ЧАСТ МЕЖДИННА – ПОСЛЕДНА СЛЕД 4

 

ТО ПЪК ЕДНИ БИЗНЕСМЕНИ…

 

Цитирах по памет едни култови думи на Жан Виденов, казани в периода „Когато гущерът късаше опашката си“, по повод бизнесмените от Г-13 (имаше една такава българска икономическа групировка, помните ли). На някакви преговори в Москва в състава на българската партийна делегация била пришита „икономическа част“, съставена именно от шефовете на Г13, и тогава Виденов имал близка възможност да общува с тях. Оценката си за тях той даде след завръщането на делегацията от Москва и тя е изведена като заглавие на тази вмъкната заключителна част от повествованието. Определено е презрителна.

Човекът е прав. Такава е стоката.
А аз се чувствам малко виновен, че на този „13-ти отряд на революцията“ съм обръщал по-малко внимание. Отколкото на журналистите например.  В тази заключителна част на книгата ще се опитам да изравня някак нещата.
Преди 10-ина страници споменах Имената, които представляват журито на конкурса „Мистър и Мисис Икономика“ за 2012 година. Но не дадох допълнителна информация кой кой е в този списък. Правя го сега.

·            бизнесмени, банкери и други подобни:
Цветан Василев
Роден 1959 г., той е син на шивач от Габрово. Прекарва бедно детство в родния си град, но е отличник на Априловската гимназия.  Полски възпитаник, икономист. Според в. „Уикенд“ той е изчезнал за една година от Полша, просто потънал вдън земя. След тази година се връща и завършва образованието си. Тръгва мълвата, че през тази една година бъдещият финансист е бил на обучение в Москва в руските тайни служби КГБ, като преди това е бил вербуван. Чак през 1992 г. основава финансово-брокерските компании „Бромак“ и „Фина С“. От 1995 г. до 1999 г. е началник управление „Валутни операции и ликвидност“ на Централна кооперативна банка, като от 1997 г. е и член на съвета на директорите на банката. За кратко е началник управление „Пазари и ликвидност“ в ТБ България инвест (Банка „Алианц България“). От средата на 2000 г. Василев е председател на Управителния съвет и изпълнителен директор на Корпоративна търговска банка - КТБ, а от 2003 г. и мажоритарен собственик на банката и председател на нейния Надзорен съвет. Скандалът с КТБ предстои през 2014 година, така че с Цветан Василев ни предстоят горещи срещи в бъдещето.
Съпругата на Цветан Василев - Антоанета Василева е професор и декан на факултет „Международна икономика и политика“ в Университета за национално и световно стопанство УНСС - София.

Кирил Домусчиев
1969 година, София. Завършва Индустриален мениджмънт и маркетинг“ в Техническия университет в София. Още по време на следването си, в знаменателната 1990 г. заедно с брат си Георги Домусчиев започват да продават дрехи и обувки. След 6 години фирмата им вече има 2000 работници във фабрики в България и Италия. Няма официална информация как са финансирали старта си. Но пък медиите са разровили много около произхода на парите им. Дядото е бил активен борец против фашизма и капитализма, по времето на комунизма баща му е бил директор на електроразпределителното дружество в София, а майка му е финансов директор в подчинената му енергийна фирма. Има предположения, че са получили от куфарчетата на БКП.
През 1996 г. Домусчиев основава приватизационен фонд „Напредък Холдинг“ АД, чрез който придобива акции в редица дружества в България, които развиват дейности в разни сфери на индустрията. Сред тях е производителят на велосипеди и мотокари „Балкан“ АД, в който майката му Маргарита Домусчиева е директор от 1997 до 2009 г.

През 1999 г. започва собствен фармацевтичен бизнес, като учредява „Хювефарма“ ЕООД, чрез която през 2000 г. приватизира завода за производство на ветеринарни продукти в град Пещера.
През 2003 г. Кирил и брат му Георги Домусчиев учредяват „Адванс Пропъртис“ ООД, в което всеки от тях притежава по 50 % от капитала. То е холдингово дружество, чрез което братя Домусчиеви осъществяват повечето от инвестициите си. Водещите компании в „Адванс Пропъртис“ извършват дейности в областите: фармацевтична индустрия, морски транспорт, пристанищно опериране, строителство, недвижими имоти, медии и др. През 2008 г., в резултат от проведена приватизационна процедура, „Адванс Пропъртис“ ООД става собственик на 70 % от капитала на Параходство „Български морски флот“, компания корабособственик с над 125-годишна история. „Адванс Пропъртис“ е едноличен собственик на „БМФ Порт Бургас“ ЕАД, което дружество е пристанищен оператор и концесионер на терминал Бургас Изток 2 и терминал Бургас Запад. Пристанището в Бургас е от стратегическо значение за България и сред най-големите в Черноморския регион.
През 2010 г. стартира собствен футболен проект и купува професионалния футболен клуб „Лудогорец“. В следващото десетилетие „Лудогорец“ от Разград е безапелационния футболен шампион на България и от 2013 е неизменен участник в различните футболни европейски турнири.
През 2014 г. заради приноса му за развитието на българската индустрия Домусчиев ще бъде избран за председател на Управителния съвет на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ) – най-голямата национално представена работодателска организация в България.
През 2021 г. американското издание „Форбс“ ще напише, че състоянието на братята Кирил и Георги Домусчиеви е 4,2 милиарда долара. Според „Форбс“, състоянието на семейството се дължи на бизнеса им в България, САЩ, Белгия и други техни фирми по света, а семейство Домусчиеви са българите с най-големи инвестиции в САЩ.
Нататък следват клюките. Има данни, че служители на ДС са свързали Домусчиев със Стоил Славов от СИК, както и с разстреляния бивш шеф на „Локомотив“ - Пловдив Александър Тасев, който пък е бил близък до Позитано 20. Без съмнение има познанства и с много лица с неблагоприятен имидж - Васил Божков, Делян Пеевски, Борислав Михайлов, Цветан Цветанов (спортния деятел, а не министъра). Кирил Домусчиев никога не е криел приятелството си с лидера на ГЕРБ Бойко Борисов и е публична тайна, че Владислав Горанов живее в затворен жилищен комплекс, собственост на Домусчиев. Прякорът с който Кирил Домусчиев е познат в тези среди е Киро Гела.

Стоян Мавродиев
Роден е в 1968 година в Хасково. Юрист (СУ-София) и финансист (УНСС-София). Появява се в политиката през 1991 като съмишленик на Иван Костов, става член на ДСБ при разделянето на СДС. При появата на партия ГЕРБ през 2005 г. става нейн член и ръководи екипа, който разработва икономическата програма на партията. 2009 г. е депутат в НС от партия ГЕРБ и една година по-късно е вече председател на Комисията за финансов надзор. В бъдещето го чака директорското място на ББР – българската банка за развитие (2017-2020). Освободен е от тази длъжност по изричното настояване на Бойко Борисов, заради отпуснат кредит от ББР на медийната група Икономедия на Иво Прокопиев. След тази дата името на Стоян Мавродиев изчезва от политическата картина в България,

Божидар Данев
Данев е секретен сътрудник на Държавна сигурност с псевдоним Генчев, още от 1979 г. След осветяването му от комисията „Евтим Костадинов“ (2012) той демонстрира истинско учудване: „Приятели, днес Комисията по досиетата обяви, че съм сътрудничил на ДС. Никога не съм крил и не се срамувам, че съм работил за научно-техническото разузнаване, при това срещу комунистическа страна. Готов съм (и желая) да се публикува цялото ми досие, за да се види, че то е пълно с доноси срещу самия мен, но не и обратното. Не съм получавал възнаграждения за това и не съм писал доноси! Ангажиментите ми към научно-техническото разузнаване бяха за кратко през 70-те години, когато готвех доктората си в Германия, а след завръщането ми в България прекратих тази дейност. Не съм правил изрично публично достояние този факт от моята биография, тъй като не смятам, че съм извършил нещо нередно. Напротив, считам, че всеки българин трябва да работи за развитието на икономиката на страната."
Професионалният път на Божидар Данев след промените: За периода 1991-1997 г. е главен изпълнителен директор на Софийската фондова борса. През 1993 г. е избран за председател на БСК. През 2004-2006 г. е зам.-председател на Националния съвет за тристранно сътрудничество. Основен двигател е по учредяването на Смесения консултативен комитет Европейски съюз – България и е негов съпредседател от българска страна в периода 1999 - 2004 г. През 2006 е избран за зам.-председател на Икономическия и социален съвет на Република България и на Националния съвет за тристранно сътрудничество, член на Европейския икономически и социален комитет (EESC) и ръководител от българска страна на работната група по Лисабонската стратегия към EESC. Представлява България в Комитета по социален диалог към Европейската комисия. До 2010 г. Божидар Данев е член на УС на Българската академия на науките и зам.-председател на Настоятелството на Нов български университет.
Аз добавям. Божидар Данев е първият и несменяем досега председател на Българската Стопанска Камара (БСК). Дълговечен е като Константин (Костадин) Тренчев, който е несменяем на другата, втората, част от Тристранната комисия.
След половин година от този момент нататък, през юни 2013,  Божидар Данев ще заяви: „България е пред трета национална катастрофа! Даваме 200 дни на доверие за правителството.“ Аз добавям 200 дни към тази дата и получавам 20.12.2013. Комунистите ни готвят нещо за следващата Коледа! И се уверени, че то ще се случи!

Левон Хампарцумян
1953 година, София, инженер-химик. Корените на рода му са в Истанбул. Дядо му се установява в България и е имал фабрики за масло край Карлово. По социалистическо време работи в Кремиковци и ЦИИТ - Централен институт по изчислителна техника. По демократично време се ориентира към парите, влиза в консултанско-одиторския бранш. 1992-а заедно с Мартин Заимов (виж НИЕ-4) създава Българската одиторска компания, която е асоциирана в интернационалната мрежа на Coopers & Lybrand. 1996-а година Мартин Заимов става председател на Валутния борд в България и подуправител на БНБ, а Левон Хампарцумян – почетен консул на България в Канада. Защо в Канада? - Прекарва 5 години там, работейки като консултант по проекти с Русия. Освен това има там леля, която бяга от България още през 1947 г.
В правителството на Иван Костов 1997-2000 г. Хампарцумян е заместник-министър на икономиката, а от 2000 г. и изпълнителен директор на Агенцията за приватизация. През 2011 г. става главен изпълнителен директор и председател на Управителния съвет на „УниКредит Булбанк“. Той е и заместник–председател на Управителния съвет на БОРИКА (председател Александър Матрозов от ЦИИТ) – компанията, която контролира всички картови разплащания: председател на Управителния съвет на Асоциацията на банките в България, член на Управителния съвет на Института за пазарна икономика - ИПИ, председател на Настоятелството на СУ „Св. Климент Охридски”, член на Настоятелството на Висшето училище по застраховане и финанси (Григорий Вазов). По-късно става заместник-председател на Управителния съвет на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ) и т.н., и т.н.

Валентин Златев
Роден е през 1965 г. в Правец. Баща му Васил Златев е дългогодишния кмет на Правец по времето на Тодор Живков (още от 1968 г.). Валентин  завършва Московския институт за международни отношения (МГИМО) заедно със сина на Андрей Луканов Карло Луканов. Но и с бъдещия руски милиардер Вагит Алекперов.
Прави впечатление, че родът Златеви от Правец има определени способности да се прилепва към властимащите и да „смуче“ от техните ресурси, без да прекалява с исканията си. По-скоро това е някакъв вид умение да ги ласкае, да влиза под кожата им, да им става дори приятел, едновременно със слугинажа си към тях. Тази „способност“ е явно проследима още при бащата Васил Златев. Става кмет на родното село на Живков благодарение на личното си познанство с най-видния правчанин. Но забележете, не се натиска да отиде на политическа служба в София, а се заема със сравнително ниската управленска длъжност кмет, която при това е натоварена със конкретни задължения към обществото. Обаче какви държавни пари минават през ръцете на кмета, нали. Още повече, ако кметът е на Правец. Васил Златев обаче изобщо не се оплаква от конкретните кметски задължения, а всички свои лични успехи „подарява на другаря Живков“ и на съгражданите си, които са „достойни негови последователи“. Така цели 21 години е несменяемият политически управник на Правец. Днес той се хвали, че от малко селце е успял да превърне Правец в модерен град, благодарение на това, че е „технократ по душа”. „Под мое ръководство са построени площадът, хотелът, културният дом, резиденцията „Правец” и всички инфраструктурни проекти в селото, което през 1981-ва стана град. Работехме при невероятно къси срокове, но винаги успявахме. Тогава нямаше как да кажеш, че нещо не може да стане.“ – това са негови думи, произнесени след като Живков вече беше умрял. Истината обаче трябва да се каже: Синът му Валентин става горд собственик на построеното от баща му, а не държавата, която е давала парите.
(В скоби: прословутата „Шатра“ на брега на правешкото езеро от времето на Живков, посрещала десетки държавни глави, днес посреща богати платежоспособни туристи като част от личния хотелски комплекс на Валентин Златев. В този хотелски комплекс се самоуби Мишо Бирата. Върнете се назад стотина страници назад и проверете.)
Същите „способности“ проявява и синът Валентин Златев. Използва запознанството си с Вагит Алекперов, който 10 години след завършването на МГИМО, го прави представител на своята империя в България „Лукойл“. Междувременно вече е член на УС на „Българо-руската инвестиционна банка“ на Емил Кюлев (бъдеща Тракиябанк, Росексимбанк). Прехвърля всички свои фирми на баща си и сестра си, и чака. По времето на Костов руският петролен гигант купува най-голямата нефтена рафинерия в България Нефтохим-Бургас. Валентин Златев я „печели“, после основава най-голямата верига бензиностанции у нас „Лукойл-България“ и така съсредоточава цялата търговия с горива в ръцете си.
Заедно с руската връзка или паралелно с нея Златев има общи фирми с бившия секретар на ЦК на БКП Емил Христов, със Славчо Христов от кръга „Олимп“, с новата председателка на КНСБ на мястото на Кръстю Петков Диана Дамянова. При царското управление Златев е малко подгонен от вицепремиера Милен Велчев и транспортния Николай Василев, но пък става приятел с Бойко Борисов. Същевременно не се отказва от любимия Правец, където построява огромно голф-игрище за чуждестранни гости на хотела му. По богатство Валентин Златев настига Васил Божков – говори се неофициално за суми от порядъка между един и два милиарда лева. Впрочем Златев и Божков си приличат по пробивност – при Божков съчетана с бруталност, докато при Златев - с ласкателство. След време, като им дойде времето, ще разказвам за тези неща. Сега само ще напиша в аванс, че и съдбите им в нова европейска България също са сходни. В края на първия период на управление на Борисов, Васил Божков ще избяга от правосъдието в Дубай. Към края на периода на управление на „Промяната“ на Румен Радев, ще се заговори упорито, че Валентин Златев разпродава имоти и се готви за прехвърляне също в Дубай.
Аз приветствам такова едно очаквано бягство. Моята България има нужда от изчистване от такива „бизнесмени“.

Васил Велев
Роден в 1959 г. в София, син е на ген. Георги Велев - зам.-началник на Строителните войски. Завършва „Автоматика“ в ВМЕИ „Ленин“ София, днес Технически университет. Веднага след Университета започва работа в ЦК на Комсомола – шеф на ТНТМ (Техническо и Научно Творчество на Младежта). В Гугъл това е обявено много трогателно: „През 1984 година Васил Велев трябвало да избере дали да се посвети на любимата математика и на научната кариера. Решил обаче, че може да направи света по-добър и става младежки лидер.“ След промените, понеже закриват Комсомола и ТНТМ, „въпреки добрите предложения, които имал тогава за работа, той продължил да работи с младежите и станал директор на фондация "Еврика". И до днес е член на нейното настоятелство.“ (Да обясня в скоби: 1990 г. ТНТМ е преобразувано във фондация "Еврика" - фонд за развитие на научното и техническото творчество на младежта. Фондацията поема всички активи, движими и недвижими, на ТНТМ на стойност 50 млн. лева по старите соццени. )
След "Еврика" Васил Велев става управляващ съдружник на "БИК Холд" ООД, а от 1999 г. - изпълнителен директор на "Стара планина Холд" АД. Това е същият онзи холдинг, който през 2003 г. се забърка в скандала за нерегламентирано строителство в 11 апетитни имота в Южния парк. Тогава Евгени Узунов, един от шефовете на холдинга, в интервю признава: "След този скандал около новото дружество казах на колегата си Васко Велев, че в София човек не трябва да се захваща с нищо...". Днес Евгени Узунов е знакова фигура в БСП и председател на изборния щаб на партията. А Васил Велев е председател на УС на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ). Измежду всичките фондове, асоциации и фондации на които Васил Велев е член на управителните им съвети, ми направи впечатление т.нар. Сребърен фонд, която съхранява определен процент от парите на пенсионерите.

Петър Кънев
Петър Кънев е роден на 18 декември 1953 г. в село Миладиновци (Ямболско), Народна република България. Завършва Математическата гимназия в Ямбол, а след това отбива военната си служба в спортната рота на ЦСКА. В онези години Кънев играе волейбол, но решава, че е по-добре да заложи на образованието си и прекратява спортната си кариера. По-късно завършва Московския полиграфичен институт, след което се завръща в Ямбол и поема управлението на местната печатница. Става ръководител на програмата „Странджа Сакар“ за област Бургас. Помните ли, имаше една такава инициатива на Политбюро на ЦК на БКП за включването на младежта в обновяването на Странджа планина.
За политиката след промените го открива един известен политик на БСП – Бойко Великов от Велико Търново. Връзката е, че Петър Кънев е търновски зет. Политическата му кариера е много по-успешна от кариерата на Бойко Великов. Петър Кънев е депутат на  БСП в 7 парламента (с малки прекъсвания от Тройната коалиция до 2022-а) и все от гражданската квота, представете си.
Председател е на Съюза на печатарската индустрия в България. Управител на полиграфична група „Демакс“ и на „Инфо радио“. Заместник-председател на КРИБ. Вицепрезидент на волейболната федерация. В периода 2010-2011 г. беше съветник на президента Георги Първанов по въпросите свързани с Организацията за черноморско икономическо сътрудничество. (??? - и там ли волейболът е твърде развит)
Кьошеклия камък. Пак повтарям: от гражданската квота.

Камен Колчев
Един от най-малко известните български бизнесмени. През 80-те години, Колчев е студент по математика и се готви да защити дисертация по темата за изкуствения интелект. Така го заварва указ 56, с който в България е разрешена частната инициатива. Колчев решава да използва Възможността - с главна буква, и създава фирма с двама колеги от университета, като първоначалният им план е да пишат софтуер. След като държавата разрешава и частната финансова дейност тримата съдружници решават да влязат и в търговията с валута. Това ново перо на бизнеса се поема от Колчев и това предопределя бъдещето му.
Започвайки собствения си бизнес с търговия с валута в началото на демокрацията, днес Камен Колчев притежава инвестиционен посредник, взаимни фондове, консултантска компания, дружество за лизинг на земеделска земя - всички обединени под бранда „Елана". Той на практика е един от хората, участвали в оформянето на фондовия пазар в България такъв, какъвто е днес, оставяйки отпечатъците си в първата приватизация през борсата, организирането на някои от най-големите първични публични предлагания и възхода на пазара за земя.
Последната „любов“ на Камен Колчев се оказва възобновяемата енергия. Неговият нов интерес датира още от 2004 г., когато компанията „Елана“ кандидатства в консорциум за управлението на Фонда за енергийна ефективност. Колчев се захваща сериозно: започва да прави проекти за изграждането на паркове, купува кули за мерене на вятъра и т.н. Към онзи момент той разполага с два готови проекта, за които търси инвеститори. Междувременно обаче пазарът на възобновяема енергия изгуби блясъка си, след като държавата промени цените на зелената енергия. Независимо от това Колчев твърди, че възобновяемите източници са нещо, в което вярва.
Написах „последната любов“, но всъщност първата и неизменната досега любов на Камен Колчев е „високата планина“. Малцина знаят, че Камен Колчев и жена му Петя Колчева са двама от 15-те българи, изкачили досега връх Еверест (статистиката започва от Христо Проданов на 20.04.1984 и е до май 2022). Това става на 20.05.2009 г. Съпрузите Колчеви стъпват на върха на Земята заедно, вървейки по класическия южен път през Непал и са единствените българи покорили Еверест през 2009 година.. Още по-малко хора знаят, че Камен Колчев и досега дава дежурства като редови планински спасител от Планинската Спасителна Служба на България.
Само ще допиша, че според неофициална информация състоянието на Камен Колчев е около 62 милиона лева.

Григорий Вазов
Дали е родственик на Иван Вазов ще оставя на вас да проверите. Само ще напиша, че е почетен гражданин на град Сопот.
Григорий Вазов завършва висшето си образование през 1976 г. във ВФСИ „Д. А. Ценов“, град Свищов, като магистър по икономика, и до 1999 г. остава преподавател там. Когато през 1990 г. се създава Национален център по мениджмънт в София. Григорий Вазов е първият му научен секретар. От април 1991 до май 1994. е заместник-министър в Министерството на промишлеността, търговията и услугите. След това постепенно се отказва от политически постове и насочва дейността си само към сферата на онова за което е учил. За период от дванадесет години от 1998 г. до 2010 г. Г. Вазов е декан на Финансово-счетоводния факултет на Университета за национално и световно стопанство УНСС, гр. София. От 2002 е председател на Настоятелството на Висшето училище по застраховане и финанси (ВУЗФ) в гр. София, а 2008 г. е негов ректор.
Григорий Вазов е член на Надзорния съвет на „ДЗИ – Общо застраховане“ АД“  и като такъв  през 2015 г. е кандидат за заемане на длъжността управител на БНБ, номиниран от парламентарната група на „Патриотичния Фронт“ в НС.

Емил Хърсев
Този димитровградчанин, роден в 1961 г., го познаваме вече. Не съвсем, но за неговата „стойност“ – достатъчно. Ако сте усетили ирония, Емил Хърсев си я заслужава. Не толкова за принципите, които защитава, колкото за „храбростта и постоянството“ при тяхната защита. С две думи  – икономически тарикат. Доказателствата ще намерите в десетината досега цитирания на негови статии, разпръснати из страниците на книгите НИЕ. Не си спомням точно, но мисля, че писах през миналата 2011 година за оправдателната присъда на Софийския градски съд за приватизацията на Минералбанк през 1995 г. за 6-ма души, един от които е Емил Хърсев. Става въпрос за „изтичането“ на над 3 млрд. стари лева.
Комисията „Костадинов“ го посочи официално за агент на бившата Държавна сигурност.
След десетина години (в НИЕ-9), когато тръгнат разкритията за криптокомпания „Уанкоин“ на българката Ружа Игнатова, медиите ще започнат да говорят за някакво участие на Емил Хърсев в тази афера. До тогава, когато ще се чуем пак.

Румен Порожанов

Роден е 1964-а в Разлог. През 1990 г. завършва Икономика и управление на
елското стопанство, а после още две магистратури - Аграрен бизнес, икономика и мениджмънт и Отбранителна индустрия, икономика и мениджмънт, пак там.
Между 1992 и 2009 г. работи в Министерството на финансите като началник на отдел „Финанси, земеделие, търговия и услуги“ и директор „Финанси на реалния сектор“. От 2009 до 2011 г. е началник на кабинета на министъра на финансите. В периода март 2011 – август 2013 г. е изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“. През 2014 година е министър на финансите в служебното правителство на Георги Близнашки и веднага след неговото закриване се връща във Фонда.
През 2017 г. новата комисия КПКОНПИ констатира, че Румен Порожанов е излъгал в имуществената си декларация, която е подал. В нея не е декларирал придобитото имущество на съпругата си Веска Порожанова под претекста, че тя не негова законна съпруга, а лице с което е във фактическо съжителство. Според комисията Порожанов има сключен брак, а не живее на съпружески начала. Това ще струва оставката на Порожанов от ДФ „Земеделие“.
По същото време синът на Порожанови – Антоан Порожанов е одитор във фирмата, която проверява усвояването на европейските средства, отпуснати на Фонда за земеделие, чийто ръководител в момента е баща му. Пак в 2017 г. ще гръмне скандала „къщи за гости на тъщи“ – европейски средства по ОП „Развитие на селските райони“ са използвани за строеж на такива къщи, които обаче не се използват за гости, а за лични вилни имоти на получателя на европейските пари или на жена му. Понеже е елементарно Бащата Румен да заяви, че не знае за такива далавери, тъй като проверяващите го органи, вкл. одиторската фирма в която работи Синът Антоан, не са констатирали нередности, го отнасят фактическите получатели на парите. Най-известният потърпевш измежду тях е един зам.-министър в правителството Борисов-3  Александър Манолев. Но за това, когато стане въпрос за първия списък „Магнитски“.

Милен Велчев
Милен Велчев е роден в 1966 година в София. Не го бъркайте с другия известен Борис Велчев, който беше главен прокурор доскоро. Борис Велчев и брат му - режисьора Иля Велчев са внуците на стария комунист Борис Велчев от Политбюро на ЦК на БКП. Докато Милен Велчев и брат му Георги Велчев са синовете на Емил Велчев, който по Живково време беше един прост представител на БГА „Балкан“ в Хараре (вж. НИЕ-5).
Милен Велчев завършва международни отношения във ВИИ „Карл Маркс“. (ново име УНСС-София). Годината е 1988. През 1993 получава магистърска степен по бизнес управление в Рочестър, САЩ, а през 1995 — по финансов инженеринг в Масачузетския технологичен институт в Кеймбридж, САЩ. От 1995 до 2001 година работи в банката Merrill Lynch Co. в Лондон, за последно като вицепрезидент по развиващите се пазари. Може би затова Вилен Велчев е пречислен към „юпитата“, които Симеон II доведе от САЩ. И го направи министър на финансите от 2001 до 2005 години. (Тези две истории – на младия Милен и министъра Милен са достатъчно добре осветлени в том 5 на НИЕ.)
По-нататък във времето, през ерата „Борисов“,  звездата на Милен Велчев ще залезе на българското политическо небе, но ще продължи да грее в „Млечния път“ на втората по големина банка в Русия ВТБ. По времето на „Продължаваме Промяната“ ще последват множество опити за реабилитация на Милен Емилов Велчев и брат му Георги. Тогава ще пиша повече. Сега само допълвам, да не се забравя, че ако Милен Велчев е женен за някоя си Симона, то тъст на Георги Велчев е самият Стоян Марков.

Стоян Денчев
Роден е 1953 г. в Елхово. Завършва специалност „Основи на кибернетиката и теория на управлението“ в Математическия факултет на Софийския държавен университет през 1978 г. От 1978 до 1986 г. работи в Централния машиностроителен институт. От 1986 до 1988 г. е директор по научните въпроси в Информационния център за трансфер на технологии „Информа“, София, а през 1988 – 1989 е заместник-генерален директор на „Информа“. Сътрудник на Държавна сигурност, II главно управление от 1988 г.
Съветник в правителството на Димитър Попов през 1991-а. Началник отдел при първото правителство на СДС на Филип Димитров (1991 – 1992),. главен секретар в правителството на Любен Беров през 1993 – 1994 г. посланик във Финландия през 1994 г. Депутат в 37-ото НС, избран с листата на ДПС, и зам.-председател на парламентарната й група. До юни 1998 г. е политически секретар на Обединението за национално спасение, което напуска, като става вицепрезидент на Мултигруп. От 2002 е ректор на Колежа по библиотекознание и информационни технологии, а от 2010 до декември 2018 г. е ректор на същия колеж, преименуван в Университет по библиотекознание и информационни технологии. Между 2006 и 2011 г. е председател, а от 2011 г. – почетен председател на Съюза на народните читалища
Какво общо имат тук читалищата, питате? Ами Стоян Денчев е почетен гражданин на Одрин и почетен консул на Султанат Оман в България.  

Стати Статев
Роден е 1955 г. в Бургас. Следва и се дипломира по специалност „Политическа икономия“ във Висшия икономически институт „Карл Маркс“ - 1980  (старото име на УНСС, защото годината е 1980-а) и по специалност „Математика“ в Софийския университет – 1984-а. В края на 2011 г. става ректор на УНСС и остава такъв до края на 2019-а
Секретен сътрудник на ДС от 1989 година с псевдоник „Стойновски“. Членува и в следните други научни организации: Съюз на учените в България, Съюз на икономистите в България; Съюз на българските еколози, Нюйоркска академия на науките.

 

·            пишещи братя и други подобни:

Славка Бозукова
Жълтите издания сравняват житейския й възход с този на Дарина Павлова – вдовицата на Илия Павлов, но мисля, че грешат. Подведени вероятно от „сексуалната им алчност“ – цитат от техните биографи там. Славка Бозукова много повече прилича на Ирена Кръстева – майката на Делян Пеевски. Дори физически – къде предизвикателната красота на Дарина, къде залупените моми Ирена (р.1955) и Славка (родена 10-ина години по-късно). А и Дарина няма някакви професионални амбиции – стига й възможността да живее богато, докато Славка Бозукова и Ирена Кръстева са амбициозни повече от достатъчно. И според скромното ми мнение се справят с жестокия алчен вестникарски бизнес не по-зле, отколкото Петьо Блъсков или Юлий Москов.
Защо тия двамата давам за пример?
В знаменателните години 1989-1990 Славка Бозукова е наземна стюардеса, завършила Висшия икономически институт „Карл Маркс“, току що омъжена за един стюард от БГА „Балкан“ на име Георги от Пазарджик. Четейки „материалите“ в Мрежата за тия времена, оставам с впечатлението, че нюхът на Славка е причината за поставяне основите на бъдещия просперитет на семейството. Тя напуска въздухоплаването и се настанява на едно треторазрядно бюро да попълва екселски финансови таблици, обаче в редакцията на в.“24 часа“. Който в този момент прави по 1 милион лева на месец. Заедно с мъжа си Георги създават финансова къща за кредити срещу 20% месечна лихва. Истинска финансова пирамида – докато Георги бяга в Сингапур. (И още не се е върнал.) На всичкото отгоре, докато е в отпуск по майчинство, шефът й на Славка във вестника – Петьо Блъсков  назначава две нови млади сътруднички – Венелина Гочева и Димитрана Александрова. Славка Бозукова се прехвърля в икономическия отдел на съседа – в. „Стандарт“. Годината е 1994. Година по-късно е вече икономически редактор, а още една година по-късно е в телевизията БНТ в икономическото предаване „Плюс-минус“. Говорят заради любовната  история с шефа на фалиралата Туристспортбанк Любомир Гибински. На чието име се водят източени над 50 милиона долара.
От 1998 година Славка Бозукова става директор на отдел "Бизнес" във в. "Стандарт". От края на 1999 г. до август 2001 г. е председател на съвета на директорите на ИПК "Родина“. От юни 2006 г. е главен редактор и изпълнителен директор на "Стандарт Нюз" ЕАД. От тия времена е историята за това, дето любовникът на Славка – Гибински натоварил в багажника на собствената си лимузина главният редактор на в. „Стандарт“ Юлий Москов и го разходил по Витоша, от ревност. (Това което ви разказвам, можете и сами да си прочетете в Мрежата. Материалите са налични и към момента.)  През 1999 г. Славка Бозукова е директор на дирекция "Връзки с обществеността и протокол", а от август 2000 г. - началник на политическия кабинет на Министерството на икономиката. Отново говорят – след бурна всеобемаща любов с министъра Петър Жотев.
От юни 2006 г. е главен редактор и изпълнителен директор на "Стандарт Нюз" ЕАД. Свършвам, засега, защото Славка Бозукова ще продължи да размята поли и внимание и в бъдещето. Само да запиша, че през.2018 година лично Лордът ъф Итън Евгени Минчев ще й връчи наградата „Национална гордост“.

Виолина Маринова
Има 48-годишен професионален опит само в Банка ДСК, като започва като служител на гише „Банково обслужване“ и достига през всички позиции до поста главен изпълнителен директор на банката. Заема тази длъжност от 2005 до 2020 г. Освен това е и председател на Управителния съвет на фондация "Атанас Буров". Тя е и единственият банкер в България, удостоен с най-високото национално отличие - орден „Стара планина”, първа степен.

Виолина Маринова е първата жена, член на УС на Българската стопанска камара. От 2014 г. насам.

Вяра Анкова
Една от няколкото ТВ български дами, които дължат известността си на съседска Гърция. И понеже са поливани с гръцка вода от нежна мъжка ръка са избуяли нависоко. Имам един приятел. Той ми вика: Ами хубави са. Що се заяждаш с тях. Пък и девиза на Европа е „Единни в многообразието“.
Вяра Анкова е зодия Водолей, 1966-а. Английска филология с любов – телевизията. Започва работа там на 25 години и може да се каже, че не я е напускала. Е, формално не е така, защото има 4 деца от двама мъже, а родителството отнема от времето за гледане на телевизия дори. Първият й мъж (едно дете от него) не е интересен, но виж вторият – да. Томас Лафчис от „Левски“. Започнал там от вратар и стигнал до собственик на клуба, а междувременно станал милионер. Вяра се жени за него още в далечната 1996.  Само че не всичко идва от Лафчис. Къдрокосата журналистка има и завидно лично състояние, натрупано от строителен бизнес на баща й. (Попитах Интернет какъв строителен бизнес при тази рождена дата на дъщерята, но той мълчи.)  Когато баща й починал, Вяра и брат й наследили строителната му фирма и богатството й - няколко апартамента в София, къща в Бояна, няколко наследствени имота в провинцията, а заедно с Лафчис тя притежава апартаменти и вила в Гърция...
Вяра Анкова получава позицията на водещ на централната емисия „По света и у нас“ на БНТ още в 1994 г. От 2004 г. до 2010 г. е директор на „Новини и актуални предавания“ към дирекция „Информация“, а от 2010 до 2017 е генерален директор и председател на управителния съвет на БНТ.
Интернет обаче не щади Вяра Анкова по отношение на клюките за нея. Цитирам го горе-долу по времето на том 7-и от НИЕ:
- „Мнозина смятат, че личното богатство на Анкова ще я възпре да бърка в държавната ефирна каца с мед, каквато е БНТ. Други обаче контрират, че „апетитът идва с яденето”. Хора от „Сан Стефано” 29 са убедени, че всичко там ще продължи постарому, след като СЕМ единодушно хариза властта на близката приятелка на Уляна Пръмова и Митко Цонев (който й е кум на сватбата с Лафчис). Тримата станаха печално известни със схемите, чрез които източват милиони от телевизията с безумно скъпи и тъпи продукции, „златни” филми и предавания на „наши хора” и прочее.“
- „Председателят на СЕМ Гого Лозанов пита Анкова за политическия чадър, опънат над нея. Къдрокосата омайница обаче отрече някога някой да й се е обаждал за тази или онази новина или за участие на определени хора в предавания. Малко по-късно тя уточни, че с президента Първанов, чиито хора в СЕМ гласуваха за нея с две ръце, се е чувала за последно заради "Българската Коледа". С Бойко Борисов се познавали отдавна, но също не била се чувала скоро с него.“
С Вяра Анкова животът ще ни среща и нататък, така че засега спирам.

Валерий Тодоров
Кьошеклия камък от Силистра, 1956. (Вероятно сте разбрали кои камъни според мен са кьошеклии.) Биографията му съм дал преди около 200 страници. Далечко е и се забравя, а г-н Тодоров продължава да се натиска за наш учител по съвременна дефектоскопия. Затова ще я повторя.
След завършването на специалност „Радио“ във Факултета по журналистика на Софийския университет „Климент Охридски“ през 1981 г. започва направо работа в главна редакция „Международна информация“ на програма „Хоризонт“ по Българското национално радио - БНР. До 1989 г. вече е ръководител на екипите на новините и на вечерните обзорни политически предавания „24 часа“ и „Нещо повече“. От 1993 г. до 1997 г. е завеждащ кореспондентския пункт на БНР  в Москва. През този период той е кореспондент и на БТА, като продължава да пише статии и коментари за вестниците „Стандарт“, „Труд“, „24 часа“, „168 часа“, „Банкеръ“, „Сега“ и „Континент“, за Дарик Радио, също за други радиостанции и телевизии, както и за издания в чужбина, сред които българската и руската редакция на Би Би Си, в. „Комсомолская  правда“ и др. Покрай кризата в БНР от началото на Костовото управление (НИЕ-4) не се връща  в Радиото, а отива в Телевизията – БНТ. В годините 1999-2006 е отново завеждащ кореспондентския пункт в Москва, но сега вече на БНТ. След повторното си връщане от Москва в София Валерий Тодоров пак е началник – от 2007-а до 2013 е генерален директор на Българското Национално радио. Последната му началническа длъжност е заместник-директор на Националната опера и балет (2014 – 2015). Вероятно защото… не знам.
След тази дата Валерий Тодоров става „щатен“ търсен събеседник в политическите студия на БНТ и БНР. Ако си „подаде главата пак над червената барикада“, ще го „отстрелям“ отново.

 

Поради редакторските несъвършенства на БЛОГ.БГ, тук е само чистият текст на НИЕ-7. Липсва индекса на Имената, използвани в тома, картите и хронологичните диаграми на Събитията, както и цялото Съдържание на книгата. Цялото великолепие на книгата ще можете да видите в Облака на линка
https://1drv/u/s!AuzqcbTGmjkZbtVL3sJSS3jDJcc?e=6FVnDb
когато dobronameren качи пълния вариант на НИЕ-7. Доколкото съм информиран, това трябва да стане факт до месец.
Към края на юли или началото на август, проверете на посочения линк дали това е вече станало. Тогава свалете цялото пълно съдържание на НИЕ-7 от Облака като .pdf файл и си го приберете във вашия компютър. Така няма да има нужда всеки път да ходите до Облака.
Ако имате въпроси какво се очаква във времето относно НИЕ-8 (2013-2016), питайте dobronameren, не мен. Подканяйте го, не го жалете.

БЛАГОДАРЯ!