СЪБИТИЯТА И ЛИЦАТА НА АВГУСТ 2023
· Съюзът на пивоварите в България (СПБ), чиито членове имат своя професионален празник на Илинден, публикува свои данни за производството и консумацията на бира у нас. (Само да кажа предварително, че се учудвам защо нашите пивовари са избрали точно Илинден за свой патронен празник. Разбирам подтекста на факта, че банкерите ни празнуват на Никулден с шаран на масата, и тъкмо затова считам, че е обидно да се правят подобни връзки с идеалите и кръвта на илинденци.)
Ето статистиката на СПБ: (в скобите съм аз)
За цялата минала година са произведени 500 млн. литра наша бира и са продадени общо за страната 523 млн. литра. (Излиза, че вносната бира, която според мен е по-хубава от родната, е само 5% от общото количество, което се изпива у нас.) На ден – 1/365 част от общото количество - само в ресторантите, кафенетата и хотелите се сервират по 435 000 чаши от пенливата напитка. (Ако приемем, че една бирена чаша е 0,33 литра, това прави 52,3 млн литра. Т.е. 1/10 от общия литраж. Което означава, че останалите 9/10, българинът пие в домашни условия. Много ми се вижда, но това би обяснило следващите данни.) 50% от пълнолетните българи консумират бира поне веднъж седмично, а близо 70% поне веднъж месечно. Най-големи любители на пивото продължават да са потребителите от района на Монтана, които пият 11 пъти месечно, следвани от жителите на Русе и Варна – 10 пъти.
· Изследване на Националния център за парламентарни изследвания (НЦПИ) показва, че „всеки трети интервюиран, или 32,6 % биха предпочели да живеят по времето на управлението на Тодор Живков, а 28,1 % - във времето след 1989 г. По време на управлението на цар Борис III биха избрали да живеят 8 %, а на цар Фердинанд – 2 %“.
И още:
„Данните показват, че мнозинството от пълнолетните български граждани (87 %) са на мнение, че националното съзнание може да бъде формирано в младите хора чрез възпитание. Най-голяма национална гордост предизвиква българската история, посочена от 84 % от участвалите в изследването.
С българската култура и традиции се гордеят 82 % от пълнолетните български граждани, като тази позиция е равномерно разпределена сред представителите на всички социално-демографски групи. За 73 % от респондентите повод за гордост са българската литература и изкуство, а за 69 % – спортните постижения на страната. Научните и технологични постижения на България предизвикват гордост сред почти половината от участвалите в изследването. Социално-икономически аспекти на страната, с които респондентите не се гордеят, са социалната система (изобщо не се гордеят 64 % от интервюираните); икономиката (изобщо не се гордеят 62 % от интервюираните); политическото влияние в света (изобщо не се гордеят 61 % от интервюираните); демокрацията (изобщо не се гордеят 47 % от интервюираните).
Според 53,3 % запазването на българската идентичност се застрашава най-вече от емиграцията на младите хора, според 47,6 % - от незадоволителните условия за живот в страната, според 30,4 % - от масовото навлизане на западната култура, според 30,3 % - от отказа от българските традиции и обичаи, според 15,3 % - от проникването на чужди религии, според 13,2 % - от навлизането на много чуждици в българския език.
Сред основните поводи за срам са българските политици (17,1 %), ниският стандарт на живот, ширещата се бедност (13,5 %), лошото управление на държавата (8,3 %), корупцията на всички нива (7,2 %).
Попитани кои събития в българската история будят у тях най-голямо разочарование, 12,4 % отговарят, че това е падането на България под османско робство, 10,8 % - преходът след 1989 г., 5,4 % - комунистическият режим, дошъл след 9 септември 1944 г.
Най-важните събития, случили се в България след 1989 г. досега, според мнението на пълнолетните български граждани са три - присъединяването на България към Европейския съюз (39 %); присъединяването на България към НАТО (16 %); преходът в България след 1989 г. (10 %).“
(Какво животно е това НЦПИ трябва да питате репортера на dnes.bg Стела Стоянова, която се е подписала под тази кореспонденция. Аз за сефте чувам, че имало такъв „център“. Но съкращението НЦПИ, като напев, ми припомни, че по времето на управлението на Тодор Живков много се харесваха летните рокли тип ВЦПР – Виж ми Циците През Ръкава.)
· В дните 11-13 август на 1877 година са епичните сражения на връх Шипка, които в голяма степен предопределят падането на Плевен след няколко месеца и успешния край на войната, освободила ни от турско робство.
Само да припомня за младите поколения Z, че тридневните боеве „на връх планината“, са ЕДИНСТВЕНИТЕ в които решаващата тежест на сраженията се изнасят най-вече от българите доброволци в Освободителната война, които са основната част от войската, отбранявала прохода през Шипка и не позволила на „ордите“ на Сюлейман паша от Стара Загора да отидат на помощ на Вейсел паша в Плевен. Грях ми на душата, но напълно споделям тогавашния гняв на народния поет Иван Вазов да постави своите величави думи за „Опълченците на Шипка“ в една стихосбирка, наречена „Епопея на забравените“.
Защо „забравените‘? Забравени от кого? Можем, разбира се, всички нормални българи, които обичаме много повече своята България вместо чуждата Русия, да отговорим точно и изчерпателно на този въпрос. Имало е едни българи, и сега ги има, за които завоевателните мераци на Русия (СССР) са по-важни, най-важните! Защото без решаващата помощ на „Червената Руска Армия“ те не биха станали герои, а биха си останали мижитурки, накацали нахални мухи на масата народна, каквито са си всъщност. Кирияк Стефчовци връз Иванчо х.Пенчовци, Георги Димитровци до Чапаевци, радевци на гърба на желевци …виж преди и след, след няколко параграфа за пореден път… каква България, какви опълченци?! И да празнуваме годишнината от августовските боеве на връх Шипка посред зима – на 3-ти март?! Защото трябва 3-ти март да запомним! Когато всъщност е рожденият ден на руския император, нали?! То затова и предишният ни национален празник беше на 9-ти септември.
Пред мен е едно интервю от 11 август 2023 г. на Христо Смоленов, дадено на Пламен Енчев. (Ехе-е! Че пред кого другиго?! Всички знаем кой е Пламен Енчев ) Интервюто е озаглавено „Не бива да противопоставяме 3 март на 24 май“. 3-ти март… 24 май… пак поглеждам текущата дата – 11 август. И се зачитам:
- „Демокрацията ни е на апаратно дишане. У нас например 60 процента от българския народ не гласува на последните избори. Така наред с апатията се изразява и омерзение към лицемерието в политиката. И още 5 % от хората са гласували, че не подкрепят никого. Не е ли това знак на огромно отчуждение и липса на надежда, че с гласуване може да се подобри положението на нещата? Как оставащите 35% от електоралния потенциал, и то разделени между управляващи и опозиция, дават кураж да се говори за конституционно мнозинство. То е формално, но абсолютната му стойност е твърде ниска. Би било нахално то да се отъждествява с народната воля, но кой ти гледа етика?“
(Повече от нахалник! Извинявайте, че не успявам да се сдържа пред такива. В комунистическа България гласувалите се брояха от 98% нагоре. Значи ли това, че тогава е имало демокрация, нямало е терорно поддържани страх и апатия? И „етика“. Ако тогава е имало истинска демокрация, защо да не върнем справедливия строй зад желязната завеса веднага, на следващите избори, а?)
- „Честваме 3 март като ново възкръсване на българската държавност. Но не го противопоставяме на други официални празници – нито на 6 септември, нито на 24 май, всеки от които има своя чар и своя всенародно-обединителен смисъл. (А защо г-на Смоленов пропуска 9 септември в изреждането на „други официални празници“. Нима 9-ти 9-ти няма чар и смисъл?) Не е ли ясно, че без суверенна българска държава нямаше да е възможна и онази стратегическа цивилизационна победа, която свързваме с разпространението на българската азбука?“
(Върхов, опасно върхов демагог! Между създаването на азбуката ни и освобождението ни от турско робство лежат десетина века. Не е възможно внукът да зачене дядо си. Но Христо Смоленов е завършил Московския държавен университет „Ломоносов“. Там така ги учат. До преди тях е нямало нищо, те са първите. Жалко, че не са им казали, че и зад тях няма да остане нищо.)
- „Днес се повтаря като мантра изразът „Устойчиво развитие“. Но ако оставим настрана баналния възторг на еврочиновниците, маскирани като еколози, то само една световна тенденция е в усточиво равитие. Това е глобалната идиотизация.“
(„Маскирани като еколози“ ??? Самият Христо Смоленов е маскиран като „специалист по антитериризъм“ Който е един от създателите на русенския комитет през 1988 г. и на „Екогласност“ от следващата година.)
- „Убеден съм, че ще разберат повечето от хората, които точно преди 35 години започнаха борба за просветена демокрация. Ще ме разбере д-р Константин Тренчев, който основа Конфедерацията на Труда „Подкрепа“, ще ме разберат и съоснователите на Русенския комитет и „Екогласност“. Мислите ли, че някой от тези доблестни граждани ще си изкриви душата да твърди, че е мечтал за общество като днешното? Нищо, че то продължава да самоизтъква като либерална демокрация. Демокрация ли е състоянието на нещата, при което отвратените продължават да гласуват за отвратителните?“
Аман от държавно платени кадесари.
· Докато някои се разпяват покрай боевете на Шипка, обяснявайки защо е трябвало да сменим националния си празник от 9.9. – когато Русия ни освободи за втори път, с 3.3, когато пак тя ни освободи за първи път, други загряват за деня, когато Русия ще ни освободи за трети път.
Лявото обединение „Левицата!“ (да не се бърка с лявата „Коалиция за България“; вероятно за това е добавена удивителната в заглавието на обединението) и представители на палатковия лагер в защита на паметника на Съветската армия внасят документи в Адмистративния Съд-София град за спиране на изпълнението на заповедта на областния управител за ограждане на Паметника на Съветската армия, обяви Мая Манолова. Според протестиращите тази заповед е незаконна, а ограждането на паметника е самоуправство.
============================================
Използвам формалното съвпадение, че на 11 август 2023-а се навършиха 146 години от боевете на Шипка и че на тази дата от космодрума "Восточний" в Далечния изток с ракетата носител „Союз-2.1" беше изстреляна автоматичната станция „Луна-25" - първата мисия до естествения спътник на Земята в историята на съвременна Русия. Очаква се апаратът да кацне на 21 август, в района на кратера Богуславски.
Няма никаква грешка. Последната лунна мисия на СССР бе изпращането на космическата сонда „Луна-24" през 1976-а. Значи преди 47 години.
На 20 август 2023 г. руската автоматична станция „Луна-25" се е разбила в повърхността на естествения спътник на Земята, след като се е завъртяла в неконтролируема орбита, предаде Ройтерс, като цитира Роскосмос.
============================================
УБИЙСТВОТО НА АЛЕКСЕЙ ПЕТРОВ
Спомняте си, нали, кой е Алексей Петров? - Топлата връзка на ДС с действуващата мафия в България още от епохата на първоначалното натрупване на капитала. Безскрупулен човек. Което е повече от очаквано за позицията, която той заема в обществото. Та, на 16 август 2023 г. този човек, с прякора „Трактора“, беше най-после застрелян на горска пътека в столичния кв. „Драгалевци", близо до прикътания ресторант „Воденицата“. Бил е придружаван от жена, която е простреляна в гръдния кош и в ръката. Алексей Петров умира на място, а жената оцелява.
По реда на подчертаните думи в предходния абзац:
· Давам думата на някои „знаещи“. Които могат да ни дадат подробности, които упълномощените от официалното следствие лица, затаяват. Повече от убеден съм, че дори и тези новини под сурдинка, са щателно подредени преди да видят бял свят по разните сайтове и подсайтове. Но, за да повдигнат още няколко сантиметра завесата, стават. Поне виждаме краката на убийците и като ги разделим на две, можем да се досетим за количеството участници в убийството.
Славчо Велков, експерт по националната сигурност, пред Euronews Bulgaria, бивш депутат от БСП, ако помните: (в скобите са мои текущи забележки): „Петров е бил с обичайната си охрана от трима души. Стрелбата е станала в гориста местност в близост до пътеката, където се е разхождал често. Алексей Петров се е движил пеша по маршрута. Това, което се случва, не само днес, е в резултат на влошената среда за сигурност през последните три месеца и половина (три месеца и половина назад посочва точно датата 15 май 2023-а – Къро, брат Галев и…?). Животът на Алексей Петров е бил заплашен през последните 25 години. Не бих се наел да изказвам каквито и да е версии. Още повече, ние не разполагаме с достатъчно информация по случая. Просто визирам фактите, които са част от пробивите в сигурността през последните три месеца и половина.“
Тихомир Безлов, друг един експерт по национална сигурност, но за разлика от Велков, е действуващ: „За разлика от днешните анализатори – някои от които не чак толкова – познавам покойния Алексей Петров от 40 години. И не мога да го сравня с някои други знакови лица на прехода, които вече не са живи. Той беше отричана и приемана личност. Участва и в политическия живот, и в бизнеса, беше преподавател във водещи университети, преди това знаков специалист по антитероризъм.“
Убийството на Алексей Петров беше предизвестено, смята Слави Трифонов. Той зададе и няколко въпроса - Има ли връзка между убийството на Къро, смъртта на единия от братя Галеви и убийството на Алексей Петров? Имал ли е общ бизнес бащата на Кирил Петков с Алексей Петров? Имал ли е срещи Кирил Петков с Алексей Петров и ако да - кога, къде и защо? Бил ли е посредник Алексей Петров между ГЕРБ и „Продължаваме промяната“ в разговорите за съставяне на редовно правителство?
„Връщането на мутренския модел на управление на Борисов върна и мутренските години. Цялата държава стана заложник на страха му от възмездие и на алчността на ПП-ДБ за власт и пари. Това заяви лидерът на БСП Корнелия Нинова след показното убийство на Алексей Петров.
Журналистът Григор Лилов: „СТИГА С ТЕЗИ БРЪЩОЛЕВЕНИЯ! Аман от глупостите на колеги, спецове, МВР и прокуратура. Алексей Петров е бил само с една жена, о, не, ще се поправим, сбъркахме - бил освен с нея и с трима охранители, там редовно намиращата се в отлична физическа форма бивша барета бягал с нея крос (възраст на спътницата - 48 години), ох, сбъркахме, не бягал крос, а там се разхождал редовно, простреляната жена се развикала за помощ и я чули, ох, не я чули, но тя, берейки душа, позвънила на тел. 112, берейки душа и прекрачвайки през прага на смъртта описала нападателя, тя била треньорка по тенис (в качеството си на директор и основен ръководител на ключови дружества на Алексей Петров!) и т.н., и т.н., и т.н. …
Фактите! Човек с толкова покушения срещу него не мърда дори до тоалетната без охрана, навсякъде ходи с бронирана жилетка (и сега е бил, за което се мълчи). И затова за най-сигурно е застрелян в главата - в окото, докато спътницата му е простреляна, така да се каже, обичайно - в гърдите. И никакви охранители не е имало край тях, защото неговите са супер професионалисти - бивши червени барети, натренирвани редовно в израелски и западни школи до реакции на автоматизъм и щяха незабавно да открият стрелба и започнат преследване. И няма как жената да е „видяла" убиеца, а те - не, няма как умиращата от раната жена да е позвънила на 112, а те да не са! Трактора и спътницата му са убити на разстояние само десетки метри от ресторант „Воденицата". Изстрели не са чути - било е със заглушител. Не са чути, защото на паркинга на това много елитно заведение винаги има пазачи и щяха веднага да сигнализират. По моя информация двамата са обядвали там и по едно време решили да се поразходят, прекъсвайки обяда. И понеже се забавили, започнали да ги търсят. Такава „разходка" - инцидентно мръдване встрани, може да има едно-единствено обяснение - някаква конспиративна среща с някого (мъж или жена), който не трябва да се знае от никой друг и да се види от когото и да е било с кои се среща. „Воденицата" е много удобно място като предлог за такава среща. Тя е с много добра кухня и прекрасно обслужване, пълна е с елитни клиенти - политици, много едри бизнесмени, чуждестранни мениджъри и дипломати, така че присъствието на Алексей Петров въобще няма как да направи впечатление... И гората стъпва на прага ѝ, както се казва. Мърдаш за малко навън в нея с дясната ти ръка в бизнеса - или сте предали „нещото", или сте получили указанията и се завръщаш - ни лук ял, ни лук мирисал. Този път връщането не се състоя. По-лесният отговор според мен е „защо". По-трудният е „от кого.“
· Още факти. Този път от старите вестници:
Алексей Петров оцеля в 3 опита за атентат срещу него През март 1999 г. е ранен в крака от куршум в ресторант „Перла" в Драгалевци. Тогава официално е констатирано, че стрелбата е случайна, а той е ранен от рикоширал куршум. Тогава соченият за стрелец срещу него Кирил Киров-Японеца декларира, че е стрелял погрешка. Вторият и станал най-известен неуспешен атентат срещу него е извършен на 14 август 2002 г. пред плувния комплекс „Спартак". В този ден Алексей Петров е пресрещнат със залп от куршуми от двама неизвестни стрелци и е тежко ранен в гърдите и в крака. Нападателите му не са открити. На 29 октомври 2015 г. отново е извършен срещу него неуспешен атентат в кв. „Кръстова вада" в София. Срещу колата му е стреляно с два гранатомета. Криминалистите са категорични, че единствено това, че килърите са стреляли от близко разстояние, е спасило бившия съветник от ДАНС, тъй като снарядите не са успели да се активират при съприкосновението си с колата.
Парчета от полезна информация могат да се съберат от това кои лица са били на погребението на човека. На погребението на Алексей Петров са присъствали Кузман Илиев (в момента председател на Съюза за стопанска инициатива, бивш ССИГ) и неговия бивш ко-водещ на популярно икономическо предаване Владимир Сиркаров, политологът Стойчо Стойчев, Златомир Иванов - Баретата и Марчело Джотолов, бизнес дамата Ваня Червенкова и дъщеря ѝ, бившият зам. главен прокурор Роман Василев, политикът Александър Паунов от БСП, бизнесменът Пламен Бобоков, адвокатите Ина Лулчева и Лъчезар Таков, Явор Колев - бивш шеф на отдел „Киберсигурност“ в ГДБОП и Кристиан Бойков – сегашен експерт към същия отдел, спортистката Ивет Горанова.
Пък Цветан Цветанов, бившият вътрешен министър на ГЕРБ, бил казал „Очаквах да видя Борисов на погребението на Алексей Петров“. Едва ли е вярно. защото ако е, това значи, че Цветанов е „вътре“ с всичките си крайници. По-възможно верни ми се струват думите на друг един вътрешен министър – Иван Демерджиев: „Чистката ще продължи“.
Със сигурност!
· Простреляната с Алексей Петров на 16 август на Витоша Мирослава Михайлова, изчезна! До момента никой не може или не иска да каже къде е жената, станала свидетел и ранена при убийството на бившата барета. Единственото, което се знае със сигурност е, че Михайлова е изписана от „Пирогов". Кога точно, не каза дори пиарката на болницата Мария Пойразова, която интервюираха телевизията. Мирослава Михайлова потъна вдън земя след покушението. Запознати с показното убийство на Алексей Петров казват, че за момента нямат официални данни Мирослава да е напускала страната, но това не е изключено. Жената няма наложени й ограничения за излизане извън територията на България и не е длъжна да уведомява когото и да е било.
Така да бъде. Аз пък мисля да уведомя читателите си за следното: Покрай Трактора има много жени. Но жените, карали трактора, „трактористките“, са само три. Официалната му жена, чието име се споменава много рядко и вече е забравено, любовницата Ива Павлова, която е майка на единствената му дъщеря (вж. например историята за новите ученици на театър – НИЕ3, стр.210) и въпросната Мирослава Михайлова. Алексей Петров официално е прехвърлил половината от дяловете си на Ива Павлова отдавна. Тя управлява тази част от бизнес-империята от свое име. Напоследък се говори (прочетете и „показанията“ на журналиста Григор Лилов, които цитирах преди малко), че Алексей Петров е заменил Ива Павлова с Мирослава Михайлова. Дори подготвял прехвърлянето на бизнеса си на нейно име. Ива Павлова била много недоволна. Дали това е факт и доколко е истина, знаят Убитият и Изчезналата. И сигурно още Този, който трябва да знае. Ако продължа да спекулирам с предположенията, много е възможно причина за разстрела на Витоша да е именно такъв един факт. Но това не интересува „читателя на Историята“ и затова приключвам с тази тракторна следа.
И се връщам на
МЕСТНИТЕ ПРОБЛЕМИ НА НАШИТЕ ЦАРьГРАДЧАНИ
Всъщност тези местни текущи проблеми са изцяло произтичащи от проблемите на… „на БРИКС“, както мило се опитва да преправи дрезгавия си глас като майчински дъртият блогър zaprehoda (отпреди десетина страници). А аз пак трябва да опреснявам, да събирам, да обобщавам… Че нашите съветски българи, наричани напоследък „русофили“ (което не е същото, защото не всички русофили са съветски българи), непрекъснато мутират. Нещо подобно на грипните вируси са – тип А, тип В, тип С, gen Z, шум в ушите… пардон за последните два „щама“. Те са друга бира, от съседния цех на същата бирена фабрика.
Пак да повторя – Важните проблеми, които ПРОДЪЛЖАВАТ да тресат нашата Татковина, произтичат от нерешените геополитически спорове в чия сфера на влияние да бъде Балканският полуостров. Чиято територия обитаваме като народ.
В последната година на мода излезе движението „Царьград“. Споменах за него покрай новоучреденото Международно движение на Русофилите, което пък било продължение на Българското Национално Движение „Русофили“ на нашия Николай Малинов.
„Царьград“ се нарича руският телевизионен канал, който е собственост на бизнесмена Константин Малофеев, и е регистриран в годината на анексиране на Крим 2014-а. До началото на следващата 2015 година в този ТВ канал работят повече от 100 човека. (Данните са от руската Википедия.) Много имена се споменават, но аз ще посоча само две – руският философ Александър Дугин и Леонид Решетников. Когато започна „специалната военна операция“ в Украйна – февруари 2022 г. „Царьград“ стана особено напорист, дотам че дори компанията Google блокира неговия акаунт на всички свои платформи. Което никак не попречи на нашите съветски българи да пробутват неговите внушения в социалните български мрежи. Там, където Google не се меси.
Ще ви представя някои от лятно-есенните такива проблеми чрез постингите на един експерт по тези неща блогъра kvg55. Той се подписва като „Красимир Говедаров, Главен експерт“. Ако питате кога е раждан и кое е презимето му, ще ви отговоря със следния виц:
В сайта за запознанства.
Име: Tanja
Фамилия: скрита
Възраст: скрита
Email: ivanova1988@abv.bg
· На 9 септември 2023 г. (Каква дата, а! Главният експерт ги разбира тези неща.) написал в blog.bg следното: „Руската федерация образува нерви на Вашингтон“. Няколко цитата от там: (следете датите и ги съпоставяйте с местните ни случки от тези времена)
- „На 16.06.2022 г. Никарагуа ратифицира указа за разрешаване на влизането на руски войски на нейна територия. Съединените щати го класифицираха като „провокация". А защо като провокация? На 08.20.2023 г. Никарагуа одобри разполагането на руски военни бази и крилати ракети на своя територия. Географски Никарагуа е на по-малко от 3000 км от Вашингтон, което я прави стратегически партньор по отношение на военни съоръжения. При такава близост ракетите, разположени в Никарагуа, могат да достигнат столицата на САЩ за нула време. … Президентът на Никарагуа Даниел Ортега оцеля през всичките години на борбата. Чух името Ортега още като ученик и пионер. Още тогава той беше президент на Никарагуа. Имаше много неща. И представете си: 40 години по–късно Даниел Ортега подписва указ, който позволява създаването на руски военни бази на територията на държавата, държава под носа на Съединените щати в Централна Америка! Тоест, върнахме се в „под корема" на САЩ – в Латинска Америка. Но не и за да нанасяме на някого коварни удари. И за да защитим тези хора от несправедливостта. Това е, според събеседника на „Царьград", разликата между англосаксонската политика и руската. … Да, в това, че в Русия тези, които живеят в Централна или Южна Африка, в Централна Америка или Индокитай се третират като хора. Защото борбата за добруването на човечеството навлиза в решителен етап. Специалната военна операция на Руската федерация в Украйна, изритването на метрополията Франция от Африка, изритването на Съединените американски щати от Латинска и Централна Америка, отърсването на Арабския свят от зависимостта му от Съединените щати, са такива примери.“
- „На Икономическия и хуманитарен форум „Русия – Африка“ Владимир Владимирович Путин каза: „За да бъда конкретен, ще добавя, ще кажа: ние ще бъдем готови през следващите месеци, през следващите три до четири месеца, да предоставим на Буркина Фасо, Зимбабве, Мали, Сомалия, Централноафриканската република, Еритрея 25–50 хиляди тона зърно безплатно, ние също ще осигурим безплатна доставка на този продукт до потребителите. … Президентът на Турция Тайп Ердоган нарече Владимир Путин скъп приятел и показа на всички, че всъщност се превръща в проводник на руската външна политика. „Действай! Разчитам на теб“, казва Владимир Владимирович на Реджеп Тайипович. Решителен, но и изключително опасен етап. Защото Колективният Запад е способен да подпали планетата с ядрена война в усилията си да спаси капиталистическото общество.“
- „Newsweek цитира от интервю Тъкър Карлсън, който прогнозирал ходовете на Джо Байдън и демократите така: „Ако целта ви е да запазите властта след като започнете да обвинявате политическите си опоненти, знаете, че трябва да спечелите, иначе те ще ви обвинят, ако спечелят. Така че те не могат да загубят. Ще направят всичко, за да спечелят Какво ще правят? Ще воюват с Русия. Ще има гореща война между Съединените щати и Русия през следващата година. Не мисля, че ще я спечелим.“ … „Някои ракети внезапно ще паднат върху Полша, … Руснаците го направиха! Нападани сме! Започваме война!", намигнал Карлсън.“
· На 21 октомври 2023 г. kvg 55 допълва: „Световния ред на Наполеон, Световния ред на Хитлер, Световния ред на Байдън – един край“:
„При търсене на "the rules–based international order" (международен ред, основан на правила) в Google–то в статията Liberal international order (LIO) (Либерален международен ред) на Уикипедията четем : В международните отношения либералният международен ред (LIO), известен също като международен ред, основан на правила (RBIO), или базиран на правила ред (RBO), описва набор от глобални, базирани на правила, структурирани взаимоотношения, основани на политически либерализъм, икономически либерализъм и либерален интернационализъм от края на 1940 година. По–конкретно, той включва международно сътрудничество чрез многостранни институции (като Организацията на обединените нации, Световната търговска организация и Международния валутен фонд) и се състои от човешкото равенство (свобода, върховенство на закона и права на човека), отворени пазари, сътрудничество в областта на сигурността, насърчаване на либералното демокрация и парично сътрудничество. Редът е създаден след Втората световна война между страните водени до голяма степен от Съединените щати. (Аз падам от умиление! Какво познаване на английския език показва този Говедаров.)
Аха, така – либерализъм, Световната търговска организация и Международния валутен фонд, Съединените щати, долари, капитализъм, буржоазно общество, и най–важното – хегемон. Само че от известно време „базирания на правила международен ред" нещо се рути. И хегемонът с полезните идиоти около себе си се мъчат да го кърпят, подпират и реанимират. А какво всъщност е досегашният „международен ред, основан на правила"?
При участието си на последния Валдайски форум Владимир Владимирович обясни: „На света се нахлузват изкуствени геополитически структури и се създават затворени блокови формати. Виждаме това в Европа, където те насърчават разширяването на НАТО от десетилетия, и в Азиатско–Тихоокеанския регион и Южна Азия, където се опитват да разбият отворената и приобщаваща архитектура на сътрудничество. Блоковият подход, да наричаме нещата с истинските им имена, е ограничаване на правата и свободите на държавите върху собственото им развитие, опит да бъдат вкарани в определена клетка от задължения. Това до известна степен – и това е очевидно – отнемането на част от суверенитета, а след това – и много често – налагането на решения в други области, освен сферата на сигурността, и най–вече в икономическата сфера, тъй както се случва сега в отношенията между Съединените щати и Европа (Евроколхоза). За да постигнат това, те се опитват да заменят международното право с „ред" – какъв „ред"? – въз основа на определени „правила". Какви „правила", какви са тези „правила" и кой ги е измислил, е напълно неясно. Това са просто някакви глупости, глупости. Но те се опитват да внедрят това в съзнанието на милиони хора.“
(Извинявайте, читатели за дългия цитат, ама е важен този цитат. Вътре ще намерите споменати директно всички наши „вътрешни причини“. Затова ще продължа с думите на Путин.)
„И изобщо, ако ми позволите, нашите западни колеги, особено от САЩ, не само произволно определят такива „правила", но и учат кой и как трябва да ги спазва, кой изобщо и как трябва да се държи. Всичко това се прави и казва, като правило, по открито грубиянски начин. Това все още е същата проява на старото колониално мислене. Чуваме непрекъснато, непрекъснато звучи : трябва, длъжен си, сериозно те предупреждаваме… Кои сте вие изобщо? Какво право имате да предупреждавате някого? Това е просто невероятно. Може би за вас, които казвате това, може би е време вие самите да се освободите от арогантността, да спрете да се държите по такъв начин спрямо световната общност, която прекрасно разбира своите задачи, своите интереси и наистина все пак да се освободите от това мислене от ерата на колониалното управление? Бих искал да кажа : разтъркайте си очите, тази ера отдавна свърши и никога няма да се върне, никога. Парадоксът е, че утре ситуацията може да се промени – това е проблемът. Например ще има вътрешно политически смени след следващите избори. Тук държавата настоява за нещо, прокарват действията си на всяка цена – и утре стават вътрешнополитически промени и със същия натиск и безцеремонност се прокарва нещо съвсем различно, понякога точно обратното. Най–яркият пример е иранската ядрена програма. Една [us–американска] администрация прокара едно решение, дойде друга, всичко беше обърнато и всичко тръгна в обратната посока. Как да работим в такива условия? На какво да разчитаме? Къде са гаранциите? Това са просто глупости. Защо се случва всичко това и защо не притеснява никого? Защото стратегическото мислене е заменено от следване на краткосрочните егоистични интереси дори не на държави и народи, а на променящи се групи за влияние. Оттук и невероятната безотговорност в поведението на политическите елити, които често забравяха страха и срама и се смятаха за абсолютно безгрешни.
Или „за порядъка", по който Вашингтон води делата със своите васали, за който веднъж разказа Виктор Орбан: „Представител на us–американското правителство идва при, да речем, министъра на външните работи на „приятелска страна" и, протягайки парче хартия, подхвърля: Вашата конституция трябва да бъде променена в съответствие с изискванията, посочени тук. Тогава ще възстановим приятелските отношения". Не можете да представите като доказателство публично такъв „документ", но ако не следвате инструкциите, ви очакват проблеми. … След Втората световна война, триумфът на САЩ и планът „Маршал" водят до победата на неолиберализма, чиято идеология се оказва изключително проста: никакъв държавен контрол върху банката. По–точно напротив. В крайна сметка, от гледна точка на неолиберализма, не банката е под държавата, а държавата е под банката. Ролята на държавата се свежда основно до защита на свободата на банката и свободата на пазара. Първата и истинска работа на държавата и нейно задължение е само да обслужва държавния си дълг и да слуша. …. “
И т.н. И т.н. Подпис: Красимир Говедаров, Главен експерт
Освен този Главен Експерт, има още много такива пишман експерти. Ще ги прескоча. Този Говедаров, като главоболие, ни стига. Може би само, след време, ако продължи да се натиска със своите политически прогнози и съвети, ще фиксирам за Историята и Радка от Стара Загора (radostinalassa, също от blog.bg). Тя също „знае всичко за проблемите на България днес“, макар да живее във военните блокове нагоре по река Бедечка, вдясно след Военния Клуб. Или може би тъкмо поради тази причина…
Имам предложение във вид на въпрос. Не е ли време BLOG да смени домейна си - вместо .bg, например .kk? КК като Кьошеклии Камъни, както би казал един турски циганин, известен корифей каналджия от каскада какъв камък беше... КлатиКурци.
Оставям ги да работят по трудовата си характеристика. Доще време да им обърна отново внимание. На Оня, дето им бърше морни телеса, му предстоят много тежки времена. Те са започнали вече, ама той не ги чувства осезаемо, тъй като навън все още е топло. След 3-4 месеца като застудее, тогава ще се върна на тази тема. Дотогава ще използвам времето да разкажа за местните избори, които ни предстоят в есенните месеци на тази година.
Тагове:

