КАКВО СВЪРШИХА ДЕПУТАТИТЕ В 50-я ПАРЛАМЕНТ

·            В рамките на своята пленарна работа (19 юни – 27 август 2024 г.) депутатите свършиха една основна работа: Приеха Закона за въвеждане на еврото в България. В него са разписани правилата при въвеждане на еврото у нас, но не и конкретната дата за това, която трябва да бъде определена от Съвета на Европейския съюз с единодушно решение на държавите членки. Нашият президент не посмя да наложи вето върху този изключително важен за страната ни закон и той беше обнародван и публикуван в Държавен вестник. Че „мандалото е паднало“, дори той вече е разбрал. Интересно защо само след година и няколко месеца този същият Румен Радев ще промени мнението си и ще поиска ревизия на това решение. На какво ще се надява? На сближаването между Доналд Тръмп и Владимир Путин ли? Ако е така, да ги оставя настрани и да продължа нататък. Окончателната дата на нашето влизане в Еврозоната ще стане 1 януари 2026 година.

·            От текущите държавни работи депутатите приеха актуализация на бюджета за 2024 (това просто беше задължително) и една оспорвана промяна в Закона  за предучилищното и училищното образование с която се въвежда забрана за пропаганда на нетрадиционна сексуална ориентация училищата. Това се случи на фона, че нашият КС вече бе обявил, че в някои свои части Истанбулската конвенция противоречи на българската Конституция и не следва българският Парламент да я ратифицира. Макар Европейският парламент да беше сторил вече това.
Аз няма да коментирам кой е по-прав, кой е по-крив в този случай, но ще напиша, за да подчертая още веднъж предимствата, които предлага цивилизационният български избор – Свободния Свят. Помислете, драги българи, би ли било възможно Народното ни Събрание с председател Станко Тодоров, да не ратифицира нещо, което великият СССР вече е приел за норма в социалистическия лагер?! Не, разбира се. Колкото и да разправят днес разни, какви дисиденти по душа били техните предци. Визирам например „писателя“ Калин Тодоров, сина на Станко Тодоров, който е повече от типичен пример за това. Нему генно е заложена „двумерността“ на Социализма (както пееше „червеният бард“ Михаил Белчев след 1990-а: „Или си с нас, приятелю, или встрани“). Той не може „да лети“ в Новия Свят, защото не познава „третото“ негово измерение – Свободата.
Само да вметна. В епохата на Бойко Борисов имаше двама действащи директори на софийски училища, които бяха „дежурни“ по всички телевизии да споделят проблемите на Днешното училище – материални и духовни: Диян Стаматов и Асен Александров. От тях догодина ще остане само един Диян. Защото не коментира ЛГБТИ проблемите. А Асен Александров каза (средата на август 2024 г.): „В училище и сега няма такава пропаганда, каквато ни се забранява, нормално е да се притесняваме какво точно не трябва да правим. Ще се наложи автоцензура, да се очаква, че всичко, което се случва, се случва само в училище е прехвърляне на отговорност. Не е описано учениците подлежат ли на санкции, ако те пропагандират, те са най-силните пропагандатори. Ако техни съученици ги нападат, обиждат и бият, ние като училище ги защитим, това означава ли, че пропагандираме? А защо не се обсъждат подобни мерки в театъра, в медиите… Имаме различно усещане за правилно и неправилно, традиционно и нетрадиционно."
Въпросите на Асен Александров са резонни. И вместо да се търсят възможните им отговори, от следващата 2026 година Асен Александров вече няма да е директор на 51 столично училище. Макар че е дългогодишен негов директор и под негово  ръководство то влезе в топ-10 на най-добрите столични гимназии.

·            В пленарната зала на 50-я Парламент възникнаха няколко скандала.
Най-големият от тях, според мен, се разгоря на 1 август, когато се стигна почти до бой. От Министерският Съвет (Не е „Главчев-2“, защото този кабинет още не съществува. Към този момент Радев тупа топката около консултациите си за избор от „домовата книга“) внесоха предложение президентът да награди с най-високия орден на Нова България последният културен министър на Стара България Георги Йорданов с мотиви, че „навършва 90 години и има големи заслуги в областта на културата и изкуството“. Лидерът на ПГ на БСП Георги Свиленски и депутати от неговата група (напр. Борислав Гуцанов) наобиколиха парламентарната трибуна от която в момента председателят на партия ДСБ (която като член на коалицията ДБ, е член и на коалицията ПП-ДБ) ген. Атанас Атанасов припомняше, че от години съществува Закон за обявяване на комунистическия режим за престъпен.
Много конфузна ситуация, откъдето и да я погледне човек, нали? По времето на възродителния процес бъдещият генерал Атанасов е бил прокурор някъде из Шуменско/Разградско/Търговишко (безпартиен, нали?), пък днешният парламентарен групов отговорник Свиленски чакал да дойде 10 ноември, за да напусне Жълти бряг като учител и да дойде в София, за да постъпи в редакцията на „Раб.дело“. Как да не замахне човек от нервност?!  А партията БКП тогава, чиято продължителка на делото днес е БСП. как ли би реагирала на предложението Богдан Филов да речем, бъдеше предложен вместо за разстрел, за получаване на орден „Георги Димитров“?
Как е завършил този спор, аз не зная, никъде не се съобщава официално. Но мога да запиша няколко имена от Инициативния комитет, който се сетил да предложи на МС да награди лицето Георги Йорданов: Пламен Карталов, Людмил Стайков, Андрей Пантев, Греди Асса, Иван Гранитски, Христо Мутафчиев, Ценко Минкин, Иван Токаджиев, Асен Шопов, Матей Шопкин, Аксиния Джурова, Найден Тодоров.
Както и да цитирам зам. главния редактор на вестник „Труд“ (пардон, пардон – той бе такъв допреди няколко години там, сега е такъв на в. „Телеграф“) Пламен Енчев, който на 2.08 2024 г. написа: „Черно-бялото мислене е било винаги във вреда на нацията. Точно в моменти, когато тя е можела да се обедини около някаква важна кауза, именно отрицанието е попречвало това най-накрая да се случи. В този смисъл орденът за Георги Йорданов е само още един повод, за да разберем, че разделението още дълго време ще тегне над многострадалния български народ. Уви, но все така ли ще я караме?“
Аман от тарикати, които са възсядали, възсядат и ще продължат да възсядат наистина много страдащият от тях български народ!

Другите занимания на парламента се отнасяха до „борбата с корупцията по високите етажи на властта“. Ще запиша, че тази борба се свеждаше до дейността на Мартин Божанов-Нотариуса и на бившия следовател Петьо Петров – Еврото, и няма да обяснявам смисъла на кавичките, които поставих току що.

ДОГОВОРЪТ „БОТАШ“ КОРУПЦИЯ ЛИ Е ?

На този въпрос отговорът (моят отговор естествено) ще дам последно. Да ви запозная с фактите преди това.
Владимир Путин започна своята война в Украйна през февруари 2022 г. и се надяваше за три дни да превземе Киев. Поради тази причина влизането в Украйна беше наречено от него „специална военна операция“. Фукльо.
След около година тази СВО беше вече формена нападателна война. Европа, САЩ и Канада започнаха координирано да въвеждат санкции срещу Русия. От всякакъв вид, но тук ще се съсредоточа само върху отказа на европейските държави да купуват нефт и газ от нея. Това е изключително сериозен удар върху доходите на Русия от продажбите на тези стратегически за нея суровини. Разбира се, че от този отказ страдат много и европейските потребители, чиито енергийни източници не са толкова евтини като руските. Но чест прави на обединена Европа, че застана срещу агресора и постанови, че няма да менява Свободата на своите народи за пари.
За съжаление, за огромно съжаление и национален срам, един наш фатмак от социалистическата БНА с името Румен Радев, понастоящем Президент на България, се писа руснак. Вместо европеец. Дори не и българин!
Въпреки всички официални договорни отношения на страната ни като член на ЕС, нашият президент, въпреки всичките си официални проевропейски позиции, които изразява(ше) навън, ТОЧНО ПО ТОВА ВРЕМЕ държавната фирма „Булгаргаз“ сключи договор с Путин, който да му осигури ОБИКОЛЕН ПЪТ ЗА ИЗНОС НА РУСКИ ГАЗ през България към Европа.
Никак не се шегувам! България като страна резеревира трасе за внос на газ по тръбопровод на турската фирма „Боташ“. За срок от 13 (тринадесет) години – значи до 2036-а (когато изтича „законовия“ срок на Путин като президент на Русия). Какъв е произходът на газа – никой не пита.

Не вярвате ли вие? Четете фактите:
Споразумението между българската държавна компания „Булгаргаз“ и турската „Боташ“ беше подписано на 3 януари 2023 г. То е на обща стойност над 2 млрд. долара и предвижда България да плаща на Турция близо 500 хил. долара на ден такса за достъп до турските терминали за втечнен газ и за пренос по турската инфраструктура. Разбира се, че таксата се дължи само за резервиран капацитет за пренос. България трябва отделно да плаща за самия природен газ, който иска да достави. Таксата се дължи независимо дали се пренася газ или не. Договорът предвижда и промяна на таксата в зависимост от инфлацията. При предсрочно прекратяване „Булгаргаз“ ще трябва да издължи цялата сума.
Е, когато Европа откаже да купува руския газ, какво ще се случи с резевирания капацитет? България ще плаща като поп 13 ГОДИНИ за празни тръби по 1 милион лева ДНЕВНО заради късогледството на Президента. Който никой в България, вече колко години, не пита каква е комисионната му в тази глупава безперспективна сделка. Дори да не е взел и стотинка, че то е по-лошо: продал е за без пари възможността на Путин да продава газа си в Европа и със спечелените пари да финансира своята престъпна война срещу Украйна. 
(„Че какъв да е Крим, руски е“, помните ли? А сделката с шведските самолети „Грипен“, които са несъвместими със стандартите на НАТО, но Президентът искаше да ги купи за армията в случай, че трябва да водим война с Русия, помните ли? После не питайте като последни глупаци защо Румен Радев не ходи в Брюксел, а в Кейптаун, например, заяждам се.)
Очаквам Главният Експерт - „говедото“ kvg55, да ме атакува с рогите напред с твърдението си, че Румен Радев няма нищо общо със сделката „Боташ“.
У, бре, тарикат! Тя наистина е подписана от българска страна от шефката на „Булгаргаз“ Деница Златева, но зад нея прав стои (гледам официалното видео на БНТ за събитието от 3.01.2023) енергийният министър Росен Христов в служебното правителство на Гълъб Донев, който пък е личен избор на президента Румен Радев. Кой да е виновен, бе майно? Аз ли? Та, аз дори не съм „главен експерт“, а ти си!
Почакай още малко, Говедаров. В същото това видео от 3.01.2023 г. президентът Румен Радев нарича подписаното Споразумение „историческо“ и че „документът е резултат от договореностите, постигнати на негова среща с турския президент Реджеп Тайип Ердоган месец по-рано“.
Когато България като част от Обединена Европа започна да се откъсва от руската енергийна зависимост, изведнъж сякаш от нищото, ще се появи Росен Христов – енергиен експерт, но непопулярно име в професионалните среди, свързани с енергетиката. По-известен е сред варненските яхтсмени като Росен Катамарана. Нататък питайте Интернет защо това е така.

А когато това историческо Споразумение „се размирише“ – година и нещо по-късно, през април 2024-а – инспекторите от Антикорупционната комисия ще съобщят чрез медиите, че в дома на Деница Златева са намерени 100 хиляди евро, а в апартамента на Росен Катамарана – 80 хиляди евро. Частни пари били – от лични търговски сделки и спестявания.
Ама, разбира се.
Държавата се намесва чак, когато трябва да се плащат първите договорени такси по сключения договор.
Добавям като подробност: Нашето НС СЪОБЩАВА през април 2024, че е предало доклада от разследванията на АКК на ДАНС. Няма публична информация ДАНС да е предприела нещо оттогава.
„БОКО ПАК Е НА ДАЛАВЕРА“, е написал с големи букви в blog.bg някакъв Константин и допълва вече с малки букви: „Бойко чуй от мене. Политиката не е като да организираш наркомафията, тук се иска опит и акъл, който не се придобива в пожарната. Циганите може да минеш, но народа не е глупав. Все пак електората от цигани си остава от ГЕРБ (Групировка за Екстремно Разрушаване на България.)“

А дали сделката с „Боташ“ е корупция? Според мен – да. Вид корупция.
Склонен съм дори да я нарека по-тежко „съставомерно“. Ако някой иска да купи вашия избирателен глас и вие се съгласите да му го продадете, това е престъпление. И Съдът не разглежда Вашите основания да извършите това деяние, нали. Най-много да „смегчи“ Присъдата. Е, всеки може да предложи на Държавен Орган (НС, Президент, МС) да й продаде нещо, напр. газ за икономиката. Защо ако този Орган се съгласи да го купи, оправдавайки се с конкретни обстоятелства, това да не бъде наречено престъпление? Пък после да си търси „смекчаващи вината обстоятелства“.

ВТОРОТО СЛУЖЕБНО ПРАВИТЕЛСТВО НА ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ

Датата на назначаването на новото служебно правителство „Главчев-2“ е 27 август 2024. („Главчев -1“ беше назначено на 9 април 2024.) Румен Радев определи дата на избори за 51 НС на 27 октомври 2024-а. Това ще са 7-те извънредни парламентарни избори, откакто той стана президент.
В новия служебен кабинет броят на министерствата и техните имена не са сменени. Сравнението на имената на министрите от първия кабинет на Главчев (167 стр. на този том) с новите имена на министрите от втория му кабинет показват само 4 разлики.
- Всъщност само 3, защото новият земеделски министър Георги Тахов стана нов още в „Главчев-1“, където замени Кирил Вътев в първата седмица на управлението му.
- Всъщност само 2, защото пак в първата седмица от двумесечния мандат на първия кабинет, Димитър Главчев уволни външния министър Стефан Димитров и пое неговите функции до края на управлението на кабинета. Сега в „Главчев-2“ има отделен титуляр на Външното министерство. Казва се Иван Кондов.
- Истинските две смени на министри са вътрешният Атанас Илков, който пое функциите на нехаресвания от Румен Радев Калин Стоянов, и транспортният Красимира Стоянова, която е сменила Георги Гвоздейков.
Кабинетът „Главчев-2“ ще предаде властта на редовно правителство (Росен Желязков от ГЕРБ) на 16 януари 2025 г.
Биографиите на новите лица в кабинета:
 - Иван Кондов е дипломат още от млад, роден е 1968 г. (Да не се бърка с артиста Иван Кондов, който е мъж на сестрата на Стефан Данаилов. Дори да е негов дядо, онзи Иван Кондов е артист, а този е дипломат.)  Завършва средното си образование, т.е. 1988-а, в Мадрид, пише в биографията му. Не се пояснява причината – възможно е баща му и майка му да са били в Испания на гурбет, нали. От 1995-а, вече със специалност „международни отношения“ от УНСС-София, постъпва на работа в МВнР, и всичкия му трудов стаж протича между Лондон, Женева и Мадрид. През 2012 г. се връща в България като директор на Протокола при президента Росен Плевнелиев. Срещаме го в като външен министър  в кабинета „Гълъб Донев – 2“, където е попаднал от посланик на България в Испания.
Ще кажете пак, че ще заяждам, но след 2017 г., като чуя „Испания“ и „се хващам за кобура“, пардон сещам се за Клуб Z  и за Къдринка Къдринова.
- Атанас Илков е роден през 1964 година. Прави лошо впечатление, че в ония уредени времена на социалистическа България, не е станало ясно къде точно е роден – в пазарджишкото село Величково или в самия Пазарджик. Както и липсата на информация за средното му образование. Което не пречи на 23 години да започне работа в РДВР-Пазарджик. Пораства в кариерата, сменя градовете, докато през 2014-а е уволнен от системата след онази злополучна акция на командосите срещу един аматьор от Лясковец, в която загина Методи Шарков (за тези, които помнят). Което не пречи да стане директор на Главна дирекция „Национална полиция“ от октомври 2022 г. а днес и вътрешен министър на „Главчев-2“
(Пак за тези, които помнят: Атанас Илков смени вътрешния министър в „Главчев-1“ Калин Стоянов, който беше много нелюбим на президента Румен Радев. И на президента Румен Радев!)
- Красимира Стоянова
Няма данни къде и кога е родена. Може би, защото е на средна възраст и досега е напълно неизвестна в обществото. Чак след назначаването й за транспортен министър на Димитър Главчев стана известно, че тя „има сериозен опит във ведомството, което ще оглави. Над 20 години заема различни позиции при различни министри. Стоянова е била началник на политическите кабинети на петима министри. Те са Николина Ангелкова, Ивайло Московски, Христо Алексиев, Росен Желязков и Николай Събев.