ДРУГАТА ПОЛОВИНКА ОТ СЪЩОТО.  СЛЕД 100-те ДНИ НА ДЕНКОВ

Изборите за местна власт отминаха. Правителството „Денков-Габриел“ подхвана втората си половина управление. Поради вмъкването на събитията около изборите, моят разказ за първата половина беше преди повече от  50 страници. Но няма да го резюмирам. Ако сте забравили нещо, върнете се  назад по страниците и си припомнете. Тъкмо ще се убедите защо в заглавието съм записал „Другата половинка от същото“.

Както е известно, преди година и нещо Украйна нападна Русия. На всичкото отгоре през този октомври бойци от групировката „Хамас“ окървавиха един местен рок-фестивал в ивицата Газа, без да бъдат предизвикани. Това струваше само в първия момент над 700 обикновени човешки живота. Държавата Израел никога не се е колебала да отговори със сила на подобни предизвикателства и сега постъпи така. Обяви война на палестинската държава, която дава своята земя под наем на такива бойци на Исляма. Преди беше Хизбула (помните ли атентата на бургазкото летище), днес са Хамас.
Но ето какво е написала една „жена“ (В кавички, защото жените са тази половина от човечеството, която отговаря ПРАКТИЧЕСКИ за израстването на децата. Лесно е, мъжо, да хвърлиш семето и да бягаш да засяваш друга леха в градината. Не обходимо е, но е като началото. Следващите ВСЕКИДНЕВНИ усилия на жената създават Резултата. Затова ЖЕНИТЕ НЯМАТ ПРАВО да лъжат, да се правят на улави – казано съвсем опростено. Виж комунистките по душа могат.)

Милена Върбанова. Сайтът е blog.bg:
„Сега вече нагледно ни бе представена формулата на евроатлантическите ценности. Вижте която и да е снимка от Газа, което и да е видео, направено през последните четири седмици. Вижте гъсто наредените трупчета на малки деца, кърмачета и новородени. Вижте редиците от трупове на невинни цивилни – мъже, жени, старци и юноши. Вижте жертвите в бомбардираните училища и болници, в които десетки хиляди нещастници напразно бяха потърсили спасение. Вижте изгорените и обезобразени клетници, вижте гинещите от глад и жажда страдалци. Общият им брой далеч надхвърля официалната статистика, която вече седмица е застопорила на числото десет хиляди, въпреки че всеки ден към него се прибавят най-малко петстотин покосени животи. Но нима и десет хиляди, от които половината са деца, ви се виждат малко? Сега разбрахте ли какво представляват евро-атлантическите ценности? Това е лъжата, това са извращенията, това е цинизмът, това са бомбите, това са гладът, жаждата и болестите, това е смъртта, това е геноцидът. Това са „ценностите” на ада. Ослушвам и вече не чувам гръмогласния хор, възхваляващ евроатлантическите ценности. Заглъхна в една нощ, както замлъкна и възгласът „Слава Украине”. В тия дни често се питам защо Бог търпи такова зверство? Защо Бог търпи такива злодеи, открито отричащи всяка човещина? И си отговарям, че Бог изпитва нас чрез техните чудовищни злодеяния – как ще постъпим, какво ще изречем, ще ги осъдим ли поне с думи? Но „Западът” мълчи. Европа мълчи. България мълчи. Съгласяват се с геноцида. Оправдават геноцида. И сами се обричат да бъдат следващите жертви.“

И блогърът bojinkata (на 6.11.2023) от този сайт мисли така. Той поне е мъж.
„Най сетне разбрах що е то евроатлантически ценности!  Цялата търгашеска сган, която продаде България за жълти грошове на нейните врагове, оглушително се кълнеше в „евроатлантическите ценности”. Трийсет и четири години убийците на Отечеството деряха гърла с мантрата какво съкровище са евроатлантическите ценности. И наистина, евроатлантическите ценности осигуриха политическия възход и материалното благополучие на две поколения лумпени и пребоядисали се в тъмносиньо комунистически потомци. Без никога да стане ясно какво точно представляват евроатлантическите ценности. Никой до ден днешен не е дал определение на това понятие.“
И за да оставя фактите да говорят за „2-те поколения лумпени и пребоядисали се в тъмносиньо комунистически потомци“, само добавям, че в края на своето мнение bojinkata е посочил източника на възмущението си: „от сайта informiran.net“. Собственик на този сайт е Арман Бабикян. (????)
Не искам да коментирам.

·            На 5-я месец от своето управление, от общо 9 месеца всичко, кабинетът „Денков-Габриел“ се сдоби с ПЪРВИЯ ВОТ НА НЕДОВЕРИЕ. Датата е 13 октомври 2023 г. Темата за недоверието е „провал в енергетиката“. Ама бива ли толкова наивност бе, българино?!  На 120-я си ден Академикът и неговото правителство са обвинени, че българската енергетика се провалила. И обвинителят е ПГ на БСП, подкрепена от депутатите на ИТН и „Възраждане“, представяте ли си?!

============================================
Да припомням ли проблемите на АЕЦ „Козлодуй“ още от момента на неговото откриване? А ситуацията с въглищния район на „Мариците“? А ПАВЕЦ „Чаира“, да речем? Или приватизацията на ТЕЦ „Варна“. А режима на тока по Берово-Виденово време? Защо Главният енергетик от БСП Румен Овчаров, като цял живот се е занимавал с енергетиката на страната, е в списъка „Магнитски“  барабар с още трима директори на енергийни мощности от същата червена група? Вероятно енергетиката за тези е шоу, щом единият обвинител е Слави Трифонов. Ама…
Всъщност причината за провала на българската енергетика днес  е, че тя ВИНАГИ е била напълно зависима от съветската такава, пардон от Руската такава. Но от няколко години, особено последните две, Путин прекали. Повярва си, че Светът е негов и започна пълномащабната война в Украйна. А тя струва пари, много пари и той може да ги вземе само от продажбата  на природните ресурси на Русия. Светът обаче е поумнял след случката с Хитлер и вече не е съгласен да финансира своя унищожител, независимо от предлаганата му евтиния. Санкциите срещу Русия, прилагани от страните в демократичния свят, стават все повече, все по-големи, във все по-важни за човешкото развитие области. След началото на украинската война дойде време да бъдат ударени сделките с енергийни ресурси. Все по-силно, все по-категорично и окончателно. Която държава не разбира това, ще си плати сметката накрая след годините на консумация. И колкото по-рано ръководителите на такава държава разберат тази взаимовръзка, толкова по-скоро нейните граждани ще живеят по-добре.
Аз твърдя, че в горния смисъл вотът на недоверие срещу… срещу провала на енергетиката в случая, е оправдан и винаги навременен. Само дето на Ники хората са тарикати. Те се отказват от евтините руски петрол и газ съвсем не от принципни позиции, а за да ги купуват пак от тях, но през посредници срещу комисионни през затворените си широко очи. В крайна сметка „ощипаните“ не са те, а руснаците. Нали? – мислят си глупаците.
============================================

Kабинетът, начело с премиера Николай Денков, оцеля при първия си вот на недоверие. Срещу вота за провала в енергетиката гласуваха 143-ма депутати от ПП-ДБ, ГЕРБ и ДПС Очаквано 71 депутати от трите партии вносителки БСП, ИТН и „Възраждане“ гласуваха „за“, но гласовете им бяха далеч от необходимите 121.
Само ще подчертая, за да бъде запомнено:
- През октомври 2023 г. депутатите от БСП, ИТН и „Възраждане“ мислят ЕДНАКВО за правителството Денков-Габриел – „против“ са. От друга страна депутатите на БСП и на „Възраждане“ (особено!) винаги подчертават, че мислят РАЗЛИЧНО по отношение на геополитическия избор на страната – „Възраждане“ гледа на Изток, БСП – на Запад. Ако гледа на къде гледат депутатите на партия ИТН, българинът направо ще стане разноглед: „Шат на патката главата“, независимо коя е патката и патка ли е изобщо. Пък депутатите от коалицията ПП-ДБ какво искат, знаят тарикатите (както написах преди 15 реда).
- ДПС ли?  Кое ДПС? На 7.11.2023 г. – три дни преди 34-та годишнина от оня 10.11.1989 г., - се провело заседание на Централното оперативно бюро на ДПС. На него Мустафа Карадайъ подал оставка като председател на ДПС. Почетният председател Ахмед Доган поема оперативното ръководство на партията до провеждането на Национална конференция.
- ГЕРБ ли? – След малко ще пиша за втория вот на недоверие към кабинета Денков-Габриел. Натам ще отнеса отговора на този ваш въпрос.

·            Оставам ви „да висите“ в българската обстановка. Само да ви вържа с още мисловни „въженца“
След началото на войната в Украйна страните от ЕС решиха ДА СЕ ПРЕКРАТИ ВНОСА на руски петрол по море. Редовното правителство на Кирил Петков договори изключение (ДЕРОГАЦИЯ) за България, а служебното на Гълъб Донев добави  възможността рафинерията в Бургас „Лукойл Нефтохим“ (която е руска собственост), до 5 март 2023 г. ДА ИЗНАСЯ преработените в нея горива от руския петрол. Това стана възможно след устни договорки, заобикалящи европейските санкции, между правителството и собствениците на „Лукойл“, които обещават насреща да плащат всички свои данъци върху печалбата в българската хазна.
(Което означава ли, че досега „Лукойл“ е плащал данъците от печалбата си в Русия?!  Според данни от медиите „Лукойл" държи около 75 на сто от пазара на едро с горива в България.)
В средата на декември 2022 г. ЕС прие нов пакет санкции срещу Русия, според които страната ни може да изнася горива, произведени от руски петрол, НО САМО ЗА УКРАЙНА и в определени случаи за страни извън ЕС. После, през 2023-а, последва спора за прекратяване на концесията на „Лукойл“ върху пристанището на Росенец, през което рафинерията внася руския петрол. (Припомням, че демократичният ореол на Христо Иванов и Ивайло Мирчев се изгради точно върху самотния им десант на плажа до въпросното пристанище.) Президентът Румен Радев наложи вето върху закона за прекратяване на концесията. НС го отхвърли. Президентът сезира Конституционния Съд, но преди КС да се произнесе, последва вотът на недоверие за провала в енергетиката за който вече разказах. Парламентът ще гласува удължаване на дерогацията (не на концесията) до октомври 2024 г.
На 10 ноември 2023 г. (месец след вота) кабинетът Денков-Габриел гласува нова енергийна такса САМО ЗА ПРИРОДНИЯ ГАЗ, според която операторите на газо-преносната и газо-разпределителните мрежи трябва да декларират пред митниците пренесените през техните съоръжения количества руски газ за настоящия месец, а до 14-то число на следващия да плащат за тях по 20 лв. на всеки МВтч.
- По тази тема се сблъскаха президентът Румен Радев и премиерът Николай Денков. Според държавния глава акцизната такса ще доведе до фалита на държавния газов оператор „Булгартрансгаз", който трябва да плаща за транзита на руския газ. Причината е, че не било ясно как дружеството ще си прибира парите от „Газпром" - Русия. Министър-председателят му отвърна, че страната ни има пълното право да налага такава такса, чиято цел е да повиши конкуренцията на газовите доставки в региона и да ограничи търговията с руски газ. Ако търсите причина за свалянето на кабинета на Денков през март догодина, спомнете си и този спор.
- „Решението на България да увеличи таксите върху транзита на природен газ от Русия е противоречива стъпка срещу Унгария и Сърбия, която застрашава безопасните доставки на енергия в тези две страни“, се казва в съвместното съобщение на унгарското и сръбското правителство, предава БГНЕС. „Това решение е в разрез с европейската солидарност и застрашава енергийната сигурност на страните членки на ЕС и страните кандидатки", се казва в изявлението, подписано от сръбския министър на финансите Синиша Мали и унгарския министър на външните работи и търговията Петер Сиярто.
Интересно е, че няма други европейски страни освен Сърбия и Унгария, които да са притеснени от новата транзитна такса за руския газ. Явно не става въпрос само за газови проблеми.

Не мога да се сдържа – ден преди унгарецът Виктор Орбан да заплаши България с вето (18 октомври 2023 г.), той беше предишните два дни (16 и 17 октомври) на лична спявка в Москва при Путин. Двамата разговаряли в рамките на среща за идеята „Един пояс, един път". Инициатор на събитието бил Китай. Същият Китай, където се говори, че бащата Петко на Кирил Петков е пренасочил възложените му за Америка пари от ДС-то. Същият Китай, който приема и част от бизнеса на „харвардеца“ Асен Василев.
Аман, бе! Кой от кои се явява?
Докато мнението на сърбина Александър Вучич  не засяга европейското бъдеще на България (Сърбия не е член на ЕС), то това на Виктор Орбан е жизнено важно, защото Унгария е член на ЕС и има право на вето. А въпросите за влизането ни в шенгенското пространство например, изискват консенсус на всички страни-членки на Съюза. Тъкмо това обстоятелство ще бъде използвано от „нашия приятел“ Виктор Орбан, който ще заплаши с вето влизането ни в Шенген, ако транзитната такса за руския газ остане. (В скоби: влизането ни в Еврозоната, т.е. приемането на еврото у нас, изисква също консенсус, но само всред 20-те страни-членки на Еврозоната. Унгария за щастие не е член на този по-малък клуб страни. Питате ли кога Орбанова Унгария ще влезе в Еврозоната, за да ви отговоря „Никога!“)

Как реагираха другите заинтересовани?
- Корнелия Нинова от БСП прогнозира тежка зима, скок на цената на петрола и покачващи се цени. „Националната политика в момента изглежда много сбъркана от това, което се случи в последните 4-5 месеца. Управляват ГЕРБ-СДС, ПП-ДБ и ДПС. Големият проблем според нас идва от пропиляната енергия от протестите през 2020-та година. Нашият основен опонент си остава модела, който изградиха ГЕРБ и Борисов в последните 12-13 години на тяхното управление. Моделът е на национално равнище, който се прехвърли надолу в общините и завладя местната власт. Има цели феодализирани общини, където ще те уволнят от работа, ако не си във правата вяра с властта, ще ти спрат дървата, а на възрастните топлия обяд от социалната кухня“, каза още тя.
(Ще помоля читателите си да запомнят тези думи. Не за друго, а защото тях - точ в точ, ще ги повтарят след година-две всички „протестиращи  от народа“ „по площадите на цялата страна“.)
- Петър Чолаков, един новоизгряващ коментатор на политическите събития, още на 18 август 2023 г. беше казал: „Най-добре е България да забрави за Шенген.“ 
Необходимо ли е да записвам в кой политически лагер след година-две ще се позиционира палатката на Петър Чолаков? Може да се съмнявате, но аз няма да забравя да я посоча изрично. Защото всеки трябва да е готов да поеме своята отговорност за направения избор. Още повече пък, защото такива тарикати-разбойници като Петър Чолаков, когато България стане член на шенгенското пространство през 2025-а, ще хвалят умнокрасивите от ППДБ, че ТЕ успели да извоюват този български успех.

Тези реакции ще принудят нашето НС седмица преди Коледа на 2023 г. да ОТМЕНИ ТАЗИ ТАКСА върху вноса на руския газ.
- Бойко Борисов коментира, че вече България е много близо до членство в Шенген и не бива заради такава такса да се рискува. „Много сме близко до Шенген, имаме достатъчно аргументи да искаме не само да искаме по въздух, но и по суша да имаме ясна формула – дата, час. Този шанс не трябва да го пропилеем заради таксите, затова се дърпаме назад, за да вървим по европейския подход", обясни той.
- Председателят на ПГ на ДПС Делян Пеевски каза, че движението подкрепя идеята таксата за пренос на газ през България да бъде отложена временно, докато България успее да постигне споразумение с Европейската комисия.
Нататък ще става все по-интересно.  Парламентът ще гласува УДЪЛЖАВАНЕ НА ДЕРОГАЦИЯТА (не на концесията) до октомври 2024 г.,
- Делян Добрев от ГЕРБ обяснява това решение с натиск. „Получихме заплахи от премиера Денков, че ще подаде оставка и кабинетът пада.“, каза тои пред бТВ. (В скоби: Кабинетът падна цели 6 месеца ПРЕДИ края на удължаване на дерогацията до октомври 2024 г. Значи, не съществуването на тази дерогация, е причина за оставка правителството на Денков, нали!) 
- Бившият президент Росен Плевнелиев пред „Офанзива с Любо Огнянов“ по Нова ТВ заяви: „Ако бях президент, щях да се радвам „Лукойл" да се продаде и най-после от руски ръце, този стратегически актив да попадне в разумен собственик, който да си плаща данъците. Същевременно, за да имаме предсказуемост, не може от днес за утре законодателството да се променя. Идеята на ГЕРБ за отнемане на дерогацията (не на концесията) ми се струва нездравословна, не бих я одобрил като държавен глава. Решението бе взето от парламента и съгласувано на европейско ниво.  …  И Денков, и Габриел са умерени, мъдри и спокойни, имат дългосрочен план и правят правилните неща. Доверявам им се, мисля, че правителството трябва да продължи работа до президентските избори през 2026 г. Част от министрите могат да бъдат сменени при ротацията."

·            На 6-я месец от своето управление, от общо 9 месеца всичко. и само месец след първия вот, правителството на „Денков-Габриел“ се сдоби с ВТОРИЯ ВОТ НА НЕДОВЕРИЕ. Датата е 16 ноември 2023 г. Той отново е внесен от 3-те партии БСП, „Възраждане“ и ИТН. Темата за недоверието е „неспособността на правителството да гарантира националната сигурност и отбраната на страната". И пак същия резултат – около 70 депутати са против кабинета, при необходими поне 121. Обаче…
Обаче  лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов не  участва в гласуването, а лидерът на по-малкия коалиционен партньор СДС – Румен Христов подкрепи вота на недоверие, въпреки че ГЕРБ-СДС участва в правителството и дори има вицепремиерка, коята чака ротацията през март догодина. Лидерът на СДС Румен Христов заяви, че е това е „сигнална лампа към управляващите, с която искаме да им кажем, че решенията, които се вземат, трябва да бъдат съгласувани първо и второ, да работят по-добре, защото очакванията ни са по-големи“. „Големите неща, които са ни събрали в тази „некоалиция“, са свързани с покриване на критериите за еврозоната, Шенген, Плана за възстановяване и устойчивост и закона за бюджета“, уточнява Румен Христов.
Оценката на Първан Симеонов, социолог от „Галъп Интернешънъл": „Тези вотове обикновено помагат на властта, защото очертават лагерите. Интересното е вътре в самата власт - там ясно се вижда, че от едната страна е ГЕРБ, а от другата е ДПС, и стискат в едно менгеме ПП и те лека-полека намаляват своето влияние. Даже ДБ, като по-стара, по-вкоренена организация с опит, се скрива от време на време. ПП са на топа на устата и са потеглили натам, където други партньори на Борисов са стигнали. Г-н Пеевски се прелегитимира, г-н Борисов се прелегитимира, тези, които имат какво да губят са ПП."
Реакцията на ПП, изразена от премиера Денков: „Това, което остава, е да продължим да работим по същия начин, Народното събрание да поеме неговата тежест по отношение на антикорупционната комисия, промените в Конституцията, които са част от този процес, ние да продължим с дипломатическите усилия, без да създаваме напрежение помежду си, а работейки в синхрон и имаме всички шансове да се поздравим с положителен резултат в края на годината. Всъщност, най-големият риск в момента се намира ето тук, в тази зала. Надявам се, той да не се реализира."

ОРЯЗВАНЕ НА ПРЕЗИДЕНТСКИТЕ ПРАВОМОЩИЯ

 Между двете дати на първия и на втория вот на недоверие стана окончателен факт ШЕСТАТА ПОПРАВКА НА КОНСТИТУЦИЯТА от датата на нейното създаване през юли 1991 г.

Хронологията:
На 28 юли 2023  г. 166 народни представители от парламентарните групи на ПП-ДБ, ГЕРБ-СДС и опозиционната ДПС внасят общ проект за промени.
На 6 октомври 2023 г. проектът за промени в Конституцията е подложен на първо гласуване в Народното събрание. След дебати, продължили повече от 7 часа, той събира подкрепата на 161 нapoдни пpeдcтaвитeли - само с един глас над необходимия минимум. „Πpoтив“ са 57 дeпyтaти, „въздържали се“ няма. Тъй като не получава нужните три четвърти от гласовете, но събира над две трети, председателят на НС Росен Желязков обявява, че проектът мoжe дa бъдe пpeдлoжeн зa втopo четене нe пo-paнo oт 2 мeceцa и нe пo-ĸъcнo oт 5 мeceцa.
19 декември 2023 г. – приемане на второ четене. Депутатите от ИТН и „Възраждане” напуснаха пленарната зала в знак на протест срещу промените в основния закон и обявиха, че ще сезират Конституционния съд. Така от опозицията в зала остана само БСП. Те обаче заявиха, че ще гласуват против.
На 20 декември 2023 г. депутатите приеха на трето четене промените със 165 гласа „за“ (ПП-ДБ, ГЕРБ-СДС и ДПС), 71 „против“ (БСП. ИТН и „Възраждане“) и един „въздържал се“ (Бойко Рашков от ПП). Третото четене  мина само за половин час, с което шестата поправка на Конституцията стана факт.

Същността на промените:
Новите текстове предвиждат депутати и министри вече да могат да имат двойно гражданство, но с условия за уседналост последните 18 месеца в нашата страна. Ограничават се правомощията на президента при съставяне на служебно правителство. Той ще може да избира служебен премиер само измежду определен кръг от хора - председателя на Народното събрание, управителя или подуправителя на БНБ, председателя или заместник-председателя на Сметната палата, омбудсмана или негов заместник.  При оставка на правителството парламентът вече няма да се разпуска и ще заседава до клетвата на новите народни представители. Промените в Конституцията предвиждат и ограничаване на правомощията на главния прокурор, както и на мандата му - до 5 години, на председателя на ВКС и на ВАС - до 7 години. Те няма да имат право на втори мандат. ВСС пък се разделя на две - Прокурорски и Съдийски съвет. Регулаторите се избират с минимум 160 гласа;

Коментарии през времето за приемане на Решението:  (не са подреждани)
- Тошко Йорданов от ИТН – „Най-жалкото мнозинство в историята на българския парламент днес ще прави промени. Ще погази върховния закон в държавата, ще наруши грубо обществения договор и ще направи това, което направи с един паметник. Ще хване флекса и с глупав ентусиазъм, с леко разконцентриран поглед ще реже Конституцията грубо и ще я демонтира.”
- Костадин Костадинов от „Възраждане“ - „Този башибозук в момента се е провъзгласил за конституционно мнозинство, което размахва юмруци в залата. Конституционно мнозинство, което заплашва с убийство в залата. Ние няма да участваме в беззаконието, което се готви тук.“
- Корнелия Нинова от БСП – „„Юридически неспокопосани, политически недомислени промени в Конституцията. Тази конституция не представлява обществен договор. Тя ще взриви съществуващия обществен договор.”
- Христо Иванов, съпредседател на ДБ – „Този парламент не можел да променя Конституцията... Кога ще чакаме и кои са конституционните характеристики, за да можем да разпознаем на кой парламент да разрешим това? Кого да питаме – Радев да питаме, вас да питаме? На кой парламент му е разрешено да бъде легитимен?”
- Атанас Славов, министър на правосъдието – „За последните 30 години това е най-голямата стъпка, която прави България към това да е европейска, демократична и правова държава. Приетите промени са по-добри от внесените, което стана възможно благодарение на диалога".
- Делян Пеевски ДПС – „Днес е исторически ден за България. Много съм доволен от успеха. Съдебната система е ясна, тази реформа е изключително важна."
- Бойко Борисов  ГЕРБ – „Това, което бяхме поели като ангажимент - да подкрепим – 69 депутати сме го свършили, така че сме изпълнили ангажимента си. Това, което от този момент нататък е изключително важно и за което също се събрахме навремето, е бюджетът"
- Кирил Петков, съпредседател на ПП – „Аз съм много щастлив от това, че след 33 години общественият договор се смени. Когато едни и същи правила се прилагат за 33 години и крайният резултат е липса на чувство за справедливост, липса на чувство на законност, днес можем да кажем, че тези правила се смениха. Това ни дава надежда, че сега със следващите стъпки, които няма да са лесни, ще стигнем дотам, където всички ние бленуваме като българи да сме - една справедлива европейска държава."
Повече за тази наистина значима поправка в Конституцията – да бъдат ограничени правомощията на Румен Радев за съставяне на служебен кабинет (това е дефиницията с която съм съгласен), ще дискутираме нататък във времето. Още много пъти.

Реакцията на потърпевшия в случая Румен Радев:
„Мен ме притеснява, че парламент с критично ниско гражданско представителство и с още по-ниско обществено доверие изобщо посяга към Конституцията. Не трябва да оставя впечатление, че основният закон в държавата се ползва като прикритие и оправдание за необходимостта от съществуване на коалиция срещу президента.“
Аз пък се притеснявам, че президентът на България се жалва от решенията на българския парламент. И прави такива изказвания не от България, а от Сърбия, Ниш, където е на посещение на своя приятел Александър Вучич, където заедно откриват интерконектор за свързване на газопреносните мрежи на България и Сърбия. „Днес ние променяме енергийната карта на Европа, интерконекторът е гаранция за диверсификация и сигурност“, казал държавният глава Румен Радев на церемонията.
Като се има предвид, че от другия край на нашия конектор, са подключени празните тръби на турската „Боташ“, да твърдиш, че променяш енергийната карта на Европа, е обикновена фукльовщина. Казано така, по-меко, защото има и по-твърда формулировка:  Глупост, която е заплаха за сигурното бъдеще на цяла държава! Коя е правилната държавна реакция към този глупак на България, която не иска да отива в Путинова Русия? – Ами да му отнеме правомощията да отговаря за Държавата.

==========================================
Само още нещо в тази връзка:
Известният юрист Огнян Герджиков също е против конституционните промени. Пред Ганиела Ангелова от телевизия Bulgaria On AIR той казва: „Почти нищо хубаво няма в тази промяна. Няма държава, която по този начин да си променя основния закон. Никъде в Европа не си променят така законите, камо ли Конституцията. Законодателството не е гасене на пожар, не може да е бърз процес. Българският президент има относително малко правомощия в сравнение с повечето президенти в Европа. Нашият президент е избиран пряко от народа. Той се ползва с относително висок рейтинг. Залагат бомби със закъснител."
Чета и препрочитам тези думи. И като разсъждаващ човек, правя връзки. Огнян Герджиков беше премиер на първото служебно правителство на Радев в далечната вече 2021 година. В този първи служебен кабинет министри бяха премиерите на следващите 4 служебни Радеви кабинета – Стефан Янев и Гълъб Донев. Както и настоящия министър-председател Николай Денков. Дали пък не идва редът и на самия Огнян Герджиков да оглави ное кабинет на Румен Радев, да речем през 2026.
Не искам да съм на ветровитото място на Огнян Герджиков, защото съм гледал оня стар филм „Цар и генерал“. Кой кого, а? Народната революция ще отвее и двамата. За слугите им – да не говорим.
==========================================

И така подготвени вече, да се върнем на коментариите за правомощията на президента Радев, като ги подредим в две групи
- За Руските авторитарни разбирания: Тошко Йорданов - ИТН, Костадин Костадинов, Корнелия Нинова, Румен Радев - президент;
- За Европейските демократични разбирания:  Христо Иванов, Атанас Славов - ДБ, Делян Пеевски, Бойко Борисов, Кирил Петков - ПП.
Разделението е по линията Изток/Запад. Естествено е, обяснимо и приемливо.
Обяснимо, но неприемливо е, че водачите на политически партии – подчертаните имена - придърпват своите столове ту към едната, ту към другата група, когато се спори по други теми. Това показва нездрав интерес, интересчийство, което в крайна сметка изхвърля такива партии извън управлението на държавата.
Не съм подчертал името на Корнелия Нинова, представляваща БСП днес, 2023-а, защото след година и половина партията БСП ще се раздели на две, и тези две половини ще застанат твърдо в едната и в другата група. По същите причини не съм подчертал и името на Делян Пеевски – ДПС ще се раздели също твърдо в двете групи. Само дето това ще стане след половин, а не след три половини години.
И накрая три реда за зачертаното име на Христо Иванов. Неговата позиция е похвална. Той не прие да последва двуличното поведение на ДБ и се отказа да участва в политиката.

Засега се чака само „смъртта“ на Бойко. След половин година ще се появи другата половина на „модела Борисов-Пеевски“ – ДПС-Ново начало. „Ковчегът“, приготвен за ГЕРБ, ще се разшири двойно – за да може, освен Тиквата, да приеме и Шиши. Таман! След още година и половина този „ковчег“ ще потрябва тъкмо в този разширен вид – за да може вместо Борисов и Пеевски, да приеме БСП-Корнелия Нинова и ДПС-Доган. Дотогава България ще е влязла в шенгенското пространство и ще е станала  пълноправен член на Еврозоната.
Всичко това се случва във втория мандат на президента Румен Радев.
Галактическа тайна е, че партиите ИТН, ПП, ПП-ДБ, МЕЧ и „Величие“ са негови проекти с целта да превърне България от парламентарна в президентска република. Преобладаващото мнение в Обществото е, че това е резултат от НЕГОВА ЛИЧНА амбиция да е първи в Републиката. (Не зная какво мисли по този въпрос наистина първият – Бойко Борисов.)
Аз съм убеден, че Радев прави това, което му наредят от Съветския съюз, наричан днес затрогващо мило Русия. Защо?
От този 5-годишен период 2021/2025 (на който сме в средата) четири години войските на Путин са в Украйна и там тече истинска опустошителна война. При тези обстоятелства повече от жизнено важно за Путин е да не позволява вторжение отвън, от държавите по целия му западен  фронт. Проблеми такива с Беларус на Лукашенко Путин няма. Проблеми истински големи, направо непреодолими, са Финландия и Швеция – новоприети членки на НАТО от няколко години след като в продължение на десетилетия бяха неутрални. (Голям умник е Путин, нали?!)  Проблем голям е и Полша, поради вековни исторически спорове с Русия. Остават бившите социалистически републики: Литва, Латвия и Естония (трудна работа е те отново да станат ССР), Румъния, Словакия (някой си Фицо) и Унгария (Орбан), Сърбия (Вучич), и България!  България също трябва да е „съветска“, казват някои.
Е, тази цел се постига много по-лесно, ако за това е необходимо да „агитираш“ само един човек, а не една десетка различни политически лидери. Не мога да го кажа по-ясно!
Затова тези промени в Конституцията са належащи. Румен Радев сам си ги изпроси.

НЕ ХАРЕСВАМ ТАКИВА ХОРА.  И НЕ ГИ ПРИЕМАМ

 Малък отдих от политиката под сянката на едно крайпътно дърво. Ще използвам натрупването на впечатления в последно време, които са свързани със „славните български спортисти“. Не с всички български спортисти, а само със „славните“ от тях.
Датата е 17 ноември 1993 година. Българският национален отбор по футбол побеждава насред Париж французите с 2:1. И двата гола във френската врата вкарва „близнатият от Бога“ Емил Костадинов. Тази победа ни класира на Световното първенство по футбол в САЩ на следващата 1994-а. Там ние станахме 4-ти в света, обаче на Малкия финал паднахме с 4:0 от третите – шведите. С шест вкарани гола голмайстор на това световно стана Христо Стоичков, заедно с един руснак – Саленко. На вратата на този звезден български отбор стоеше вратарят Борислав Михайлов. Последният победен мач на българите на това първенство беше срещу Бундестима на четвъртфинала и на този мач победният гол за 2:1 заби с глава Йордан Лечков. На полуфинала паднахме от Италия също с 2:1, но това класиране на българите дотук беше немислимо, феноменално и затова с право всичките играчи народът нарече „лъвове“.
Точно след 30 години – на 17 ноември 2023 година  българският национален отбор изигра своя предпоследен мач от квалификациите за предстоящото Европейско догодина срещу отбора на Унгария. До този момент имахме 2 точки от 6 мача и съвсем заслужено бяхме на последно място в групата. Мачът с унгарците се състоя пред празни трибуни по препоръка на УЕФА. И докато нашите млади момчета се бореха поне достойно – до предпоследната минута резултатът беше 2:1 за нас - призваните да ги подкрепят футболни фенове бяха допуснати само до празния площад пред стадиона. Случи се нормалното. 1600 униформени не можаха да удържат 5000 ядосани запалянковци срещу Борислав Михайлов, който в момента е шеф на комисията в УЕФА, която определя къде да бъдат те – пред или вътре на стадиона. И резултатът е запалени кофи за боклук, паркирани покрай тях коли изгоряха в подножието на сградата на спортното министерство, стотина ранени от двете страни от изтръгнати и хвърлени тротоарни плочи, още толкова арестувани и бити с палки. А вътре в националния стадион „Васил Левски“ бяха само 30-тина души – 15 в официалната ложа и още толкова по пейките пред тях. Сред официалните лица в ложата бяха двамата заместник-председатели на Българския Футболен Съюз Йордан Лечков и Емил Костадинов  Самият Председател Борислав Михайлов (17 години, и все още, председател на БФС) го нямаше – незнайно къде и незнайно защо. Баш лъвът Христо Стоичков също го нямаше в ложата. Той подготвяше за откриване „Алея на Славата“ на българския футбол, която щеше да се открие тази вечер след мача. „Лъвовете“ от 1994-а бяха се покрили като „пучи въшки“ – лъвови пучи въшки.
(Извинявайте за грубия изказ, ама народът като е ядосан, говори така. И е прав народът да иска от лъвовете това. Има само един недостатък – много бързо този народ забравя, втренчен в максимата „И да паднем и да бием, все ще се напием“. Е, в този смисъл хак ни е пробуждането на следващата сутрин сред пучи въшки! И повторението на ситуацията в следващите 30 години. 30, защото днес сме на футболна вълна.)
На 27 ноември 2023 г. Изпълкомът на БФС, който би трябвало да вземе важни решения след уличните изстъпления 10 дни по-рано, започна при засилено полицейско присъствие пред базата в Бояна. На пост са и двете водни оръдия, които бяха използвани срещу феновете по време на големия протест на 17 ноември. Очакваше се президентът на футболния съюз Борислав Михайлов да депозира своята оставка, както и да бъде насрочен нов изборен Конгрес през следващата 2024 година.
Стана ли? Е, къде сте се разбързали като муле пред лъв… 2034 -та година, ей я къде е… Ако е рекъл Господ.

Тук свършва статистиката. Започвам с документирани факти през годините и някои размисли, които тези факти предизвикват у мен.
- Две години след 1994-а четвъртите в света не можаха да станат дори осми в Европа. Българинът юнак Христо Стоичков се ядоса на България, тегли една майна на страната и отиде да се пробва на три континента – Азия, Америка и Европа, „ташаците му още ли са златни“. (Цитирам го този български лъв, думите на хвалбата му можете да намерите в Интернет. Той поне не забравя – ако не го изтрият едни други зооиндивиди.) Никъде не го харесаха. И от трите континента го изгониха, припомняйки му собствените думи „Аин, цу цвай, цу дрън“.
Нататък ли? Нататък Стоичков каза „Не живея в България за да се съобразявам с нечие мнение. Не ме интересува отзвука от моите думи. Хората не са ми купили кола, не са ми купили и жилище. БЪЛГАРИЯ НИЩО НЕ МИ Е ДАЛА. Народът също нищо не ми е дал.” (интервю пред bTV на 21 октомври 2007-а) Тарикатът си остава тарикат до живот, особено ако е простак.
Преди изборите за 42 НС след като Бойко Борисов подаде оставка през февруари 2013-а, и преди да дойде на власт кабинета „Орешарски“, Движението на протестиращите „Орлов мост“ обяви за свое Лице Христо Стоичков. Пред Николай Бареков от ТВ 7  ТОЙ, Христо Стоичков, каза: „Заставам с цялата си отговорност и личност в подкрепа на тези млади хора, за да могат това, което искат - да бъдат чути. Категоричен съм, че няма да ставам политик, но подкрепям студентите. Моето е най-лесно, взимам си нещата, взимам си багажа и отивам в Испания или Щатите и въобще не ме интересува, но когато съм поел ангажимент към тези млади хора, когато погледнах в очите им дали искат да правят нещо задкулисно, или искат да вървят по правия път, аз съм тръгнал по един прав път и съм го извървял сам, имал съм добри съотборници, президенти, които са подкрепяли моето бъдеще, затова дадох моето съгласие.”
- На излизане от стадиона след завършване на мача с Унгария телевизионните камери уловиха в гръб отиващия към колата си Емил Костадинов, който показва среден пръст на журналистите. Те се възмутиха умерено. Може би защото не са забравили футболната среща България – Албания (3:0) в София през 1996-а. Тогава Емил Костадинов „поздрави” публиката не с един, а с два средни пръста, Българският футболен съюз запази пълно мълчание по този скандален случай!
Знаете ли защо германците имат световен футбол за разлика от нашия футбол, който дори не е и европейски? И ЗАТОВА, защото когато на мача Германия – Южна Корея (3:2) от Световното „САЩ’94” Щефан Ефенберг показа среден пръст на немските фенове, само няколко часа по-късно Германският футболен съюз отстрани играча от отбора за обида на запалянковците. И това беше края на неговата национална футболна кариера.
- А помните ли Чичовото – Любослав Пенев, който след неуспеха на българския национален отбор, който не успя да стане осми в Европа след като беше 4-ти в света, какво каза на летище София: „Който не ме харесва, да духа супата“. След петнайсетина години тоя същия ще се разболее повторно сериозно от рак. И ще заплаче по медиите: „Аман заман, помогнете ми ако не със средства, поне със съчувствие да преборя болестта.“
А бе, оди, духай супата. Сега е твоят ред.
- А за Йордан Лечков – какво? Помните ли ДРУГО негово положително футболно постижение освен гола с глава срещу германците? Защото с отрицателните му футболни изяви „ала Стоичков“ по европейските терени след 1994-а, Интернет е залят. Айн цу цвай цу дрън.
Народ, който е толкова безкритичен към своите мърди, пренебрегвайки тотално своите апостоли, във всяка една област, „не е брашно за европейска баница“.

Продължавам своите размисли за футбола български с един цитат от книгата „Срещу врага с футбол“ на известния, не и на младите българи, англичанин Самюел Купър. Годината е онази 1994-а.
„Колкото по-бедна е една държава, толкова повече футболът оказва въздействие върху вътрешната й политика. Тазгодишното световно първенство едва ли с нещо ще промени Швеция, Норвегия или Швейцария. Но през 1978 г., когато то се провеждаше в Аржентина, местните генерали не успяха да изразходват пари за скучни неща като болници, пътища или образование и вляха всички средства във футбола. След финала с Холандия популярността им моментално се повиши и те решиха да предприемат друг ход. Аржентина обяви една почти безсмислена война на Чили. Всеки обича футбола, отбелязва президентът на „Динамо" Киев. Благодарение на познанства и приятелства украинският отбор има разрешително да търгува с части за балистични ракети и със злато. Колумбия е също достойна за съжаление. Нейните политици се надяваха чрез футбола светът да разбере, че страната им не е известна само с кокаина си. Вместо това стана ясно, че дори играта е подчинена на кокаиновите барони. Медийният магнат Силвио Берлускони стана министър-председател на Италия именно защото се идентифицира с националния отбор по футбол. Името на неговата партия „Форца Италия" е припевът на агитката на италианските футболни запалянковци."
И нашите „местни генерали" се надяваха футболните успехи на България да им помогнат да не „изразходват пари за скучни неща като болници, пътища или образование", а да увеличат шансовете си за спечелване на бъдещите избори през 1995-та, които доведоха Жан Виденов на власт. Което означава власт за още няколко години напред – до следващото световно – и пари, пари, пари. Е, всеки от „генералите" (на политическото и на футболното поле) – имаше своите надежди и планове за осъществяването им.
Какво искам да кажа ли? – Прост народ, бедна държава. Не Комунизмът избра нас, а ние – него. Ставам по-конкретен.
Помните ли срещата ни с Аржентина от групите на Световното в САЩ?. Ние победихме световните шампиони от 1978 година с 2:0. Само че само за тази среща най-известният аржентинец Диего Марадона, притежателят на „Божията ръка“, се беше разболял. Ако той беше на терена, вероятността да прескочим групите щеше да бъде толкова голяма, колкото да изпратим космонавт на Луната. Какви четвърти в света, какви 5 лева?! Да, да! Точно това искам да кажа – мачът ни с Аржентина беше купен. Аз повече не знам. Но може би един страничен български съдия на световно - мисля, че първото му име беше Богдан - може да ви каже повече.
И точно същите мисли ме налягат за Борислав Михайлов. Той е наследникът на Иван Славков на трона на БФС. И резонно е като него да може „да купи игрите“. Ясно е, че българският национален отбор няма силите да спечели едно от първите три места в квалификациите за Евро’24. Какво значение има тогава дали ще е четвърти или пети?! Защо да не спечели завалията 1-2 милиона чисти пари? Освен „черното тото“! Как да бъде продаден мача ли? Ами най-лесно като се изгони публиката, която е 12-я играч на терена? Ама феновете, ама футболистите – кучета ги яли. Голяма работа, че били подпалени няколко коли и поударени няколко десетки хора.
Мога да продължа да се правя на Дан Браун. Погледнете на кои две страни в последния момент УЕФА, в лицето на комисията за препоръки с шеф Борислав Михайлов и на най-големия шеф, един с типично руско име, помогна да играят срещите си при „облекчени“ условия – Унгария и Сърбия!  Имате ли карта на Европа пред себе си? Като тръгнеш от „руския“ Крим, стовариш десант на пристанище Варна, и продължиш пътя си по трасето на неосъществения „Южен поток“ през България, Сърбия и Унгария, стигаш директно до място, откъдето можеш да „масажираш“ направо сърцето на Европа.

Завършвам този далеко непълен портрет на футболната вечер на 17.11.2023 с откриването на „Алеята на славата на българския футбол“. Която се оказа сбирка само от трофеите на САМИЯ ВЕЛИК Христо Стоичков и снимки от неговите подвизи. Не съм ходил да я гледам, няма и да отида, защото аз скъпя времето си. Не съм като президентите Стоянов, Първанов, Плевнелиев и Радев, бившата кметица Фандъкова и новия кмет на София Терзиев, които почели с присъствието си „Алеята“.
Но ще направя два коментара. Все пак имам това право, ако и да не съм зарадвал ни един футболен запалянко. Първият коментар: Кметското присъствие е обяснимо  - Бойко Борисов нали даде едно рамо на ПП – ДБ, а Йорданка Фандъкова още е зам.-председател на ГЕРБ. Вторият ми коментар е далеко по-гневен:  Питам, без да искам отговор. Как се е чувствал на това популистко събиране президентът Росен Плевнелиев до „популиста-президент Румен Радев“, както той го нарича по медиите? Следващият път, когато Плевнелиев нарече Радев популист, изобщо няма да му повярвам.
Дори кварталният бакалин следва да е по-честен, ако иска да му върви търговията.

Не оставяйте с впечатлението, че не харесвам само футболистите-лъвове. И „златните гимнастички“ Нешка Робева и Мария Петрова също са за заплюване, например. Макар по различни причини. „Червената Нешка“ отдавна ми е писнала да ни съветва нас, българите, кой световен ред да харесваме. Като не й е по вкуса тук, да ходи в Съветския Съюз, що нас праща там. Но ще ви я представя през 2026-а, по тематичен политически повод. А за Мария Петрова ще припомня едни нейни думи, когато вече беше известна, но още много млада. През септември 1995 г. (НИЕ-3) пред в. „Старт“ тя каза: „Искам съпруг с повече пари от моите, за да знам, че обича самата мен." Прагматична девойка. Скъпо се продава. Който има пари, да я купува.
Знаете ли за кого е женена днес Мария Петрова? Ну, как раз – за Борислав Михайлов.
Пак за 2026-та оставям един такъв, който смята, че България му е длъжна, а не той на нея – Карлос Насар се казва.