ДВА ЗИМНИ СПОМЕНА ОТПРЕДИ 20 ГОДИНИ

Припомням събития, описани вече в НИЕ-5.
Пред мен е в. „Труд“ от 2 март 2003 г., неделя. Цялата горна половина на първата му страница е заета от голяма снимка, озаглавена с 5-сантиметрови букви: „Путин дойде с мартеница“. На тази снимка виждаме подредени отляво на дясно на някаква тераса Зорка Първанова, Путин, Първанов и Людмила Путина, закичени с мартеници, да махат някому. Най-широко усмихнат е нашият президент Георги Първанов, най-сериозно гледа Людмила Путина, жената на руския президент. „Някаква тераса“, „някому“ е пояснено в горния ляв ъгъл на снимката, където пише: 1 март 2003 г., 19,07ч, НДК.
Следващите думи са цитати от този вестник „Труд“ от вътрешните му страници, а в скобите са мои вметвания:
- „В 18,33 часа снощи, точно 125  години, след като руски щикове донесоха свободата на България от турско иго, Владимир Владимирович слезе на българска земя. (Трогателно забавно е, че „руските щикове, донесли свободата“, са на Царя, когото съветските командоси от ЧК са разстреляли лично по заповед на Владимир Ленин. А този Владимир Путин е тръгнал по пътя на съименника си, точно от тази ЧК, преименувана междувременно на КГБ. Значи използва чужда четка да си лъска имиджа. Това ми напомня как дядо му на Красимир Премянов се фукал с новите фланели на своите врагове, които е снемал лично от гърбовете им. Преди да ги разстреля естествено, иначе целите щяха да бъдат оплескани с човешка кръв.)  Още в 18,30ч. всичките три хиляди и осемстотин места в зала 1 на НДК бяха заети. Охранители сновяха из правителствената ложа. Точно в 19,10  двете семейства седнаха на първия ред в правителствената ложа, посрещнати с бурни овации. Гръмнаха откъси от двата национални химна. Вдясно от гостите бяха настанени премиерът Симеон Сакскобургготски и съпругата му Маргарита (Те са отрязани на голямата снимка на 1-ва стр.)  Два часа преди Путин в София кацна княз Димитрий Романов – потомък на последния руски цар Николай Втори. Той е личен гостенин на Симеон Сакскобургготски. (Нашият трудовак не споменава за присъствието на княза в НДК. Вероятно той не е бил допуснат до зала 1.)“
- „Драконовски мерки за сигурност имаше вчера из цяла София, установи проверка на „Труд“. В т.нар. зони с ограничен пропусквателен режим на всеки 20 метра бдеше по един полицай. „Добре, че е слънчево“, радваха се момчетата. „Свикнахме с тези мерки за сигурност, нали не ни е за пръв път – то не беше Клинтън, НАТО, папата“, с равнодушен тон коментира засиленото полицейско присъствие 68-годишната Йорданка Ангелова. (Щом е на 68 години, значи тази Йорданка Ангелова помни посещенията на Хрушчов, Брежнев, Кастро, но по неясни причини тях тя не споменава.)   „Да не живеем в социализма? Как така ще ми вдига „паяк“ колата, паркирана пред къщи, заради някакъв си президент, който ще мине на три километра от моята улица, гневеше се собственикът на лъскав автомобил от столичния кв. „Лозенец“.“
Продължавам с цитати от други вестници:
- В. „Стандарт“, 1 март: „От днес до Трети март София ще бъде под пълна полицейска обсада. Центърът на столицата ще е достъпен само за служителите на реда и гражданите, които представят документ, че живеят там. За днешната Задушница от общината обаче са успели да издействат разрешение за достъп на столичани до църквата „Св.София“.“
4 март: „Хиляди българи не бяха допуснати да се поклонят на връх Шипка вчера. На митинга за 3 март с участието на руския президент Владимир Путин имаше само 300 граждани и два пъти повече полицаи и жандармеристи. Заради жестоките мерки за сигурност до върха бяха допуснати само 8 автобуса. Още 20 рейса изобщо не тръгнаха от площада в Габрово. Деца и старци зъзнеха там от 8 часа сутринта. Кметът на града Богомил Делчев се извини днес на съгражданите си, които не успяха да се качат и да видят Путин.“
О, колко замечательно... Гражданите искали да се качат на Шипка за Трети март, за да видят Путин?! Информацията, разбира се, не е подписана.
- В. „Сега“, 3 март: „В града под върха е забранена употребата на алкохол. Че ако шипченци не метнат по една водка за встречата с братушките, как ще събудят заспалия си боен дух? Никак. То и без туй само споменът за него ни остана. Та, не е права властта относно водката. И царят не е прав. Относно аристократичните си попълзновения. Той пък взел, че поканил своя кум и потомък на династията Романови – княз Димитрий Романов да се разходи из губернията му.“

Точно във връзка с последното подметнато пренебрежение към „династията Романови“ и нейната „губерния България“, добавям, че 10 дни след Путин, по покана на президента на официално посещение у нас дойде принц Чарлз. Вестниците споделят обща версия, че причината е сондажи във връзка с възможната война на НАТО срещу Саддам, но никой, освен „Дума“ и „Сега“, не подмята подигравки на тема „България - колония на Англия“. Зер принцът е тук по покана на президента. Няма и ново интервю с 68-годишната Йорданка Ангелова, а вместо нещо подобно недоволство, вестник „24 часа“ е написал: „Поради силния вятър в София не беше послан червен килим за британския престолонаследник. За кратко беше спряно движението по бул. „Цариградско шосе“. В центъра на София трафикът също се обърка заради височайшата визита.“
Ще запазя за бъдещето изявлението на някаква Нети – актриса и певица, както я титулува в. „168 часа“: „Не знам дали Чарлз ще дойде сам или със синовете си. Може да си търси снаха. Ако е така, ще извади късмет, защото българките са най-красивите жени в света! Току виж намерил някоя и за себе си. Иначе Чарлз ми изглежда суховат и скучен. Ще обиколи страната, ще се срещне с премиера Сакскобургготски и още няколко политици. Изобщо няма да обърне внимание на заведенията и изпълнителите. Бих го посъветвала да се разходи до Перперикон, за да види историята ни.“
Какво ще кажете, а? Поразително невежо самочувствие. Няма да стане от България някаква свястна страна, докато такива певачки тип „трифоновки“ като манталитет и пример за младите българи, си развяват бельото и нравите из „заведенията“. Да допълня: Нети е другарката в живота на Дони певеца – „Не на страха“, помните ли? Отгледана в приемно семейство, защото на истинския й баща Петко Кръстев някой си, „тогава не му било до деца“. Цитирам го от телевизията след години, в едно негово късно допълнително признание, че една напърчена млада колежка Александра Кръстева (на друга една по-възрастна напърчена водеща от bTV Жени Марчева), също му е дъщеря, но от друга певица. Нрави, байо Чарлз! Хич и не си помисляй да си търсиш снаха от България.

Няколко клюкини около посещението на Путин у нас:
- Владимир Дворецки, е написал във в. „Новинар“ от 26.02.2003 – „Никой у нас не чака бизнесмените, идващи с Путин. „Господ дава, но в кошара не вкарва“, гласи нашата народна мъдрост. Ако сега не успеем да се възползваме от присъствието на десетки добре настроени към България руски бизнесмени, значи сме пропиляли още една златна възможност, осигурена ни от стопанина на Кремъл.“
- В. „168 часа“, 26.02.2003. - Колаж на цялата 1-ва страница: На фона на Паметника на връх Шипка Първанов като майка с оголена гръд кърми пеленачето Путин. Отдолу пише „Мамин Сладък“. Не е ясно за кого се отнася „мамин сладък“. Ако сте си помислили, че е за Путин, може и да не сте прави. Обръщате на 13-та страница на същия вестник и четете изявление на проф. Захари Захариев, председател на Фондацията за приятелство с народите на Русия и ОНД: „Червим се заради кабинета“.
- „Аз вече съм бил веднъж на Шипка, с удоволствие ще се кача и втори път“. Това заяви на 27 февруари руският президент Путин пред зам.-главният редактор на „Труд“ Светлана Джамджиева, която е в Москва за интервю с него. От делегацията на Путин никой не можа да си спомни кога точно той е посетил Шипка. Справките в архивите на руското външно министерство също не открили следи за неговото първо поклонение на върха.“
Иначе въпросното интервю на Светлана Джамджиева, публикувано в подопечния й „Труд“, е озаглавено „Часовникът на Путин“. Няма да цитирам части от него, но ще ви разкажа за снимката, която го придружава – голяма статуя на Ленин на фона на един строителен кулокран. Отдолу пише: „В Калининград все още се извисява статуя на Владимир Илич Ленин. Заради ниските цени там, много поляци прескачат до руския аnклав в Прибалтика, за да си купят цигари, водка и да заредят газовите бутилки на колите си с пропан-бутан.“
- Лидерът на ДПС Ахмед Доган е подготвил личен подарък за президента Путин – 6 бутилки отлежали вина (1979, 1983, 1987, 1989, 1994 и 1998) от сливенската изба „Вини“. (Горд собственик на сливенската изба „Вини“ е Тодор Батков.)
- 80 000 лева ще плати руската страна за разходите по престоя в България на техническите лица, придружаващи президента Путин. 460 000 лева са от бюджета на М-вото на културата, тъй като официалните чествания се водят като Дни на руската култура у нас. Българското президентство поема само разходите на официалната руска делегация.
- На 3 март 2003 г. стартира новата телевизия BBT, собственост на издателя на в. „Дума“ Петър Манджуков. Засега екипът е от 100 души, а ВВТ ще участва в конкурса за трета национална телевизия.
- „Шофьорите от пловдивската фирма „Градски транспорт“, които протестират от няколко дни, прекратиха стачката си за 12 часа в чест на националния празник. След това протестът ще бъде подновен. Заради Трети март Енергото пък не спря тока на длъжниците от ромските квартали под тепетата“, съобщава  националния всекидневник „Стандарт“.
Трогателно, нали?! Прекратили стачката си заради 3 март...

7 март 2003 г. 19,50 часа: Само в един изстрел в сърцето, произведен от 45 метра разстояние, пред входа на централния офис на „MG корпорация“ (така се нарича вече корпорацията Мултигруп), е застрелян Илия Павлов. Той умира на място. Официално смъртта му е обявена в 20,15 ч. Към момента Илия Павлов е най-богатият българин и 8-ми по богатство сред бизнесмените в страните от Източна Европа, с официално богатство от 1,5 милиарда долара.
На следващия ден, а всъщност само 19 часа след убийството – на 8 март в 14,35ч., в София е застрелян молдованецът Степан Рибаков. Той е обявен за прекия извършител на убийството на Павлов във всички утрешни вестници на 9 март. „Няма съмнение, че има връзка между покушенията срещу Павлов и Рибаков, заяви висш полицай. Остава да уточним дали молдованецът е сред поръчителите или изпълнителите на атентата“ – пише на 1-ва стр. „Труд“ от 9 март. Пак там научаваме, че „около 10 версии проверяват антимафиотите за мотивите на убийството и възможните му изпълнители. Това съобщиха зам.-шефът на НСБОП полк. Венелин Великов и главният секретар на МВР Бойко Борисов. Неуредени финансови отношения към бизнеспартньори у нас и в чужбина е първата сред вероятните причини за смъртта на нейния шеф, не е изключено междуособици вътре в структурата на корпорацията. Проучваме също дали престъплението не е на ревностна основа, а също така дали не е дело на психопат, подсказаха криминалисти“.
Психопат? Ревност? ... А убийството е извършено изключително прецизно от снайперист и само с един изстрел в сърцето, а не в крака, да речем. Освен това ми се ще да попитам кой е висшия полицай, който е уверен, че молдованецът Рибаков е виновен, след като сред версиите на  Венелин Великов и Бойко Борисов няма такава? Впрочем уверен съм кой е висшият полицай. Същият „Труд“ от 9 март е написал името му – „нашият Шерлок“ Ботьо Ботев. Той знае всичко. Защото нищо не е случайно. Убиецът и поръчителите на убийството и до ден днешен не са намерени.
Без да съм Шерлок Холмс, а само Дан Браун, мога да направя обосновано предположение, че Илия Павлов не е убит от вътрешен човек, живеещ в България. Твърде е малка страната ни, за да се подготви и осъществи едно нашенско убийство на такъв богат човек. Все някой щеше да знае или да подшушне. Пък според българските криминолози  „в България няма толкова добър снайперист“. Ние можем само да поставим един взрив – 30 кг! – на пътя, по който Илия Павлов се прибира към резиденцията „Бистрица“ в която живее, и после да го взривим пред, а не под, колата му. Така че мишената да остане невредима – датата на описаната случка е 17 юни 1997 година.
Убиецът най-вероятно е външен наемник. Така версията на Ботьо Ботев за молдованеца е много вероятна. Но тогава възниква друг проблем. Службите няма как да не засекат влизането на такъв професионалист-снайперист няколко дни преди убийството и неговото напускане на страната няколко дни след убийството. Но ако влизането е със самолета на Путин, а излизане не се налага, защото убиецът е убит... какво ще кажете, а?
Около Илия Павлов има твърде много смърт. Баща му Павел Найденов май е единственият, който умира от собствена смърт (2022 година от Ковид-19). Двете му деца Илия-Калоян и сестра му Славка са убити. Илия през 2003, Славка - през 2010. Осиновеният син – Малкия Фатик е убит през 2003, само 5 месеца след Илия. И истинският му баща Големия Фатик – през 1998.
Някаква Ива Павлова е гадже на Малкия Фатик и когато него го убиват, се присламчва до Алексей Петров. (Колко смърт има около Алексей Петров…) Живее с него на семейни начала и го дарява с единствената му дъщеря. Дори след десет години срещу Ива Павлова, която официално е собственичка на имоти за поне 200 млн. евро според търговския регистър, ще стрелят срещу й на улицата в опит да я убият.
През 2011 г. покрай започналите проверки от страна на НАП на фирмите, които са прехвърлени на малоимотни и дори на безпризорни лица, с цел да се избегнат данъците на тези фалирали, т.е. ограбени фирми, се оказа, че Велико Търново е едно от двете „гнезда на крадци на ДДС“. Според официалните сведения става въпрос за над 50 милиона лева, а според мълвата – за 9 милиарда лева. Основното лице в търновската връзка е депутатът от ДПС Гюнай Сефер, агент „Алиев“ още от 1982 г. (Ето още един ДС-човек в ръководството на Движението. То май не останаха други там.) Случайно или не Гюнай Сефер и бащата на Илия Павлов Павел Найденов са съдружници в „Мултифрутс“ и на други места. След смъртта на Илия Павлов в 2003-а и влизането си в политиката Гюнай Сефер прехвърля фирмите си на свой братовчед. Като депутат от ДПС, той се пренася да живее в Сараите на Шефа. Вестниците твърдят, че той продължава приятелството си с Николай Вълканов, който е един от наследниците на богатството на Илия Павлов.
(Аз съм дотук. Мога само да добавя, че 6 (словом шест) дни след разстрела на Илия Павлов в София, в Белград беше разстрелян по същия начин – със снайпер, и премиерът на Сърбия Зоран Джинджич. Версиите също са много, но сходни – „Убиха го, защото не искаше да живеем в Русия, а в Европа“. Името на следващия сръбски премиер е Александър Вучич.)

КРИПТОМИРИ ДЕПУТАТИ

Името на раздела е заигравка с името на депутата Настимир Ананиев. Ще стигна и до него.
Помните ли финансовите „пирамиди“, които действаха в България около средата на 90-те години на миналия век? Няма нищо ново под слънцето, само технологиите се развиват. Няма да ходя чак до египетското царство, дори няма да се върна, да кажем, 80 години назад дори. Ще започна с цитати от

- НИЕ-3 1995-1996: (стр.142 и нататък)
„Вече знаем какво са ПИРАМИДАЛНИТЕ СТРУКТУРИ. Даваш им парите си, защото след месец ти връщат двойно по–голяма лихва от обичайната. Радостен, че си спечелил доста пари, без да вършиш нищо, решаваш да опиташ още веднъж с по–голяма сума. Това, че те наричат "акционер", някак гали самочувствието.  Ако не слушаш разума си! Откъде идат тези лесни пари, пита той. И отговаря: Помамени от приказките за келепира и рекламата: „О, не е необходимо да правиш нищо. Просто се обади на телефон бър-бър. Те правят всичко вместо теб. И умножават парите ти", хиляди акционери се тълпят пред зашеметяващо лъскави офиси. Хиляда души по 10000 лева правят 10 милиона. На първия тур президентът си заделя един милион. Останалите раздава като дивиденти. На втория тур акционерите са 2000. Президентът си прибира два милиона... Така с парите на новите прииждащи акционери се изплащат печалбите на старите. Обърната с главата надолу пирамида. Докато дойде моментът при поредния тур "президентът" да изчезне заедно с парите, и на старите, и на новите акционери. Антипирамидата се срутва. Какво да правят акционерите ли? Ами, най–много да набият бодигарда, дето все още пази празния бутафорен офис. Кой им е виновен, че са повярвали на нечии думи, и са дали ДОБРОВОЛНО парите си на "честници".
Първите "пирамиди" в България се появиха през 1993 година. Първите им  "срутвания" започнаха през пролетта на 1995-та. В началото на юни 1995 г. въпросът беше поставен на дебати в Парламента. В крайна сметка това е правилно. Според вестниците около 200 хиляди българи са вложили пари във финансовите пирамиди, а действителната цифра сигурно е по-голяма. Ако измамените вкарваха свои депутати в Парламента, те щяха да бъдат представени с поне 20 места. Истински балансьор, нали? Само че в дебатите социалистите си останаха пак комунисти. За рухването на пирамидите изкараха виновни (покрай голямата причина наивността, подходяща дума е и тарикатлъка на вложителите) – СДС: че създала пирамидите, независимата съдебна власт: че регистрирала кухите структури, и БНБ: че не осъществила контрола върху тях.
Реакцията на комунистите интересува ли ви?
… версията на "Новинар", който обявява Илко Ешкенази за идеолог и баща на "пирамидите", и заради това бил убит от своите (СДС, разбира се!).
… репортажа в "24 часа" как фондацията, която се родила с раждането на демокрацията у нас, и следите й водят към най-голямата разузнавателна служба отвъд Атлантика. -"Свободна демократична България" създала габровската пирамида "Демос". Така или иначе на всички малко по-посветени било ясно, че зад "Демос" стои виден син лидер от местна величина.
… високоинтелектуалния коментар на вестник "168 часа" - "Пирамида в задника" под фотоколаж на който се вижда един човечец в народна носия в чийто задник е забит метроном.
… в. "Дума": „Откак се провали на изборите (октомври 1994) СДС все не намира повод да изпие артисалото шампанско. Около поправките в закона за земята, каква ти радост - да паразитираш върху разореното земеделие е трудно, пък и селата - червени. Да плачеш за пенсионерите - не върви, когато си ги определял като „алчни старци". Да зовеш за НАТО - оголял гласоподавател няма да те чуе. Престъпността да подхванеш - там пък до Татарчев опираш. В тази оскъдица едно му е хубавото - не от вчера се срутват „пирамиди", но баш днес са накуп. Може да свършат работа. На онзи наивен народец като нищо ще му посочиш виновника - може с митинг, може с окупация да го омагьосаш да повярва, че е жертва на червената мафия. Та претенциите, оглавени от демократичен гняв, ще бъдат поредната стрела в тялото на противника - соцкабинета. Ще остане актуален лозунгът: „Измамени от всички „пирамиди", обединявайте се!". Само се добавя едно „около СДС" и поредната политическа акция е налице."
Споменаването на сакралния за комунистите от преди години лозунг „Пролетарии от всички страни, съединявайте се!" ме подсеща и аз да кажа нещо: Социализмът е типична пирамидална структура. През първите години в  „акциите" участват малко хора. По–нататък, с блага дума или с меч, все по–широки кръгове от народа са принудени да влагат всичко свое материално и духовно в тази Акционерна Идея. По-първите акционери стават правоимащи. Докато има все още невключени в Играта свободни хора, обърнатата пирамида расте и се крепи. Дивидентите на акционерите идват регулярно, без да се полагат особени усилия: „Социализмът ни ДАДЕ всичко: работа, жилище, образование!" Но постепенно неакционерите в държавата вече свършват. Всички са обхванати. Дивидентите започват да прекапват. Идва ред на "новите концепции". Пирамидата си иска своето. Започва периодът на "износ на революция" – Акционерната Идея търси нови наивници в други държави... Пита се, докога? Ами, докато новите постъпления вече съвсем не могат да покриват старите нужди и пирамидата се срутва. В конкретния случай на нашата Народна Република: датата 10 ноември 1989. Обаче наивници у нас наспорил господ. Идва нов президент и примамката „високи лихви без труд" се задейства отново.
Какво ни предлагат модерните леви? Едно общество като старото. Чуйте приказките им: „Колко добър бе социализмът, защо ни трябваше тази пуста демокрация. Ние ще спрем разрухата, защото компетентите са в нашата партия.  Не жалете труд и средства за нашата нова Идея! Сигурни дивиденти!"  До следващия Десети ноември, сънародници. Нищо чудно той да се състои още догодина. Мисля си, дали ако се помирим с раковото си образувание, то ще се помири с нашия живот? Дали не е по–добре да се подложим на операция, колкото и да боли. И по–бързо!

- НИЕ-4 1997-2000: (стр.275 и нататък)
„Кредитни милионери“ - които не са се появили за първи път при правителството на Костов! - казват на хората, които са взели милиони на кредит от някоя или няколко банки и са „забравили“ да ги върнат. После банките фалират, или курса на лева скача надолу с хиляди проценти за една нощ и пито-платено. Не е задължително кредитът да е банков. Може да е даден от партия, сдружение, „приятел“ – неофициално, разбира се. 
Вторият въпрос - защото след малко ще задам и първия - е „Защо властите в нова България, вкл. и Костовата, не успяват да разкрият, разследват, обвинят и осъдят кредитните милионери, след като за тях съществуват ХИЛЯДИ ПИСМЕНИ доказателства?“
(Не подскачайте срещу твърдението, че доказателствата са писмени. Кой раздава милиони някому, без насреща да има поне разписка за дадената сума?! Че то дори и между братя и сестри, когато делят бащиното наследство, се подписва някакъв неофициален документ.) 
Първият въпрос е свързан с произхода на парите, които се дават на кредит – „Откъде банките или което и да било юридическо или физическо лице, раздаващо кредити, имат тези пари?“
Е, аз твърдя, че ТЕЗИ пари са парите на комунистическата партия на Народната Република. И тъй като БКП не е производител, а беше собственик на държавата, това означава, че „най-човеколюбивата партия“ е КРАЛА тези пари от нас, от труда ни, и ги е трупала! Да има, за когато „ни ритне“ и избяга. Което се случи на 10 ноември 1989. (Пак пиша: Не издребнявайте за датата.)

Тъй като става въпрос за колосални суми – милиарди левове, ясно е, че парите трябва предварително да бъдат раздробени на малки суми, да кажем преносими в малки куфарчета, и после да се изберат подходящи хора, които да са до смърт, или до документ, верни на Партията, на които да се връчат тези „червени куфарчета“. Огромен риск пое Партията, но нямаше как, както се казва! И то риск не толкова, че избраниците могат да прекраднат тези пари, а че те ще „ритнат“ комунистическия Идеал. Което се и случи след 10 ноември 1989-та.
Позволих си, читателю, толкова дълго време да ви занимавам с този въпрос, защото разказът всъщност чудесно показва какъв е произходът на измислилия „червените куфарчета“ (Луканов), защо „новото начало“ (Костов), „новото ДС време“ (Симеон), тройната коалиция (Станишев) няма да успеят да се преборят с кредитните милионери. Показват още, че вид кредитни милионери са също - Ахмед Доган (чрез използването на мръсни пари отвън и откровени кражби вътре), хората от НТР, т.нар. Научно Техническо Разузнаване (чрез кражба на световни технологии, маскирани като патриотично дело), монтерейци (чрез пряка намеса с досиетата на ДС в политиката и икономиката на България), както и „творците“  на ку-културния фронт.

- НИЕ-7 2009-2012: (стр.517 и нататък)
„То пък ЕДНИ БИЗНЕСМЕНИ… Цитирах по памет едни култови думи на Жан Виденов, казани в периода „Когато гущерът късаше опашката си“, по повод бизнесмените от Г-13 (имаше една такава българска икономическа групировка, помните ли). На някакви преговори в Москва в състава на българската партийна делегация била пришита „икономическа част“, съставена именно от шефовете на Г13, и тогава Виденов имал близка възможност да общува с тях. Оценката си за тях той даде след завръщането на делегацията от Москва и тя е изведена като заглавие на тази вмъкната заключителна част от повествованието. Определено е презрителна. Човекът е прав. Такава е стоката.
А аз се чувствам малко виновен, че на този „13-ти отряд на революцията“ съм обръщал по-малко внимание. Отколкото на журналистите например.  В тази заключителна част на книгата ще се опитам да изравня някак нещата.
Преди 10-ина страници споменах Имената, които представляват журито на конкурса „Мистър и Мисис Икономика“ за 2012 година. Но не дадох допълнителна информация кой кой е в този списък. Правя го сега.
… бизнесмени, банкери и други подобни: Цветан Василев, Кирил Домусчиев, Стоян Мавродиев, Божидар Данев, Левон Хампарцумян, Валентин Златев, Васил Велев, Петър Кънев, Камен Колчев, Григорий Вазов, Емил Хърсев, Румен Порожанов, Милен Велчев, Стоян Денчев, Стати Статев

... пишещи братя и други подобни: Славка Бозукова, Виолина Маринова, Вяра Анкова, Валерий Тодоров

- НИЕ-9 2017-2019: (стр.310 и нататък)
„Широката общественост този март за първи път чу името Ружа Игнатова. Иначе бизнесмените български са чували за нея - тя бе носител на наградата „Бизнес дама на годината" през 2012 г. и 2014. Днес Ружа Игнатова била „OneCoin Кралицата“, гърмят медиите. Ако ме  питате какво е OneCoin, ще напиша, че това е обикновен паричен тарикатлък. Като нашите „ало измамници“, но на световно ниво. Парите за нея идват от факта, че СОБСТВЕНИЦИТЕ на Интернет мрежите живеят от парите за реклами, които хвърчат през тях. Съвсем опростено обяснено – колкото повече посетители набира един ПОТРЕБИТЕЛСКИ сайт, толкова повече той е по-ценен за собствениците, защото попада в „праймтайма“, където рекламата струва повече. Има сайтове, които са повече търсени от потребителите заради собствените им достойнства. Но далеч по-просто е да платите на някого, който да влиза-излиза непрекъснато в даден сайт и така да генерира трафик към него, който го изстрелва в класацията на най-търсените от рекламодателите сайтове. Така съдържанието вече няма никакво значение, защото „търсачът на информацията“ може въобще да не е човек, а най-обикновена машинна програма за търсене („Изкуствен интелект“ ще започнат да й викат след няколко години.)  А като търсачът не е човек, а машина, изобщо не е необходимо да му плащате – освен тока за захранването. Необходима е само организация. И тук следва „надграждането“. Парите, които генерира „копаенето“ в Мрежата, са действителни, но няма как да бъдат връчени на машина. Тя няма самоличност. Затова те трябва да бъдат „легализирани“. Тази задача решават виртуалните пари – „коинтите“. Копачът им обявява, че един Coin му струва една чанта долари и го продава на действителен човек. Прибира си парите, а купувачът вече има право да търгува този Coin с други хора като обикновена ценна книга.“

И така допряхме до „криптовалутата“ – едно твърде широко и твърде размито понятие за финансови операции с т.нар. ВИРТУАЛНИ ПАРИ. За благозвучие в световната търговия тези „пари“ са наречени ДИГИТАЛНИ АКТИВИ. За „дигиталните активи“ в Интернет пише много. Те са най-различни видове. Четете. Ако разберете нещо друго, освен че са идеални начини за парични измами, браво. Аз това разбрах – „активи“ от нещо си, които „стоят“ на някаква дигитална „платформа“ във виртуалното пространство на Интернет. Компютърът ви - пак ще подметна за Изкуствения Интелект - изписва на екрана: „Честито! Внесохте Х количество живи (хартиени) пари по наша сметка и притежавате тяхната днешна виртуална (машинна) стойност в Койни, Токени, Стейбълкойни“  Или что-то вроде. 
ОХа – Очень Хорошо.
За днес, утре. Докато основателят на дигиталната платформа, оперираща с тия койни и токени, изчезне безследно с вашите „живи“ пари и няма кой да ви приведе тяхната виртуална стойност. Като Ружа Игнатова, която изчезна безследно през октомври 2017 г., а брат й Константин – 6 месеца по-рано.
В началото на текущата 2023 г.  споменатата покрай скандала Морфов-Василев журналистка Виктория Пенкова (какво съвпадение, а ?!) написа в подопечния си вестник на 13.01.2023 следното:
„Милиони долари са преминали през криптоборсата NEXO към руски банки, руски граждани, руски фирми и съмнителни араби, свързани с тероризъм през последните пет години. Това заявиха разследващи случая пред „Телеграф“. Акцията срещу пирамидата, която работела на принципа на тази на Ружа Игнатова, започнала първо в САЩ, тъй като хиляди от потърпевшите са американски граждани. Оказало се, че основната дейност на криптобанката била движена от България. Съоснователят на NEXO е Антони Тренчев – бивш депутат от ДБГ (Движение на Българските Граждани) и реформаторския блок (РБ) в периода 2014-2017. Той обаче е изчезнал и в момента се издирва. До редакционното приключване на броя нямаше информация за задържани лица. От прокуратурата обявиха, че за пет години през компанията са преминали 94 милиарда долара. Клиенти били уговаряни да инвестират във виртуални валути, като очаквали и тлъста лихва в размер на 36%. Огромна част от парите на вложителите обаче изчезнали с някои от видните шефове в NEXO. Криптолидерите ще бъдат обвинени задочно, тъй като от много време не са в България.“
После се оказа, че цялата пара била в свирката. А един икономист ни светна, че „Българските правоохранителни органи не биха могли да надзирават или разследват дейността на NEXO поради простата причина, че тя не оперира в България“.

Какво пише в Интернет за криптолидерите от България:
Депутатът от ДБГ и РБ Антони Антониев Тренчев е роден в Мюнхен през 1987-а. Там по това време е работил баща му Антони Панайотов Тренчев, който е агент „Петров“ от Второ Главно на комунистическата ДС. Агент „Петров” е бил очевидно особено ценен, тъй като в документите, публикувани от Комисията по досиетата, има искане от 09.05.1990 г. „да бъдат заличени всички данни” за него.
През 2013 г. сайтът „Биволъ“ на големия син на поета Недялко Йорданов – Асен Йорданов, публикува секретното досие на „Агент „Буда“ за което той твърди, че е самият Бойко Борисов и че е бил съдружник с агента „Петров“. Документите за „Буда“ са от 2003 година. Никъде другаде освен в „Биволъ“, няма официална информация за тези документи. Нито една от няколкото Комисии за разкриване на досиетата не посочва Бойко Борисов за агент на ДС.
Синът Антони Тренчев на бащата Антони Тренчев-„Петров“ е избран за народен представител в 43-тото НС на Република България през 2014 г., като до 2017 г. е депутат от квотата на партията „Движение България на гражданите“, която е част от коалицията „Реформаторски блок“. Работата му в комисиите включва участие в Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове, Комисията за наблюдение на дейността на Комисията за енергийно и водно регулиране и няколко временни комисии. Бил е и заместник-ръководител на Делегацията в Парламентарната асамблея на Съвета на Европа – ПАСЕ. В Съвета на Европа той е служил в Комисията по социални въпроси, здравеопазване и устойчиво развитие през 2015 г., подкомисията за връзки с ОИСР и ЕБВР от 2015 до 2016 г., Комисията по политически въпроси, права на човека и демокрация от 2015 до 2017 г. и като заместник в Комисията по социални въпроси, здравеопазване и устойчиво развитие през същия период.
През май 2017 г. напуска „Движение България за гражданите“ заедно с Настимир Ананиев и през септември същата година двамата стават „лицата“ на новосъздаденото „Сдружение СЕГА“. Двамата имат обща фирма и планират общ бизнес до изчезването на Антони Тренчев от България.
През 2018 г. Антони Тренчев-син става съосновател на криптобанката Nexo заедно с Георги Шулев (Шулев?), Калин Методиев (не Калоян Методиев!) и Коста Кънчев. През 2023 г. Софийската прокуратура започва разследване на компанията. Делото е прекратено в края на същата година с мотива, че криптопарите не са валута.
Иначе погледнете в Интернет, там от цитирани факти за връзки на NEXO с почти целия политически български елит човек не може да се размине. Специално обаче ще отбележа подхвърлянето на Соня КОЛТуклиева от агенция ПИК (на по-малкия син на поета Недялко Йорданов -  Недялко Недялков), че жената на президента Румен Радев, Десислава Радева си поръчва роклите в ателието на Илиана Алипиева, майка на сина Тренчев, която е известна модна дизайнерка. Пак Соня Колт пита вярно ли било, че Андрей Луканов е кръстил малкия Антони в правата вяра.
Повече не ми се бърка в тази… материя.

Няколко думи за Настимир Ананиев (прекръстен на Криптомир Ананиев от жълтите медии).
Роден 1975 г., цели 12 години преди Антони Тренчев. Това, че бил син на Кирил Ананиев, което разпространяват ПИК-овете, е толкова вярно колкото, че Кирил Ананиев е син на Нора Ананиева. Не е вярно. Обаче е вярно, че Настимир Ананиев е завършил в Харвард и е бил маркетингов директор за Централна и Източна Европа на най-големия частен колеж в Ирландия. Що баш в Ирландия, никой не казва. 
През 2014 г. е избран за народен представител в 43-ото НС от парламентарната група на Реформаторския Блок, а впоследствие става председател на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщенията. През 2017 г. напуска движение „България на гражданите“ и поста си като заместник-председател на партията. По негови думи заради слабия резултат на парламентарните избори през 2017-а. През август 2018 г. създава партия  ВОЛТ (аман от копирани имена на европейски партии за български партии), която става мандатоносител на „Киретата“ през ноември 2021 г.

Завършвам с проверена информация:
Настимир Ананиев е собственик на две компании – „Анимекс“ и „Слийв Блум“, съдружник в дружеството „Келтик Дриймс“, а преди сегашното му депутатство е участвал в 13 фирми. Бил е член на съвета на директорите на компанията „Нефтогазсервиз“ заедно с руски граждани.