Ч А С Т   В Т О Р А    1 9 9 6

Ще трябва да се върна малко назад във времето. През 1993-та и особено през 1994-та година мафиотите набираха пари, т.е. сила. Беров ставаше все по-слаб. От формалната позиция на „необвързан" обаче той не можеше да разчита на народното доверие, че ще се справи с икономическата мафия. Трябваше да се появи вече онази сила, която в народните очи олицетворяваше благоденствието при социализма, когато "мафия нямаше": Партията на българските комунисти (социалисти). И това стана на ръба на 1994 и 1995.
Не мога да твърдя какъв нейн представител е Виденов - дали социалистически хардлайнер или партиен мафиот. С по-малък риск да сбъркам, е твърдението, че той (Виденов) и Луканов са от различни групи. Но това няма особено значение:
- Защото, ако Виденов е хардлайнер, някой трябва да му долива пари отвън, за да успее в социалистическите си обещания. Кой? Русия ли, Ирак ли, Китай ли? Или Куба? Никой от изброените няма пари да издържа собствените си граждани, камо ли да му дава сиренето без пари.
- Ако пък Жан  Виденов е от партийните мафиоти, то той поначало никога не е мислил да изпълнява предизборните си обещания.
Обаче никой народ като цяло не прощава на излъгалите го управници. А пък българският народ преди това винаги проявява едно лошо качество. Той първо се тарикатее - прави всякакви хитрини, за да не изяде торбата със сол и чак накрая му става ясно, че е било безсмислено "да руча жабетата". И следваше да стане само онова, което и стана. В началото на годината започнаха да фалират "някои банки", левът спрямо долара тръгна стабилно  надолу. Народът ни се снишаваше, този отдясно надхитряше онзи отляво, горният - долния, всички заедно - данъчни, общински и всякакви "други власти"… Чакаше! Какво?
Луканов беше убит на 2 октомври 1996. На 5 ноември 19 социалисти - първоядрото на оформилата се сега група от БСП в новата "евролевица"- написа писмо до "Дума", озаглавено "Ново правителство, нова политика". От 13 ноември радетелите за "ново" започнаха да подават оставки в ИБ на БСП, от Парламентарната си група. Нора Ананиева написа в едно "независимо" списание: "Жан, ти нямаш корени в тази партия!"  На 6 декември Стоичков се върна за конгреса на БФС и Вуцов бе набит пред дома си. "Каналето" стана ярко синьо. Тодор Колев посвети "Как ще ги стигнем американците" от 23 декември на едно парти на Мултигруп. На 28 декември 1996г. с 211 гласа от всичко 223-ма бе приета оставката на Виденов. Следват събитията от 10 януари 1997 вътре и пред Парламента. На 4 февруари 1997-ма доларът прескочи 2000 лева. На следващия ден БСП върна проучвателния мандат за съставяне на ново нейно правителство.
Сега, колкото и да не ми се иска, трябва да го напиша:  Народните протести в началото на 1997-ма не бяха съвсем "чисти" от демократична гледна точка. В тях масово се включиха представителите на партийните мафиоти. В този момент и ние, и те, имахме общи интереси: да си отиде онази държава, градена на принципите на комунистическото общество. Само че ние, защото искаме нова България честна законова държава, те - защото искат Тази държава за мафиотска република.
Постигнахме временната обща цел - комунизмът си отиде засега, т.е хард-БСП сдаде властта. Естествено, че само ясната политическа сила ОДС можеше да оглави новата ситуация, мафиотите са сенчеста структура. Това обаче не само че не отстранява последните от властта, а напротив - прави ги по-опасни. Те ще поискат от новите управници своя дял за направената услуга - помощта срещу БСП през бурните месеци на зимата на 1996-та.Тази „помощ" не е само навалица по митингите, предимно принципна и емоционална. Тя е нещо повече - пресметливо икономическа (впрочем доларът играе не защото ние с нашите мизерни заплати го поклащаме). И пътищата ни отново се разделят, както и трябва да бъде. „За мен е ясно, както че ще съмне" - нищо не може да затъмни трайно щастливата звезда на нова България. Причината е гениално проста и силна: ние, българите сме част от света. Но съвсем не случайно вмъкнах думата "трайно" - новите управляващи през годините след 1997-ма, лидерите на обединените демократични сили и ръководителите на държавните институции определят пряко колко дълго ще бъде отдалечавано състоянието "трайно".

ПЪРВА ЧЕТВЪРТ НА 1996 ГОДИНА

XT-3_dia96-0103

О - х...

 Стартирахме годината с 70,60лв. за долар.
2 януари 1996г.,вестник "24 часа": „1996г. ще бъде хубава, здрава и вярна, а злините ще ни заобикалят, каза вчера петричката пророчица Ванга в традиционното си предсказание за бъдещето на България"  ( Истината такава, каквато е - на 11 август 1996г. българската пророчица Ванга умря.)

Още на Йордановден - 6 януари, във водите на Тунджа край Елхово се удавиха 9 души, които присъствали на хвърлянето на кръста от моста. В края на януари доларът се разменяше за 73 лева и половина.
На 5 февруари депутатът от БСП Тодор Тодоров беше намерен мъртъв в дома си на село. На следващия ден трябвало да пътува до София, за да представи в Изпълнителното бюро на БСП доклад за състоянието на земеделските кооперации у нас.
„С голям гуляй с крехко агнешко и с подбрани вина от избата в Търговище девет бизнесбратя и техният вожд Жорж Ганчев отбелязаха възкръсването на групата в парламента. На трапезата в "Интерпред" седнаха Благовест Сендов, Нора Ананиева, Красимир Премянов, Чавдар Кюранов, Стефан Гайтанджиев, Драгомир Шопов, Добромир Задгорски, както и Стоян Денчев от ДПС."- 12 февруари 1996, вестник "168 часа".
Ден по-рано Върховният Съд оправда Тодор Живков и Милко Балев.
В края на февруари доларът стигна 76,50 лв.
От март бивш кукувец - Нидал Алгафари (режисьор на "студентското" предаване за Козлодуй  в края на 1991, съден и оправдан по това дело) - пое направление "Шоу и развлекателни програми" в БНТ.
В началото на март "24 часа" съобщава: "Реклама за "ремонт на домакински ел.уреди и къщно почистване по адамово облекло" се върти по варненската О.К. телевизия. Появата на гол голеничък техник или чистач била търсена услуга сред местните домакини. Фирмата разполагала с десетина сръчни левенти. Цвета на косата, очите и ръста на "поръчката" клиентката избира сама. Момчетата са предимно студенти и владеят западни езици.Тарифата за развален бойлер или основно почистване на жилище е 20 долара на час. Персоналът работи само с екологично чисти материали и препарати."
В средата на март м-р Румен Гечев се закани: "Финансовите къщи, които вдигнаха долара, скоро ще затанцуват". (в "Открито" по БНТ)
Попове от двата синода се сбиха за правото да събират парсата от продажбата на свещи в свещоливницата в Илиянци.
В чест на 30-я рожден ден на Стоичков Данчето Христова изпя песен за него:
"Роди се в Пловдив, градът старинен на февруари 8-ми през зима
мъжко отроче на име Христо от майка Пенка, по баща Стоичков.
Расна той смел, горд и непокорен, топка му беше първа изгора,
и с труд се научи да побеждава и до последно да се раздава.
Христо Стоичков или Камата, пример блестящ си ти за децата,
бабите вече от футбол разбират, а пък жените, те аплодират.
Христо Стоичков, честит рожден ден,
Христо Стоичков, честит рожден ден.”
(два пъти припев, камбанен звън и овации)

СТАНДАРТНИ ДЕМОНСТРАЦИИ НА ПАРТИЙНИ ВРЪЗКИ

17 дни преди Новата 1996 година - на 14 декември в Елисейския дворец в Париж - беше подписан тържествено Дейтънския мир, писах вече за това.
И за пореден път ще трябва пак да припомням, че пред този съвсем ясен СВЕТОВЕН ИЗБОР, българската социалистическа партия и нейните привърженици ще бъдат винаги на страната на съветския (руския) "порядок". Ще си останат вечно "чугунени глави" в света на олекотените технологии, стари и никому ненужни "Победи" и "Москвичи", търкалящи се в някой буренак, защото и вторичните суровини вече са нови. (Какво да направя, като такава е истината!?)
Не става Ново време от стари, пък били те и много мили, спомени! Не може със заклинания, внушения и самовнушения, героични жертви и саможертви, с "добри" лъжи, откровени измами, самозаблуди и „невинни" премълчавания да се спре Демократизирането на България!
В този и в предишния том на поредицата има стотици примери на такива напъни. Заливаха ни с думи и образи за "зловещото НАТО", "световния жандарм САЩ" и "техните европейски слуги", хвърлящи бомби и избиващи "безмилостно и методично" мирните сръбски (иракски, кубински, корейски…) граждани. Накараха ни да се чувстваме едва ли не виновни, че цената на мира е огромна. А свенливо премълчаваха, ако не отричаха нагло, че огромната част от жертвите са причинени от войските на Милошевич, Караджич, Младич… При това съвършено безмилостно и безсмислено, защото "тигрите" им отстрелваха  не бойците на световната коалиция (щото е трудно и опасно), а невъоръжените граждани по пазари и полета (щото е много лесно да се правиш на бабаит). 
Трябваше да завърши тази война, за да стане ясно и от нашите вестници, че НАТО, САЩ и Европа не са агресори, а освободители на Балканите от сръбските последователи на комунистическата система. Ето пример:
Чак на датата 10 януари 1996 година (след като войните започнаха през юни 1992г.!) флагманът на демократичния печат в."Демокрация" ни осведомява, че: "Последният полет по въздушен мост до босненската столица Сараево от италианската военновъздушна база Фалконаре бе извършен вчера от френски транспортен самолет, доставил към 10 тона брашно. Това бе най-продължителният въздушен мост в следвоенната история на Европа, открит на 3 юли 1992 по инициатива на Върховния комисариат на ООН по бежанците и ръководен от него. За 1282 дни бяха извършени близо 13 хиляди полета, с които бяха доставени 159 900 тона храни и 17 600 тона лекарства и отоплителни уреди. Благодарение на въздушните доставки от 20 държави през трите военни зими беше спасен животът на десетки хиляди хора."
Не стига, че България НЕ Е една от тези 20 държави, ами и тези благородни усилия на международната общност за спасението и на Босна в частност, ни бяха скрити! Защо бе, "Демокрацийо"? „Дума", "Земя", "Часове", "Трудове", "Новинари", "Стандарти" и "Монитори" не питам, защото знам цвета на главните редактори и журналистите им. Питам "Демокрация"-та на Панчо (Денев), Иво (Инджев) и Невена (Копанданова), за да имам повод да отбележа, че демократ не се става само с един надпис на гърдите, който на всичкото отгоре лесно може да се сваля и поставя отвреме навреме!
Иначе сърбите, които се изтеглят от териториите, които не им принадлежат според дейтънското споразумение, палят наред. Така, де! Комунистът оставя зад себе си изгорена земя! И масови гробове! Ще четем нататък…
България, не само на Виденов, но и на 37-то Народно събрание, избра лесното  - да се присламчи към успелите - и установи дипломатически отношения с Босна и Херцеговина (рано-рано - на 11 януари 1996), но не направи трудното - да запретне ръкави, свършвайки нещо нужно - и не изпрати батальон с български сапьори в минирана Босна.

·                                  В редакционна статия на в."24 часа" пише нагло: „Парламентът не трябва да пуска батальона с български сапьори в Босна. Защо НАТО моли все пак точно за тях? Ами защото са им нужни балъци да разминирват пътища, мостове и къщи. Аргументът, че мините са главно руски, е много прозрачен. Нека тогава отидат руснаци да ги обезвреждат…"
Храбреци са от "24 часа, нали? Голе-е-ми! Пращат руснаци в Босна, ама не посмели да се подпишат, ами го пуснали в "редакционно".

·             То и руснаците едни… Щели да пращат руски танкове в Босна, 4000 омиротворители щели да се качат на тях… Вестникът "Демокрация" им хваща вяра: "Руските танкове вероятно ще минат през нашата страна на път за Босна" (12 януари 1996), и примирено цитира посланик Авдеев, според когото това било "технически, а не политически проблем". Вместо да се разлюти (вестникът) поне толкова, колкото се разлюти левият печат през пролетта на 1994-та, когато трябваше през страната ни да премине конвой с военна техника за американските "сини каски" в Македония!
Ама, нейсе!

·             Отложи се руското танково присъствие в следвоенна Босна. Една "дреболия" се случи междувременно. На 10 януари 1996г. около 400 чеченски бойци на Салман Радуев (който е зет на президента на Чечня Джохар Дудаев) превзели летището на град Кизляр (Дагестан), а после и местната болница, където в ръцете им попаднали около 3000 заложници (според вестниците град Кизляр има 41-хилядно население).
Руският президент Елцин е казал: "Сега трябва да ударим по всички опорни пунктове на дудаевските сили, за да сложим край на тероризма на руска земя!".
Ударите:

·             На 18 януари след тридневни боеве руснаците превзеха дагестанското село Первомайское. Салман Радуев е успял да избяга с двадесетина заложници. От всичките къщи в селото са оцелели само три. Според руската преса "загубите са минимални" - съобщават само своите жертви - убити 26 и ранени 93-ма руски войници. Според  организацията "Репортери без граници" руските сили са открили огън, за да прогонят чуждите журналисти (след като стражеви кучета не успели да изпохапят достатъчно нахалните репортери).
(Последната информация е публикувана само в "Демокрация". Вестник "Дума" мълчи. А от "Труд" преписвам информацията, че 28-годишният Салман Радуев е бил член на КПСС и издигнат за комсомолски деец в Чечня.)

·             Президентският дворец в Грозни беше взривен от руските окупационни войски на датата 15 февруари 1996. Причината според говорителя на проруското правителство Руслан Масхадов била, че съществува сеизмична опасност, тъй като Чечня била в земетръсна зона. Припомням, че целият център на Грозни, не само президентският дворец, беше полуразрушен от руснаците при тяхното нахлуване през декември 1994 година.

·             През целия март боевете в Чечения продължиха с пълна сила. Съобщенията за убитите и изчезнали руски войници се движат към нова стотица. Елцин обяви, че "широкомащабните действия ще спрат, но специалните операции срещу бунтовническите сили ще продължат".

·             И точно тогава руските комунисти решиха, че е време да потърсят реванш. Говоря за депутатите-комунисти на Зюганов. (Те получиха мнозинство в долната камара на отминалите парламентарни избори. Дори в края на януари комунист оглави руската Дума. Генадий Селезньов бе избран за шеф на руския парламент с 231 от общо 450 гласа - 51%.)
В средата на март Думата гласува решение съгласно което се анулират Беловежските споразумения от 1991г. довели до създаването на ОНД. Този акт е "несъществен от гледна точка на конституцията и международното право и може да се разглежда като любопитна подробност", както е заявил германският външен министър, но "Западът трябва да проявява бдителност и предпазливост, за да не се стигне до промяна на международния ред и възстановяването на бившия СССР против волята на засегнатите страни".
Че Западът в прав да вижда в това решение на руската Дума вероятна опасност, ще стане ясно много скоро. И на всички българи в това число! Впрочем на същата страница на която вестник "24 часа" съобщава новината, са поместени „част от мемоарите на Горбачов" под многозначителното заглавие "Закриха Съюза зад гърба ми".
Значи не само комунистите в Думата искат възстановяването на СССР, а - както се вижда - и самият Горбачов.

Пълна каша от "перестройчици"! За да ви я представя в целия й блясък, разказвам още една история.
В началото на февруари 1996г. (значи преди решението на Думата) председателят на нашето НС акад.Сендов е на посещение в Русия. Там е приет от президента Елцин. На тази среща академикът е изразил становище (вероятно е бил попитан), че ние няма да влезем в НАТО, щом руските интереси са други. Според руските вестници това е позиция на държавата България. Според самия Сендов той е казал такова нещо, но в частен разговор с президента. И това не било толкова важно.
Няма да споря, освен ехидно да подхвърля, че президентът на Русия и председателят на нашия Парламент са разговаряли несериозно за влизането на България в НАТО!
По този повод опозицията в Народното събрание поиска оставка на академика от председателския пост. Като пиша "опозицията" нямам предвид:
- Колегите му социалисти - техните аргументи са ясни;
- Бизнесдепутатите на Жорж Ганчев - мотивите им: „Това са евтини пропагандни трикове. НАТО-вският въпрос стои по стария начин: първо, не сме поканени в пакта, второ - нямаме пари, трето - е вредно за България, ако Русия се елиминира от сигурността на Европа. Ние не сме съгласни с искането на оставка по такъв несериозен повод."(интервю на Жорж Ганчев в "Труд", 8.02.1996);
- генералният на телевизията Иван Гранитски и певецът Веселин Маринов, носещи 12-годишно уиски и бутилка сухиндолско вино в Парламента за Председателя, който в този ден навършваше 60 години. (според клюкарницата на "24 часа").
Резултатите от поискания вот на недоверие на Благовест Сендов: датата 8 февруари 1996, 124 депутата против искането за оставката и 92-ма "за".

Човекът, изрекъл думите: "Благодарение на това, че дойде 9 септември, аз станах математик" (пак от това време и пак в "24 часа"), остана председател на българския Парламент.
Защо пиша това ли? Ами, не защото имам друго мнение за 9 септември, а защото академикът говори глупости!
Не мога да допусна, че един справедлив строй, какъвто бил дошлият в Деня на Свободата (според Сендов), ще спре един талантлив човек да стане какъвто може да стане. Виж обаче, ако социалистическият строй е, какъвто аз си мисля, че е, то той би изпратил и Айнщайн в Белене, ако "Айнщайн" откаже да слугува на Партията. Пита се тогава - за заслуги или поради ум Сендов е станал математик-академик? Една подсказка: сред социалистическите академици е пълно с некадърници. С правоверни некадърници. Това обяснява и защо нямаме нобелов лауреат, като сме били гениален народ.
Решението за "ексхумацията на СССР" - такова е определението в "Демокрация" - не срещна разбиране в бившите съюзни републики, с изключение единствено на Беларус. Дори руският външен министър Евгений Примаков е бил принуден да признае, че страните от Централна и Източна Европа искат да влязат в НАТО, защото се страхуват от възстановяване на СССР и заради непредсказуемата руска външна политика.
Избързвайки напред във второто тримесечие на 1996г., ще напиша, че на 2 април президентите на 150-милионна Русия и на 10-милионна Беларус Елцин и Лукашенко подписаха тържествено Договор за създаване на съюзна държава помежду си, наречена ОСР (Общност на суверенните републики). На церемония в Кремъл Елцин и Лукашенко обявиха, че 2 април става национален празник на Русия и Беларус. Всяка нова страна, която се включи в Съюза, щяла да празнува на този ден. Президентът Елцин бил в толкова добро настроение, че посочил поименно България.
Обаче няма желаещи страни "да празнуват на този ден". Дори в Минск, столицата на учредителката на ОСР Беларус, се е състояла 30-хилядна (според "Труд") протестна демонстрация срещу договора за интеграция с Москва.
Сега за скандала по този повод у нас:

·             МС изразява в специална декларация своята "увереност, че не води задкулисна политика в ущърб на българския народ" и че не желае "един фрагмент, изваден от абсолютната му стойност (изявлението на Елцин) да повлияе на стремежа ни да постигнем позитивни процеси в двустранните си отношения с Русия, следвайки създадената традиция от столетия".

·             На специално заседание ПГ на социалистите приела декларация в която думата "недопустимо" (предложена от Чавдар Кюранов) била заменена с по-мека форма "неприемливо" (предложена от Красимир Премянов). Според някои вестници ("Труд") на заседанието на левицата Николай Камов, Елена Поптодорова, Чавдар Кюранов и неколцина соцдепутати са били наречени "агенти, на които им се плаща от щаб-квартирата на НАТО".

·             Опозицията организира митинг в столицата на който Иван Костов поиска оставката на Жан Виденов. "Жан в Сибир" и "Предател" отвръщаше множеството. Видя ми се - хайде да кажа, интересно - изказването на депутата Дянко Марков, който призова командирите и войните от българската армия да бъдат готови да дадат отпор на агресията от Изток.

·             „Дадох своя отговор на думите,дошли отвън като обида за нашия суверенитет и достойнство", заяви в декларация Желю Желев.

·             А Тато интересувате ли се как “преценя ситуацията”? – Ето, в.”Труд” интервю на Лилия Христовска (ама, разбира се!): “Колко души на митинг у нас се събраха, за да протестират срещу изказването на Елцин да се присъединим към техния договор. Оставете ги тия четири-пет хиляди, дето протестираха, те си имат право, но ще си изпукат патроните. Това е Русия, бе! Ние сме свързани с нея. Как така?”

·             Междувременно външният ни министър Пирински е връчил протестна нота на България към Русия, която посланик Авдеев е отказал да приеме. Може и да е бил прав - вестник "Труд" нарича цялата тази бъркотия "шегичките на Елцин".
Вестникът е публикувал и една друга шегичка на Елцин. Твърди, че в разговора си с държавния секретар на САЩ Уорън Кристофър по повод вноса на пилешко месо от САЩ президентът Борис Елцин е казал: "Президентите не се занимават с бутчета, освен ако не са женски". (От всички новини през седмицата само това, последното "изказване" на Елцин, беше направило впечатление на мнозинството от хората с които ме срещаше всекидневието. Един от кварталната кръчма обобщи възхищението им: "Ей това се казва президент! Не е мухльо като нашия!")
По същото това време в Прага се събраха външните министри на страните от Източна Европа на която държавният секретар на САЩ Уорън Кристофър е казал, че НАТО ще се разшири на изток въпреки опитите на Русия да спре хода на историята. "Новите съюзници ще бъдат пълноправни членове на НАТО. Тези, които влязат първи, ще поемат задължение да пазят вратата отворена и за други". Без да назове страни, той е дал да се разбере, че става дума за Чехия, Словакия, Унгария и Полша.
Вестниците отбелязват, че само България и Албания не са изпратили титулярите си. Министър Пирински бил възпрепятствуван да отиде в Прага, защото бил зает с посещението на германския президент Роман Херцог у нас. Нашата делегация се водила от Ирина Бокова. Когато се завърна от тази среща, тя заяви в медиите: “България почти е изпълнила изискванията на ЕС за членство в политическата им част.”
Давам друго мнение, уточняващо това “почти” - Бинка Пеева във вестника й "Репортер 7" от 6 април 1996 (тя е жена на първия атлантик Соломон Паси): "Външната политика на младия  премиер сякаш върви под лозунга "Да обхванем необятното". Да влезем в Европа, но да се сближим тясно с Москва. Да бързаме за Европейския съюз, но да се правим големи хитреци за НАТО. Да ставаме все по-близки с Гърция и Сърбия и все по-малко с Турция и Македония. Вярно е, че да се балансира между толкова интереси е невероятно трудно, но поне трябва да е ясна посоката. А тя не е ясна."
Е, че как ще е ясна, когато Генадий Селезньов, съветският Сендов, каза (на 25 март 1996): “Русия, както и България, е против разширяването на НАТО.”
Добре, де, НАТО ще се разшири на изток въпреки опитите на Русия да спре хода на историята. Дотогава да се въоръжим с търпение, макар да не е лесно. Някъде в началото на март 1996г. гледахте ли филма на Бетина Жотева “Кой управлява Сърбия” по Канал 1 на БНТ? Това беше “един дързък опит на авторката да изрази безпристрастно истината и своята лична позиция”, написа часовият вестник - “Дебелия”. Аз ще добавя само една мисъл на Бети във филма: “Управляващата социалистическа партия в Сърбия я бива повече от нашата”.
Че какво й е нашата социалистическа партия, бе Бети? Някъде в началото на годината, беше във “Всяка неделя”, Веско Дремджиев разговаряше с Александър Лилов – идеологът на БСП. Той, Лилов, каза там - “Ние приемаме капитализма, доколкото той е полезен за страната. И сме последователни в това отношение. Ние го приемахме така и през 1946!”.
На 25 януари 1996 г. Русия беше приета за член на Съвета на Европа. Близо 4 години след нас. От българските европейски депутати гласа си за Русия са дали Филип Боков, Иван Генов и Елена Поптодорова от БСП, както и Яшо Минков от БББ. Въздържали са се Васил Гоцев (СДС) и Юнал Лютфи (ДПС).
Според мен реакцията на последните двама е първосигнална. Погледнато от друга гледна точка - те имат имиджа на „анти комунисти, който трябва "да се лъска" отвреме на време. Какво толкова? Да не би да искат от тях да умират като Йохан на барикадата… Русия така или иначе, рано или късно, ще трябва да се приобщи към Европа.