Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
13.12.2019 10:56 - НИЕ-211 Летните скандали на 1993 година
Автор: pitatlimedejzorata Категория: История   
Прочетен: 111 Коментари: 0 Гласове:
1



ЮЛИ – СЕПТЕМВРИ1993

 

СКАНДАЛИТЕ В НАШЕТО МИЛО ОТЕЧЕСТВО

 

След като на 27 юни 1993 година президентът обеща предсрочни избори за пролетта на 1994-та и Едвин Сугарев прекрати гладната си стачка, летните месеци и особено август бяха най-спокойните от четири години насам.
Обяснения различни.

Ето как изразява причините за ЕДНИТЕ Димитър Коруджиев на страниците на вестник ”Демокрация”от 10 август 1993 година. (В този ден се навършват точно 45 месеца от Десети ноември 1989. “45 месеца може би стигат”?)
“Ала какво ще правим с отчаяните? Какво ще стане с тях? Те виждат как малката сергийка се облага с безумен данък, а големият червен мафиот не плаща стотинка. Те виждат как всяка лъжа остава безнаказана и на всяко доказано обвинение не се обръща никакво внимание. Те не виждат в тази слаба власт никакъв стремеж, а и възможност да се погрижи за интересите на нацията. Какво ще стане с отчаяните? Въпрос на който в момента няма отговор, освен ако съдбата стори чудо и се погрижи за България. Единствено отчаяните страдат днес за нея. Само те мислят с морални категории, не хленчат прекалено заради битовите си проблеми, не са се втренчили в малкото или многото пари. Отчаяните, които извършиха промяната, са излишни вече и за президента, и за всички, които пофлиртуваха с тях, преди да се прислонят до Силата. Страната пак има нужда единствено от роби. Върнахме се там, откъдето потеглихме преди четири години. Съдбата на България ще е съдбата на отчаяните днес. Ако те се примирят или изчезнат, в нея няма да остане нищо. Има ли по-безнадеждна страна от оная, в която всички хора се интересуват само от личните си проблеми?”

ДРУГИТЕ - “с личните проблеми” - също са българи. И те са хора. За тях какво мога да направя аз? Ами, в спокойното време събирам на едно място по-скандално звучащите случки в живота ни през текущата година. Само че не мога да се надскоча. За мен скандал продължава да бъде не само някой да стане за смях или порицание. По-скандално е властта да толерира скандалджиите, за да развращава чрез тях своите поданици. Още по-скандално е народът да търпи такава власт, вместо да я изрита заедно с носителите й. Така че тези, които ще търсят в тази глава пикантни истории, да си намерят друга работа!

 

XT2_dia93-0709

 

 

ЛЕВСКИ И ДРУГИТЕ

 

На 19 февруари 1993г. се навършиха 120 години от обесването на Васил Левски. Пред паметника му в столицата на този ден се разиграха неприятно некрасиви сцени. Гражданството – всякакви хора, деца и възрастни, младежи, все българи - стояха на студа и чакаха търпеливо да започне тържествената част. Най-неочаквано обаче, когато полицията тръгна да прави коридор между хората към паметника за министър-председателя Беров и няколко министри от кабинета му, се разнесоха викове "оставка" и "долу БКП". Виковете и дюдюканията не спряха,  дори когато се изпълняваше националния химн.
Съвсем определено между викащите нямаше нито един привърженик на червените и на мравките в синьо. Викаха и негодуваха най-непримиримите привърженици на демокрацията. И те, още по-определено, не освиркваха Апостола, а Беров и министрите му. Мога напиша стотици пъти, че ако присъстваше и селския хитрец, чиито машинации подмениха вота от изборите през 1991, освиркванията щяха да бъдат безмилостни.
На този ден пред паметника на Васил Левски, сламеният човек и неговите подчинени си получиха заслуженото. Ще се съглася с онези, които ще кажат, че това не беше подходящия начин. Но когато Беров и Желев излизат само по телевизора да говорят на "избралия ги народ", къде другаде да ги освирка той, за да се разбере мнението му?
Скандалът обаче започна след това. Червените вестници и техните жълти помощници в един глас зареваха. Не за Беров, а за Левски, представете си! На Продев наглата демагогия.

Пак добре, че на тържествената заря по случай 3 март не ни натрапиха имената на терористи-партизани и техните синове и внуци в социалистическа България. Но когато организаторите останаха леви: чух имената на Кубрат, Аспарух, Крум, Борис I, Симеон Велики до... княз Александър Батемберг. Защо бе, Продеви, това ли е последният ни владетел? Ама и аз съм тръгнал да питам! Вместо да се радвам засега, защото ей го на - задава се новият 3-ти март, когато младият Жан ще приема парада.

Да цитираме не само духовната майка на лъжците, а и нейните подрастващи деца:
-
Младежкият опозиционен вестник "Декорация" от 2 март 1993 пише: "24 познати от 3 години боянски реститутки, платени криминалета и полуидиоти реваха "ууууу" на Левски, минутата мълчание и националния химн. Алкохолизираният продукт на Желевата криминална амнистия от 90-та бе топло подкрепен от събрания в пакет ЦК на СДС, начело с нездраво ухиления Ф.Д. Ще ни се извините за трите години седесариада, че и за едната година Фифилиада бе, хора?! Чак Гарелов умря от срам, да обърне Панорамата на външна политика. Там един босненски дипломат ни кандърдисваше да помогнем на изнасилените мюсюлманки. Ще дойдат да ни видят какви ги вършат у нас с българките по тъмно – по 900 и кусур на година без война и етническо прочистване. "Винаги съм ви мразил вас комунистите, но тия от Координационния на Седесе обесиха Левски за втори път, повече няма да гласувам за тях, ако ще Ленин да възкръсне!" - извика в слушалката на редакционния телефон анонимен бивш запалянко на Синята идея."
-
На 6 май 1993-та, на празника на българската армия (Гергьовден) главнокомандващият Жельо Желев се появи на площада. Обаче всички околни улици бяха отцепени за обикновените му избиратели. Достъп до паметника на незнайния войн осигуряваше само специален пропуск. Освирквания естествено нямаше.
- През следващата 1994 година общонародното честване на Левски се състоя на същото място, където и през 1993-та, и премина мирно и тихо. Липсваха президентът и министър-председателят. Различните партии и депутати най-почтително положиха своите венци и букети. И двата синода казаха своите молитви. И никой никого не освирка!
Заключение: Или народът за една година се е превъзпитал, или някои натрапници са разбрали, че нямат право да се перчат пред него. Вестник АНТИ от февруари 1994г. завършва статията си „Кой има право да застава на високо“ така: „Наближава 3 март. Пред организаторите на официалното тържество има две възможности – или да запечатат с полиция подстъпите към Гроба на незнайния войн или ... този, който не е за показване пред неподбрани хора, да гледа честването по телевизията.“

 

 

ПОГРЕБЕНИЕТО НА БОРИС ХРИСТОВ

 

На 28 юни 1993 в Рим на 79-годишна възраст почина Борис Христов. "Царят" на басите! Според последното му желание бе погребан на родна земя, в Софийските гробища.

Не зная за себе си дали мога да бъда толкова божествено добър, за да простя онези обиди и страдания, каквито преживя Маестрото от БЪЛГАРИЯ. Дори постмортум! Какво беше прегрешението му пред комунистическа България, та последните 40 години от певческата му кариера, най-зрелите, когато целият свят го аплодираше прав – да не го допуснат на родна сцена, да не позволят на родния му брат да се лекува в Рим при него, да му забранят да дойде в страната си, за да погребе родната си майка. Какво толкова е сторил на комунистите? Не зная. Най-вероятно нищо съществено, което да има отношение към свалянето на властта им. Но сто на сто си е позволил да покаже презрението си към хора като ТЯХ. Както го е правил всеки честен българин! И едва ли това би засегнало тези гьонсурати. Но Борис Христов беше велик – как така ТОЙ ще си позволява да не им се кланя! На ТЯХ?!

Нищожества от най-долните слоеве на нацията са те!

И въпреки това, И ВЪПРЕКИ ТОВА, в първия момент, когато нещо тръгна да се променя в България, Той основа със собствени пари цяла академия в Рим за млади български певчевски таланти (аналогията с една вила край морето на друг български "бас" - Николай Гяуров, е отвратителна). Защо, Маестро?

"Когато дойде за последен път в страната си, сложиха ковчега ти в един правоъгълен груб, сериен гробищен "пикап". По четири персони в маскировъчни облекла (не мога да се сетя за по-презрителни думи) от двете страни на пикапа затътриха нозете си под сърдито слънце на юли към Църквата. Лицата им издаваха грандиозно невежество за Загубата. Добре поне, че не носеха тъмни очила – така погребението ти не можеше да се сбърка с мафиотско." - написа в.АНТИ..И в последния ти път беше невъзможно да се приближи до теб човек, за да ти благодари с цвете поне. Било "забранено". В Църквата, където преди Твоето е имало само още две царски погребения: на Негово Величество Цар Борис III и на патриарх Кирил) влязоха само някой си президент Желев, премиер Беров и "депутати" от Йорданов до Луканов. А, и стотина тъпанари още с пистолети и в копринено лила – бодигардовете. Представителите на "онази политическа сила", която отрови Твоя и нашия живот!

Молим те, Маестро, забрави за това! Тези, които те обичахме, бяхме отвън. Отвън при старите ти приятели от „Гусла“. Отвън, където нямаше комунисти. Там камбаните и твоят глас се чуват най-добре, незамъглени от гъгнивите гласове на червените владици.

 

В последната седмица на октомври почина още една легенда за певчевска България – Елена Николай. Поклон, госпожо!

Това, че в същата седмица умря и Фредерико Фелини, съвсем не извинява нашите български медии. Които ми спомниха оня стар виц за консервата, дето човек не смее да си я отвори да не би и от там да се покаже Фелини. А за Елена Николай – нищичко.

След три месеца – през януари 1994, в София ще бъде основано музикално общество на името на Борис Христов. Негов председател ще стане все още малко известният Александър Божков. Ще бъде обещано, че с финансовата подкрепа на фонд "13 века България" близо до храма "Александър Невски" щяло да има паметник на Борис Христов. Скулптор щял да бъде Георги Чапкънов - дето направил скулптурен портрет и на Фредерико Фелини... Пак Фелини. Аман!

 

 

ГОЛФ С МИРИС НА КОРУПЦИЯ

 

През 1973 година висши държавни интереси (УБО строи резиденция на Тодор Живков) налагат отчуждаване имотите на няколко десетки семейства от град Банкя. Кой им е виновен като имат собственост на чист въздух!
20 години по-късно: Тодор падна, БКП стана БСП, УБО беше закрито, реституцията се прие, но не и на терена на бившата резиденция в Банкя.
На 13 октомври 1991
година гражданите на Банкя гласуват за СДС и за професор Александър Янчулев. Една година по-късно – на 11 ноември 1992, в присъствието на кмета на София проф.Александър Янчулев тържествено е открито игрището за голф върху невърнатата земя на банкянци. Построено е и "ваканционно селище" от красиви двуетажни къщи, деветнадесет от които са вече продадени за близо 70 млн. лева. Всичко това е построено от д-во "Софийски голф и кънтри клуб" ООД, учредено от Фондация "Масако Оя" и столичната община.
Ако ще попитате за земята на банкянци, отговарям веднага: С благословията на правителството на Димитър Попов (разпореждане на МС-13/5.7.1991) е дадено право на столичната община "за стопанисване и управление бившата резиденция и парк в гр.Банкя за срок от 70 години". Истинските собственици пият по една студена вода – и тя в Банкя е хубава.

Чия е идеята и кои държавни мъже са пряко замесени в тази история? Не мога да кажа, но мога да изредя кои от тях са били сред гостите при откриването на голф-игрището (според всички столични вестници):
Александър Каракачанов, бившият кмет на София, който е подписал първоначалния договор с г-жата Масако;
Александър Янчулев, сегашният кмет на София, чийто син Цончо Янчулев по това време е студент в САЩ, стипендиант на фондацията "Оя";
Димитър Попов, бившият премиер, издал онова разпореждане от юли 1991; от март 1992-ра юридически консултант на Фондация "Масако Оя";
Марин Пенков – бивш шеф на Националния поземлен съвет, член на управителния съвет на Фондацията "М.Оя";
Александър Томов – вицепремиер в правителството на Дим.Попов от онзи юли 1991, сега водач на най-модерната фракция в модерната лява.

През октомври 1993 г. е арестуван бившият съдружник на Масако Оя - маркиз Пиеро Жиларди. Поводът (вероятно?) е голф-игрището в Банкя. Обвиненията: измама и обсебване на чуждо имущество в особено големи размери. Адвокатка му е Даниела Доковска. По това време маркизът има 18-годишен син, женен е за поредната – известната ни гимнастичка Лили Игнатова, а попът, който ги е бракосъчетал, е онзи известен Неофит, дето се гласи за заместник на патриарха Максим. След 18-дневно задържане Жиларди е освободен срещу гаранция от 1,5 милиона лева (50000 долара). В началото на февруари 1994 година се появиха съобщения в неангажираните политически вестници, че "маркизът е напуснал страната на "златната Лили" само с един малък куфар и новичък международен паспорт". (Избраният цитат е от в."Експрес", 3-ти февруари 1994)

"46-годишният изпълнителен директор на фондация "Масако Оя" и управител на "Софийски голф и кънтри клуб" е починал от инфаркт на 4 март 1994г. в родния си град Лугано, Швейцария. Следствието срещу него е прекратено", съобщил градският прокурор Нестор Несторов.
Който не вярва, да проверява.
Официално до този момент нито един държавен орган не е оспорил правото на бившите, и настоящи по закона, собственици от Банкя и наследниците им върху техните 450 дка общо. Но и никой не направил нищо за възстановяване на собствеността им.

 

 

ПОСЕЩЕНИЕТО НА ЦАРИЦАТА-МАЙКА У НАС

 

След 47 години принудително изгнание в края на август 1993 година Н.В. царицата-майка Йоанна се върна да види отново България. Придружаваше я дъщеря й Нейно Височество княгиня Мария–Луиза. По време на посещението на царица Йоанна сърцето на мъжа й – цар Борис III, беше препогребано във възстановения гроб на Царя в Рилския манастир.

Ще дойдете ли пак? – попитали журналисти царицата-майка, а тя отговорила с въпрос: "Кой не иска да се върне у дома си?" И добавила – "Ако е рекъл Бог."
Интересува ли ви реакцията на тези, дето я изгониха, фалшифицирайки безсрамно вота на българите през септември 1946–та?  Ето я:

·           В."Дума" от 23.08.1993: "У наше село имаме двама каруцари. И двамата са адаши. Та затуй на единия му викаме каруцар Симеон Първи, а на другия – каруцар Симеон Втори."

Написалият тези мисли не се е подписал. Защо, след като е доказано, че комунистите нямат срам? Да не би главният редактор на вестника Стефан Продев да се надява след няколко години да се отмята от политиката, провеждана в Дума"?

·           "Дума" от 2 септември 1993г., подписал се Тодор Коруев: "Царица Йоана, още принцеса Джована Савойска Елизабета Антония Романа Мария (последният да затвори вратата) се поразходи из някогашното царство, отпи от елексира на джинджифиловата ракия и поседя на раздумка с частното лице д–р Желев. Камериерки и шофьори, работили за "паница леща", умилително през сълзи възкресяват спомените си за "най-човечния човек". Сега бе моментът да се зашлеви родоотстъпника Георги Димитров, от когото Н.В. бил по-българин, макар да не е потомък на Кубрат, Крум и Симеон. Покорно стадо е народът. Останалото е безпаметство или "гонене на Михаля". Затова "Боже, Царя на царете. Пази ни от Царя".

В дните, когато Коруев е определял кой е "по–българин", във вестниците отново се заговори за подновяване на делото срещу Тодор Ив.Славков за изнасилването, извършено от него и още "двама синове на класата". Проблемът на съда е в това, че на делото срещу сина на Иван Славков и Людмила Живкова не може да бъде даден ход, тъй като "малкият" Тошко е с неизвестен адрес в Швейцария и отказва да се върне в дома си. Човек просто не може да не направи аналогията за това кой е "по-българин", другарю Коруев. Ако си роден в България, а цял живот си я предавал на "великия СССР" – безспорно така правеше Г.Димитров и неговият най-добър ученик – дядо му на Тошко, ти потомък ли си на "Кубрат, Крум и Симеон"? Kак ли въпросните Тодор Коруевци биха нарекли децата си, ако България бе станала 16-та ССР, като се пишат по-българи от Цар Симеон?

Още две "коруевки–димитровчета" ще цитирам тук. Да не се забравят имената им.

·           Едната е известната Бойка Башлиева от "Думичката". Що гневни думи изписаха двамата със Стефан Продев за "мръсните кости" на убитите без съд и присъда от убийците-комунисти в зловещите нощи на техния изгрев! Сега редят следното: "Вместо християнско смирение, светска суетня и дандании съпроводи сърцето, за което съвсем не е сигурно дали е царското, до светата рилска обител. Васил Гоцев много се вживя в пасторската си роля и пропусна да се скара на гражданството, което на входа на черквата се блъскаше, като че ли вътре щяха да раздават изчезналото от борсата олио."  (Публикувано в "Дума" от 25 август 1993 година.)

·           Другата е една "пикла", наречена Янора Григорова. Думата, заградена в кавички, е употребена, за да подчертае, че тя е ходила в детска градина по времето на младежкия фестивал през 1968 година в София, но пък знае и раздава акъли за царското време. Ето какво е написала на 27 август 1993 във вестника на Продев: "От цялата тази глупотевина следва един–единствен въпрос: след като царедворци се вихрят, дори когато нямаме царство, какво ще бъде, ако го имаме."

Аз имам още два въпроса: Чия ли щерка или жена е тази Янора? И дали е по-българка от "камериерките, работили за паница леща"?

·           А ето и мнението на един "Безпартиен и Независим" (съжалявам, че в българския език няма двойни кавички) - Велко Вълканов. Бившият кандидат на социалистите за президент на България, "притеснен от посещението на царицата-майка", внесе в НС законопроект за вярност към републиката. (Виж в."Корона" от 17.09.1993) Най–сбито съдържанието му се свежда до: забрана (с наказания) да се говори за цар и монархия в България; Н.В.Цар Симеон II става гражданинът Симеон Борисов; майка му – Иванка Савоева, а на баща му Н.В. Цар Борис III, републипакът Велко великодушно запазва името.

·           И председателят на Отечествения съюз Гиньо Ганев (зетят на Кимон Георгиев) е против цар Борис III. При това се е подписал с пълната си титла, значи претендира да говори от името на организацията си (в."24 часа" от 27 август 1993).

·           От Америка, където я изпрати на специализация 10-то ноемврийската "демокрация", се върна Светослава Стаева (Тадаръкова). Защо пак са кавичките ще попитате? Ето защо:
Вечерта на 27 август 1993 гледах по телевизията документалния авторски филм на Светослава Стаева за цар Борис III. На следващия ден предстоеше панихидата в Рилския манастир. А къде гледаше камерата на кукувката (помните ли предаването за "атомната авария" в Козлодуй един месец след като СДС дойде на власт) Стаева? Към един шут, облякъл царска мантия на голо и с накриво поставена корона на главата – към церемонията по коронясването на циганския цар на Румъния.

·           От "висотата си" на президент на холдинг Тошо Тошев се изказва в "Труд" (29 август 1993): "Чрез републиканското ни радио вчера Симеон пак се нацупи на българския народ, който през 1946 година чрез референдум прекъсна царуването на присадената по нашите земи Кобургготска династия. Главният аргумент на тази сръдня е, че въпросният вот на народа станал под щиковете на Червената армия. Нелигитимна излиза според г-н Симеон и Великата френска революция, където референдумът монархия или република се гласува... на гилотината."

Мизерни същества. За една специализация в САЩ или за един луксозен апартамент като награда какви работи пишат...

 

В началото на декември 1993-та, с две и половина години закъснение, най-после Желев отиде на официално посещение в Израел. Придружават го съпругата му, външният министър Станислав Даскалов, министърът на правосъдието Корнажев, строителният министър Христо Тотев и зам. председателите на НС Школагерски и Ботушарова. Президентът носил една икона подарък от патриарха Максим за йерусалимския патриарх Диодорос, съобщават вестниците.
И за още нещо съобщават вестниците. На официалната вечеря, дадена в негова чест нашият президент е казал, че цар Борис III нямал заслуга за спасяването на българските евреи, защото не бил заявил като датския крал, че ще си сложи жълта звезда, ако нацистите преследват евреите в неговата страна. Нещо повече - според президента народът бил спасил българските евреи, въпреки монарха и правителството.

Че Желев се изприщва като чуе да се говори добро за българския цар, е известно. Но той е президент, държавен глава на една държава, а не на Шуменски окръг. И тази държава има в Израел процентно най-голямото българско лоби в света. Което пък чудесно знае какви са заслугите точно на цар Борис III, защото те са именно спасените. Да се говори пред тях така е истински скандално. Надявам се тези евреи от български произход да не отъждествяват президента Желев и придружаващите го лица с моята България.

През януари 1994 година се навършиха 100 години от рождението на цар Борис III. Прогресивната общественост отбеляза тази годишнина.




Гласувай:
1
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: pitatlimedejzorata
Категория: Регионални
Прочетен: 108610
Постинги: 386
Коментари: 126
Гласове: 577
Архив
Календар
«  Март, 2021  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031