КРАЯТ НА "СИНИЯ" ПЕРИОД

На 30 юни 1993г. вицепрезидентката на Републиката г-жа Блага Димитрова, избрана заедно с Желев със синята бюлетина, подаде оставка.
В писмото си до Конституционния Съд тя казва: “Гладната стачка на депутата Едвин Сугарев бе отчаян повик за морал. Само предсрочни парламентарни избори могат да възстановят нарушената стабилност и справедливост. Нямам никаква възможност да се противопоставя на застрашаващия демокрацията процес, тъй като съм напълно изолирана от президентската институция и лишена от достъпа до каквато и да било информация. Върху моите вързани ръце пада огромна отговорност за страната. Чрез тази моя оставка аз развързвам ръцете си, за да бъда свободен гражданин, а не безправен и неволен заложник на прикрити действия. Подготвя се диктатура у нас ‑ тревожен факт, към който Европа за жалост проявява недалновидност, характерна за нейното отношение към Балканите.”
Ще прескоча  реакциите на вестниците “Дума”, “24/168 часа”, “Стандарт”, “Експрес”, “Континент”, “Денят”, “Новинар”, “Земя”, “Тримата глупаци”, “Жарава”, “Пардон”...  Ще цитирам само Жельо, който според “Демокрация” от 9 юли 1993, бил казал пред русенския вестник “Утро” следното: “Оттук нататък сменяме президентската система ‑ от американска с вицепрезидент минаваме към френската ‑ само с президент.”

(Избори естествено не са необходими, за да се извърши такава смяна. Това е Демокрацията в Желев вариант. На това го е учил неговия учител Добрин Спасов.)

На 7 юли президентът, вече без спънки от страна на разни "вицета" (часови израз), се доидентифицира така: "БСП се държи коректно и подкрепя демократичните институции. На практика... СДС стана партия с екстремистки тенденции, с елементи на неофашизъм, монархизъм и реваншизъм. СДС не може да управлява страната - той показа това на практика." (в едно много известно интервю, дадено на кореспондента на "Нюзуик" Андрю Нагорски)

·                      Синята ПГ спори дали да излезе от Парламента и да предизвика така предсрочни избори, но поиска вот на недоверие за "необосновани действия на правителството във връзка с преговорите за външния дълг, които увреждат националните интереси". За тази витиевата формула (цитирам) "претендира г-ца Вержиния Велчева, икономисти съзират редакторската ръка на Иван Костов".
СДС загуби този вот със 147:81, но парламентът оцеля през юли и депутатите спокойно доживяха лятната си ваканция.

·                      Беров ремонтира кабинета си, което означава поне още сто дни преди да се допуснат каквито и да било критики. На мястото на починалия правосъден министър Михаил Вълчев застана Петър Корнажев.
Веднага си пролича:
- НС гласува чл.357 а/. от НК, който гласи така: "Който разгласи сведения или разпространи документи или други информационни носители на сведения, свързани с дейността на службите за сигурност и полицията по привличане на щатни и извънщатни секретни сътрудници, както и с дейността на тези сътрудници, се наказва с лишаване от свобода до три години". (Оригиналната Корнажева мечта от пролетта на 1991 година гласи: "Всеки, който пише или плещи, без да е член на комисията по досиетата или представител на държавен орган, ще бъде даван под съд" – пресконференция на БСДП от онова време.)
- На 30 юли вечерта в новините по "Канал 1" на българската телевизия председателят на Народното събрание Александър Йорданов отчете работата на парламента като "добра". След два дни във в."Демокрация" Елиезер Алфандари обвини в."Ранно утро", че целял разбиването на СДС с публикации, обрисуващи политици от СДС по начин, който съвпада със съображенията с които Сугаревата "Екогласност" поиска оставката на "един Александър Йорданов например".
През целия август не се случи нищо особено вече – хората се бяха уморили и, което е по-важно, обезверили в убежденията на своите водачи.

·                      НС започна своята работа нормално през септември. В пренията по изменения в Указ 56, имало ли е насилствено турцизиране в Западните Родопи, по доклада на Комисията за смъртта на Свилен Капсъзов и Красимир Чернев и др.подобни, ПГ на СДС взе толкова активно участие, че помнещия човек за събитията от юни-юли просто се стъписва. В НС се върна и Едвин Сугарев.
Моите мисли ще илюстрирам с един дълъг цитат именно от в."Ранно утро" (8 септември 1993, Радостина Минчева). Пак повтарям – какво е виновен някой, който казва истина, която не е добра.
"В понеделник на свое заседание ПГ на СДС потвърди взетото от НКС становище СДС да не участва в никакво правителство в рамките на този парламент. СДС може да се върне на власт само след нови избори. Всичко това би било чудесно, ако СДС се беше опитал сериозно да направи нещо за предизвикването на предсрочни избори. Напротив, през изминалото лято по открит и безсрамен начин политици на СДС, оглавявани от Стефан Савов, плъзнаха из Града на протеста, за да убеждават хората да се разотиват и че те самите трябва да се върнат в парламента. Действията им бяха толкова безсрамни и открито съглашателски, колкото и тези на Желевата кохорта от 1990г, когато обикаляше и внушаваше същото в Града на истината. В контекста на тези реалности в СДС последната им позиция е демагогска и улесняваща БСП, защото с действията си ръководството на СДС демонстрира, че не прави нищо за предизвикването на нови избори, а напротив. Построяването и съществуването на Града на протеста бе подпомагано само докато хората се умориха от митинги и изразходваха отрицателните си емоции, след което настоятелно бяха призовани да си заминат по домовете. Вземайки последното решение, СДС трябва да пристъпи към систематични действия за предизвикане на избори. В противен случай съюзът декларира, че не желае да управлява и реформира страната, а само да води жалко съществуване на псевдоопозиция, която се легитимира лъжедемократично и по същество неокомунистическо управление."

·                      В началото на есента Негово Величество Цар Симеон II е дал интервю за мадридския вестник "АВС". Препечатано е в "Българска корона" от 17 септември 1993г. Не е назован поводът за интервюто, но съдейки от датата вероятно и Царят е бил разочарован от безсмислието на случващото се в България. Важни са думите на Царя: "Аз съм много търпелив, издържливостта ми е голяма, но си позволявам да кажа, че наивността не е мой порок. Да стоя така с някакви илюзии или наивни очаквания, подклаждани от един или друг с аргументи като "сега не е моментът, но един ден той ще дойде", е нещо, което не съм склонен да допусна. Струва ми се, че през тези 50 години съм изпълнил и преизпълнил дълга си, поради което и аз имам свободата да избирам и не виждам защо трябва да бъда непрекъснато под напрежение, като че ли в действителност аз управлявам страната, но вън от нея, за да могат останалите да правят каквото си щат, знаейки, че съм тук. Не! Аз нямам призвание да бъда резервна гума. И тъй като историческите права са заложени в мен, никой да не си прави илюзии, че може да разиграва комедии или да търси вероятни заместници измежду синовете ми – както те, така и аз знаем отлично, че ако реша да приключа с този въпрос, ще имам достатъчно основания и право на това."
Завършвам края на "синята" еуфория с една случка от 17 ноември 1993 год. На тази дата във водите на Черно море изчезна българска яхта с двучленен екипаж, баща и син. Нарича се "Елпида-3". (Асоциацията с името не е случайна. И не ми харесва.) Във вестниците нашироко се писа за обстоятелствата по изчезването, че бащата бил известен с изобретенията си в областта на лазерната техника и квантовата механика, за виденията на екстрасенси къде са корабокрушенците, които така и не бяха намерени. Но само "Демокрация" съобщи, че просто случайност е попречила на Едвин Сугарев да бъде трети на яхтата в този ден. Загиналите били негови близки приятели.

"ДРАМАТА НА СДС ЩЕ ЗАВЪРШИ КАТО ТРАГЕДИЯ"

Това написа в."Ранно утро" в началото на август 1993.
През есента на 1993 година в коалицията СДС действия имаше, но те в никакъв случай не бяха систематични в необходимата посока: предизвикването на предсрочни парламентарни избори.
На свое заседание от 7 септември 1993 година НКС на СДС промени отчасти статута на коалицията. Бяха приети следните текстове:
- председателят,зам.председателят и неговите заместници, както и главният секретар, не могат да бъдат едновременно членове на МС и на ръководството на НС;
- членове на ръководствата на областни КС не могат да бъдат едновременно и народни представители, членове на МС, кметове, председатели на общински съвети, областни управители и служители в НКС на СДС.
Тези решения ще важат само на изборите през 1994 година. После ще бъдат тихомълком "забравени". А сегашната им поява тълкувам като единственият начин да се изпъди Александър Йорданов от "Раковски"134 (именно изпъди, защото той от друго не разбира). Със специално решение НКС на СДС потвърди, че Ал. Йорданов трябва да продължи да ръководи Народното събрание.
При откриването на новата сесия на Парламента президентът заяви официално в "Панорама", че разчита в НС да се възстанови старото парламентарно мнозинство  (т.е. "мравченото" СДС и ДПС на Доган).

(Много ми хареса една гатанка в "Демокрация" от 11.9.1993 "Депутати от управляващата партия решават, че не са съгласни с политиката на председателя й и едновременно министър–председател на страната. Напускат парламентарната й група. Управляващите губят мнозинството си. Премиерът подава оставка и иска от президента предсрочно избори. Без да се колебае, президентът на републиката насрочва изборите. Никой дори не помисля да преструктурира политическото пространство. Познайте къде става това.
Верният отговор е Гърция, а не България.")

Как е в България? Труд"-ът на Тошо Тошев: "Кабинет на СДС гласи президентът. На Филип Димитров трябва да му се измисли още по–привлекателен пост."

Какъв буламач от твърдения. Аргументи никакви, факти – също. Само за употреба да се разбърка тинята по дъното: главната задача на "синдикалния" ежедневник. Да не се вижда как едрите работодатели му гълтат малките спестявания на ония, "чиито интереси винаги е отстоявал вестникът ни" (из редакционна статия на "Труд" от пролетта на 1991 година).

Oтговорът на Филип Димитров: "Не приемам никакви условия. Спомнете си есента на 1992 година."
Но напъните социалистико-либерални продължават.

·                      Заговори се за разцепление в "БЗНС НП в СДС". Георги Петров заплака, че от НКС искат да разцепят организацията му. Този Гошо ни има съвсем за луди. На своя пресконференция от 29.09.93 каза, че “неговите сини земеделци участвали в законодателството, а зелените земеделци на Мозер уреждали чествания, митинги, палаткови лагери и хунвейбински акции” ("Отечествен вестник"). След 10 дни на друга пресконференция ни съобщи "новината на седмицата" по неговите думи: " БЗНС НП в СДС и преди бил за обединяване с Мозер, но негативните настроения идели повече от другата страна".

·                      Н.Слатински в "Неделя 150" при Мико Петров: "Коалицията СДС трябва да се отвори към хората и да престане да натрапва на обществото апокалиптично видения за агенти и провокатори. Хората трябва да изпитват доверие и симпатия към лицата, които представляват съюза."

·                      Милан Дренчев в интервю за "Новинар", 27 септември 1993: "Всичко ерозира, но СДС най–много. Той губи почва. Няма как да го подкрепим, макар че сме едни от създателите му. На "Раковски"134 всеки иска около себе си да няма други хора. СДС-то го съсипаха интригите, боричканията за власт."

·           В НКС на СДС замразиха членството на партия "Либерален конгрес" с 10 гласа "за", 2 "против" (Нова СДП и ДГИ) и един "въздържал се" ("Екогласност"). Мотивите преписвам от в."Демокрация": "абсурдните и недоказуеми твърдения на Янко Янков (партия Либерален конгрес), че председателят на Демократическата партия Стефан Савов имал агентурно минало".
(Подчертаното е от мен. За Стефан Савов и "неговата" ДП по-нататък, в дните на приближаващите избори"94.)

·           Замразена бе и партия Нова СДП (заради изявленията на говорителя й Иван Ценов). Гласовете са били 9 "за" и 5 "въздържали се". (Обаче РДП на Ал.Йорданов, Неделчев, Елка Константинова остана в СДС.)

·           Навършиха се две години от изборите през октомври 1991. По този случай СДС организира митинг–концерт на площад "Ал.Невски". Посещението беше слабо и вяло.

Ето моето обяснение за това. Хората не са отчаяни от демокрацията и СДС, както ни внушават издържащите се от парите на Партията. Те не вярват на лидерите си в сегашното СДС и не искат да ги бъркат с тях. Ето и Панайот Денев на 1-ва стр. на “Демокрация" от 9.10 1993 съобщава за митинга и веднага под него в точно толкова голямо каре пише, че руснаците разполагали с ядрено устройство, което се управлявало само и можело да изтрие света от лицето на Земята, дори ако цялата руска столица бъде срината. Демек, треперете, врагове. Глупав слуга! Но и заради това хората не ходят вече по митингите, чакат такива да се изметат.

·           Редакторът на "Демокрация" Панайот Денев също ще се върне по реда си, откъдето го извадиха. Но ще чакаме още година. Сега Денев списва  големия син вестник по деневски:
- през август 1993 – на първа страница информация за това къде летува внучката на Тато – Евгения; какво прави Иван Славков през свободното си време; как е Джуров...
- на 1 септември 1993 за "това, което прави един сексолог в леглото" – реклама с текст и снимка върху четвърт страница;
- през октомври 1993 на цяла страница реклама за сектата "Family Radio", тъкмо във времето, когато БСП твърдеше, че сектите са вкарани в страната от правителството на Ф.Д.

·           Примери такива много. А за гражданските комитети на СДС например, нищо. За ХАП на Глушков също. За проблемите в монархическите организации, за всекидневната порция надежда, която обикновения човек търси в своя вестник – кадесари ги яли.

·           Тиражът на в."Демокрация" в началото на 1993-та беше 66000. През 1994 година ще бъде 50000, за да спадне до 30000 през 1996. Обърнете внимание: в началото на 1997-ма СДС ще дойде отново на власт. На вълните на масовото народно доверие, както ще пише по вестниците. Но тиражът на "Демокрация" ще продължи да спада – 29000, 28000... Не зная дали още си спомняте – през пролетта на 1990 година имаше дори един гневен митинг на който "сините" искаха от управляващите комунисти тогава минималното - поне да отпуснат 70000-хиляден тираж на "нашия вестник".
Освободеното медийно пространство ще заемат "Трудовете" и "Часовете" – от 84000 ("24 часа") и 56000 ("Дневен Труд") в началото на 1993 година, те ще стигнат 250000, 280000, 300000 тираж през 1997 година. (Данните са от периодичния печат за съответните години.)
Онзи известен журналист Чавдар Кръстев ще се упражнява върху нервите ни по следния начин: "Българската десница тепърва има да се формира и нейни естествени лидери съвсем няма да са психотерапевти, преводачи на Че или байганьоподобни литературоведи, а личности от мащаба примерно на Андрей Луканов". (в."Континент", 10 август 1993)

(Пореден връх на комунистическата наглост: да се поставят в един кюп Филип Димитров, Стефан Савов и Александър Йорданов, а знака за "по-голямо" да сочи към създателите на мафията в България. И цялата тази мръсотия да ни се натрапва като "българска десница")

·           Резултати от кметските избори в Несебър през октомври 1993 год.:  гласували общо 43,86% от избирателите (86% на миналите избори); за кандидата на СДС – протеже на Михаил Неделчев: 17% (60% по-рано); за БСП – 25% (35%). Избраният кмет е земеделец: 48% от гласувалите (м.г. 15%).