КАНДИДАТУРИТЕ

На 20 февруари 1996 изтече крайният срок, в който партиите и регионалните съвети на СДС можеха да внесат в НИС предложения за кандидатури на коалицията за президентския пост. На 27 февруари НИС предложи на НКС избраните от него три кандидатури – Александър Йорданов, Асен Агов и Петър Стоянов. На 24 март 8-та национална конференция на коалицията потвърди след тайно гласуване точно тези три внесени кандидатури. (Петър Стоянов получи 1945 гласа, Александър Йорданов – 306, а Асен Агов – 268 гласа.)
- Една бивша депутатка от СДС в 36-то НС Велислава Гюрова пише в “Труд” от 24 април, че “опозицията предприела фатален риск с предварителните избори”, защото “имало вероятност в тях да гласуват повече членове на БСП, отколкото симпатизанти на СДС”. Това показвало, че “опозицията не е умна и добронамерена, а…” – един куп “мравешки” глупости!
- До мислите на Велислава Г. – отдясно - редакторът на вестника е поставил  още едни “мравчени” мисли - на Михаил Неделчев. Той пък щял да брани предаването “Постфактум” на Виза Недялкова от напъните да бъде свалено от ефир – това добре, демократично е, но: защото то, предаването, със своите злобни лъжи за опозицията мобилизирало сините, показвало им какви могат да бъдат комунистите…
- Отгоре над мислите на Неделчев и Гюрова има интервю с Александър Томов, писателят. Неговото становище няма да преразказвам, а ще цитирам точно: “Прави чест на г-н президента (Желев), че подписа това споразумение с кандидата на СДС. Изглежда, най-после г-н Желев си е взел поука от собствените грешки и днес г-н Желев е на страната на почтенността и морала, т.е. на новото или поне се стреми към това, и тъкмо на този фон звучат все по-нелепо изявленията и думите на някои люде от собственото му обкръжение… Нима си въобразяват, че г-н Желев ще предпочете да стане отявлен враг на на обединилата се вече опозиция заради самите тях?”
- “Първичният вот създава дух на доверие сред опозицията и ако СДС спечели, ще ни понесе политическата вълна на успеха” е казал Иван Костов пред ”Капитал” от 25 март 1996г.

  Време е да поместя на страниците на книгата не моите странични внушения кой каква кауза защитава, а факти и документи. Ето биографиите на тримата кандидати, преписани от в. “Демокрация”, 18 март 1996г. Но не мога да се въздържа да не ви посъветвам, драги читатели. Помислете на какво набляга и какво премълчава вестникът (ръководството на СДС), за да ни ги представи точно в тази светлина.
- “Асен Агов е роден на 8 ноември 1948 в София. Баща му Йордан Агов е възпитаник на ВНВУ, а майка му Мария Агова е фармацевт. Изселени и репресирани, те споделят съдбата на стотици хиляди български семейства след установяването на комунистическата власт. Асен Агов завършва международни икономически отношения в София в 1971. Работи в БТА като преводач, а после като репортер. Политическата си дейност започва в 1989, когато организира протестни действия в телевизията, довели до закриването на първичните организации на БКП там още преди решенията на кръглата маса. Като генерален директор на БНТ в 1992-1993 прочиства редиците на телевизията от компрометирани партийни секретари и активисти, както и сътрудници на политическата полиция. След като е уволнен след идването на власт на Беров, той възстановява членството си в ХДС, където последователно е избран за политически секретар и за председател. Заместник-председател е на СДС през 1993-1994. Депутат в 37-мото НС, зам.председател на Комисията по външна политика. Владее перфектно английски и добре френски език. Женен е за дизайнерката Румяна и има две деца: Мария на 10 г. и Йордан на 8г.
- Александър Йорданов е роден на 13 февруари 1952 във Варна в семейство на безпартийни, репресирано от комунистическата власт. Завършва гимназия в родния си град и българска филология в Шумен. В периода 1976-1979 е безработен. Семейството се премества в София, където живее под наем. Съпругата е учителка, безпартийна, в момента безработна. Имат две деца – син и дъщеря. През 1985 защитава дисертация върху проблеми на българския модернизъм в БАН. Научен сътрудник I степен и кандидат на филологическите науки. Става член на СДС още при създаването на Съюза. Заместник-председател и председател на РДП. Участва в раждането на в.”Демокрация” и основава в.”21век”, на който е главен редактор. Говорител на СДС във ВНС. Заместник-председател на СДС (1991-1992). Председател на ПГ на СДС (1991-1992). Председател на 36-тото НС.
- Петър Стоянов е роден на 25 май 1952 в Пловдив. Със съпругата си Антонина (също юрист) имат две деца: син на почти 17 години и дъщеря на 6 години. Синът му вече чете “Строителите на съвременна България” от Симеон Радев и “Железният светилник” от Димитър Талев, иска за рождения си ден нов комплект щанги и гири, а дъщеричката му моли баща си да й купи кукла Барби – балерина. Петър Стоянов е завършил право през 1976 и е работил непрекъснато като адвокат в Пловдив до 1992, когато бе назначен за зам.министър на правосъдието. Той беше избран за председател на юридическия съвет на СДС, а на последната 7-ма конференция и за зам.председател на синята коалиция. Депутат е в 37-то НС и зам.председател на ПГ на Съюза.”
Понеже биографията на Петър Стоянов от “Демокрация” се отплесва в мили подробности за сина и дъщерята, допълвам съществени неща от биографичната брошура, която СДС разпространи за президентските избори: “Родителите му са пенсионери. Майка му е била учителка по български език. Баща му е икономист, завършил “Финанси и администрация” в 1943г. След 9 септември 1944 по политически причини преминава през комунистическите лагери. Има 36-годишен брат, който е основател и директор на издателство “Пигмалион” в Пловдив.”
И понеже Петър Стоянов ще стане президент на Републиката след няколко месеца, трябва да се спомене какво бяха допълнили към биографията му и неговите противници.
- “24 часа”,25.07.1994: “Апартамент от 106м2 в софийската община “Студентска” купил срещу 128 798 лв. (по-малко от 6000 долара по тогавашния курс – бел.моя) през 1992г. бившият зам.министър на правосъдието Петър Стоянов. Жилището е от фонда на УБО, но със заповед от 5.06.1992г. подписана от Филип Димитров, е предадено на М-вото на правосъдието.”
- “Дума”, 16.11.1994: “Политкариерата си лицето Петър Стоянов започна като говорител на пловдивския Клуб за гласност и преустройство. Надушил келепира при Йордан Василев, стана главното действащо лице по време на разцеплението на пловдивския Клуб за демокрация. Хъсът му бе възнаграден със зам.министерски пост в М-вото на правосъдието по същото време, когато баща му Стефан Стоянов, става областен управител на Пловдивска област. Последният всенародно се прочу с разправата над цалапичани. После се отърка около монархистите, сетне приветства едва ли не със сол и хляб легионера Иван Дочев. Накрая си остана под крилцето на Йордан Василев и “редовия боец” Лучников. А може би в съгласие със законите на Р България е фактът, че Емил Стоянов (брат адвокатов) по едно и също време е и частен издател, и в ръководното тяло на държавната фирма “Полиграфия” Пловдив, която също се занимава с издателска дейност?”

КЪДЕ СМЕ НИЕ, СИНИТЕ ИЗБИРАТЕЛИ

СДС беше основано през декември 1989. След 6 години 90% от неговите основатели, начело с бащицата-президент, вече са извън синята коалиция. Така стои въпросът с лидерите.
През юни 1990 за СДС гласуваха 1 милион и 800 хиляди души, а през декември 1995 – 1 милион и 600 хиляди души. Значи за същото това време коалицията СДС е запазила 90 % от своя електорат. Така стои въпросът с избирателите.
Защо, бе джанъм? Нормална работа не можеш да си намериш, защото дори в мафията не приемат без партийна препоръка, децата си как ще опазиш като келешът на лидера им предлага пари да му лъснат БМВ-то, на един митинг не искат да те повикат твоите хора, да не би да видиш, че не си сам?... О, ще отговарят на тези въпроси тарикатите.
Сега ни призовават на първични избори. И се трупат нови въпроси. В коалицията СДС има три различими групи лидери. Едните са радетели на съюз дори с комунисти в името на "националното помирение", обаче не смеят да отстояват идеята си никъде другаде, освен на дежурния вторник на "Раковски" 134. Другите са т.нар. "кинжали". Часовите вестници, наблюдателите от БНТ и някои интелектуалци не ги харесват, но "твърдият електорат" на СДС ги обича. Третите са откровени тарикати – през 1992-ра "жълти", през 1993-та "розови", през 1995-та "сини" пак.
В предложената ни от НКС за избор тройка кандидат президенти (Александър Йорданов, Асен Агов и Петър Стоянов) няма изявен "кинжал", но има изявен тарикат. Защо? Това не е просто въпрос, това е съдбоносен за лидерите въпрос. Какъв би бил  изходът от вероятния предстоящ двубой "Желев срещу кандидата на СДС", ако НКС ни предложеше  друга "тройка"?  Например:
- Васил Гоцев, Иван Глушков и Филип Димитров; 
- или Васил Михайлов, Иван Костов и Едвин Сугарев;
- или Светослав Лучников, Йордан Соколов и Блага Димитрова.
Какво ли можем ние, сините избиратели?

КЪДЕ СА ТЕЗИ, КОИТО НЕ СА СЪВСЕМ ОТ СДС?

·                       В същата събота и неделя, когато се провеждаше 8-та национална конференция на СДС – 23 и 24 март 1996г,  Върховния съюзен съвет на БЗНС - Анастасия Мозер избра (с 269 гласа от 274 възможни) за свой кандидат-президент Желю Желев. На този форум на БЗНС приветствие е поднесъл Иван Костов. Той е подчертал важността от сработването на механизма за единодействие на опозицията, но и уточнил, че никой не може да не се съобразява с реалностите. А те са, че синият електорат трудно може да бъде убеден да гласува категорично за Желев. Вестник “Демокрация” (25 март), откъдето преписвам тази информация, е дописал, че Иван Костов е бил приветстван със ставане на крака и възгласи “Единство” от членовете на Върховния съюзен съвет на БЗНС – Анастасия Мозер.
А интересувате ли се какво е казал Желю Желев за горното изявление на Иван Костов пред форума на БЗНС? Преписвам от “Стандарт”, 25 март 1996: “Това са несериозни изказвания, които показват едно твърде ниско развитие на политическо мислене. Аз съм бил срещу комунизма, в разрушаването на системата, преди 30 години. Тогава въпросният господин е бил едно асистентче по политикономия и е преподавал Маркс в Икономическия институт.”
На 5-та национална конференция (24 март 1996) Зелената партия издигна кандидатурата на Желю Желев за президент. Една трета от делегатите са напуснали форума, несъгласни с “болшевишката политика на лидера й Александър Каракачанов”. Споменатите имена на напуснали са Владимир Сотиров, Любомир Иванов, Соломон Паси, Албена Симеонова.

·                      След една седмица Демократическата партия и Радикал-демократическата  партия извън СДС също предложиха Желев за президент. Аргументите им: “Той трябва да завърши мисията си. Президентските дела не може да бъдат осъществени от неналожила се и неполулярна в обществото личност като Петър Стоянов.”
Михаил Неделчев, заместник-председател на РДП: “Когато един президент е бил избран с гласовете на демократическата общност, връх на абсурда би било ти да я тровиш пред втория конституционно предвиден мандат чрез други кандидатури. Спекулация е, че част от избирателите на СДС не биха подкрепили отново д-р Желев. Ние, радикалдемократите поддържаме желанието на Желев…” и т.н.
(Ама как, бе! Иначе гърмиш като Берон. То не че и така няма да гръмнеш…)
И ето пак изказване на Желю Желев. Този път то е прогноза: “БСП ще застане на страната на Петър Стоянов. Социалистите ще наложат по-малко избираемия син кандидат за същинския президентски вот. На тези избори ще имаме срещу себе си цялата пропаганда на СДС и БСП. Можем да избегнем това само, ако разумът надделее в ръководството на СДС.” (в.”24 часа”, 31 март 1996)
(О, ако президентът четеше “Демокрация”, там щеше да види краха на своята прогноза, прогнозиран от друг такъв самовлюбен в себе си кандидат-президент.
Александър Йорданов: “Мога да спечеля президентските избори срещу който и да е кандидат на БСП и Жорж Ганчев, взети заедно.”)

·                      За подкрепа на Желев в кампанията му за нов мандат се обявиха още “Нов избор” на Димитър Луджев, Съюз на репресираните извън СДС (братя Неврокопски), Партията на демократичния център(?), Сдружението “Съгласие за България” (Емил Кошлуков), Общобългарският анти-комунистически съюз (?), Сдружение “Млада България” (?) и Националната синя партия (?)

·                      Питате ДПС на чия страна е? На страната на Петър Стоянов, разбира се! Майтап, бе Уили!
Когато Доган се зажени втори път - през миналата 1995-та, края на ноември – Желев и съпругата Мария бяха почетните гости на сватбената трапеза. Техните отношения винаги са били сърдечни. Затова единия подарил на другия чаен сервиз. А една гражданска анкета на “24 часа”, 27 ноекври 1995, показва следните подаръци:
- Димитър Чортов – пенсионер: “Една по-дебела тояга”;
- Валентина Христова– зъботехничка: “Петолъчка за спомен от тоя, който го е създал.”:
- Георги Кондов–бизнесмен: “Един голям хубав червен фес”.
И понеже младоженецът нямал време за интервюта кого харесва за президент, дал думата на друг агент от ДС – “Огнян”.
Осман Октай: “Аз мисля, че предварителните избори са търсене на формула за бягство от обща опозиционна кандидатура. Кандидатурата на д-р Желев е напълно приемлива за ДПС. СДС трябва да намери начин да преодолее вътрешните си противоречия. Надявам се, че в крайна сметка синята коалиция ще подкрепи сегашния държавен глава като общ кандидат на опозицията.”

ПЪРВИЧНИТЕ ИЗБОРИ В СИНЯТА ГРУПА

На 9 април 1996 в зала “Запад” на НДК Желю Желев и Петър Стоянов подписаха споразумение за обща президентска кандидатура. Те обещават да бъдат двамата опозиционни кандидати, които ще бъдат коректни партньори, а не политически противници. Общата им цел ще е една и съща – демократичната общност да спечели.
Коментарът на Димитър Луджев от името на формациите, които подкрепят Желев за президент е, че “първичните избори между Желев и Стоянов може да подменят реалния кандидат на опозицията с удобния за БСП”. – в.”Труд”, 10 април 1996.
Анализът на “24 часа” (от 17 април) ни плаши по друг начин, но пак от “червения ъгъл”: “Странни групи от разноцветни политически формации копнеят за избор Пирински-Желев”, нищо че никъде досега партията не е предлагала Пирински за свой кандидат.
И анализът на “Труд” (от 19 април) е “оригинално червен”: “Идването на Симеон II решава президентската игра в полза на БСП”. Щото “българинът щял да си каже: Защо да се морим да ходим да гласуваме на предварителни избори, щом царят си дойде?”
(В “Труд” има и други интереси – например през целия месец май вестникът публикува реклами на една четвърт страница с текст: “Избери Петър Стоянов. Той е достоен президент за достойна България.”)
Настоящият президент издържа на подписа си под споразумението за толерантност само две седмици. На 24 април 1996 вестниците ни уведомяват, че нарекъл “чиста шашма” цитираните по телевизията социологически проучвания, според които синият му противник Стоянов води с няколко пункта пред него. И още – възмутил се, че сини депутати го наричали в провинцията “комунист” и “марксист” и го обвинявали, че свалил правителството на Филип Димитров.
Главният тълкувач на събитията в редовете на опозицията от вестник “Труд” Тодор Токин дава следното обяснение на този факт:  “Причината за това (че “Желев вдигна жълт картон на СДС” – 25 април “Труд”) съвсем няма да бъде Желю Желев. Дори не и Петър Стоянов. А онзи седесарски кинжалски стил, който бил забравен, ако се вярва на новото ръководство и на кандидата, но,вижда се, си е направо неизкореним. Ако Петър Стоянов спечели предварителните избори,електоратa на Желев няма да гласува за синия кандидат на същинските избори, довери на “Труд” човек от “Раковски” 134 За Стоянов ще гласуват само хардсините, а гласовете на Желев или ще се пренасочат другаде, или хората няма да си направят труда да отидат повторно до урните, увери той. Странно е тогава поведението на активисти на “Раковски” 134. Сякаш оттам зорлем искат да дадат и президентската власт на столетницата.”
 (О, това, че хората, подкрепящи Желев, няма да гласуват на същинските избори за Петър Стоянов е приблизително вярно. Но те няма да попречат на синия кандидат да надвие червения кандидат, просто защото поддръжниците Желеви са много малко, за да бъдат някакъв балансьор. Но Токин, Дайнов и С-ие не щат да си го признаят и търсят някакъв несъществуващ “липсващ” милион избиратели. Което им е, вижда се, неизкоренима мечта.)
В подкрепа на тези, х-м, твърдения социологическата агенция MBMD (на български “Ем бий, ем дий”) публикува свое изследване 34 дни преди първичните избори, според което за Желев биха гласували 41%, а за Петър Стоянов – 39%. (в.”Стандарт”, 26 април 1996 в коментар на журналистката Боряна Димитрова).

Резултатите от първичните избори бяха следните:
За Стоянов гласуваха 558 419 души (66%), а за Желев – 290 986 души (34%). Общо 857 112 българи са отишли до урните на 1 юни 1996 година.
Отбелязвам, че на общото събиране на двете опозиции (на 4 юни), където официално бяха потвърдени резултатите от първичните избори, и всички лидери подписаха общото съгласие, че кандидатът на обединената опозиция за същинските президентски избори през октомври се казва Петър Стоянов, на това събиране блестеше с отсъствието си д-р Желю Желев. Иначе той излезе с едно кратко съобщение във всички вестници. Ето го:
“Признавам резултатите от първичните избори. Ще подкрепя единния кандидат на опозицията, за да има България отново президент демократ. Благодаря на всички, които ми дадоха своето доверие. Благодаря на всички, които участваха в предварителните избори. До края на своя мандат аз оставам президент на България и на всички българи.”

Както вече писах, Желю Желев има личен враг в лицето на Стефан Продев. Особено след като не оправда очакванията, че след 1993-та ще се позиционира открито в лявото про-странство.
Да видим сега как Продев коментира загубата на Желев от Стоянов. В.”Дума” от 3.06.1996:
“Сбогом, господине! Дойде видовден. Предсказанията на “Дума” се сбъднаха. Президентът Желев се оказа банкрутирал кандидат-президент. Драмата е ужасна. Господинът се виждаше победител само няколко часа преди да го пратят на пързалката. Стамболов, на когото той се мъчеше да прилича, поне си отиде мърцина. А Желев си отива като палячо. Бълхите, които роди, се превърнаха в дракони и не друг, а те го изядоха без остатък. Така става винаги, когато малкият човек се опитва да играе ролята на голям политик.”
И докато Желев е “банкрутирал кандидат-президент” за червените, един друг техен другар Гиньо Ганев (ако не вярвате на това определение, имайте търпение) го защитава страстно; искам да кажа много оригинално, в “Гиньоганев style”. Юлия Гурковска, бившата вече жена на мореплавателя Дончо Папазов, си подаде оставката и като шеф на кабинета на неуспелия в първичните избори Желев, поемайки част от вината върху себе си. Ето как се намесва Ганев в тази работа, която изобщо не е негова работа.
В.”Труд” от 6 юни 1996: “Веднъж назначени, съветниците, специалистите и другите, които съставляват този персонал, са държавни служители при президента на републиката и нямат право да се ангажират нито длъжностно, нито публично в партийно-политически действия и още по-малко – да участват в такива избори. Г-жа Гурковска си е подала оставката и това е нейна лична, суверенна воля, но мотивите й за тази оставка скандализират голямата конституционна идея за президентската институция като фактор, който ратува за единението на нацията, а не за нейното партийно и котерийно разединение.”
За Бога, другарю Ганев, не разпростирай комунистическата си неотстъпчивост от заетата власт в нашето демократизиращо се общество!

Не зная дали е вярно, макар да е написано в син вестник, защото много се спекулира по всякакви поводи какво била казала Ванга за нещо си. Но “Тебе ке те изберат”, казала Ванга на Петър Стоянов” – 11 май 1996, в.“Демокрация”. Тя поне позна, без да  има дипломата на Мира Янова (МBMD). Или може би точно за това!