Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
14.02 18:17 - НИЕ-326 Външните скандали на лето 1995-то
Автор: pitatlimedejzorata Категория: История   
Прочетен: 29 Коментари: 0 Гласове:
0



Българската оценка за годишнината от атомната бомбардировка ПРЕЗ 1945 ГОДИНА

 

По повод 51-вата годишнина от атомната бомбардировка на японските градове Хирошима и Нагазаки проф.д-р Йоно Митев е написал в "Дума" (15.8): "Атомните бомбардировки над мирните японски градове ще останат навеки като "черни петна" в историята на САЩ и лично на президента Х.Труман. Неговото име ще се споменава с имената на Нерон, Атила, Василий Българоубиец и др."

Мисля, че този Й.М. е много смешен професор. Нердене 500-те хиляди граждански жертви на бомбите и 14-те хиляди ослепени пленници? Ами, че Ханибал например, е убил повече пленници, пък къде е неговото име? Ама, нали това ние, българите, сме голяма работа! Бай-Ганьовщина!

Но шегата настрана. Професорът знае как се пише - нали е станал професор преди Десети! Пропуснал е, бъдете сигурни - съвсем съзнателно! - няколко други известни имена, останали - а не "ще останат" - като черни петна в световната история.
Няма аз да ги споменавам, нека "Дума" (8.8.95) говори вместо мен - "Как в Кремъл посрещнали унищожението на Хирошима?" (разказът е на Горан Готев, нашият човек в Москва): "Писателят Михаил Руденко е събрал изказвания, разкриващи как на 6 август 1945г. Кремъл реагира на най-масовото човекоубийство в историята на света.
- Разказва директорът на Авиозавод 2 генерал-майор Михаил Комаров, 7 август, 17 ч.: "Като се почне от есента на 1942г., за моя завод, произвеждащ мотори за самолетите "Ил" по линия на Госплана отговаряше Андрей Кириленко. От авиация понятие нямаше, но пиеше здравата. В този ден, влизайки в квартирата ми, той на един дъх изпи чаша коняк: "Цяла нощ прекарахме с Шахурин при "Хозяина", бранейки се от неговите претенции и неприкрити заплахи. Оказа се, че американците са хвърлили по самураите някаква свръхмощна бомба. А ние какво крием: алтернативи на "летящите крепости" у нас няма и няма. На кралете на изтребителите Яковлев и Лавочкин също им се подкосиха краката - те нямат в запас готови решения, а таванът на текущата продукция едва достига 7 хиляди метра". И какво решихте? - неволно се изтръгна от мен. "Разбираш ли, Михаиле. Сега никой няма действени идеи. Решено бе фирмата на Туполев да премине на мобилизационен режим, а конструкторското бюро на Лавочкин да се заеме с нашите находки в Германия във връзка със зенитните ракети."
- Д-р Сергей Хрушчов, 8 август, 5 ч. сутринта: "В тези дни баща ми, бивш член на Политбюро на ЦК и председател на Совнаркома на Украйна, беше в столицата и Сталин го покани в "близката" дача. Там той станал свидетел на справедливия гняв на Йосиф Висарионович по случая с атомния удар на янките по Япония. В края на главния монолог, произнесен при гробна тишина, Сталин по думите на баща ми казал на Берия: "След такъв провал, Лаврентий, всеки нормален човек е длъжен да се застреля!". И чак на сутринта Сталин сменил гнева с милост: "Макар и да си виновен за това, че прозяпахме атомния проблем и висим на косъм, ние решихме, Лаврентий, да ти дадем последен шанс: да сториш и възможното, и невъзможното за ликвидиране на монопола на САЩ над атомното оръжие."

Не оставате ли от този разказ с впечатлението, че ако руснаците бяха създали първи атомната бомба, те щяха да я хвърлят първи над "мирни градове"?
И още нещо премълчава Готев или неговият източник. На 8 август в 4ч. сутринта Сталин вече е взел първите ответни мерки на атомната бомбардировка: съветските войски навлизат на японска територия отгоре. За месец последната държава, останала във войната, ще бъде разгромена. Жертвите на японците от съветското нападение са повече от жертвите на атомните бомбардировки над Хирошима и Нагазаки! Някой да си спомня?

Продължавам с цитирането на специалиста по съветските атомни тайни Горан Готев. Естествено място - "Дума", 4 дни по-късно - 12.8.1995: "След 50-годишна забрана на 11 юли бяха тържествено разсекретени шифрограмите между Москва и нейните разузнавачи на американска територия през 40-те години. Разчетените грами потвърждават, че съпрузите Розенберг са предали на Москва тайната на американската атомна бомба. Техният акт е бил продиктуван от съзнанието, че едноличното притежаване от САЩ на най-унищожителното оръжие е заплаха за господство над целия свят и затова военното равновесие е трябвало да бъде възстановено на всяка цена, дори с цената на живота им, както и става."

Всеки нормално мислещ човек ще възприеме такова обяснение на нещата. Бъдещето на човечеството трябва да се опазва! Но защо десетилетия наред ни набиваха в главите, че “мръсните американци” са екзекутирали съпрузите Розенберг през 1953-та, които били напълно невинни? Понеже Готевци мълчат, да кажа аз: СССР открадна атомната бомба, защото не можеше да я направи сам. Тя му трябваше, не защото руснаците искаха да запазят Света от атомния апокалипсис, а защото искаха да го владеят еднолично.

Разбира се, преобутите комунисти теслимят собствените си насрани гащи другиму. "24 часа" на 12.09. пише неподписано:  "Както е тръгнало, американците ще пуснат и атомна бомба над сърбите в Босна. След бомбардировачите и крилатите ракети май не остава избор. Военният шеф на сърбите се е запънал и не ще просто така да махне оръдията си от Сараево. Ракетите "Томахоук" едва ли ще сплашат хардлайнера. Атомните гъби над Хирошима и Нагасаки туриха на колене Япония в края на Втората световна. Сега могат да сложат от раз край на всички балкански конфликти, които така и така тормозят Европа. Отвъд океана ще ни изпеят едно опело и това е. Мир нам!"
"Дебелия 186 часа" от същата дата допълва: "Убийците от НАТО".
Само че "убийците" от НАТО не пуснаха атомна бомба над Сърбия. Вместо това един ден по-късно - на 13 септември 1995г. - руснаци изстреляха с гранатомет противотанкова граната срещу американското посолство насред Москва. Атентатът става само ден преди заместник държавният секретар Строуб Талбот да пристигне в Москва. Жертвите: един счупен прозорец и една унищожена фотокопирна машина. Да умреш от смях!
(Да умреш от смях и по друг повод! Тези дни Петьо Блъсков станал на 45. По случай рождения му ден неговият вестник го нарича "Самурая на чашата на просветлението", а в продевия вестник е изрисуван седнал в бричка, сглобена от вестникарски изрезки, която няма колела. Негово Превъзходителство я кара като Флинстоун - с крака. Криви и изключително космати.)

 

ЕДИН СТАР МЕЖДУНАРОДЕН СКАНДАЛ – АФЕРАТА “АГДЖА”

 

В кореспонденция от Рим Георги Тодоров съобщава в "Дума", че в началото на септември двама римски следователи са се срещали пак с един свидетел, имащ отношение към аферата "Агджа". Става дума за Франческо Пациенца, който казал пред тях, че всички "факти" по това дело са изфабрикувани от ватиканските среди. Нищо особено, в смисъла на важно, не се е случило. Дори говорителят на Външно Радко Влайков е казал (цитиран също от "Дума" на 14.9), че "никой не е търсил контакт с нашето посолство в Рим". Вечерта по националната телевизия беше потвърдено, че външното ни министерство е научило за тези признания на Пациенца от медиите.
Което не пречи на Пламен Енчев да изпише във вестника си една колонка дълга 80 сантиметра, пълна с тежки думи: "Трябваше да минат точно 14 години и четири месеца от атентата срещу главата на Римокатолическата църква папа Йоан Павел Втори до окончателното сгромолясване на всички обвинения срещу България. Онзи ден, а и вчера по най-категоричен начин доживотният затворник Али Агджа заяви: "Българската следа бе измислена. Бях подведен и обработен от секретните американски служби. Никакви българи не стоят зад атентата… Всичко е дело на ЦРУ и на определени среди от италианските специални служби."  Нещо повече - "сивият вълк" поиска извинение от българите от името на италианския народ, дори възнамерява да ги поднесе лично на нашия посланик в Рим. В реда на нещата сега е и ред на ЦРУ да ни се извини, че в продължение на повече от 10 години ни забъркваше в атентата и поддържаше тезите си с всевъзможни средства и прийоми."
Докато на Пламен Енчев поне езикът на изразяване е приемлив, то за анализа на Цветан Маламин ("Дума", 9.09.1995) и това не може да се каже: "… самообявилите се български политици. Всичко до тяхната поява трябваше да бъде оплюто и обречено. И те взеха да викат, да крещят и да сипят плюнки и храчки върху собственото си разузнаване и държава. Понятията им бяха първоотделенски. Личеше си, че са ходили много пъти на кино, та бяха научили всичко. Каквото можаха, оплюха тези "строители" на нова България. Случаят Агджа, смъртта на Георги Марков и още много им бяха в устата. Даже пресипнаха от викане и лъжи. Може би затова сега славните български политици мълчат. Мълчат като перфорирани ректуми. Всички си спомняме телешкия поглед на Асен Агов в интервюто му с Георги-Марковата съпруга. Вместо в парясница госпожа Анабел се превърна във вдовица. Какъв шанс!…"

Много подозрително бе, братя социалисти! Аз самият, а и всеки друг българин, би искал да го няма това петно върху репутацията ни като народ. Само че то не става със заклинания, пролетарска злоба или хитрувания на дребно!

На 22.08.1995г., само три седмици преди Енчев и Маламин (и др.) да се произнесат така категорично, ДУМА ПРЕС съобщи (в едно каренце 8х5 см), че при катастрофа с кола край Казанлък е загинал 53-годишният Желю Василев. Допълва се стандартно, че причините за авто произшествието се разследват. Толкоз!
Да де, ама Желю Василев е единият от тримата българи, заедно със Сергей Антонов и Тодор Айвазов, които бяха обвиняеми на процеса за покушението срещу папата. „И оправдани поради липса на доказателства", допълва гордо "Дума". (Коректността, която всеки човек би оценил подобаващо, изисква да се допълни, че делото беше гледано в отсъствието на Айвазов и Василев. Последният дори беше измъкнат от Италия със самолет на авиокомпания "Балкан" буквално в последния момент. Комунистическото българско правителство не ги предаде на италианския съд.) Каква е тази случайност, „случила се точно 14 години и 4 месеца" след покушението, и отнела живота на един важен свидетел по делото "Агджа"?

Ето такива дребни камъчета "обръщат колата", господа!
И някои по-едри! Например: Българската Асоциация на разузнавачите от запаса (в която членуват известни ДС-разузнавачи-международници от онова време: Марин Петков, Христо Тепавичаров, Йордан Орманков, Любен Гоцев, ген.Владо Тодоров...) обявиха, че разполагат с документи, които категорично оневиняват България. Баш тези седнали да ме убеждават, че "сигналът бил изфабрикуван от ЦРУ и италианските тайни служби"! А иначе щели да създават фонд за подпомагане на Сергей Антонов. Със съдействието на съветския председател на съответните ветерани от разведката в Русия "г-н Фьодоров". Бре, ненаиграли се!

 

ИЗВЪНЗЕМНИ НА ГОСТИ В РОДИНАТА

 

Вестник "24 часа" на 12 септември 1995г. съобщава от своята първа страница: "Извънземните от планетата Криси вързаха тенекия на 3000 родни ентусиасти, които ги чакаха да кацнат на русенското летище в 11 часа вчера. Посрещачите дойдоха чак от Варна, Разград, Русе и околните села. Те стоически престояха 4 часа, изпиха много бира и си тръгнаха разочаровани. До пистата бяха допуснати само русенската контактьорка Радка Трифонова, сподвижничките й Здравка Крумова и Екатерина Никифорова, техни близки и репортери. Трите посланички бяха облечени в еднакви костюми и ризи. В ръцете си държаха трансцедентно нарисувани портрети на президента, вицепрезидента и един от сенаторите на извънземната република Веустуми от планетата Криси. В съдбовния час контактьорката Трифонова внезапно заяви, че извънземните не могат да кацнат на летището. Виновни били постоянно излитащите и кацащи самолети на близкото летище. Стигна се до специално разпореждане на шефа на военното летище да бъдат прекратени тренировъчните полети до 12,45ч. Изпадналата в транс контактьорка постоянно нареждаше, че трябва да има специална трибуна на пистата и червена пътека. Посрещащите трябвало да носят цветя. Иначе извънземните нямало да кацнат, тъй като сме ги приемали като врагове. Според Трифонова, която непрекъснато сочеше към слънцето, корабите щели да бъдат 8 със 120 души на борда. Извънземните знаели български."
Историята продължава в."Дума" на 18 септември (кореспонденция на Галина Антонова от Русе): "Маните били кацнали на 50 км от Стара Загора в петък, съобщиха русенските контактьорки, които подлудиха русенци преди дни. Радка Трифонова получила тази вест от мистър Сеуей от Република Вестули на планетата Кониджи, който изрично подчертал, че неговите хора мразели да ги наричат извънземни. От 11 септември те с 8 кораба кръжали над България, но някакви уреди за блокиране на движенията по летищата им пречели да кацнат там, затова избрали плато в Старозагорско. Овчар в кошара ги бил видял. Наблизо имало пътна табела с надпис "Съединение" и някакво село, което маните нарекли "Победа". "
Ама не се шегувам изобщо. Всичко, което четете са цитати. Коректни цитати – с място и дата.
А ето и по-съществените следи, които оставиха маните в България. Отново "Дума" от 16 октомври 1995г., кореспонденция на Андриана Михайлова: "Компенсиране на нанесените отрицателни щети от НЛО и полтъргайст срещу сумата от 200 лв прави ЗК Балкан АД, част от холдинга "Орел". Това бе официално оповестено по време на Национална конференция по уфология и психотроника, проведена в събота в НДК със спомоществователството на "Дума прес" АД. НЛО похищение и последвал принудителен престой на застрахованото лице се обезщетява с 3 (три) средни заплати. Психическият стрес и физическите травми се компенсират с психотерапевтични сеанси и медикаменти за пострадалите. Този вид застраховка е нова за България, коментира Иво Данаилов, представител на застрахователя. Целта на конференцията е да се оформи ликът на аномалистиката в България, каза Кирил Кънев, председател на Фондация за космоетически изследвания."

Но защо се сърдите на такива журналисти, ще попита вероятно някой читател? Искате от тях да ви информират, а те са преди всичко вестникари. Девизът на вестникарите е "Най-важното е да се купува вестникът".
Ще отговоря, както и друг път съм отговарял: медията е четвъртата власт, а задачата на всяка власт е и да възпитава народа си! Ако не го прави - ами, да си разкарва "сергията" от обществото! В случая "Дума", за разлика от случая "часови вестници", има утежняващо вината обстоятелство - това не е следствие от простотия на издателите, а неистово желание за власт на всяка цена. Ако допълните - и страх от възмездие за направени престъпления! - ще се съглася с вас.

 

Смешно било?!  Смешното следва.  Ето ДВА примерА.

 

Весела Донева, "Дума", 18 септември 1995г.: "Пресслужбата към секретариата на Негово величество (със софийски адрес) разпространи до медиите факс и напомни за съществуването някъде в Мадрид на Симеон Кобургготски. Поводът е оскверняване на открития съвсем наскоро във Варна паметник барелеф на Борис III от шепа монархисти. Каква гражданска реакция очаква потомъкът на Бурбоните? Не дава ли индиректно знак на групичката монархисти в България да вдигнат шум около персоната му, която се изживява като цар на българите? Българският народ с 1300-годишната си история няма нищо общо с пребивавалите по-малко от 60 години у нас Фердинанд и сие. Дни преди смъртта си Стефан Стамболов посочва портрета на Фердинанд, закачен в стаята му, и казва на приятелите си: "Виждате ли, тук все още виси портретът на човека, когото поради своята глупост лично доведох в България. Тука - добавил той, като ударил с юмрук челото си - тука, на това място, трябва да ме ударят убийците. Тук е глупавият мозък, който можа да направи такава глупост." Смешно е днес Симеончо да се надява, че някой друг може да повтори същата грешка и да го върне в България като монарх."
Смешно било?! Смешното ще следва, Веселке.

В края на септември 1995г. изненадващо почина журналистката Румяна Узунова. Онази същата журналистка, която през октомври 1989-та дойде в България покрай световната екологична среща в София. До 10 ноември оставаше по-малко от един месец и тогавашната власт нямаше как да не пусне в страната "един агент на радио "Свободна Европа" и на американския империализъм".
Бог да приеме и опрости душата й!

Но събитията съвсем не бяха толкова отдавна:  В онези октомврийски дни на 1989-та във в."Работническо дело" една друга журналистка, която днес продължава да бъде активна общественичка, Юлия Пискулийска написа по повод пристигането на Румяна Узунова в България следните редове: "Не искаме да простим! Не се надявай на нас. Ти не си просто и само чужда гражданка. Ти си предател!"
А нежният лирик Дамян Дамянов измисли следното стихотворение:
"Сред нас снове жена с вървеж разюздан, ръкува се с един и друг. 
Дали е туй самата муза? Дали е мястото й тук?
Коя е тя? Що е? Тя си знае. И аз. И вие. Но със страст
ругайте ме,  че ей на тая и ей на тоя ваш "Парнас"
извиках "Вън!" и без плесница с плесница я удостоих:
В храм нямат работа мръсници!"
Откъде такава злоба у тебе, поете? Доволни ли сте най-после, умря мръсницата?! Бог да ви прощава! Аз не искам!




Гласувай:
0
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: pitatlimedejzorata
Категория: Регионални
Прочетен: 29903
Постинги: 193
Коментари: 74
Гласове: 149
Архив
Календар
«  Февруари, 2020  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
242526272829