1944 + 80 = 2024

На този 9 септември 2024 г. се навършват 80 години от онзи 9.9.1944-а. Онзи девети септември лежи извън последните 35 години от тях, които сАмо са предмет на моя исторически разказ, така че няма да се занимавам със зловещите подробности около него. Няма да припомням отвратителната болка, която онзи девети септември продължи да нанася върху нашите човешки отношения след Десети Ноември 1989. Правил съм го много пъти. На днешната тъжна кръгла годишнина ще посоча само няколко нови изявления, казани около днес. Няколко, защото мястото ми за коментарии е ограничено и мога да „маркирам“ само „върховете“, а не разните „падинки“ между тях

·            В. „Дума“ от 9.09.2024, (Обърнете внимание на датата!)
Вестникът на българските социалисти в голяма уводна статия пише: „С всяка изминала година остават все по-малко съвременници на онзи 9 септември преди 80 години, който дойде благодарение на ентусиазма и самоотвержената борба на хилядите млади хора, които изповядваха идеалите на Левски и Ботев, идеала за чиста и свята Република. Това бяха работници, селяни, интелектуалци, студенти, ученици, комунисти, безпартийни, патриоти. Това бяха достойни, верни синове и дъщери на майка България, които не се примириха с омразната монархофашистка власт, довела страната ни до две национални катастрофи. Девети септември е завършекът на антифашистката борба у нас, която винаги е била неразделна част от световната съпротива срещу хитлеро-фашизма, милитаризма и монархо-фашизма. Участниците в тази борба изпълниха достойно своя дълг пред историческото време, пред народа и човечеството. Девети септември е не само Ден на Свободата, но и ден на сбъднатите надежди и мечти на много поколения българи. На този ден у нас победи истинската демокрация, защото правителството на Отечествения фронт е първото истинско демократично правителство в новата история на страната. Този факт е неоспорим и само хора, лишени от чувство за историческа справедливост, могат да го оспорват и отричат. Все повече млади хора отсега нататък ще търсят причините и истината за този ден, защото народ, лишен от историческа памет, не може да върви напред, да има прогрес, да има национално самочувствие. Хората, извоювали славата на Девети септември, няма от какво да се срамуват. В течение на 45 години ние строихме социализъм. Можем с задоволство да кажем, че постигнахме извънредно много. В редица направления нашата промишленост достигна европейско и дори световно равнище. Нашето земеделие, поставено на кооперативни начала, завладя високи върхове. За науката, културата и изкуството настъпи истински златен век. Народът ни заживя в мир и труд. Нямаше безработни, нямаше гладни. Образованието и здравеопазването бяха напълно безплатни. Престъпността бе сведена до минималните си размери, нямаше поръчкови убийства, нямаше наркомания, нямаше проституция. Ние успяхме. Ние доказахме, че социализмът е осъществим, че той е действен обществен строй.“
(Знаете ли слогана на вестника „Дума“? – „Думи много. „ДУМА е една“. Помните ли какво каза „привечер“ първият ръководител на БКП Тодор Живков, когато „Дума“-та още не беше преродена от „Работническо дело“: „Дела трябват, а не думи. Дела, дела и само дела.“
Вместо коментар: „Работническо дело“ се превърна в „Дума“ през 1990 година. Живков умря през 1998-а. Той ли даде грешен съвет или сгрешиха тези, които го послушаха?)

·            Споменаването на ориентира „Дума“ за днешните български емигранти (ха, дано), ме подсети за Искра Баева. Ще напиша коя е тази след цитата. Само да обясня за „подсещането“: Първи главен редактор на вестник ‚Дума“ стана Стефан Продев. Точно същия месец теоретичният орган на БКП – списание „Ново време“ се пое от Искра Баева.
(Я, бре! – Новото време?! Още през 1990-а?! Ти да видиш, како Пенке, живо пиле да умре, после то да се съвземе и да почне да кълве.)
Статията на Искра Баева е дълга. затова аз съм подбрал само части от нея. Ако ме упреквате в недобросъвестност, прочетете я цялата. Публикувана е в nowivremena.com на 9.09.2024. (Обърнете внимание на датата!)
Там пише: „В един свят, който се тресе от нови военни конфликти, в една България, в която пред очите ни се разпада политическата система, а българите за седми пореден път предсрочно трябва да избират парламент с ефимерната надежда от него най-после да се роди стабилно управление, вероятно на никого не му е до отбелязване на годишнини. Но не бива да позволяваме обърканото ни всекидневие да ни попречи да погледнем на по-дълготрайните исторически процеси. Пиша всичко това, за да припомня, че едно събитие отпреди 80 години променя радикално българското развитие – 9 септември 1944 г. След тази дата българската история прави завой в нова посока. Промяната е наложена от хода на Втората световна война. В началото на 1941 г. става ясно, че България не може да остане неутрална, тъй като военните действия на Балканите изискват германските войски да минат през страната ни. В променената геополитическа позиция на България – от прогерманския лагер в просъветския, също има историческа предопределеност. Незаинтересоваността на западните съюзници от България е ярко демонстрирана.
Днес е широко пропагандирана тезата, че в дълбоката промяна на 9 септември 1944 г. няма българско участие, а всичко е плод на волята на Съветския съюз. Както казах, зависимостта на ставащото в България от Съветския съюз е решаваща. Това обаче не означава, че няма българско участие и проявление на волята на българското общество или поне на част от него. Политическият субект на промяната е създаденият в средата на 1942 г. Отечествен фронт като коалиция от политически партии и групи. Именно дейците на ОФ – на първо място военните, организират завземането на властта на 9 септември 1944 г., което дава основание да се говори, че в България е извършен поредният военен преврат. Но има и една съществена разлика, която не бива да се пренебрегва. Тя е в това, че през есента на 1944 г. събитията не започват с преврата в София, а той е само епизод при завземането на властта в страната от партизани, бойни групи и местни комитети на ОФ. …“
И прочие лакардии, които обаче са толкова натрапчиво лепкави като всичките базисни устои на комунистическата ни доктрина. Българските комунисти, в частност, НИКОГА не са вадили кестените от огъня. Винаги други са вършили това вместо тях. Това веднъж. И винаги после доброволно, конечно, са ги предоставяли на тях да ги хапнат.
Пак Искра Баева: „Ще започна с най-мрачното – ответната вълна на репресии, този път осъществени от победителите от новите ОФ власти срещу победените от управлението до 9 септември 1944 г. На първо място това се нерегламентираните актове на отмъщение и саморазправа. За хората избити и унищожени в първите дни след 9 септември 1944 г. има твърде малко достоверни данни и документи. Съществуват точни данни за репресираните непосредствено след 9 септември 1944 г., но те се отнасят до регламентираното възмездие, осъществено с гласуваната на 30 септември 1944 г. единодушно от правителството на Кимон Георгиев „Наредба-закон за съдене от Народен съд виновниците за въвличане на България в световната война срещу съюзените народи и за злодеянията, свързани с нея …“
(Догодина – 2025-а се навършват 80 години от „Народния съд“. Няма да забравя да спомена тогавашните „дела“ на бащите-комунисти, с които се гордеят децата им социалисти.)

И сега обещаното от биографията на Искра Баева:
Според сайта baricada.org, който се явява първоизточника на статията на Баева в nowivremena.com, „Искра Баева е български историк, професор по история в Историческия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Завършила е история в СУ, специализирала е във Варшавския университет в Полша и в Центъра „Удроу Уилсън“ във Вашингтон, САЩ. Автор на многобройни научни трудове и книги“.
Тия от „барикадата“ НЕ СА СПОМЕНАЛИ, т.е. премълчали са, рождената година на Искра Баева. Тя е 1951-а. Т.е. когато са вървели описваните събития около Девети септември, Баева е била на  -7 години. Нямаше да има нищо укорително в това, ако тя раздаваше еднозначни оценки за… например за Априлското въстание. Но когато за събитието се изказва някакво „ДженЗи“, а съпреживелите и преките участници в него са все още живи и действени много повече от Джензитата – винаги има нещо твърде съмнително. Хайде да добавя, че според Интернет сайтът „Барикада“ е собственост на Къдринка Къдринова. Въпросната Къдринка така е овъртяна с редакциите на „Дума“, „Сега“, блъсковите вестници, Клуб Z, Alfa, Beta, Gama, „Pl. Slavejkov“…, че ако успеете да разплетете къдрите им, направо сте за награда, връчена от Снежанка от ДС.
А, мога да пиша и по-точни неща. Например, Къдринка Къдринова през 2019 г. получи лично от Корнелия Нинова награда за изследвания в областта на историята, наречена на името на Димитър Благоев.
(Какво общо има Българската Комунистическа партия с Димитър Благоев?? Колкото „чинията“ на Бузлуджа с боевете на Шипка от 1877-а, нали.)

·            Писах в края на миналата година за демонтажа на Паметника на Съветската армия от центъра на столицата и за полемиките в тази връзка.
Ето какво мислят от „Свободна Европа“.

===========================================
Не се подвеждайте от онази „Свободна Европа“, на която няколко стотици „заблудени от западната пропаганда“ българи слушаха радиоемисиите й. Отделът й за България престана да излъчва репортажи на български език някъде в първите години след 2000 година. От началото на 2019 г. до края на март 2026 г. „Свободна Европа“ вече  е българска дигитална платформа за предоставяне на мултимедийно съдържание на български език. Ако се опитате да отворите сайта на тази „Свободна Европа“ след 31 март 2026 г., ще прочетете следното: „Сайтът, който сте отворили, не се обновява от 31 март 2026. Екипът на Свободна Европа вече прави друга медия – svobodnatochka.bg  Това е продължението на Радио Свободна Европа/Радио Свобода (RFE/RL) в България. Запазваме всички досегашни принципи, стандарти и стил. Благодарим за доверието и за желанието да ни последвате на новото място.“
===========================================

Та журналистката от ТАЗИ „Свободна Европа“ (на 5 март 2024) Диляна Теохарова ни успокоява за демонтираните фигури на Паметника: „И сто години да стои, пак нищо няма да му стане. Има изкопани неща от бронз, които са на 2000 години, казва пред Свободна Европа скулпторът Марин Марков, с когото беше съгласувана работата по демонтажа. Много от жителите на село Лозен знаят, че частите от монумента се съхраняват там, но имат различни мнения каква трябва да е съдбата им. „Мисля, че трябва някъде (...) на закрито място да се съхраняват като музей, нещо такова", казва жителка. На въпрос къде трябва да стоят частите от монумента друга жена от селото отговаря: „Там, където му беше мястото. Там, на това място да бъде. И да го направят сега, а не да го оставят разрушен. Ще правят торти с него, не ги е срам.“

·            От BG VOICE, 9 септември 2024 г. :
„Граждани се събраха на шествие в София по повод на 80-годишнината от преврата на 9 септември 1944 г., обявявайки тази дата за „най-черната“ в българската история. Присъстващите, координирали се в социалните мрежи, носят плакати с надписи „80 г. лъжи, пропаганда, забрава! Ние помним!“ и „Никога повече 9 септември“. „Истините за режима трябва да бъдат изучавани в училище, за да пазим паметта на избитите без съд и присъда“, каза участник в демонстрацията, цитиран от БТА. Шествието ще се движи по бул. „Васил Левски" към Мемориала на жертвите на комунизма пред Националния дворец на културата, където ще се почете паметта на жертвите. Организатори на шествието са Асоциация „Памет за Утре", Съюз на репресираните от комунизма в България ‚Памет", Сдружение ‚Историческа памет", Гражданско сдружение БОЕЦ, Клуб на потомците на офицерския корпус на Царство България „Един завет", Съюз на офицерите от резерва „Атлантик" (СОРА), Сдружение „Освобождение" и други формални и неформални организации.“

·            Една внучка на баба от онова време, майка на утрешно джензи, зам. главен редактор на в. „Телеграф“, т.е. колега на познатия ни Пламен Енчев, и… кой не знае Кристи Петрова, написала на 13.09.2024: 
„Ала-бала-ница, детската броеница с която първенците във властта се заиграват от месеци, вече досади до такава степен на избирателите, че те забравиха за какво иде реч. „Ала-балата може да изненада пак. Машините са в техните ръце и в техните фирми.“, каза още през май лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов. „Ала-бала“, казваше през ден и бившият вътрешен министър Калин Стоянов. „Ала-бала“ уверява отново служебният премиер. „Ала-бала“ днес, „ала-бала“ утре… и постепенно хората забравиха, че броенето на шашмите всъщност започна от заседание на „Промяната“ по време на който бивш премиер заявява: „Направихме леко ала-бала през президента.“  Ала-бала-ница – докато не отпаднат всички играчи. И изборите – барабар с тях. Май е време политиците да пораснат.“
Мила Кристи, във въпросния запис от заседание на „Промяната“ (изваден като компромат от Радостин Василев, за който всички вече знаем) се чува не „през президента“, а „със президента“. „Лека промяна“. Нали?!  И въпросният президент Румен Радев САМО СЛЕД ГОДИНА охотно ще извади ИМЕННО тази лека промяна: „През президента“. Ти си виновна, Кристи! И ти! А аз ще бъда виновен, ако не ви запиша черно на бяло:
„Деветосептемврийски‘ номера! На Десети ноември бяхте попитани „Докога ще живеем така“. Не отговорихте. После ще промените ле-е-ко „със“ на „през“, надявайки се избирателите да забравят за какво иде реч.
И…?  Аз знам отговора, чух го на 1 януари 2026-а, казано съвсем частно.. Не можете да промените бъдещето, драга Кристи. Можете само леко да го забавите. И каква ви е файдата? Предстои ви много тежък разговор с наследниците ви. Най-лекото, което ще ви се случи е, когато те пораснат дотолкова, че да мислят със собствения си ум, ще ви попитат:
„Какво значи „освобождение на Източна Европа от нацизма? Нима само Източна Европа е освободена? Нима Западна Европа все още не е? Или ГДР беше „освободена“, пък ФРГ  - „окупирана“?
Страхотни въпроси! (Благодаря на Иван Стамболов-Сула. Те са негови въпроси. Аз само съм ги запомнил.)  Какъв е вашият отговор, г-жо Петрова?