КЪДЕ СМЕ НИЕ “ВЪВ КУЛТУРЕН ПЛАН”

На границата около 1997-1998г. започна четвъртата за 8 години атака на Онези “ку-ку студенти” СРЕЩУ моята демократична България. Трябва да помните, описал съм подробно това в предишната част на тази книга. Но този път “студентите” от Ку-ку се разцепиха. Привидно на “мачовци” (чисти курвари, ако питате мен) - “хъшовете” на Слави Трифонов и Любен Дилов-син, и  на “педераси” около Камен Воденичаров и Дим Дуков в “Каналето”. Всъщност на поддръжници на двете групи мафиоти, спонсорирани от Мулти-групата или от Овер-газовиците. Което няма никакво значение, тъй като разликата между Илия Павлов и Сашо Дончев е само в спора им кой да е първи и кой втори върху бедна България.
Свързам ... мачовците на Слави с групата НЛО (чрез подсказката в заглавието, която е от “Тиха коледна”), защото НЛО-то се състои от 5-мата... шоумени – Георги Мамалев, Велко Кънев, Антон Радичев, Павел Попандов и Чочо Попйорданов, които пък се идентифицират еднозначно с постановката “Хъшове” в Народния театър. (Горкият Иван Вазов! Писал е своите “Хъшове” за обречени на Отечеството си хора, а не за курвари и педераси!) Но ТОВА не интересува особено “артистите”, най-вече в лицето на последния – Чочо, синът на Директора на БНТ през изминалата 1998г., който каза: “У артиста всчико е за продан”. (!?) А Слави само паразитира върху известността на постановката (играна над 500 пъти за 15 години), наричайки се “хъш”, вместо “ГЪЗ”. Което, както сам си го е дешифрирал в шоуто си, значело: Градски Ъгловат Застраховател. 
На границата на 1998-1999г. (4 януари 1999) попаднах във в.“Труд” на един анализ на участието на групата НЛО в новогодишната програма на БНТ. Такива “анализи” –  бол, но този специално беше подписан от една “културна” “личност”, с която, помня, обещах преди стотина страници да ви запозная по-подробно. “Културна” и “личност” са в кавички, защото става дума за “професора” Юлиан Вучков.
Аз съм твърде остър с “хъшовете” на Слави Трифонов, които са политически мекерета от моя гледна точка, но те поне имат талант. Докато Вучков има само диагноза “омешана сексуална политолоза”. Мога да го сравня донякъде с дядо Стефчо, не знам дали помните, имаше един такъв възрастен самотен сексуален маниак от преди време – той почина, бог да му прощава забежките, който се хвалеше, че Клаудия Шифър, май тя беше, му паднала в леглото. Ставаше дума не за живата манекенка, а за снимката й, закачена с кабарче на стената над леглото му. Без майтап. Вучков към тези сбъркани сексуални мечти добавя отвратителната си политическа злоба и омраза.
За новогодишния му анализ - след малко. Да ви представя първо човека Юлиан Вучков, пък после ще ви го пусна за подигравки.
Всъщност Вучков е като изваден направо от теорията на Фройд, че не Битието, а “Оная работа” определя Съзнанието. Майка му го родила (1936) на 15 години от мъж, който “професорът” недолюбва. Може би защото тя се оженила втори път за друг някакъв – “Една от причините да не се оженя, са лоши спомени от двама брака на моята майка. И двамата й съпрузи, това включва и моя баща, бяха отвратителни хора. Те се държаха безобразно с мен. Винаги съм се ужасявал, че ако се разведа, децата ми ще стигнат до моето тежко положение", откровеничи Вучков в едно интервю. На друго място казва: “Аз съм ставал жертва на физически тормоз от страна на собствената ми майка. Тя имаше ужасния навик да ме налага с точилката.” Само че НИЕ какво сме виновни, че майка му на Юлиан Вучков го налагала с точилката. Къде е днес да продължи да го прави...
Вучков има природен брат - актьорът Михаил Петров. Далеко по-стойностен човек, има 35 сезона и стотици роли в Народния театър. Само че с него “корифеят на България” не общува. “Парадоксално, въпреки че са от един и същи бранш, театралното дело. Днес дори не се поздравяват, не си честитят личните празници. Ако се срещнат на улицата, извръщат глава един от друг.” (цитатът може да намерите в Интернет). По-скоро тъжна работа, отколкото жалка.
Жалката работа следва. Представям ви в оригинал десетина от стотиците “бисери” Юлианови, изръсени от него по телевизията към обикновените му зрители: (Далеко не само през описаните досега години. Вучков, и вчера буквално – 2018, ги приказва такива.)
- Тя има лице като превтасала питка. Страшно е, когато вампир е Мис Красота. Това вече е падение... (за Мис България 2009, в сутрешния блок на Нова ТВ)
- Ура! Драги ми зрители, ура наистина! Нашите певачки и по-малко актриси вече ни плашат със силиконови цици като атомни бомби! (пак там)
- Абе, аланкоолу, колко книги си написал ти, бе?! - традиционно обръщение на професора към зрител, който не е съгласен с него.
- Абе едва дишаш, тлъст си, като пет ТИР-а, залепени един за друг, едва говориш от тлъстина и от простащина, характеристики пра"йш! Може ли да си толко" гнусен, бе? Т"ва беше най-гнусният зрител на тоя свят. Как те търпи жена ти, бе?
- Този човек явно има болестта, която се нарича дебил. Абсолютен дебил! Деколте в акъла. (в отговор на зрител, който обижда новите му зъби)
- Поне на мене ми се е случвало да имам връзки с жени, които не съм се обвързвал с тях, защото са прости, елементарни, скучни. Не може сега, извинете, да искаш мъжът да те люби като жребец, след като ти си се разляла до него като Малеби планина. И обратното, жената няма да пламне, щом е чувствителна, а мъжът до нея я яха и я блъска в леглото, като че ли е желязна ограда. 
- Тези държавници и министри се състезават по пилеене на пари с попфолкаджийките. Затова толкова обичат попфолкаджийки. Някои от тях ги обичат и интимно, креватно.
- Като коне с капаци да я лапаме! — изказване по отношение на  Библията.
И още няколко професорски “бисери” на политически теми:
- Една от главните черти на днешния капитализъм е жестокостта. Капитализмът бил спасил света от комунизма. Да, съгласен съм, но сега някой трябва да ни спаси от капитализма! Трябва да има преустройство на целия свят и той да мине на друга дължина на вълната.
- Всичко можеш да очакваш от тази бандитска страна Щатите. Не един и двама велики хора е убивала. САЩ са абсолютно специализирана и печена страна в премахването на неудобни хора в цял свят.
- Единственият обещаващ обществено-икономически модел на света е този в Китай. Перфектна съдебна система, която не прощава и на най-големите държавници и им реже главите.
- България може да последва сръбската участ, ако се правим на ударени - за бомбардировките над Сърбия от страна на НАТО.
- Трябва да си идиот, за да отричаш, че ако има нещо построено в България, то е от периода преди 1989 г. (Това изказване специално е направено чак в 2010 година)
- Русия е духовната столица не само на Европа, но и на света.“ (2011)
- Никой друг не дава толкова предложения за промяна на България, колкото аз.

Милия! Да му дадем България, щото само Той щял да я оправи. Съмнявам се. България е от женски род.
Остана да обясня защо навсякъде дотук, щом пиша за Юлиан Вучков поставям професор в кавички.
Защото той е самонаричащ се професор. През цялата си публицистична, телевизионна, театрална, литературна, и всякаква друга кариера (започнала още в 1958г.), той става професор едва през октомври 2012-та в т.нар. “библиотекарски университет” (За този институт също съм обещал да пиша “нещо повече”, но “когато му дойде времето”.) Днес едно е сигурно - председателят на ВАК (Висшата Атестационна Комисия), която единствена е упълномощена по закон да утвърждава научните звания в България, писмено е заявил, че лице с име Юлиан Вучков, никога не е представено пред нея за утвърждаване. Иначе Вучков е отличаван многократно с различни награди. През 1970 г. получава орден „Кирил и Методий“ I ст., пет години по-късно е лауреат на Димитровския комсомол. През 1983г. става Народен деятел на изкуството и културата. През 1986 година е удостоен с орден „Народна република България“ I ст., а през 2006-та получава награда за цялостно творчество от Съюза на българските писатели.
„Писателите са благодарни, че те имат за свой съвременник!“ — думи на Председателя на писателския съюз Николай Петев по случай 70-годишния юбилей на Юлиан Вучков. Кой е Николай Петев и какви са неговите убеждения?
Ами, четете, сърфирайте. Това е по-препоръчително, отколкото да чакате друг да свърши тая работа вместо вас.
За да оцените сами какви е писатели награждавал, награждава и сега Български Съюз Петевски, ето ви още един цитат Вучковски: (коментар при Милен Цветков)
- Тия... така... духовни инвалиди... и тия нещастници от "Господари на ефира"... Тия момченца, кои са те - това е суетния лигльо Димитър Рачков и късия смачканак Зуека! Това са хора, които не знаят какво говорят, това са вредители! Самите актьори изпълват със злоба, това което говорят! Те ще получат удар, аз се безпокоя за тях, че те ще получат сърдечен удар или инсулт от злобата, която вкарват със гласа си, интонациите си, с подскачането си! Ще се разчекнат бе, ще се раздробят, телата им ще почнат да хвърчат като парчета във въздуха!
И този същият Вучков е публикувал във вестника на Тошо Тошев следния “вопъл” за съвременната българска култура:
“Труд”, 4.01.1999 - “Новогодишната програма на БНТ представляваше сбор от озъбени шоунапъни. Явно е, че нашите забавни предавания все повече изключват или поне стесняват извисените гами, лиричните изповеди за сметка на такива озъбени напъни. Текстовете на водещите, а и на комедийните актьори се възприемаха не като стегнати, лаконични, а като недописани и нерядко звучащи банално, нелепо. Вече съм преситен, угнетен, а даже и омаломощен от ехидството, ожесточението, понякога и от освирепяването на смеха. Уважавам всеобщата потребност от онова пълно разделяне с натрупаната ни отрицателна енергия, което може да бъде постигнато от изкуството тогава, когато то отхвърля догматичните задръжки и лудува красиво, а не като изпростява. Затова именно трябва да се помни, че потребностите на масовата аудитория трябва да се зачитат, но че художествените дейци са длъжни да насочват нейните интереси, като я изпреварват поне е една крачка, като я приобщават към силата, но и към естетиката на своите изяви.”
За да не повтарям в кавички онези мисли на Вучков, които той флагрантно нарушава в своите изяви, и после да споря с тях, съм ги подчертал в оригиналния текст. Сега прочетете отново само подчертаното и решете сами кой се напъва “да се зъби” – НЛО в новогодишната програма за 1999-та или “проф.Вучков” в цялостното си културно творчество.

Защо съм седнал да ви занимавам с “културните” изяви на Юлиан Вучков, може да попитате. Е, ако искате, мога да сменя Лицата. Например в същия този вацовски вестник “Труд” от същата дата 4 януари 1999 пише: “Дайте на народа хляб и зрелища, гласи старата и изпитана максима за заглаждане недоволството на “простосмъртните”. През 1998г. зрелища не липсваха. И височайши визити. Президентши, принцове, треторазрядни латино актьори и залязващи артистки сякаш се бяха наговорили точно през тази година да посетят страната ни. Денем ги убеждаваха колко сме бедни, а вечер други ги комплексираха с разкош, какъвто и в Бъкингамския дворец няма. Затова не е чудно, че британският престолонаследник пропя, макар и с половин уста, с държавния глава Петър Стоянов, а Хилари Клинтън се зарече да доведе мъжа си между две изневери. България продължаваше да жужи в трепетно очакване. Предстоеше посещението на Мария Луиза. Царската особа с бакалски шарм разиграваше медиите, които трябваше постоянно да гадаят къде ще отиде. Монархическите визити не спряха дотук...”
Статията е наречена “1998-ма – пир по време на валутен борд” и е НЕПОДПИСАНА. Юлиан Вучков поне има смелостта да се подпише под “изявите си”, докато “боровете” от ДС серат и бягат.
Знаете ли, някъде прочетох каква е разликата между инсталация и пърформанс. “Инсталация” е, когато някой свърши голямата работа пред вратата на апартамента ви, без да ви уведоми и си тръгне. А “пърформанс” е същото, само дето инсталаторът звъни на входната врата и изчаква появата ви, за да ви уведоми, че той го е направил. Тошо Тошевци са прости инсталатори.
Защо се занимавам с тях ли, пак питате? – Защото искам пред вратата ни да няма лайна! Да бъде чисто. Както е в една нормална европейска държава.

НЯКОЛКО ПЪРВИЧНИ  ПЪРФОРМАНСА

Докато чакаме да дойде НАТО в Сърбия (което ще се случи през март), да продължа с културата, представяйки ви няколко първични, в смисъла на миришещи първично, “културни” пърформанса.

·                      Дим Дуков, в.”Труд”: “Животът на Дим Дуков е достоен за сапунена опера. В началото на демокрацията обикновеният дизайнер реши, че ще стане бизнесмен. Отвори лъскав фризьорски салон в “Шератон”. Направи пицария в центъра на София. Разработи концепция за парфюми, носещи  звездни имена. Нито едно от начинанията обаче не потръгна. Пицарията бе продадена, салонът – затворен, а миризмите така и не овоняха пазара. През 1997 година Дим Дуков откри гей-клуб “Спартакус” в който да събира приятели и съмишленици. За парлама заведението беше афиширано като “микс” – разни хора, разни сексуалности. Дим издаде гей-списание със същото име, въведе членски карти за заведението от по 100 бона, изгони журналистите, защото притеснявали розовите веселби в подлеза на СУ. Не се мина и година обаче, и реалните собственици на “Спартакус” дадоха червен картон на Дим Дуков. Той завъртял без тяхно знание заведения със същото име в провинцията. Верният му приятел Камен Воденичаров моментално му намери ново убежище – директор на модна агенция ”Ъндърграунд”. Тук Дуков се показа като добър мениджър – спретна няколко ревюта, подобри имиджа на агенцията, доведе Освалдо Риос в България, но дотук. Не след дълго Дим бе прогонен от “Ъндърграунд”. Замина за Америка. Но през есента отново се озова в България. За последно беше засечен в столичното кафене “Сакс”  в компанията на депутата Венцислав Димитров. Коронният номер на Дуков е да разказва за личния си живот. Цяла България остана втрещена от участието му в предаването “Нощен магазин”. Там обяви, че личният му рекорд е група с още 9 човека. Не уточни половете. Няколко месеца по-късно отново лъсна в студиото на “Нощен магазин”, за да направи опровержение. Бил подобрил рекорда – направил го с 15 човека. Днес Дим Дуков обяви, че влиза като прост монах в Чекотинския манастир и приема името Дамаскин. Светият Синод е в потрес.”

Сигурно е така! За Светия Синод говоря, но не за целия. Сред обществото се носи слух, че и поповете са разделени. Тези с дългите неподстригани бради са потресените. Другите, с късо подстриганите и добре гледани бради, не били толкова... потресени. Това не е само българска особеност.
Но да ви спомня няколко български подробности.

·                      Преди 4-5 години Константин Тренчев даде собствени пари за потягане на един мъжки манастир (има го описано в НИЕ 1). Що ми се струва, че манастира беше баш Чекотинския.

·                      А днес, 2017-2018 година, понеже “Нощният магазин” беше своевременно свален от екран, неговата тогавашна водеща Диана Любенова е една от трите грации (заедно с Жени Марчева и Мариана Векилска), които са ко-водещи на сутрешното магазинно предаване по bTV, наречено “Тази събота, тази неделя”. Кьошеклийки... Ето от къде се е пръкнал един злободневен въпрос (сигурно го знаете, защото аз го задавам много често): “А бе, много дизайнерки се навъдиха напоследък, къде изчезнаха тез педераскини?”

·                      Не зная какъв точно по пол е Славчо Трифонов, но неговите “Хъшове”, които днес се наричат “Шоуто на Слави”, СЪЩО се въртят по телевизия bTV. Всяка делнична вечер! Щото в събота и неделя сутрин са Дианките.
А после СЪЩИТЕ реват и се тръшкат, че Демокрацията, която ни дошла в Родината след Промяната, не била каквато трябва. Дайте да я сменим! Че кажете с какво бе, педераси? Мълчите. Може би мислите. Докато мислите, аз да повторя безспорния факт, че възпитанието, което прокарвате Вие именно и поименно, а не демокрацията, развращава нацията ни! А после минават след вас комсоциалистите и насред руините, в които Вие сте превърнали българските исконни качества, крещят: “Ето какво донесе Демокрацията на България! Незабавна смяна на Системата!”
Според мен гореспоменатите и долуспоменатите осъзнават до какво могат да доведат действията им. Че в крайна сметка, след смяната на Системата, ще легитимират своите бъдещи убийци – както това са направили отечественофронтовците и земеделците около Девети. Тогава следва въпросът “Защо по дяволите го правят?” - Надежда да им се размине, да не се случи? Не. Бих дал пример с борците и дребните мафиоти у нас, нароили се след 1993-та като бълхи върху тялото на България, и постепенно изчезващи вече. Всичките им пишман биографи и биографки пишат, дори им се възхищават за това!, че те са знаели за краткия си живот, но били омаяни от възможността да се почувстват “Господ” за един ден, само за един ден макар, в който им е разрешено всичко. После? – Няма после! - След тях останаха стотици черепи в пръстта под бледорозов мрамор – ау ... и един-два Черепа живи, чакащи своя ред. Новите хъшове са продължение, друг подвид на легиона дребни мафиоти. “Живей за мига!” Какво ги интересува след тях коя Система щяла да смени друга Система. -  “Баджанак, сИпи, ако няма, дОнеси!” Е, и?!

·                      Текстове на песни:
- “Аз бях във твоята кола.  Разкопчах ти панталона. /
   Но всичко свърши помежду ни - не напипах нищо там. /
   Не, недей да съжаляваш!  Не, недей да се виниш! /
   Затова, че не ти стана, си виновен само ти. /
   Не, недей да съжаляваш!  Не, недей да плачеш ти! /
   За раздялата между двама, си виновен само ти.”
Изпълнява фолкпевицата Румяна

- “Ой, слоне, слоне, имаш ли хобот? /
   Имаш ли хобот – добре си цял живот. /
   Ой, братко, мили братко, имаш ли хобот? /
   Недей да го размахваш – гладен е тоз народ.”
Изпълнява фолкпевецът Радо Шишарката

- “Бум, бум! Знам за теб съм грешна. А за други – чудесна. /
   Бум, бум! Кой не може да люби, все виновни са други.”
Изпълнява естрадната певица Мария Грънчарова

- Извинявам се на по-нервните читатели. Преписвам от в.“24 часа”! И го правя само, защото фронтмен на група “Хиподил”, чийто тексове следват, е Светльо Витков. Този ще ни се представи като лидер на някаква политическа партия, която ще иска да влезе в Парламента само след няколко години!
“Лека нощ, добър ден, пак съм с моя член. /
Искам да е малко по, той пък е съвсем. /
Местя го, тръскам го, щото ми е лек. /
Може да е много малък, но пък ми е мек. /
Аз будувам, той заспива, аз сънувам, той не спи /
Аз го клатя като слива, иска да го клатиш ти!”
“Гроздоберът ли настъпи, че не си си мил гъза? /
Чешейки го много пъти, пълниш гащички с лайна.
Не е нужно да ги сушиш, те стафидки са! /
Чудя се защо се мъчиш да си завреш в носа?”

·                      Мислех да цитирам повечко Славчо Учиндолски и “хъшовските” му текстове, но за да не раздразвам още повече читателите, ще се огранича само с два вица, рекламирани в предаването му:
- Седят двама от сценаристите му на Славчо и мислят скечове за бъдещото шоу. Първият: “Как се казват жителките на Мапуту (Мапуту е столица на Мозамбик, бел.моя) знаеш ли? Мапутки.” А вторият възразява: “О, не, мапутянки са.”
- А третият сценарист (Росен Петров), който ще стане депутат в следващото НС от партията на Бареков, оригиналничи със стари вицове от времето на моята баба: Мичурин нямал деца, защото краката на жена му били кръстосани.

И ще добавя, че по същество няма разлика между “Хиподил”-а и ”Хъшове”-те. С простотия - към прогрес. И Славчо иска да стане политик като Светльо. Само дето хиподилецът не е така нахален като хъша, и по-нататъшното му развитие ще го върне в нормалното човешко русло. А Учин дол ще се напълни със застояла вода и в следващия век ще го прекръстят на Учин гьол.
Ама много съм добронамерен! Вместо да го изтрескам, че със стари курви не може да се направи нов бардак, аз се правя на агроном. На Мичурин се маскирам. А бе, тия са, с три думи - стари кисели круши. Как да родят деца ТЕЗИ, като според собствените им думи!, сексът им не е банален, а по-къс с една буква – първата! Пак по-добре за нас, така няма да завъдят деца тези “нестандартни ку-кувци”.

·                      Групата НЛО: Техните песни имат горе-долу същото внушение, но са ориентирани към не толкова отрепчеста, пардон - Иво-Сиромаховска, аудитория, а за по-интелигентна публика. Чуйте например нещо малко, странично, не толкова известно:
“Българи на “лов” – Лилов, Моллов – обичат да ходят на лов.
 Българи на “ски” – Софиянски, Ангарски – като им падне карат ски.
 Българи на “лев” – Кюлев, Тилев – да кихнат някой лев на  Мамалев.”

·                      Понеже миризмата на манджа също е нещо първично, да ви представя и един Мастер Шеф - Ути Бъчваров, в.”24 часа”: “Районът до Операта, където живеел като малък, бил арена на въоръжени момчешки банди. Малкият дебеланко се борел не само за престиж, а и за реални, обикновено сладки награди. Например череши. Атакувал не само дървета, осквернявал и балкони, окичени със суджуци. Хладилникът открай време е любима мебел за чревоугодника. Когато бил на две години и половина, майка му го сварила край кухненската мебел, блажено захапал суджук и пийващ биричка. Както си му е редът, и той бил влюбен в примадоната на класа, по която всички въздишали. Разразила се бясна надпревара, но интригата завършила класически. Девойката се хвърлила на врата на нафукан батко. Е, от къде да знае момичето, че загърбва бъдещия кулинар №1 на България?”