ХЛЯБЪТ

За пореден път (след скандала от лятото на 1993г.) за нова зърнена криза се заговори в края на лятото на 1995-та. От стоковите борси тогава съобщиха, че преминалото през тях зърно е десетократно по-малко от миналата 1994 година. Цената на брашното през 1995-та е повишена 200 на сто (при реална инфлация за годината не повече от сто процента).
Защо точно зърнена криза, а не например маслена, петролна, дори духовна – казва ли ти някой… Може би защото “хлябът” пасва най-добре на психологията на българина. “Никой не е по-голям от хляба”, нали? Дори и правителството! А на това правителство отдавна му търсят колая. Далеко не само неговите политически противници, а най-вече неговите създатели. Заради големите пари, естествено.

И понеже новата зърнена криза записаха на сметката на фаворита на Виденов – групировката “Орион”, да разправя нейната история според вестниците.
Писаната й история започва на 25 юни 1990 (само две седмици след онези “демократични” избори), когато се основава дружествена фирма на граждани “Орион комерс”. Срещу уставен капитал от 10000 лева тя става еднолична собственост на Румен Мирчев Спасов (син на началника на лагерите в България след 1944г. Мирчо Спасов). През пролетта на 1991г. съпругата на Румен Спасов Веска Тихомирова Меджидиева основава колективна фирма на граждани “Темпорари”. Питате за обекта им на дейност ли – “собствено производство и пласмент на животинска продукция и селскостопански произведения, бартерни, реекспортни, обвързани, обменни, консигнационни, комисионни, оказионни сделки, антиквариат”. Следващият член на новата икономическа групировка е “Бетелхайзе комерс” ООД, наречена на най-ярката звезда от съзвездието “Орион”. В нея съдружници на Румен Спасов са Лъчезар Мирчев Спасов (негов брат) и все още неизвестният по това време Красимир Василев Райдовски (сега при Виденов началник на пресцентъра на Министерския Съвет). Много скоро към тази четворка се присъединява Николайчо Иванов Тихомиров, който заедно с Веска Тихомирова основават още 4-5 еднолични фирми с предмет на дейност износ на зърно. (За определен период от време при Виденов Николайчо Тихомиров притежава 49% от капитала на издателството “Дума-прес”, което издава вестник “Дума”.)  Към звездната империя е привлечен и банкерът Янко Янев (председател на Банка за земеделски кредит тогава, а през 1996-та вече следствен по едно дело, за което след малко). Неговият дял в империята е представен от дъщеря му Даня Янкова Янева-Константинова. През септември 1994 (две седмици след падането на Беров от власт) Веска и Николайчо, заедно с 5-ма италианци основават “Ригел комерс” ООД, наречена така на втората по яркост звезда от “Орион”, а чисто българската част от това дружество е с име “Рила компания” ООД. Междувременно империята се разраства – основани са “Колонел” със собственик Ангел Василев (за него повече в края на книгата при убийството на Луканов), “Имиекс” ООД със собственик Тошко Борисов, “Хатиса” ООД – Красимир Райдовски и Никола Карагьозов, “Саиф” ООД със съдружници Румен Спасов, Красимир Райдовски, Николайчо Кривошиев, Даня Янева и Михаил Данов. Последният става изпълнителен директор на “Дума-прес”, а когато борбата на Стефан Продев срещу орионското присъствие във вестника завършва с успех, Михаил Данов ще оглави БТК. Заедно с “приятеля си Любчо” (Любомир Коларов), който е председател на Комитета по пощи и съобщения, тези оринци ще се заплетат в аферата “Булфон” след малко време.
Банката за земеделски кредит (БЗК) отпуска на ЕТ “Веска Тихомирова” кредит от 770 хиляди долара, с които последната купува онова прословуто село Георги Дамяново барабар с машините и сградата на ТКЗС-то, краварниците, оборите, цеха за консервиране с хладилниците, рибарниците и хранилищата за плодове… Кредитът  от БЗК за “Имиекс” ООД е 350 хиляди щатски долари, за “Ригел комерс” – 600 хиляди, за “Рила компания” – 1,2 милиона долади. За “Колонел” кредитът достига 5,6 милиона, също долари. По официални данни в края на 1994-та раздадените кредити са за близо 13,5 милиарда лева, докато собственият капитал на БЗК е малко над 2,17 милиарда. И фирмите около "Орион" са получили само около 10 милиона долари от тези, докато фирмите около Атанас Тилев - тип "Дару" - са получили 1,162 милиарда лева, "Агропромстрой" ОД на Борислав Славчев и съпругата му - 1,206 милиарда, фирмите около Лазар Анев - 404 милиона, "Булгарлизинг" - 470 милиона…"
В самия край на месец февруари 1996г. основните частни акционери на БЗК "Витоша" - това са Атанас Тилев, "Дару груп", ЗПАД "Витоша", "Агропромстрой", "Евроенержи" - ще преотстъпят безвъзмездно дяловете си на БНБ. Държавата България ще се опита да съди Янко Янев, Борислав Славчев и доста други, Атанас Тилев ще избяга от България, за да не го убият, но това са истории за по-нататък.
Да завърша с последното разрастване на групировката. През февруари 1995 година се появява “банката на Златимир Орсов” – Земеделска и промишлена банка, създадена за кредитиране на новите “орсови” ТКЗС-та.  Веска Меджидиева става председател на управителния й съвет, а Михаил Данов оглавява надзорния съвет. 10 на сто от тази банка е притежние на ДЗИ.
За да стане още по-ясно защо “от всички фракции на БСП надигат глас срещу кабинета” (цитат на ”Стандарт” от декември 1995), ще ви предам фактите около износа на зърно така, както ги вижда Едвин Сугарев в своята статия “Кой изнесе хляба на България” (в.”Демокрация”, 15 януари 1996):
“Да започнем с “Бетелхайзе комерс”. Фирмата е изнесла 27 708 тона зърно през 1995 на обща обявена стойност 200 875 588 лева за Мароко, Гърция, Малта, Тунис и Израел. Друга основна фирма на групировката, “Ригел комерс”, също е действала със замах. Изнесла е 9999 т. пшеница за Израел на стойност 63 185 370 лв. Незнайно какви количества са изнесени от “Орион” чрез фантомни,подставени или държавни фирми. Виденов обаче си е позволил да облажи групировката си само с полагащия й се според нейните мащаби кокал. Иска или не, той е трябвало да раздаде пая и на другите червени мастодонти, макар съзнавайки, че зад техния гръб стоят неговите партийни опоненти. И тук на първо място трябва да споменем уж недолюбваната от премиера “Мултигруп”. Начело на мултиразбойниците стои “Балкан агро” АД, регистрирана във Варна. Чрез нея “Мултигруп” е сколасала да изнесе цели 48 000 тона зърно за Швейцария и Тунис. Паралелно “Мултиагрекс” АД е изнесла 9600 тона за Великобритания, “Тера комерс лимитед” ООД – 1000 тона за Египет. ”Мултигруп” впрочем отстъпва пред износа на една друга група фирми, контролирани също от кадри на бившата Държавна Сигурност – тези около Добруджанската търговска банка, свързана с боса на “Дару груп” и БЗК “Витоша” – Атанас Тилев. Само една от тях – ЕООД “Добруджа – ДТБ” е изнесла за Алжир и Ливан цели 58 826т. зърно. Ако частните групировки могат да гонят своя интерес, без да се замислят за изхранването на българските граждани, то как да си обясним подобно поведение, когато става дума за държавни предприятия? Кой е отговорен примерно за това, че точно фирмата, която е трябвало да осигури зърнения баланс, вместо това е изнасяла зърно? Звучи невероятно, но е факт: “Житомел” ООД е продала през годината над 20 000 т хлебно зърно в Куба и Мароко. Ще обясни ли някой що за фирма е примерно тази “Интеримпекс”,  изнесла цели 80 254 т зърно с обща стойност над 882 833 хил.лв.? Или какво търсят сред големите износители фирми като “Електро-експорт” ЕООД или “Роял Ойл” ЕООД, които никога не са имали нещо общо със зърнения бизнес? Чия фирма е „Балко интернешънъл” ООД, изнесла 61 170 т? Кой е този едноличен търговец Бисер Иванов, изнесъл 66 863 т.?”
Събрах от вестниците през януари 1996-та критиките на лидери и известни хора от различните фракции на БСП. Предам ви ги в точни цитати:

·             Владимир Топенчаров, член на ИБ на Висшия съвет на БСП –  „Лошото за партията не е групировката “Орион”, а шумът, който се вдига около нея. Много е сложно при това състояние на още неоформен държавен и частен капитал партията да определи отношенията си с икономическите субекти.”

·             Златимир Орсов, БСП: “Няма друг вариант, освен да се опираме на информацията, дадена от държавните структури. Което значи, че  вътре в страната има достатъчно жито за прехрана. Друг въпрос е, че го няма на пазара. Ако наистина в страната има достатъчно жито, а то не се търгува на пазара, това не е чак толкова важно. Такава групировка “Орион” няма. Тя е измислена.”

·             Ангел Димов от БСП – “Зърнен проблем съществува и в САЩ, но у нас той е особено изострен. Отговорността трябва да се персонифицира и това ще го реши Висшият съвет на БСП и ПГДЛ на съвместен пленум.”

·             Николай Камов, БСП – “Не е коректно проблемът да се поставя от тези, които биха извлекли политически дивиденти, без да имат правото или пък отговорността за това. Не може да се иска оставка на министър от човек, който няма никаква отговорност за избиране на това правителство. В този смисъл не може, който и да било, с изключение на легитимните институции, да търсят отговорност.”

·             Минчо Минчев, лидер на “Марксистка платформа” - “Жан Виденов получава последни акорди на доверие. Крайно време е да разберем кой как си върши работата.”

·             Чавдар Кюранов, лидер на Обединението за социална демокрация” – “Правителството трябва да бъде арбитър по отношение на групировките, а не днес да подкрепя тази, утре онази и да се опитва да играе между тях. В края на краищата може да се окаже, че те си играят с него.”

·            Димитър Йончев, ОСД – “Лявата част от политическото пространство е абсолютно непрозрачна. От БСП в момента е останала една черупка, тя стои, здрава е, търкаля се като костенурка, но какво има вътре не се знае."

·             Добромир Задгорски, ОКЗНИ – “Приказките, че хлябът ще струва 30 и 50 лева са демагогия. Премиерът не носи отговорност. В условията на пазарна икономика той не може да контролира какво и как изкупуват частните фирми.”

·             Борис Колев от ПК “Екогласност” – “Проблем със зърното ще има и аз прогнозирам, че догодина той ще бъде още по-тежък. С връщането на земята все по-малко хора ще бъдат мотивирани да отглеждат зърнени култури, а държавата ще владее все по-малко зърнени потоци.”

·             Минчо Коралски, министър на труда и социалните грижи – “Проблем със зърното има по цял свят, но само в България някои смятат, че от това могат да се извлекат дивиденти. Аз съм далеч от мисълта, че колегите ми се намират в такава степен на вина, която да води до оставки. Но не бива да забравяме, че сме демократична държава.”

·             Нешка Робева – “Така стоят нещата, скъпи другарю Жан. Катастрофата, пред която не без ваше участие сме изправени, не е илюзия. По-точно вие като надежда се оказахте илюзия. Апаратните ви игри са толкова прозрачни, колкото обидни и позорни.”

·             Специално отбелязвам, че не намерих нито ред, никъде, написан по повод на настоящата (1995-1996) зърнена криза от главното критикуващо лице на предишната (1992-1993) зърнена криза. Петър Марков щеше да разстрелва Филип Димитров, ама на Жан Виденов не е смее гък да каже! Същото се отнася и за Райчо Райков! Такива “демократи” са ненужни на нова България!

·             Има и – ще си спестя думата – хора, вредни за нова България! Васил Цонев, в.”Дума” от 8 декември 1995: “Трябва да започне война. Война за оцеляване на българите. А при война се обявява военно положение. Не може при реколта от три милиона и половина зърно в мелниците да няма нищо. Разбойници изнесоха зърното, слънчогледа. Затова трябва да се обяви военно положение. И война срещу разбойниците. Та каква ще бъде работата на военното положение. Да се назначат държавни комисари по зърното. Нито един грам зърно да не бъде изнесено, преди да се осигури за година и половина нужното за изхранване на българина,който не е избягал в чужбина,а си седи и гласува за българи с надеждата, че ще го нахранят.  Ком-сари по прибиране на реколтата. Нито едно зърно, нито един плод да не остане по ниви и градини. Комисари по засяването. Нито един декар да не остане незасят. Комисари по цените на лекарствата. Комисари по движението и паркирането на колите по улиците. Комисари по износа. Заловен да изнася заплодени овце майки или едър рогат добитък – веднага затвор и огромна глоба. Комисар по изкуване на тютюна и производството на цигари. Комисар по гроздето и винопроизводството. Пред очите ни разбойници ни плюят в лицата и ни тровят с фалшив алкохол. И по телевизията ги дават, и на “Раковски” 134 го канят цар Киро. Комисар по рушветите. Хванат държавен чиновник за рушвет – публичен процес и осъденият да бъде оставен за оплюване от гражданите на централните улици.
Послепис.  Когато социалистът Алиенде спечели изборите в Чили, едрите собственици на автобуси и камиони обявиха локаут. И страната беше парализирана. Това даде рамо на Пиночет, който извърши кървав фашистки преврат. Сега едрите прекупвачи на жито го скриха с цел да предизвикат правителствена криза. И да смъкнат червените от власт. Е, нема да стане! Правителството веднага да обяви десетдневен срок за предаване на скритото жито на държавата. След този срок укритото жито да бъде конфискувано и спекулантите в затвора. На работа!”
Ох-х! Нерешим проблем има демокрацията с наглеците!

Веднага след Нова година опозицията (СДС) внесе вот на недоверие срещу правителството на Виденов заради зърнената криза. Дебатите (на 9-ти януари) протекоха вяло и предизвестено. Най-атрактивен беше депутатът от СДС Иван Сунгарски, който остави един бял хляб на парламентарната трибуна като спомен за Виденовото време. После Сендов му го върна, подмяташе се този самун известно време, докато Петко Илиев от Народния Съюз го целуна демонстративно и квесторите го изнесоха - хляба, а не депутата-земеделец.
Гласуването на вота беше на следващия ден - 10 януари. 130 депутати (при 125 от БСП и коалиция) не приеха искането на опозицията. За оставката на правителството гласуваха 105-ма. След още един ден - на 11 януари - вицепремиерът и министър на търговията Кирил Цочев подаде оставка. Това според някои беше косвено признание, че е имало  незаконен износ на зърно. (Кирил Цочев беше назначен за министър още през лятото на 1994-та, по Берово време преди Виденов да поеме властта, и през цялото това време беше известен като човек на Луканов. След две седмици мястото на Цочев зае друг известен партиец - Атанас Папаризов.) На 12 януари подаде оставка и министърът на земеделието Васил Чичибаба. Съвсем естествено. (Чичибаба беше, припомням, зам.председател на селскостопанската академия по тоталитарно време и член на червения БЗНС "Александър Стамболийски".) Новият министър на земеделието се казва Светослав Шиваров. И той има тоталитарно минало. Настояще негово изказване след поемане на поста (в."24 часа", 20.01. 1996): "Такова нещо - зърнена криза - няма. Няма никакъв провал в политиката на кабинета в сферата на земеделието."
Сигурно е така. И часовите вестници, същински Шиваровци, отразяват "истината, такава каквато е!".

·             Показвам съпоставени таблично същностите на две публикации в часовите близнаци "Труд" и "24 часа" с разлика от 5 (словом пет) дни. По-ранната е във в."24 часа" от 7.02.1996г. - телефонно допитване до 567 столичани, проведено от BBSS Gallup по поръка на самия вестник - и представлява спомените, които са останали в гражданите към тази днешна дата за българските правителства след 10 ноември. Втората - по-късната, от 12.02.1996 - е на вестник "Труд" и показва текущото одобрение към същите правителства, които гражданите са им засвидетелствали на 6-я месец от управлението на всяко.
(За тази “трудова” публикация твърдя, че такова текущо сравнение е некоректно, защото, когато гражданите са се изказали на половината година от управлението на Дим. Попов, още не са знаели какво ги чака на половината година на Беров, примерно. Освен това резултатите са на различни социологически агенции, всяка от които работи по различна методика и е приближена на различна политическа сила. Но "Труд"-а на Тошев знае защо го прави така!)

·            В края на тази "вотова" седмица (13 февруари 1996) Иван Гарелов събра в "Панорама" цяло съзвездие от политици, преки участници в дебата в НС.
- Чичибаба си направи самокритика: "Политиката в българското земеделие трябва да се провежда от министър, който се ползва с по-голямо доверие от страна на ПГ на Демократичната левица."
- Георги Първанов (от ПГДЛ) също се разкритикува от името на цялата партия БСП: "Промени трябва да има, но те не бива да са самоцелни.Те може да станат след дискусия по цялостната политика на кабинета за последната година. Не става дума за нов кабинет, а за освежаване на досегашния. Позатворихме се и не успяхме да разширим подкрепата за правителството."
- Луканов и Виденов се определиха твърдо на различни позиции
Луканов: "Има доста съмнителни кадрови решения в правителството. Страшното е не да се правят промени, а да се закъснее с тях".
Виденов: "Не виждам необходимост от принципна промяна или рязък завой в политиката. АД "Дума прес" може да е имало икономически отношения с това, което "Дума" нарича "Орион". Но правителството не е имало и няма да има такива. Считам идеологемата за червените бабички, които воюват с червените мобифони,за дълбоко архаична и невярна"
- От опозицията ще цитирам само Петър Стоянов, който в момента е зам.председател на СДС, защото изказването му е знаково: "Да е внушава мисълта, че искането вотове на недоверие на правителството е безсмислено, защото има едно устойчиво мнозинство, значи да се подлагат на съмнение инструментите на парламентарната демокрация. Въпреки че не успя, вотът на недоверие ще има изключително сериозен политически ефект и той ще се усети оттук нататък." 
Действително!

·             В петъчния парламентарен контрол (26 януари) председателят на СДС Иван Костов постави въпроса дали лицата Румен Спасов, Павел Тренев и Димитър Димитров са превеждали пари на БСП, на самия Виденов или на членове на Изпълнителното бюро. Понеже тази нова история ще се точи, развива и допълва години напред, ще я разкажа подробно в следващия раздел.

·             След седмица главният прокурор Татарчев се срещна с президента Желев и изведнъж стана ясно, че Главна прокуратура е образувала няколко дела срещу конкретни лица, свързани с групировката "Орион". Кои точно, Татарчев отказа да назове, позовавайки се на следствената тайна. Но пък уточни, че "групировката "Орион" не е приятелски, а бандитски кръг".
На 5 февруари 1996г. се самоуби депутатът от БСП Тодор Тодоров. Ще напиша само онези факти, които са еднакви за всички вестници. Хипотези няма да излагам. Трагедията няма нужда от разчепкване.
Тодор Тодоров е икономист, доцент във Икономическия университет във Варна, на 48 години. Прострелял се е в главата с пистолет в родната си къща в едно добруджанско село, където живеят жена му и трите им деца. Председател е на Комисията по земеделие в НС. Два дни преди самоубийството си е бил на извънредна конференция на БСП във Варна, посветена на проблемите със зърното в този регион. Подготвял е доклад на тази тема, който е трябвало да представи пред Изпълнителното бюро на БСП в София. Впрочем, дъщеря му е отивала да го подсети, че закъснява за самолета за София, когато го е намерила прострелян.

ХЛЯБЪТ ?

Връщам се на питането на Иван Костов към Жан Виденов за финансирането на партията БСП с пари на групировката "Орион". Тук ще се появят имена от бъдещето, най-известното от които е на израелския бизнесмен Майкъл Чорни.
"Механизмът на измамата", според израза на редактора на в."Демокрация":
"Димитър Димитров-Шашмата издействал 3 млн.долара заем за Централна кооперативна банка (ЦКБ) от Майкъл Чорни. Компютърна повреда осуетява превода от Русия, затова руският мафиотски бос праща парите от Швейцария. Повредата в електрониката обаче е отстранена и от Русия пристигат още 3 милиона в зелено. Парите идват от фирмата "Блонди". Шашмата прибира и тях - Павел Тренев получава част от "сбърканите пари" на мафиота Чорни и ги влага по сметка в Първа Частна банка по набирателния влог на банката на Орсов и БСП - БЗПБ (Българска земеделска и промишлена банка). Ударът е насочен срещу Централната кооперативна банка (ЦКБ). Тя ще се окаже в ликвидна криза, ако трябва да върне средствата на "Блонди". Целта на операцията е именно ликвидната криза, за да може БЗПБ да погълне ЦКБ, като получи реални долари на мястото на мнимите си акционери. Всъщност по този начин Орсовото творение ще погълне ЦКБ, която държи реалните капитали на ЦКС и на кооперациите."
От парламентарната трибуна Виденов отрече партията да е получавала пари от някой от тримата, наричайки Димитров "гротескна фигура с прозвището "Митко Шашмата", а Павел Тренев - "международен мошеник на дребно".
"Кой е Митко Шашмата", според в."168 часа":  "На 44 години, разведен, с две деца. Преди Десети ноември, в разрез с тогавашното законодателство, закупува мезонет в квартал "Лозенец" в София. След 10 ноември Митьо Шашмата се свързва с няколко от зараждащите се групировки и започва да изнася валута в куфарчета предимно за Австрия. През виенския период прави впечатление на изключително стиснат човек. В началото на май 1995г. Димитър тотално "превърта" според негови близки. Тегли от банка наличните 1,5млн.$ по своя сметка, които всъщност са парите на Тренев и Чорни и започва щедро да ги раздава - като се почне от поръчки на екологично чиста храна от чужбина до помощ от 45000 долара на закъсал, абсолютно случаен човек от Сандански. Купува леки автомобили и ги подарява. Най-интересното е, че парите са раздадени само на закъсали хора, които са симпатизанти или членове на БСП. Със сигурност се знаят 14 души, свързани помежду си само и единствено на тази основа. Купува си "Ролс-Ройс", става спонсор на Американския университет в Благоевград. Като личен приятел на посланик Монгомъри той получава двугодишна многократна виза. Купува мраморна плоча със свое фотографско изображение, къща-паметник на културата в Копривщица, “оригинални" картини от Майстора.  Естествено е Тренев да си иска обратно капиталите. Димитър започва да взема заеми от близки хора. Точно тук е неговият провал, защото задлъжнява на групата на Боян Радев (около 400 000 долара), на Джамов (200 000 долара) и на други - предимно борци, лица от подземния свят."
"Сладкият живот на Тренев", пак според в."168 часа":  "Бащата на Тренев дълги години е работил във военното контра разузнаване. Семейството е живеело в блок на БОДК в апартамент, купен благодарение изключителната близост с Андрей Луканов. По-късно жилището е продадено, за да бъдат погасени част от заемите, предимно към групата на Милчо Х. Според някои сведения Тренев е извадил американски входни визи за всичките си близки. В Цюрих той е купил пощенска кутия и е открил офис на фирма. Там е ходил няколко пъти с различни лица, финансирали операциите му срещу месечна лихва 10-15% във валута. Румен Спасов му дава пари за живеене като комисионна за някои услуги. Тренев е бил личен приятел на Иво Недялков. Недялков му е давал неограничени безлихвени кредити  за кратки периоди от време, но не повече от десет дни. Негови приятели си спомнят, че по времето на така наречените. "пловдивски игри" Тренев е бил в началото на играта и е излязъл оттам с чувствително предимство. Заслепен от непрекъснато увеличаващите се авоари, не е успял да надскочи себе си и вярвайки на Румен Спасов, е бил преметнат от него. Без доказателства и без документи Спасов излиза от играта. Остава "дребният мошеник" Тренев, който си играе с милиони, дадени му от лековерни хора. Смята се, че Тренев е лицето, внедрено от Андрей Луканов в групировката "Орион". Предполага се, че всичко, което прави, е дело на Луканов. Какво му е обещано, може само да се гадае."
Сведенията, които посочих тук за Димитър Димитров и Павел Тренев са взети от броя на в."168 часа" от 12.02.1996. Три дни преди това, на 9 февруари, във в."24 часа" излиза едно интервю на Ива Петрони с Валентин Вацев, представен като шеф на аналитичния център на БСП, озаглавено "Сили в БСП натискат Виденов да стане Беров II". Ето какво мисли за разглежданите истории "групата по политическа се-измология", както сам Вацев нарича своята група за анализи.
""Орион" като банкови сметки и суми не ме интересува. Но "Орионгейт" е интересен в неговия политически аспект и проекцията около правителствената дейност. Всичко останало е работа на Татарчев или на съдиите. "Орион" предизвиква вече трус. Той и затова е направен. "Орион" е специален пропаганден предмет, който в момента се разработва от медиите и заинтересованите политически кръгове. На този етап той е нещо октоподоподобно, медузоподобно, което не се знае точно какво е. Кръг ли е, елипса ли е? Което ме кара още веднъж да смятам, че то е нещо изработено, за да живее и постига други цели. Второ - не е доказано,че "Орион", каквото и да е, е извършило нарушение. Трето - не е доказано, ако първото и второто са налице, дали тези предполагаеми нарушения са извършени със съдействието, с подкрепа на членове на левицата. "Орион" е израз на волята на определени кръгове в България, включително и вътре в партията, които тласкат Жан да смени формулата на кабинета. По мои сметки в България се формира един елит от 15-20 хил.души. Те са стопански босове, държавни управленци, културтрегери, медийни босове - аз ги наричам децата на смутното време. Виденов отказва да изпълнява уговорката на "Кръглата маса", когато раздавахме власт под масата, а над масата се карахме. Затова премиерът е много опасен. Действията му водят до края на перестроечния елит на България. Което не се прощава. Елитът на досегашна България, децата на смутното време са много добре представени у нас. Те са във Висшия съвет, в парламентарната група. Това е конфликтът между председателството на партията и Изпълнителното бюро, между старата и новата власт. Тези хора в момента са готови на всичко. Искат просто Виденов да смени формулата - бе, дай малко кокала и на други, как може така? Тепърва ще има много "Орион"-и."
Понеже имам предимството да пиша след случване на описваните събития, отбелязвам, че Вацев е почти пророк. Макар вероятно да му се иска не точно такава развръзка, но така ще стане! След по-малко от година "старата власт" ще бъде съборена от една нова власт. Нова без кавички, защото, убеден съм, Вацев изобщо не допуска, че Тя, Новата, може да бъде извън Изпълнителното бюро. За 4 години поне Червените (бабички или мобифони - все тая) ще слязат от държавното кормило. И ако искат пак да яхнат вълната, ще трябва усилено да мислят по въпроса какъв път да поема БСП. А четири години не са много време.

Възможностите - още по-малко. Съгласен съм изцяло с един друг реформиращ се комунист - проф. Петър-Емил Митев: "Пред БСП има само два пътя: или да ни вкара в Европа, или в Третия свят" (в."Труд", 26 януари 1996).