Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
10.12.2019 17:42 - НИЕ-207 медиите по берово време
Автор: pitatlimedejzorata Категория: История   
Прочетен: 78 Коментари: 0 Гласове:
1



ПОЛОЖЕНИЕТО В МЕДИИТЕ

 

В края на февруари 1993 година БСП уволни директора на ТЕЛЕВИЗИЯТА Асен Агов (СДС), после и “човека на ДПС” Милица Трайкова, за да назначи своя кандидат Хачо Бояджиев в началото на март. (Характеристиката за Милица Трайкова съм поставил в кавички, защото тя носи фамилията си от проверено семейство ‑ това на Георги Трайков. Малко известен факт е и че кандидат за стола на Асен Агов беше Венцислав Димитров.)
А, и Хачо Бояджиев не бил “червен”! Бре, бре, бре, хайде холан. Партията ще повери ли на непроверен човек да бъде режисьор на предизборните й клипове от 1990 година? Тя един мижав председател на ликвидационен съвет не разрешава да станеш, ако не си нейн човек. И после – г-н Бояджиев е нейният официален кандидат за поста шеф на телевизията. Ама Хачо вече е надпартиен професионалист, чувам реплики. Станал бил?! След 60-тата си годишнина? Ние не вярваме в шъркели. Освен това всяка вечер гледаме телевизия.

·           Доказателства за партийността на Х.Б.:
‑ Той уволни: през март ‑ Иван Стоянович, изпълнителен директор; през април шефовете на:  КАНАЛ 1 ‑ Стефан Димитров (композиторът на песента “Молитва за България”)  и на ЕФИР 2 ‑ Нери Терзиева;  през май Георги Борисов  продуцент на направление “Култура”, Антон Митичев ‑ шеф на звено “Социологически проучвания”, Огнян Купенов ‑ гл. худ. р-л на ЕФИР 2 (първият съпруг на Лиана Панделиева); през юни ‑ Маргарита Михнева...
‑ Но запази кадрите Веско Дремжиев, Бетина Чампоева, Милен Минчев,
Емилия Иванова, Иван Гарелов, Валя Ахчиева...
‑ Свали от екран предаванията “Още” на Иво Инджев, “Конфликти” на Маргарита Михнева, рубриките на Нина Селвелиева и “С камера на село”...  
‑ Но запази предаванията “Ку-Ку”,  “Вариант-3”,  “Ах, тези муцуни”,  “Час по всичко”...
Оня ден прочетох, че Хачо Бояджиев щял да провежда “конкурс-проверка” на водещите в телевизията и които “не издържат”, няма да видят нов трудов договор от 1 октомври 1993 година. Сещате ли се кой ще издържи и кой “няма да се окаже на висотата на новите изисквания”?

·           Във всеки случай седмичното политическо предаване “Панорама” издържа. Зли езици твърдят, че било заради чина на водещия - полковник Гарелов. Предаването дори стана по-интересно - всяка събота например 100 български журналисти класират събитията на изтеклата седмица. Тази практика започна от началото на 1993-та, откакто Беров дойде на власт. Вероятно не е случайно. Ето на кои се е доверил Гарелов да ни съобщават най-истините за всяка седмица:
(Колко елегантен начин всяка седмица сам да съобщаваш в “службата” какво мислиш по въпросите. Така заверяваш лично трудовия си договор за следващите седм дни.)
‑ от “Дума”:  Стефан Продев, Красимир Томов, Бойка Башлиева;
‑ от “24 часа”:  Димитрана Александрова, Венелина Гочева, Жанет Джонева;
‑ от “168 часа”:  Радостина Константинова, Паун Цонев, Данка Василева, Милена Димитрова;
‑ от “Труд”:  Тошо Тошев, Николай Стефанов, Соня Ангелова;
‑ от “Нощен труд”:  Пламен Каменов;
‑ от “Стандарт”:  Валери Запрянов и Максим Бехар;
‑ от “Континент”:  Бойко Пангелов и Володя Стратиев;
‑ от “Експрес”:  Тодор Петев;
‑ от “1000 дни”:  Димитри Иванов, Юлиана Методиева;
‑ от “Репортер 7”:  Бинка Пеева и Крум Благов;
‑ от “Ку-ку”:  Любен Дилов-син;
‑ от “Стършел”:  Румен Белчев
‑ от “Вечерни новини”:  Любомир Коларов;
‑ от “Поглед”:  Евгений Станчев;
-
от “Култура”:  Копринка Червенкова;
-
от “Отеч.вестник”: Калин Тодоров, Констанца Анчева
‑ от “Пари”:  Евгени Петров;
‑ от “Демокрация”:  Енчо Мутафов, Михаил Ноев, Димитър Стайков, Люба Манолова;
‑ от БТА:  Панайот Денев, Владимир Каракашов, Румен Михайлов, Стефан Кожухаров;
‑ не посочили печатно издание: Ангелина Петрова, Волен Сидеров, Николай Колев-Босия, Димитър Коруджиев, Юрий Асланов, Димитър Найденов;
‑ от БНР: Калина Станчева, Чавдар Стефанов, Лили Маринкова, Величко Конакчиев, Борислав Джамджиев, Владимир Михайлов, Божана Димитрова, Мариан Драганов, Мартин Минков, Биляна Михайлова, Антон Митов, Паулина Новакова,  Диана Янкулова,  Александър Владков;
 ‑ от радио “Свободна Европа”:  Светослав Петров и Георги Коритаров;
‑ от частните радиостанции:  Даниела Кузманова (“Тангра”), Радослав Янкулов (“Експрес”), Петър Пунчев, Митко Сотиров и Константин Тилев (“FM плюс”), Емил Братанов, Калин Манолов и Радосвет Радев (“Дарик”);
‑ от БНТ: Теодор Станишев, Таня Сотирова, Димитър Цонев, Милена Милотинова, Милен Минчев, Владимир Остоич, Милен Цветков, Иван Гарелов, Петър Курумбашев, Иван Такев, Нери Терзиева, Маргарита Михнева, Севда Шишманова, Мариана Иванова, Райко Попов, Мариета Фидосиева, Моника Янова, Огнян Купенов, Иво Беров;
‑ Райчо Райков ‑ говорител на премиера;
‑ Петко Бочаров ‑ Съюз на българските журналисти;
‑ от страната: Васил Харизанов (Пазарджик), Младен Карпулски (Бургас), Мартин Маринов (Силистра), Веселин Искърски (Враца), Тодор Митев (Разград), Любомир Котев (Ямбол), Димитър Първин (Монтана), Чонгов (Благоевград), Невена Троянска (Варна).
(
Сведенията за журналистите и за местоработата им са от март 1993 год.)

·           На 6 август 1993 година ще стартира едно ново седмично политическо предаване ‑ “Наблюдател”, алтернатива на “Панорама”. Това не значи, че ще я измести от нашето съзнание, напротив ‑ ще се допълват. Вместо коментар изреждам имената на водещите: Димитри Иванов (на Кеворкян помощникът преди 10-ти, от “доброто СДС”), Владимир Костов (известен разкаял се бивш майор от ДС) и Тома Томов (също така известен политически коментатор от Тошово време, син на полковник Томов от лагера в Белене по непотвърдени данни). Това предаване ще го бъде! Как ли им завижда една друга (руска) тройка, съставена от Николай Конакчиев, Любомир Коларов и Даниела Кънева.

 

Радиото

Тази институция е по-умерена от телевизията, според мен. Обясненията за този радващ факт, мисля си, могат да бъдат потърсени в няколко посоки. Радиото е по-достъпно и евтино средство за изява, което затруднява контрола върху неговите източници. Освен това в ефира звучат най-различни гласове – и “наши”, и “вражески”. Това не позволява “нашите гласове” да говорят едно, а “вражеските” друго – прави очебийно лошо впечатление. Пък и радиото се слуша някак между другото, докато пред телевизора се събира задължително цялото семейство.
Всичко това обаче е временно успокоение. Когато партията “си изгради къщата”, тя ще започне “да уплътнява и прозорците й”. Напоследък ми прави впечатление, че “Хоризонт преди всички” намалява продължителността си с един час и съкращава вътрешните новини за сметка на “нищене на въпроса” за обстановката в Босна. Постовете на водещите за късните следобедни обзорни предавания започнаха да се заемат от позабравени, но познати от близкото минало фамилии. Из цялата книга са пръснати още факти за червените изяви на българското радио. Затова сега тук искам да се развеселя.
Всяка събота по обяд по програма “Хоризонт” се излъчва предаването “12++ пляс” с водещ Асен Сираков. Съдейки по телефонните обаждания на слушателите, включени на живо в предаването, комунистите от БСП много му се гневят, но все още обаче не са го забранили. Такъв изящен хумор блика от това предаване!  Само един пример от 3 юли 1993г. На въпроса  “Какво е национален консенсус?”, отговорът е: Когато президентът помоли Христофор Събев да изповяда говорителя му, пък Фори му каже, че не може, защото бърза за занятие по гражданска отбрана.
Завършвайки за радиото, трябва да напиша и за нароилите се частни радиостанции през последната година. Няколко от тях цитирах страница преди тази по повод имената на 100-те журналисти. За работещите в бранша и за интересуващите се, цветовите предпочитания на цитираните журналисти са известни.
Мен ме смущава обаче един факт: Как се основава частно радио от обикновени до вчера журналисти? В случая не става въпрос толкова за началния капитал, колкото за Разрешението.

 

ВЕСТНИЦИТЕ И БТА

На предния лист са изредени заглавията на 18 различни вестника. От тях само един ‑ ”Демокрация”, пише в синьо. Изключете “Дума”, която не крие истинския си цвят. Всички останали 16 броя зоват себе си “независими”, “надпартийни” и прочие демагогии. При това от този списък липсват също така още “надпартийните” ‑ ”Земя”, “Новинар”, “Жълт труд”, “Подкрепа”, “Тримата глупаци”, “Пардон”, Декорация”, “зори”, “нови ери” и 10-тина други подобни.
Всички тези вестници са контролирани от Партията. Къде с парите й, къде с досиета и компормати. Може да има подкрепа и от чисто идейни позиции, но силно се съмнявам, че процентът на честните комунисти при жълтите вестникари, е висок.
Изказах две твърдения. Ще се обоснова и за двете.

·                    Първото ‑ че Партията контролира тези вестници.
Това следва от анализа на лесно установим факт. Всички независими вестници критикуват единодушно (кога с повече, кога с по-малко злоба и лъжи)  САМО СДС.  И то САМО ОНОВА СДС, което иска съд за БКП, реституция и връщане на земята в реални граници, закони за немафиотизирана пазарна икономика:  СДС с председател Филип Димитров.
Ще кажат някои – както са против най-бесните от СДС, така са и против най-бесните леви от БСП. Простете, но това не е вярно. Това е просто демагогия. Да се заклеймява сталинизма, да се критикува марксизма-ленинизма, да се подиграва социализма у нас преди 10 ноември, е лесно. И нищо не означава. Защото се прави абстрактно и го “отнасят” най-много 4-5 вече бити бивши. Да сте прочели, мили читателю, злостна критика за Лилов, Виденов, Кюранов, Поптодорова, Ананиева в някои надпартийни вестници”? Не, нали, защото те не са играчите. Критики за Луканов се срещат по-често, но само в някои определени издания. Например в ”Отечествен вестник”. Обаче знаете ли, че главен редактор на този вестник сега е Калин Тодоров, синът на Станко Тодоров? Това не означава ли според вас, че в БСП има две противоборстващи тела, всяко от които има “свои” вестници?

·                    Второто твърдение: че много от вестникарите, които се издържат от парите на Партията, не мислят да й служат вечно.
Това са журналистите във вестниците на “новите икономисти” и на “честните частници”. Ако забелязвате, читателю, аз продължавам да поддържам хипотезата си, че правителството на Беров е “хардлайнерско”, че то е против партийните мафиоти. Развитието на нещата през тази година, струва ми се, може да бъде обяснено логично, ако се изхожда от тази презумция.
- В края на 1992-ра , когато трябваше да се отреже главата на противника СДС (противник и на двете крила в БСП), всички “независими вестници” бяха единодушно за правителството на Беров. След месец-два, когато на едното крило му стана ясно, че другото крило го е излъгало, “часовите вестници” първи се обявиха срещу подкрепяното официално от БСП правителство. Около средата на годината се “усетиха” и синдикатите, и тогава “трудовите вестници” запяха в хора на “честниците”. Но “Вечерни новини” и “Земя” останаха извън противниците на правителството и досега. Пропишат ли и те срещу Беров, песента му е изпята
- Защо през юли се заговори за вестникарска война между Продев (“Дума”) от едната страна и Блъсков (“168 часа”) и Найденов (“24 часа”) от другата? Защо през август ТошоТошев (“Труд”) и Степан Еремян (“Куриер” и “Еркюл”) напуснаха Българския Информационен Пул? Мислите, че отстояват СВОИТЕ демократични принципи ли?
Според мен обяснението е друго. Борбата за това как да бъдат изхарчени парите на Партията се изостря. “Честниците” си искат своя пай и “хайде кой откъдето е”. А на идеалистите тези пари им трябват за друго – да понапълнят малко казана с борша (или с качамака, ако предпочитате фолк), откъдето ни дават по малко. Че иначе яденето ни е съвсем на привършване и съществува реална опасност кошарата, наречена “социалистически лагер”, да се разгради. Е, аз нямам нищо против този развой на събитията. Дори бих си постегнал колана още, за да изчакам да се изпотрепят. И това е стратегия, често печеливша.
- Възможно е някои “честници” да се покаят и да върнат парите в партийната каса, всички “надпартийни вестници” отново да харесат Беров и правителството му да се стабилизира, нашето – моето, вашето, читателю, положение временно да се подобри. Защото отново социализмът ще встъпи в правата си, а властта му означав държавна работа за всеки, край на разните мафии и рекети, централизирана икономика и... същия непроизводителен труд, и... нужда от нов 10-ти ноември. При това възможно е още след година-две. Защото Партията, убеден съм, има много пари да живеят 100 семейства чудесно 100 години, но няма толкова много пари да храни 2 милиона семейства 20 месеца в условията на социалистическите трудови отношения.

 

·                    Сега за другата, ”синя”, вестникарска гвардия. Редовете й непрекъснато биват пробивани от друг “отряд на Партията”: инфилтрираните “сини” поборници за демокрация. Тук играят компроматите и досиетата най-вече.
- Съвсем претръпнах от болката за загубата на в.”Свободен народ” (БСДП‑Дертлиев). Беше отдавна, през 1991-ва. Започна да отшумява и обидата от измяната на в.”Век 21” (РДП-Ал.Йорданов) около новата 1993 година.
- Но не мога да приема обезличаването на в.”Демокрация” през тази година под предводителството на г-н Панайот Денев (гл.редактор от март 1993г.). Редакторите на вестника всеки ден ни осведомяват за такива “важни неща” като:  сексуалните проблеми на Уди Алън (на 1-ва страница), колко струва една татуировка (на цяла страница), откъде можем да си купим “Мерцедес” или “Крайслер” (по 5 страници седмично), за творческите планове на “един ветеран от Уудсток”, на кой телефон можем да получим “здравни съвети за орален секс, самозадоволяване и съвременни сексуални пози”. Вестникът започна да се списва по “интелектуалния” начин на жълтите вестникари, словоредът на заглавията започна да се обръща в стила на “24 часа”...
А това е вестникът на коалицията СДС и хората “болни за свобода” го купуват, за да намерят вътре в него обяснения за кардиналните проблеми на времето ни, търсят материали, които да ги ориентират в джунглата от истини, лъжи и измислици, искат да прочетат за намеренията на СДС. Това са много сериозни неща. Не искам да коментирам дали това се прави нарочно. Но задачата да се омаскари, принизи, опошли Идеята, наречена СДС, се постига именно по този начин. И чувствителният нос усеща характерната миризма на “комунистическо”.
-
В отделен абзац трябва да пиша за в.”Ранно утро” (гл.редактор Иван Стаевски). Докато Панчовата “Демокрация” си “питаше ушите”, този вестник от 8 половинки страници “измиваше очите” на синята коалиция. Откъде неговите редактори си получават парите, аз не зная, а и не ме интересува, щом материалите на това “вестниче” удивително точно пресказват събитията.
Добросъвестно и добронамерено към СДС!
Още в началото на 1992 година там беше написано, че лидерите на ДПС са марионетки на БСП ‑ през септември се оказа, че е вярно. През месец юни 1992 този вестник изреди един списък с “предателствата на Желю Желев” ‑ през септември кавичките паднаха. Първите сигнали за мафиотските уклони на лидера на КТ “Подкрепа” Тренчев бяха пак на “Ранно утро”. За това, че “комунистите нагряват бушоните на Александър Йорданов”, вестникът писа още през ноември 1992 година. Последваха материали за Стоян Ганев, Михаил Неделчев, Венцислав Димитров...  Цитираните се обидиха жестоко, в.”Демокрация” ги защити, а “Ранно утро” пак позна. Още на 2 март 1993-та “вестничето” направи една прогноза, че предстои доста от противниците на Филип Димитров от това време, отново да сложат свалените тъмносини маски, защото ще започне “100 метра гладко антикомунистическо бягане”. Тази прогноза е едно съвсем навременно предупреждение към нас, избирателите на СДС, да си отваряме очите. И май че по-полезен съвет от този в настоящия момент не може да се даде.
Е, читателю, трябва ли да се сърдим на ветсоносеца, който ни носи лошите новини? След като добри новини няма. Продължавам да чета вестник “Ранно утро”. Ще ме заболи, ако той се превърне в следващо разочарование.

 

Няколко думи за контрола върху БТА.

За всички е безспорно ‑ много е важно кой ще стои на вратата през която влизат официалните мнения на света за процесите в България и излизат официалните оценки за положението тук. Казано съвсем разбираемо ‑ вътре в страната могат да протестират милиони, могат да бъдат убити стотици, но ако Националната информационна агенция съобщи на света, че тук всичко е спокойно, светът ще остане безучастен към болките на тези милиони ‑ той официално не е предупреден, не е повикан на помощ. Отделни емигрантски и дисидентски вопли са частни мнения. Добавете към това, че от другите “пропусквателни пунктове” ‑ президент, вестници, телевизия, радио, външно министерство, парламент, правителство ‑ се съобщава “за спокойствието, царящо в България”. Една огромна, невидима “Берлинска стена” пред Бъдещето ни. Ужасяващо! И няма нищо чудно, че през март 1993-та Беров уволни Иво Инджев, “синият шеф” на БТА. И няма нищо случайно, че президентът “нямаше отношение към тези разправии”.
Не скърбя за личността Иво Инджев, че се уволнява. Твърдя, че съвсем умишлено “се уволнява” БТА – Кой от подчинените служители на Генералния на Агенцията може да пусне или да спре някакво съобщение, ако Той, генералният директор, не е съгласен? Нали още на другия ден ще бъде изхвърлен от работа! Е, за подобен геноцид над нацията прошка няма.




Гласувай:
1
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: pitatlimedejzorata
Категория: Регионални
Прочетен: 23734
Постинги: 150
Коментари: 66
Гласове: 120
Архив
Календар
«  Януари, 2020  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031