·                      В първите дни на месец юни нещо му стана на положението в страната и от тревожно изчакващо се превърна в недопустимо забавящо.
- Синята централа внесе на 4 юни в деловодството на НС онзи вот на недоверие, който преди 19 дни “беше безсмислен, защото само би консолидирал столетницата”.
- На 7 юни КНСБ организира едночасова предупредителна стачка. Същото направи и “Подкрепа” един ден по-рано. В подписано общо споразумение се казва, че синдикатите ще подкрепят безусловно искания от опозицията вот на недоверие срещу това правителство, което “може да бъде наречено правителство на националната катастрофа”.Някои се усъмнили в тези смели синдикати и направили аналогия с ноемврийските събития от 1990 година.
Кръстьо Петков им отговаря така (в.”Демокрация”, 6.06.1996): „Няма никаква аналогия между стачките, свалили Луканов, и днешната ситуация. Аналогията е само в едно – кризата и катастрофата, с тази разлика, че сегашната е по-лоша. Освен това тогава БСП беше в залез и шансът й да остане на сцената беше да предприеме реформата. Г-н Луканов искаше да направи това с обществена подкрепа, тоест общественият консенсус да влезе през задния вход. Комсомолският екип на сегашното правителство няма абсолютно никакво извинение да каже, че някой им е попречил. И безотговорността, и некомпетентните решения, и предумишлените фалити, и изгонването на чуждестранните инвеститори – всичко си направиха сами.”
На 7 юни 1996 многохилядно протестно шествие на синдикатите КНСБ, КТ,АДС, НПС, сините организации БЖС, Демократичен съюз на пенсионерите, Съюз на възпитаниците на НВ училища и монархическите клубове “Царица Йоанна” и “Свети Иван Рилски”, завърши с митинг пред “Ал.Невски”. Въпреки, че официално СДС не беше сред организаторите на митинга, на трибуната бяха Иван Куртев, Надежда Михайлова, Георги Панев, Муравей Радев, Иван Сунгарски, Стоян Райчевски.
- Покрай следващия спасяващ страната синдимитинг – на 2 юли – НВ Петьо от Банишора се изказа съвсем неласкаво за Кръстьо и Константин. Знаете вече. Това ще е и една от причините за нерадостния му залез през следващите демократични костови години. Плаща се добре само на тези, които са помогнали.

- Следва разказът за една нова гилдия протестиращи – частните таксиметрови шофьори.
За първи път те протестираха организирано през есента на 1993 година, когато правителството на Беров се опита да увеличи точно техните данъци. “Опита се”, защото не можа. Съдът отмени увеличеният данък. През януари 1994 частниците-шофьори се събраха отново в центъра на столицата, за да протестират срещу убийството на техен колега от някакви нощни хулигани. Сега на 6 юни, докато КТ на Тренчев предупредително стачкува, такситата от Съюза на частните превозвачи блокираха площада пред Парламента. Днес исканията им са за ниска цена на бензина и срещу патентния данък.
Ето преценката за това на Борислав Зюмбюлев във в.”168 часа”, 9 юни 1996: “Страх за прехраната изкара шофьорите на улицата. Наистина ли те остават гладни? Простата сметка показва, че това не е точно така. При сегашната цена на бензина и при разход на гориво 10 литра на км себестойността на пробега е 6 лева. Като се добавят празните курсове и задръстванията, се стига до около 8 лева. Шофьорите, които са под аренда, дължат и около 1900 лева за денонощие на чорбаджиите си. При 400 км денонощен платен пробег за арендата отиват по още 5 лв на километър. Така на работилия здраво шофьор на аренда остават по 3 лв. От километър при сегашната цена от 15-16 лв. на км. за изминати 200 км на една смяна той изкарва 600 лв. дори и при сегашните цени. Средната месечна работна заплата в страната сега е около 10 000 лева.”

В никакъв случай не казвам, че трудът на таксиметровите шофьори е лек, както и безопасен. Но заплащането му се ядва. Сравнено, разбира се, със  заплащането на другите видове работа. Как другояче ще обясним – в условията на пазарната икономика,че “безработен хидроинженер, електротехник, студент, уволнил се предсрочно от армията офицер, инженер-програмист, архитект, наскоро пенсионирал се наш известен телевизионен режисьор” (Пламен Даракчиев, ”Демокрация”, 7.06.1996) въртят геврека „из нощните софийски улици”, вместо да работят това за което са учили? Вярно е, че работа за изредените от Пламен Даракчиев професионалисти трудно се намира, но който е упорит, разбира си от професията и тя му харесва, се устройва някак. Е, в началото, много често и по-нататък, парите не достигат, времето – също. Всеки има своите проблеми, обаче е някак несправедливо да се оплакваш, че ти е тежка работата, когато сам си я предпочел за повече пари. После, съвсем не повечето, далече не повечето, от инженерите, програмистите, средните техници, са станали таксиметрови шофьори? Пък и попитайте други обикновени хора какво мислят за цените на тарифите на такситата. Както и да е!
Но когато се добави използването на служебното положение за лични или корпоративни цели, нещата трябва да бъдат назовавани с истинските им имена. Днес е началото на юни, синдикатът на Тренчев стачкува, има барикади пред Парламента… Драги шофьори, откога положението в страната, и вашето в частност, драстично започна да се влошава. От началото на юни 1996-та ли? Нима ви беше по-лесно да карате по заснежените и непочистени улици на столицата през тази зима, че и не само през тази? А и зимните нощи са два пъти по-дълги от сегашните юнски…
Но СДС беше вече се наканило да внесе вота на недоверие срещу Виденов, след три дни този вот щеше да се обсъжда в пленарна зала. Сега протестите на шофьорите се вписват в необходимата ситуация. Но след няколко години същите таксита ще започнат да искат чрез протести неща, които не се правят по този начин. Тогава вече управляващият Иван Костов ще им се сърди. Защо, г-н Костов? Тяхното поведение вие го моделирате сега по този начин! Казвал съм го, дори подчертано – честната и принципна борба трябва да се води от честни позиции, с почтени хора и чисти пари! И тук не може да има никакви извинения! Дори загубата на сражението! Само така няма да има начин да изпуснете победата във войната!

·                      Обсъждането на внесения от СДС втори вот на недоверие за тази година срещу правителството на Виденов се състоя на 11 юни. Същия ден 4-те профсъюза – КНСБ, КТ, АДС, НПС бяха организирали митинг в пространството около сградата на Парламента и скандираха “Избори” и “Единство”! Желязко Христов, засега само зам.председател на КНСБ се изцепи: “Без правителство можем, без държавата – не!”.
По време на дебатите вътре в залата Александър Йорданов (СДС) подиграваше Виденов, говорейки му на руски език – да го разбирал по-добре. Медиите, вместо на това да обърнат внимание, се опитаха по твърде тъп начин да преиначат нещата – Големият Ал проговорил на руски език. Боже, той колко по-големи прегрешения има…
- Велислава Дърева, “Дума”, 12 юни: “Вчера Александър Йорданов възсия в залата на парламента като една кремълска звезда. И вдруг господин Йорданов се преобрази в товарищ Саша. Мислите, които искаше да сподели, бяха тъй дълбоки и широки, че можеха да бъдат изразени само с помощта на великия руски език.”
- Петър Волгин в “Хоризонт преди всички”, 12 юни: “Доживяхме и това – в парламента да се говори на руски. Александър Балан щеше да се засрами!”

На 13 юни резултатите бяха 135 гласа за Виденов и 99 – против. От направените аритметики по вестниците чии са тези 135 гласа научаваме, че 8-те гласа на депутатите от БББ при всички разглеждани конфигурации са “вътре”. Спомням си - преди колко време? – Жорж Ганчев беше оставил Виденов “като едно самотно агънце”…

·                      Промените, които Жан Виденов направи в кабинета си – 24 часа преди вота (на 10 юни), обезмислейки го по този начин – обхващаха:
- смяна в министерството на земеделието - областният управител на Монтана Кръстьо Трендафилов пое поста на Светослав Шиваров; самият Шиваров стана свободен вицепремиер;
- министър на промишлеността – на мястото на Климент Вучев – стана Любомир Дачев; интересно, че досега г-н Дачев беше зам. министър, но в министерството на образованието;
- тракологът Иван Маразов замени министъра на културата Георги Костов;
- Комитетът по енергетика стана Министерство на енергетиката с шеф Румен Овчаров.
- Специално обръщам внимание, че Благовест Сендов отказа да разпореди пряко предаване по телевизията на дебатите по предложените промени. Притиснат от опозицията все пак, постави на гласуване предложението, което ПГ на БСП отхвърли със своите 121 гласа вкупом плюс още 4. Съветвам читателите си да запомнят този гьонсуратлък на днешните социалисти, когато утре те същите се разпискат нещо от рода на “бойкотират демокрацията”, “против прозрачността са”, “нарушават конституцията”, когато следващи управляващи предприемат същите действия!
- О, да не забравя – по време на тези дебати президентът Желев присъстваше в официалната ложа на балкона на пленарна зала. Отдавна не беше му се случвало.

·             Ако трябва да обобщавам мненията на проопозиционните медии, те са недоволни, че министърът на икономическото развитие Румен Гечев не бе сменен. Не коментират обаче откъде изникна новото име Иван Маразов и защо се наложи смяна на културния м-р Георги Костов, когото никой не критикуваше предварително.
- Видя ми се интересно мнението на един от старите земеделци, имам предвид правоверните – главният редактор на в.”Земя” Коста Андреев. Във вестника си той пише: “Много от сегашните беди, които ни сполетяха, можеха да бъдат спестени, ако правителството имаше нормални сетива за възприемане на околния свят, ако не съществуваше това студено високомерие към съветите на неговите добронамерени критици, ако кабинетът не беше се обградил с китайска стена от обществените нагласи в страната.”
- Един друг червен земеделец Драгомир Шопов пък се изказа, че „правителството има подкрепата на цял народ. Народът знае кой може – само демократичната левица. Само ДЛ е единствената гаранция, че България ще я има!”. Ама какви сговорчиви с комунистите земеделци! Да се чудиш защо след като им взеха аграрното министерство –  Шиваров, земеделецът, отстъпи на Трендафилов, комуниста!
- Отбелязвам мнението на социалния министър Минчо Коралски, цитирано в “Труд” от 13 юни: “Политическите прогнози не са в стила ми, но не виждам сериозни опасения за кабинета до края на мандата му.”
WOW! Защото Продев съобщава официално в “Дума”-та си, че депутатите са били привиквани един по един в партийната стая и питани за кого ще гласуват. Кулоарен шепот във вестниците съобщава, че Луканов и Кюранов са обещали да гласуват “за”, а Лилов не се явил – бил болен него ден. Което не попречило в деня на вота и тримата да бъдат “за”.
Партията винаги се е славила с военната си дисциплина.

·                      Ще завърша епопеята на вота с една статия на Богдан Стефанов в АНТИ от 21 юни 1996. Заради другата идея в нея.
“Мнозина днес са склонни да недоволстват от това, че вотът на недоверие към правителството, внесен от опозицията, не успя. Нека се замислим какво би станало, ако вотът бе успял. При подобна ситуация падна правителството на Луканов. И какво – замести го това на Попов. Коалиционно и в името на България. А всъщност оправда комунистите. Разми вината им и ги консолидира за оставане на власт в следващите години. Забравихме ли и правителството на Беров? Което също дойде в името и за спасението на България. А какво докара – безхаберие във всички области на живота. И възможност комунистите да спечелят убийствено последните парламентарни избори. Така щеше да стане и днес, ако паднеше Жан. Комунистите винаги са искали и искат коалиционно правителство И да управляват тайно и задкулисно. Е, този път – не! Нека ги оставим да изсърбат докрай това, което ни надробиха. Без остатък. Този път ще ги изтърпим, каквото и да ни струва това. Петдесет години сме ги чакали да се махнат. Та още няколко месеца ли?”
Ох!

·             На 29 май се проведе крос около НС под патронажа на Благовест Сендов. Този ден беше наречен от академика деветосептемврийски математик “Ден на предизвикателството” и доларът стана 200 лева!
Така и така съм подхванал математика принципен, да опиша една дребна друга случка. На 13 юни – един ден след вота срещу Виденов имаше парламентарен контрол, който включваше въпроси към земеделския министър Шиваров. (Който впрочем вече от два дни не е министър и би следвало - както ще правят социалистите след време - някой днес да ги попита защо залежават въпросите на опозицията при Председателя!) Сендов съобщи, че Шиваров е болен и не може да отговаря.  Александър Божков от СДС съобщи от трибуната, че Шиваров в момента е в Парламента, цъфтящ от здраве,  и попита кой лъже. Сендов отговори буквално следното: “Аз прочетох това, което ми е дадено от Министерски Съвет”.
Те вкупом съгрешиха и вкупом непотребни станаха…

·             На 5 юни 1996 депутатите вдигнаха ДДС от 18 на 22% - някъде между една четвърт и една трета увеличение. Задължителният праг за регистрация на фирмите по ДДС се повдига от 1,5 млн.лева годишен оборот на 7,5 милиона – три, три и половина пъти.

·             На 24 юни 1996 година БНБ пусна в обръщение банкнота от 5000 лева. От 1 юли 1996г. най-ниската пенсия в страната стана 2340 (от 1800 лв), максималната – 7020 (от 5400 лв.), минималната работна заплата се повиши от 3040 на 3952 лева.

·             На 28 юни вечерта видях по репортаж по телевизията от стачката на миньори от Перник срещу правителството. Един лозунг гласеше: “Много сме гладни! Искаме пари!”
Започнат ли да протестират профсъюзите чрез национални стачки очаквайте и други неприятности. Който си спомня събитията от късното лято на 1992 година, сигурно ще намери някоя и друга поразителна аналогия. В два часа сутринта на 8 юни 1996 семафорът на гара Бяла спрял международния влак Москва-София. Пет минути по-късно бързият влак от София за Силистра се появил на същия коловоз и се врязал отпред в спрялата композиция. Резултатът е 23-ма ранени. Машинистите се спасили, “защото, виждайки какво ще последва се изтеглили в задната част на локомотивите. В противен случай те са щели да станат на кайма, защото и двете машини са сериозно смачкани” – съобщение в “24 часа”. Както при катастрофата в Казичене и особено онази при Харманли преди 4 години, така и за тази катастрофа при Бяла, се забравиха бързо въпросите “Кой пусна погрешно семафора?” и “Кой е карал влака?”.
- Никой не попита лидера на независимата миньорска федерация “Миньор” Димитър Димов, който се закани, че миньорите му ще взривят жп линии и ще демонтират релсови участъци, по които се внасят въглища от чужбина (в.”Труд”, 27 юни 1996). Камо ли да му потърси отговорност като на терорист срещу държавата и гражданите й!
- Няма кой да попита редактора на вестник “Луд Труд” (от горната дата), който на първа страница от поверения му вестник е публикувал една гола надупена мацка, която казва: - “Боже… Та най-лесно се мами вложител!” И, дай боже, да държи и него отговорен за възпитанието на младото – най-вече – поколение!

·                      И накрая отново Тато. С напредването на възрастта започва да губи от чисто селската си хитрост. Или някой му е подшушнал, че може би идва неговия ред отново да управлява… Мислех го за по-умен.
В.”Труд”, 8 юни 1996: Обръщение на бившия държавен глава на България: “Скъпи съотечественици! В тези критични дни за българския народ се обръщам към вас: работници и селяни, интелектуалци и бизнесмени, военни и служители, защото не мога и нямам право да мълча. Не мога да гледам спокойно как нашата държава отива към разруха и гибел под натиска на външни и вътрешни сили. Голям брой наши сънародници, на първо място пенсионерите и безработните, са на прага на гладната смърт. Останалите трудови хора с мъка свързват двата края. Стотици хиляди млади хора емигрираха в чужбина. Раждаемостта спадна под равнището на смъртността. Българската нация върви към израждане и изчезване. Това шеметно сгромолясване продължава повече от шест години… Традиционните политически партии показаха, че не са в състояние да решат проблемите на България. Попаднали в ръцете на амбициозни, неопитни, а в редица случаи и нечистоплътни лидери, те се превърнаха в елитарни елементи за налагане на волята и интересите на малцина над исканията на болшинството от народа. Някои партии служат на външни сили. Спасението не може да дойде отвънка. Както винаги в решаващи моменти на българската история, нашият народ трябва да вземе съдбата си в свои ръце. Аз се обръщам към всички българи – мъже и жени, млади и стари, селяни и граждани, интелектуалци и учени, работници и бизнесмени. Трябва да спрем противопоставянето и да създадем всенародно обединение за спасение на отечеството. Трябва да търсим съдействие и подкрепа навсякъде по света, където можем да ги намерим. Друг път пред нас няма.”
“Да ни е честита Новата 198.. година, скъпи съотечественици!” – Шегувам се, читателю – “Да ни е честит 8 март!”