ДОЛАРЪТ И СТАРТА НА МАСОВАТА ПРИВАТИЗАЦИЯ

Цялото "дърво" на лявата променена партия - от корените до връхчетата на най-младите му клончета - винаги се е стремяло към "слънцето": България трябва да поддържа тесни политически и икономически връзки именно с Русия на СССР. Още в 1993-та зададох въпроса си: Какво означава "тесни връзки" между 2 страни, чиито национални валути се различават така: 40 лева за долар и 1600 рубли за същия този долар? И съм написал своя отговор: "Ами, като за начало 800 лева на долар!"
Сега погледнете Приложение 1 на този том. Други отговори на моя въпрос?
Доларът "хвръква" днес, тези месеци, тази година, но съдбата на нещастния български лев се знаеше още когато българите влагаха живота си в пирамидата на "старите живковци" преди десетилетия; и когато отпреди няколко години "новите лукановци" започнаха да изнасят през "нощите" имуществото й от офисите, а списъчните им дисиденти насочваха през "деня" народния гняв в безопасна посока.
Мислех да отделя напъните на нашите социалисти от старото време от усилията на откровената комунистическа мафия и от тези на "дисидентите", които днес се сетиха, че България не отивала на добре, но се е оказва,че е възможно толкова, колкото навремето можеха да се разделят работите на "трите отряда на революцията - работници, селяни и интелигенция" по реализацията й. Затова ще ги представя общо - тук и до края на книгата.

След обявения официално старт на масовата приватизация през ноември 1995 година и започналата през януари 1996-та продажба на първите бонови книжки, през февруари над 300 хиляди българи вече са похарчили по 500 лева за по една такава. Краят на разрешената продажба на бонови книжки е обявен за 8 април 1996. Тогава бонови книжки ще имат 2 милиона и 700 хиляди българи (42,85% от имащите право), което е под минималните очаквания на Центъра за масова приватизация – 3,5 млн. От м. май щеше да започне търгуването с боновете.
Една закупена бонова книжка, според замисъла на организаторите, дава 25000 бона (лева?) с които притежателят й може да участва в покупката на акции от произволно държавно предприятие. Участието на гражданина може да бъде индивидуално или групово - с други граждани, обединили боновете си в едно. "Обединението" представлява частна организация (фирма?), наречена "приватизационен фонд", който от името на своите вложители управлява общо парите им.
(“Кавичките са, защото още през 1987-1988 години Тодор Живков беше издигнал крилатия призив "Държавата – собственик,  гражданите - стопани!". През годините 1993-1994 се появи приватизационният проект "Беров". Според същината му държавата оставаше собственик, а на всеки гражданин щеще да се дава за 30-годишния му трудов стаж в нейна полза, "например по 5 купона от по 1000 лева всеки. Срещу тях той получаваше 5 идеални части от крава за която трябва да се грижи като стопанин. И вълкът сит, и агнето цяло! За западния свят всеки българин - собственик! За Партията - всичко нейно!" - Цитирам собствени думи от първия том на НИЕ.
Продължавам с цитат от втория том на НИЕ.  „През юли 1993г. в."Пари" публикува т.нар. приватизационен проект "Карабашев". Ако проектът тръгне да се чете с настройката, че Валентин Карабашев е от синдикалното лоби на КТ "Подкрепа" и едновременно с това е член на АСП, може да се открие  една програмирана опасност: сливане на проектите "Беров" и "Карабашев" в крайната цел - мафиотизирана приватизация. Възможният алгоритъм е следния: Минава "Беров" и раздава купоните. Те са с такава малка стойност спрямо стойността на фабриката, която искам да купя, че в смисъла за който са раздадени, не вършат, ама никаква работа. При това положение най-доброто разрешение, което може да ми се предложи, е да ги продам някому по цената, означена отгоре им, и с получените пари да живея по-спокойно няколко месеца. Хората на "Карабашев" организират покупката на купоните на парче. Понеже става дума за малко пари, никой няма да пита "чисти" ли са те. Когато един "Карабашев" събере куфар купони, той отива и купува онази фабрика, дето си я бях харесал и аз. Заедно с мене, разбира се, понеже аз работя в тази фабрика и вече съм продал "купоните си"." )
Разбира се, че не съм видял това написано някъде черно на бяло, а съм стигнал до този извод, четейки и съпоставяйки. Спомняте ли си, че при първите демократични избори през лятото на 1990г. новата БСП имаше две икономически платформи? Наред с пребоядисаната стара социалистическа "Сполука за България, сигурност за дома, бъдеще без анархия" ни се предлагаше и "Новата икономическа политика на БСП" на "експерти на БСП". Ще обърна вниманието ви, че тогава имената на тези експерти не бяха назовани. Е, ще дойде времето, когато ще се досетим сами за тях.

Сега официалната версия, записана според вестниците - "Дума" например от 26.02.1996 - в закона (?) за масовата приватизация: (Въпросителните в скоби са, защото имам много въпроси към този "закон", първият от които е какво ще стане с него през мандата на следващото 38-мо НС…)
За учредяването на ПФ (приватизационен фонд) е необходим минимален капитал от 70 милиона лева от които 60 милиона в бонови книжки. Оттук следва извода, че притежателите на бонови книжки ще имат мнозинство в общото събрание на фонда. (Ами, ако Фондът има капитал 140 милиона, колко трябва да са от бонови книжки?) Решенията на Фонда къде да бъдат вложени парите на боновите акционери, не се взема от общото събрание, а от мениджърски екип. Този екип от експерти ще има обективна преценка за обектите. (Ами, ако я няма и вземе, че сбърка, ще връща ли милионите? А ако откаже да върне тези милиони?) Към тези професионалисти се изисква доверие и личностна ориентация от страна на акционерите. Надеждни и печеливши, с най-малко рискове сред множеството фондове ще бъдат предимно онези, зад които стоят като учредители солидни банки. (Де ги през тази година?), платежоспособни  сдружения и фирми и стопански организации. (Чии са тези платежоспособни и т.н. сдружения и фирми?) В срок до 5 години ПФ нямат право да изкупуват акциите на своите вложители. Те нямат право да изплащат дивиденти без решение на общото събрание на ПФ. Оттук следва (?), че ПФ не могат да се превърнат в "пирамиди".

·             Ето още едно обяснение - по-"народно" изразено. Автор е Чавдар Найденов (вече имах възможността да напиша, чий брат е), вестникът - "Дума", датата - 12.02.1996:
"Говори се например, че чрез масовата приватизация държавата иска да се отърве от губещи предприятия. Което просто не е вярно. Според една анкета на агенция "Сова-5", направена сред директори на подлежащите на масова приватизация предприятия, 86% от тях заявяват, че ще вложат боновете си в собствените си предприятия. А кой може да е по-компетентен от тях? Някои хора пък се опасяват, че в случай на фалит акционерите ще поемат дълговете на предприятията. Но това е невъзможно. Първо, защото качествата на подбраните предприятия са такива, че вероятността някое от тях да фалира е малка. Второ, понеже по закон дълговете на предприятията не могат да бъдат прехвърляни върху акционерите. По-точно дори предприятието да фалира, имуществото му се разпродава, с получените средства се изплащат дълговете му, а с остатъка, доколкото е възможно, се възстановяват средствата на вложителите. Т.е. най-многото, което вложителите рискуват, е таксата за участие - 500 лева. Най-сетне съществува и страх, че ако човек даде боновете на фонд, той може да се окаже "пирамида". И това е невъзможно. Първо, защото пирамидата е собственост на организаторите си и вложителите й нямат никакви права. А фондът е собственост на акционерите и те са в правото си да изискват информация за дейността му и да я контролират. Второ, защото… " и т.н.
Нататък: "Шансът да се спечели никак не е малък. Във всеки случай по-реален, отколкото при тотото. В тотото почти всеки губи и печалбата отива в държавата. В боновата приватизация почти всеки печели и печалбата отива у населението. Само в един случай човек може да загуби със сигурност. Ако не участва…"
Статията завършва с думите "А ако имате други опасения и въпроси, пишете ни." Една по-сетнешна статия на същия Найденов на същата тема е гарнирана с успокояваща графика на Светослав Янакиев - небето тъмно е раздирано от дъжд и мълнии, но една бонова книжка, разпъната като палатка, пази сухи двамата български граждани - мъж и жена.

·             На 3 февруари 1996г. радио "Хоризонт" (предаването "Браво на вас") беше посветено на 5-годишнината от изричането на култовата фраза "За бога, братя, не купувайте!".
Ето какво казаха някои:
- Елена Поптодорова: "Купувайте бонови книжки!";
- Муравей Радев: "Не си плащайте дължимите данъци!";
- Ангел Димов: "Масовата приватизация е защита интересите на широките народни маси.";
- Нора Ананиева "Търпение, нищо не става с магическа пръчка";
- Димитър Попов: "Да работим мъжки. Трябва ни коалиционно правителство на широка парламентарна основа.".
Е, към октомври 1996г. (при курс на долара 225 лева) в България бяха създадени общо 84 ПФ, от които 17 с набран капитал по-голям от 1 милиард лева  и още 11 с капитал над 10 милиона лева, които обединиха боновите книжки на близо 3 милиона граждани (и един господ знае колко още мръсни пари). Според гореизказалите се, грамадната част от "гражданите рискуваха минимално, загубвайки само по 500 лева", но с милионите, набрани от тях, една малка част ВИДНИ АКЦИОНЕРИ си купиха стотици държавни предприятия:
- Онези предпритрия, които бяха печеливши, ТЕЗИ последните остригаха до голо и заедно с губещите предприятия разграбиха до тухла. За това явление няма да пиша. Трудно се доказва! А и съдът е купен - все пак пари мно-о-го.
- Онези от ТЕЗИ, на които не им се занимаваше с покупко-разпродажба на предприятия, оставиха парите от боновете на гражданите в "надеждните банки", за една година смъкнаха лева около 15 пъти спрямо долара и фалираха банките заедно с парите - и от боновете, и от спестяванията на гражданите. За това ще пиша веднага, защото има оставени писмени следи - само да допиша един предварителен послеслов:
Който ял - ял! Който не е ял, ами да е ял! Дойде нова власт с девиза "повече любов, по-малко омраза"!

На 20 февруари 1996 година, значи само седмица след бодрите и много компетентни съвети на найденовци, осъмнахме с големи заглавия по първите страници на вестниците: "Доларът мина 76 лева, пазарът е в паника!" На 24 февруари заглавията станаха: "Банките в колапс, хората - в паника!"
Ще кажете, че се заяждам, пишейки "найденовци". О-о, спокойно! И "тошевци" и "московци" са същите (В."Труд", 24 февруари 1996):  „Три са начините за създаване на банка у нас. Първият способ е регистриране на финансова институция с приоритетно държавно участие. После банката отпуска вътрешен кредит на частните си акционери, те пък гласуват вдигане на капитала и с взетите от трезора пари увеличават дела си. Това става за сметка на държавата, която заради бедност се отказва да закупи своя пай от новите акции. Крайният резултат е така наречената скрита приватизация. Вторият способ е съвсем елементарен. Тегли се кредит от банка - като правило държавна. Заемните пари оформят капитала на новата частна банка и се взима тапията за лиценз. Частният трезор събира депозитите на населението и фирмите, като с тях отпуска първия кредит на собственика си. Той пък с него погасява дълга си към държавната банка, с чиито пари е станал банкер. Ако реши да го направи. Има и трети способ - с модификации. Събирате се компания приятели и ДСК ви отпуска на всеки кредит като на гражданин. Обаче заемите са по 50 млн. лева. Събирате парите и правите банка. Другият вариант е да теглите кредити за фирмите си и да не ги върнете. Естествено залогът са "стоки на път", които се губят или пък дружествата фалират. Изгребаните от тях средства се завъртат през две-три финансови операции (може и в чужбина) и после се връщат като капитал на новата банка.
Цялата тази "теория" е синтезирана от практиката на прехода ни. Основополагащ нейн камък е протокол 19 от 28.08.1989г. на Министерския съвет. Той съдържа "Концепция за приватизация на държавните банки със 100 процента държавно участие". Според друго решение от 25.10.1989г, новоучредените банки имат право да продават 80% от капитала си. Само за 14 месеца след идването на демокрацията са продадени акции от трезорите на различни лица за 243 млн.лева в старите пари. Следователно, за да станеш сегашен банкерски Остап Бендер, трябвало е да бъдеш предвиден като такъв още навремето в онази схема."
Подчертаното е от мен! Питате ли защо?
Факти САМО за лицето Тошо Тошев, САМО от моите книги!
По късното живково време, от което той цитира протоколи на МС (които ги нямаше публикувани във вестниците!), той става Втори: заместник главен редактор на вестник "Труд". Веднага след първия ден на демокрацията Главният на вестника пада и Т.Т. от Втори става Първи. Бих казал: класическият способ да станеш редактор на независим вестник… След време от "14 месеца" той вече е рупорната част от "компанията" приятели "остапбендеровци". После - след 3-4 години оттук нататък (1996 година) - "дружествата ще фалират, средствата им ще се завъртят през две-три операции, после ще се върнат като"… - имам предвид някои от "приятелите". През 1999-2000г. Т.Т. ще си построи къща като палат. Що не? Демокрацията го позволява, пък и Той е бил предвиден още навремето в онази схема!
Макар, че истинската Демокрация, според мен, предполага тези, които я "посират" - казано не съвсем изискано, и меко! - да си изпират първо насраните гащи, и когато спрат да миришат, тогава да им се разрешава да дават обществен акъл.
В цитата за "начините да си направиш банка" беше спомената ДСК. Ето нейните истории:
Веднага след Новата 1996-та медиите се разшумяха за "скандал в ДСК". Управителят на БНБ Тодор Вълчев (който ще бъде сменен с нов - Любомир Филипов само след 20 дни) бил казал, че през последната седмица на 1995, касата - чийто управител е Бистра Димитрова (човекът на Мултигруп), била отпуснала 4 млрд.лева под формата на кредити на 3 банки. Разбира се, имената и собствениците на 3-те банки Вълчев не казва - "банкова тайна". "Висш служител на касата", според вестниците (например "24 часа", 5 януари 1996), отрекъл това. ДСК била отпуснала 7 милиарда лева на търговски банки, но:
- първо, тези 7 милиарда, са били отпуснати преди 14 декември 1995,  а не в последната седмица на годината;
- и второ, това е станало по указание на централната банка на самия Тодор Вълчев (Тук има уточнение, че по това указание са отпуснати само 64,3% от парите, а не цялата сума. Останалите пари са дадени по искане на Министерството на земеделието за осигуряване на фуражния баланс на страната.)
Споменах, че Бистра Димитрова е човек на Мултигруп. Направил съм го, тълкувайки нейни думи в интервю за “Континент”: “Аз никога не съм участвала в “Мултигруп”, никога не съм получавала пари оттам, освен заплатата си.” Ако съм ви разбрал погрешно, извинявайте, г-жо Димитрова.
А иначе според в.”Капитал” от 19 юли 1995г. сте родена в Белоградчик. (Спомене ли се Белоградчик, се сещам за Александър Лилов и Димитър Попов. Както Пловдив свързвам с Петър Стоянов, Пазарджик – със Стоян Ганев, Арлин Антонов и Екатерина Михайлова, Банско – с Георги Пирински, а Кюстендил, Дупница и Петрич – с мутрите.) Първата ви спомената работа е в РК на БКП като машинописка. После технически секретар в ЦК на ДКМС. Завършила сте задочно счетоводна специалност във ВИИ “Карл Маркс”. По някакви причини се прехвърляте да работите в Гоце Делчев и гара Пирин – завеждащ библиотека, а от 1987-ма сте изтеглена и ставате зам. главен директор “Жилищно кредитиране” в РДСК. Последната ви работа преди шеф на ДСК е главен експерт за 3 месеца в ОББ.
На 24 януари 1996г. след бурен парламентарен скандал досегашният подуправител на БНБ Любомир Филипов измести своя началник Тодор Вълчев и зае шефското място. Причината (според мен): трансформацията на парите навлиза в нов етап! И Схемата е позната - Вторият става Първи, за да се препере Нещото. В такъв план разглеждам реакциите в Парламента (там, защото председателят на БНБ се избира от депутатите):
- "Благой Димитров (ПГ на БСП) пита официално защо братът на Любомир Филипов, Емил Филипов е депутат от БСП." Значително по-лесно би било да попита колегата си Емил Филипов неофициално, например, докато си пият кафето в парламентарната стая на групата.
- "Муравей Радев и Александър Божков (СДС) искат отчет от Тодор Вълчев защо не е издал досега лиценз за столична общинска банка." Филипов ще си вземе бележка и след приемливо време "банката на Софиянски" ще получи лиценз.
- Филип Димитров (СДС) търси от Тодор Вълчев "отговори на своите конкретни въпроси за състоянието на банковата система като цяло, припомняйки рисковите операции за спасяване на затънали държавни и частни банки".
- Йордан Соколов (СДС) пита за същото, но "съвсем конкретно: за поведението на БНБ към банката на Йосифов - Първа частна."
- "Венцислав Димитров (Народен съюз) заявява, че Тодор Вълчев си отива под политически натиск", скромно не коментирайки своя личен натиск за неговото назначаване през 1990-та.
- Към тезите на цитираните (в."Демокрация", 25 януари 1996) добавям и мое наблюдение - другият ходатай за Вълчев при назначаването му - Иван Костов, сега не взема отношение. Той не е от приказливите.
- Последен цитат - в.”168 часа” от 3 юни 1996 г. в рубриката си “Строители на съвременна България” е написал: “Тодор Вълчев не е за Берн, а за “Развигор”.