Вестник “Стандарт”, 24 април 1996: “Стигнах до печалния извод, че една партия с 110-годишна история като БСП, която е имала Георги Кирков, сега е стигнала дотам, че да се задоволява с Клара Маринова” е казал Иван Гранитски.“ И потвърдил сключена бартерна сделка за доставка на компютри за телевизията с внука на Гаврил Генов - Юлиан Генов (фирма “Прософт”) за 100 хиляди щатски долара - вестник “24 часа”.
(Тази роднинска връзка часовият информатор е пропуснал. Аз обаче не прощавам!)

  Изказването си пред “Стандарт” Гранитски е направил ден преди левите депутати да отхвърлят внесеният в парламента вот на недоверие за него. Разпределението на червените депутати при гласуването е било 66 гласа “за” оставане на Гранитски, 56 “против” и 4 недействителни гласа. Трима депутати от БСП не са участвали в гласуването поради отсъствие.
На ръба, нали? Но защо, обяснете ми, искат да свалят Гранитски след като заставката на “Плюс-минус” продължава да ни въздейства с червения плюс и синия минус.
В печата пише съвсем открито, че приятели на Гранитски са Андрей Луканов, Стефан Продев, Георги Първанов, Николай Камов, Юрий Борисов, Александър Лилов.
А когато интересите на партийци от такъв калибър се сблъскат с интересите на други партийци от същия калибър, може да се очаква всичко. Дори синята опозиция да внесе вот на недоверие в Парламента, синдикати да плашат с взривяване на жп линии, таксиметрови шофьори да блокират движението в градовете – четете по-нататък.
Тук да продължим с борбите в телевизията. Които впрочем са смешни, защото само глупак може да се надява, че като смени Гранитски с Токаджиев и ще ми обърне вота – вместо за Виденов съм щял да гласувам за Луканов.
Темата за борбите в БСП кой да стои на кранчето на държавата ще има много просто и радикално разрешение – двама се карат, брат им печели. Дотогава обаче има повече от половин година. Съмнявам се, че решението за отстраняването на боса с мафиотски прийоми и заменянето му с бос от друга фамилия, вече е изкристализирало. Всичко ще се решава в движение. Признавам си, че пиша това след много време.

·                      Синият вот за недоверие на Виденов (ще видим нататък) беше внесен на 4 юни, горе-долу месец и нещо след смелото изказване на Гранитски за Клара Маринова.

·                      На следващия ден, 5-ти юни 1996, късно вечерта парламентарната група на БСП е взела решение да се депозира искане за оставката на генералния на телевизията. Предложението според вестниците било на Красимир Премянов, но подкрепено от 65 червени депутати. Малко повече от половината на общия им брой. Сред противниците на свалянето на Гранитски най-интересни ми се сториха имената на Георги Първанов, Чавдар Кюранов и Николай Камов. Разбира се и това на Александър Маринов.
В самата пленарна зала изравнените сили естествено предизвикаха скандал. За свалянето трябваше да се обявят половината депутати  плюс един, а на таблото бяха изписани 118 гласували общо, от тях 114 срещу Гранитски. Тук председателят Сендов тресна звънеца и прекрати пленарното заседание поради липса на кворум, без да преброи поименно депутатите, както е записано в парламентарния правилник. “Аз си отчитам присъстващите по това, което сочи таблото. Който не гласува, за мен не присъства.”, казал академикът според “Труд”. Веднага след помощта Сендова, ПГ на левицата се събрала на 4-часово непредвидено заседание, където било прегласувано искането за оставка на Гранитски. С 69 “за”, 13 “против” и 12 “въздържали се”. Вестниците от другия ден излизат с големи заглавия “Блъскат Гранитски!”.
- Не мога да се сдържа да не покажа къде ДНЕС е един мой “любимец” – Иво Атанасов (“24 часа”, 6.06.1996): “Сега и аз съм убеден, че трябва да бъде сменен Гранитски. Надявах се, че след гласуването преди месец ще настъпят някакви промени в телевизията – да се отразява по-адекватно действителността. Знаем, че има складове, които пращят от олио, но това не се вижда по телевизията, а се показват празни рафтове. Знаем, че има бандити, които заплашват частни фурнаджии да не правят хляб, защото искат да дестабилизират правителството. Но оказа се, че няма храбри репортерки, които да снимат такива бандити, а храбростта им стига до там да снимат Любо Начев на маса.”
Понеже и аз съм за адекватно отразяване на действителността, ще продължа да следя този Иво Атанасов, доколко е адекватен в подобни ситуации, но за други политически сили – не неговата.
- Историята продължи, или завърши, с подаването на колективна доброволна оставка на цялото ръководство на телевизията: Гранитски, Токаджиев, Валери Запрянов, Стефан Савов, Тома Иванов, Живка Стоянова, Орлин Филев и Пенчо Ковачев. Мотиви: “При подобен неконструктивен подход към проблемите на телевизията не сме в състояние да изпълняваме служебните си задължения”.
Бря, къде отиде смелостта и независимостта Гранитна? Остана само тарикатщината му - веднага след оставката излязъл в отпуска.
Парламентът (ПГ на левицата) прие, че Гранитски сам си е подал оставката и предложи за временен шеф – до изборите – неговия заместник, изпълнителния директор Иван Токаджиев.

·                      След като отминаха дните за дебати и отхвърляне на вота на недоверие срещу правителството, в понеделника на 24 юни 1996-та, беше открита процедурата за подаване на документи за нов шеф на TV пред парламентарната медийна комисия. Общо кандидатите са 26 (после се чудим защо партиите ни били 300). От Иван Токаджиев, през Иван Гарелов – изборът на крилото на Виденов в БСП, Явор Цаков – фаворит на поддръжниците на Иван Гранитски, покрай преподавателката по журналистика Светлана Божилова, човекът на Пресгрупата Юрий Асланов, кинорежисьорите Людмил Стайков и Милен Гетов, директорът от Иван-Славково време Христо Цачев, писателят-земеделец Пелин Пелинов, легендарната новинарка Нери Терзиева – представителка на “Форум свободно слово”, та чак до вечната Амбър Хачо Бояджиев и световно неизвестната Янина Чилева.

Все още протестиращите журналисти от Радиото, които бяха уволнени през януари, се появят редовно в ефира на частното “Дарик” радио, където водят едночасово предаване, наречено “Защо”. Говори се, че програмното им време се плаща от фондация “Отворено общество”.
Тези журналисти основаха около средата на април сдружение “Форум свободно слово”. Нищо лошо дотук. НО – учредители на “свободното слово” станаха Чавдар Стефанов, Еми Барух, Лиляна Попова, Румяна Червенкова… Ами, че те до преди година не можеха да се гледат поради принципни партийни различия. Същото ще се случи и когато Костов вземе властта догодина.
Какво ги обединява сега? - освен идеята “Виденов да си ходи”! Къде е тук “Свободното слово”?
И още нещо – няма я и обективността в информирането на слушателите. Пример –
На 26 юни 1996 в сутрешното предаване “Хоризонт преди всички” имаше две кореспонденции от страната – една след друга. Първата беше от Хасково, интервю с кмета на града. “Цъфтим, строим, пишем програми за ускорено развитие, ще…” и други подобни. Както казват сърбите – као оазис. Втората – от Кърджали. Окръжният кореспондент Георги Талев говореше така: “най-после заседание на общинския съвет, разпределяне на местата между разединените управници, политически спектакъл, сметки и напразни обещания”. С една дума – апокалипсис. А дереджето на общините Хасково и Кърджали е едно и също приблизително. И хората му са на един хал. Но в Кърджали управлява Расим Муса, човекът на Доган. За протокола: редактор на радиопредаването беше Йони Тулешкова, водещ – Красимир Луканов.

Интересно ми е да следя извивките на творческата ни партийна интелигенция. Много е поучително. Освен това представлява вид ръководство за изучаване на хорската низост.

·             Вестник “Тримата глупаци”, 1 юни 1996: “Само един телевизор е с най-плоския екран в света – Самсунг. Само една телевизия е с най-плоската програма в света – Канал 1 и Ефир 2 на Гранитски.”  - без никакъв подпис!

- Или пък (пак там): “Един министър твърди, че зърнена криза няма и не е имало. Друг ги разправя, че престъпността е намаляла с нам колко си на сто. Трети те убеждава, че няма защо да си теглиш спестяванията от банката. Четвърти ти говори, че инфлацията намалявала. Пети… Шести… Стоиш и им гледаш цирка. И най-лошото е, че искат и да им ръкопляскаш!” – подписано е  “Трима от публиката”.
Дешифрирам (преписвам от редакционното каре на вестника): Доньо Донев, Манол Манов и Виктор Самуилов. Досрамяло ги е да се подпишат под мнението си! А бе, чучулиги батьови, както би казал шефът Ви: Като имаш позиция, имай и дупе да я отстояваш!
(Отбелязвам, че вестник “Тримата глупаци” е издание на пресгрупа “168 часа” и негов главен редактор е Доньо Донев!)

·             През май поетът Дамян Дамянов издаде свои епиграми и кратки стихотворения за песни, които е написал през последните три години. В тази връзка има негово интервю пред Ива Йолова за в.”Труд” (31 май 1996), което е озаглавено “За година и четири месеца моето правителство не направи нищо”. Интервюто е гарнирано с една снимка от която се вижда как Жан Виденов е подвил коляно, коленичейки пред Дамян, който седи на стол в някаква зала. От пояснението под снимката научаваме, че залата е №1 на НДК, а датата - 10 ноември 1995 година, т.е. преди Жан да е станал премиер.
От първа страница на същия “Труд” преписвам една от епиграмите Дамянови: “Искате пълна урна? Дайте ми пълна фурна!  Инак ще ви катурна.”

·             На 30 май 1996 писателят Стефан Цанев написа открито писмо до Жан Виденов: “Най-безпощадни към теб ще бъдат твоите хора – онези, които ти повериха властта, онези, чиято партия ти дискредитира, както никой досега; няма да ти простят и онези, които повярваха на измамните ти обещания, с чиято бедност ти се подигра, убивайки им последната илюзия за справедливост. Жан, иди си с мир!”

·             5 години от създаването на театър “Ла Страда” и възраждане на Клуба на художествено-творческата интелигенция била отбелязана с купон в сградата на театъра. Меценат на театъра е Пламен Тимев-Ганди, а първи председател на възродения интелигентен клуб отпреди 25 години е Иван Славков. На купона (според “Труд”-6 юни 1996) са присъствали артистите Ванча Дойчева, Ангел Георгиев, Анани Явашев, Руси Чанев, Мая Новоселска, политиците Любомир Коларов, Александър Томов, писателите Христо Калчев, Лъчезар Еленков, Петко Братинов, журналистите Явор Цаков, Иван Гарелов, певците Грета Ганчева и Георги Минчев. Според “24 часа” почерпката минала под девиза “Да го духа и тази криза”.

·             А танцьори от ансамбъл “Пирин” – Благоевград в знак на протест срещу управляващите “с песни под прозорците на кмета се изкъпаха в общинския шадраван” – “Труд”, 8.6.1996.
Ама какво им става на тия социалистически поддръжници? Когато половин България твърдеше, че “Времето е наше” през 1990-та, ансамбъл “Пирин” хвърляше хора и танци в чест на БСП. Сега управлява същата БСП, те й се гневят и се мокрят в градския фонтан… Както е тръгнало,очаквам “пиринци” да започнат да въртят гюбеци в чест на Доган. А може, ако им сменят валутата, да се научат и на рап…
Това е единия вид поведение – “Свирим на онзи, дето плаща повече и на ръка!” - Унизително!

Друг вид поведение е – “Днес пея в хора на девиците. Това, че вчера съм пял в мъжки хор, какво значение има, смених си пола, господа!” - Някак по-приемливо е, но съдържа същата степен морална нечистоплътност! Защото междувременно подир тебе, като хористи, са тръгнали много хора! Те как да станат девици?

·             Светлин Русев (например в “Труд” от 29.05.1996): “Каквото и да се каже, вече ще бъде само думи в сравнение с хаоса и безнадеждността, която постигнаха властолюбието, личните интереси, апаратните игри и некадърността. Времето на мъдри съвети, предпазливи препоръки и другарска критика е минало. Няма място място за повече илюзии. Няма Ваши и Наши, няма сини и червени, оранжеви и зелени – става дума за спасението на България. Какво още трябва да стане, за да се разбере, че Жан Виденов се е провалил напълно?”
Винаги е било така в Вашата партия, г-не – онова за “властолюбието, личните интереси, апаратните игри и некадърността”! Но докато тя беше непоклатимо на власт -50 години – не ви идваше на ума, че “няма място място за повече илюзии”. Сега се сетихте! Да бяхте 30-годишен, да кажем “сбъркало е момчето”, но вие приближавате 70-те. Впрочем никога не е късно човек да стане за резил! Имам предвид за резил пред потомците!

·             Дъщерята на генерал Недялков и Стела Авишай – герои от първата книга НИЕ – също набра смелост. Смелостта й - никак не се учудвам, все пак генът й е известен – е да се дислоцира овреме в групата, която ще изяде другата група от “общата борба”. Съществува, разбира се, риск от това по-ранно заемане на позиции, но той е минимален - времената не са девето септемврийски, но ползата… О, ползата, личната, ще се вижда, ще я показвам по вестници и радия години напред!
Виза Недялкова, в.”Труд” от 3 юни 1996: „До депутатите и ръководителите на БСП. Светлин Русев ви написа писмо. Никой не реагира. Става въпрос за правителството и ръководството на БСП. По-точно за махането на правителството и ръководството. Или вие се страхувате да не излезе, че сте в заговор? Че сте от хората на Луканов, от школата на Лилов? Че няма да ви включат в следващия парламент, ВПС или борд-управа? Последното е тревожно, но както сте я подкарали, вече не става дума за съвет, а за съд. Не искате ли да имате смекчаващи вината обстоятелства? Всичко, което се случва през последните месеци, няма нищо общо с реформата. Тя сега се задава. И ще бъде страшно, ако реформата я правят Жан Виденов, съветници, приятели, некадърници и мошеници. Как не се намери един от вас да каже пред всички… Хайде не пред всички – пред пленума. Хайде не пред пленума – пред изпълнителното бюро. Хайде не пред изпълнителното бюро – пред Жан Виденов.”

·             Млади хора студенти от Нов Български Университет (който се помещава в сградите от които семейството Авишай и неговите приятели задаваха партийната политика) обявиха щафетна гладна стачка срещу “режима на Виденов”. Подобаващо тям е разяснена движещата ги сила – “Упадъкът на едно общество започва тогава, когато човек се пита “Какво ли ще стане?”, вместо да запита “Какво мога аз да направя?”.” –“Демокрация”, 5 юни 1996.

Проблеми или не-проблеми на БСП, решете сами, създава и опозицията.

·             Във връзка с нарастването на престъпността в страната синята централа беше обявила, че ще внесе вот на недоверие в парламента. (Вторият за тази година след онзи вот за зърнената криза от януари). На 15 май съобщенията във вестниците бяха, че “СДС няма да внася вот на недоверие, тъй като БСП се консолидира, тя има мнозинство и е отговорна за управлението на страната. Сините обаче започват парламентарни и извънпарламентарни настъпателни действия за сваляне на правителството и за предизвикване на предсрочни парламентарни избори. Депутатите на СДС ще активират позициите чрез парламентарния контрол”. Вестниците пишат още, че “за спешен вот на недоверие са се обявили Васил Михайлов от Нова СДП, Евгений Михайлов, Едвин Сугарев и Павел Шопов”. Кой е бил против? – Ами, останалите.
След 15 дни опозицията все пак ще внесе вот на недоверие за Виденов. Понеже тази история е репетиция за декемврийско-януарския вот на недоверие, заслужава си да бъде по-подробно разправена. Затова ще я отделя в специална глава “Промени в правителството на Виденов”, но по-късно.

·             В НС на 14 май 1996г. Венцислав Димитров от Народен Съюз пак се сби. Този път с депутата от БСП Станимир Калчевски. Причината според г-н Димитров (в “Труд”): “Нарекох ги педерасти не в смисъл, че са хомосексуалисти, а като хора на които не може да се вярва. Като викат на стадиона, че еди-кой си е педераст, това не значи че е такъв, нали?”

·             На 17 май три неизвестни лица нахлули в апартамента на синия кмет на район “Младост” Живко Арнаудов и го набили. Допълнително потрошили покъщнината в жилището.

·             На 20 май вечерта от екрана на БНТ лидерът Жорж Ганчев оповести, че Жан Виденов остава без подкрепата на БББ и “вече ще бъде едно самотно агънце”.

·             Пак на 20 май на митинг в Джебел, възпоменателен за 7-та годишнина от мирните демонстрации срещу БКП, местен лидер на ДПС заяви официално пред множеството, че “разполагаме с информация за подготвен атентат срещу Ахмед Доган. Ще стане страшно, ако това се случи”. Депутатът от ДПС Ремзи Осман призова участниците в митинга да не се махат оттам, докато полицейският шеф на Кърджали, БСП поддръжник, не си отиде.
Разбира се! Изборите в Кърджали бяха касирани! Ето историята. Местните избори в район Кърджали през м.г. бяха спечелени от ДПС. БСП подаде жалба в окръжния съд, която в началото на февруари беше решена в нейна полза и заради извършени нарушения в изборния ден изборите бяха касирани. Общината в Кърджали остана без кмет и общински съветници. По този повод Доган се срещна със своя наставник президента Желев и от срещата с него, както обикновено, му пораснаха крила - Вестник Труд”, 8 февруари 1996: “Ако досега сме имали надежда, че парламентарното мнозинство и правителството биха могли да имат рационални решения в интерес на страната и демокрацията, то това вече го поставяме под въпрос. Във всички случаи ще предприемем твърд курс към БСП и парламентарното мнозинство."
Не му вярвам на този не-българин. Той не за сефте предприема „твърд курс към БСП”. И колкото пъти обещае, толкова пъти, след година време най-много, се оказва нейн съюзник. Горе-долу така мислят и тарикатите, които си познават стоката, защото и те са от същото тесто замесени:
- Капка Георгиева, в.”24 часа”, 9 февруари 1996: “Заплахата на Ахмед Доган да унищожи правителството на БСП, като използва всички парламентарни и извънпарламентарни форми на протест напомня на вица за пияния руснак. Той се хвалел, че в знак на протест редовно уринирал пред Кремъл, а като изтрезнял си признал, че го е правел през гащите.”
Ако тръгнем по Капкината логика, атентатът срещу Доган, който така и не се състоя, е само кьорфишек, колкото за сплашване. Кой вербовчик е луд да си убива шпионите за дребни изхвърляния в посока „аз съм шефа”. Има обаче и друга хипотеза. През април Върховният съд реши да остави без последствие жалбата на БСП за Кърджали и избраният за кмет Расим Муса от ДПС встъпи в правомощията си. Георги Първанов, който в момента е зам.-шеф на ВС на БСП коментира тази променена ситуация така (в.”Стандарт”, 27 април 1996): “Сигурен съм, че ДПС ще изиграе Желю Желев за президентските избори. Доган ще подкрепи в последния момент оставащия по-силен кандидат, за да върви с победителя. Опровергавам всички съждения за заиграване на БСП с Кърджали по повод президентските избори или с други цели. Нелепо звучат твърденията, че може да ни се хареса решението на Върховния съд. Нека сега Иван Костов да каже дали е доволен от съдебния развой на ситуацията в града.” Нека сега мислещият читател да си отговаря сам кой би плашил с атентат Доган един месец по-късно, през май.

·             На 9 май имаше далеч по-реално събитие от “евентуален атентат срещу Доган”. Филип Димитров претърпя катастрофа на магистрала “Тракия” малко преди Ихтиман. (Ихтиман ли? Защо ми звучи познато? Опасно място е за депутати с коли ихтиманския район.) Сега Филип Димитров получава там “леко пукване на дясната китка и повърхностни наранявания. По-сериозно е състоянието на съпругата му, която е със сътресение на мозъка.” (Но Филип Димитров не е Доган, не е и Иван Костов. Ох, как ми се иска да напиша, че пречи обаче и на двамата!)

·             А първият “син” кмет на столицата през онези еуфорични и носещи надежда години 1990-1991години, Александър Каракачанов е толкова безинтересно вече червен… Тръгнал да убеждава, че “само коалиционно правителство от СДС и БСП може да ни изкара от батака”. Добре де, ама статията му завършва другояче – “Ако има нещо абсурдно обаче, то са твърдоглавието и безотговорността на българския политически елит, който не желае да приеме единствения останал спасителен изход. Още повече, че такова правителство вече имаше – правителството на Димитър Попов (3.1.1991 – 3.11.1991). То бе единственото, при което процесите на прехода се развиваха благоприятно за страната.”
Действително комунистите ни имат все още за глупаци! А бе, милички – развързахте ни ръцете и душите, а се надявате да ни ги вържете отново. Че как ще стане това, бе батьовите, като и пари нямате да си платите гяволука?
- В “Труд”, естествено, който е публикувал  материалчето (на 6 юни 1996), е подсилил внушението Каракачаново, като е поставил една до друга две снимки от архива си - на Виденов и Филип Димитров. Отдолу редакторът е написал: “В предишния парламент Жан Виденов и Филип Димитров ходеха с еднакви сака.” Снимките са черно-бели, но дори и на тях се вижда, че саката на двамата са различни и на цвят, и на шарка на плата, и на модел. Е, и на двамата саката са с по два ръкава и са ги понесли разкопчани.