Христо Ботев написал своето стихотворение „Елегия“ в 1870-та. То започва така: „Кажи ми, кажи, бедний народе, кой те в таз рабска люлка люлее?“ Нямам ли право 143 години по-късно да ми е писнало, че „мълчи народа“ и да заменя молбата „кажи ми, кажи“ с гневното „отговори си“?! И да не използвам щадящото обръщение „бедний“, а неговия остър вариант „глупав“?!
Разбира се! Следващите думи са МОИ, но не правете непростимата грешка да твърдите, че съм си ги измислил. Де да бях си ги измислил! Тогава можехте да махнете с ръка, да ме заплюете, да ми отнемете гласа, да… да… И българите да заживеят като другите свободни нации. Само, че ето вече 143 години констатираното от Ботев още не се е случило на този народ. Не гледам още назад, гледам само от 1870-та напред, та досега.

6 години след думите свои Ботев полага делата си. По същото време в Перущица догарят телата на пожелалите свободата си българи и изстиват горящите камъни на техните къщи, а богатите копривщенци излежават своите три месеца в затвора на конака, предоставили в това време жените и дъщерите си на похотта на турските орди. Срещу обещанието да не бъде опожарена Копривщица. Кой пожар е по-страшен? Онзи в който изгарят придобивките ти или този, който изпепелява завинаги твоята и на потомците ти душите? Питайте Ботев, българи! Аз днес в частност питам камен костадинов, христо бисеров и йордан цонев как си представят българското си бъдеще?   
След още 2 години българите получават своя Цар Освободител. Онзи, същият цар, когото поляците, а и не само те, ненавиждат като убиец. Какво беше казал Васил Левски – „Онзи, който ни освободи, ще ни зароби.“ Това послание – че човек, народ, трябва сам да плати свободата си, а не да чака друг да му я докара, е далеч по-важно от повтаряното до втръсване, че искаме „чиста и свята република“. Нали няма да ме питате сега защо Полша, а и не само тя, започнала своя европейски път заедно с нас, вече е забравила своя преход, а ние приемаме тихичко нашите орешарци да връщат пак Държавната си Сигурност на пулта за управление на България!?
Следват 30 години в които нашата освободителка Русия всячески ни пречи да устроим собствения си живот на държава. „Дядо ни Иван“ е бил против княз Батемберг, против Съединението, против цар Фердинанд, против Независимостта на България. От тези времена само годината 1891 бяхме запомнили. И до днес червени съветски знамена заливат само Бузлуджа. Да сте ги видели пред костите на Батемберг, в Пловдив на 6 септември, на Царевец на 22 септември? Да сте прочели един ред на благодарност към цар Фердинанд, написан от живите и почитани все още от българския народ Георги Марков, Искра Баева, Андрей Пантев?
А този цар и най-вече неговия син Борис успяват в следващите 35 години да доведат Европа в България или да заведат българската държава там. В 1939 година България е развита европейска страна, докато ДНЕС не е! Защо, народе? Защото в 1944-та ти избра модела „Копривщица“. Вместо да защитиш собствения си избор, разреши на съветския комунизъм да поругае достойнството ти, избивайки за половин година целия създаван с десетилетия просветителски, обществен и политически елит на държавата и назначавайки на освободените места прости, неуки, зли и отмъстителни неудачници с единствената характеристика: „верни до гроб на Партията“.
Поне да имаше резултат…!
За 45 години – от 44-та до 89-та – сме били построили „две Българии“, подскачат и днес тези верни партийци. В тези години „имало всичко за народа – работа, ядене, почивки, пенсии“. А като е било толкова хубаво, защо дойде 10 ноември, а? Защо за една седмица верните партийци се отказаха от идеи, символи и цели, запазвайки обаче Властта, предавайки я от ръцете на Първия – Живков - в ръцете на Втория – Младенов? … От Първанов на Станишев… От Доган на Местан…

Аз ли да отговарям? Защото мога!
Социализмът е типична пирамидална структура. Няколко тариката си намират в началото сподвижници с които започват да събират доброволни вноски от балъци, обещавайки им висока доходност. В началото всичко върви добре. С парите на новите се изплащат премиите на старите вложители. „Апетитът“ на първите, заслужителите, става все по-голям. Новите привлечени „за социализъма“ започват да не могат да покриват техните нарастващи нужди. Тогава една нощ „организаторите“ изпразват касите, заключват офиса и беж през граница. На Запад естествено, защото на Изток ще станат нови вложители в друга по-голяма „социалистическа“ пирамида. Да не са луди чак дотам?!
Луд си ти, глупав народе, че отново и отново се връзваш на старата им  измама. Даде на ръка тогава всички спестявания на родителите си на комунистите, повярвайки им на красивите думи как „ще има за всички“. Сега вярваш на техните родни синове, дъщери, зетьове и снахи, прислужници, сервитьори и шутове, яки момчета за влажни и мокри поръчки, че „още едно усилие само и от догодина пак ще има за всички“… и даваш собствените си спестявания на същата пирамида, нагло поместена дори в същия офис на „Позитано“20. Хак ти е Орешарски! Отглеждай си го. Охранвай го. И продължавай 143 години след като Христо Ботев ти го е казал:  
„А бедният роб търпи и ние без срам, без укор, броиме време,
откак е в хомот нашата шия, откак окови влачи народа,
броим и с вяра в туй скотско племе чакаме и ний ред за свобода!”

да се държиш по същия тъп и глупав начин!

 

 

 

Dobronameren.blog.bg           21.10.2013

освободи робите. Евала!

Но това е друг въпрос. Аз искам да се изкажа за такива като тебе, apostapostoloff. Няма да стане хептен Освобождението ни, ако пишеш така неясно - какво точно искаш да кажеш? Само с псувни и иронии (?) не става, драги. Трябва заявено отношение! Позицията е второстепенна подробност.

Чета един твой постинг - кратък е и затова го цитирам целия:
"Нашите политици я свършиха като кучето на нивата и в крайна сметка всички партии се оказаха в изолация. Ако само ГЕРБ беше изолиран, другите можеше да съставят кабинет. Налага се партиите да проумеят, че са на погрешен път, който ги отведе в задънена улица. Налага се също така да проумеят, че след новите избори трябва да има правителство. Защото държавата не може и не бива да стои дълго време без стабилен кабинет. Особено във времена като сегашните. Демокрацията е разговор, а не скандал след скандал. Обаче! В предишната предизборна кампания надделяха злобата и омразата. Създадена бе обстановка, която предизвика тотален хаос и в крайна сметка всички се изолираха. Казано накратко, българските политици плачат за сопа. Ще видим дали на поправителния изпит през юли ще си я заслужат. Тъй де, хрантутим някакви шашкъни, та да ни разиграват и да ни лазят по нервите. Сопа, само сопа за тях!"
Харесват ми точните изказани думи и оценки, независимо дали ги споделям или не.