КРАЯТ НА СГЛОБКАТА В ПРАВИТЕЛСТВОТО „ДЕНКОВ“

Да-а-а. Доволно захлебват.
Продължавам с думите на Георги Свиленски, зам.-председател на ПГ на БСП започнати преди два реда (изречени в „Офанзивата“ на Любо Огнянов): „Властта си мисли, че е безалтернативна, но това ще приключи с края на войната в Украйна. Коалицията е безпредметна и излишна. Ще си отидат всички нейни представители, откъдето дойдоха. БСП не иска да вижда нито един от сегашните министри след ротацията. За 7 месеца управление няма нито едно решение на парламента или правителството в интерес на българските граждани. Конституцията не може да бъде променена от точно тези хора. Шенген, Конституция, Еврозона - всичко това са провали за кабинета на Денков.“
Докато Свиленски е само зам. председател на ПГ и като такъв е по-свободен да говори политически, то Илияна Йотова, макар да е от същата партия, е вицепрезидент, т.е. надпартийна. Което не й попречва да каже: „Министерският съвет и в сегашния си вид, и в този, който ще бъде евентуално след ротацията, е ‚Б" отборът. „А" отборът са парламентарните лидери и някои от председателите на парламентарните комисии. Там се взимат решенията. Досега Министерският съвет според своите възможности ги изпълнява."

==========================================
Понеже съм любител на съпоставките, правя ги. Георги Свиленски е първия мъж на Десислава Генчева, а Илияна Йотова е вицепрезидентка на Румен Радев, който е вторият мъж на същата тази Десислава Генчева-Радева. Пък самата Десислава още като мома е започнала работа като секретарка на Слави Трифонов от „хъшовете“.
Аман, бе.  Къде им е Извора, къде им е Естуара на тия кадесари?!
==========================================

Датата за извършване на ротацията в кабинета наближава. 9-месечният срок изтича на 5 март 2024 г.
Аз припомням, че:
- Във втория вот на недоверие (16.11.2023), който пропадна, Бойко Борисов не участва в гласуването, а Румен Христов гласува „За“ вота, заявявайки официално, че това е „сигнална лампа към управляващите“.
- На 4 декември 2023 г. Парламентът взе решение България да подари на Украйна наша бронирана техника, залежала във военните складове.
- На 14 декември 2023 г. започна демонтажа на Паметника на Съветската армия в София. Решението е на новия областният управител на София Вера Тодева.
-  На 20 декември 2023 г. депутатите приеха промени в Конституцията с които се орязват правомощията на Президента при назначаване на служебно правителство.
- На 28 декември 2023 г. Румъния изпреварващо съобщи новината, че е постигнато политическо споразумение с Австрия да отпадне ветото за влизане на България и Румъния в шенгенското пространство. Това щяло да стане поетапно. От 1 март 2024 г. по въздух и вода, а от 1 януари 2025-а и по суша.
- А на 22 февруари 2024 г. тридневната война на Русия в Украйна започна своята трета година.
Да не забравяме тези факти, когато мислим, четейки следващите редове.

·            Разговорите около предстоящата ротация в кабинета на Денков започнаха почти месец преди да изтече срока за управлението му. Разбира се, че говоря за медийното им отразяване. Размяната на реплики между ГЕРБ и ПП-ДБ започна с едно изказване на Лена Бориславова (8.02.2024), която заяви пред Нова телевизия, че „от ГЕРБ по команда обикалят студията, а целта е да се взриви процесът на ротацията“. И заподозря, че ГЕРБ искат или да вкарат държавата в избори, или имат апетит към различни постове.
Николай Денков (13.02.2024) – „Постовете не са важни, а е важно какво може да се свърши при една или друга конфигурация на Министерския съвет. Същността се крие в това кой и как обяснява в чужбина, какво се случва у нас. Премиерът и външният министър са двете позиции със силна дума зад граница. Ние от ПП-ДБ смятаме, че тези два поста не могат да се заемат от едно и също лице и трябва да има паритет. Аз не искам поста на външен министър, а гласът на ПП-ДБ да бъде силен в чужбина.“
Съпредседателят на ПП Кирил Петков произнесе станала по-късно култова фраза: „Ники трябва да пътува.“
Ябълката на раздора стана външното министерство и спора дали ГЕРБ или ПП-ДБ трябва да движат българската дипломация след смяната на премиера. Делян Пеевски от ДПС е категоричен, че „министерството на външните работи не е препъникамък. ПП-ДБ трябва да изпълнят договорката.
А каква е всъщност „уговорката“?
Пак да припомня, че при съставянето на правителството през юни м.г. уговорката беше то да бъде оглавявано на ротационен принцип – първите 9 месеца премиер да е Денков, а следващите 9 месеца премиер да е Мария Габриел. За състава на кабинета не се говореше. Докато премиер е Денков, добре. Но когато министър-председател стане Мария Габриел, колко би тежала нейната дума пред финансовия министър Асен Василев? Или пред регионалния Андрей Цеков, пред правосъдния Атанас Славов, пред здравния Христо Хинков, пред министърката на туризма Зарица Динкова? Или пред земеделския министър Кирил Вътев, пред икономическия Богдан Богданов, пред социалната Иванка Шалапатова?
Кой какво си е (не)мислил, (недо)гледал, (не)вземал, (не)козирувал през юни 2023-а са отминали работи. Според мен важна е поуката от опита за такъв тип управление. След две години – 2026, ще се изправим пред същия проблем в управлението на държавата.
Естествено, че започват едни съвсем други тълкувания на „ротацията“, че тя представлява „премиерът Денков да подаде оставката на правителството, след което отново да стартира процедура по връчването на мандати от президента последователно на партиите, получили най-много гласове на парламентарните избори от април 2023 г. – първо на ГЕРБ – СДС, след това на ПП – ДБ и накрая на ИТН“.

А какво става с въпросите как да бъдат попълнени съставите на Висшия Съдебен Съвет, Антикорупционната комисия, ключовите регулатори...?  Що си губим времето да питаме? То е ясно. Ще се появи (появят) нов „Николай Денков“, който ще повтори думите „Не става дума за търговия, а за процеси, които ще бъдат публични, прозрачни, пред очите на всички”.

Междувременно ще минат година-две, Татяна Дончева ще обязди отново бял кон, Мария Пиргова ще стане професор, а Доналд Тръмп ще лудне по Владимир Путин. А, и в България ще се появи поколението Z, след като вече „Алфа“-та ще е останала само в „Alfa Reserch“ на Боряна Димитрова.
„Джензи“, както би възкликнала  Ружа Райчева в присъствието на баща си.
(Сетих се за още джензита:
Във връзка с новото изменение на присъдата на Руския Съд Алексей Навални ще бъде преместен от московски затвор в общежитие зад Полярния кръг. След два месеца Навални ще умре там от естествена смърт на 57 години. А Манол Пейков депутат от ПП-ДБ, син на издателката Божана Апостолова, ще предложи на столичния кмет Васил Терзиев-младши да прекръсти софийската улица „Граф Игнатиев“ на улица „Алексей Навални“. Терзиев ще откаже.)

Няма да се отвори парашута и на Академик Денков
На 5 март 2024 г. точно в деня, когато изтичаха 9-те месеца управление, премиерът Николай Денков депозира оставката на кабинета в деловодството на Народното събрание. На следващия ден оставката бе приета от парламента с 216 гласа „за“. Отбелязвам, че Бойко Борисов и Мария Габриел не присъстваха в зала, защото бяха на някакъв конгрес на ЕНП в чужбина. Ако гласуването беше един ден по-късно, двамата щяха да имат възможност да гласуват. Дали този факт е случайност или търсено заяждане, и от чия страна, не мога да посоча.
В крайна сметка ротацията не се състоя. Президентът Радев (заобиколен със своите правни съветници сред които блести едно „ново“ име – Наталия Киселова (от младежкото БСП преди 30 години, която е племенница на ген Кирчо Киров и жена на социолога Мирослав Попов от крилото на Александър Лилов, който пък беше влюбен в – вече забравих в кого…) реши да възобнови парламентарната рулетка. При положение, че Денков получи втори правото на кабинет в същото това 49-о НС, след като ГЕРБ в лицето на Мария Габриел върна неизпълнен първия мандат.

·            Но вместо другарят Радев да продължи първото завъртане с третия мандат, той реши да поднови играта с повторно завъртане отначало. Когато ГЕРБ отново върна мандата неизпълнен, когато същото направи ПП-ДБ с втория мандат и когато ИТН върна третия мандат също неизпълнен, президентът се плесна по генералското чело и насрочи поредните предсрочни парламентарни избори за 50-о НС през юни 2024 година. Пети ли, шести ли  - вече им обърках броенето.
Няма проблем, каза социоложката Румяна Бъчварова, бивше вице в кабинета Борисов-не знам кой номер. Поне така аз изтълкувах думите й: „Изборите не са тази трагедия, която се опитват да ни представят. Изборите са решението, което преминава в ръцете на гражданите, след като политиците не са успели да го вземат. Не е толкова страшно да отидем на избори.“
Горе-долу същите думи ще каже същата г-жа Бъчварова и преди изборите за 51-о НС през октомври 2024-а , и пред изборите за 52-о НС през април 2026.

Пък вестник „Телеграф“ от 29 март 2024 г. ще публикува на своята 1-ва страница закачлива снимка, надсловена „Пенсионерските почивки с до 40% надолу“. На снимката виждаме на плажа две 20+ каки с рокли 7 пръста под чатала. По-пенсионерски казано – 25 сантиметра над коляното.

МЕЖДУВРЕМЕННО УМРЯ ПАТРИАРХ НЕОФИТ

Той почина на 13 март 2024 г. на 78 години. Беше патриарх на БПЦ от 2012-а година насам. Светското му име е Симеон Димитров, а агентурното име в ДС – „Симеонов“. Продължител на делото на патриарх Максим. Очакваше се да бъде погребан в Троянския манастир, редом до него, но последно получи покой в централната софийска църква „Св. Неделя“. (След около месец някакъв скитник Иво Димитров поруга гроба му, изваждайки Кръста и хвърляйки го на земята. Нататък не зная. Поругателят не беше съден, доколко е известно. Докторите го обявиха за психично болен, т.е. неотговорен за деянието си.)
Голямата интрига за медиите беше дали на погребението на Неофит ще присъства руския патриарх Кирил. Последно – не, защото по същото време Кирил заедно със сръбския патриарх Порфирий ще са на погребение на сръбски епископ в Москва.   Неприятно впечатление остави държавната намеса в церемонията по погребението. Тялото на патриарха Неофит беше екскортирано по софийските улици от храм „Александър Невски“, където беше опелото му, до църквата „Св. Неделя“ от официалната гвардейска рота. 
На 30 юни 2024 г. Светия Синод на БПЦ след рекордно гласуване в 42 тура за 7 часа определи за приемник на Неофит митрополит Данаил. Който удивително много прилича на Феликс Едмундович Дзержински.
Само още една подробност. Патриарх Неофит имаше брат – Димитър Димитров, главен диригент на Софийския църковен хор, който почина на 80 години само месец по-рано от него.

А ПРЕДИ 20 ГОДИНИ БЪЛГАРИЯ ВЛЕЗЕ В НАТО

На 18 март 2004 г., значи преди 20 години вече, нашето НС ратифицира подписания в Брюксел договор за присъединяването на страната ни към НАТО.

Омразна дата, омразен спомен за една част от българите. Две твърдения, и двете – верни. Всъщност твърдението е едно: Народът ни е разделен на две части в своя стратегически избор на настояще и бъдеще – на Изток или на Запад !? Спорно е едно – коя част е по-голяма вчера, днес и утре. Т.е. каква е тенденцията, посоката на цивилизационния ни избор.
(Същите думи ще са валидни и за след три години – в началото на 2027-а, когато ще се навършат 20 години от влизането ни в Общността на европейските народи Европейският Съюз. Тогава ще се добави обаче още една трудност пред Народа ни. Поради (не)далновидност – чия?! – Султанът, Царят, Първият ни партиен и държавен ръководител… ще бъде с единия крак в НАТО, с другия крак – в Общността на източните народи Евразийския Съюз. Изобщо не мисля за Лидера, той ще го отнесе като куцо пиле домат. И за Народа не съм се размислил особено. Той ще каже „И да паднем, и да бием, все ще се напием“. И ще чака следваща кръгла годишнина Изкуственият Интелект да му каже какво да направи.)
Тази година – 2024-а, ни се размина конкретното ожесточение, защото само 5 дни преди кофти датата, умря патриарха, както знаете. Разгеле – повече полза за намаляване на напрежението по оста Изток-Запад.
Но
Написаните преди 20 години мои думи (в НИЕ-5) за разделението на Народа ни, остават верни и за по-нататък
„При тези факти за развитието на държавата ни - очевидно в полза на Запада, аз нямам нужда да /се/ питам защо социалистическа България половин век крепеше структурата на Варшавския договор, а не НАТО. Ще кажете, че не е имала друг избор... Я се замислете, когато ДНЕС България ИМА ДРУГ ИЗБОР, защо същите соц.хора от същата соц.партия, неистово се борят против НАТО и ЕС. Отговорът ви какъв е? Ще ви помогна: Тези хора, които си искаха и си искат социализма, не го правят за страната си, те го правят да задържат властта само за партията си  - по-рано БКП, днес БСП.  Т.е. за собствената си класа и за себе си, а не за цяла България.
А има и друга част българи, която искат да видят страната си като нормална европейска държава. Хайде поне да се уважаваме взаимно.“