ЧАСТ МЕЖДИННА – МЕЖДУ 2 и 3

КРАЯТ НА ДОГАН

За протокола: 
Всичко надолу са ДОКУМЕНТИРАНИ ФАКТИ, които можете и в момента да прочетете от интернет-енциклопедията на български език. В скоби съм поставил онези свързващи звена между тях, които ми подсказва МОЯТА ЛОГИКА, а с шрифта italic съм добавил гласът на МОЯТА МНИТЕЛНОСТ.

Баща му на Ахмед Доган е циганин, а майка му е туркиня. И двамата са от Толбухинска област, тъй като Доган е роден през 1954 г., когато днешният град Добрич, се е наричал Толбухин. Баща му напуснал майката още като се родило детето. След 6 месеца майката се жени (повторно или за сефте) за друг от същата област. Вторият му баща (вероятно) е българин, защото майка му ражда още 4 деца от него: едно момче - Иван Атанасов, днес бизнесмен и 3 дъщери, една от който се казва Лейла и е жена на поп-фолк певеца Мустафа Чаушев.
Още по време на военната си служба през 1974 година, 20-годишен Доган става агент на Държавна сигурност (Управление III Военно контраразузнаване, от 1979 година – към Първо главно управление. По време на агентурната си дейност използва псевдонимите „Ангелов“, „Сергей“ и „Сава“. (Много характерна, бих казал любима работа за комунистическата ДС, е да вербува за свои кадри родени и оставени без бащина грижа представители на малцинствата цигани и турци. За такива Тя – Държавната Сигурност, е майка и баща, Семейството с главна буква! Без да се замислям особено, се сещам веднага за двама от героите на днешното време, избрани на този принцип – Алексей Петров и Радостин Василев.) Свален е от оперативен отчет през 1988 г.
(Изведнъж от нулева жизнена стартова позиция) Доган след 7 години през 1981 г. завършва философия в Софийския университет „Климент Охридски“, след което е редовен аспирант в Института по философия към БАН. През 1985 година завършва и Академията за обществени науки и социално управление (АОНСУ) на ЦК на БКП. През 1986 година защитава кандидатската си дисертация и постъпва на работа като научен сътрудник в Института по философия. (Към този момент той е на 32 години.) Точно като такъв научен сътрудник, той през същата тази 1986-а се включва в организиране на съпротивата срещу т. нар. „Възродителен процес“, като става един от основателите на нелегална организация. Само след половин година е арестуван, заедно с други участници в Турското националноосвободително движение и лежи в Пазарджишкия затвор в килия за смъртници с 10-годишна присъда „лишаване от свобода“ като създател на противодържавна организация. Амнистиран е в края на 1989-а. (Колко дни  преди 1.01.1990 г. ?)

(И сега слушайте:)
Движението за права и свободи е центристка политическа партия в България, определяща се като либерална. Основана е на 4 януари 1990 г., и се ползва с подкрепата главно на българските турци, циганите и помаците в България. Според Искра Баева създаването на ДПС, както и на основания няколко дни по-късно ОКЗНИ (Общонароден Комитет за Защита на Националните Интереси – Минчо Минчев) е пряка последица от взетото на 29 декември от ЦК на БКП решение да се върнат имената на българските мюсюлмани.
(Аз трябва да допълня, тъй като доцентката мълчи за подробността - да не е луда да си рита канчето с храната - че коалицията СДС с председател Желю Желев е създадена на 7 декември 1989. Разстоянието между двете дати е само 28 дни. А отстоянието от датата 10 ноември 1989г  е… смятайте сами. И не си задавайте въпроси от рода „Каква е връзката между двете създавания“? Или „Какво се случи на 10 ноември?“
След по-малко от три години – в края на 1992 г., ДПС на Доган ще се съюзи с Желю  Желев и тези двама юнака, плюс „нашите“ люспи в коалицията СДС от рода на Александър Йорданов, Петко Симеонов и Петър Дертлиев, ще отстрелят ненужно попадналите в „демократичния“ им борш.)
За председател на партията ДПС е избран Ахмед Доган, а за първи организационен секретар Йенал Бекир. (Този първи организационен секретар на ДПС изчезва от политическото пространство в следващите 2 месеца. Защо?)
Вместо него се появява нов организатор на една част от българските турци, обединени в ДПС – Румен Воденичаров лидер на Независимото Дружество за Защита Правата на Човека (НДЗПЧ). Тази организация се отцепва от ДПС официално още същата година. В началото на 1992 г. Румен Воденичаров заедно с Велко Вълканов са кандидат-президентската двойка на БСП срещу Желю Желев от СДС (Последният – Желев, впрочем е също от философските среди на СУ и БАН като Ахмед Доган.)
След приемането на новата Конституция на Република България през 1991-а 93 депутати от Великото Народно Събрание завеждат дело в Конституционния съд с искане ДПС да бъде забранена с мотива, че е етническа партия. На 21.04.1992 г. КС отхвърля искането ДПС да бъде призната за противоконституционна. Нещо повече: БНР въвежда практиката обедните делнични новини да се четат на турски език след официалното им изчитане на български. Която практика се запазва и до ден днешен, вече колко години? (Интересно ми е защо другите етнически общности в България – евреи, арменци, цигани, гърци, румънци, руснаци… си питат ушите и не потърсят правата си? А може би още не му е дошли времето за този политически стратегически студен резерв?)
През септември същата тази 1992 г. ДПС на Ахмед Доган се пазари с лидера на СДС Желю Желев „да коси боянските му ливади“. Резултатът всички знаем. Ахмед Доган се бетонира на върха на ДПС като председател до 2013 г. След тази дата – 19 януари 2013 г., описанието й следва, Ахмед Доган остава Почетен Председател (ПП) на ДПС. До началото на Края му – юли 2024-а. Това описание също следва.
(А някои продължават да (се)питат „Що е това комунизъм и има ли той почва у нас?“  И атакуват лидера на ГЕРБ Бойко Борисов, че се бил задържал, на власт 15 години и съвсем омръзнал на Народа?! На кой Народ, бе мили хора? )

- През 2004 г. (края на „Тройната коалиция“) Ахмед Доган е награден от президента Георги Първанов с орден „Стара планина“ I степен „за заслуги към етническия мир и демокрацията в България“. Три месеца по-късно Доган обявява, че връща ордена, след като Първанов награждава със същия орден и главния прокурор по времето на Възродителния процес Васил Мръчков. (Всъщност не е баш така: Георги Първанов изменя собствения си указ и награждава Васил Мръчков с друг орден - „Кирил и Методий“, а Доган си запазва „Старата планина“.)
- През предизборната 2005 г. Ахмед Доган заявява на диванчето пред Слави Трифонов в неговото Шоу по bTV, че финансирането на партията му става чрез „обръч от фирми“.
- През предизборната 2009 г. Ахмед Доган заявява на митинг в село Кочан, че той разпределя „порциите на финансирането в държавата“.

Какво се случи на 19 януари 2013-а?

(На тази дата, но след 13 години, Румен Радев ще обяви, че се отказва от поста Президент и ще се включи в предизборната борба като лидер на собствена политическа партия. Ще кажете случайност. Може би. Неведоми са пътищата господни.)
На 19 януари 2013 г. по време на 8-та национална конференция на ДПС в НДК Ахмед Доган изнася доклада си, когато 25-годишният Октай Енимехмедов се качва на подиума и се опитва да стреля с пистолет в главата му. Пистолетът засича и докато нападателят го презарежда, от първите редове в залата наскачат 10-тина делегати. Качват се на сцената и започват линч срещу стрелеца, докато охраната чака подходящ момент да се намеси. Най-активен сред линчуващите е Мустафа Карадайъ, бъдещ председател на ДПС. Събитието се разиграва пред очите на почетните гости, сред които е и лидерът на Алианса на либералите и демократите в Европейския парламент (АЛДЕ) Греъм Уотсън. След няколкочасово прекъсване на конференцията, речта на Доган е дочетена от Филиз Хюсменова. (Която ще стане евродепутат от ДПС на следващите евроизбори.) В тази дочетена реч Ахмед Доган обявява, че се оттегля от лидерския пост в ДПС и предлага за свой приемник Лютви Местан.
Според тогавашния директор на НСС Атанас Атанасов (същият, от ДСБ) този опит за покушение прилича по-скоро на театър, тъй като оръжието е газов пистолет, зареден със сигнало-звукови патрони. Други коментари на политици за събитието варират от „нападение срещу демокрацията“ и „терористичен акт“ до „инсценировка“ и „провокация“. Според изявление на вътрешния министър Цветан Цветанов (ГЕРБ) нападателят Октай Енимехмедов е криминално проявен и е влязъл на конференцията с пропуск от младежката конференция на ДПС от ноември 2012 г. Според директора на Института по психология при МВР Неделчо Стойчев, Енимехмедов обяснява деянието си като лично решение и мотивът му е бил да покаже на обществото, че съществува, и че неговото мнение трябва да бъде зачетено, както и да покаже на лидера на ДПС, че не е недосегаем. Според градският прокурор на София Николай Кокинов срещу делегатите на ДПС, линчували падналия на земята стрелец Енимехмедов, не трябва да се повдигат обвинения за нанесения побой, тъй като „за обезвреждане на такъв нападател се налага причиняването на такива щети и вреди“. Според главния прокурор Сотир Цацаров „предмет на разпит и установяване ще бъдат както поведението на охраната, така и последващото поведение на лица, които афектирани по обясним начин от неговите действия, упражниха видимо насилие върху него пред телевизионните екрани, въпреки че на този етап той вече беше задържан от служители на НСО“. Позицията на Кокинов е разкритикувана и от зам. главния прокурор Борислав Сарафов.
(Лютфи Местан остава председател на ДСП 3 години - 2013/2015. След година ще създаде своя партия ДОСТ, която няма да има никакви изборни успехи, после ще катастрофира с колата и къде се мота днес, никой не знай.)

- В края на ноември 2015 г. Ахмед Доган (вече почетен председатеп) отнема  от Лютфи Местан управлението на ДПС. Поводът е свалянето на онзи руски самолет от турските противовъздушни сили през ноември 2015 г., когато Лютви Местан критикува Ердоган за това действие. Доган обявява Местан във връзки с Русия. На 24 декември Централният съвет на ДПС заседава в София в отсъствието на председателя Лютви Местан и е взето решение да бъде изключен от парламентарната група в Народното събрание, да му бъде отнето председателството на ЦС на ДПС, а също и да бъде изключен от партията. Шеф на  ПГ на ДПС става Мустафа Карадайъ. В резултат на това 5-ма депутати от ДПС последват Местан и стават независими депутати. И след половин година, на 24.04.2016 г. 9-тата национална конференция на ДПС избира Мустафа Карадайъ за председател на партията.
(Мустафа Карадайъ остава председател на ДПС 7 години и половина 2016-2023. Но и за него се знае толкова, колкото и за Лютви Местан.)

- В началото на август 2018 г. Държавната чешка компания ЧЕЗ продава централата ТЕЦ „Варна“ на малката фирма „Сигда“ ООД, собственост на децата на някакъв Данаил Папазов (енергиен министър в правителството на Пламен Орешарски 2013/2014), който е без никакъв предишен опит в енергетиката. Веднага - на 7 август 2018-а още - децата Данаилови обаче продават 70% от дяловете си във фирмата лично на Ахмед Доган. Така Доган става легитимен собственик на ТЕЦ „Варна“, която е част от т.нар. „студен резерв“ на държавата.
(„Студен резерв“ означава, че държавата не се грижи за поддръжката на съоръженията на „резерва“. Това е грижа на частния собственик, но в замяна, ако, не дай боже, се закъса с общото производство на ток, тя ще разчита безусловно на производството на ток от „студените“ мощности. Дали срещу заплащане на тока на частника или без – няма кой да каже. През останалото време, когато държавата няма нужда от студен резерв, частният му собственик продава произведения ток за своя сметка. Това му е платата за поддръжка изправността на съоръженията. Които, разбира се, изобщо не „изстиват“ никога.
Далавера, нали? По-изгодна от „боташ“, да речем. Кой питаше от къде идват парите за поддръжка на фирмата „ДС“ и заплатите на служащите в нея? Или в още по-голяма частност:  за войната на Русия в Украйна, напр.)
Ще продължа с разказа на тази частна история около Доган, в която участва държавно лице „министър“, след няколко години – 2025-а, когато същият този Данаил Папазов ще се окаже, че е собственик на „Сараите“ в Бояна, където живее самият Ахмед Доган, и ще го изгони от „дома му“. Него баш! 
(Дето „ръководи“ ДПС от 35 години. Няма такъв вечен като него в „перестройката“. Желев, роден 1935-а, царува докъм началото на 21-я век, Константин Тренчев, роден 1955, си „отиде“ горе-долу по същото време. Отвя ги „царския вятър“. Станишев и Първанов 20-тина години пърхат в гнездото на Партията, ама в сравнение с Бойко Борисов, роден 1959, са „бити карти“. Румен Радев, роден 1963, подхвана 10-та годишнина. Ще видим дали ще ги закръгли на 14.)
- Прескачам успехите на философа Ахмед Доган в областта на хидро- енергетиката, свързани с „Цанков камък“ в Родопите
Отивам направо към разногласията вътре в централата на ДПС през следващите няколко години. Тези разногласия стават особено видни, обществено достъпни имам предвид, след като епидемията от КОВИД затихна. В центъра на събитията след това се появяват нови герои, до които обаче стоят лица с Имена, познати далеко преди епидемията – Делян Пеевски, за когото ще разказвам допълнително след малко, Йордан Цонев, Джевдет Чакъров. Рамадан Аталай, Хасан Азис, Искра Михайлова.
(Щатният обществен Обяснител на ДПС-проблемите Осман Октай също остава и запазва титлата си: „главен критикар“ на ДПС в лицето на Ахмед Доган. За разлика от Валерия Велева, която след ковид-епидемията вече не носи пантофите, подарени й от Ахмед, и си купува тоалетите от новия бутик на Делян П.)
- В средата на октомври 2023-а, парламентарната група на ДПС променя малко ръководството си. Председателят й Мустафа Карадайъ получава помощник – съпредседател Делян Пеевски. Само след две седмици – на 7 ноември 2023 г. Мустафа Карадайъ подава оставка от шефското място в Народното Събрание и в Централното Бюро на партията. През следващите 3 месеца почетният  председател Ахмед Доган поема юздите на Движението.
- До 24 февруари 2024 г., когато ги предава, юздите, на двама съпредседатели – Делян Пеевски и Джевдет Чакъров.

И така дойдохме до датата 4 юли 2024 г.
На този ден 50-ото НС гласува проекто-кабинета на Росен Желязков, предложен от първата политическа сила ГЕРБ. Предложеният кабинет бива отхвърлен. Причината: 14 депутати от ПГ на ДПС гласуваха против проектокабинета „Желязков". Това бяха депутатите, групирани около единия съпредседател на ДПС Джевдет Чакъров. Който има подкрепата на Доган. Гласовете на другата половина от ПГ - тази на депутатите около Делян Пеевски - 16 на брой, не достигнаха да бъде одобрено проекто-правителството на ГЕРБ. После пропаднаха и предложенията в следващите два мандата, за да стигнем до вторите предсрочни парламентарни избори за година 2024-а.
Това беше първият официално регистриран факт за обществеността, че партията ДПС се е разцепила.

Иначе:
- Малко след заклеването на 50-ото Народно събрание дългогодишната евродепутатка Филиз Хюсменова (помните нали, деня на атентата срещу Доган 2013 г.) подаде оставка като народен представител под претекст за слабо представяне на изборите като водач на листата във Варна.
- Ден след гласуването на 4 юли ПГ на ДПС-Пеевски изключи депутата от ДПС-Доган Джейхан Ибрямов. Мотивът е, че прокуратурата го обвинява в купуване на гласове покрай изборите в полза на ДПС.
- На 12 юли бяха изключени още 17 народни представители, сред които и другият съпредседател на Движението – Джевдет Чакъров. Така групата на ДПС от втора стана четвърта по големина, а броят на независимите депутати нарасна до 39, колкото са и народните представители от ПП-ДБ.
- На 27 август близките до Доган членове на Централното изпълнително бюро обявяват изключването от партията на Делян Пеевски, Хамид Хамид, Искра Михайлова, Йордан Цонев и други членове и местни ръководители.

На 2 септември 2024 г. Делян Пеевски основава партия ДПС–Ново начало.
Още същия ден Пеевски регистрира новата партия ДПС-Ново начало за участие в изборите за 51 НС. Обаче Доган вече е регистриран за участие с партия ДПС. Този ход е безпрецедентен и Централната избирателна комисия решава да позволи и на двете коалиции да участват с едно и също съкращение.  След седмица след публичен скандал ЦИК ревизира решението си и отказва и двете регистрация. На 11 септември последва нова промяна - ЦИК регистрира ДПС–Ново начало за вота и отказва самостоятелна регистрация на партия ДПС на Джевдет Чакъров. Налага се ДПС на Джевдет Чакъров да се регистрира с ново име – Алинас за Права и Свободи – АПС.
На изборите за 51 Народно Събрание, проведени на 27 октомври, двете фракции се явяват поотделно – като ДПС – Ново начало на Делян Пеевски и Алианс за права и свободи на Ахмед Доган, като получават съответно 11,5% и 7,5% от гласовете. (След корекцията на изборните резултати, направена от КС през март 2025-а.)  Изключеният от ДПС „Ново начало“ Джейхан Ибрямов ще остане депутат от 51-ото НС, но от групата на АПС на Доган. Което е категоричен знак, че купените гласове са били за Алианса, а не за Новото начало.
На парламентарните избори за 52 НС – април 2026-а, АПС няма да успее да влезе в Парламента, а ДПС-Ново начало, ще влезе на четвърто място (с малко над 7%.
Такъв е политическия край на Ахмед Доган.
(Дотогава обаче предстоят събитията на 2025 година, които са много поучителни от гледната точка, че за някои престъпления няма опрощаване или смекчаващи ги обстоятелства. Аз ще добавя една страница мои разсъждения за това „Божие решение“.)

==============================================
Но нека преди това, да довърша нещата, които касаят „другата половина на ДПС“ – ЛИЦЕТО  ДЕЛЯН ПЕЕВСКИ.
За него се знае много, но и нищо.
Роден е през 1980 година. Напълно възможно е роденият в 1954 г. Ахмед Доган да му е баща. Но няма нито едно подсказващо дори доказателство, че това може да е истина. Обратното не е вярно. Ахмед Доган често нарича Делян Пеевски „момчето“ и в контекста на анализа на съпътстващите думи (навсякъде във всички такива споменавания) никъде не се открива бащинско отношение. Доган говори за „момчето“ на Друг. (Кой друг е въпросът.). На други места Доган нарича Пеевски „феномен“. (Простете, но си мисля, че тази дума е неподходяща, когато един баща говори за сина си. Не знам, при циганите може да е друго.)
Илия Павлов е роден през 1960 г. Теоретично може да е всякакъв на Делян Пеевски – баща, брат, чичо, племенник, само син не може да му е.
(А защо намесвам изведнъж в тази ДПС-история името на Илия Павлов ли?
- Провокиран съм от една МНОГО ПОПУЛЯРНА СНИМКА, има я навсякъде из интернет паметта. На нея са снимани Илия Павлов и младия Делян, разхождат се по алея в някакъв парк, зад тях има масивна обществена сграда. Всички по-знаещи твърдят, че това е хотела на Илия Павлов на брега на морето в землището на Таляните - старото име на днешната местност Елените, близо до Варна. Снимката е датирана 2002 година. На тази снимка двамата ПОРАЗИТЕЛНО МНОГО си приличат, и като обща структура на тялото, и в чертите на лицето. Майката на Делян е неоспорима – Ирена Кръстева. Баща му – също, казва се Славчо Пеевски. Като бащата на Илия – Павел Найденов. А някой знае ли как се казва майката на Илия Павлов? Едва ли.
Защо никоя от  пробивните ни журналистки, дето като млади „движели“ в обкръжението на Тодор Живков, а после и в „царския двор“ на Симеон II – визирам специално Соня Колтуклиева, не вземат да драснат някой ред откровение или скъп спомен от ония младежки времена?!  Да не кажете, че пренебрегвам мъжете?! Защо видният отвсякъде „разследващ журналист“ Григор Лилов, вместо да ни будалка със съучениците Делян Пеевски и сина на Галя Дичева, царската секретарка, не се заеме да разкрие причините за живата от десетилетия българо-турска дружба?!
Няма да давам своите предположения. Нямам право, най-малкото защото не съм камбанария на тяхната църква. Но имам право да задавам неудобни въпроси по някои „студени досиета“, нали.
- Провокиран съм от осветлената отвсякъде и общо взето с пълна журналистическа охота „ТУРСКА ВРЪЗКА“ В ТЪРГОВИЯТА С КАПТАГОН в преддемократична България, толерирана специално от високото място на Тодор Живков. Знаем всичко почти за Големия Фатик – шефа на държавната търговия с каптагон, първи приятел с Павел Найденов и дружбата между двамата. Дружба толкова голяма, че когато Големия Фатик е убит, Павел Найденов  осиновява сина му – малкия Фатик. Така Илия Павлов Найденов и Филип Найденов-Малкия Фатик израстват като родни братя. Само месеци след убийството на Илия през 2003-а, убиват и осиновения му брат – малкия Фатик. Как мислите? Това може ли да се случва без знанието и ръководството на комунистическата ДС?
Сега пък що намесвам ДС, питате? Отговарям:  защото става дума за турското ДПС. Защото стана дума за пари. За Много пари, които се наливат в Голямата политика. А „бидончето“, което се използва за преливане на парите в политиката, се нарича „Държавна Сигурност“.
- Провокиран съм и от моето любопитство. Знаете или поне трябва да си спомните (вж. „Междинната част между 2 и 3“ НИЕ-7, наречена „Понякога корабът престава да потъва, напуснат ли го плъховете“), че отдавна търся ПРИЧИНАТА. която свързва ДПС с града Велико Търново. Вероятно няма да намеря отговора и ще трябва да оставя тази изследователска ниша на Следващия след мен. Иначе съм убеден „както че ще съмне“, че такава връзка съществува. И че в основата й лежи някаква ЛИЧНА ЧОВЕШКА ВРЪЗКА.
Ако имах житейско време пред себе си, бих написал един криминално-психологически роман от рода на онези, дето ги пише Дан Браун. Този мой ненаписан роман щеше да започва така:
„Последният човек на Земята седеше на масата в стаята и пиеше сам. Откак всички хора измряха, пиене поне имаше много. Тогава на вратата се почука и влезе една монахиня.“
==============================================

А през 2025-а, само за една година след като нищо съществено не му се случи на Ахмед Доган за 34-те предишни от 1990 до 2024, нечий божи гняв се стовари върху му и нищо не остана от него. Освен една куха празна физическа обвивка.
Оказа се, че резиденцията на Доган в софийския квартал Бояна на ул. Беловодски път, известна от двайсетина години насам като „Сараите на Доган“, имала собственик. Доган бил само… наемател. Знаете ли кой е „собственикът“? – оня енергиен министър от правителството на Орешарски Данаил Папазов, чиито деца купиха от държавата ТЕЦ „Варна“ и след седмица я препродадоха на Доган!
Няма да разказвам общонационалните разправии при изгонването на „наемателя“ от „собственика“, или обратното. Карам направо към финала:
В края на лятото Доган напусна „Сараите“. Собственикът Данаил Папазов влезе в правата си. И направи не нормалното – да стегне имота си и да го използва за някакви свои нужди, а ненормалното: вкара багери в него и разруши до основи всичко, започвайки от Големия Сарай (жилището на Доган), през Малкия Сарай (мястото за неформално му общуване с избрани симпатизанти), та чак до входната будка за денонощната охрана. Барабар с пауните и техните обиталища.
В началото на ноември 2025 г. в Мрежата бяха публикувани снимки от дрон на останките от тази (анти)строителна инвазия. Мястото прилича на бомбардирания Ваймар през ВСВ – купища камъни и тук-там стърчаща арматура. Но има и една разлика, която прави ужасяващо впечатление.
В средата на разрушения доземи Голям Сарай зее огромна черна дупка, може би 10 на 10 метра, чието дъно не се вижда. Това е явно входа към подземията на Сарая. Големината им не се знае, но мрачните им тайни, УБЕДЕН СЪМ, са причината за разрушаването на Сараите. От всичко, което се е случвало там, единствено известно на нашата общественост е (само) убийството на началника на политическия кабинет на Доган Ахмед Емин на 17.10.2008 г. На ниво  -4, писаха тогава вестниците.

Аз съм виждал в живота си само едно подобно толкова адско по своята жестокост  разрушение. Няколко пъти съм ходил в Мелник, вероятно и вие, читателю. В началните години от новия век, минавайки с кола по пътя към града, от едно място в далечината се виждаше някаква голяма красива постройка в алпийски стил. Това е двореца, вилата на Емил Кюлев , разправяха местните.  Тя е в центъра на „чифлика“ му, обхващащ територия, по-голяма от територията на самия Мелник и оградена отвсякъде с висока 3 метра непрекъсваема ограда. Местните допълваха, че каналджиите водели до тази ограда мераклиите да избягат в Гърция и им казвали: „Ето тук е границата, прескачайте оградата и сте оттатък.“.
За последен път бях в Мелник някъде около 2010 г.  По пътя в далечината на хълма, където беше красивата вила на Емил Кюлев, стърчеше само някаква недосъборена стена от оголени камъни като ръб на съборена крепост. Не е необходимо да ме убеждавате, че Причина за тази съдба на „вилата“ е, че в нея са отсядали гостите на банкера, които след вечерята са излизали с пушките си на лов за бежанци из чифлика!

За някои престъпления няма опрощаване или смекчаващи ги обстоятелства.