ВЕКТОРИТЕ НА КАБИНЕТА

Помните ли, че преди година горе-долу г-жа Доганката въведе характерното за Шефа си претенциозно философско определение за политиките на правителството, наричайки ги „вектори на управлението“. Два били Векторите – социален (държавните грижи за живота на народа) и либерален (за размера на държавната намеса в живота на народа). Е, можеше да се каже по-просто и много по-вярно, но „нали сме социалисти“?! („Защото сме социалисти“ е името на една „социална“ книга на самия Станишев.)
След година, т.е. днес, г-жата с пантофите, подарени й от Доган (оригиналното заглавие на книгата на Валерия Велева е „Изповеди по пантофи“), пише в.“Труд“, 10.05.2008, следното: „Как да насочи по-близо до народа „социалния вектор“ ще умува днес и утре в Катарино управляващата коалиция. Амбициите са големи: за по-високи заплати и пенсии, за повече магистрали. Лошото е, че всичко се прави на юруш и в последната година преди изборите. А още по-лошо е, че трите партии имат сериозни разногласия за посоката на вектора. Сега, когато ножът е опрял до кокала, БСП вече няма накъде да шава – трябва да се изправи пред електората си и да обяви, че хем ще вдига здравната вноска, хем хората ще си доплащат в болниците. А пък пенсиите – колкото и да ги качват, няма да догонят галопиращата инфлация. Кахърите на ДПС и на НДСВ са други – те крепят „либералния вектор“, който сочи на първо място икономическата стабилност. Е, като държава ще спечелим, ако двата вектора се съберат в една посока.“
Глупости на големи социалистически търкалета. Какво имам предвид:
Не е въпроса в тези „вектори“, в тези ненужно измислени заврънтулки (без значение дали това се прави от празноглавие или от тарикатлък), за да се обясни как се развива обществото. При социализма от типа БКП и/или БСП (т.е. съветски социализъм)  „либералният вектор“ е късичък в сравнение със „социалния вектор“ – в идеалния соцвариант той е равен на нула - и затова народът благоденствува, докато държавата свърши парите да го храни. Това рано или късно става и затова съветският социализъм не се задържа никъде, където бе внедрен. При социализма от „шведски тип“ народът е „либерализиран“, което ще рече, че грижата за благоденствието му зависи от неговите усилия. Държавата подпомага, по-вярната дума е - не пречи, на това разбиране в обществото.
Но защото трябва да се размятват разни „вектори“, за да се обясни разликата между съветски социализъм и европейска демокрация?! Основното е не броя, големината, цвета... на „векторите“ в обществото, а избраната посока на развитие на самото това общество. А изборът тук наистина е само между две възможности: съвпадащ с посоката на еволюцията на човешкия род или в обратна посока.
Ако посоката е обратна, никакви хитрини, празноглавия или терор, няма да помогнат; само въпрос на време е да се стигне до безоката стена, на която пише „10 ноември 1989“ (профанизирам нещата, обаче е ясно какво казвам).
Ако посоката е световната, няма да е особен проблем за успеха, дори вида на отечественото превозно средство, качествата на неговия шофьор, и дори поведението на возещите се.

„Добре е човек да чете стари вестници. (Вече цитирам откъси от една друга статия, във вестник “Сега“ на 8.05.2008 - „Парадоксалният социален вектор на правителството“, написана от Диян Божидаров)
Някъде преди година съсловията масово искаха увеличение на доходите и правителството с мъка удържаше социалния мир. Някои го получиха, повечето – не. Днес България сякаш е сътворила някакво свое си икономическо чудо - инфлацията бележи сериозен ръст, доходите и производителността на труда са все така мижави, но цари социална идилия, на която и в Скандинавия биха завидели. Премиерът обещава ръст на всякакви заплати, синдикалните лидери целуват на митинг знамето на най-голямата от управляващите партии, а съсловията вадят юмруци от изтъняващите джобове, за да ги размахат на лошия Стоичков. В основата на това разбирателство между управлявани и управляващи, разбира се, е „актуализираната управленска програма“ на тройната коалиция. В която основен акцент, уверява ни премиерът Станишев, ще е социалната политика. Няма съмнение, че т.нар.социален вектор ще определя публичното говорене през последната година на мандата, която самият Станишев нарече предизборна. „Социалните“ предизборни намерения на БСП са не толкова укорими, ако бяха подплатени и с други икономически мерки и не противоречаха на собствената й политика, провеждана три години. Но не са, поради което новият социален вектор си е чиста бутафория.“
Лошото е, че и след десет и повече години, Валерия Велева ще продължава да се разхожда из бъдещето ни със „същите пантофи“. А Диян Божидаров, за разлика от нея, няма да бъде срещан никъде повече из „трудовите“ и „сегашните“ вестници. Правете сами своите изводи с каква скорост се движим по пътя за Европа. И не забравяйте направените изводи. Няма да е лошо да запомняте и Имената.

Започнал съм разказа за събитията в държавата ни през 2008 година. Знаете за скандалите около Румен Петков и неговото МВР и затова, че опозицията внесе в Парламента в началото на април искане за петия поред вот на недоверие на правителството. Мотивите бяха “обвързаност на управляващите с организираната престъпност”. Разказах в аванс и за скандалът, наречен Сапард, който ще доведе до шестия вот на недоверие. Сега продължавам с разказа за тези и други гейтове през месеците до края на годината.

месец МАЙ 2008 година:
Емилия Масларова, социален министър, пред bTV: „Ами, ние правим това, което сме обещали, и го реализираме стъпка по стъпка. Най-високите отпуски по бременност и раждане в ЕС – в България. Най-атрактивните програми за заетост – в България. Три години ние правим онзи перфектен баланс, който ни дава възможност да решаваме социални проблеми. И непрекъснато, и през цялото време решаваме социалните си ангажименти. И трябва да ви кажа, че не е коректно да се коментира, че ние накрая сме се разбързали.“
(В.„Стандарт“ публикува представително изследване на НЦИОМ, съгласно което „64% от българите нямат пари за море. Те са предимно на възраст над 50 години, бедните, хората с ниско образование и живеещите в селата“.)
Меглена Плугчиева, министър по еврофондовете в дискусия с млади специалисти, в.“Дневник“, 17.05.2008: „Естествено, че черният списък с некоректните фирми ще бъде публично оповестен. Ама вие явно... тука има много млади хора, вие от 2001 до 2004 къде бяхте бе, момичета и момчета? Аа, ясно, в университетите. Туй иначе за какво е черен списък, аз няма да го държа при мене в джоба, нали целта е да се знае и да не могат да участват? Хубава работа, гледай какви въпроси ми задавате. Имайте предвид, че тук има и чужди журналисти. Ще се смеят на глас на всички нас.“
Петър Димитров, министър на икономиката и енергетиката пред студенти в Икономическия университет във Варна: „Инфлацията у нас показва устойчива тенденция към намаляване. За януари тя е била 1,4%, а за април е 0,9%. ... В главата на българина звучи, че у нас е по-скъпо от Евросъюза. България категорично е най-евтината държава като цени в ЕС. Само Дания е по-добре от нас.“
Дежурният виц на „Труд“ от 16.05.2008: Един депутат се заговорил със случаен човек.
- Кажете, ако се качат цените с 50%, как ще живеете?
- Ми как – както и досега.
- А ако се качат цените със 100%?
- Ами сигурно ще си купя вила.
- Наистина ли? - казал зарадван депутатът – вие какво работите?
- Гробар съм...

месец ЮНИ 2008 година:

·                     „Смешна врява при червените се вдигна тия дни по повод интервюто на президента Първанов във в.“Труд“ – написа Иван Гранитски (на 16 юни 2008, но в „Стандарт“?!): „Още в началото на годината той лансира своята идея за промяна на действащия политически модел и за засилване на мажоритарното начало в изборите, за да се възстанови доверието на обществото към партиите и политическата система. Не виждам основания, логика и разум да се реагира така истерично на това интервю. За мен, без да съм говорител или адвокат на президента, тази теза е разумна и логична. Винаги е по-добре да се разговаря, отколкото да има конфронтация между институциите или политическите сили. Иначе ще вървим надолу.“
(Позволявам си да припомня, че Гранитски първо, забравя, че е организатор на комитета „Съзидание“ в подкрепа на президента Първанов, и второ, греши – догодина на парламентарните избори партия ГЕРБ ще вкара ј от своите депутати именно благодарение на мажоритарния избор. За този факт - повече в следващия том на НИЕ.)
„Чуха се тези, че има война между президента и министър-председателя. Не ми се иска това да е така. Може би има опити за интриги, които идват от някакви междинни равнища – съветнически, които се самоназначават или самообявяват за съветници. Но е печално, когато една личност на висок държавен пост не слуша собствената си съвест и принципи, а се оставя да бъде подведена от съветници. Имаме такъв доста неприятен случай от близкото минало около кризата и падането на правителството на Жан Виденов.“
(Ех, Гранитски... Да беше спрял, преди да ни припомняш за времето на Жан Виденов. Баш ти ли, пиле червено!)

-                 Ето тълкуванието на същото интервю на Георги Първанов, но направено от някоя си Биляна Борисова в опозиционния вестник „Дневник“ (13.06.2008): „Острият тон на президента Първанов към правителството и премиера Станишев възроди сред управляващите спомена за „Боянски ливади“ и „Иване, кажи си“. Единствено от ДПС определиха като пресилена подобна аналогия и изразиха съгласие с тезите на Първанов. Опозицията в дясно видя опит на президента да се разграничи от негативите на тройната коалиция чрез „нов политически отбор“ с участието на ГЕРБ.“

-                 А знаете ли какво е казал Янаки Стоилов? – „Президентът да не забравя, че произлиза от БСП.“ (Щото ако забрави – какво? Ще режете глави ли? Цитирам точно този човек, тъй като това е манталитета при червените. Бил е такъв и че остане такъв. Знаете ли, че на следващия след Първанов червен президент - Румен Радев 2016г., неговата, също така червена, вицепрезидентка Илияна Йотова ще му каже пред камерите: „Изобщо не си помисляйте да тръгнете срещу БСП!“)

-                 Часовикът „168 часа“ от 19 юни съобщава, че „парцел в Банкя на три пъти по-ниска цена от пазарната според брокери си е купила Зорка Първанова. Към датата на продажбата цената на имотите в района е била 20 евро за квадрат, а Първанова е платила по 7 евро“.

-                 Това обаче явно не е нещо за което някой от БСП би тръгнал да обвинява свой съпартиец, в корупция например да речем. Продължавам да говоря тук за Иван Гранитски. Ще ви цитирам още едно негово интервю десет дни по-късно, на 25.06.2008, пак във в.“Стандарт“ (Имам едно предположение защо Иван Гранитски предпочита да излага тезите във вестник “Стандарт“: Може би, защото е от „гражданската квота“ на БСП.) 
„Едно странно лице, което се представя за евродепутат от БСП и се именува Кристиян Вигенин, е изляло някакви смешни брътвежи на страниците на вчерашния брой на „Стандарт“. Едва ли той би бил евродепутат, ако не беше спуснат с парашут преди няколко години като уж млад социалист. Познавам го от 7-8 години от неговите бледи и неубедителни изяви във ВС на БСП, където или мълчеше, или възторжено се подмазваше на новите „бели братя“ американците. Че трябва немедленно да бъдат изградени щатски военни бази в България. Не съм изненадан от посредствения като синтаксис и иден стил на това лице. Но съм поразен от наглостта му. Той си позволява да заема позиция срещу принципните идеи на президента за промяна и подобряване на политическата система. Кой е той? Какво всъщност е „лявото“ на това лице? Неудържимата страст към кариерата на  всяка цена – и въпреки всичко? Той си позволява да твърди, че говори от името на БСП?! БСП и левицата в своята 110-годишна история имат достойни мъже и истински характери. Жалко ще бъде, ако соцпартията стане заложник на мекотели и мекокитки субстанции.“
Ще позволите ли коментар?
Първо отбелязвам, че БСП е създадена на 2 април 1990 година и няма как да бъде на 110 години към 2008-а.. Освен, ако новите социалисти са старите комунисти. Е, това не е ли „проява на мекотели и мекокитки субстанции“?! Бих се извинил за цитирането на тези тежки думи, но как да го направя:
Второ – отговорът на самия Кристиян Вигенин е в „Труд“ и гласи „Със Сергей сме изяли заедно много торби сол“.
Горкият Гранитски: В своята 130-а годишнина (2021) социалистите от БСП ще бъдат представени в президиума на Народното събрание именно от Кристиян Вигенин. При това не инцидентно, а почти от десет години. Георги Първанов също така от 10 години няма да е член на БСП. (Никой не може да му отнеме 14-те години предишно членство в БКП.) Самият Иван Гранитски, за да си запази издателството, ще стане убеден и активен адепт на президента Румен Радев, който е натовски генерал, пък е подкрепен от БСП на Корнелия Нинова.
Тук наистина има нещо мекотелско и мекокитно. „Кое им е лявото на тези лица“ – Иван Гранитски, Кристиян Вигенин, Корнелия Нинова, Румен Радев и т.н. други такива? Корупция ли? Боже с какви смешни маловажни неща ни занимават тези!
Ха, дано да си изяснят тази абсурдна ситуация избирателите на… на кои - на БКП, на БСП, на АБВ, на ДГЕ и така „до края на света“, както се пееше в една тяхна мечтателна песен. Ха, дано, ама надали.

-                      Масларки:
- Масларки! Масларки! – рекламирал стоката си на пазара селянин.
Приближил се гражданин. Вижда на тезгяха само едни малки кафеникави топчета, подредени в редове и пита:
- Що за чудо са тия масларки, бе?
- А! Чудни са! Сладки, меки и много помагат за усилване на паметта. Истинско лекарство за познаване.
- А да ги опитам може ли?
- Може, разбира се – зарадвано се засуетил продавачът – Чакай да ти избера една по-така. А! Е, тая – и подал на купувача едно от топчетата на средните редове.
Опитал го гражданинът, намръщил се и погледнал сърдито селянина.
- Какви ги разправяш, бе?! Това са просто от коза бибенки!
- А, виждаш ли! Помагат. И ти почна да познаваш...

Емилия Масларова пред БНР: „Трябва добрите неща, които се случват в страната, да ги показваме. Защото в България се случват и добри неща. И те не са никак малко. Ето, приключи националният Управителен съвет на Фонд „Красива България“. Над 100 обекта са реализирани в нашата страна. Социално-инвестиционният Фонд пък е един от най-предпочитаните от българските общини и от бенефициентите по принцип, защото при него 80% се финансират от фонда и 20% от общините. Ние непрекъснато правим и вътрешен одит. По програма ФАР до момента са усвоени над 93% от средствата. По оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ вече сме сключили около 800 договора. Разбира се, има програми и програми. Някои стартират, но техният ефект не може да се види днес. Първите средства обаче вече са приведени и не бива да демотивираме хората да работят.“
Понеже г-жа Масларова изпада в дребнотемие и разказва напр. за 800 договора, без да споменава подробности, нека и аз разкажа за:

-                 Първи случай на „масларка“: Някой си Недялко Неделчев си мислел, че притежава малко под 2 дка имот с малка къща в Драгалевци, който неговият баща бил купил през 1952 година. Обаче тази година през пролетта (когато  все още не бил проведен Националният управителен съвет на Фонд „Красива България“), той отишъл да нагледа имота и установил, че вилата от 60 квадрата я нямало, била съборена. Справка в общината показала, че мястото в Драгалевци не било на Недялко Неделчев, а на Йордан Георгиев, който имал нотариално заверен акт от частния нотариус Мариета Димитрова, че е купил имота от Бранко Павлович за 468 хиляди евро. Нотариуската е чиста, тя е видяла нотариалният акт, представен й от Бранко, и му повярвала. Ако е била извършила проверка, е щяла да установи, че той е фалшив, т.е. никъде не е вписан. И спокойно въвела в регистъра по вписванията ЕГН-то на Йордан. Така в момента въпросният имот в Драгалевци се оказал едновременно собственост на двамата – на Недялко Неделчев, според нотариалния акт от 1952г., и на Йордан Георгиев, според регистъра на вписванията. А защо вилата била съборена, ще питате? – Защото фалшификаторът Бранко не успял да намери истинският акт от 1952-а, където вилата фигурирала, и във фалшивия акт е нямало как да я включи. И я съборил.
Според вестниците фалшификаторът Бранко Павлович е син на известната актриса от театър „Сълза и смях“ Лора Кремен. Именно нейното име като собственичка е било вписано във фалшивия акт с който Бранко продава въпросния имот. Самата Лора Кремен от 1990 година живее във Франция. Тя е внучка на Лора Каравелова, жената на Яворов, която е свързана със злощастната съдба на поета. Сестрата на измамника Бранко се нарича Десанка Павлович. Учи децата в едно столично училище на български език. Жена е на актьора Иван Балсамаджиев. Имат син Детелин Балсамаджиев, който е известен български театрален режисьор.
Аз мога да допълня още, защото по ирония на съдбата бях учител по информатика в училището, в което Десанка Балсамаджиева преподаваше български език. Когато мъжът й Иван Балсамаджиев умря сравнително млад от рак, тя се пенсионира. Навремето се бях учудил, че като пенсионерка, е навлязла в бизнеса с недвижими имоти. Не виждах никаква връзка между интересите й преди и сега. А то имало връзка... А може би си мислите, че тази крушка няма опашка?!
Остана ми само да допиша края на тази „масларската“ история (намерена в „Стандарт“ от 21 юли 2008): „Купувачът Йордан Георгиев е собственик на повече от 10 фирми за строителство и туризъм. Той е съдружник на простреляния  преди половин година биснесмен Манол Велев.“

-                 Втори дребен случай на „масларка“: На 18.07.2008 пак „Стандарт“ препечатва репортаж на „Дойче Веле“, но без имена на автора и поне на журналиста, който ни го представя. Защо? Защото не е добър за управляващите станишевци ли? Да, ама казаното в репортажа е вярно и много важно:
„Ако не разбирам нещо – поправете ме. Гледаш го – приличен човек, и очила даже носи, пък бандитите му отрязали пръстите. (За Ангел Бончев става дума, футболният ортак на Гриша Ганчев, който плати неясно каква сума и кому, за да го пуснат – него и жена му, и пак му отрязаха два пръста на ръката.) Или другият, дето толкоз трепери над братчето си, че мило и драго ще даде като държавна поръчка на фирмите му. (Става дума за Веселин Георгиев, шефът на Пътния фонд, който възложи на брат си държавна поръчка за около 30 милиона евро. „Батко“ на „Братко“!) Или третият – романтичен човечец с добро семейство, но му се усладили пенсионерските пари за парно. (Вальо Топлото, знаете го.) Или мутрите - тези нови герои на българския фолклор, заедно с аташираните им чалга звезди и манекенки. Уж всички ги мразят и им се подиграват, ама като погледнеш – все някак излиза, че да си като тях всъщност е престижно. „Искам вила с два гаража и да гледа тя към плажа!“ Всички сме възмутени, да. Но тогава кой търпи да му промиват мозъка със силикон, вулгарности и златни синджири? Кой плаща за сателитните канали, за мастиката „на кристали“, за футболните клубове, за пишман лайфстайла, за „Спартакус“ или за „Син Сити“? (След няколко десетки страници има специална глава, в която АЗ посочвам имената на тези нови „български герои“.) Не знам, ако бъркам нещо, поправете ме. Но си мисля, че човек, като не си харесва живота, трябва да го промени, а не да виси като торба пред телевизора.“
- Други дребни „масларки“ от часовия вестник „168 часа“:
„Мъж от бургаското село Писменово си реституирал гора, която навремето дядо му спечелил на комар в Бургас. Дядото играл комар с някакъв турчин, който изгубил всичките си пари и се изплатил с нотариалния акт за гора в това село. Мъжът си живее в Синеморец, но представил в поземлената комисия в Царево нотариалния акт. Документът е на турски, но го превели и той си взел гората. „Сега си сече гората, продава – негово си е всичко“, разказват свидетели.“
„Огромна част от региона на Южното Черноморие вече е преминала в частни ръце, признаха пред „168 часа“ от трите бургаски общини. В абсолютно неведение за обществеността в Бургаско наследници на първия бургаски кмет Димитър Бракалов успели да получат 72 000 декара земи в Царево, Приморско, Китен и Малко Търново, сочат съдебни уведомления от 2003 и 2007г. Бракалов умира през 1909 година на 63 години и според директорката на Етнографския музей в Бургас Цоня Дражева не е имал преки наследници.“
(А според фактите цялото южно черноморие от Приморско надолу, е Меката на синята културно-интелектуална компания от времето на Иван Костов. Помните ли кой отговаряше за изборите през 2001 година в Бургаска област от името на СДС? – Йордан Цонев. Той даже си подаде оставката като морален жест, към сините избиратели, чиито интереси не е могъл да защити И после премина в ДПС... Като гледам годините на придобиване на тези имоти по южното черноморие, нещата се подреждат.)
Така и така съм подхванал Йордан Цонев, да споделя за историята, че през лятото на 2008г. той завърши семестриално следването си в Богословския факултет в София и пише дисертация на тема „Социални моменти в Стария завет и тяхното съвременно звучене днес“. За в.“168 часа“ е казал: „Някои недобронамерени политици изкривяват чистото ми искрено желание да следвам богословие. Това поражда какви ли не спекулации. Омерзен съм. Имам лични планове, които не са свързани с политиката.“ (Иподякон ли – обикновен голям лъжец! Впрочем, ако си иподякон от църквата на Максим, едното „носи вода“ на другото.)

-                 Дребни „масларки“ от трудовия вестник „Труд“:
Андрей Пантев, професора (И той бил от гражданската квота на БСП. Само дето има две десетки години по-дълго членство в БКП от Иван Гранитски): „Ние всички смятаме, че заслужаваме по-хубав живот. Всички имат право, Фермерите, учителите, предполагам и пилотите също. Внушава се спасението, че ако сега рухнат правителство и президент, всичко ще тръгне чудно, най-прекрасно. Ако премахването на тази власт  е неумолимо условие да бъде по-добре, нека да го направим незабавно! Но се съмнявам в тези светли хоризонти. Търсенето на срив, на политическа промяна следва да бъде придружено от увереност за хубавите последствия. Иначе следват познатите разочарования, които вече стават рецидив.  Помните ли шизофренията с НДСВ? И само тя ли? Това да не е било преди век? А водачите вдясно? Личният облик на тези пламенни водачи тепърва ще корозира тяхното водачество. Ако не презрем това, отново ще кажем „Ама ние не сме искали това!“ Десницата не разбра, че само с лесната жлъч към комунизма и Ким Ир Сен не се печелят гласове, още по-малко сърца. …“
След 12-13 години Андрей Пантев ще продължава да учи младите българи в университета на история. Само разликата в годините между него и тях ще е 60 и повече години. Нищо лошо, но демагогията на неговите години, е вече деменция. Като добавим и твърдата му комунистическа втвърденост … Младите трябва да бъдат привързвани към прави колци. А не към гнили мотики.
Пламен Енчев от редакцията на вестника: „Оризът е най-поскъпващата стока на българския пазар. Не защото реколтата е слаба, а защото паничката през последните години не е лукс за милиардното население на Китай, че и на Индия. Нещо повече – ако китайците започнат да гледат на ориза като на гарнитура, сещайте се какво ще се случи с цените на свинското и говеждото. Какъв е изходът за българина? Освен, че може би ще се наложи да откаже сутляжа, вероятно ще се наложи да се настрои философски, когато слуша данни за поскъпването на живота.“
Знаете ли как е наречено това антрефиле на Пламен Енчев? – „Номерът на китаеца“. Съгласен съм само с това твърдение на младия (в сравнение с Андрей Пантев) Пламен Енчев – „Номерът на китайката“ е народното обобщение за тарикатска постъпка.