Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
14.01 09:43 - НИЕ-245 Партийни платформи за новите избори 1994
Автор: pitatlimedejzorata Категория: История   
Прочетен: 29 Коментари: 0 Гласове:
0



ПРЕДИЗБОРНИТЕ  ПЛАТФОРМИ

 

Николай Цонев, в.АНТИ:    
"Изобилие в момента -
тиквите от парламента
са излезли на пазара.
Слагаме ги на кантара.
На 6 септември 1994 година демократите на Стефан Савов не подписаха политическото споразумение на 17-те партии в коалицията СДС за неучастие в нов кабинет, съставен в рамките на 36-тото НС. Така Демократическата партия се сбогува със СДС.
По-късно Стефан Савов заяви (в."Континент", 19 ноември 1994): "Искам специално да го подчертая, защото симпатизантите ни не винаги го разбират - ние не сме изневерили на синята идея, а напуснахме СДС именно за да я запазим. Ние разбрахме, че тази идея не може да се защитава с недемократични средства, под диктата на група "избрани", които да определят съдбините на организацията, а може би и на България."

От дълго време се опитвам да разбера за какво се борят нашите демократи. Те имат принципните ми симпатии, най-малкото за включването на думата "демокрация" в името на партията им. Значи по дефиниция са антикомунисти. Демокрацията има още една отличителна черта, която приветствам: толерантността й към другите съперници в обществения и политическия живот. Когато обаче под демократичен претекст ме съветват да отстъпвам пред наглото нарушаване на демократичните ми права или да крепя един преструктуриран без избори парламент, за да дойдело Чудото: превъзпитаване на комунист по демократичен път, вече не съм симпатизант, който "не винаги разбира", а си търся други, себеподобни демократи.

·           Два дни преди разпускане на Народното Събрание - на 15 октомври 1994 - бе регистрирана Парламентарна група на Демократическата партия. В нея влизат 25 депутати от разцепилата се ДП и неколцина  бивши членове на ОХДЦ. По-известните имена: Стефан Савов, Златка Русева, Александър Сталийски, Венцислав Димитров и Вержиния Велчева. Единственото смислено обяснение на този безсмислен акт е възможността за получаване право за телевизионно и радиовреме в предизборния маратон.

·           Мястото на Савовата ДП в коалицията СДС зае създадената Демократическа партия – 1896. На учредителния конгрес в София са присъствали 244 души. За председател е избран Стоян Райчевски, който бе изключен от ДП преди месец, защото се противопостави на Ст.Савов и хората покрай него по въпроса за бойкота на Парламента. Поздравително писмо до учредителите на новата формация е изпратил Борис Кюркчиев, първият председател на ДП след Десети ноември 1989, сега нейн почетен председател.

·        Моите искрени уважения към онази част от народа, която живее от и заради земята. Сигурно е велико нещо да виждаш как тя се отблагодарява за труд, който си вложил в нея. Пиша "сигурно", тъй като не съм болен от "тази заразна болест", защото в рода си имам други "бацилоносители" - учители и лекари. Но и трудът, отдаден за духовното или физическото здраве на хората, е не по-малко велико нещо. Както и трудът на онези, които се грижат за изграждане и поддържане на средата в която живеят другите хора, произвеждат необходимите им стоки, откриват непознати досега факти и взаимоотношения...

Разбирате ли накъде ви водя? - Не разбирам как едно виждане за устройството на обществото, каквото е по същество една партийна платформа, може да зависи от вида на труда на нейните членове. Съсловна организация - да, класа или прослойка в обществото - също да, но какво значи земеделска партия, или работническа партия, или интелигентска партия, не дай боже - бирена партия?
Открай време се подиграват на земеделците, че се делели на перца и крилца. Демагози като комунистите естествено! Защото ги обединяват по изкуствен принцип, а хората се делят след това по естествен признак: искат обща или частна,
или кооперативна, или перпендикулярна някаква там друга собственост. Направете учителска партия и тя ще се разцепи на втория ден, защото едните ще си искат учебниците от преди Девети септември, а другите - учебниците преди Десети ноември... Иначе всички са добри и загрижени хора.

Да не се отплесвам. За тези избори ЦИК даде оранжевата бюлетина на съюза на Анастасия Мозер. "Дума" избълва змии и гущери, че не я дали на Ценко Барев, похвали Светослав Шиваров за социалистическия му избор, заклейми СДС, че предпочете Иван Глушков вместо Георги Петров, и заключи: "Вижда се как различни земеделци търсят себе си. Някои вече се намериха . А изборите ще покажат кой върви във вярна посока."
Съгласен съм с този извод на Митко Божков, но под "намерилите се" не разбирам Светослав Шиваров и Георги Петров/Милан Дренчев. Не смятам, че съюза, ръководен от Анастасия Мозер, избра вярната посока. Избиратели и симпатизанти в обществото не се печелят по механичен принцип: ето ви нашите структури по места, включете ни в разрешеното ви теле- и радиовреме.
Коалицията Савов-Мозер се нарече "Народен съюз". След няколко дена добавиха тире и уточниха: "БЗНС-ДП". Според мен това е симптоматично за настроенията на учредителите и за бъдещите им търкания.

·           Платформата на монархистите в България е една: възстановяване на Търновската конституция, отмяна на референдума от 8 септември 1946 и на тази законова база връщане на Цар Симеон II в Царство България. Тук всичко е разбираемо - друга форма на държавно управление, и е приемливо за повечето избиратели.

Хубавите неща обаче свършват дотук. На нито едни избори досега монархистите не са гласували заедно с естествените си съюзници - демократите от СДС. Моето скромно мнение е, че за това имат много вина псевдо-сините лидери, с които любимата ни партия се погрижи да напълни "демократичната кошница". “Републиканци", защото не отговарят на критериите за свестни царедворци.
Само че СДС не са ТЕ, царю! Кажи ни кривиците в очите, та да се поправим и започнем да вършим заедно нашата си работа. Иначе се сбъдва тъжната ирония в думите на Константин Костов: “Застанали сме от двете страни на барикадата! Все наши хора."

- Имаше известна надежда в средата на лятото на тази 1994 година. Христо Куртев, национален секретар на Федерация Царство България разговаря за проблемите на монархистите от страниците на в."Демокрация" (17 август). На същия този 17 август обаче, 39 монархически организации според коалицията "За Търновска конституция – Царство България" подписват обединителен договор. Идеята: да се образува една политическа организация, която да се яви на изборите със самостоятелна бюлетина. Лидерът на федерация "Царство България" не е присъствал на срещата.
По-късно - на 17 ноември 1994 - Христо Куртев пише във в."Българска корона" следното: "Все пак СДС е коалиция, в която членуват и републикански формации. В разговорите ни, които продължиха прекалено дълго, ние не стигнахме до предизборно споразумение. Всички обещания, които почиват на приказките: "Нека спечелим изборите, пък тогава ще видим", са несериозни. Във всеки случай, Н.В. цар Симеон II не може да бъде използван само при временни нужди. СДС твърдо отказа на монархическата формация места за борба в изборите. Искат формациите ни да гласуват с листата, а не отстъпиха нито на сантиметър от възможността тези формации да излъчат свои представители. Ние не желаем в парламента да бъдем представени само от доброжелатели."
- Доброжелатели, които впрочем не се поколебаха да публикуват в "Демокрация" от 16 декември 1994г. голяма снимка на Царя с думите "Аз ще гласувам за СДС отново". Дали Царят ще гласува за ТАКОВА разединено СДС, още повече и "отново", много се съмнявам. До изборите оставаше един ден - изключително некоректно малко време за реакция.
- Съобщение в "Демокрация" от 4.10.1994: "Яростният републиканец проф.Николай Генчев обяви на пресконференция, че е готов да влезе в съглашение с монархистите в името на интересите на страната. Странният завой във възгледите си професорът обясни с факта, че на предстоящите избори нямало да се решава държавната форма на управление, а въпросът за установяване на демокрацията или реставрацията на "социализма."

Като е толкова загрижен професорът от предстоящата реставрация на социализма, що не вземе да се коалира с Филип Димитров или в краен случай с Иван Костов, ами налита да прави съюз с "монархисти" и "сини мравки"?

Може ли аз да отговоря на този "труден" въпрос? - Защото коалицията със "земеделците" шиварови приляга на първия ешалон реставратори на социализма. Генчев е от втория ешалон. (Забравих да напиша първото му име, но мислете за него като и за Христо.)

·           За ДПС ще кажа само, че трябва да си смени водачите. Още ли питате защо?
- В."Експрес" (гл. редактор Иво Инджев), редакционно: "Казват, че в ДПС имало само двама души, които не били ченгета. Единият го убиха. Другият напусна групата. Няма да питаме дали е така. Няма да питаме и защо Ахмед Доган така и не осъди човека който го разобличи, въпреки заканите си. Няма да питаме, защото е ясно. Ако на някой пък не му е ясно, да вземе да се гръмне. Или да си изгори досието."
- "Ако евентуално БСП оглави политическата и икономическата реформа, аз бих се отказал от политиката", е казал Ахмед Доган в интервю за радио "Свободна Европа" ("Демокрация" 17.2.1994).

Не за първи път Ахмед лъже като дърт циганин. И може би именно за това работите му вървят добре. След 1992 година стана виден бизнесмен и се ожени пак. Говори се, че е стъпил с единия си бизнесменски крак в Турция, а с втория – в България. Съмнявам се – и с двата крака е в ДС.

Чуйте историята за поредната му женитба през октомври 1993 година. (Това е точно времето, когато неговите избиратели от Кърджалийско нямаше кому да предложат да им изкупи тютюна.) Всенародни веселия на стадиона в Исперих с около 500 гости: говори се за 2 млн.лева разноски само за стадиона. Доларът е около 60 лева по това време. Присъстват: всички от ДПС, Тренчев, Биков, Николай Василев. Свири оркестъра на Иво Папазов, ансамбъл "Варна", шоу–балет и Невена Коканова, пишат по вестниците. След сватбата семейство Доганови отишли за един месец на Ривиерата, посочва се дори името на хотела – "Империал". Вестниците пишат още, че сватбените тържества са спонсорирани от провадийската частна фирма "Камея" на бившия шофьор от същия град Дончо Димитров. Той се занимавал с търговия и строителство главно с делови партньори от ОНД. Говори се, че г-н Димитров бил купил и кея на рибното тържище в Таганрог.

·           Споменаването на г-н шофьора Дончо Димитров естествено ме въвежда в сферата на "великия Жорж". Той, Дончо, ще стане депутат  от групата на Бизнесблока. После ще се окаже, че май дължи много пари на тази държава и след отпадането на депутатския му имунитет поради разпускане на Парламента, ще избяга в чужбина.

То пък една чужбина! ОНД, разбира се, къде другаде. Ще разправя и тази история, когато й дойде времето.

Сега само ще ви подготвя “Безсрамието на Жорж Ганчев вече ме извади от равновесие. Та нали това спортистче, което не успя да заработи нищо на запад, се върна голо като пушка и започна от първия ден на пристигането си в България да смуче от мене и хора като мене. А след това се извъртя.” – Дончо Димитров пред “Дума”, 26 декември 1996 г.
Колкото до Жорж - какво? Около него има само "национални идеали".
- "Миналия век имаше Цар Освободител, този век ще има Жорж Обединител" (януари 1994, Обединителят пред медиите), и две женски същества: Шуши (приятелката) и Деси (кобилата).
- "Мечка ще ви гази, когато дойде Жорж Ганчев." - казано по ТV на 19 ноември 1994г.
- "Ти можеш да ми бъдеш баща, бе брат ми, защото ни разплака майката" (Жорж Ганчев към Стефан Савов според в."24 часа" от 13 януари 1994 година.)

·           В църквата "Ал.Невски" новите господа, старите другари, Гиньо Ганев (Отечествен съюз) и Емилия Масларова (Демократичен съюз на жените) създадоха още един съюз - естествено Патриотичен съюз. Това в края на октомври. Към тях се опитаха да се присламчат младежите от Дясното Демократично Движение (бръснатите глави), но това беше твърде голям риск, а и ненужен, та се наложи официално опровержение на г-жа Масларова.
След няколко дена, но този път в Атлантическия клуб на Паси-младши, новите лидери на Патриотичния Съюз подписаха споразумение за предизборно съдействие с лидера на БСП Жан Виденов. Към тях се присъединил и председателят на партия "Нова България" бизнесменът Стефан Николов. В някои вестници пише, че десетина дни преди това (на 20 октомври) Стефан Николов бил обявил, че партията му няма да сътрудничи по никакъв повод с БСП...
  По-късно, в следизборния период, когато съюза за сътрудничество между БСП и "патриотите Ганеви" ще бъде препотвърден, ще срещна едно заглавие във вестник "Капитал": "Споразумение между нас и ние"!
Някъде през ноември 1994 пък прочетох за нов "патриотичен съюз" - от Демократична България на известния Христо Иванов и Конституционния форум на горе споменатия проф. Николай Генчев.
Питате за платформите им ли?
Недейте, бе.

·           За протоколите на ЦИК Кирил Борисов Борисов, иначе Кире Либерало от Перник, е уникален. Неговата платформа е бюлетина. И не самата бюлетина, а цвета й: зеления. За който се надпреварват сега много "патриотични сили". Да се чуди човек нямат ли си проекти и идеи да си ги мерят, ами хванали се за косите насред София, размятват лакти и колена кой пръв ще стигне до ЦИК и грабне зеления цвят.

·           "Нов избор" на Димитър Луджев отива сам на избори. Ще разчитал на 6-7 процента от гласовете на колебаещите се. Идеята за либерално-демократичен блок, вдясно от центъра, няма много поддръжници. Все пак по плана й е отделен един вестник, който я рекламира.

Преписвам от в."Новинар", 11 ноември 1994, какви са целите й. Говори самият Луджев: "В основни линии - това е програмата на проектокабинета на "Нов избор". Преди всичко - да подпомогнем младите, силните, куражлиите и предприемчивите да правят своя бизнес - категорично и безусловно. Основното - частен бизнес, кооперации на база частна собственост. Това е единственият начин да се генерират доходи и работни места, да се генерира бюджет, с който да подпомагаш държавата, да издържаш себе си, децата си и своите родители!"
Думите верни, но делата нещо хич не са такива. И "Нов избор" отива бодро към изборното си поражение. Въпреки подкрепата на "Ку-ку",
"Замунда Банана Бенд", Стефка Костадинова, футболистите Христо Стоичков, Боби Михайлов, Краси Балъков, Трифон Иванов и Наско Сираков. А може би именно заради Тяхната подкрепа на Такива цели! Защото пак според думите на Димитър Луджев избирателите на "Нов избор" ще са "грамотните хора, които могат да четат".

Гледат те (грамотните хора) предизборния плакат на щаба на "новия избор" (ръководен от известната г-жа Диана Дамянова): няколко цветни задници в едър план, четат отдолу "Ние ви предлагаме нов вид политици", и понеже четенето предполага мислене, започват да се чудят как е възможно да се рекламира ново лице, изхождайки от стар задник.

Разбира се, че разсъжденията тук са образни. Ще цитирам заключението на Юлиана Ончева от в.“Демокрация": "Утешително е все пак, че - по думите на г-жа Дамянова - "Нов избор" се е насочил "само към 15-20 процента от избирателите". Тоест не всички сме длъжни да гледаме задници."

·           Из платформата на "Ку-ку движението" (брой 1-ви на в."Ку-ку", 7 ноември 1994): "Левоцентризъм днес означава левите сили да си го преместят малко по в средата. Народното движение "ку-ку", което пет години гледа как различни леви-десни и в центъра си го местят от единия джоб в другия (става дума за националния брутен продукт) и даже показа някои от тези движения на екрана на БНТ, днес вече не може да стои безучастно. Неговите действия ще се изразяват в следните, позволени от закона средства: прищипване, внезапно дигане на ципа, изобличане, обуване-събуване на панталоните през главата и др. След изборите Народното движение "ку-ку", което ще бъде представено в парламента с около 30-40 депутати, ще следи внимателно левоцентристките коалиции да продължават да си го местят според конституцията на страната и да не го вадят там, където си вадят хляба."

ЦИК не разреши на "народното движение" да стигне до урните и оттам до обещаните 30-40 "ку-ку де-путати". Поводът според мен беше формален, някакви дни закъснения на официалната регистрация или нещо такова. Въпреки, че да се разхождаш със смъкнат цип и да си вадиш хляба от това, е подсъдно даже на улицата, камо ли в общественото и политическото пространство. Но кукувците са част от плана за развращаване на нацията: колкото повече техни почитатели, толкова по-малко мислещи избиратели. Глупаците се управляват лесно.

И съвсем естествено председателят на НД "ку-ку" Любен Дилов-син изкука в природната си среда (в."24 часа", 24 ноември 1994) така: "Сега не ни остава нищо друго, освен да превърнем планираното национално предизборно турне в антиизборна агитация. Артистите на "Ку-ку" ще обикалят от град на град и ще призовават нашите привърженици изобщо да не гласуват."
Ето истинската платформа на движението "ку-ку".

·           Към този момент в единната лява партия БСП съществуват три изявени течения: на лиловистите, "Марксистка платформа" на Минчо Минчев и ОСД - Кюранов. Кой какво предлага?
"– Защо ме наричаш сър? - запитал Сърпът.
 – Уча английски! - отвърнал Чукът."
Сериозно:
- Марксистката платформа е за превръщане на България в социалистическа държава и остава вярна на всичко ценно и непреходно в делата на Маркс, Енгелс, Ленин, Благоев и Димитров. Изпуснато е името на Сталин, но то се подразбира от текста, който е верен на болшевизма и пролетарската диктатура.

- В проектопрограмата на ОСД се твърди за БСП, че трябва да бъде партия на лявата социална демокрация. Което значело смесена икономика при регулиращата роля на държавата. Социалистическата естествено. Имената на Маркс, Енгелс и Ленин не се споменават. Те, като по-рано родени социалисти, още не са се сещали за такова баш хибридно държавно управление.

- Центъра за стратегически проучвания на Лилов предлага програма в която основните прилагателни пред партия са "модерна" - това се изразява в отказа от Ленин, но не и от Димитър Благоев, и "лява" - защото и Лилов не се отказва от социализма "който не може да бъде погребан, както искат неговите противници, нито да бъде възкресен, както призовават някои партии". Нейното официално име е "Нови времена, нова България, нова БСП". Пълен шаш!

На 41-я конгрес на Партията през юни бе приета тази програма, която тепърва ни предстои да изтърпяваме две години напред.
Внуче пита дядо си:
- Вярно ли е, че слоновете могат да летят?
- Къде ги четеш тези глупости, дядовото?
- Ами във вестник "Дума" пишеше.
- Е, понякога прелитат по 5-6 метра.
Няма да коментирам повече нищо. Всички следващи страници до края на тази книга са принудителен коментар на последствията от приложението на тази именно програма. Но ще дам думата за предварителна оценка на един от видните "тинейджъри" на социалистическата партия. "Тинейджър", защото в комунистическата партия, той редеше комсомолските й работи. След две-три години, когато попорасне, Юрий Борисов ще стане евроляв. Без да изневерява на Идеала и без да се отказва от него, както казваше един друг нему подобен. Вестникът е, разбира се, "Дума" от 24 октомври 1994:
"Да се напише платформа не е най-трудното. За това трябват пишеща машина, листове и знания. Всяка партия ги има. БСП ще разчита освен на платформите и на живота, а за него не са достатъчни пишеща машина, листове и знания. Животът има доста страници. На една от тях е записано кой уважава себе си и кой не. Този, който не уважава себе си, не може да уважава никого. Този, който проклина хора, в които се е клел, може по всяко време да прокълне всеки. Ако си захвърлил брат си, без никакви угризения ще захвърлиш и обещанията си. На друга страница е записано кой какво може. Кой в какво е специалист. Може би на България в един момент са й били нужни социални бомбаджии. Днес обаче отново й трябват строители. А на БСП може да й бъде отречено всичко с изключение на едно - че може да гради. След седмица БСП ще предложи своята платформа. Що се отнася до другото "четиво", то е пред очите на всички - в хладилниците ни, по нивите, в училищата, в болниците. А бих казал и в душите ни."

·           Коалицията СДС откри свой предизборен клуб в зала 8 на Националния дворец на културата. Ходих там веднъж на някаква сбирка по литературен повод: отчитаха се резултатите от национален конкурс за написване на есе на тема "Какво очаквам от СДС". Любезни млади момчета ме пресрещат още пред асансьора на етажа. Пита ме един къде отивам. Правя усилия да не го загледам в подозрително широкото сако. Не правя резки движения, защо да го дразня. В крайна сметка обяснявам смирено, че идвам за литературната среща, обявена във вестник "Демокрация". Докато онзи ме преценява доколко съм опасен за бъдещите народни избраници, двама от тях излизат от залата с чаши вино в ръце. Бъбрят малко по-високо, отколкото е прието. Бодигардът обаче не им прави забележка. Влизам в залата. Пак ме отклоняват - в единия край не може. Келнерки прибират празни бутилки и мръсни чаши за шампанско. Явно кандидат-депутати са поливали бъдещата си победа. Докато чакам двама познати от синия екран литератори и един политолог да седнат в деловия президиум, се оглеждам. Доколкото разбирам от наеми и цени, поддържането на такива салтанати е поне няколко милиона за месеца, който остава до изборите. Задавам си въпроса колко от софийските избиратели на сините демократи ще дойдат в този клуб. И защо ли? Не питам за провинцията. После се сещам за броя на вестник "Демокрация" в джоба ми, който от известно време вече е 5 лева. Машинално започвам да смятам: "Демокрация" има тираж 60000 в момента. Ако тук е платено милион и осемстотин хиляди, това означава, че още 30 дни всеки един вестник би могъл да струва 4 лева. С един лев по-малко от в."Дума", например.

Кой дава парите и защо тук, а не там? Като знам кой има парите, преставам да си задавам тъпи въпроси. Всичко това не би ме интересувало, ако зад главите на тримата от президиума не пишеше с огромни букви: СДС. Победа, България!

Е, прибрах се в къщи. Пуснах си на стария касетофон от 1990 - не, не познахте - не „Времето е наше", а касетата "Бананова республика 1994" на триото “Спешен случай".

"Давай да те водя в рая, душо. Давай да те водя.
Писна ми да ме пързалят, душо - в рая ще те водя! Ще си правим "облак" с мента, да забравим парламента. И отряда дисиденти, и останалите менти, дето мрат да стават президенти. Там не ръгат чушки в боба, за да правят демокрация. Та политици в късна доба, все хайдуци чиста проба, да си спретват приватизация.
Давай да те водя в рая,
душо. Давай да те водя. Писна ми да ме пързалят, душо – в рая ще те водя.“




Гласувай:
0
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: pitatlimedejzorata
Категория: Регионални
Прочетен: 23750
Постинги: 150
Коментари: 66
Гласове: 120
Архив
Календар
«  Януари, 2020  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031