ОСОБЕНОСТИТЕ НА ЕДНИ МЕСТНИ ИЗБОРИ

Припомням ЗА ОТСКОК:  Изборите за местна власт – Общински съвет и Кмет на община, са много различни от изборите за Парламент (или за Европейски парламент)  и за Президент:
- На парламентарни избори ВСИЧКИ избиратели в страната избират един Народен парламент, докато на местни избори се избират „местни парламенти“ на повече от 400 общини. Всеки „местен парламент“, т.е. дадена Община, има собствени РАЗЛИЧНИ физически избиратели. Това означава, че изборната карта на резултатите от местните избори ще „сияе“ с всички цветове и техни отсенки на настроенията народни, а няма да е в преобладаващо един политически цвят в зависимост от плаващите времеви мнозинства в Народното Събрание. Това последното пък обяснява защо малко Парламенти доживяват до края на своя 4-годишен мандат, а извънредни местни избори има само, ако някой избран кмет „умре“ и трябва да се избере нов, който да го замести.
- Структурите на Парламента и на Общината са сходни – много депутати (общински съветници) и един председател (кмет). Обаче, докато в парламентарните избори се избира само колективното тяло (на два тура), а председателят се избира с мнозинство в пленарната зала, то местните избори са „двойни“, избират се общински съветници (в един тур)  и се избира кмет (в два тура). Иначе правомощията, и на Председателя и на Кмета, също са горе-долу сходни – те могат да действат самостоятелно, без санкция от „колектива“, само в определени граници, които се фиксират от вътрешен правилник, съставен след конфигуриране на управителното тяло, и приет с мнозинство.
(Колко се спазва този вътрешен правилник е съвсем отделен въпрос.)
Има обаче една съществена разлика между председателя на НС и кметовете на отделните общини. Председателят на парламента е пред очите и камерите на цялото общество, докато Кметът е видим само за жителите на общината. Това означава, че Кметът е по-неконтролиран в дейността си, т.е. по-предразположен към далавери. Добавете към това, че „далаверна група“ се прави по-лесно, ако наблюдаващите я противници, са по-малко като бройка.
- Народното Събрание е Парла-мент, защото там си „говорят“. Всеки въпрос трябва да стартира със спор, защото „след разговора“, всичките решения на НС стават задължителни за цялата държава. Което ги прави особено важни, ОСНОВОПОЛАГАЩИ за всички. Това задължава гласуващите на парламентарни избори да бъдат повече отговорни, защото избират глобално мислещи за страната си хора. Ръководители, но от по-горната група, които правят стратегическите планове. Докато местното управление решава въпроси, които са важни само за жителите на ареала. Затова, мисля си, местното управление се нарича Община, а не парламент. В Общината повече трябва да се действа, отколкото да се говори. За нея трябват ръководители-изпълнители. Ако говоря със строителна терминология, на парламентарните избори се избира архитекта на новата къща, докато на местните – майсторите на отделните профилирани строителни бригади. Това задължава избирателите на местни избори да бъдат по-отговорни към местните интереси.
Колкото до споровете, тях винаги ги има, разбира се, но те са далеч по-малко в Общината, дори само поради факта, че спорещите вътре не са представители на милиони избиратели, а само на десетина или на стотина десетки от всичките милиони.

ТИПОВЕ ИЗБИРАТЕЛНИ СИСТЕМИ

 Тук става въпрос за сепарирането на кандидатите, които се предлагат на гласоподавателите да бъдат избрани на съответните избори.
- Всеки един от кандидатите, чиито имена стоят в в общата изборна листа, представлява сам себе си (мажоритарна система за избор). Избирателите гласуват за такива кандидати, преценявайки единствено индивидуалните качества на всеки кандидат.
- Всяка партия, сдружение, коалиция или друго обединение, предлага на избирателите свой списък с имена на кандидати за които гарантира, че те ще защитават нейните цели и задачи в избраното изборно тяло. Така избирателите гласуват за партия, а не за отделен кандидат (пропорционална система за избор). Ако партия не успее да събере брой избиратели, които да са достатъчни тя да прескочи „изборния праг“, нейната листа - цялата, отпада от по-нататъшната борба. В случая, когато за партията са гласували достатъчен брой избиратели, нейната партийна листа – цялата, се класира за следващия етап на пропорционалния избор: определяне броя места за всяка партия в цялото изборно тяло според процента на нейното одобрение. И тъй като имената в избирателния списък на една партийна листа не са подредени по азбучен ред, а по ред определен предварително от изпълнителния орган на партията, подреждането на партийната листа преди изборите е отговорна работа.
Новост напоследък в пропорционалната система е въвеждането на т.нар. преференции – всеки отделен гласоподавател има право да даде свой „плюс“ за един от кандидатите в избраната от него партийна листа. Събралите най-много преференции кандидати се „изкачват“ нагоре в списъка. Така избирателите могат да пренаредят предварителната партийна листа.
- Ако в общата изборна листа има мажоритарни кандидати и партийни кандидати (пропорционални кандидати), избирателната система е смесена. 
Общо не може да се коментира коя система за избор е по-добра или по-лоша. Зависи от много фактори – обективни и субективни, а още повече от конкретната моментна ситуация във времето на избора. Моето субективно мнение е, че за президентски избори е подходяща мажоритарната система, за парламентарни – пропорционалната, а за местните – смесената (за общински съветници пропорционална, а за кметовете мажоритарна).

ПРАВИЛАТА ЗА ПРОВЕЖДАНЕ НА САМИТЕ ИЗБОРИ

 са друга тема. Те регламентират не „профила на трасето“ и качествата на участниците в състезанието, а правилата по които се провежда всяко едно състезание. Независимо от разните видове избори и техните особености правилата за провеждането на всеки избор трябва да бъдат първо - ясно зададени предварително; второ - да не се променят по време на самия избор, и трето - да бъдат безкомпромисно задължителни за всички участници в изборния процес. Сигурно има и четвърто, и пето… Например контрола на спазването на Правилата. Или гарантиране на наказанията за всеки, който нарушава тези Правила.
Всичко това накуп е предмет на един Закон, който в България наричаме Изборен Кодекс. По правило всеки ИК получава своя подобрена или чисто нова версия за всеки следващ нов избор.

·            Първото изискване към Изборния Кодекс е той да бъде приет от НС и да не се променя в последния момент преди дадените избори за които ще важи. Ако се налагат някакви промени, то те трябва да влязат в сила за следващите избори.
Веднага да напиша, че тази законодателна норма може да се тълкува произволно, ако тръгнат спорове какво означава „в последния момент“. Като най-малко задължително условие трябва да се забрани промяната на ИК вътре в рамките на започнала предизборна кампания. Затова в по-уредените държави избирателната кампания започва поне една година преди провеждане на избора, При нас продължителността й е фиксирана на два месеца. Ще кажете, че е достатъчна. И може би ще допълните: „Ако искаме да провеждаме по 3 избора годишно, няма как предизборната кампания да е по-дълга от 2 месеца.“
Е ?! …

·            Второто изискване към Изборния Кодекс е особено важно. Може да се каже най-важното. Правилата за избор не трябва да се сменят по време на самия избор!
И пак някои ще кажат, че това е някаква безсмислица. „Та, нали виждаме пред себе си бюлетината, посочваме лично избора си и я пускаме в общия кюп. Тук просто няма какво да се фалшифицира. Не е възможно да има два или повече видове бюлетини за един избор.“ Да, това е така по отношение на първия обект за възможна фалшификация – самата физическа бюлетина. Но има втори обект за фалшификации – направеният конкретен личен избор на гласоподавателя за един кандидат от всичките изписани върху бюлетината. Тук възможностите са фалшификации са вече много.
Най-общо тези фалшификации са два типа:  направени със знанието на самия гласоподавател и направени без неговото знание.
- Фалшификациите в които участва самия гласоподавател са неспасяеми. Как чрез ИК да се попречи на купуването на гласове, ако самият избирател е съгласен да продаде гласа си? Какво значение има по какви причини гласоподавателят постъпва така? Та нима може да се принуждава който и да било как да гласува, като изборът на всеки е таен по закон?!
Отбелязвам, че всякакъв вид фалшификации от този вид са ограничени по размер. Няма как да принудиш всички избиратели да продадат гласа си. Отделни групи от тях – да. В някои секции купените гласове са повече, в други по-малко.  …
- Фалшификациите в които конкретният гласоподавател не участва (не знае, че гласът му е променен) са с по-големи възможности относно размера на „тежестта им“ – броя на фалшифираните гласове. Ако една „вражеска“ бюлетина се прави невалидна по време на общото броене вътре в избирателната комисия или пък самото преброяване на валидните бюлетини се извършва грешно, то и този начин дава ограничена „тежест“ на  далаверата. Това е сигурно, ако изборът се провежда с хартиена бюлетина. Как се променят всички бюлетини, които обикновено са стотици за една отделна секция? Нали затова в ИК е записано, че във всяка секции има задължително наблюдатели на изборния процес от всички кандидати за слава.
Не стоят така нещата, ако изборът се провежда машинно. При този вид гласуване „машината“ дава всекиму конкретната индивидуална разписка за направения избор и пак тя накрая прави общия протокол за резултатите на всички партии в дадения избор. Елементарно е технически Машината да работи по една програма, когато брои текущо индивидуалните гласове (Истината) и по друга програма, когато издава общия резултантен протокол (Лъжата). От кого зависи в софтуера на Машината да са записани и двете програми, и истинската, и лъжливата?
 От 3-ма (словом трима) души програмисти, които създават машинния софтуер, а не от членовете на бедната Избирателна Комисия, нали?! На всичкото отгоре в Избирателния Кодекс е записано, че ако ръчно преброените издадени машинни разписки не съответстват на броя им, подаден от машината, в крайния протокол се записва числото на Машината. Какви са основанията на създателите на ИК за такава алинея ли? – машината вече е свършила своята работа и нейното число няма как да бъде поправено. Освен това Машината никога не греши!
Тарикати! Имената им на такива… „програмисти“ съм записвал, пиша и ще продължа да следя. Правете го и Вие, за да се уверите, че всички, които искат настоятелно - някои и до пищовите стигат – машинно гласуване, са съветски българи! По генна, по сватовска или по кадесарска линия. Без никакви изключения! И без никакви „други примеси“! Независимо в кое АОНСУ, УНСС, МИМО са учили, коя генерал-щабна академия от натовски тип по света са завършили, на кое от първите места във Forbebs, Politico или Х са класирани!
А, забравих! Проверете отношението на ТЕЗИ и по отношение на спора за валутата ни. Всички те са против Еврото и са за запазване на Лева. Да запиша защо:  Защото според тях, за Рублата нашият ЛЕВ е приятел и брат, докато ЕВРОТО им навява скръб безнадеждна. 
Не мога да им помогна.

·            Третото изискване към Изборния Кодекс – да се прилагат в цялата им строгост законовите мерки за констатирани нарушения по време на целия изборен процес, не е технологично, а императивно, и то се отнася за всички граждани в България. И още нещо императивно: наказанията за констатирани нарушения, нвзависимо в коя част от обществения спектър са те, може да влязат в сила, САМО АКО има произнесена присъда от оторизиран орган. Избирателните комисии - от най-нисшите Секционни комисии по места до най-висшата Централна избирателна комисия - НЕ СА такива органи. Те могат само да констатират нарушения на ИК и да представят фактите за такива конкретни нарушения нагоре в съдебната йерархия.
Тъкмо с тази цел се въвеждат задължения на избирателните комисии да организират постоянно видеонаблюдение по време на целия изборен ден. Само че какво от това, когато филмирани нарушения, при това направени грубо преднамерено, в избирателните комисии са оставени без никакви последствия? Нарушителите чудесно знаят, че тези видея нямат никаква правна стойност, а на всичкото отгоре дори уважаемият Съд да се самосезира, една евентуална присъда би станала действена след десетина следващи избора. Искам да кажа – след 3-4 години при сегашната скорост на провеждане на избори.

МЕСТНИ ИЗБОРИ 2023

За конкретните предстоящи местни избори‘2023 избраната система за избор на общински съветници е пропорционална с преференции, а за кметовете – мажоритарна в два тура. Гласуването в секции, в които избирателите са над 300, е смесено – и с машини и с хартиени бюлетини. Гласоподавателят сам избира начина си на гласуване. Разписките от гласуване с машина се броят от членовете на секционната комисия, но ако има разминаване в броя им, за окончателен се приема резултатът посочен от Машината. Всяка избирателна комисия трябва да осигури видеонаблюдение на целия изборен процес.
Датата за провеждане на изборите за общински съветници и първия тур за избор на кметове е 29 октомври 2023 г. Балотажът за избора на кметове е седмица по-късно – на 5 ноември 2023.

За участие в изборите ЦИК регистрира общо 58 партии и 9 коалиции.
- БСП участва като част от коалиция, наречена странно  - Коалиция „БСП за България“. Защо странно ли? Защото хем е „коалиция“, хем единствено само БСП е назована в името на коалицията. Да не излезе, че „коалицията“  е създадена, за да обедини разните крила, течения и фракции вътре в самата БСП?!  Не че това е някаква тайна.
Само след година социалистическата партия ще започне „да се пука, цепи се и рони“, защото „нов път ще се прокара, друже, тука, нов път в тия“… ширини. Горкият Смирненски!  Добре, че не доживя.

- Чистите комунисти - Комунистическа партия на България, Българска комунистическа партия, Партия на българските комунисти, Нова сила, Русофили за възраждане на Отечеството, са в коалиция. Знаете ли как е наречена тази коалиция? Дръжте се за масата да не паднете от изненада - Коалиция „Неутрална България“.

- Земеделците са разделени поне на 4:  народни земеделци (Земеделски Народен Съюз), български народни замеделци (БЗНС), обединени земеделци (партия „Обединени земеделци“). земеделците на Александър Стамболийски (земеделски съюз „Ал. Стамболийски“).

- Патриотите и те поне на 4:  Партия „Национално движение „Единство““, Партия „Български глас“, Партия „Възраждане“, Партия „Атака“ в коалиция с „Българска социалдемокрация – Евролевица“…
А къде да сложим отмрялите вече партии „Воля“, „Ред, законност и справедливост“, „Евророма“, „Новото време“ и НДСВ?

- Консерваторите са 3-ма: Партия „Консервативно обединение на десницата (КОД)“, Партия „Консервативна България“, Движение демократично действие – Д3“.

- Демократите нямат описване: Партия „Български социалдемократи“ Политическо движение „Социалдемократи“, Българска социалдемократическа партия, Партия „Български демократически форум“, Партия „Българска нова демокрация, партия „Български демократичен съюз – Радикали“, „Съюз на свободните демократи“, партия СДП … И още две неотличими за мен: Партия „Български съюз за директна демокрация“ и Партия „Пряка демокрация“.

- Мая Манолова се е пъпкувала в Партия „Движение „България на гражданите“, Коалиция „Алтернатива на гражданите“, Партия „Ние идваме“, Коалиция „Левицата!“,

- Следват един куп „общински партии“ - Коалиция „Граждани за общината“, Коалиция „Заедно за силна община“, Коалиция „България на регионите“, Партия „Спаси София“, Коалиция „Съединени за Пловдив“, Партия „Съюз за Пловдив“, Партия „Развитие за Септември и региона“, Партия „Движение „Нашият град““ (Кричим), Партия „Величие“ от едно шуменско село...  

- Партия „Сбор“, Партия „Море“, Партия „Правото“, Партия „Свобода“, Партия „МИР“, Партия „Глас народен“…

- Партия „Бъдеще за Родината“, Партия „Общество за нова България“, „Гергьовден“…

- Не коментирам партията на Ахмед Доган ДПС и единствената „турска“ партия НДПС  на стария Гюнер Тахир (ако го помните още).

- Не задавам въпроса защо са „радевите“ обединение: „Български възход“, ИТН и ПП.

Само със страшна сила висят въпросите „Защо половината „синя“ България – коалицията ДБ, е в коалиция с ПП“  и  „Защо другата половина на „синя“ България (на Вили Лилков) е в коалицията на консерваторите, заедно с Петър Москов“ 
вместо да са в коалицията ГЕРБ-СДС?!

НЯКОИ НЕЗАБРАВИМИ КАНДИДАТ-КМЕТОВЕ  И  КМЕТОВЕ

Някои - не всички. На пропуснатите се извинявам.
Незабравими без кавички и „незабравими“ в кавички.
Няколко кандидати от Постоянното Присъствие за изборни длъжности през годините.

·            НЕЗАБРАВИМИ БЕЗ КАВИЧКИ.

Няма кавички, защото става въпрос за кметове, които са избирани от местните си избиратели, за повече от 5 мандата (20 години). Постоянството само по себе си е оценка, която следва да се уважава.
Стъпвам върху изследване на Института за развитие на публичната среда (ИРПС), който публикува съобщение с данните от местните избори в 2003 г., 2007 г., 2011 г., 2015 г. и 2019 г., за да представи общините, чиито кметове са се задържали най-продължително на своите постове.
Това са 23 общини, които (аз, а не ИРПС!?) съм подредил по место-нахождението им в 6-те големи области на които се дели България. Освен това, 2 общини от всичките 23, имат повтарящи се имена в две от големите области. „Академиците“ от ИРПС не са намерили за нужно да уточнят в претенциозната си справка за кое точно населено място става дума. Аз, ако бях шеф на този институт, бих ги посъветвал да си търсят друго поприще. Аз затова не съм и шеф някакъв в БАН, БАНИ, БНА, бау и т.н.
Ето тези 23 общини и имената на техните незабравими кметове:
Северозападна България: Монтана – Златко Живков; Вълчедръм – Иван Барзин
Централна Северна България: Полски Тръмбеш – Георги Чакъров; Хитрино – Нуридин Исмаил, Попово – Людмил Веселинов; Каолиново – Нида Ахмедов

Североизточна България: Кайнарджа – Любен Сивев; Аксаково – Атанас Стоилов
Югозападна България: Земен – Димитър Сотиров Симитли – Апостол Апостолов; Рила – Георги Кабаималски; Сатовча – Арбен Мименов; Гоце Делчев – Владимир Москов
Централна Южна България: Челопеч – Алекси Кесяков; Медковец – Венцислав Куткудейски; Батак – Петър Паунов; Невестино – Димитър Стаменков; Черноочене – Айдън Осман; Кърджали – Хасан Азис; Тунджа – Георги Георгиев
Югоизточна България: Крумовград – Себихан Мехмед
Останалите две общини – Летница и Болярова са с повтарящи се имена. Понеже не е ясно за кое населено място става дума, посочил съм и двете възможни области: Летница (Югозападна България или Централна Северна България) – Красимир Джонев; Болярово (Централна Южна България или Югоизточна България) – Христо Христов.

============================================
Ядосан съм не само на Академиците от ИРПС, но и на тарикатската природа на новите „харвардци“. Което обяснява донякъде и напълно отрицателното ми мнение спрямо тяхната способност за участие в политическия живот на нова демократична България.
Тяхната парламентарна група внесе в 49-то НС проекто-изменение в ИК с което броя на мандатите на кметовете да се ограничи до 3. Ама естествено: те нямат нито един кмет в страната, защото на предишните местни избори през 2019 година тях още ги нямаше на политическата карта. Мотаха се само из североизточното мозъчно полукълбо на президента Радев. Що да не „отстрелят“ няколко противникови играчи под благовиден предлог !? Ама „с пръдня боя не става“, е казал народът.
============================================

Обърнахте внимание, нали, че справката на ИРПС касае само кметовете с повече от 5 мандата, като едновременно с това се посочва императивно, че тя се отнася само за последните 5 избори за местна власт. Някакво логическо противоречие се появява - обяснявам го с въпрос: Ако даден кмет е спечелил до този момент само 4 от тези последни 5 избора, но е бил кмет над 30 години в своето село, той следва ли да бъде упоменат в академичната справка? Някак йезуитски се получава, не намирате ли?
Може би така се обяснява защо за масовата публика името на Делчо Митев от хасковското село Брягово не говори кой знае колко много. А той към дата 2023 г. е кметът с най-дълъг стаж в България. Днес той сяда в кметския стол за своя 15-ти мандат. За първи път става кмет в далечната 1976 година. Защо питате сега от коя партия е Делчо Митев? – Естествено от „Коалиция за България“. Вече 47 години това му е първата и последната работа. (Информация за тия, дето всичко проверяват математически: До 1989 г. мандатът на кметовете е бил две и половина години.)
Според едни други информации в същия този Интернет най-дълго управлявалият кмет в България е бай Данчо, Данчо Димитров от с. Долни Окол Самоковско. Той има 57 години кметски стаж. Мандатите му свършват в 2017 г., когато той е 84 години. Може би това е причината, когато се попита кой е най-дълго управлявалият български кмет, отговорът да е Денчо Митев. Данчо Димитров вече не е действащ кмет от 6 години, Той ще почине в края на 2024-а

Зад тези две групи незабравими кметове – управлявали своето населено място над 40 години и над 20 години, застава групата на кметовете с над 3 мандата кметски стаж. Не че е за подценяване кмет, който е управлявал 3 мандата, но не е започнал 4-я, обаче такива кметове са много. Без особен смисъл би било изреждането им, освен това такава справка би била много динамична и в този смисъл неактуална. Ще посоча само 3 имена на кметове на големи областни центрове. И трите имена са от групата на ГЕРБ.
 - Бургаският кмет Димитър Николов
Той е завършил Стопанската академия в Свищов с магистратура по финансов мениджмънт. Иначе си е бургазлия. Майка му Милка Николова е дългогодишен директор на СХЕУ „Св. св. Кирил и Методий“, Бургас. Целият му трудов стаж е в този град.
Първият си кметски мандат печели през 2007 година, Интересно е, че побеждава другия известен бургазлия Валери Симеонов с 62,37%. Вторият кметски мандат през 2011 г. печели с 70,86%, третият през 2015 - с 84%, а четвъртият през 2019-а  - с 65,8%. Резултатът му през тази 2023 г. е 60,05% още на първия тур.
Защо лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов не го изтегля нагоре, имам предвид в София, не се наемам да коментирам.
- Кметът на Велико Търново Даниел Панов завършва „публична администрация“ във ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий“ и „машинно инженерство“ във висшето военно училище във родния си град Велико Търново. Първия си кметски мандат през 2011 г. печели с 51,81%, вторият през 2015 – с 65,77% още на първи тур, третият през 2019-а с 60,55%, сегашните избори през 2023 г. ще спечели на балотажа с
- Софийската кметица Йорданка Фандъкова (ноември 2009 – ноември 2023) се отказа от борбата за своя 4-ти мандат, макар че според мен имаше най-големи шансове да я спечели. Ще коментирам още веднъж тази ситуация с повече подробности защо се получи така, само след няколко страници, когато дойде време на разказа за избор на кмет на София през тази 2023 година. Дотогава само ще изразя личното си недоумение, защо лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов извади от кметската надпревара туз купа, за да играе с вале спатия?!

·            „НЕЗАБРАВИМИ“ КМЕТОВЕ В КАВИЧКИ. Ето представителната ИРОНИЧНА МОЯ извадка:
- Николай Гацев – т.нар. „синия индианец“.
„Индианец“ разбирам защо. За първи път го видяхме на празника на София в далечната 2015 година. Той сред официалните лица пред огъня на Паметника на Незнайния войн, всички с официални костюми и вратовръзки, само Гацев на главата с диадема от шарени индиански пера. Изгледащи истински, почти толкова истински, колкото самият им носител е „индианец“. От Софийско.
Но категорично не е „син“. Позволете на доверчивия да каже на мошеника „Ти си измамник!“. Понеже Николай Гацев „бил голям почитател на Филип Димитров“ и е бил общински съветник от СДС някъде из романтичните години на сините, това значело точно това. Еднозначно! Ехей… То и Петко Симеонов тогава е „дрънчащо син“, нали. Да не си спомняме за Николай Колев-Босия. Защо тоз ли? – Ако си спомните лятото на 2018 г. (НИЕ-9), когато Босия мяташе домати по сградата на Парламента, Гацев му беше превоз и охрана. Щото членували в една Държавна Сигурност по едно и също време. Ако този факт ви се вижда маловажен и незначителен, пък да добавя още един – и той дребен ситен като камилче: Николай Гацев е чест гостенин по тепевизия „Евроком“ при Николай Колев - от Дряново и Иван Търпоманов. Ако го видите някъде другаде, по друга телевизия, ще ми пишете, нали?!
(Догодина Николай Колев-Босия ще почине. Николай Гацев е жив, но повече няма да иска да става кмет. Може би местните избори 2023 ще му бъдат последни. Но знае ли човек какво може да реши старейшината на индианците.)
- Димитър Маринов с артистичното име Митьо Пищова е дежурният кандидат за кмет на Велико Търново. Не съм ги броил, но грубо така се е явявал 6-7 пъти. Все е в шестицата. И той е колоритен като Николай Гацев, но колекционира не индиански пера, а мацки. Той си ги е броил лично. Аз само съм запомнил, че бяха 4-цифрено число, започващо със 7, и имаше една 5-ца към края. Ако продължавам да сравнявам Пищова с Индианеца, Митьо Пищова е на порядъци по-добродушен човек от Гацо. Хвали се може би повече от него, но не лъже избирателите си за цвета на косъма.
Пищова напусна този свят на 69 години в началото на тази пролет. Мир на праха му. Оставям като цвете на гроба му един виц, който смятам, че ще му допадне.
По някакви причини се наложило да разкопаят гроба на един известен приживе коцкар. Когато отворили ковчега му, той бил празен. Вътре имало само една бележка на която пишело: „До съседния гроб съм. Ще се върна след час.“
- Десислава Иванчева стана кметица на столичния квартал „Младост“ през 2016-а. През 2018 г. тя бе арестувана с белязани пари от подкуп насред София и след 4 години получи присъда от 6 години затвор. Лежа половината от тях в сливенския женски затвор, междувременно роди син, и в лятото на 2025-а вицепрезидентката Илияна Йотова ще я помилва. Това, ако не се лъжа, е последното използване на вицепрезидентското правомощие на Йотова да помилва. В началото на януари 2026 г. Йотова ще стане президент за една година на мястото на подалия оставка Румен Радев. Сега на Иванчева й предстоят следващите кметски избори през 2027 година.
- Ценко Чоков, кметът на врачанското село Галиче (май 3 мандата). Мафиот, от тия дето бият и палят, пак добре че е от по-дребните (не е като Къро, Таки, Мето, Трактора). Съдът го осъди само за кражбите – 2 милиона и нещо лв., на 8 години затвор. В момента ги излежава, затова не се кандидатира на тези избори. Жена му – Цветелина Нелова си е баш за него. И тя се кандидатира за кмет, но не успя да върне властта в семейството. Само да добавя партията от чието име г-жа Нелова се кандидатира: „Новото време“!

·            КАНДИДАТИ ОТ ПОСТОЯННОТО ПРИСЪСТВИЕ

Грях ми на душата, че изхождам за всички, които наричам  „Постоянното Присъствие“, от МОЕТО убеждение, че те са такива, защото са „расли в едни и същи детски ясли“. Това са думи от една шоу-песен от моето детство, когато Шоуто още не беше ШОУ, а се наричаше Социалистическа естрада. За да стане още по-ясно какво искам да кажа, припомням припева на „младежкия химн“ от времето на комсомолската ми младост: „Комунистите щурмуват небесата, комсомолците след тях вървят, пионери, пионери, славен път ви чака – трудов път!“
Де ги сега тия поети, композитори, певци и музиканти, трафиканти, симпатизанти и др. хора с чанти? Мен ли питате? – „Разставени“ са на отговорните места в старите си служби естествено, защото той, пътят по който минава „дрогата“, си е същия, самата дрога си е същата, никой не е отменил твърдо и окончателно „правилата за приемането й“, на табелата пред Заведението пак пише „Детский Сад“, само дето вътре има нови „лелки“ - наследниците на старите „възпитателки“… Постоянно Присъствие.
Не, не. Няма да развивам темата в тази посока. защото ако повторението е майка на знанието, то потретването само затлачва познанието на фактите.
- Светослав Витков от Глас-а Народен
Светослав Витков е известен още като Светльо Витков или Светльо от „Хиподил“, вокалист на групите „Хиподил“ (1988 – 2006) и Светльо & The Legends (от 2007). „Легенда“?! - зет на семейни начала на Бриго Аспарухов. Като не успява да стане президент в изборната кампания‘2011-а, през 2013 г. основава Политическа Партия „Глас народен“ и дори успява с нея на два пъти да мине границата от 1% на парламентарни избори, Което дава право на държавна субсидия за партията. През 2016-а Светльо Хиподила се кандидатира за втори път за президент. Инициативният му комитет се оглавява от Светла Бригова Аспарухова и Зарица Динкова. Обаче ЦИК отказва регистрацията. Защо - не зная, но след още 10 години прочетох за него нещо, което не се забравя: „Светльо Витков навършва 55 години — възраст, която при повечето хора звучи като средата на един тих отчет. При Витков обаче тя звучи като пореден рефрен. И като припев, в който думите не се усмиряват. Сложиш ли го в чекмедже, се оказва, че чекмеджето започва да вибрира.“
Конкретният повод да спомена тук Светослав Витков е кандидатурата му за кмет на София, издигната от ПП „Глас народен“.
- Виолета Комитова, партизанската снаха
Виолета Комитова е снаха на известен партизански род от с. Калейца. Свекърът й Гечо Лалев Комитов е известна личност, роден през 1915 г. там в с. Калейца. Гечо е ятак на партизани и член на РМС. Синът му Васил Гечев Комитов е роден през 1954 г. в София. Завършва архитектура. Днес жена му Весела Комитова е декан на този факултет в УАСГ.
Който тя завършва още през 1980 г. Но „зрее“ в Университета на Източен Лондон през 1999 г., после и в Училището по архитектура в Дъблин, Ирландия през 2000 г. За да работи „в областите на строителството, инвестиционните проекти, урбанизма и градоустройството, европейски проекти по програмите ФАР, Темпус, Еразъм-Сократ, ПРСР.“ И чак през 2021 г. за нея да се сети Стефан Янев и да я направи строителен министър в своите две служебни правителства. Тя става учредителка на неговата партия „Български възход“, след това, през 2022-а, и депутат в 48 НС. За благодарност и изключителни постижения в областта на магистралостроенето (аз, иронизирам), тя, Виолета Комитова. напуска „Възход“-а и през 2024-а и отново става депутатка в 51-то НС, обаче от партия МЕЧ на Радостин Василев, (В скоби разбира се: Буквата „М“ в името на тази партия кодира думата „Морал“ !!!)
На местните избори през тази 2023 година е кандидат за кмет на София от партия „Български възход“ на Стефан Янев. Защото все още не е дошла 2024, когато ще наднича зад рамото на Руди Гела.

Няколко чужденци в Постоянното Присъствие:
- Едно мъж на попрището жизнено в средата (1987) от кубински произход – Карлос Контрера
Само майка му е българка. Но когато е бил още на две години, бащата се връща в Куба и оттогава нищо не се знае повече. Самият Контрера казва за себе си „сраснал съм се  със София, макар да съм израснал в Сливен“.
На 18 години става член на ВМРО-БНД, на 20 - председател на Студентската организация на ВМРО в София, на 27 - председател на Областния комитет на ВМРО в София, на 28 – общински съветник в Столична община и председател на групата в нея „Патриоти за София“. И оттогава – до сега, все така. На тези избори се кандидатира за кмет на София, но стига пак до своя таван – общински съветник от ВМРО-БНД.
- Един мъж в предпенсионна възраст (1967), сириец. И родата му
Сред имената на кандидат-кметове на столицата за 2023 г. в листата на коалиция „Граждани за Общината“ (как общо вдъхновяващо звучи) срещаме едно популярно име – Мадж Алгафари. Бащата е сириец - архитект, публицист, комунист-идеалист, бил дълги години главен редактор на вестника на сирийската комунистическа партия. Майката – българка, дълги години работила в сферата на външната търговия.
Братът Нидал Алгафари (1965) е още по-известен. Автор и режисьор на студентското предаване „Ку-Ку“ (включително на предаването за мнимата авария в АЕЦ-Козлодуй в края на 1991). Бивш изпълнителен директор на БНТ между стария Павел Писарев и младия Емил Кошлуков – Иване, извинявай. Продуцент и режисьор на онзи филм „Ла донна е мобиле“. Продуцент и режисьор на „Наблюдател“-ят на Дмитри Иванов и Тома Томов. Преквалифицирал се като пиар на президента Георги Първанов, после като политически PR, после като…  агент „Наско“ от ДС. Жена му Мадлен Алгафари също е пиарка, пардон – психоложка.
- Радостин Василев (роден 1985 в Плевен) – Руди Гела:
Според Интернет, който цитира запознати (напр. новият цигански глас Роксана, наследничката на Софи Маринова), той е от ромски произход. Според пикантната клюка, Радостин е бил взет от родителите си от дом за сираци, когато е бил бебе на 16 месеца. Истинските родители на бившия министър на спорта били роми от плевенските села. Не е ясно дали той е открил биологичните си майка и баща и дали поддържа връзка с тях. Някои пък твърдят, че родната му майка Сашка е лежала за джебчийство в Сливенския женски затвор в годините на соца.
А според журналистката Соня Колтуклиева от ПИК Радостин Василев започва като „момче на Лупи“ (Александър Томов от „Българските социалдемократи“). През 2020 г. го „открива Слави Трифонов (също плевенчанин) и го прави депутат в НС от партия ИТН (след препоръка от Гриша Ганчев, и той плевенчанин). След срива на „великата“ ИТН в края на 2021 година Радостин Василев се обръща срещу съпартийците си, заставайки на страната на премиера Кирил Петков и става министър на спорта. Така Радостин преминава в редиците на „Продължаваме промяната". През 2022 г   е имало завера за спасяване на правителството с отцепване на една дузина депутати от ИТН, но половината от тях, водени от Виктория Василева, отказват. Тошко Йорданов извади запис как Руди натиска депутатката Христинка от Плевенско, като дори заплаши с ДАНС и съдилища. Всичко обаче се оказа буря в чаша вода. Така Василев, Николай Радулов и верните съпартийци се отделиха от ИТН с огромен скандал - онова скандалното заседание онлайн на „Промяната", което беше записано от Василев и пуснато публично. Така се стигна до основаването на партия МЕЧ (края на 2023-а) която очевидно имаше за цел да придърпа разочарованите от Слави, които отидоха после в ПП, но избягаха и оттам покрай „Сглобката". Руди заложи на познатата лексика, че ще вкара мафиотите в затвора, че лично ще се разправи с Пеевски и Борисов  и т.н. През 2024-а и нататък се заяви се като привърженик на здравата ръка и управление тип „Орбан". Влезе в лексиката на БСП и „Възраждане", че военната помощ за Украйна трябва да бъде спряна.
На тези кметски избори през 2023 г. Руди Гела се явява като независим кандидат-кмет на София обаче губи от Васил Терзиев. Какво по-естествено от това?!  За историята около Андрей Гюров като предложение за служебен премиер (6-то служебно на Румен Радев) след оставката на Росен Желязков в края на 2025 г. и за участието на Руди Гела в тези събития, ще разказвам нататък – като му дойде времето.
- Ивайло Вълчев от Кукувците:
Кога беше… може би дори преди 2000 година, бликнаха „три води“ (ТРИфонов, ВОденичаров, ДИлов-син). Първата заложи на Шоуто, втората - на Музикалната Муви, третата – на Св. Георги и борбата му със змея. Покрай тез три реки що частни „къщички за гости“ изникнаха… И още никнат, а старите се пребоядисват, за да изглеждат като новите.
Ивайло Вълчев стартира като поборник от „Гергьовден“. „Поборник“ ще да рече „отвратен от политиката“, който се изправя срещу „отвратителните в политиката“ (цитирам ги, поборниците). През 2005 година той и още Росен Петров, Тошко Йорданов, Драгомир Петров. Иво Сиромахов, Евгени Йотов, Илия Илиев, Николай Арабаджиев, Цветан Недялков, Венелин Венков, Георги Милчев-Годжи, Евгени Димитров-Маестрото се отказаха от членството си в „Гергьовден“ и прехвърлиха „водите си“ по най-различни направления. Да не ги изреждам, че ще забравим за самия Ивайло Вълчев (не Ивайло Мирчев – тоз е друг „отвратен“ от „отвратителните“).
Тази 2005 година той и още Иван Кулеков, Венелин Венков, Краси Радков, шефката на балет Магаданс, че дори и реквизиторът Ванката седнаха на диванчето под Слави и обявиха създаването на телевизионен проект „Шоуто на Слави“, чийто девиз щял да бъде „Силата е в истината!". Някои се сдобиха с жълта книжка („Няма не искам, няма недей! Щом те желая ставам злодей!“), други станаха депутати (щото баш „Съединението прави Силата“), че дори и евродепутати.
За да доживеем април 2021 г. когато президентът Румен Радев връчи мандат на Славчовата партия ИТН. Само че градежът на Държавната Къща не е лесно, като да си построиш къщичка за гости, и след 4 години „оцапахме бохчата“, както е казал Ганьо Балкански.
Голяма работа, нали. За местните избори 2023 г. Ивайло Вълчев се явява като кандидат-кмет на София от името на партия ИТН и губи от Васил Терзиев. Какво по-естествено от това?!
- Синдикалистите, изкушени от политиката – и те „три води“ поне
Динозаврите на Прехода – Кръстьо Петков и Костадин (Константин) Тренчев са вече в „Музея“.
Маноловите – Димитър Манолов, Пламен Димитров и Мая Манолова са още действащи. Все пак са от следващото поколение. А що са „манолови‘ ли? – Сещам се за строителя Майстор Манол. Не се забелязва Димитър и Пламен да се натискат много да стават градоначалници, но пък Мая Манолова е предостатъчна за мерудия на гърнето, наречено „България“. Самата тя на тези избори‘2023 не участва лично, но лобира яко за Никола Вапцаров-внук. Който беше зам.-кмет на община Младост по времето на кметицата Десислава Иванчева.
(Младият Никола наистина е роднина, дори направо е кръстен на революционния поет. Имам само една препоръка към наследника Никола: Да чете, препрочита и помни какво е казал Дядо му за правилата на живота: „Аз паднах, друг ще ме смени и толкоз! Какво тук значи някаква си личност?“ Изобщо не се забелязва такава достойна за уважение самоотверженост у младия Никола Вапцаров, макар да е наследник на убедени членове на БКП. Което е предостатъчно за обществено презрение. За него и неговите поръчители. Генът задължава, мой човек!)
Колкото до „Мая Манолова No2“ – по-младата, вероятно, Ваня Григорова „хващам с два пръста“ за яката и я отмествам малко встрани. За няколко страници само – Ваня Григорова е носителка на сребърния медал в кметските избори в град София.
- А най-скромният синдикалист, кандидат за политик, е Теодор Дечев. Роден е през 1962 г. в София, строителен инженер, но и магистър по политология. Още от 1990 г. е активист и член на ръководните органи на БСДП:  1993 г. - председател на Социалдемократическия младежкия съюз, 1993/1997 - главен редактор на в. „Свободен народ" - печатен орган на БСДП. От 1995-а е зам.-председател на БСДП, т.е. конкурент на д-р Петър Дертлиев за лидерския пост. След 1997 г. напуска партията на Дертлиев и става член на новосформираната социалдемократическа партия начело с Йордан Нихризов. През 1998 г. става зам.-министър на труда и социалните грижи в кабинета на ОДС начело с Иван Костов. При Симеон ІІ и Тройната коалиция се прехвърля към по-ниски управленски нива: заместник-председател на Съюза за стопанска инициатива ССИ (забелязахте ли, че е изчезнало последното Г – „на Гражданите“ от онова ССИГ, създадено от Валентин Моллов), член на Националния съвет за тристранно сътрудничество (НСТС), член на Българската асоциация за политически науки…
За кметските избори в София е подкрепен от социалдемократическата партия. (Която май е по-различна от партията на „добрия вълк Лупи“?)
- Ще завърша с една изненада. За кметските избори през т.г. от гардероба бе изваден 70-годишният ветеран Красимир Стойчев (роден 1955). Помните ли го? – агент „Танев“ към Второ Главно на ДС още от 1984 г. Стойчев е един от основателите на Г-13 - първата организация на български бизнесмени, в която влизаха Илия Павлов, Емил Кюлев, Васил Божков, Борислав Дионисиев, Валентин Моллов, Венцислав Йосифов. Името му е забъркано в скандални сделки, а баща му беше убит пред къщата им във Виена, което някои коментатори обясняваха с контактите му с руския бизнес. Във Виена починаха още други българи, най-известният измежду които беше Огнян Дойнов. Красимир Стойчев e основател на в. „Стандарт“, първият GSM мобилен оператор в България – „Мобилтел", на фондацията  „Бъдеще за България“ на Елена Костова, Алиса Софиянска, Антонина Стоянова и собствената му съпруга Слава Стойчева ,,,
И кой знае още колко неща !?