“Тронът не съществува като мебел в салоните на българската държава днес”, каза Гиньо Ганев в интервю пред Тодор Токин (в “Труд”, 12 февруари 1996).
Как ли са му притреперили републиканските гащи на тоя в деня 25 май 1996-та, когато един милион българи (една осма от всички) блокираха столицата на държавата си да приветстват царя. Именно Царя! Ами ако Симеон беше вдигнал ръка и казал: “Тук съм заради вас. Да си помогнем заедно!” Какво би останало от Ганев тогава? – една самотна бяла лодка на път за Одеса. Но Симеон II, освен че е цар на българите, е и гражданин на света. Нему органично е чужд “Гиньо Ганев стайл”.
Един академик (Кирил Василев) – пък казал: “За мене визитата на Симеон Кобургготски е маниашка история, дори не бих искал да я коментирам – толкова ми е обидно. Честно казано, разочарован съм от собствения си народ.”
Мога ехидно да запиша, че е крайно време и нашите комунисти да разберат, че не са случили на народ. Но не затова цитирам въпросния академик, а защото неговият роден син Николай Василев (също така професор) се мъчи да ни убеди, че теорията за наследствеността не е вярна. А това наистина е съвсем маниашка история!
Един друг професор, утвърден от ЦК на БКП, Николай Генчев дава интервю на Мариана Светославова в “168 часа” от 24 март 1992: “Дори и да дойде Симеон, той бързо ще си отиде обратно. Той не знае с кого си има работа! Но той няма да се върне. Това може да стане или чрез военен преврат, или чрез референдум.”
Бог се смили над Генчев и го прибра, когато стана ясно, че говори пълни глупости!
Илчо Димитров, и той професор, пък казал: “За Симеон, баща му и династията зная неща, които и те самите не знаят”! (“Стандарт”, 29 април 1996).
Ама аз нали затова не вярвам на комунистическата история! Те самите са си я измисляли!
Любен Георгиев, доктор на филологическите науки, е поставил такова мото на статията си “Кой и защо ни дърпа към царщината” (“Дума”, 30 май 1996) – “Кралят ли? Че нали го гилотинирахме? Какво повече? – Жан Жорес”.
В един от последните си броеве – 13 февруари 1990 година – вестник “Работническо дело” е поставил на първа страница известната карикатура на Борис Ангелушев, където един грамаден работник със запретнати ръкави е замахнал с каменарски чук да смачка главата на едно дребно монархическо човече, което уплашено заеква: “А че… и ние сме за републиката”. След което, буквално под карикатурата, тъпият редактор на вестника е публикувал “Пълни сведения за резултатите от допитването в референдума за народна република, състоял се на 8 септември 1946г.: гласували 4,129,544 (91,67 на сто), гласували за народната република 3,832,001 (92,72 на сто).” Че какви други МОГАТ да бъдат резултатите под угрозата чукът да разбие главата ти?
Премиерът Виденов (чрез Говорителя си, на 17 април 1996) обяви Симеон II за персона нон грата, ако той не направи писмена декларация,че ще спазва Конституцията, републиканския ред и че признава референдума от 1946 година. След което друг Говорител - на Външно Министерство - съобщи, че “подадената в края на февруари молба (за паспорт на лицето Симеон Борисов) не е пристигнала в София, тъй като не е комплектована”. Че като не е пристигнала, откъде знаете, че не е комплектована?
Клара Маринова, говорител на БСП: “Аз лично няма да го посрещна, защото не го познавам. Предполагам, че и той няма да страда, че няма да ме посрещне.”
Отбелязвам, че когато миналата година ни посети шефът на ужасното ЩАЗИ Маркус Волф, и премиерът Виденов и Маринова Клара се срещнаха с него и си бъбриха приятелски. От което аз пък не страдам…
I love this world! Обичам го този свят! Ама с какъв замах очисти от лицето си тези комунисти!
Видните нагаждачи към всяка власт обаче оцеляват. Защото по презумция те са наемни работници. Тях наистина властващите ги държат на по-ниските етажи на властта. Където отговорността за поразиите е колективна, а не индивидуална. Какво да направим – все пак този свят не може да е идеален… На 11 април 1996-та 70 души от сдружението “Конституционализъм и демокрация” се събрали да отбележат – о, не връщането на Симеон в България, а – 117-та годишнина от Търновската конституция. Пълна смехория! Защо ли? Ами…
Дописничката на “Труд” (?!) Лилия Христовска (?!), изреждайки имената им, е добавила: “хора с различни политически убеждения, обединени от вярата, че основния закон се появи, за да улесни демократичните промени у нас”. Бре! – Ето имената: Валери Петров, Драгомир Драганов, Светлин Русев, Чавдар Кюранов, Гиньо Ганев (председател). Любен Корнезов, Кольо Георгиев, Димитър Йончев, Петър Дертлиев, Георги Аврамов, Нено Неновски, Петко Симеонов…
Да де, ама ние, дето помним имена и действия – ТЕЗИ се събират за сефте да честват точно тази вече 117-годишна Конституция - сме силни и по символиката на датите. 11 април е денят на антифашиста, съвсем естествено прераснал в Ден на АБПФК “Велко Вълканов”.
Човекът “Винаги готов”, станал математик-академик поради 9 септември, Благовест Сендов казал, че няма да допусне Симеон II в Народното събрание. Нямал допуск за сградата от началството. Но, за всеки случай, щял да го покани у дома си на гости.
Уф! Покрай Сендов намразих и Фред Флинстоун.
Президентът Желев, коментирайки написаното в един френски вестник, че Н.В. си е взел еднопосочен билет за България, каза шеговито по радиото, че това няма да му попречи да си купи билет и за обратно връщане в Мадрид. И никак не се посвени също да го покани на частно парти с Мария – не Луиза, Желева – представете си!
Директорът Гранитски на БНТ и той! Казал, че телевизията няма да отразява посещението на едно частно лице в Родината в националния ефир. Голям глупак! Двоен! Защото така парите от реклами на частните телевизии, които ще го предават, скачат до тавана, а да не говорим за рейтинга на SNN…
Междувременно SNN предаде на живо пристигането на Симеон при българите в Унгария (в средата на април 1996). Летището на Будапеща беше претъпкано с хора, дошли да го видят.
Междувременно в “Отзвук” на Иван Такев (16 април 1996, Канал 1) се коментира едно изследване на BBS Gallup по поръчка на “24 часа”.
- На въпроса “Искате ли Симеон II да остане в България?” 40% от софиянци отговарят “Да”.
- Без определено мнение са 33 процента. Техните притеснения бяха обяснени така: “Софиянци таят известни подозрения за цената, на която Симеон е готов да зареже бизнес, деца и къща в испанската столица, за да вади цял народ от калта.” (“24 часа”, 17 април). Което показва, че една трета от българите при всякакви обстоятелства си остават Андрешковци.
- Във въпросното изследване 27% са категорично против оставането на Симеон в България. Което показва, че партията плюс земеделците не могат да съберат една трета гласоподаватели при никакви обстоятелства.
Споменавайки земеделци, та се сетих за текущите им съюзници. Александър Джеров от Народен съюз рекъл: “Предполагам, че като мислещ човек той (Симеон) след ориентирането си ще насочи своите действия в една или друга насока.” Край на цитата в “Труд”.
Ох, а пък водачът на алтернативните социалисти (АСП) Васил Велинов в “168 часа” се изразява така: (При това цял ден след като София излезе на улиците да посрещне Царя.) “За мен няма голямо значение дали Мони идва на гости, или с някаква политическа цел. Ами наричам го така фамилиарно, защото по наше село така казват - Мончо, бе, на Борко синът, на Фердо внукът… Добре дошъл, Мони! Какво друго да кажа! Той е обикновен гражданин като всички нас. Монката е симпатяга. Към него нямам претенции, но към баща му и дядо му имам.”
Оттук допълвам познанията си, че Васил Велинов бил гражданин. Той, бе, селянинът! Дето изразява и отстоява различни идеи от социалистическите. Алтернативни, де!
“В посолството на Кралство Испания в София до края на седмицата (27 май-3 юни 1996,в.”168 часа”) не бяха взели решение дали да поканят благородната испанка Маргарита Гомес-Асебо и августейшия й съпруг на коктейл, обед или вечеря. Неотдавна посланикът не се поколеба да посрещне официално певеца Пако де Лусия, както и да запази маса в “Шератон” за обед с моделиера Пако Рабан.” (Това вероятно е същият посланик, който неотдавна подари “с много обич” картина на “светския лъв” Евгени Минчев. Ако не е същият, то и този е като оня Хорчо.)
Да не останете с грешно впечатление, ще цитирам какво е написал вестник “Ел Мундо” от Испания: “В сегашната тежка икономическа обстановка много българи, съвсем не монархисти, наивно предполагат, че дошлият от Мадрид гост е своеобразен месия.”
На което италианският вестник “Кориере дела сера” отговаря: “Симеон желае да е символ на обединението подобно на испанския крал в края на управлението на Франко.”
Друг италиански вестник – “Джорнале” – е забелязал: “Въпреки думите на правителството, че Симеон е един обикновен гражданин, срещата му с президента Желев показва, че той е повече от обикновен от останалите български граждани.”
“Таймс”, САЩ: “Дори след 4 десетилетия комунизъм Симеон продължава да е важна личност в земите, които неговите прадеди са владеели.”
“Дейли телеграф”, Англия: “За двата дни в България с поведението си Симеон веднага се отличил от лидерите, управлявали страната. За много българи той е олицетворение на добродетели, с които политиците в страната не могат да се похвалят – честност, внимание и загриженост.”
(Всички цитати от чуждестранните вестници са взети от страницата “България” на вестник “24 часа” от 28 май 1996г.)
Дойде ред и на заявилите себе си направо за чисти социалисти.
- Виденов: “Аз лично не проявявам интерес към завръщането на господина и нямам желание да се срещам с него. Това не е събитие на месеца, камо ли на годината.” – “24 часа”, 28 май 1996.
- Когато по SNN показваха на живо триумфалното слизане на Симеон от самолета на софийското летище, българската национална телевизия излъчваше репортаж как премиерът Виденов влизаше в мавзолея на Хо Ши Мин в Ханой, където беше на официално посещение. Когато кортежът пълзеше към храма “Ал.Невски”, от малкия екран комунистът Николай Хайтов разказваше за трите си брака, след като два дни преди това в един скандален “Отзвук” беше изсипал шепа хули по адрес на Негово Величество. Пригласяше му Божидар Димитров, който отново тиражира фалшификацията за престъпленията на династията срещу страната ни.
Ама много са ми интересни тези наши социалисти. Те какво искат – Царят да се изкаже в полза на диктатурата на пролетариата ли? Щеше да е по-добре да бяха попитали собствените си симпатизанти одобряват ли по-толерантното и по-европейско поведение на Царя.
Денят на пристигането на Негово Величество в България след 50 години изгнание беше 25 май 1996 година.
Хората, излязли да посрещнат лично Царя на улиците на столицата, бяха много повече от оня митинг на свободните хора на 7 юни 1990-та! Тогава множеството беше заляло пространството от хотел “Плиска” до Университета “Климент Охридски”. Сега същото се случваше между летището и “Шератон”. Невъобразимо множество! Никой не е изкарвал толкова много хора от домовете им. Нито БКП, нито БСП, нито СДС!
И този толкова важен факт ще бъде забравен! От всички споменати партии и лидери! Е, Царят ще им го припомни пак след няколко години. Но тогава ще ги заболи. Но болката и този път няма да ги поучи да отидат на лекар. В унес ще повтарят: “Ние сме здрави, бе! Ние сме по-здрави! Ние сме най-здрави!”
Докато… му дойде времето!
Искам само да добавя още нещо, впрочем забелязано от кореспондента на “Дейли телеграф”, което обяснява защо Царя може, а другите не могат. Прочетено в “Демокрация”: “В неделя агенция Франс прес разпространи новината от инцидента в София с един от телохранителите на царя, който повалил на земята негов възрастен почитател. Подчертават се гневните думи на изскочилият от колата монарх: “В мое присъствие никога няма да се отнасяте така към българи”…”
А Желю Желев, представете си, съобщава “Не съм видял посрещането на Симеон, защото бях в провинцията.” Е, и този иска да ми стане президент пак. Ами, няма да стане! И да престане да пита защо!
Милена Димитрова (След като се знае, че е дъщеричка на старата Божана Димитрова, ще се учудите ли, че пише за “168 часа”?) оригиналничи така (там!): “Кръговрат на бабичките! Мили родни старици вече махат с червени китки към Жан и гълчат наставления на Продев. Дават дежурства пред соццентралата както навремето се разплакваха, колчем видеха брадата на Филип Димитров, а викаха на Желю: “Уу, грозен си като жаба”. Щом сините боклуци вече са червени, къде ще са скрили червените бабички? Те, пустите, станаха монархистки и веят с байрячета на царя по пътя към летището. Нали в природата нищо не се губи.”
Боже, боже! Представяте ли си? Божана Димитрова излязла на пътя към летището да вее с байряче на Симеон! Впрочем нали ще отбележете, че щерката Милена е потвърждение на теорията за наследствеността. В природата нищо не се губи. “От кратунка– кратунки, от маймунка– маймунки”, от червена бабичка– зелена (доларова) социалистка. В природата нищо не се губи! Милена е написала, че червените бабички веят по пътя КЪМ летището, а не по пътя ОТ летището. Гадният Симеон! По-скоро да си ходи!
За седмицата в която Симеон II беше в България, никой не се нае да преброи срещите с организации и лица, които той е провел, но всички са единодушни, че те са извънредно много. И когато, съвсем естествено, Царят отложил с два часа една среща, защото се почувствал физически и емоционално претоварен, часовият страж на Партията публикува с 5 сантиметрови букви на първа страница (“24 часа”, 28 май): ”Симеон зле, отлага среща”. Което също е съвсем естествено за партийните слуги.
А един друг вестникарски страж на Партията, маскиран на женски вестник – “Вестник за жената” – като не може да напише нещо отвратително за Симеон през месец юли (3-ти) на настоящата 1996 година, се връща много назад и пише за чичо му принц Кирил, когото комунистите на Партията разстреляха през 1945-та, ето така: “В казино “Монте Карло” се вихрела конкуренция кой принц е най-красив. Нашият Кирил грабнал приза от 100 000 долара с подкрепата на баронеса Щрезмайер, влюбена в мъжкото можене на баща му Фердинанд.”.
И друг път съм го писал - ето такива непоправими щети нанася комунистическата идеология на човешката природа.
А пък Велислава Дърева (в “Дума” естествено) се занимава с пелените на бъдещия цар и подмята странни намеци за брака на човека Симеон. Ще прескоча естествения коментар, че ако един човек раздава брачни забележки, то е добре самият той да е завъртял семейство. Защото г-ца Дърева твърди във въпросната статия (“Клетий Симеоне”), че “добичетата от първия републикански парламент решили да изплащат по десет хиляди швейцарски франка месечно на горкото детенце, докато навърши пълнолетие”.
Имам въпрос – След като “първият републикански парламент” е работил през 1946г., кои са “добичетата” в него? Няма други кои да са, освен онези, които разстреляха почти всички депутати от предишния монархофашистки парламент една година по-рано. Ако другарят Димитров не беше се крил зад псевдоними, например “Дед”, да стоваря нему това, а не на добичетата. А ако Дърева бе събрала смелост да нарече добичета тогавашните комунистически депутати, докато бе все още другарка, нямаше да доживее да я наричат г-ца.
В.АНТИ от 28 юни 1996г. допълва: “На въпроса на журналист от Люксембург “Вярно ли е, че както пише в “Дума” от 25.5 т.г. с автор Велислава Дърева, първият републикански парламент от 1946г. Ви е гласувал заплата от 10000 швейцарски франка до навършване на пълнолетие?” Н.В. цар Симеон II отговори: “Благодаря ви за този въпрос. Не е вярно. Или ако е гласувана такава сума за мен, то аз не съм получил нито франк. Отишли са в нечий джоб.”
Докато Царят бе в България почти месец, Българската национална телевизия ни забавляваше така:
- на 28 май с документален филм за Никола Мушанов; Не са го давали преди това, но сега го правят, защото бащата на Симеон е представен в този филм в твърде неблагоприятна светлина.
- на 29 май вечерта с многократно въртяното копие на българския филм “Цар и генерал”; Където цар Борис III е представен в идеологическата щампа на комунистическото разбиране!
- на следващата вечер “Сами сред вълци”. Където добрият е съветският шпионин Александър Пеев, а лошият – пак цар Борис III.
- и на 1 юни “Панорама”-та на Иван Гарелов нищо не спомена за посещението на Н.В. Но затова пък Кулеков&Бойчев, маскирани като офицери, обявяваха военно положение. Известна радост ми достави финалната реплика на Гарелов в диалога си с тях: “Аман от любители!”.
Яркият контраст между въодушевеното посрещане на Царя и пестеливото маркиране на събитието в хрониката на новините направи още по-ярък цвета на политиката на националната телевизия. Да резюмираме: БНТ-то на БСП-то няма нищо общо с представите за обществена медия, в която интересите на гражданите в цялото им разнообразие би трябвало да диктуват дневния й ред.
Редче от в.”Стършел”, 31 май 1996: “Ето Симеон пристига в собствената си страна – “Край Босфора шум се вдига”, а в ефира – тишина…”
Царят си тръгна от България в средата на юни. Абсолютно нормално събитие – Той никъде не е казал, че сега идва за постоянно! Хайде тогава обяснявайте си защо претенциозна информационна агенция, наричаща се Агенция “Балкан”, е позволила на своя човек Михаил Кръстанов да пише на 4 юли 1996 (в.”Борба”) следното: “Еуфорията около завръщането на Царя в България след 50-годишно изгнание вече отшумя, все едно е станало през 1990 година. В едно от последните интервюта, които Царят даде случайно, бе изпусната фразата “Дано не се наложи да се върна отново след 50 години”. Това, ако се преведе на чист български език, означава, че или царят е изгонен повторно, или и той самият се е самоизгонил.”
(На чист български език ще кажа, че изложеният факт и произтичащия от този факт направен извод, нямат никаква, ама никаква връзка, помежду си. От където следва, че в Агенция “Балкан” работи поне един прост, ама съвсем прост, журналист. Или, ако му харесва повече, да си каже искрено, че целта му е да ни внуши съвсем друга мисъл. “Балкан”, а? Айде, няма нужда! Вървяхме след тъпи мухи като вас толкова години и къде ни заведохте?!)
Царю, извинявайте за грубите ми думи! Но слушайте как завършва въпросната статия на Кръстанов.
“Последните думи , които изрече Царя, преди да замине за Испания, бяха “Ще се моля за България”. Дано молитвите му помогнат, защото, както са тръгнали нещата, не само че няма да влезем в Европейския съюз, но има опасност да бъдем изличени от картата на Стария континент. При тази катастрофална перспектива Н.В. Симеон II няма и не иска да бъде въвлечен като съучастник. Ако не за друго, то поне за многострадалното, но и славно минало на България.”
Колко глупави смешници работят в Агенция “Балкан”!
Да завърша пак с оня дъртия нахалник Тодор Живков. Попитали го “Какво мислите за посрещането на Симеон II?”, а той отговорил: “Ако поканите един голям певец, ще видите колко много народ ще излезе.” (30 май 1996, в.”Стандарт”)
Докато Симеон II беше в България, на 1 юни се проведоха първичните избори за номиниране на кандидат-президента на СДС. Ще разказвам за тях специално след малко. Тук искам да отбележа, че Симеон II не взе никакво отношение към тях. Пристрастените към синята идея (включително и аз) се почувстваха малко нещо обидени от този факт. След време (за някой късо, за други по-дълго, за трети много дълго) ще стане ясно, че Царят не може да постъпи пристрастно САМО към някои свои сънародници, защото по този начин ги отличава от други свои сънародници. Иван Костов може, Петър Стоянов – също, Георги Първанов – може, Виденов – да, Лилов – о,да, Доган и Мозер дори са длъжни – да! Но Симеон е цар на българите, на ВСИЧКИ българи! Поне засега…
И докато е така, ТОЙ е длъжен да не взема страна в спора и между държавни институции, защото това е работа на съда в частност. Как да се срещне със синода на Пимен, когато ОФИЦИАЛНО Максим е патриарх на българската църква! А иначе за мен е някак обидно Цар Симеон да целува ръка на онзи, който целуваше ръката на Живков, съвсем не мислейки за Църквата, а за властта и парите, които сега упражнява. Но на мен ми е позволено да изразявам чувствата и предпочитанията си, защото съм частно лице. “Докато на Цезаря не е позволено всичко, тъкмо защото му е позволено всичко.”, са казали древните римляни.
Тагове:
Противните леви
ДЪРЕВА СЕ ИЗЖИВЯВА КАТО МОРАЛЕН КОРЕКТИВ
По страниците на предишните книги НИЕ ще намерите много записи, документиращи МОЕТО недоумение защо Царят постъпва така, както и убедеността ми, че комунистите, пардон социалистите от БСП, които днес го наричат подигравателно “Мончо”, грешат в преценката си за Него. Някъде из историческата ми памет моите предци са записали своята преценка за Баща му. А аз съм я пренесъл и върху Сина – автоматично. Ето ви още едно обяснение защо народът му повярва за 800-те дни и го предпочете така безапелационно пред “синия” Иван Костов. В следващите книги на НИЕ ще остане само недоумението ми, но няма да намерите никаква МОЯ критика към социалист, който “не верва на Симеон”. Този запис в паметта ми ще бъде изтрит. Вместо него аз ще оставя в паметта на бъдещите ни деца следния запис за Сина (мисля, че за втори път го пиша): Симеон, за разлика от баща си Борис, предпочете лесното - царските имоти, вместо трудното, царското: Съдбата на българския народ. Е, аз какво съм виновен, че Симеон II се нареди до Тодор, Желю и Иван?!
Блогът не е социална мрежа от типа на Фейсбук, която е предназначена само за споделяне на кратки съобщения между приятели с какви чувства са посрещнали сутринта и къде ще вечерят довечера. Блогът е мрежа за споделяне на информация, което предполага поне 50 пъти по-голяма дължина на постовете и наличие на “категории” по интереси. Следователно в БЛОГ.БГ по принцип не върви да влезеш като във Фейсбук, да кажеш: “А-а, добър ден” и да излезеш.
Обаче има различни видове по-дълга информация от “добро утро”. Можеш да постваш билкови рецепти, описания на природни красоти, стихотворения да речем, които се събират на две странички и могат да се четат всяка сама за себе си, но можеш да решиш да публикуваш в Интернет роман или история на цял един народ. Какъвто е моят случай.
Спирам дотук. Останалите многобройни подробности можете и сами да прочетете в заглавното поле на моя блог. Който и в момента трябва да е пред очите ви, ако кликнете върху поле ”Обратно към блога”.
Не възприемайте остротата в моите думи като основна. Пиша така, защото съм подразнен от необоснованите ви нападки, предизвикани в крайна сметка от вашата – как да се изразя по-меко – недостатъчна неосведоменост.
Аз, за разлика от вас, съм прочел последните ви десетина постинга и кратката ви анотация на блога. И съм убеден, че във ваше лице няма да намеря почитател на информацията, която публикувам в блога. Ние имаме различни изходни позиции. Нищо лошо, нищо неочаквано. Обаче няма да позволя “да ме атакувате”, незапознат със ситуацията.
09.03.2020 18:25
Колкото до "зорите" на Херо Мустафа и Михаил Белчев - те са различни. Оригиналът - зората на Иван Вазов, е по-близо до Херо, отколкото до Михаил. Факт! Световно известен. Факт е, че моята зора и вашата, Косеф, са съвсем различни. Констатирал съм вече този факт.
И позволете да продължа закачката си - защото вие освен, че сте обществен глупак от гледна точка на МОЕТО ново поколение българи, сте и нагъл. Което е типично за някои българи от ВАШЕТО старо поколение.
Но десните не простиха на царя, че НЕ МРАЗИ комунистите, техен основен мотив. И го разжалваха, и един по един му взеха имотите, които преди това му бутаха зорле в ръцете...
А планинарят ги говори едни... Да, благодарение на отпора срещу МОНАРХИЯТА, не срещу Симеон, той самият прецени, че няма шанс. Сигурно и САЩ са били на това мнение. Те не му простиха, че беше против войната в Залива и поднови проекта АЕЦ Белене... И "случайно" нашите десни заеха янковската позиция.
Колкото до "ОКЪРВВАВЯВАНЕТО", ква е тая СЛЕПОТА? Лявата идея у нас се появи с партията на дядо Благоев - един клуб на даскали и гимназисти МЕЧТАТЕЛИ И ИДЕАЛИСТИ. А дясното се появи като партията на Стамболов - исторически НЕУДАЧНИК и С А Д И С Т. Именно Стамболов сложи КРАЙ на токущо изгрялата свобода, с побоища и УБИЙСТВА на политически съперници. Той зададе КЪРВАВИЯТ ДЕСЕН стандарт за политическа борба. Затова кървавият ДЕСЕН терор ВИНАГИ предшества и предизвиква левия терор.
Ако прегледаш биографията на Стамболов, тя е:
Стара Загора 1875 + Търново 1876 + Фердинанд 1887 = ТРИ национални катастрофи. Последната беше спасена в последния момент от тия, които НЯМАТ НИЩО ОБЩО със Стамболов и дясното.
Всъщност, Стамболов не е десен, а бесен (монголоид, с извинение, може би затова така лесно бие и убива българи). А ИМЕННО ТОЙ стана родоначалник на нашето дясно от 1897-ма до 1944-та. ИСТИНСКИТЕ ДЕСНИ са Васил Априлов, братята Евлоги и Христо Георгиеви, Буров и Вазов (ако щеш) и хилядите предприемачи, учители и професори...
Аз познавам "буржоазната" интелигенция от най-добрата й страна - нейни потомци бяха почти всички деца пеещи в хор "Бодра Смяна"...
Думите на Симеон за чипа на БЪЛГАРИТЕ, никога няма да забравя. Надявам се това да е негова мимолетна грешка. Той ми изглежда един беден хидалго. Едва е успял да се ожени, с неговия висок произход и положение на емигрант и почти просяк без издръжка, според безспорните ФАКТИ от неговата автобиография.
Така не се прави, другарю Kossef. Но "от гърнето може да изтече само онова, което има в него".
