ЮЛИ – СЕПТЕМВРИ 1996   OОО-Х...

Че къде ли не го пише, но аз избирам един от любимите на целия български народ вестници –“24 часа” (14.6.1996): “Кой пуска инфлацията? Самоубийствената външно-търговска политика на правителствата на Попов, Димитров и Беров, която ликвидира българските оръжейни пазари в Азия, Африка и Латинска Америка и по идеологически причини зачеркна пазарите на селскостопански и промишлени стоки в Русия, пресуши важни валутни постъпления... От инфлацията тръгва и спадът на производството, и разрухата на селското стопанство, и безработицата, и пирамидите. Но тя не е стихийно бедствие. Тя си има точна причина и точен адрес. И ако правителството на Виденов не устои на натиска, много е вероятно то да попълни черния списък на виновните си предшественици със собственото си име.”
Значи към средата на юни 1996г. имало все още надежда, че Виденовото правителство “Ще устои на натиска” и ще спаси България от “попарата на правителствата на Попов, Димитров и Беров”.
Другото лице на “24 часа” – “Труд” е на обратното мнение (8 юни 1996г., 1-ва стр.): “Един народ срещу един приятелски кръг”! А иначе е ясно какво ще се случи – Виденов ще поостане дотогава, докато социалистическите му противници решат кога да го свалят. Няма да е това тримесечие!
И понеже тружениците не бива да включват по-рано – преди финансовата баница да е що годе разпределена -  горепосочените вестникарски слуги изпълняват задачата: дезинформация за разконцентрация:
- на 12 юни (4 дни след “Народът срещу Кръга орионски”) “Труд” е написал, пак на първа страница: “Политическата сила, която управлява, е спечелила изборите и само тя може да реши да смени правителството си. Както правят в страните, които говорят руски и английски. Останалото са приказки от 1001 нощ.”
- препис от московския вестник “Сегодня” в нашия “Стандарт”, 8.8.1996: “Желев организира съпротива, заплашваша устоите на властта. Контраатаките на левицата нямат успех, защото тя вече не може да опре на народа. Желев и обединената опозиция са решени да не допуснат Георги Пирински до президентските избори заради идеологическите загуби, които ще трябва да понесе БСП. Тези загуби ще бъдат използвани при предсрочни парламентарни избори, които изглеждат неизбежни.”
О, попадам, пак във вестник ”Стандарт” на една реклама за манджа в някакъв монтански ресторант: “пиле в кълчища по руменгечевски”.
Така ли? Най-малко е по Гечевски! По-скоро е по лилово-Павловски, по синьо-Костовски, по оранжево-Мозерово...
Графиката за движението на долара още от 1993 година показва упорито движение нагоре. Каква ти 1001 нощ? То е по-ясно от ден! Можете да видите това в Приложение 1 в края на книгата.

ЧЕРВЕНАТА (ЧЕРВЕНИТЕ) КАНДИДАТУРА ЗА ПРЕЗИДЕНТ

Не мога да не започна с едно знаково изказване на Владимир Топенчаров-син. Вестник “Стандарт”, дата 20.03.1996: “За “Дондуков-2” ще търсим ярко изразена политическа личност, твърдо и еднозначно свързана с левицата. Няма да има мимикрии. Това не значи, че със сигурност ще е член на БСП. Когато един кандидат бъде издигнат от БСП, а не от някакъв инициативен комитет, дали има партийна книжка или не, няма значение.” И да не се запитам наивно дали пък, въпреки че няма партийна книжка и се е “борил срещу комунизма преди 30 години, Жельо Желев не е комунист, щом предложението за първия му мандат през август 1990 е утвърдено (съгласувано за по-подробните) от партията на Топенчарови?!
Другото крилце на Партията – Обединение за социална демокрация на Чавдар Кюранов, пак професор, заявява (“24 часа”), че “социалистите трябва да представят няколко равностойни кандидатури, които при определянето на евентуалния бъдещ президент критерий трябва да бъде избираемостта.”
Това е печелившият сценарий от 1990 година. Обаче не върви вече защото, ако предложението партийно бъде пак Жельо Желев, ще стане ясно кой свърши оная работа във фикусите ни!

·                          Така-а-а... Преглед на кандидатурите, които са като боеприпаси за заря – предназначени са да забавляват.
- Петър Берон  се е самопредложил за мераклия за кандидат-президент на БСП, като Благовест Сендов да му бъде вице – съобщава “Демокрация” още през февруари месец. Доводът на Берон бил, че “желаел да управлява България, защото истината била при левите”. Макар да допускам Петър Берон пак да се “извърти” излишно и смешно, не мога да си представя, че той би предложил Сендов за свой вицепрезидент. В тази партия има субординация. Колкото и да е прост в сравнение с редника, генералът има предимство.

Още повече, че Благовест Сендов е винаги женихът, който много харесва булката, без обратното да е толкова вярно. Той пак е Кандидатът, според думите му. Което е естествено. Николай Камов пък бил недоволен, че БСП го предлага за вице на Сендов. Което дори е по-естествено, тъй като според осведомени източници от Партията, в червените среди наричали Сендов “Карлсон на покрива на властта”.
- Виж кандидатурата на Александър Лилов е много сериозна, но невъзможна толкова, колкото и кандидатура на Добри Джуров за шеф на Генщаба на армията ни като членове на НАТО. Просто времената не са “лилови”. А иначе на обществеността се обясняват смешки – Лилов нямало да стане президент, защото Виденов бил против – “Труд” например пише така.
- В списъците на Партията за президенти са още Гиньо Ганев, Емилия Масларова, Тодор Вълчев, Николай Генчев... Щом липсва Кръстьо Петков, никой от изброените няма да му стане шеф. (Имам предвид субординацията в Партията.)
- Намирам изказване на Жельо Желев, цитирано от “24 часа”’ на 17 май 1996: “Няма да ви кажа кой кандидат за президент от БСП предпочитам. Ще ви кажа кой ще ме развесели най-много – Велко Вълканов.” На което “Дума” го реконтрира, обявявайки, че Желев трябва да се страхува, защото “синичката мечта” за президент била ... Царят!
- А аз ще кажа, че най-успешният вицепрезидент на БСП е Жорж Ганчев. За съжаление обаче, чак на втория тур на изборите и то ако червеният кандидат достигне до балотаж!

В НАЧАЛОТО БЕ ПИРИНСКИ

Веднага след като стана ясно, че Желев губи първичните избори в опозицията и кандидатът й за президент се казва Петър Стоянов (4 юни), партията БСП потвърди официално, че нейният кандидат-президент ще бъде Георги Пирински (16 юни).
Обществото никак не се изненада, защото още от края на януари 1996-та това се очакваше. Ако съм неясен за някои читатели, градя хипотезата, че Партията изчакваше да види какво ще успее да направи Желев. Ако той беше станал опозиционният кандидат, то БСП НЯМАШЕ ДА ПОИСКА ПРЕЗИДЕНТСКАТА ВЛАСТ. (Не искам да се заяждам на дребно, обаче Партията играе същите политически номера, които не долюбва, ако са към нея, и тогава ги громи безпощадно от ”принципни позиции”)
До избора на Петър Стоянов за опозиционен кандидат-президент се предлагаха различни маскировъчни мероприятия за изчакването. На две от тях беше съдено да се превърнат в истински препятствия за предложението “Пирински” - конфликтът между Виденов и Пирински и неясното гражданство на самия Пирински.

Конфликтът между министър-председателя Виденов и неговия външен министър Пирински, че съществува, е вярно, но той е много по-малък от конфликта между Лилов и Луканов например. Докато са малки, две-три бойки петлета могат успешно да съжителствуват в един кокошарник под благия поглед на бащицата Петел, но да сте чули за двор в който живеят братски два дърти петела? Е, идва време, когато малките петлета порастват и започват да си пречат един другиму и на бащицата. Тогава идва ред на Стопанката, която задушава със зеле или Бащицата и едното младо, или двете млади петлета. Ако е решила да не си умножава кокошарниците.
Току що разправената история в социалистическия вариант предстои да видим в края на тази 1996-та година. Същата история, но в демократичния двор, предстои да се разиграе в следващите една-две години и е обект на следващата книга от поредицата. Дотогава и преди текущата фактология, да интердисциплинирам разизквания въпрос.
Ето какво казва Иван Костов пред репортерката на в.”Труд” Валерия Велева на 25.04.1996: “Георги Пирински е личност, която консолидира БСП срещу Жан Виденов. Той е победа на Луканов и Лилов, които се противопоставят на премиерския “приятелски кръг”. Пирински – кандидат-президент означава слизане на Виденов от политическата сцена! С апаратния си инстинкт, премиерът усеща, че не бива да допуска зад гърба си и над себе си човек, който ще го погребе политически.”
И продължава Иван Костов: “За Петър Стоянов Пирински не е опасен кандидат, защото не консолидира цялата БСП. А Жан Виденов ще катастрофира в управлението през тази есен. Това ще доведе до загуба на който и да е кандидат на БСП, независимо от неговите качества.”
А ето какво казва журналистката Валерия Велева за Филип Димитров (в.”Труд”, 12 февруари 1996): “Филип Димитров се намесва публично в делата на сините само тогава, когато трябва да се провали нещо.”
(Имам спомени от бъдещето – След 20 години Филип Димитров ще продължава да консолидира сините българи за които СДС е и остава кауза за честна демократична България, а на подпъхнатите “сини” около Иван Костов Съдбата въздаде заслуженото – вън от Парламента и властта. Пък за Валерия Велева един засега верен депесар с името Осман Октай, ще разкрие как се е шматкала по пеньор и пантофи из апартамента на Ахмед Доган заедно с още три-четири масажистки на тялото Доганово в замяна срещу гарантирана успешна журналистическа кариера. Кариера “вагина”, били казали римляните още.)

·                          Докато все още не е наболял въпросът с гражданството на Пирински и конституционно ли е Симеон да стане президент, часовите на Партията се скъсват да ни заливат с анкети и проучвания. Освен, че подборката на участващите в тях е много, х-м, внимателна, и тълкуването им е твърде тенденциозно. Последното се вижда. Убедете се сами:
Проучване на BBSS Gallup International - Balkan, в.”Труд” от 3 май 1996, тълкувател Тодор Токин: “Челната тройка политици на които би се доверил електоратът, е Георги Пирински, Жан Виденов и Ренета Инджова. Отзад напред подреждането е: Ахмед Доган, Филип Димитров, Анастасия Мозер.” Ако читателят не се загледа в претрупаните графики отдясно, отразяващи тези изводи, е ясно какво ще остане в неговото съзнание. Още повече, че статията е озаглавена – с 3-сантиметрови черни букви: “Електоратът се доверява най-много на Георги Пирински, а най малко на Ахмед Доган.”
Поглеждаме графиките – документът на практика:
- Ренета Инджова наистина е трета (33,1% одобрение и 38,5% неодобрение), но четвърти е Симеон Кобургготски (с 31,5% одобрение и само 37,2% неодобрение). Пети е Благовест Сендов с 30,9% одобрение и 46,2% неодобрение. Знаете ли как е обяснено това в текста на Тодор Токин? Ето: “След Виденов от управляващите  се нарежда председателят на НС академик Сендов.”
Симеон Кобургготски тук не е споменат, макар да е ПРЕД академика! В самия край на голямата статия Токин го е досрамяло и въпреки това пак е излъгал. Поместил е следните 15 думи: “Симеон II е с 0,4 на сто зад сегашния президент по евентуален кредит на доверие.” Тук се натрапват думичките “зад” и “евентуален”. Поне да беше вярно, а то няма и капка истина – сегашният президент Желев го няма в класацията на Галъп Балкански. Никъде! Къде е гледал Токин, та да му сравнява рейтинга с царския? Да предположа ли? – В Инструкцията на Партията си.
- След петия – Сендов, следва една плътна тройка от трима сини – Стефан Софиянски, Иван Костов и Петър Стоянов. След последния от тях - Петър Стоянов, са групирани Румен Гечев, Красимир Премянов, Жорж Ганчев, Дончо Конакчиев, Александър Лилов, Александър Томов, Йордан Соколов, Николай Камов, Стефан Савов, Светослав Шиваров...
Токин първо изрежда класираните управляващи – от Румен Гечев на 9-то място, че чак след Шиваров, който е на 18-то място, в цялата втора половина от “анализа си”. Едва в третата третина се връща отново назад, за да ни обясни къде е Иван Костов. Без да спомене разбира се, че той е на 7-мо място: “Сред опозиционните лидери с най-висок процент на доверие е Иван Костов.” За Стефан Софиянски, който дори е ПРЕДИ Костов, и за Петър Стоянов – нито дума. Само Костов ли е човек, бе Тодоре?
- Още примери, пак от в.”Труд”, но месец по-късно (18 юни) Елена Дюлгерова ни убеждава да повярваме на Пирински, че щом той е отказал да подпише декларация за лоялност към БСП, това означавало, че когато бъде избран, щял да е президент на нацията. (Статията се нарича “С отказа си да се закълне във вярност към БСП Пирински поведе пред Стоянов”.)
За онези българи, които не помнят какво е БКП, пак ще повторя думите на Владимир Топенчаров, с които започнах тази глава:
“За “Дондуков-2” ще търсим ярко изразена политическа личност, твърдо и еднозначно свързана с левицата. Няма да има мимикрии. Това не значи, че със сигурност ще е член на БСП. Когато един кандидат бъде издигнат от БСП, а не от някакъв инициативен комитет, дали има партийна книжка или не, няма значение.” – Казани са на 20 март 1996!
Ето такива са журналистите комунисти! И докато не се оттече И ТЯХНАТА МРЪСНА ВОДАОТ ОБЩЕСТВОТО НИ, няма да е свършил българския преход към демокрация.

Неясното гражданство на Георги Пирински:
Биографичните му данни съм взел от в.”Труд”, 3 май 1996.
Роден е на 10 септември 1948г. в Ню Йорк. Майката е чужденка (според “168 часа” фамилията й е Ашкенази), бащата е политемигрант от България, който по Закона за защита на държавата (ЗЗД) е лишен от българско гражданство. Според “Демокрация”, фамилията му е Заеков, а е избрал Пирински, за да напомня, че е от Пиринско, от Банско.
Според български закон от септември 1945г. на Пирински-баща е върнато българското гражданство, тъй като то му е било отнето незаконно от режима преди 9 септември 1944г.. Според друг български закон от март 1948-ма “детето се смята за български гражданин и когато е родено на чужда територия, но когато родителите или единият от тях е български гражданин”. И понеже американското законодателство към онзи момент признава автоматично Пирински-младши за американски гражданин, той става с две гражданства – българско и американско. През 1974-та Пирински-младши се отказва от американското си гражданство (според “Демокрация” това се случило по настояване на баща му, който през 1951-ва бил изгонен от САЩ като агент лично на Сталин). Това от една страна.
От друга страна Конституцията ни от 1991-ва година, която определя изискванията към българския президент, изисква българското гражданство на президента да бъде придобито по рождение, а не по натурализация. Според запознати велики депутати  условията били “усукани” заради Луканов (който е роден в Москва) и заради Симеон, който не е живял последните 5 години в страната (което второто условие към кандидат президента) Така или иначе Пирински става “жертва на консенсуса и сбъркания преход” – “Труд”, 2 май 1996.
Тази объркана ситуация се обърква още повече от мастити юристи, които тълкуват обстоятелствата според както им отърва.

·        Чл.кор.проф.Александър Янков: “Когато се е родил, българското гражданство на бащата Пирински е било възстановено. Няма абсолютно никакви основания да се отрече кръвната връзка между бащата и сина. Кръвната връзка не се влияе от месторождението на едно лице. Българската народност не се определя по местонахождение, а по принципа на кръвта. Всеки човек произхожда от хора, които са му дали живот. Това е!” – в.”Труд”, 3 май 1996.

·        Велко Вълканов в интервю пред “Демокрация”, 19.07.1996: “Георги Пирински е български гражданин по рождение, не от 1948, когато е роден, а от 1989, когато влиза в сила изменението на Закона за българското гражданство, респективно от 1991, когато се приема Конституцията.”

·        “Надпартийните” “наблюдатели” Тома Томов и Димитри Иванов показват допитване до гражданите на град Банско в списанието “Сега”, тиражирано в “Дума” и по телевизията в тяхното предаване “Наблюдател” (началото на август 1996). Безсмислено са “чели двата вагона с книги”, както се хвалят лично, защото това не им е помогнало да станат почтени хора. – Те не питали банскалии “Българин по рождение ли е Пирински?”, а ги питали “Българин ли е Пирински?”. Тарикати на дребно, убеждаващи в нещото само себеподобните си партийци. Като следващия:

·        Председателят на Съюза на тракийските дружества в България пита президента Желев българи ли са всички родени в територии, които по някое време не са били български. Въпросният “председател” е бил депутат във Великото НС (от БСП) и трябва да знае, че ограничението се отнася САМО за кандидатите за президент, а не изобщо за всички. Гласувал е за тази Конституция, да го вземат дяволите! И защо не пита президента Желев какво мисли по ДРУГИТЕ ограничения към кандидат-президента – “навършени 40 години” и “последните 5 години в България”!?

·        Като стана дума за “тракийски дружества”, един техен активист от с. Славейно, където Пирински е бил освиркан, дава следното простичко обяснение на случилото се: “В селото няма вода, 250 грама хляб дневно, безработица, затова Пирински беше освиркан от група хора.”

·        Чудно все пак какво се е случило, че шаманът Герго Манчовски да пропише в “168 часа” така: “Майката на Пирински е словашка еврейка, а по еврейските закони всеки роден от еврейка е евреин, значи не е българин. Но президентът не е просто висш държавен чиновник, а е символ на нацията. Трудно е да се приеме за символ на нацията небългарин.”

Въпросът “Български гражданин ли е Георги Пирински?” беше отнесен до Конституционния Съд с подписка на 54 опозиционни депутати. Докато КС мисли, в базата данни от 1991г. намирам следния запис (в.”Демокрация”, бр.156, 3 юли 1991): На журналистическия въпрос “Ще се кандидатирате ли за президент?” през лятото на 1991г. Георги Пирински отговаря: “Да. Но не тук. Аз съм просто роден в Ню Йорк.”
На 23 юли 1996г. с 9:3 гласа (Александър Арабаджиев, Младен Данаилов и Пенчо Пенев са с “особеното мнение”) КС се произнесе, че “българското гражданство по рождение се придобива по право в момента на раждане и не се предшествува от каквото и да е друго гражданство”. Тази продължаваща неяснота в решението на КС позволи на Висшия съвет на БСП да препотвърди подкрепата си за Георги Пирински още на следващия ден – 24 юли 1996.
Мнението на политиците за решението на КС:

·        Филип Боков, шеф на предизборния щаб на Пирински: “Първо Пирински да спечели, после ще видим. Решението на КС е политическо, съдът излиза извън пълномощията си.”

·        Добромир Задгорски, ОКЗНИ: “Оттук нататък ще трябва да се съобразяваме с юридичеките реалности. Ако не е възможно юридически да се елиминира решението на КС, а аз не виждам това да стане, ще трябва да се търсят нови варианти. Не е изключено да се търси и нова кандидатура.”

·        Веселин Методиев, Народен Съюз: “Преведено на политически език решението на КС означава, че г-н Пирински няма основание да се кандидатира и БСП би трябвало да го изтегли като свой кандидат за президент на страната.”

·        Стоян Денчев, ДПС: Спред нас от ДПС решението на КС не може да бъде коментирано и да бъде обсъждано. То е окончателно и дава решение на проблемите.”

·        Георги Дилков-Лорда, БББ: “Конституционните съдии са известни юристи, мои колеги, и аз не мога да приема, че са направили политическа грешка или са изпълнявали политическа поръчка.”

·        Драгомир Шопов, зам.председател на ПГ на левицата, БЗНС “Александър Стамболийски”: “Решението на КС не ме изненада. Това е едно определено политическо решение. Има редица юридически моменти, които допълнително усложняват процедурата. Парламентарната група не можа да каже категорично продължава ли двойката или не. Аз бих искал тази двойка да предолее всички препятствия, но се страхувам, твърде много се страхувам, че това може да стане.”

·        Петър Дертлиев, председател на БСДП: “Липсата на правна състоятелност на тази кандидатура, която трябваше да бъде решена преди лансирането й пред обществото, е или политическа грешка или намерение за политическа спекулация. Струва ми се, че около този случай още ще се пошуми. Даже и да почне пропагандата за Пирински, социалистите ще спазят срока и ще кандидатират друг президент. При загуба на президентските избори ще се разчита на тезата “ние загубихме, защото ни взеха най-добрия кандидат”. Или ще се вдигне шум, който да спечели съчувствието на милостивото българско гласоподавателно тяло с лозунга: “Виждате ли, нас ни малтртетират, нас ни притесняват, ние сме подложени на политически терор”. От БСП не трябва да забравят, че заедно правихме Конституцията и че тя трябва да се спазва от всички.”

Междувременно Пирински проведе опознавателни срещи с актива, с интелектуалци, с журналисти и откри пресцентър. Говорител му стана една вездесъща хубавица – Бетина Жотева.
В рубриката си “Кулоарен шепот” от 5 юли 1996г. в.”Демокрация” пише: “Грандиозен семеен скандал вдигнала министершата Клавдия Кашева (дъщеря на генерал Кашев, отговарящ години наред за личната безопасност на Тодор Живков преди да се самоубие) на съпруга си Георги Пирински заради Бетина Жотева. Съседи на семейството разказват, че от дом Пирински се чували викове по повод решението на БСП-кандидата да направи Бетина Жотева свой глас и намерението й да работи с Пирински денонощно.”
Когато КС отреже Пирински от президентската надпревара, на таблото за обяви в БНТ (ако може да се вярва на “Демокрация”) се появил надпис: “Бетина, добре дошла отново при нас 8 години по-рано”. Това било отговорът на колегите й на нейните закани, че ще се върне чак след 8 години, когато Пирински според нея приключи с президентството си.
Сутрин по радиото, през деня по вестниците, а вечер по TV, непрекъснато: “кандидатът Пирински в Кремиковци и в Самоков, кандидатът Стоянов в Бачковския манастир, Кавалджиев в Арбанаси, Жорж в..., Арлин Антонов в ... Пък за кандидата Александър Томов не казват, че е катастрофирал (на 14 август 1996) и е в Ловешката болница, където му махнали единия бъбрек. Баш сега се наложило!

Да работят с Пирински ПИСМЕНО са потвърдили 237 леви интелектуалци – ни повече, ни по-малко: 237!  Сред тях са Вили Цанков, Дончо Цончев, Ангел Балевски, Сули Сеферов, Александър Райчев, Николай Хайтов, Тома Томов, Димитри Иванов, Виолета Гиндева, Миряна Башева, Въло Радев, Леон Даниел, Нешка Робева, Стефан Гецов, Сава Хашъмов, Генчо Стоев... Плюс още други леви/десни в индивидуални изявления: Гиньо Ганев, Стефан Гайтанджиев, Петко Симеонов... О-х.
Тази подкрепа за Пирински беше дадена през юли 1996. Ако не друго, помним няколко месеца поне, макар да не сме интелектуалци. През май пак в 1996г. имаше писмо на интелектуалци в защита паметника на Альоша, онзи храбър съветски воин с шмайзер в ръката, който пази Пловдив да не дойдат в него фашистите – новите фашисти от НАТО. Простото сравняване на имената показва, че гореизредените интелектуалци фигурират и в списъка от месец май. О-хх.
Пак те, тези имена, фигурират поне още 4-5 пъти по страниците на НИЕ. Ако не помним, поне може да четем и да се питаме каква е връзката между подкрепата на Пирински, защитата на Альоша, омразата срещу СДС от 1990-та, отрицанието на правителството на Филип Димитров, подкрепата за Димитър Попов и ранния Беров, за Виденов... Или – още не съм разглеждал тази сфера на живота ни – загрижеността за българската култура в лицето на дейците, които “още при Живков...”. О-ххх. 
Няма как да пропусна да цитирам думите на Стефан Продев за Георги Пирински: “На пръв поглед нашият” аристократ изглежда малко затворен и недостъпен, но всъщност е една сърдечна природа. Окъпана едва ли не в юношеска чистота. В едно и също време Георги е суров и нежен, принципен и добър, човек на строгата мисъл и на подадената ръка... В тази борба той неминуемо ще разкрие всички добродетели на общественото си възпитание.” – “Дума”, 17 юни 1996.
О, Боже! Това Продев ли го казва? Какви възвишени души са комунистите, когато говрят за други комунисти. Той и Хитлер е свирил чудесно на пиано разправят, но не пред изгорените 1,5 милиона евреи в пещите на Аушвиц например.
Няма как да пропусна да напомня на шкопарите от Каналето/Ку-ку, че тарикатската им природа е двойно по-отвратителна, защото е насочена само в една посока – осмиване и дискредитиране на демокрацията. Тях и затова ги нямаше по Татово време – кого да осмиват, него ли, чистите комунисти ли? Ето ги СЕГА в действие:
Помним каква помия изляха миналата година върху депутата от СДС Васил Михайлов, защото когато го питаха – шеговито естествено – какви дипломатически би поддържало СДС с държавата Нубия, той отговори – също шеговито – добри. В началото на юни тази година Пирински се връщаше от сесия на НАТО в Брюксел и на летището каза пред телевизионните камери следното: “Направи впечатление приветствената реч на канцлера Кинкел”. Е, за по-образовани люде от голите ТРИфонов-ВОденичаров-ДИлов държавата Нубия е съществувала. Там са били рудниците на цар Соломон. Тя съществува и днес, но в границите на Египет. Докато Клаус Кинкел никога не е бил и няма да стане канцлер на Германия. “Нашият аристократ” просто не знае кой е той и го бърка с Хелмут Кол вероятно. За какво му е да знае. Но думата ми е за “онези студенти от Ку-ку”, които си мълчат съвсем несвойствено за тях.
Иначе моето мнение е, че Пирински не става нито за президент, нито дори за министър-председател. Той няма качества за това. Добре темперираният му глас и удивителната нежност, която изпитват към него разни “голи води”, не са достатъчни. Като външен министър му беше леко – ако нещо се провалеше, отговаряше премиерът. Доказателствата, че съм прав, ще видим във времето напред.
И Виденов не би могъл да стане президент. Само с ентусиазъм и гола вяра, без пророчески или делови качества не се става Любимец. Говори ли се така? – “Зная, че трима няма да станат президенти – Петър Стоянов, Жельо Желев и Симеон Борисов. Тези тримата не могат да бъдат президенти, не искам да бъдат и няма да бъдат!”
После що обществото ни било разделено и ожесточено?! И заради такива червени партийни злоби! Аман, не се ли свършиха!