Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
04.10.2021 20:15 - НИЕ-640 Президентски избори Октомври 2006
Автор: pitatlimedejzorata Категория: История   
Прочетен: 246 Коментари: 0 Гласове:
1



ПРЕЗИДЕНТСКИ ИЗБОРИ  ОКТОМВРИ  2006

 

За да разкажа за тях ще следвам алгоритъма, който използвах при разказа си за парламентарните избори от миналата 2005-а – преди около 120 страници. Даже някои принципни неща направо ще “копна” от там – в кавички и с наклонен шрифт:
“Ако си записвахте кой какво, кога, пред кого, до кога, нещо бил казал или поел ангажимент, вероятно щяхте да заболеете от полиполярно разконцентриране пред възможността за само един избор. Затова: Първо реших направо да запиша крайния резултат от изборите – единственото сигурно нещо за историята, и второ – да фиксирам на белия лист не позициите на различните партии, а по-скоро имената на хората, които говорят от тяхно име. Казано образно: да ви предложа съсредоточаване не върху избора “месо”, “пълнени тиквички” или “храна за в къщи”, а върху това кои Лица кое меню ни препоръчват днес, за да го сравним същото ли са ни предлагали вчера.
Защо ли? Пак образно казано: Двуличниците – лешояди надушват най-добре от всички, покрай коя партия пада аванта и се мушат в нейните редици. Ако във “вашата” партия има много такива двулични тарикати, моят съвет е да бягате от нея. По-бързо. Иначе ще бъдете въвлечени в надяждането, което ще се случи вътре в нея, независимо от това дали има победа или поражение.
И аз бягам, че много се разприказвахме.”

В президентските избори през октомври 2006г. участват 7 двойки – президент и неговия вицепрезидент.

Първият тур ще се проведе на 22 октомври. Той няма да потвърди социологическите прогнози, че Георги Първанов “ще отвее” всички други кандидати, вкл. и Волен Сидеров.
Ето официалните резултати:

1

Георги Първанов и Ангел Марин

издигнати от инициативен комитет, подкрепен от 17 партии

64,05%

2

Волен Сидеров и Павел Шопов

от партия “Атака”

21,49%

3

Неделчо Беронов и Юлиана Николова

издигнати от инициативен комитет, подкрепен от 5 партии

 9,75%

4

Георги Марков и Мария Цонева-Иванова

от партия “Ред, законност и спарведливост”

 2,72%

5

Петър Берон и Стела Банкова

издигнати от инициативен комитет

 0,78%

6

Григор Велев и Йордан Мутафчиев

Обединение на бълг. националисти “Целокупна България”

 0,71%

7

Любен Петров и Нели Топалова

издигнати от инициативен комитет

 0,50%

Ако ме питате защо ще има втори тур, след като Първанов има 64%, т.е. повече от половината гласували на първи тур, ще отговоря: Питайте Конституционния Съд, той тълкува Конституцията. Ама КС не бил сезиран...  Е, това също не е моя работа.

Вторият тур ще бъде на 29 октомври 2006. На него по право отиват само първите двама от първия тур, а президент става първият.
Георги Първанов печели 75,9%. Освен от БСП, той е подкрепен от НДСВ и ДПС. Десните формации призоваха своите избиратели да се въздържат при повторното гласуване.
Волен Сидеров има 24,1%.
Изборната активност за страната е 41,21% - рекордно ниска за всички президентски избори от 1992 насам.
Още няколко факти:
- В изборите  са участвали около 6 384 000 гласоподаватели.
- Българите по света гласуват в 144 секции в 49 държави.
- За първи път изборните урни са прозрачни.
Сега да оставим таблиците с окончателните данни и да погледнем Имената, участващи в последните 2 месеца преди изборите, техните изяви, обещания и закани. Прегледът е подреден хронологично.

Отново ще ви помоля: Има смисъл да си губите времето в четене само, ако  ще запомните прочетеното!

·                     Започвам с избора на ЦИК (Централна Избирателна Комисия). Тази процедура се повтаря отново и отново за всеки избор досега през всички демократични години, без значение кой е на власт. Всички политически сили се обиждат кръвно, ако някой друг посмее да се усъмни в честността на изборите, които провеждат те. А първата им работа е да изберат членовете на ЦИК според както сочи тяхната наука. Не питам защо, знаем: ЦИК е органът, който непосредствено организира изборите, приема и решава жалбите от тях, брои гласовете и обявява официалните резултати. На всичкото отгоре - не знам дали всички знаят - ЦИК пише своя Методика в която тълкува по своему правилата, записани в Изборния Кодекс (Който също се мени за всеки нов избор, и при писането и приемането му в действуващото НС също пада епична принципна борба. До смъртта на противника, говоря образно.) Е, от какъв зор е тази битка, като по презумция всичките избори са еднакво честни?
Ако ще ви помогне да си отговаряте на този постоянен въпрос, прочетете какво е написала Валерия Велева, на 12.08.2006 в “Труд”:
“За 17 години демокрация почти всяка държавна комисия, съставена на квотен принцип, се появява на бял свят след бой до дупка. Е, все се надявахме, че поне пред вратите на Европа ще се разделим с тази пуста партизанщина, която съсипа държавата ни. Но не би! И лидерите на триадата, които се тупат, че са модерни европейци, се оказаха елементарни балканци. От 21 места в ЦИК те отпуснаха на опозицията  само 4! По едно на всяка група. Не с евроконсенсус, а с простото математическо делене властниците изчислиха, че на 34-те депутати от групите на ОДС и на ДСБ се пада по 1,485 място в ЦИК. Това прави общо двама техни членове. ДПС обаче, което също има 34 парламентаристи, но като една група, квотно събира 2,97 части и изпраща в ЦИК трима свои членове. Е, г-да управляващи, нито сте модерни, нито сте европейци. И далновидни не сте! Иначе поне едно място за най-големия спец в ЦИК – проф. Михаил Константинов, щяхте да осигурите.”
(Е, една физическа курва има надежда някога да стане праведница, но една курвенска душа – никога. Припомням, че журналистическият гуру на тази госпожа е Ахмед Доган, който е един от Тримата големи, управляващи държавата в момента. И като така взема 3 места по право от коалицията 3+5+8=16, а още три места допълнително като отделна ПГ. Значи общо 6, при тежест в коалицията 3!
Накрая мръсницата се застъпва за М.Константинов, подхвърляйки ехидно: “Ама и той е идвал при мен, спомням си добър беше.”)

·                     Следват Инициативните комитети на кандидат-президентите
- 19 август във в.“24 часа” Кристина Патрашкова също се прави на праведница. Написала: “Глупаво е при мажоритарен вот да търсиш цветове в инициативните комитети!”
А, бе - как е тарикат в женски род? За сведение на читателите публикувам Имената от инициативния комитет на Георги Първанов:
Стефан Данаилов, Антон Дончев, Валери Петров, Светлин Русев, Божидар Димитров, Вили Цанков, Вежди Рашидов, Любомир Левчев, Никола Калоянчев, Васил Михайлов, Стефан Мавродиев, Андрей Баташов, Иво Папазов, Иван Гранитски, Николай Овчаров, Георги Китов, Валя Балканска, Николина Чакърдъкова, Деян Славчев-Део, Параскева Джукелова, Веселин Маринов, Йорданка Варджийска, Хачо Бояджиев, Веселин Топалов, Нешка Робева, Албена Денкова, Максим Стависки, Георги Иванов-Гонзо, Димитър Пенев, Христо Стоичков.
Този Комитет издига Първанов не от името на БСП, а от името “на народа” – като независим кандидат! Глупаво е да търсим цветове в него, нали?! Кристино-о-о, Кристино.
- Ето и Имената от инициативния комитет на Неделчо Беронов, издигнал го не като независим, а като кандидат на дясното обединение ДСБ-СДС:
Албена Стамболова, Александър Караминков, проф.Богдан Богданов, Васил Чобанов, проф.Георги Фотев, Георги Господинов-писател, Георги Липовански, Йосиф Сърчаджиев, Калин Янакиев, Кирил Маричков, Мартин Заимов, Стефан Тафров, Теодора Димова, Харалан Александров, Чавдар Гюзелев, Явор Гърдев, Явор Дачков, Антони Славински, Асен Манов, Димитър Баталов, Димитър Гочев Васил Гарнизов, Нели Огнянова, Красен Станчев, Александрина Пендачанска.
 А имената в инициативния комитет, издигащ Бойко Борисов за кандидат-президент, интересуват ли ви?
Не мога да задоволя любопитството ви. Бойко Борисов не се кандидатира за президент. Това не пречи на “цветово независимия” Христо Комарницки да публикува карикатура в “цветово независимия” в.”Сега” (21.08.2006). На тази карикатура виждаме натрупани на пирамида бали с боклук, на които отгоре три проскубани песа пишкат. Карикатурата е наречена “Бате Бойко Борисов президент”.

·                     Междувременно:
Бойко Борисов
: “Ако Първанов се кандидатира чрез Инициативен комитет за предстоящите избори, това означава, че той се срамува от своята партия и от тройната коалиция, която създаде.”
Лютфи Местан: “За да даде подкрепа ДПС, тя трябва да бъде първо поискана. Първанов още не е обявил официално намерението си за втори мандат.” (Меко казано, не е вярно. Изказването на Местан идва ден след като Инициативният комитет – който прочетохте преди 20 реда – официално го препоръча за независим кандидат-президент. Но е вярно, че в този инициативен комитет няма изявен човек, който да е пряко свързан с ДПС. Което няма да попрече на ДПС официално да го подкрепи на втория тур.)
Петър Стоянов: “СДС отстъпи за кандидатурата на Неделчо Беронов за президент, защото целта ни беше да имаме единен кандидат срещу Георги Първанов. Ние сме партията-майка, на нас ни подобава да бъдем по-мъдри и по-отговорни.”
- На една и съща страница в.”Стандарт” съобщава две протиречащи си новини. Първата: “Бойко Борисов отиде на среща с Неделчо Беронов в апартамента му в столичния квартал “Изток”. И втората: “Беронов: Не мога да се намесвам в техните отношения (с Костов). Борисов ми каза, че не го задоволява този отговор, пожела ми приятна игра и затвори телефона.”
- На следващия ден “Сега” обобщава: Партията на Иван Костов – ДСБ, е на път да удовлетвори мерака на Бойко Борисов и да оттегли искането за отстраняването му от кметския пост. В замяна очаква кметът на София да подкрепи десния кандидат за президент Беронов.”
Как преценява същата тази ситуация Петьо Цеков, зам.главния на вестника: “През главите на ръководството на СДС мина идея – да оттеглят подкрепата за десния кандидат Неделчо Беронов и заедно с ГЕРБ – неродената партия на Бойко Борисов, да потърсят друга писта към предстоящите избори. Това е мръсносиньо. Защото и в политиката има морал. И в политиката, и в живота, когато си стиснеш ръцете с един човек, а зад гърба му преговаряш с друг, те обявяват за лицемер. Оставете го Бойко Борисов! Както и да го погледнеш - той не е политик. Няма нито един видим белег, който да го причислява към т.нар. политически елит на страната. Бойко е лесно обясним субект. Сложно е да се обясняват маймунджулуците на десните. Ясно е, че целта е да се натрие носа на Иван Йорданов Костов. Ама струва ли си сериозни хора да се занимават с подобни глупости?”
Петьо, Петьо. Не познаваш, брато, т.е. не ставаш за журналист-анализатор. Червената петолъчка ти е гравирана на челото!
Защо сега пък намесвам червеното в характеристиката Петьова, ще попитате. Ами, по две причини. Най-малко! Първата - за Петьо Цеков “чистият син” е Иван Костов, а “мръсносиният” – Петър Стоянов. Историята ни обаче твърди, и през следващите години ще потвърждава отново, че истината е тъкмо обратната! Втората – същите “мръсни” процеси текат и в червената партия. При това къде-къде по-пълноводни. Но Петьо не ги коментира. Мен, ако питате, това е страх. Или пък гузност. Което няма значение. На всичкото отгоре, като прибавим глупостта му - пише, а написаното остава; Бойко Борисов не бил политик, за разлика от Костов – става смешно.
- 29.08.2006, Цонко Цонев, кмет на Каварна пред “Дума”:
“Защо подкрепям Първанов? Три са причините. Първата е, че Георги Първанов е първият президент, който съблече партийните си дрехи, остави ги на закачалката и до края на мандата си остана президент на всички българи. Втората е, че той е обърнат с лице и е с широко отворени очи, а не с широко разтворени очи, към проблемите на местното самоуправление. Това, което той прави за общините, въпреки своите ограничени правомощия, никой друг не е направил. Включително изпълнителната власт, за съжаление. Третата причина да подкрепя сегашния президент за втори мандат е, че той прояви изключително уважение към нашата община и дойде на празника на Каварна - 6 май. Първанов е първият български президент, който в тази си длъжност дойде в града ни.”
Едно следствие от тези три причини, поради които Цонко Цонев подкрепя Първанов за президент. След половин година кметълът ще стане академик от Руската академия за безопасност, отбрана и обществен ред. Защо, питате – че аз откъде мога да зная!

·                     25.08.2006, “Труд”, статия на Милена Димитрова, (да, да, щерката на Разговарящата с вас) представя “Крайният вляво”:
“Пет дни преди ЦИК да регистрира кандидатите, 68-годишният армейски ген.Любен Петров заяви, че щял да спечели президентските избори още на първия тур. На какво обаче разчита ген. Петров? На червените си избиратели, на военните и особено на съкратените от армията, на копнеещите за твърда ръка – без разлика във възраст, пол, занятие, на патриотите, тъй като “патриотизмът няма ляво, няма дясно”, отсича Петров. И на хубавата си вицепрезидентка актрисата Нели Топалова. Политическото достойнство не позволи на генерала да си купи ведомствено жилище. Кариерата на военния не позна компромиса даже и когато се омеша в политиката. Останаха му чужди тактическите маневри по алианса с НАТО. – само Любен Петров, Андрей Пантев, Огнян Сапарев и Александър Паунов гласуваха против влизането ни в Атлантическия пакт. Единствено Любен Петров не прости на ръководството си, че се коалира с НДСВ. Той остана най-последователният противник срещу американските бази. Възпитаникът на две московски военни академии, едната от тях е “Фрунзе”, е минал по всички стъпала в командването на армията. През 1959г. поема взвод в Кресна, а от 1991 до 1994 е шеф на Генералния щаб. Бил е депутат в 37-ото и 39-ото НС. Любен Петров не гъкна, задето не му изплатиха полагащите му се 300 хиляди лева за сбогом от армията. Инфаркт го покоси в 2005г., изстрада и загубата на съпругата си, а беше “посповично моногамен”, казват военни.”
Председател на Инициативния комитет, издигнал кандидатурата на ген.Любен Петров, е известната Клара Маринова. Две имена след нейното, е това на Велко Вълканов.
Догодина ще прочета във вестниците, че синът на генерал Любен Петров, който се казва Юлиян Петров (р.1966 и има двама сина) е подполковник от българската армия. Чудесно е, че продължава военната традиция в семейството си. Подп. Юлиян Петров в момента бил офицер за свръзка с щаба на многонационалните сили на Багдад и представител на България в структурата на НАТО, наречена “Коалиционни операции”. Не бързайте да давате заключения. Цитирам думите на подполковника в интервюто му пред Любомир Денов от “24 часа”:
“Нека другите оценяват. За мен ще е достатъчно един ден колегата от американската армия да каже: през есента на 2006г. служих в Багдад с един българин – истински професионалист.”

·                     За крайния вдясноВолен Сидеров, не намерих материал за цитиране. Може би защото не следя вестник “Атака”. Но, тръгвайки по “пътеката на Милена”, мога да отбележа, че той СЪЩО като крайния вляво разчита на копнеещите за твърда ръка – без разлика във възраст, пол, занятие и на патриотите - тъй като “патриотизмът няма ляво, няма дясно”, застана твърдо срещу коалицията с НДСВ и остана най-последователният противник срещу американските бази.
Крайният вдясно - Сидеров има и разлики с крайния вляво Любен Петров: не е генерал, не е “посповично моногамен” и вицето му Павел Шопов не е хубав – имам предвид само външно, понеже не познавам вътрешната красота на хубавата Нели.
Сидеров няма и инициативен комитет. Той е одобрен и препоръчан само от ръководството – Централния сбор на “Атака”, където са всичко на всичко 7 (словом седем) души. Неговият заместник в това ръководство е именно Павел Шопов. И той е казал – на 31.08.2006: “Мисля, че отсега можем да си честитим победата”.
Самият Волен Сидеров обещава: “Като спечеля изборите, ще обявя конкурс за идеи в какво може да се превърне резиденция “Бояна” – дали в болница или в обществено заведение.” Къде ли в Конституцията е записано, че действуващият президент може да продава “хотела”, в  който е отседнал временно за 5 години?!

·                     На 6 септември карикатура на Рачо Рачев в “Труд” показва един българин – с овчи калпак и мустак, разбира се – застанал пред 3 предизборни плаката с ликовете на Волен Сидеров, Неделчо Беронов и Георги Марков, но на всеки отгоре пише “десен кандидат”. Чеше се нашенецът по ухото и си вика: “Накрая, ще се окажат леваци...”
В.”Монитор” от 6.09.2006 публикува телефонните номера на всичките 240 депутати от действащото НС. Отгоре им пише: “Скъсайте ги от честитки за празника”. Няма да коментирам правилата за защита на личните данни на всеки гражданин, пък бил той и депутат. Само ще попитам кой празник има предвид редколегията на “Монитор”: 6 септември – Деня на Съединението, 7 септември – рождения ден на Тодор Живков или 9 септември.
Освен това направи ми впечатление, че депутатите от ПГ на БСП, НДСВ и БНС присъстват с трите си имена, докато депутатите от ДПС, ДСБ, СДС, Атака и независимите са представени само с две имена. Защо? Те нямат ли си трето име? А за поне 40 от тях се знае публично, и четвъртото им име – агентурното. И още: всичките 82 имена в ПГ на Левицата са “коректни” – познати са с името и фамилията си. Само Татяна Тотева – не е. Тя се “маскира” като Татяна Дончева.

·                     Междувременно:
Инициативен комитет е внесъл в ЦИК документи за регистрация от името на “Съюз за спасение и благоденствие на нацията” – ССБН на кандидат-президент Росен Николов (организатор на конкурса “Мокра фланелка”) и кандидат-вицепрезидент Митьо Пищова (също така любител на женска плът, но от Велико Търново, дето раздава кебапчета на избирателите си).
“Ако не трябваха отчети в Сметната палата и 5000 лв. за участие във вота, щях да се кандидатирам пак за президент, ама няма пари.” Това казал шефът на Българската демократическа партия “Тангра” Йоло Денев. Той бил сърдит на Волен Сидеров, че не го взел за вицепрезидент: “Двамата можем да вземем 60% на първи тур, а сега победата на Георги Първанов е в кърпа вързана”.
Документи за регистрация е внесла двойката Петър Берон – Стела Банкова. За Берон това е трето явяване на президентски избори: 1992 вице на Жорж Ганчев, 2001 за “Съюз България” (1,1%).
В последният момент поради нередовни документи ЦИК е отказала да регистрира двойката от БКП Владимир Спасов – Марияна Матеева.
16 септември: НДСВ реши, че няма да има свой кандидат на президентските избори. Партията няма да подкрепи и никой от играчите в кампанията.
- Вера Александрова в “Монитор”: “С позицията си жълтите на практика усложняват единствено победата на Първанов. Ако бяха номинирали свой човек за вота, той щеше да вдигне избирателната активност и да позволи на сегашния президент да спечели втория си мандат още на първия тур. Освен това кандидат на НДСВ ще разпръсне още повече десните гласове и ще отслаби конкуренцията на опозицията. “Ние сме либерално мислещи и затова не ми се вижда коректно като не посочихме кандидат да призоваваме избирателите си да гласуват за някого”, обясни Симеон.”
- Йоана Гъндовска в “Сега”: “С решението си да не участва в президентската битка царят просто за пореден път показа, че партийното строителство му е чуждо. Че неговата игра е друга – лична. Излиза, че щом той няма да е кандидат, няма и друг да е. Защо? Защото партията искала него и друг нямал шанс да спечели. Изказването му може да се окачестви като нагло, ако не беше типично царско. Човекът почти в прав текст каза на своите хора, че не стават за нищо.”
- Валери Найденов в “24 часа”: Вече знаем, че Първанов ще бие. Но не знаем кой ще бъде срещу него на балотажа. Следователно не знаем и какъв е назряващият групов бой, за какво въобще се води спорът в днешната политика. Хората на Неделчо Беронов залагат на стария и добре проверен скандал между лявото и дясното, от който остана само една недовършена докрай тема – чистото минало. Ако се стигне до балотаж Беронов срещу Първанов, това ще бъде нещо като спора между соцестрадата и фолка. Волен Сидеров може и да не го осъзнава, но в политиката той е това, което е рапът в САЩ – музика на протеста. Какъв ще бъде балотажът, ако изобщо се стигне до балотаж? Ами представете си привърженици на Беронов да се бият с привърженици на Първанов. Това е невъзможно. Докато за хората от “Атака” боят е ежедневие. Скандалът между чалгата и рапа според мен е много по-съдържателен, по-цивилизационен, отколкото скандалът между соцестрадата и фолка.
Впрочем ето една случка от автобуса София-Самоков. “Мани тая чалга, бе, не се трае!”, провикна се пътник. Шофьорът свали децибелите, придърпа микрофона и отговори мъдро: “Не е важно дали ти харесваш чалга. Важното е дали чалгата харесва теб”.”
- Карикатуристът Анри Кулев (от въпросния семкаджия в.“24 часа”) също има особен поглед към президентската надпревара. Снежанка отмаря на леглото. Едно от 7-те джуджета търчи към нея с вика: “Предателство! Някой от нас се е раздрънкал пред медиите”. Останалите 6 джуджета гледат в телевизора, където има заставка: “7 кандидат-президента”.

·                     Няколко любопитни подробности за “имиджмейкърите” на кандидатите за президенти. Намерени във в.”Стандарт” от 23.09.2006
- Действуващият държавен глава Първанов заложи на хората, с които  е работил и до момента – вицепрезидента Ангел Марин, както и на прессекретаря Бойка Башлиева. Щабът му очаква помощ от социолозите Живко Георгиев, Михаил Мирчев, Андрей Бунджулов. Допълнителният предизборен център на БСП разчита на изследванията на Юрий Асланов. Културният министър Стефан Данаилов пък ръководи работата на инициативния комитет.
- Имиджът на общия десен претендент Неделчо Беронов е поверен в ръцете на Албена Ивайлова, която бе шеф на дирекция “Информация и връзки с обществеността към МС по времето на Иван Костов и на бившия член на НСРТ Иво Драганов.
- Според думите на Клара Маринова, официален ПР на Любен Петров “генералът си е ПР сам на себе си”. “Решихме да използваме и чара на Нели Топалова като актриса.” 
- Петър Берон и вицето му Стела Банкова  гледат на себе си като на достатъчно добър екип, за да се справят самостоятелно. В отделно специално интервю, дадено на 23 септември за Неда Гълъбарова, наречено “Чакам подкрепа от 800 000 българи”, Петър Берон заявява: “Аз не смятам, че Волен Сидеров е лидер на мен и Стела. В никакъв случай не може да се твърди, че съм предател и съм изменил на коалицията си. А определено мисля, че имам много повече лични качества и доста по-стабилна платформа от тази на Волен Сидеров. Той например прави заявки в обществото, че ще привиква по десет пъти на ден вътрешния министър, като стане президент. Но вътрешният министър може и да не дойде, защото не е на пряко подчинение на президента и при неявяване не може да му бъде наложена санкция. Аз например бих сезирал КС за конституционността на ДПС.”
 За “Атака” по-добър имиджмейкър от самия Волен Сидеров няма. Той категорично осъжда действията на политолозите, социолозите и ПР-агенциите, заклеймявайки ги като подкупни и манипулативни. А неговите поддръжници крещят на своите митинги “смърт на президента”, като имат предвид Георги Първанов, разбира се.
- Григор Велев с гордост отбелязва, че 70 учени се грижат за имиджа му. Те били от Центъра за българска национална доктрина. Но имена не споменава. Може би... вижте имената на “учените”, удостоени с титли “професор” и “академик” от собствената на Велев академия БАНИ. Този списък го има в НИЕ-5.
- За Георги Марков “Стандарт” е лаконичен. И другите вестници също. Затова за него - за най-автентичния седесар (агент “Николай”), по-автентичен дори от Петър Берон (агент “Бончо”), да не говорим за Волен Сидеров – от самия Него:
“Показах, че след 17 години участие в обществения живот – 5 г. депутат, 9 г. конституционен съдия и 3 г. председател на УС на ФК “Левски”, може да не се краде! Живея в жилището в което ме завари демокрацията, и хората ме виждат как си пътувам с градския транспорт.”
“Не само че няма да се оттегля в името на кандидата на десницата Беронов, но и ще го победя. Аз обиколих 20 града и съм сигурен, че ще получа подкрепата  като човек, който не краде и си остана седесар по поведение. Нека Костов и Стоянов да си оттеглят Дядо Коледа. Да го свалят от шейната и да ме оставят да я изтегля, без да ми пречат.”
“Радвам се, че зад мен застанаха млади хора, получили право на глас след 10 ноември 1989г. Те са бъдещето на България и имат нов манталитет. Те ще останат тук само ако има ред, законност и справедливост.”
“Ако бъда избран, през януари догодина ще отменя нищожните укази от 15 август на президента Първанов, който даде неконституционно мандат на бламирания вече Станишев и бламираното ДПС. България ще има ново правителство и смяна на властта. Да живее България!”

·                     4 октомври: Заради честната игра, която Първанов показал през последните години спрямо опонентите си, треньорът на националния отбор по баскетбол Тити Папазов му подари икона с изображения на Киприян и Юстина. “Като човек, който на предишните избори е гласувал за Петър Стоянов, аз никога не съм си представял, че ще попадна в инициативния комитет за издигане на Първанов за президент”.
(След 14 години въпросният Тити Папазов ще приеме от Васил Божков 1/3 от акциите на ФК “Левски”. Онзи същият клуб, на който Георги Марков беше 3 години председател на УС.)

·                     Интервю с Анастасия Мозер (дадено на вездесъщата Милена Димитрова в “Труд”): “Отдавна говоря, че ще е жалко кандидатите да са само Първанов и Сидеров. Волен Сидеров е напаст за България. Ако ние направим грешна стъпка, последиците ще бъдат доста печални. Надявам се, че това няма да стане.”

·                     Надежда Михайлова пред Нова ТВ, 9 октомври 2006: “В България проблемът не е в наличието на партиите, проблемът е в наличието на избирателите.”

·                     “Ние предлагахме една кандидатура, която имаше шанс не само да отиде на балотаж, но и да спечели изборите и ни казаха – не, ще предложим една кандидатура, която ще се бори за тиквените медали.” – Красимир Каракачанов, агент “Иван”.
(Кандидатурата, която Каракачанов предлагаше – скромно прикрита като “ние”, т.е. в съюз с Анастасия Мозер?! - беше Стефан Софиянски.)

·                     Емил Спахийски, журналист от в.”Сега”, 13.10.2006: ”Бойко Борисов допусна класическа грешка – месеци наред помпа мускули и очаквания за президентските избори, а накрая дезертира от битката. Хората не прощават такива неща. На мен ми е любопитно – ако Бойко Борисов бъде преизбран за кмет на столицата, а по средата на мандата си (когато е вотът за НС) вземе, че спечели парламентарните избори и го номинират за премиер, пак ли ще откаже с мотива, че “има много работа за довършване в София?” Едва ли.”

·                     Привечер на 10 октомври на площад “Александър Невски” привържениците на Неделчо Беронов проведоха “песенен” митинг. На събралите се (между 2000 и 3000 души - в зависимост от цвета на демократичните вестници) пяха групи “Щурците” и “Сигнал”. Журналистите отбелязват, че това не се е случвало от 17 години (15, ако трябва да бъдем точни).
За мен лично много интересна беше една снимка в “синия Стандарт”, надсловена “Репортер на заем”. От тази снимка ме гледа Велислава Дърева, с химикалка в ръка пише нещо в едно тефтерче. Това се случва зад гърба на присъстващите на митинга – виждам гърбовете на поне 10-ина от тях. Сигурен съм и че това е митингът на “сините”, защото в дъното се веят знамена с надпис “СДС” и едно бяло, зелено, червено знаме. “Дойдох тук да послушам скандиранията на симпатизантите под сини и оранжеви (?? – аз) знамена”, казва тя.

Да послуша? Пък записва...

·                     Социологическо проучване на НЦИОМ от 10.10.2006: Първанов 42%, Сидеров 11%, Неделчо Беронов и Георги Марков с по 4%, Петър Берон и Любен Петров с по 1%, Григор Велев под 1%.
Проучването е правено преди да гръмне скандала, че “Георги Марков е ДС-агент като слънце”. (Заглавието е на в.”Монитор”.) А аз ще ви цитирам една сериозна защита на Марков във връзка с този случай, направена от Димитър Иванов, бивш шеф на 6-и отдел на Шесто у-ние на ДС. Публикувана е в “Труд”, 4.10.2006: “Георги Марков не е доносничел. Ако е имал връзка с бившата ДС, било е сътрудничество. Марков е бил адвокат, а 60% от адвокатите тогава бяха сътрудници на ДС. Кампанията срещу Георги Марков се подема, защото той е най-автентичния седесар. Познавам го от 10-ти ноември 1989-а. В поведението му няма промени – равномерно и стабилно изповядва принципите си. И има най-големи шансове да спечели доверието на десните избиратели. А после ще има претенциите да оглави и десницата. Затова Костов иска сега да ликвидира политическото му бъдеще.”

·                     Разкритията кой е бил агент - Ама как? Кога? Защо? – това е една от линиите за “омаскаряване на опонента” пишат вестниците. Тези вестници, които бяха създадени в първите години след 1989-а с парите на една мила партия, именно с цел да маскарят нейния антипод – демокрацията.
Не било вярно. Кой го казва ли? Ами, един пример от “трудовия” вестник, датата е 16.10.2006, подписът е на Мариела Балева:
“В понеделник из София започна да броди задължителният призрак при едни избори – черният пиар. Столицата осъмна с разлепени плакати на действащия президент Георги Първанов, но допълнени с червен фес на главата му. ... Първият опит за черна кампания у нас бе направен по време на първите демократични избори през юни 1990г. Тогава един зловещ плакат стряскаше българите. Афишът бе под формата на карта на България, осеяна с черепи, където е имало концлагери за политически затворници след 9 септември 1944г. Върху плаката пишеше “45 години стигат”. Беше наистина стряскащо! Пускането му изигра лоша шега на авторите му от СДС и накара колебаещите се поддръжници на прохождащата демокрация да се отдръпнат. Списъкът с подобни технологии може да бъде продължен с прословутата танкова касета от която се чува как Петър Младенов произнася една-единствена, но самоубийствена за него фраза: “Най-добре е танковете да дойдат!” ... “
Откога една Истина – за лагерите на смъртта по цяла България, за танковете, които вика Младенов... става черен пиар?! Колко удобно за бившите убийци от БКП и настоящите техни последователи от БСП?!
Мариела Балева продължава с по-пресни примери за “черен” пиар: “Вдъхновението за творчески атаки през 2001-ва на президентските избори бе стигнало дотам, че в плакатния обмен претендентът Богомил Бонев бе атакуван чрез залепване на снимки на полуголата му приятелка Нона Йотова, която е професионална актриса.”
И депутатка в Народното събрание от квотата на БСП след няколко години, допълвам аз...

·                     На 18 октомври 2006г., когато остават само 4 дни до изборите, журналистката, обслужваща Ахмед Доган, Валерия Велева пише в “Труд”: “Вътрешните проучвания в БСП показват, че нагласата на червените за гласуване е около 60%, а Юрий Асланов признаваше, че каквото и да правят в БСП, на 22 октомври Първанов не може да събере повече от 46%.” (Официалната прогноза на АФИС – агенцията на Юрий Асланов, е 53,9%.)
Затова на втори тур Доган налива турските гласове в червения казан! Според изчисления на експерти – от 350 до 400 хиляди гласа.

·                     За резултатите от първия тур върнете се назад десетина страници. Отдолу под таблицата с тях, има и едно мое учудване. И него няма повтарям. Обаче ще ви разкажа как медиите заобикалят разпоредбата на изборния закон в изборния ден да не се съобщават предварителни прогнози как върви гласуването. В текущата година - защото тази практика вече е на десетина годинки.
На всеки кръгъл час агенция “Фокус” пуска заглавията на 7 романа. Книгите, които се въртят са “Името на розата”, “Старецът и морето”, “Моята борба”. Унгарски магнат”, “Рибен буквар”, “Няма кой да пише на полковника” и ”Клинична патология” (учебник  по медицина  за
IV курс). Има и филмови заглавия: “На всеки километър”, “На бой отиват само старците”, “Великият диктатор”, “Царицата на чардаша”, “Повелителят на мухите”, “Дъшерята на генерала” и “Смахнатия професор”. В радиата се въртят  7 любими песни: “На всеки километър”, “А бре, дедо дерменджио”, “Лили Марлен”, “Аз съм левскарче”...

·                     В промеждутъка между двата тура по-интересни заглавия от вестниците:
Вестник “Стандарт”:  “Народът за гъби, Волен на балотаж”, “Шефка на комисия се обеси”, “Избиха 4 зъба на застъпник на Волен”, “Водят магаре с трикольор да гласува”
Вестник “24 часа”:  “Марков гласува пръв, царят – последен”, “Честит Байрям. Гласувайте за Първанов”, “Стоянов обяви: Заедно не можем повече”, “Затворник затри друг, заровил го в Бояна”, “Не сееш нищо, жънеш Сидеров”
Вестник “Новинар”: “Не успели да намерят художника, затова увесили картината.”
В.“Сега”: Ивайло Диманов – “Сървайвърът: Горският надзирател мечтаеше да стане поет. Но го приеха в Лесотехническия. Такава беше волята на баща му, производител на мебели. Баща му искаше да затвори производствения цикъл. А синът искаше да затвори Ерато в горското. Ех, каква романтика беше тогава! Царят още го нямаше, имаше много букова и дъбова гора. А горският надзирател стоеше в гората и мечтаеше: 
Гората се съблича всяка есен, а ти на всеки кръгъл час.
Признавам няма да е лесно, да избера една от вас.
Ела за шведска тройка със гората! Дали и Дон Жуан е еколог?
В сюблимния момент в тревата ме ръфа прегладнял булдог.”

·                     Ивайло Диманов още е жив и пише ли, пише.
А в края на септември умря актрисата Пепа Николова. На 60 години. На погребението й, пишат вестниците, не бил забелязан артистът Йосиф Сърчаджиев, който е баща на единствената й дъщеря актрисата Александра Сърчаджиева. Но ... всеки има право да избира. Трудното идва след избора, когато трябва да се носи свързаната с този избор Отговорност.




Гласувай:
1



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: pitatlimedejzorata
Категория: Регионални
Прочетен: 476462
Постинги: 643
Коментари: 252
Гласове: 820
Календар
«  Април, 2024  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930