КОСТИНБРОДЪТ НА ТЕЗИ МЕСТНИ ИЗБОРИ

„Костинброд“-ът е моето припомняне за организирането на изборна провокация в самия ден за размисъл. Не че изборни скандали е нямало, при това за всички видове избори, започвайки от откраднатите първи парламентарни избори (юни 1990), и завършвайки с „ала-бала“-та между президента Радев и харвардците (2021). Но изборен скандал в самия ден за размисъл имаше само за парламентарните избори през 2014 година, когато Николай Бареков подаде „сигнал“, а Мая Манолова го „пое“, че партия ГЕРБ е складирала в печатницата в Костинброд 350 хиляди валидни непопълнени бюлетини, които е трябвало да бъдат вкарани в изборните протоколи и така да се осигури служебна победа за Бойко Борисов. Как при гласували 3 и половина милиона българи, се вкарват още 1/10 повече гласа, не се коментира. Само да отбележа, че в изборите през 2014 година „машини“  изобщо няма и всичко се брои и попълва в протоколите ръчно. Но какво значение има това, когато самите избори започват след 18 часа?! Важна е първосигналната реакция на народа! Това, според официалните измервания на социологическите  агенции тогава, доведе до 5% по-ниски резултати за партия ГЕРБ. 
Което не помогна на Пламен Орешарски да състави второ правителство.
Но опитите продължават, разказвам за Деня за размисъл преди тези местни избори – датата е 28 октомври 2023 г.
Сутринта ЦИК на свое извънредно заседание потвърди решението си от вчера ДА СЕ  ОТМЕНИ МАШИННОТО ГЛАСУВАНЕ за първия тур на местните избори и да остане само гласуването с хартиени бюлетини. Причината е доклад на ДАНС, който твърди, че кодът в подготвените машини за гласуване е компрометиран. По време на процеса на верификация на машините за гласуване зам, министърът Михаил Стойнов е снимал със своя телефон хеш-кода на машините. „Това дава основания да не сме сигурни какъв софтуер е инсталиран на машините", каза заместник-председателката на ЦИК Росица Матева. „Има достатъчно данни, които накараха ЦИК да вземе своето решение и да забрани гласуването с машини.“
Министър-председателят Николай Денков протестира остро, че докладът на ДАНС е манипулативен и ЦИК е нарушила ИК. „Мотивите на ЦИК, че докладът на ДАНС и действията на заместник – министъра на електронното управление поставят под съмнения гласуването с машина, не е състоятелен. И трите институции – М-во на електронното управление, Българският институт за стандартизация и Българският институт по метрология, удостоверяват съответствието на доставения тип техническо устройство за машинно гласуване съгласно изискванията на Изборния кодекс.“
Вярно! Машините отговарят на изискванията, но Академикът се прави на утрепан - кодът за достъп до тяхната памет е компрометиран. Което позволява софтуерът на изборните машини да бъде сменен. Но Николай Денков на извънреден брифинг на МС продължава да упорства:
„Днес е ден за размисъл, в който да решим за кого ще гласуваме. Вместо това отново ще трябва да обсъждаме как ще гласуваме - с машина или с хартия. Това е важно, защото на последните избори само с хартия над 660 000 бюлетини бяха обявени за недействителни. Можем само да гадаем колко от настоящите кметове са били избрани с тези невалидни бюлетини. Бюлетините от машините не могат да дадат недействителни бюлетини, затова се и въведе това гласуване. А ЦИК го забрани. Това се основава само на един доклад на ДАНС, в който наблюдения, които са направени в контролирана среда, са интерпретирани манипулативно. Тези внушения нямат никакви основания.”
Да, бе. Я да видим кой мисли като Николай Денков.
Пред сградата на НС, където се помещава и ЦИК, протестиращи граждани, организирани от Георги Георгиев от „БОЕЦ" призоват да пробият редицата от полицаи. За кратко протестиращи и полицаи влязоха в сблъсък. Полицията призова протестиращите да се успокоят, а те скандират „мафия". Движението пред БНБ е блокирано. Част от протестиращите се отправиха към централата на ДПС, а други останаха пред ЦИК. Докато минаваха пред президентството, протестиращите скандираха „Радев е позор" и против руския президент Владимир Путин. Пред централата на ДПС събралите се викаха „Шиши вън" и замеряха сградата с яйца. По сградата на БСП също бяха хвърляни яйца и протестиращите скандираха „долу БКП", „тук не е Москва" и „свобода".
(Да им се чуди човек на тия на акъла. Какво точно искат и от кого го искат?  Имам предложение: Сдружението Боец да стане също ПП ГГБ (Пълни Простотии Георги Георгиев Боец)

Продължавам с историята за забрана на машинното гласуване в първия тур на изборите:
Решенията на ЦИК подлежат на обжалване пред Висшия Административен Съд. Докато излезе неговото решение, първият тур на местните избори утре (29.10.2023) ще е отминал. На този първи тур гласуването е само с хартия. В следващия вторник ВАС отмени решението на ЦИК. Окончателното решение на съдиите е, че още на втория тур на местните избори в неделя ще можем да гласуваме и с машини. Съдът допълва, че вотът на първи тур няма да бъде касиран.

На 3 ноември 2023 г. премиерът Денков поиска президентът Румен Радев да освободи шефа на ДАНС  Пламен Тончев и неговия заместник Деньо Денев. Резултатите от втория тур на кметските избори потиснаха сметките за разплащане. Но само временно. Ще четем нататък.

Нататък …
Където остават за обяснение следните факти:
- На първия тур на изборите, когато машинното гласуване е отменено, в Благоевград води кандидатът на ГЕРБ Илко Стоянов с 27,07 % пред кандидата от ПП Методи Байкушев. На втория тур, където машинното гласуване вече е възстановено, кмет става Методи Байкушев.

- Същата история се случва във Варна. На първия тур води Иван Портних с 26,67 %от ГЕРБ, а Благомир Коцев от ПП-ДБ е втори с 21,56 %. Кмет става Благомир Коцев.
- Същата история  е и в Ловеч – на първи тур Валентина Недялкова от ГЕРБ-СДС има 28,45 %, а Страцимир Петков от ИТН – 19,26 %. Балотажът се печели от Страцимир Петков.
- В Пазарджик печели кандидатът на ПП-ДБ Петър Куленски. Който е втори на първия тур. Само дето тук потърпевша е местната коалиция „Новото време“.
- А в Разград историята е обратната. Кандидатът от ПП-ДБ Мирослав Грънчаров губи на балотажа от независимия кандидат, подкрепен от БСП, Добрин Добрев. Разликата между тях на първи тур е около 5 % в полза на Мирослав Грънчаров.

РЕЗУЛТАТИТЕ ОТ КМЕТСКИТЕ ИЗБОРИ

 От заглавието на раздела е видно, че коментирам само мажоритарния избор на кметовете в страната. Разположението на силите в общинските съвети в различните 265 общини можете да прочетете в статистиката. Описанието им тук би отнело много повече място, без да допринесе видими исторически поуки, които биха ни били полезни.
Най-открояващото се различие между двaта избора - предишният от 2019 и днешният 2023-а, е видимото отстъпление на ГЕРБ. Тази партия губи столицата София и морската столица Варна, където кметове стават твърде спорните Васил Терзиев и Благомир Коцев, и двамата с много известни татковци от старата ДС. (Само след няколко страници ще пиша подробно за Васко Ухото, защото става въпрос за предаване на властта в най-важния град на страната. На сина Коцев ще му дойде реда към края на този том от НИЕ.)
Като към Видин добавим загубата на Монтана - от кмет на другата половинка(?) на Продължаващи Промяната - големите области Благоевград и  Пазарджик, и към тях по-малките Кюстендил и Перник, излиза, че цяла Западна България е извън кметския контрол на ГЕРБ на местната власт.
Добавете загубата на Силистра и Шумен, които стават „червени“ - и цяла североизточна България е на местни коалиции, доминирани от БСП. Известен успех за ГЕРБ е победата в област Плевен, което стабилизира управлението на партията в централната част на страната. Обаче област Ловеч, която се печели от местна коалиция около партия ИТН, добавя лъжичка катран към кацата с мед.
В Източните Родопи ситуацията и на двата местни избори 2019 и 2023, се запазва същата. ДПС пак властва в Кърджали, обаче има една съществена разлика (може би) – кметът не е вече вечният доганов човек Хасан Азис, а неизвестният засега Ерол Мюмюн. Пък област Ямбол остава с непромененото влияние на „пряката демокрация“. (Явно има избиратели, които правят разлика между пряка и директна демокрация.)

 СОФИЙСКИТЕ КМЕТСКИ ИЗБОРИ 2023

 Надолу не става въпрос за избраните местни общински съвети, а само за избраните техни шефове – кметовете. И само за един от всички избирателни райони – София град, И само за „големия“ кмет на Столичната община, намираща се териториално на чисто българската софийска улица „Московска“. Не се обсъждат „малките“ районни кметове, разпръснати из 24-те района на столицата
Местните избори за кмет, като част от общите местни избори, се провеждат, знаете, в два тура. За изборите днес те са на 29.10.2023 – първи тур, и на 5.11.2023 – втори тур. Знаете още, че два дни преди първия тур с решение на ЦИК, беше отменено машинното гласуване. Така първия тур на изборите се проведе само с хартиена бюлетина. Между двата тура Съдът отмени това решение на ЦИК и на втория тур вече можеше да се гласува и с хартия и машинно, по избор на гласоподавателя.

·            Най-голямата изненада преди софийските кметски избори през 2023 г.  беше решението на досегашната кметица от ГЕРБ – Йорданка Фандъкова да не се кандидатира изобщо. След като беше най-дълго управлявалият кмет на София (2009 – 2023) – 14 години. Като добавим и 5 години преди това като заместник-кмет на Столична община по образование, култура и спорт, стават 19. Между зам. кметуването и кметуването вмъкнете 4 месеца министър на образованието, младежта и науката в първото правителство на Бойко Борисов.
Критиците на Фандъкова (по политическа линия) твърдят, че тя оставя лошо наследство – недомислено планиране, слаб строителен контрол и покровителство над определени фирми, липса на пешеходни зони, разбити тротоари, множество ремонти с лошо изпълнено качество – „ремонт на ремонта“, корупция и завишени цени, незавършена Северна тангента и други обекти, нереформирани сектори (например „Топлофикация София“). Но когато тези критици дойдат на власт в следващите 4 години, те ще се изпокарат помежду си още на първата година кой да води бащина дружина, и столицата пак няма да стане „блестяща като Улпия Сердика и мъдра като света София“, както беше обещал един Янчулев още в много далечната 1991 година.
А по времето на Йорданка Фандъкова бяха построени 42,5 километра метро, или 80% от метромрежата на София, беше създадена интегрираната автоматизирана система за видеонаблюдение, която обхваща 100% от училищата, 85% от детските градини, 100% от булевардите, влизащи в центъра и пешеходните пространства, 100% от превозните средства на градския транспорт и метростанциите, 80% от най-посещаваните паркове и 70% от всички основни кръстовища в града... И още много други неща бяха свършени или започнати.
Но тези избори ГЕРБ ще загуби. От първото място на предишните избори през 2019 (Йорданка Фандъкова) се смъкна на трето (Антон Хекимян).
Защо лидерът на партия ГЕРБ Бойко Борисов  взе такова решение (аз не се съмнявам, че решението е негово) и го натрапи на своите последователи, след като новото герберско предложение се казва Антон Хекимян? Все едно да пенсионираш стария майстор и да назначиш на негово място някакъв младок, дето още се учи, че и на всичкото отгоре не е от бранша и ако има някакъв опит все пак, то този опит е в друга област. Хекимян е обикновен нагаждащ се журналист, при това – не зная „повече посредствен“ или „повече вреден“ за бъдещето на страната, да напиша.
И резултатът на тези избори няма да е добър за гражданите за европейско развитие на България. Още 4 години! При това Путин се вихри на 400 километра от нашите северни граници!...
Някак инстинктивно се стремя да не обсъждам това неочаквано решение на лидера на партията ГЕРБ Бойко Борисов. Защото съвсем определено не го приемам! И не го казвам за първи път! Може да се каже, че го разбирам, но не го приемам! Сигурно Създателят ни е подчинил съществуването ни на принципа „Толерантност към другия“, ама аз – АЗ! - през целия си съзнателен живот не съм видял от Другия, не толерантност дори, а обикновена човешка милост! Само омраза, мъст и непроменима зла, дори повече от животинска, същност. Защото хищникът-животно в Природата убива само ако е гладен, а хищникът-човек в Обществото убива наред и винаги, дори ако е сит до козирката. И когато този Друг ме удря по едната буза, аз да се свия и да му предложа да ме удари и по другата буза?!

Не го разбирам това!

ТОЧНИТЕ РЕЗУЛТАТИ ОТ ИЗБОРИТЕ

За кмет на София се състезаваха 23-ма души. С по-известните претенденти от втора дежурна линия вече ви запознах. Само да допълня с иронията, че „вечният“ Йоло Денев не е кандидат на тези избори. Татяна Дончева и Мая Манолова – също. Весела Комитова (на 68 години) и Мария Колева (на 64) обаче – да.
Представям ви в табличен вид първата шестица победители: С краткото им биографично портфолио ще ви запозная след това.

Ако разгледате мислещо горната таблица, веднага ще ви направи впечатление, че „синята“ линия се представлява от двама кандидати – на ГЕРБ и на КОД. Не бъркам нали, че възприемам кандидата на Коалицията „Обединена Десница“ (КОД на Петър Москов) в група с ГЕРБ?!  Та къде другаде да прибавя Вили Лилков („Синя“ България)? – Към БСП за България, към „Възраждане“-то Костадиново или пък към радевите хора от ИТН и ПП-ДБ? Изобщо не питам що ще „Демократична България“ в кюпа на внуците от „харвард“.
А сега прибавете 21 326-те гласа за Вили Лилков към 66 792-те за Антон Хекимян. Колко получихте? - 88 118.  С тези гласове Хекимян щеше да изпревари Ваня Григорова, която остава трета. Така балотажът нямаше да е между внука на ДС и дъщерята на БСП, а между ДС-внука и Европа. Какъв ли би бил резултатът тогава? Това е ЛИЧНИЯТ принос на Обединената десница на Вили Лилков и Петър Москов за резултата от изборите за софийския кмет‘2023. Само един отговор ме интересува: Осъзнато ли е направен или е от глупост?

Ето обещаните кратки биографични справки за 6-мата първи след първия тур:

- Ивайло Вълчев е роден 1972 година в Бургас. (Да не се бърка с Ивайло Мирчев, роден 1980, който е депутат от групата ПП-ДБ. Лесно може да избегнете тази грешка след като сте предупредени. Ако човекът ви прилича много на питекантроп, значи става дума за другия - Ивайло Мирчев.)
Ивайло Вълчев е много по-интелигентен. Той е един от групата на сценаристите на Слави Трифонов - Росен Петров, Тошко Йорданов, Драгомир Петров, Иво Сиромахов и той.  Ивайло Вълчев „изкуква“ дори малко по-рано от Слави, още в телевизионното предаване „Ку-ку“. За малко, заради първото „Ку-ку“ на Петър Курумбашев и появата на вестника „Ку-ку“, да остави следването в СУ – „българска филология“. Хеле завършва, макар и на 30. (Повече подробности за Ивайло Вълчев дадох и преди 10-тина страници)
Баща му – Ваньо Вълчев е журналист, режисьор и известен текстописец. Той е авторът на текста на „Телефонна любов“, „Огън от любов“, „Тази вечна любов“. Интересно какъв се пада друг един композитор Найден Вълчев на Ваньо Вълчев. В интернет не пише. Може би Валерия Велева знае. Синът Ивайло е автор на много от текстовете на песните на „Хъшове“ – „Френската гимназия“, „Едно ферари с цвят червен“, „Няма не искам, няма недей“. Освен да пише текстове, в които бащината Любов с голяма буква става любов с по-малка буква, Ивайло Вълчев е и продуцент – например на онова предаване „Сървайвър“, което пренася замисъла на „Секс Игра-х“ и „Игри на волята“ на екзотична почва по доминиканските републики.
После някак естествено интересите му се преливат към по-така партиите в политиката: „Няма такава държава“, но „Има такъв народ“. Става постоянен депутат от ИТН в онази поредица от 7-8 народни събрания за няколко години след 2021 г. Когато не успява да стане кмет на София през 2023-а, ще успее да стане евродепутат от ИТН за мандата от 2025-2029 години.

- Вили Лилков е едно поколение по-стар от Ивайло Вълчев, роден 1955-а във Видин. И е професор по неутронна физика в Института за ядрени изследвания и ядрена енергетика към БАН (1994). Иначе (от 1999) е ръководител на катедра „Физика“ и е настоящ преподавател по обща физика и атомна и ядрена физика в Минно Геоложкия Университет.
Член на софийското СДС, район Триадица от 1994 г. Съучредител е на партия ДСБ-Иван Костов през 2004. (Обърнете внимание: когато Иван Костов вече не е от СДС.) Бил е четири мандата общински съветник в Столична община (1999 – 2014 г.)  от СДС и Синята коалиция. Народен представител в 43-то НС от групата на реформаторския блок като коалиционен партньор на ГЕРБ. Бил е кандидат за кмет на София още през 2015 г., когато губи срещу Йорданка Фандъкова. Кандидатира се за кмет и през 2019, и през 2023 г.
Вили Лилков пише книги на историческа тематика, фокусирани върху „забравената и заличената България“ в годините след 1944 г. Той е и с принос към българския спорт. Състезател по баскетбол на млади години, основател на Националната Баскетболна асоциация. Има и трима сина, за повече питайте Мрежата.
Само да довърша: Вили Лилков е издигнат за пореден път за кандидат-кмет на София през тази 2023-а година от известни личности като Муравей Радев, Надежда Нейнски, Николай Ненчев, Иван Лечев, Аня Пенчева, Богдана Карадочева, Иван Сотиров, Ваньо Шарков, Васко Кръпката и др. Неговите 5% подкрепа, които получи като самостоятелен кнадидат за кмет, ако беше в коалиция с кандидата на ГЕРБ, щяха да отрежат пътя на Ваня Григорова от БСП към балотажа.

- Деян Николов (1990 г. Пловдив) е политик от партия „Възраждане“. Напоследък. Само 10-тина реда за майка му – извинете за отклонението. Сузана Николова е бивш общински съветник в Пловдив от ГЕРБ, до 2011 г. зам.-председател на Общинския Съвет. Причината да напусне ГЕРБ е съдебен процес, в който тя е подсъдима за предполагаема измама при търг за продажба на общински терен. Николова е оправдана по делото и продължава с политическата си кариера в няколко други партии - този път от русофилския профил, като „Воля" на Веселин Марешки, АБВ и „Изправи се". През пролетта на 2023 г. майката на Деян Николов вече е зам.-председател на Районната избирателна комисия в 17 МИР Пловдив-област - този път от „Възраждане". Правя това вмъкване, защото ми се видя интересен фактът, че през времето на прехождането Майчино от партия в партия, компанията в която вече работи Синът, получава финансиране от 2,5 млн. евро от Фондът на европейския съвет за иновации. А иначе партия „Възраждане“ е твърдо срещу интеграцията на България в ЕС.
Професията на Деян Николов е икономист с профил икономическа социология. Преписвам тази информация от Интернет, Не зная какво точно значи, защото според мен социологията е различна професия от икономическата. В следващите две години занапред той ще се фокусира в компания за развиване на изкуствен интелект. Ровенето в по-задните страници на Мрежата казва, че Деян Николов в началото на професионалната си дейност се е занимавал със сайт за онлайн търговия и с фирма за организиране на детски партита на име „Цветка Кокетка".
Когато през 2022 година депутатите започнаха да се подиграват на лидера на „Възраждане“ Костадин Костадинов, наричайки го Костя Копейкин, Деян Николов регистрира търговска марка „Костя Копейкин“ и така юридически отне възможността К.К. да бъде наричан с този прякор.

- Антон Хекимян е роден 1984 г. в Стара Загора. (Това вероятно обяснява увлечението му към мъжкото хоро в Калофер по Йордановден. Където местните хора стриктно следят в ледените води на Тунджа да влизат само мъже от Калофер. Според моите скромни географски познания, град Калофер е в Пловдивски окръг. А столицата твърдо е в Софийски окръг. Но може и да бъркам. Зависи в кой регистър се гледа.) Хекимян завършва журналистика в Софийския университет. Започва кариерата си на телевизионен журналист в телевизия bTV още през 2003 година – на 19 години. Хубавото е, че остава в тази телевизия цели 20 години. Необяснимото (за мен) е поради какви причини лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов го харесва и от водещ на съботно-неделния сутрешен блок „Денят започва с Георги Любенов“ - ох, пардон: „Тази събота и неделя“, през 2023-а го калесва за заместник на Йорданка Фандъкова. Резултатът е предизвестен – същият като на Цецка Цачева срещу Румен Радев през 2016 година.
Понеже започнах със сравнения от миналото време, да припомня (някои може да са забравили, но аз не съм и не мога): Първо, през 2015 г. bTV създаде за Антон Хекимян специална рубрика „Предизвикай Хекимян“. Която беше закрита бързо без особен успех. След 5-6 години  Нова телевизия откри предаване „Предизвикай ме“ за щерката на Валери Жаблянов. И второ – горе-долу по същото време преди вечерните новини Антон Хекимян водеше още една рубрика „Попитай…“ в което пред него заставаха най-важните обществени фигури на деня – министър-председателят и президентът, за да отговорят на въпросите, които вълнуват обществото. И тази рубрика не просъществува дълго. Ръководството на телевизията възложи на Мария Цънцарова същото по замисъл предаване, наречено „Защо, г-н министър“. Когато пък самата Цънцарова изпадне в немилост, една друга журналистка (от изпадналото трио палавнички Жени Марчева - Мариана Векилска - Диана Любенова) Жени Марчева, ще я замести.
Наистина  защо?!

- Ваня Григорова
Хубавото за кметуването й е, че е родена в София (1978). Не дотам хубавото е, че е родена и отрасла в циганския кв. Христо Ботев, на ул. 906-а.
Надолу следват точни цитати от популярни сайтове в Интернет - Уикенд, crimesbg.com, от които всеки сам може да се увери, че са цитирани точно: (само дето са разместени от мен за по-силно въздействие)
„Баща й се казва Ибро Батов Яшаров и е етнически циганин с мохамеданско вероизповедание. През 60-те години Ибро променя името си на Кирил и сменя и името на дъщеря си. (Ако погледнем официалната справка на ЦИК за тези избори ще видим, че Ваня е записана в тях като „Руменова Григорова“.)  Рождената дата на майка й е 1962-а, което означава, че Ваня се е родила, когато майка й е била на 16 години. Ваня Григорова изрично уточнява, че никога не е живяла в катун, а в апартамент на панелен блок. В момента с приятеля й, журналиста Калин Първанов живеят в апартамент в по-престижен столичен квартал (кой?), но строят и къща, в която планират скоро да се нанесат. Тя има дъщеря от предишен брак.
Завършва средното си образование в Националната търговско-банкова гимназия. Първоначално работи като чистачка в училище и хостеса във верига за бързо хранене. Тя е горда с произхода си и с това, че всичко е постигнала с труд. Придобива бакалавърска и магистърска степен от Университета за национално и световно стопанство, по специалност „Маркетинг“. По-късно е служителка в агенция за онлайн проучвания, пазарен експерт в телеком и консултант в неправителствена организация – Институт „Отворено общество“, където участва в проекти, насочени към интеграция на ромите. В началото на 2010-те години Григорова е сред активистите оформили левия интелектуален кръг „Солидарна България“ и негов председател, както и председател на Клуба на младите социалисти в столичния район „Слатина“. През 2015 година става икономическа съветничка на президента на КТ „Подкрепа“ (Димитър Манолов). През 2018 година Григорова подкрепя ратифицирането на Истанбулската конвенция и критикува БСП заради отрицателната позиция към конвенцията в свой пост на „Фейсбук“ страницата си. Участва в протестите срещу добива на шистов газ, презастрояването на Черноморието и дейности, засягащи природен парк „Пирин“, както и срещу навлизането на генномодифицирани селскостопански продукти в България. Григорова е с русофилски възгледи. След началото на руската военна кампания срещу Украйна от 2022 г. подкрепя ултимативните руски условия за плащане на „Газпром“ в нарушение на сключения с България договор и на решение на Европейския съюз. През 2023 г. се обявява против решението на Столичния общински съвет за премахването на Паметника на Съветската армия от Княжеската градина.
На изборите за Европейския парламент през 2019 година се кандидатира за евродепутат като независима с мотото „Хората преди печалбите“. Успява да вземе 9320 гласа - 0,4 процента. На местните избори през 2023 г. е кандидат за кмет на Столична община, издигната от местна лява коалиция, в която влизат „БСП за България“, „Левицата!“, „Неутрална България“, „Алтернатива на гражданите“, както и „Атака“. На първия тур изпреварва кандидата на ГЕРБ Антон Хекимян и достига до балотаж, където се изправя срещу Васил Терзиев, кандидат на „Продължаваме промяната, ‚Демократична България“ и „Спаси София“. На 5 ноември 2023 г. за Терзиев гласуват 175 044 души или 48,20%, докато за Григорова дават гласа си 170 258 души, или 46,89%.“

- Васил Терзиев е роден в 1978 г. Къде, не е много ясно. Навсякъде се съобщава обаче, че родът му е от област Ксанти в Гърция. Интересно, че самият Васил Терзиев потвърждава, че Петър Младенов (човекът, който замести Тодор Живков на 10.11.1989 г.) е братовчед на дядо му, когото „той никога не е срещал лично“, е роден във видинско село, област Кула. („Ние сме на всеки километър, оттук до края на света!“. Шегувам се.)
Васил Терзиев завършва Първа английска гимназия в София през 1996-а и през 2001–а Американския университет в Благоевград. със специалност „Бизнес администрация“.  Още на следващата 2002 година с още трима младeжи като него основават софтуерна компания, наречена със странното име „Кимкооп Трейдинг‘‘. Защо странно ли? Ами защото в едно са съчетани българското „кооп“ и американското „Трейдинг“. Да не говорим, че КИМ – Комунистический Интернационал Молодежи, се наричаше младежката организация на Комунистическия Интернационал. Само след 3 години КiмКооп се прекръства на „Телерик‘“. (Телерик е български владетел от Първото царство с големи интереси в развитието на компютърните технологии. Продължавам да се шегувам.)
Кое да подхвана първо – огромните успехи на „Телерик“ на американския софтуерен пазар или историята за произхода на самия Васил Терзиев? Първо следствието, а после причината.
През 2013 г, българската компания „Телерик“ вече има 800 служители и 15 офиса в различни страни по света. В края на следващата 2014 година основателите на „Телерик“ го продават на американската софтуерна компания „Прогрес Софтуер“, като обявената стойност на сделката е 262,5 милиона щатски долара. Това обстоятелство вероятно дава основание в предизборната кампания през 2023 г. той да бъде представен като „опитен предприемач и основател на една от най-успешните софтуерни компании в България“. Макар че между тези две години – 2013 и 2023-а, Васил Терзиев се е занимавал не със софтуер, а с „консултиране и финансиране  на български стартъп предприятия чрез фонда за рисков капитал Eleven Ventures и базираната в Сан Франциско организация Bulgaria Innovation Hub“. Освен това в представената за изборите листовка пише още: „Терзиев подкрепя множество благотворителни инициативи в областта на здравеопазването, образованието, спорта, социалното подпомагане, оказване на помощ при бедствия и много други. Осигурява стипендии на студенти за обучение в чужбина и подкрепя редица институции в областта на образованието като сдружение „Тук-Там“, „Заедно в час“, фондация „Телерик Академия“ и др.“
Причината: (Следващите данни са предоставени от председателя на първата Комисия за разкриване на досиетата през 2001г. Методи Андреев,)
Дядо му, на когото е кръстен, е Васил Терзиев, който е комунистически партизанин, генерал от ДС и дългогодишен началник на нейното Трето управление (военно контраразузнаване). Баща му Александър Терзиев е офицер от Първо главно управление на Държавна сигурност. Бил е щатен служител в Управление „Научно-техническо разузнаване“ с чин капитан. Майка му – Иглика Цекова-Терзиева е офицер в Шести отдел на Първо главно управление на ДС. С подобно минало са братът на дядото Васил и първият братовчед на бащата Александър Терзиев.
Този първи братовчед на бащата на младия Васил Терзиев се казва Павел Терзиев. Той е бил щатен служител в Пето управление на ДС, което е осигурявало охраната на партийните ръководители в Народна република България. За истинността на този факт мога да свидетелствувам лично. Имам 13 години трудов стаж в ЦИИТ – Централния Институт за Изчислителна Техника. Знаете, писал съм, че около това „звено“, създадено с това име около 1968-а, беше съсредочена цялата последваща слава на българската изчислителна техника чак до голямата Промяна през 1989-а. Че и 4-5 години след това. Всеки служител на този институт познаваше Директора Ангел Ангелов, директорите на 5-те съществени отдела, разработващи обособените части на тогавашните големи ЕИМ и първите миникомпютри, и… Павел Терзиев, един простак за нивото на личния състав на ЦИИТ, който обаче отговаряше за охраната на Института – „малкото УБО на голямата наука“, и имаше властта да стъжни живота на всеки - дори на Кирил Боянов, Витко Еленков, Иван Тенев, Илич Юлзари, Златка Александрова, Левон Харпацумян, Росен Плевнелиев…
След Промените - поради невъзможността да се копират западни образци и да се представят за източни върхове – ЦИИТ беше трансформиран в обикновен сбор от звена, занимаващи се с търговия, ширпотреба и фризьорски услуги (не се шегувам). А „разставените комунисти на възлови места“ се изнесоха в САЩ. Знаете ли къде? – в Силициевата долина, Сан-Франциско и прилежащите му малки градчета като Сан-Диего, Санта-Барбара и други. Затова и племенникът на Павел Терзиев базира своята организация Bulgaria Innovation Hub в Сан Франциско (виж подчертаното от мен на предната страница). Че няма да отиде в Горно Огарьово, я!
Подчертал съм и оказваната от Васил Терзиев-младши.  лична помощ на различни сектори от българската икономика и особено оказване на помощ при бедствия и много други. Намеквам за скандала „Петрохан“ след две години, когато Васил Терзиев ще си признае, че е дарявал на „мъжките момчета“ около пещерняка Ивайло Калушев  „около 70-80 хиляди евро“. После тези пари ще се окажат половин милион лева. Ще дарява, я, че иначе има вероятност да се разприказват откъде се минава за пещерата на Али Баба. Пък и какво са стотина-двеста хиляди евра на фона на откраднати, пардон – отклонени за партията, „терзиеви пари“?!
ТЕ НИКОГА НЕ СА СИ ОТИВАЛИ ОТ ВЛАСТТА, мили българи!

Знаете ли как ще реагира лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов на загубата на Антон Хекимян още на първия тур на изборите? На втория тур ще посъветва своите избиратели да гласуват за Васил Терзиев – надпартийния кандидат  от ДС, а не за кандидатката на БСП Ваня Григорова. Точните му думи са: „По-добре държавна сигурност, отколкото държавна собственост.“
А знаете ли как лидерите на другите  политически партии посъветваха своите избиратели да гласуват на втория тур?
Красимир Каракачов и Слави Трифонов – ЗА „държавната собственост“ Ваня Григорова
Кирил Петков – ПРОТИВ Ваня Григорова (т.е. значи ЗА Терзиев ли?)
Костадин Костадинов и Петър Москов не подкрепят никой.
Стефан Янев е без позиция.
Пък президентът Радев между двата тура на изборите поиска незабавно оставквта на правителството.

Андрей Райчев социологът, каза: (30.10.2023, за сайта dnes.bg): „Последните резултатите от ЦИК за София, показват, че анти-ПП настроен е електоратът на ИТН, който ще прелее към Григорова. Не е ясно как би гласувал електоратът на ГЕРБ, а „Възраждане" винаги са играли самостоятелно. Поддръжниците на Вили Лилков са в ситуация „да избират между червеното и ДС, и двете обратни на тях, по-скоро голяма част от тях ще останат вкъщи. ПП изпадат в изолация в страната. Има елемент на арогантност в цялата работа, което неизбежно и винаги води до изолация. Те се държат като принципно безнаказани хора. Тази поза за тях е губеща. Скандалът с машините за гласуване е случаен и няма далечен ришельовски замисъл. ПП успяха да си вдигнат електората, но на висока цена – всички останали са казали „ееееее" и това „ееееее" ще го видим другата неделя".

Но ако мен не ме интересува какво казва Андрей Райчев, защото не му вярвам в принципите, нито на приказките му за това какво е нужно на страната, то страшно ми пука какво мисли Васко Кръпката от „Подуене блус бенд“. Човекът, който изпя „Комунизмът си отива, спете спокойно, деца“. Защото той беше един от изразителите на Надеждата в онези първи години, когато „половината народ беше пиян“ от мечтите за нова демократична България. Точно Той, и още редица такива „бардове на Свободата“  (Кога ли ще ми писне и ще им събера на едно място думите от началото, средата и края на текущата „борба за Свобода“, за да им лъснат „принципите“!)  НЯМАТ ПРАВО след като са се заклели над Библията и Пищова, но Свободата не е успяла да дойде навреме за тяхната вечеря, да си легнат мърморейки, а на сутринта да отидат да изпият едно кафе при каймаканина.
Прочетете няколко реда мисли на Васко Кръпката от едно интервю, дадено за сайта dnes.bg на журналистката Стела Стоянова (баш тая – моя заб.), датата  е 6 ноември 2023 г.
От една страна:
„Комунизмът отдавна си е отишъл, защото комунистите се оказаха най-големите капиталисти. Но тази кагебейска демокрация и този капитализъм от съветски тип никак не са приятни. Комунизмът си е отишъл, но лайтмотивът на песента ми е, че борбата продължава. Тя не е за ден - два или за година - две. Тази мисия е вечна.“
„Днес гледам с отвращение, защото единственият кандидат, за когото смятам, че беше подходящ, получи само 5-6 процента. (Вили Лилков е това, моя заб.)   Идеалите не са за всеки. Мнозинството обикновено не се вълнува от такива неща, но на мен ми стига малцинството. Мисля, че целият свят се крепи на едно качествено малцинство.“
 А от друга:
„Имаше наистина един период, в които управляващите (Иван Костов или Филип Димитров? – въпросът е мой),, наред с всичките си грешки  нямаха греховете на сегашните далавераджии. Тогава доста ги критикувахме, но сега, като се появи някой от онази синя коалиция, която доведе България до Европа и НАТО (Не „онази синя коалиция ни доведе до Европа и НАТО, много по-вярно е  Станишев и Борисов“ – заб.моя) като чуя колко по-интелигентно говорят… Днешните мачовци ги доведе чалгата. Така че днес гледаме резултатите от цялото нашествие през 90-те години на простотията, за което също според мен в основата стои Държавна сигурност. Ченгетата си свършиха работата за шестица.“
„Днешното мрънкане ми е най-голямата болка, че хората наистина са толкова недоволни от живота си. Моята музика е обърната точно към това – хората да търсят хубави неща и да умеят да им се радват. И затова съм щастлив в днешна България. Каквото и да става с изборите, вече не ми пука. В моя любим град София съм живял при Янчулев, при Софиянски, при Каракачанов, при Борисов, при кого ли не. И винаги съм си правел фестивалите и музиката. Изборите минават, песните остават, важното е да има мир и любов.“
„Мир и любов“ за кого? А цената? Кой я плаща? Това са риторични въпроси за Кръпката, лаф да става. „Изборите минават, песните остават“…
Ще кажете: Да не се хабя за такива! Ама аз не се хабя заради тях, а заради нас.