СЪМНЕНИЯТА НА ГОТВАЧА СВАТОПЛУХ

Даваха един такъв чешки филм по телевизията около промените през деветдесетте години на миналия век. Стори ми се… закачливо да започна прегледа на днешните Събития и Лицата, участващи в тях, със заглавието на този стар филм.

След като депутатите от 51-то НС (октомври 2024) избираха своя председател от 3 ноември до 6 декември 2024, не се учудваме, че съставянето на правителство се отложи за следващата година. (Точната дата за гласуване на кабинета, предложен от първата политическа партия ГЕРБ, е 16.01.2025)

Още повече, че междувременно Съветът на Европейския Съюз публикува своите решения България да влезе в Шенген от 2025-а и в Еврозоната от 2026 година. Което възбуди черната енергия на националистите да „подпалят“ София и България. Което ще се случи буквално, макар и само за сградата на Европейското представителство в столицата. Имам специален раздел след малко, разказващ тази история. Сега само се сещам да отбележа, че точно преди 100 години без три месеца – април 1925 г., млечните им братя комунисти взривиха църквата „Св. Неделя“.

Няколко портрета на мастер-шефове Сватоплухи, които се съмняват:

·            За конкретната „манджа“
- Първан Симеонов (5.01.2025, в предаването на Индиеца „120 минути“ по БТВ):  „ГЕРБ имаха няколко коза – първо, да „изядат" още партии, като ги прегърнат, както са правили винаги. Второ, те почти разцепиха Продължаваме промяната – Демократична България. Трето, от тях не се очакваше почти нищо. А сега върху тях може да падне вината, че България няма да има правителство. Затова от днешна гледна точка това изглежда като грешка на ГЕРБ. Не мисля, че позицията Борисов да е премиер, е било нещо повече от блъф. Истинските теми в тези преговори вероятно са две – бюджетът и личността на главния прокурор. Затова, ако Борисов не е готов да жертва едно от двете неща, вероятно и от „Демократична България" не са били готови да участват в съвместно управление с ГЕРБ. Да се каже, че няма да има правителство, защото няма съгласие за това кой да бъде премиер, едва ли ще се хареса на 76% от хората в анкетите, които казват, че искат компромиси и правителство, а не някой да се прави на принципен.“
- Милен Любенов, също политолог (в ефира на Нова ТВ, 6.01.2025): „Фигурата на премиера не ми се струва основателна причина за напускане на преговорите от страна на ГЕРБ. Изненадващо е, че този въпрос се появява накрая. Премиерът трябва да бъде изговорен в началото, защото има основна роля. Нещо друго спира ГЕРБ за съставяне на правителство. Според мен не е постигнато съгласие по всички въпроси от санитарния кордон. Има хипотеза, че ГЕРБ се оттеглят заради зависимостите си. Не вярвам ДБ да не отстъпи за фигурата на премиера, ако са постигнали другите си искания."
- А самият „индиец“ – ТВ водещият Светослав Иванов ще се изцепи лично в повереното му политическо предаване „120 минути“ така: „ИСКАТЕ ЛИ ДА СИ ИГРАЕТЕ С ОГЪН, МОМЧЕТА“.

- Иво Сиромахов (само припомням: носител на ку-ку награди още от 1995, а в момента водещ на „Шоуто на Слави“ по телевизия 7/8): „Опитвам се да си представя Ботев и Левски в оная скована от студ вятърничева воденица в покрайнините на Букурещ. За какво ли са си говорили, докато зъбите им са тракали от студ, а червата им са свирели от глад? Дали са мечтали да вземат властта и да назначат всичките си роднини за министри? Дали са си представяли как журналисти клечат пред тях, славословят ги и чакат да им подхвърлят някоя огризка? Дали са мечтали да прекарват нощите си, заобиколени от раболепни слуги и скъпи курви? Или пък са си говорили за Свободата? За Справедливостта? За Достойнството? За Честта? За това, че не искат българите никога повече да бъдат роби?
Страшни са тия въпроси.”
Направо е… страшно кощунствено подобен на Иво Сиромахов днешен индивид с уличен език и ку-курвенско поведение да коментира какво са си говорили Левски и Ботев в онази воденица. Що не напише този простак какво си говорят „одалистките“ Трифоновски днес - разните Гали, Магдалени, Николети, Десислави…
Страшно моля порядъчните българки, и с тези имена!, да знаят, че ТЕЗИ МОИ ГНЕВНИ ДУМИ ЗА ТАКИВА, са на порядъци повече горчиви и тежащи в душите ни български, отколкото обидни за ония.
Кукувците нямат души, а само органи за преработване.

·            Към „менюто“ изобщо:
- Румен Овчаров, dir.bg: „Натискът е брутален. Дълго време мислех, че натискът е съсредоточен само върху „Лукойл" с оглед изгонването на руската компания и изграждането на американска военна база. Сега основната цел на съществуването на сглобката не е просто прокарване на американските интереси в България, а директното изчегъртване на всичко руско."

- iw69, blog.bg: „След десетилетия на отрезвяване – на мир и баланс между две световни системи, на стремеж към макар и труден, но възможен диалог между тях поуките от историята явно са забравени и сме в изходна точка! Псевдолидерите на ЕС влизат в капаните на техните предшественици отпреди век. И както тогава, така и сега всичко се случва в името на абстрактни „ценности“, но винаги за сметка на народите. Брюкселските елити – под диктата на Вашингтонските ястреби – изневериха на една от най-важните ценности на Европа – мира. Днес Вашингтон и Брюксел са заети да дрънчат оръжия, да заплашват с война и най-отвратителното – да притискат управляващите в Украйна да продължават да воюват, вместо да ги стимулират за преговори, диалог, дипломация и мир. И се възраждат уродливите парадигми за това как фашизмът ще бъде използван срещу комунизма и Съветския съюз.“…
- theeconomist, blog.bg: „Иди, иди първият F - 16, блок 70, вход А, етаж 3!.
Само начи, требе  „ногу да се фнимава, да ни съ блъсни в първият ни медицински хеликоптер!  А, хаирлия да е! Над цяла България - чисто небе" - който е чел - знае!“

А КАКВО ПИШЕ В „ГОТВАРСКАТА КНИГА“

Този 51-и парламент е онзи, който избира своя председател най-дълго време от всички български парламенти в историята ни. Името е Наталия Киселова и тя стана шеф на Събранието цели 40 дни след парламентарните избори. Датата:  6.12.2024-а.
Първата стъпка на един парламент, след като е избрал своя председател, е да излъчи свое правителство. Опитите за свършване на тази работа са три. Всички те зависят от Президента на страната, като връчването на първите два мандата е само формално свързано с него.
Той, Президентът, Е ДЛЪЖЕН да връчи първия мандат на победилата партия, а втория – на втората политическа сила според резултатите от изборите. Определен срок за свършване на тази работа президентът няма. В конституцията е записано „разумен срок“, което се счита за достатъчност на Задължителното. Отговорност за съставяне на правителството носи избраната политическата партия, обаче изпълнителят – бъдещият министър-председател, е конкретно физическо лице, посочено от нея. Нему президентът връчва папката с мандата. Изобщо не е задължително получателят на мандатната папка да е член на някаква партия, вкл. и на партията-мандатоносител. Достатъчно е само, че нейни представители стоят до него като гаранти при получаване на папката с мандата. Така се дава възможност на коалиция от партии да състави правителство. Срокът за съставяне на редовен проекто-кабинет е 7 дни. Ако бъдещият министър-председател е съставил своя проектокабинет с конкретни имена на министерства и техни министри, президентът със свой указ вкарва това предложение за гласуване в НС. Дали въпросното НС ще приеме това предложение да се превърне в редовен кабинет, зависи изцяло от гласуването в пленарна зала. Името на премиера и съставът на предложеното от него правителство се гласуват поотделно. Ако Събранието не хареса премиера, всичко свършва, съставът на кабинета не се гласува изобщо. Достатъчното мнозинство и за двата избора е обикновено – нужни са 121 депутатски гласа „за“ (половината от нашето Обикновено НС)
Чак когато и двата първи мандата завършват без успех – при президента и/или в пленарна зала, президентът получава правото да избере някоя от останалите политически партии в Парламента, за да й връчи третия мандат. Той, президентът, е СВОБОДЕН ДА ИЗБЕРЕ която иска политическа партия, може да бъде и последната по резултати е изборите. Изключителното тук е, че той избира не партия, а ПАРЛАМЕНТАРНА ГРУПА. Така кандидатът за премиер също може да бъде компромисна фигура, но не вътре в партията, а в парламентарната група на която тази партия е член.
Чак когато и третият мандат се окаже неуспешен, се пристъпва към НАЗНАЧАВАНЕ на СЛУЖЕБЕН КАБИНЕТ. Президентът разпуска Народното събрание назначава служебен премиер и НАСРОЧВА ДАТА за следващи парламентарни избори не по-рано за след два месеца. Премиерът на служебното правителство  е ЛИЧЕН ИЗБОР на Президента. Тук, точно в тази част, президентските правомощия бяха орязани от 49-ото НС в края на 2023 година. Президентът се ограничава в своя личен избор на министър-председател измежду набор имена, назначени в момента! за шефове на отговорни държавни институции, т.нар. „домова книга“ (виж началото на тази НИЕ-11). Според Конституцията срокът за тази операция е „разумен“.

Тук е мястото да повторя още веднъж МОЕТО мнение, че в тази своя част Конституцията ни от 1991 г. е грешно проектирана. Замисълът е добър само, ако избраният президент е ангел, а не лице с лични политически възгледи, предпочитания и човешки слабости. Даденото конституционно право на президента еднолично да назначава служебно правителство, му позволя да се намесва кардинално в политиката на страната, дори да сменя типа на управлението й – от демократичен в тоталитарен или обратно. Може намерението на конституционалистите да е добро, ако НС се самозабрави в правомощията си, но е вредно, ако текущият президент е самодържец. За съжаление обаче случаите, когато колективният разум – Парламента е по-лош за страната от индивидуалния такъв на Президента, са много по-малко като бройка, сравнени с обратните такива! Типични примери за лоши президенти в този смисъл са Владимир Путин и Доналд Тръмп. Нещата стават много безнадеждно недемократични, включително и за света, ако конкретната страна Русия няма вековната демократична стратегия на другата конкретна страна САЩ. Добавете и абсолютната власт на Путин, сравнена със задължителната мандатност на президента Тръмп, и се замисляйте върху тези неща, преди да вземате страна в нашия случай „Радев“.
Ако кажете, че е лесно да се критикува, без да се дават препоръки, да дам МОИТЕ виждания: Конституцията ни трябва да бъде променена. Или трябва да отпадне института на служебния кабинет, или трябва да отпадне изобщо институцията президент. Демократичната държава трябва сама да може да се оправи в критична ситуация. НЕ БИВА да се позволява външна ЕДНОЛИЧНА намеса, независимо, че може тя да е добра за страната! Защото това вече не е Демокрация, а Тоталитаризъм.

Но това е мое обяснение за случващото се в момента у нас, в Русия или в САЩ, и можете да го игнорирате. Но задължително се замисляйте над тези неща.
===========================================

ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РОСЕН ЖЕЛЯЗКОВ

„Разумният срок“ за изпълнение на първия мандат се оказа 40 дни. Още 40 дни! Правителството на Росен Желязков беше гласувано в пленарна зала на 16 януари 2025 г. със 125 гласа „за“, 114 гласа „против“ и без въздържали се. То е сформирано на базата на коалиционно споразумение между ГЕРБ-СДС, БСП-Обединена Левица и ИТН и с подкрепата на АПС (ДПС на Доган). Разпределението на министерските постове в него е в съотношение 11:5:4.

Това правителство на Росен Желязков ще издържи цяла година на 6 вота на недоверие. Ще подаде оставка чак на 11 декември 2025 г. след протести, обхванали цялата страна и българската диаспора в чужбина.

Имената на редовния кабинет на Росен Желязков – 16.01 / 11.12.   2025
Росен Желязков – премиер                                                       ГЕРБ-СДС
Томислав Дончев – вицепремиер и м-р иновации и растеж        ГЕРБ-СДС
Атанас Зафиров – вицепремиер                                               БСП
Гроздан Караджов – вицепремиер и транспортен министър        ИТН
Теменужка Петкова – финансов министър                               ГЕРБ-СДС
Даниел Митов – вътрешен министър                                        ГЕРБ-СДС
Георг Георгиев – външен министър                                          ГЕРБ-СДС
Иван Иванов – м-р регионално развитие и благоустройство        БСП
Борислав Гуцанов – м-р на труда и социалната политика        БСП
Атанас Запрянов – министър на отбраната                              ГЕРБ-СДС
Георги Георгиев  - министър на правосъдието                         ГЕРБ-СДС
Красимир Вълчев – образователен министър                          ГЕРБ-СДС
Силви Кирилов – здравен министър                                         ИТН
Мариан Бачев – министър на културата                                   ИТН
Георги Тахов – земеделски министър                                       ГЕРБ-СДС
Манол Генов – министър на околната среда и водите             БСП    
Петър Дилов – министър икономика и индустрия                     ИТН
Жечо Станков – министър на енергетиката                              ГЕРБ-СДС
Валентин Мундров – електронно управление                           ГЕРБ-СДС
Мирослав Боршош – министър на туризма                               ГЕРБ-СДС
Иван Пешев – спортен министър                                              БСП

Почти всички 20 министри в правителството са много познати имена. Само за трима – Мариян Бачев и Петър Дилов от ИТН, и за Иван Пешев от БСП, индексният файл „Търсене по ИМЕ“ няма да ви даде информация. Затова ще добавя тук кратките биографичните данни на тези трима министри.
- Мариан Бачев е роден през 1976 година в София. Завършва НАТФИЗ със специалност „Актьорство за драматичен театър“. Бил е директор на Програма „БГ Драма“ към Американския колеж в София. Минал през „Шоуто на Слави“. Началник на кабинета му като министър на културата е Диана Младенова, дългогодишна продуцентка на „Шоуто на Слави“ и до миналата 2024 г. съсобственичка на „Седем Осми АД“.
През октомври 2025 г. от Съюза на артистите заявяват, че доверието им към Министерството на културата е свалено. Отбелязват „липсата на диалог, непрозрачните управленски решения в сектора, заклеймяването на експерти и представители на творческите гилдии и посочването на определени директори за „врагове“ от страна на ръководството на Министерството“ като сериозен проблем. Заявяват, че реално Министерството се управлява от председателя на парламентарната група на ИТН Тошко Йорданов, и действията му са „крайно неприемливи“ в европейска държава, затова ще внесат искане за проверка от страна на министър-председателя за злоупотреби с власт и намесата на председателя на ПГ на ИТН в дейността на Министерството на културата. Веднага последва някакъв не съвсем ясен скандал срещу преподавателя Росен Белов в частната „Театралната работилница“ на Мариян Бачев „за дрогиране и сексуално насилване на младеж“. Нататък последва тишина.
- Петър Дилов е софиянец, икономист, завършил Университета за национално и световно стопанство, специалност „Европейски бизнес и финанси“, после доучвал във Великобритания. Има дългогодишен опит (роден 1984-а) в Българската народна банка (БНБ). Той е водещ експерт от страна на държавната институция по процеса на сътрудничество с Европейската централна банка.
- Иван Пешев (1986, София, баща му е бил началник на кабинета на началника на Генералния щаб). Икономист, общински съветник в Софийска община от 2019 г. насам от квотата на БСП. Не е ясно какъв спорт е практикувал и е непознат за широката публика.

Преди да продължа нататък искам да задам един (или може би повече?)  ВАЖЕН ВЪПРОС.
Въведението към него:
Само преди половин година, във времето на 50-ото НС, коалицията ГЕРБ-СДС получи правото на първи мандат да състави редовно правителство. Тогава (началото на юли 2024-а) на гласуване в пленарна зала бе предложен проектокабинет със същия премиер Росен Желязков и същите министри в този кабинет, срещу които днес седи партийната принадлежност ГЕРБ-СДС. (За пълните подробности по този случай, върнете се 40-ина страници назад).
Този първи опит за съставяне на кабинет с премиер Желязков не мина. Гласовете „за“ бяха само на ГЕРБ – всичките им 68 депутати и още две трети от гласовете на ДПС – 30 гласа „за“. Това беше групата около Делян Пеевски и Йордан Цонев, Другата група около Джевдет Чакъров – 15 депутати, гласуваха „против“. Както и всички депутати от останалите парламентарни групи на ПП-ДБ, БСП, ИТН, „Възраждане“, МЕЧ и „Величие“, които също бяха против.
- Това различно гласуване в редиците на ДПС е ПЪРВОТО ОФИЦИАЛНО РАЗДЕЛЯНЕ на иначе единната турска партия през всичките години на прехода от 1989-а насам.  И само за година и половина този разрив в редиците на ДПС ще се случи окончателно. В 52-я парламент ще присъства само ДПС на Делян Пеевски, а Догановото АПС ще остане под бариерата за влизане. Но днес обаче – януари 2025, хората на Пеевски гласуват „против“ Желязков, а хората на Доган – „за“. Нещо повече. Хората на Доган официално заявяват, че подкрепят коалиционното правителство, без да са членове на коалицията и без да имат министри в кабинета.
Странно великодушие особено след отказа за подкрепа на същия кабинет преди 6 месеца. Впрочем тази странност ще продължи само до 15 април, когато парламентарната група на Догановото АПС ще откаже официално подкрепата си. Така редовният кабинет на Росен Желязков ще стане кабинет на малцинството със 102-ма народни представители.
Де да беше само ДПС…
- Миналия юли 2024-а „против“ проекто-кабинета „Желязков“ гласуваха: ПП-ДБ (39 гласа), „Възраждане“ (38 гласа), БСП (17), ИТН (16), МЕЧ (13), „Величие“ (10). Този януари 2025-а 17-те от БСП и 16-те от ИТН не само гласуваха „за“, но и станаха част от управлението (9 министри от всичко 20). Тази „странност“ ЩЕ РАЗЦЕПИ  БСП  НА НЯКОЛКО ПАРЧЕТА, от които ни едно няма да влезе догодина в следващото НС. Същото се отнася и за партията на Слави Трифонов ИТН. Иначе, че от отломките на тези партии и от МЕЧА и Величието, които също не влязоха в Парламента, се сглоби една цяла неизвестна НОВА (?) партия на Румен Радев, е ясно.

Какво се случи (продължава да се случва?) в българското политическо пространство, и само в България ли, през тази 2025 г. (и през следващата 2026…), причинило такива кардинални промени в разпределената между партиите власт?
С онези българи, които (се)агитират, че „на народа му писнало от нищетата,  липсата на справедливост, корупцията…“, та затова избрал Радев, няма да споря. Само ще изразя учудването си, че Той, „Народът“, ще окръгли 10 години от пребиваването си на „това дъно“ именно при управлението на същия този Радев.
Директен въпрос:  Ако през тези 10 години вместо Радев, друг беше нашия президент, щяхме ли да сме на „дъното“? Директен отговор: НЕ! Обосновката след малко, защото тя е обща за всичките задавани въпроси.
„Ама, Чикин“, чувам по мой адрес от „черния хищник“ – по професия затворнически надзирател на общежитията от нов тип по времето на социалистическа България - „той Радев не управлява, бе. Борисов и Пеевски са властта. Затова сме на това дередже. Иначе, ако Радев управляваше, ехе къде щяхме да сме!“  А, бе, диване! (Ама колко съм добронамерен към таквизи.)
Че Румен Радев не управлява открито, е ясно. Но че Радев неистово иска да управлява открито, е два пъти по-ясно. Директен въпрос: Защо този мераклия за власт не заяви открито амбицията си, ами търси разни „прогресивни“ да свършат мръсната, и кървава, работа измежду… все измежду разните съветски българи? Директният отговор е в последните 5 думи на директния въпрос.
(Ако не разбирате какво казвам, препоръчвам ви да прочетете написаното в последната междинна част за този том НИЕ-11. Която е посветена на 80-годишнината от провеждането на „Народния съд“. Няма връзка ли, казвате? О, мислите изключително „прогресивно“! Що си губите времето да ни четете…)

Аз да продължа „да ви го начуквам директно в главите“, както се изразяват някои неравноделно в 7/8 такт:
За да прозвучат тържествуващо победните акорди на Българската Симфония на Прогреса, трябва на нашата граница да има чужда армия на „прогресивна“ държава. Както е било в края на ВСВ. Сега такава съветска армия на нашата граница няма. Има само самоубийственото желание на Путин да постигне това въпреки другите намерения на цяла Обединена Европа, и лудостта на Тръмп, който вече си е свалил гащите, ама мислейки си за съвсем друго. Къде тук е Радев, питате? – Е, че що мене питате? Питайте себе си. Да не би от мен да зависи нещо повече, отколкото зависи от самите вас?!
Аз само подреждам и премитам без почивка.

Започвайте да свързвате. Дорде е мъничък крайният случай, елате да се съберем, с крака да му строшим главата, свободни да се наречем. Познати ли ви се виждат последните думи? Да. Защото те принадлежат на Добри Чинтулов! Казани са преди век и половина и са съществена част от историята ни, довела до Освобождение след 5 века турско робство. Сега ние, българите, се намираме в сходна ситуация – след век съветско робство принадлежащият ви нов Свят, млади българчета, е готов да ни приеме. Присъединете България към него. Бъдете наследници на Васил Левски Апостола, а не на приспособяващия се Иванчо х.Пенчович.
Иначе е ясно, че целият животоспасяващ изход след този пореден световен сблъсък, е човешките жертви в края му да са възможно най-малко, Чикин!
Но ако ме/се питате конкретно КОЙ в момента направлява на терен ръководителите на тази война срещу България, не зная.

Много по-важно обаче е да се изчисти съмнението, че ръководителите на ГЕРБ участват в играта.

===========================================
За първи път в началото на юни 2026 г. ще чуя по телевизията едно ПРИНЦИПНО НОВО ПРЕДЛОЖЕНИЕ за „подреждане“ на нашата политическа сцена. Изказа го бившият финансов министър Владислав Горанов.  Поводът за интервюто му в сутрешния блок на БНТ беше друг - обичайният анализ на ситуацията в страната след първия месец управление на Радев.
И след вярното заключение, че България вече няма избор назад, извън Европейския Съюз, колкото и комуто да му се иска това, последва – цитирам по памет: „ГЕРБ постигна целта си България да стане необратимо страна от демократична Европа. Сега трябва да се закрие и преучреди като нова партия, която да обединява всички българи, искащи страната да е демократична, независимо от различните им политически възгледи.“
Не твърдя, че Владислав Горанов мисли точно това, което аз изтълкувах в неговите думи. Но това може би би било добро решение за българското бъдеще.
===========================================