи немската медийна група ВАЦ - „Вестдойче алгемайне цайтунг”. („Вест” – другия път! Шефът й е източногермански журналист при Хонекер и ЩАЗИ. Разбира се, че информацията е непроверена. Ако искате й вярвайте!)
Започна се с покупката на 70% от пресгрупа „168 часа”, после и на останалите 30%. Чрез шумно оповестени заплахи за съдебни дела на обществеността беше съобщено, че Петьо Блъсков бил изхвърлен от пресгрупата. („Изхвърлен” – трънки! От карето на вестник „168 часа” – да, но той нарои ред други вестници, кой ли ги помни всичките... Последно негов е вестник „Телеграф”. А на всичкото отгоре, ако ви покажа вестник „168 часа” от 1996-та и от 2006-та, и намерите разлика не само в духа на списване, но и във външното оформление, обадете ми се. Адресът ми се пази в издателството. Партийни пари са давани за обучението му, ей. Не е шега работата.)
След покупката ВАЦ-ова, редактор на другия „часови” вестник – „24 часа” стана Валери Найденов. Сега внимавайте – преди да отиде в „немския лагер” В.Найденов беше лидер на Асоциацията на българските вестникари – сдружение, което се създаде, за да противодейства на немската медийна окупация. (И преди, и сега, псевдонимът на Валери Найденов в ДС е „Хоризонт”. Преди всичко - информацията е съвсем официална. Вярвайте й.)
През тази 1997г. другият вестник „Труд” също продаде 70% от собствеността си на ВАЦ. За разлика от „вироглавия Блъсков” и „живият паметник на българската журналистика Валери Найденов” (това са определенията, които те сами на себе си са дали в печата) неговият главен редактор Тошко Тошев не „скача” срещу немците. Затова и на неговия рожден ден през тази година имаше стълпотворение от ченгета и обикновени педерасти. Четете след няколко страници за 55-я юбилей на агента „Бор”.
Говори се, може и вече да е станало – ВАЦ се готви да купи ИПК „Родина”, където се печатат почти всички национални вестници. А иначе в момента, края на 1997-ма, срещу ВАЦ има заведено съдебно дело от страна на Комисията за защита на конкуренцията за монополно положение на пазара. Магистратите...  Смехории... Шефът на консорциум „Разпространение на печата” (на свободния печат, защото то друг няма) през 1997-ма се казва Димитър Иванов.
Известният!!! - “Гестапото”!
Вестниците “Труд”-ове, маскирани с източно-германската каска на ВАЦ, ще завладеят 60-70% от вестникарския бизнес в България. Ще получат марката и авторските права над списанието за проза “Съвременник” (с основател Павел Вежинов и нови демократични разпоредители Стефан Цанев, Вера Мутафчиева, Иван Голев, Бисера Йосифова, Владимир Зарев), ще основат издателство “Медиа холдинг”, което ще монополизира и издателския бизнес. Ще създадат общо дружество МНД – Медиа (Тошо Тошев), Нове (Васил Божков-Черепа), Дарик (Радослав Радев). Докато Божков се врежда в Медия-та Тошова, СИК навлиза в империята “Стандарт”. ... Знаете...
Е, и? Преоблякъл се Тошев, огледал се – Блъсков. Преоблякъл се Блъсков, огледал се – Тошев. Преоблякъл се Божков, огледал се – уви, пак Черепа. И Юлий Москов се преоблича, ама засега никой не го гледа.

 

ВОЕННАТА РЕФОРМА

Военните винаги са били тайна. От библейски времена още. Тогава, когато Бог се изправил на моста и всички хора минавали покрай него да получат своя дял от даровете му, военните с учебна цел минали под моста.  Е, може целите им да са останали тайна, но действията им не – всички на моста отгоре виждали ясно маневрите. Онези, които се интересували от това, разбира се.
Намерих един репортаж, обзор на реформите във войската през 1997 година. Във вестник „Новинар” (17 декември 1977, Таня Джоева). Това предполага неговото критично, мно-о-го критично съдържание.  Червените пишат къде ги е заболяло. Все пак ТОВА е информация. Слушайте:
- „На мястото на ген. Цветан Тотомиров (като началник на Генералния Щаб) ... бе възкачен ген. Михо Михов. Той оглави Генщаба само ден след като на Мадридската среща на 16-те страни, членки на НАТО (юли 1997), България трябваше да преглътне горчивото хапче – страната ни не само беше изхвърлена от първата вълна за пакта, но и не бе спомената като сериозен кандидат за втората. Половината от наблюдателите коментираха  събитието като желание за бързи реформи, които да засилят шансовете ни за НАТО през 1999г. Други споделиха, че зад смяната личи амбицията на синия премиер да овладее и армията, която на мнозина се струваше червена. Истината бе, че според ексшефа на ГЩ войската ни не бива да пада под 90 000 щика и да отбранява родината по всички азимути. Нещо, което други военни, сред които и ген. Михов, считаха за отживелица.
- По време на церемонията по встъпването му в длъжност генералът не спомена думата реформа. Затова пък начена тихата революция в армията с думите: „Шефът на Генщаба винаги ще е след президента, премиера и министъра на отбраната. Защо е така? Защото всички ние признаваме, че националната ни сигурност първо се осигурява с политика, отстъпки, словесна настъпателност и дипломация.”
- Два месеца по-късно ген.Михов представи актуализирана програма за реорганизацията във войската до 2010 година. Първият етап завършва с изтичането на тази година. Вторият – до 2000г., включва закриването и предислоцирането на поделения. Създават се сили за бързо реагиране с център Пловдив. Войската пада до 70-75 хил. През XXIв. пък започва превъоръжаването на БА. Програма 2010 вече се изпълнява, а концепция за националната сигурност и доктрина България още няма.
- Самата реформа, търкулила се за първи път като тема през август, така се е протъркала от маневри, че е на път да стане лишено от съдържание клише, което всеки кичи според вкуса си. Също като пътя към НАТО. Едните взеха Военното контраразузнаване от шефа на Генщаба и го прехвърлиха към военния министър. Защо – питат другите? Как защо? Заради гражданския контрол върху армията, както било в страните от НАТО. Едните не канят Русия на срещата на военните министри от Югоизточна Европа. Така забъркваме един от най-грандиозните скандали в отношенията между двете страни, викат другите? Ама Русия не участва в инициативите на пакта, им отговарят. Съкращаваме драстично войската си и я изтегляме от Родопите. Защо? Заради реформата естествено.
- Тежко класическо парче безспорно е скандалът с ракетите СС-23. Но всичко е добре, когато свършва добре – политици, военни и експерти по националната сигурност се обединиха около становището,  че на този етап унищожаването на 8-те ракети СС-23, които притежаваме от 1986 година, не отговаря на националните ни интереси. И как ще отговаря, когато южните ни съседки Турция и Гърция ни превъзхождат и с жива сила и с бойна техника. Вярно е, че ние нямаме врагове според проекта за военна доктрина, а те имат ли, питат едните?
- Дисциплинарният устав и уставите за вътрешна, гарнизонна и караулна служба трябваше да влязат в сила на 1 октомври. Зевзек обаче се сетил, че документите не са публикувани в „Държавен вестник”. Върховният административен съд ги отмени и така върна за неопределено време порядките  в казармата от епохата на Добри Джуров. А докладът от 50 страници на министър Георги Ананиев за кражбите и злоупотребите в армията писна като вой на сирена. Общо с 3 млрд. лева била обрана войската ни за 3 години. Докато едни мъже с пагони присвоявали армейско гориво, други мъже с пагони, които трябва да се учат да пазят небето ни, летели по 15-20 часа годишно – за сравнение натовските им колеги имат норматив от 180 часа. Докато в нечии джобове потънали 340 млн.лева от фиктивни доставки на фасул, асове от въздушните бази в Балчик и Добрич бяха изкарани на полето да берат боб за зимата. А някой да не е чул, че казармата стана само година?”
Това е засега реформата в армията. Догодина повече. Или по-малко. Зависи дали го гледате от Запад или от Изток. Принудени, половинчати работи. Правим само онова, което НЯМА КАК да откажем на Европа, към която, ако не вървим, ще прекъсне рано-рано далаверата с препирането на парите. Пък още не сме я свършили. И се кефим, че останахме вън от НАТО. Че запазихме съветските ракети СС-23 (8 на брой), защото без тях националната ни сигурност...

 

ПАРИЧНАТА РЕФОРМА –

Тишина, която беше нарушена само веднъж. В началото на ноември по телевизията (Ефир 2)  шефът на Борда у нас  и подуправител на БНБ Мартин Заимов заяви, че е възможно обмяна на парите, при която сегашните 1000 лева да станат равни на един лев. На последващото заседание на МС журналистите „хванали” министъра на промишлеността Александър Божков, който ги успокоил: „Никой обаче не е казал, че ще стане утре.”
Всъщност опасността за обикновените българи от всички бои е друга. Виждам я на една снимка във в.”Континент” от 4 ноември 1997. Там са снимани трима души. Отдолу пише: „Шефът на валутният борд Мартин Заимов, председателят на парламентарната бюджетна комисия Йордан Цонев и управителят на БНБ Станислав Гаврийски държат ключа на паричната реформа”. Всичките трима са ми познати. Най ме е страх от Данчо Ментата!
За този, който ще дава оценките след време, да запиша какво е казал финансовият министър Муравей Радев
- на 14.02.1997г. във в.”Новинар”: “Валутният борд е принудителна мярка, която създава условие за прилагането на определени параметри. При управлението на БСП бордът беше повече от задължителен. При силно демократично управление можем да минем и без формалното приемане на валутен борд. Това, разбира се, значи да спазваме строга финансова дисциплина. Новото правителство трябва да действа много бързо, за да можем да избегнем борда.”
- на 5.12. същата тази 1997 година във в.„Демокрация”: „Въвеждането на валутен съвет и навременната финансова и експертна помощ от страна на международните финансови институции и банките спомогнаха за бърза финансова стабилизация на страната. Чрез нейното последователно прилагане се елиминират валутният риск и възможността за монетизиране на фискалните и квазифискалните дефицити в икономиката, а с това и високата и нестабилна инфлация.”
Съгласен съм! Добре, че е Европа!!!

усилията ти в дейността, която за себе си именувах: " Да не си правим илюзии. За Прехода, и сега в действие, до окончателното заличаване на следите"... Тук си по-убран в иронията и сарказма. Но би могъл, и за забавност, да ползваш малко повече добрите си умения в тази посока.

За да си спестя дълго обяснение какво зависи от мен и какво - не, ще ви препоръчам да прочетете въвеждащите думи на моя блог и нататък по алгоритъма, посочен там.
Благодаря за одобрението НИ.

После се сетих, че това съвсем не е задължително и допълвам горния коментар:
Въвеждащите думи на моя блог ща намерите на линка pitatlimedejzorata.blog