ЧАСТ МЕЖДИННА - МЕЖДУ 1 и 2

СОФИЯ. КМЕТОВЕ СЛЕД 1989 ГОДИНА

От обявяването на София за столица на България през 1879-а до 2025 - общо 146 години (за сравнение Велико Търново е било столица на България 207 години) градът е имал общо 57 кмета (вкл. последния Васил Терзиев). Всички те за били мъже с изключение на предпоследния - Йорданка Фандъкова.
Единствената жена кмет на София Йорданка Фандъкова е и най-дълго управлявалия кмет на София – 14 години без 10 дни, а най-кратко е управлявал Петър Славински  - само 9 дни: от 10.09.1944 до 19.09.1944.
Само 6-ма от всичките 57 кмета са родени в самия град София!

Ето историческата справка за кметовете на София след 10.11.1989:
1.  Стефан Нинов                  БКП-БСП     15.04.1986 – 27.07.1990   4 години
2.  Александър Каракачанов   СДС            17.10.1990 – 20.10.1991   1 година
3.  Александър Янчулев          СДС            21.10.1991 - 18.11.1995   4 години
4.  Стефан Софиянски           СДС-ССД     19.11.1995 – 29.06.2005     10 години
5.  Бойко Борисов                 незав./ГЕРБ   10.11.2005 – 27.07.2009   4 години
6.  Йорданка Фандъкова          ГЕРБ           23.11.2009 – 13.11.2023     14 години
7.  Васил Терзиев                   ПП-ДБ           13.11.2023 - 
И тяхното кратко представяне:

·            Стефан Нинов е последният „червен“ кмет на столицата.
(Оттук надолу всички цветови определения на кметовете са в кавички. Веднъж заради граматическите правила – да се знае например, че съответния „червен“ кмет не е червенокож индианец, а защото той идейно принадлежи на партията, чието партийно знаме е червено. Или - втори път - да подчертая личното си неверие в приказките му, че е едикакъв си по политически убеждения, когато фактите просто крещят друго.)
Стефан Нинов е роден 1942 година в плевенското село Долни Дъбник. В какво семейство ли? – член е на БКП от 21-годишна възраст. Преди това е бил секретар на ДКМС във ВИАС-София, който завършва през 1966 г. След института се връща обратно в Плевен, разбира се на ръководна длъжност – зам. председател на Общинския народен съвет. След 10 години партията го изтегля в София, вероятно защото в 1981 г. става кандидат-член на ЦК на БКП. Началото на перестройката в 1985 г. му повлиява добре. През 1985-а става член на ЦК на БКП и го назначават за кмет на София – председател на изпълнителния комитет на Столичния народен съвет, както е официалното име на тази длъжност тогава. Когато на 2 април 1990 г. БКП става БСП, Стефан Нинов автоматично вече се води кмет на София, издигнат от партия БСП.
Обаче след това около „проветряването“ на държавата, през отворените прозорци вътре влизат много нови „мухи“ (виж следващия Александър Каракачанов) и за плевенчанина Стефан Нинов не остава престижно място. Прехвърлят го на строителния фронт – на терена на новостроящия се комплекс „Овча купел–2“ в Западна София. Умира през 2018 г.

·            Александър Каракачанов е първият „син“ кмет на столицата. Роден  е в София в 1960 г., 18 години след Стефан Нинов. И е син на генерал Панайот Каракачанов. Друго е, нали. Завършва средното си образование в Москва, но се връща за студент в София, където завършва макроикономика във Висшия Икономически Институт „Карл Маркс“. Годината е 1984-а. Интересно защо в Интернет пише, че е завършил УНСС. Фактически е вярно, но ВИИ „Карл Маркс“ става УНСС цели 6 години по-късно. Някой го е срам от името на Карл Маркс ли?

========================================
Ама и аз! Тази 2023 година БСоциалистическаПартия стана на 131 години, въпреки че взе това име едва през 1990-а от БКомунистическаПартия. Която пък в 1948 г. се нарече така след като се раздели с БСоциал-демократическапартия. Която пък наистина е създадена в 1891 година. Ама и аз! Седнал съм да се заяждам с партия, чийто комунистическо-социалистически вожд цели 40 години всъщност е незаконен син на българския цар, когото тъкмо тези комунисти изчегъртват като свой идеологически противник. Не било вярно ли?
Ами може би пък? Защо не. Допреди 20-тина години в  устието на река Камчия стоеше един паметник на брега на морето, на който пишеше, че на това място съветска подводница през 1942 г. е оставила български революционери, поставили началото на въоръжената борба на българите срещу фашистите. Пък в официалната история на ВСВ, която се учеше по мое време в училище, имаше  официалната декларация на Софинформбюро от 1942 г., започваща така: „ТАСС е упълномощена да заяви, че съветска подводница не е дебаркирала на българския бряг…“
Ако си мислите, че социалистите, пардон комунистите - наши, съветски и други – днес са започнали да лъжат по-малко от вчера, заблудили сте се. Пардон, пардон – заблуждавате се.
========================================

И точно ТОЗИ Александър Каракачанов е един от основателите на Клуба за гласност и преустройство на Желю Желев и също така е член и съучредител на Комитета за защита на Русе през 1988 г. на Нешка Робева. Той е учредител и секретар на Екогласност, която се създава именно в апартамента на баща му - на 11 април 1989 г. Обаче на учредителната конференция на СДС на 7 декември 1989-а, „Екогласност“-та се представлява от Петър Берон. Каракачановата партия се присъединява към СДС 20 дни по-късно, но вече под ново име – „Зелена партия“. Което никак не пречи на Александър Каракачанов да бъде избран за депутат от СДС в Седмото Велико народно събрание и да подпише Конституцията от 1991 г. А след подписването й - вечерта на 14 юли 1991 г. в „Панорама“-та на Иван Гарелов, да нарече гладната стачка на 39-те „шантаж“ и да даде заповед на общинските служби по чистотата да започнат „миене“ на софийските улици.
След „боянските ливади“ през август 1992 г. „Екогласност“-та  на Петър Берон поиска оставката на президента Желю Желев. Зелената партия на Каракачанов не направи тази „грешка“ и Александър Каракачанов стана центрист. Напусна СДС и основа СДС „Либерали“, но загуби изборите. После основа коалиция „Обединение за национално спасение“, която подкрепи президентската двойка Георги Първанов – Ангел Марин (2000). Нататък „младежът“ беше изпреварен от по-възрастни другари – четете за Янчулев и Софиянски.

·            Александър Янчулев е първият кмет на София, който е избран чрез местни избори, а не е назначен. Роден е през 1938 година, т.е. по-стар е дори от Стефан Нинов с 4 години, и по-стар от Александър Каракачанов с цели 22.

За 4-те години на неговия пълен мандат най-голямото му постижение е точно задържането на кметския стол. Става кмет на столицата в края на правителството на Димитър Попов, преживява цялото управление на правителството на Филип Димитров и цялото управление на правителството на Любен Беров, за да бъде заместен по законовия ред на редовните кметски избори в средата на двегодишното управление на Жан Виденов. Това не е по силите на нито един от споменатите 4-ма премиери, а те са представители на всички политически сили от това време в България. Като почнем от СДС-то на Филип Димитров и стигнем до Виденовата БСП, междувременно преминавайки през „бъьлгарина“ Димитър Попов („за бога, братя, не купувайте“), „боянските ливади“ на Желев, гьотверенското поведение на Ахмед Доган и „сламения“ Любен Беров. Аз лично мисля, че тази гъвкавост на позицията Янчулева се дължи на факта, че той е „удобен“ пред всички политически платформи. Което определено е вид безпринципност.
Допълнително добавям факта, че след като слезе от кметския стол в края на 1995-а, в началото на 1996 г. Янчулев основа своя формация – Национална синя партия, която обаче не успя да се наложи. И след 5 години накрая реши да заложи на монархическата идея и присъства на учредяването на НДСВ. Само че никой не го назначи на никаква позиция по времето на Симеон Сакскобургготски. Така Янчулев се отдаде на преподавателска дейност в Университета за архитектура, строителство и градоустройство (ВИАС) и след това замина при внуците си в Съединените щати. Където живее и до днес. Тук останаха думите му: „Аз ще направя столицата блестяща като Улпия Сердика и мъдра като света София.“
След края на управлението му кметът Янчулев беше наречен „Кметът – провал на София“. Не зная как да характеризирам тази оценка, защото тя е дадена в медиите на „семкаджиите“ Блъскови, които в много по-дълъг период от времето са „провал за България“.
Александър Янчулев ще остане в историята с 4 големи обществени скандали по време на своето кметуване:
- Водната криза през 1993-1994, когато язовир „Искър“ остава на санитарен минимум и столичани минават на воден режим. Разправяха медиите, че виновни били хората на „Мултигруп“, Янчулев обвиняваше 11-те поредни години суша, пък аз ще припомня, че точно в разгара на водната криза, в градинката пред кафене „Кристал“ беше открит известният паметник с разсечената глава на Стефан Стамболов. Той е спонсориран от групировката „Мулти“ и на откриването му присъстваха един до друг вицепрезидентът Димитър Иванов и кметът Янчулев.
- Бизнесдамата от Япония Масако Оя сключва договор с общината, който й позволява да инвестира в голф игрище в град Банкя и да изгради 50 еднофамилни къщи за продажба или отдаване под наем в парка на бившата резиденция на Тодор Живков. Масако Оя не успява да реализира проекта си за голф игрище, но дава стипендии на трима младежи да следват в Харвард. Единият от тях е синът на кмета Янчулев. Днес Цонко Янчулев е офталмолог в болница в Ню Йорк. И брат му е там.
- По времето на Александър Янчулев строителството на софийското метро за малко да бъде прекратено завинаги. Преди да застане начело на София, Янчулев е бил съветник в Министерския съвет при премиера Димитър Попов  и отговарял за подземната железница. Вече като кмет той замразява проекта за метро с мотива „няма пари“. След дълги няколкогодишни преговори вече по времето на Стефан Софиянски, пари за строежа на метрото се намират и той се подновява.
- Кметуването на Янчулев ще се запомни и с големите скандали около Мавзолея и Паметника на Съветската армия. Градоначалникът лично настоява за демонтиране на сградата в която стояха останките на Георги Димитров. Обявен е дори търг за фирма изпълнител. Обаче това няма да се случи по време на неговия мандат, а чак в края на първия мандат на следващия кмет – Стефан Софиянски. Колкото до решението за преместване на Паметника на Съветската армия, то ще проточи много повече. В този случай столичани ще почакат едно 25-30 години още, да „рече господ“… В последния момент вътрешният министър Виктор Михайлов ще забрани демонтажа с аргумента, че монументът е държавна собственост и общината не може да се разпорежда с него. Така и този проект няма да се случи в мандата на Александър Янчулев.

- Пак по времето на кмета Янчулев със 180 кг амонит бе взривена бившата столична библиотека между театър „Иван Вазов“ и бившата Централна поща. На мястото на библиотеката беше построен луксозен хотел, а пощата стана негово казино.
- Също така по време на мандата на Янчулев 17 септември беше обявен за Ден на София.

·Следва Стефан Софиянски. И той „син“. В интерес на истината – по-син от Янчулев и от Каракачанов особено, защото за разлика от тях „зрее“ по-бавно. Какво имам предвид - само след малко. Да отметна „детството“.
Роден е през 1951 г. в София. В какво семейство ли? Дядо му по бащина линия - Стефан Бояджиев е бил депутат преди 9 септември от партията на Александър Цанков. Майка му също е от род много известен в историята ни от юношеските години на партията на българските социалисти – родът на Никола Габровски. Братът й Петър Габровски дори е бил министър на вътрешните работи през 30-те години. И двамата дядовци на Софиянски са били осъдени от Народния съд през 1945-та, като мъжкият му дядо дори вече е бил убит предварително. През 1949 г. комунистите уволнили баща му от университета, където е бил асистент по право.
Стефан Софиянски завършва статистика във Висшия икономически институт „Карл Маркс". (В този случай не се говори за УНСС, въпреки че имаше един подобен случай при Александър Каракачанов.) Софиянски започва работа в Министерството на транспорта, а при правителството на Филип Димитров е председател на Комитета по пощи и далекосъобщения. Уволнен е оттам след скандал с Любен Беров (виж НИЕ-2).
На 10 януари 1997 година „народът” счупи вратите на Парламента, а софийската полиция на Красимир Петров пукна няколко глави, включително и тази на Филип Димитров. В промеждутъка до 4 февруари, тази сакрална дата от 20 век според думите на Иван Костов, Петър Стоянов встъпи официално в длъжността си на президент (22 януари 1997). На 12 февруари 1997 г. той ще назначи служебно правителство начело със Стефан Софиянски. А 3 дни след това СДС проведе своята дългоочаквана 9-та конференция на която коалицията стана партия, а Иван Костов - неин водач. Старата идея втаса. (Да не забравя: Журналистката Екатерина Бончева, която стана пресаташе на софийския кмет Стефан Софиянски, в бъдеще ще стане председател на Комисията за разкриване на досиетата.)
- Първото решение на временния кабинет „Софиянски“, на 15 февруари 1997 г., е за въвеждане на валутен борд в България. Ако се върнете в НИЕ-4, ще констатирате с изненада, че Иван Костов (все още бъдещ министър-председател) е против Валутния борд. Нищо не твърдя! Само отбелязвам! 
- На 3 март 1997 (Каква дата, а?) Европейската Комисия отправя покана към България да актуализира молбата си за влизане в ЕС (подадена от правителството на Жан Виденов на 14 декември 1995.) Следват размени на становища, меморандуми, доклади, докато на 10 декември 1999 година на свое заседание в Хелзинки, Европейският Съвет решава да открие същинските преговори за влизане в Съюза на държавите България, Литва, Латвия, Словакия, Румъния и Малта.
След четири години, през 2001 година, когато Костов няма да бъде избран за втори мандат, българският Съд ще създаде големи неприятности на Стефан Софиянски, които ще му попречат да бъде кандидат за премиер. Срещу него ще бъдат заведени три дела във връзка с продажбата на Централни софийски хали, на бизнес център на ул. Гурко и на терена за строителство на Милениум център. През 2006 г. Софиянски е оправдан по делото за Халите, през 2007 г. е обявен за невинен по делото за Милениум център, а година по-късно благоприятно за Софиянски приключва и делото за бизнес центъра на ул. „Гурко". (Припомням всичко това, за да – признавам си – повлияя на мнението ви относно бива или не бива Андрей Гюров от ПП да стане служебен министър-председател преди 52-я Парламент.)
Прескачам 6-7 години, времето през което средната дъщеря на кмета, най-палавата – Ива Софиянска ще се задоми със сина на Васил Божков – Антон. Ще прескоча и годината 2020-та, когато Васил Божков ще спонсорира „народните протести“ срещу поканата на ЕС България да влезе в еврозоната. А за годините след влизането на страната ни в Шенгенското пространство и действителното ни приемане в еврозоната, ще си спомня отново за Стефан Софиянски. Защо ли? – Няма да ви кажа веднага.

·            Бойко Борисов, който поема кметската щафета от Стефан Софиянски (1951) е роден в 1959 г. в Банкя. Софиянец ли е? Прадядо му е разстрелян от комунистите две седмици след 9 септември 1944. Причини не се съобщават, но е понятно за ония времена. Баща му е служител в Софийско градско управление на МВР, а майка му е начална учителка в Банкя. След гимназията в Банкя кандидатства във Висшата специална школа „Георги Димитров“ на МВР в Симеоново. Приет е  във факултета „Противопожарна охрана“. Дипломира се в 1982-а с чин лейтенант. И по силата на вътрешните правила на Академията става член на БКП преди това. Същата година постъпва на работа в Софийското градско управление на МВР като командир на взвод, а по-късно е командир на рота. По време на т.нар. „Голяма екскурзия“ (лятото на 1989) е назначен за командир на батальон за охрана на селскостопански обекти и оказване на помощ по прибирането на реколтата в Дулово и Каолиново, след масовите изселвания на местните жители в Турция. През 1990 година му е присъдена научната степен „кандидат на физкултурните науки“, която след 1995 г. се приравнява на „доктор по психология“. Напуска системата на МВР. като повод е намерен в отказа му да се деполитизира. И още интересно – Борисов отказва да стане член на БСП и запазва членството си в БКП. Докога – в Мрежата няма данни.
След напускане на системата на МВР той се насочва към охранителния бизнес. През 1991-а основава фирмата „Ипон-1“ ООД, която осигурява охраната на видни личности като Тодор Живков, Симеон Сакскобургготски и президента на Международния Олимпийски комитет Хуан Антонио Самаранч. Съдружници на Бойко Борисов през тези десетина години са били Румен Николов – Пашата, Младен Михалев – Маджо, Алексей Петров – Трактора и други личности от сенчестия бизнес. След назначаването му на държавен пост през 2001 г. Борисов се оттегля от този бизнес.
Обяснимо е защо още в първата година от царското управление (2001) с указ на Президента на Република България Петър Стоянов Бойко Борисов е назначен на длъжност главен секретар на МВР. На 8 януари 2002 г. е удостоен със званието генерал-майор от МВР. На 25 юни 2004 г. става генерал-лейтенант от МВР. На парламентарните избори в 2005 г. Бойко Борисов е кандидат за народен представител в два многомандатни избирателни района, издигнат в листите на Национално движение „Симеон Втори“. Той обаче се отказва от депутатския мандат в полза на работата си в МВР, която напуска през 2005 г. след конфликт с тогавашния вътрешен министър Румен Петков. И само след месец, през октомври 2005 година Бойко Борисов участва като независим кандидат в частичните кметски избори в София, стига до балотаж (срещу Татяна Дончева от БСП) и е избран с убедително мнозинство (68,5%). Полага клетва като кмет на Столичната община на 10 ноември 2005 година.
В началото на април 2006 година е учредено сдружение с нестопанска цел за общественополезна дейност „Граждани за европейско развитие на България“ (ГЕРБ), в което Бойко Борисов официално не участва – защото е кмет. На основата на това сдружение на 3 декември същата година е създадена партия ГЕРБ, която е оглавена от близкия до него Цветан Цветанов. В редовните избори за местна власт през октомври 2007 г. Бойко Борисов печели (за ГЕРБ) вече редовен 4-годишен кметски мандат на първи тур с 53,58%. След две години той напуска кметското място (което след частични избори печели Йорданка Фандъкова) и става председател на партия ГЕРБ

Следва 12-годишният период в който Бойко Борисов има 3 мандата като премиер на държавата - от 2009 до 2013 г., от 2014 до 2017 г. и от 2017 до 2021. Той е вторият най-дълго управлявал министър-председател в българската история след Станко Тодоров и прекарва на този пост общо 3606 дни.

·            Йорданка Фандъкова е политик от ГЕРБ и най-дълго управлявалият кмет на София (2009 – 2023) – 14 години. Като добавим и 5 години преди това като заместник-кмет на Столична община по образование, култура и спорт, стават 19. Между зам. кметуването и кметуването вмъкнете 4 месеца министър на образованието, младежта и науката в първото правителство на Бойко Борисов. На кметските избори тази 2023-а година тя няма да се кандидатира за 4-ти мандат като кмет. Въпреки че нейната кандидатура, според моето мнение, щеше да бъде на порядък по-сполучлива от тази на оня, без малко да напиша смешник, Антон Хекимян. След напускането на Общината през октомври 2023 г. тя става депутат в Парпамента от групата на ГЕРБ естествено.
Родена е през 1962 година  - по енциклопедиите пише в Самоков, но не е вярно. Родена е в курорта Боровец, което на 10-тина километра от Самоков, където нейните родители тогава са работили в системата на „Балкантурист“. Завършва „руска филология“ в СУ „Кл. Охридски“. Има горе-долу 20 години учителски стаж в руската софийска гимназия, последните 5 като директор.
По времето на кметуването на Йорданка Фандъкова са построени 42,5 км метро, или 80% от метромрежата на София. Пътуващите с метрото всеки ден достигат до 360 000 души през 2023 г., спрямо 70 000 през 2009 г. По нейно време е изградена първата в България интегрирана автоматизирана система за видеонаблюдение с над 9500 камери. Системата обхваща 100% от училищата, 85% от детските градини, 100% от булевардите, влизащи в центъра и пешеходните пространства, 100% от превозните средства на градския транспорт и метростанциите, 80% от най-посещаваните паркове и 70% от всички основни кръстовища в града. По време на управлението на Йорданка Фандъкова са изградени 4 музея: Музея за история на София, подземния музей под базиликата „Св. София“, Триъгълната кула и археологическата експозиция „Антична Сердика“.
Критиците на Фандъкова (по политическа линия) твърдят, че тя оставя лошо наследство – недомислено планиране, слаб строителен контрол и покровителство над определени фирми, липса на пешеходни зони, разбити тротоари, множество ремонти с лошо изпълнено качество – „ремонт на ремонта“, корупция и завишени цени, незавършена Северна тангента и други обекти, нереформирани сектори (например „Топлофикация София“). Когато тези критици дойдат на власт в следващите 4 години, те ще се изпокарат помежду си кой да води бащина дружина и нищо няма да остане след тях.

- Васил Терзиев е роден 1978 година, къде не е много ясно, но затова пък семейството му е „бомба“. Дядо му Васил Терзиев  е партизанин, генерал от ДС и дългогодишен началник на Трето управление (военно контраразузнаване). Баща му Александър Терзиев е офицер от Първо главно управление на Държавна сигурност. Бил е щатен служител в Управление „Научно-техническо разузнаване“. Майка му – Иглика Цекова-Терзиева е офицер в Шести отдел на Първо главно управление на ДС. С подобно минало са братът на дядото Васил Терзиев и първият братовчед на бащата Александър Терзиев, който се казва Павел Терзиев. Той е бил щатен служител в Пето управление на ДС, което е осигурявало охраната на партийните ръководители в Народна република България.
Васил Терзиев-младши е завършил Американския Университет в Благоевград през 2001 г. със специалност „бизнес-администрация“. Една година след това основава своя собствена софтуерна компания, която след 11 години продава на едни други „американци“ като него за 260 милиона щатски долара (Кавичките около „американци“ съм добавил аз, защото това според мен е мащабна операция за пране на пари. Държавни пари, направени от други едни такива колеги на Родата по комунистическо време, и използвани за личното легитимиране и старт-ъп на внуците им като младия Васил Терзиев.)
Тъкмо това позволява в предизборната кампания 2023 г. Васил Терзиев да бъде представен в официалната биографична листовка като „надпартиен кандидат, добре образован и успешен в работата си като предприемач и инвеститор. До момента той не е заемал публични длъжности, нито е изразявал активна политическа позиция. Изключение прави подкрепата му за правителството на Кирил Петков.“
Тъкмо тази подкрепа на „американци“ за „американци“ позволи на Кирил Петков да афишира, че и неговите баба и дядо са „били подложени на репресии от комунистическия режим“ и да обясни защо като внук на хора, които са били в лагер, застава зад Васил Терзиев.
Пък политологът Даниел Смилов защити яркото комунистическото минало на кандидата за кмет с аргумента, че „на Васил Терзиев, който е бил на десетина-дванадесет години при падането на комунизма, не може да му бъде вменявана вина за действията на ДС или за влиянието ѝ по време на българския преход. Такова вменяване е лицемерно предвид факта, че много сътрудници на ДС, а не просто роднини на такива, и досега участват активно в политическия живот.“
Още една изразена позиция на известно НПО. Водачът на Сдружение „Боец“ Георги Георгиев зададе публично 10 въпроса на Васил Терзиев, свързани с роднините му в Държавна Сигурност. И понеже останал доволен от отговорите, клекна, пардон – скокна, да го брани. Васил Терзиев заел „абсолютно категорична позиция за разграничаване от тях с думите си, че унищожаването на интелигенцията, Народният съд и разстрелването на хора без съд и присъда - всичко това е голям грях и не трябва никога да се повтаря.”
Демек, битият – бит, да живеят не битите. Който ял - ял, който не е ял – ами да е ял. И да ходи „да духа супата.“ В тази връзка не мога да пропусна едно официално изявление от парламентарната трибуна от това предизборно време на съпредседателя на :Продължаваме Промяната Асен Василев – „да го духат бедните!“
Знаете ли защо майката София на три дъщери Вяра, Надежда и Любов, е станала Света София? – Защото, въпреки всички отвратителни гаври на своите мъчители, не се е съгласила да има роднини от техните родове!

Какви са приоритетите на последният засега софийски кмет и какви са неговите постижения ще разказвам нататък през следващите години. Позволете ми сега картинно и шеговито да напиша моето предвиждане за това, което ни очаква.
Всичко започва от „гарата“ – от Софийската централна гара, на която ни изсипва „нощния влак“. От нея, като от всяка самоуважаваща се „гара“, започват основно три пътя: ляв, десен и среден. Обичайният път, по който избира да тръгне новият посетител на столицата, е средния. В моята шеговита интерпретация на случващото се тия дни, този път се нарича бул. „Христо Ботев“. (Представяте ли си Христо Ботев като „среден път“ ?! Но това е друга тема.) Върви нашият герой по „Христо Ботев“, дълго… и стига до площад „Възраждане“. Почти рядом след „Възраждане“ е следващият площад – „Македония“. Подминаваме го и стигаме до „Петте кьошета“.
Тия „пет кьошета“ са нашият следващ избор, утрешният.
Голяма подигравчийка е Съдбата…