КЛУБ  Z

На 1.03.2014  на българския медиен пазар стартира нова журналистическа платформа, наречена „Клуб Z“. Тя включва сайт www.clubz.bg и едноименно списание (което ще бъде закрито в края на 2022 г.) с главен редактор журналистката Светлана Джамджиева. В преамбюла на сайта пише, че двете медии са „продължители на традициите за професионализъм, прозрачност и свобода, валидни за журналистическата професия в цял свят.“
(Добре, добре. В целия свят?!)

„Името на медията е препратка към Клуба на Знаещите, а защо не и Задълбочените или дори Забавните“, продължава експозето.
(Аз добавям – бедните Завалии)

„Талисман на екипа е Зебрата – символ на това, че двете медии показват черното и бялото в живота. Но и цялата палитра от цветове... Символ на безопасната пътека към истината!“
(Уф.)

„Екипът на медията е Светлана Джамджиева – главен редактор, Мила Аврамова - зам. гл. редактор, Капка Тодорова – кореспондент в Берлин, Момчил Инджов – кореспондент в Брюксел, редактори – Албена Бъчварова, Любен Обретенов, Пламена Игнатова, Стефан Миланов, Борислав Кръстев, Христо Римпопов, Лъчезар Лисицов...“

Следват биографиите на изредените журналисти.
И онова обстоятелство, което ме възпря преди 15-на страници да напиша само половин страничка за Клуба Z, и да привърша с него.
Навсякъде името на новата медия се изписва като „Клуб Z“. Само на едно място – в информационна агенция ПИК, името е изписано „Клуб ЗЕТ“. Сякаш тресна светкавица: Зет е роднина по сватовство, мъж на дъщерята на свата. Боже Господи! В биографиите на журналистите, представляващи „Клуба“, бъка от Зетьове, Сватове, Снахи, Тъщи, Свекърви, Заварени и Доведени наследници, омесени в едно „змийско гнездо“. С подобно свърталище на роднини се срещнахме вече веднъж в медийната групировка „Банкеръ“, описана в НИЕ-8, междинната част след 2013-а и преди 2014-а. Там оприличих клуба „Банкеръ“ със змийско гнездо.
Виждали ли сте отворено змийско гнездо? Аз съм виждал. Ужасно нещо е. На дъното му мърдат преплетени гадни влечуги, няколко съскащи змийски глави се поклащат заплашително. Не посягайте обаче да хванете някоя от тях и да я издърпате, защото никой не може да каже коя глава на кое змийско тяло е. Ще разберете моята аналогия със змийското гнездо, когато прочетете следващите няколко страници, където съм събрал ТЕХНИТЕ БИОГРАФИИ. „Събрал“ съм из Мрежата разните публикации за тях, но и „опитал се да ги подредя“ в някаква смислено различима картинка. Много е трудно. Изобщо не съм сигурен, че някъде не съм поставил парченцето пъзел на неправилно място. Тези парченца, пръснати из Интернет са като онези двойни японски картички, които показват различни неща в зависимост от коя страна попада светлината върху тях.

Представям ви ЕКИПА на „Клуб Зет“:
Светлана Джамджиева е главния редактор на сайта clubz.bg. Родена е през коя година, знае тя. (Принуден съм да търся точната година на раждане на всеки, защото това май е единственото нещо, което остава сигурно. Ако разчитате на името, презимето и фамилията, за ориентация кой кой е, е умряла работа. Или на това кой къде е работил през годините и за кого, кой на кого е „зет“ - още по-. Най-малкото, защото по правило една „снаха“ е женена по няколко пъти. Но четете, оставям ви да се оправяте сами.)
Всички медии отбелязват, че цялата журналистическа кариера на Светлана Джамджиева преминава във в. „Труд“. Само една медия – ПИК съобщава че „Светлана е Джамджиева по съпруг (Борислав Джамджиев, осветен ДС-агент), а иначе си е Стойнева Кръстева“. За младите – Стойне Кръстев е бил дългогодишен несменяем гл.редактор на преддесетоноемврийския „Труд“.“ Ако погледнете в Интернет, за да научите повече за Стойне Кръстев, ще прочетете, че „Стойне Кръстев Атанасов е български журналист, кореспондент на БТА в Бон (ФРГ, 1960-63), заместник главен директор на БТА (1963-76). заслужил деятел на културата (1965), народен деятел на културата (1971), герой на социалистическия труд (1985), член на СБЖ и негов първи зам. председател, АБПФК (Активен Борец Против Фашизма и Капитализма).“
(Внимателно ли четете? Тогава отбележете си, че Стойне е Кръстев по баща. Иначе фамилията му е Атанасов.
И още: Не можах да намеря в Интернет рождената й дата на г-жа Светлана Джамджиева, Съдейки по сравнително актуални снимки от интервюта, които г-жа Джамджиева дава отвреме навреме, на вид е раждана около 1945-1950. Ако действително Стойне Кръстев й е баща – вероятно е: бащата в „Труд“ и дъщерята в „Труд“ – той малко късно се е сетил за наследник, но не кой знае колко късно, роден е 1910 г.)
Сега за съпруга Борислав Джамджиев. (Това поне е сигурно – всички медии са единодушни.) Първият Зет. Той е един от най-известните български журналисти. Роден 1949-а, той беше дългогодишен кореспондент на националното радио в Москва, директор на програма „Хоризонт", заместник-генерален директор на БНР, водещ на предаването „Неделя 150". Почина през 2010 г. на 61-годишна възраст.
Покрай служебните контакти на Светлана Джамджиева трябва да спомена Имената, които срещнах.
Във вестник „Труд“ за 20-те години стаж – Тошо Тошев (когото впрочем тя не последва през 2012-а, когато той напусна „Труд“-а, за да основе новия си вестник „Преса“, но го замести на шефското място Главен редактор) Димитрана Александрова (чието място г-жа Джамджиева зае),или пък Валерия Велева (която стана заместник на Тошев във в. Преса).
В новата медия Клуб Z (2014/…) – другият съсобственик на Клуб Z е милионера фармацевт Огнян Донев, Любомир Павлов – съсобственик на „Медия холдинг България”, журналистът Христо Грозев.
В медийните среди се заговори за топла връзка между Любомир Павлов, Огнян Донев и Трактора – Алексей Петров. Наблюдатели на медийния пазар смятат, че доцентът Петров е притежавал сериозни копромати за новите си партньори, с които „спечелил” лесно тяхната преданост.
А едното отровно пипало на Триото  - Арман Бабикян, в собствения си сайт informiran.net нарече Клубът ЗЕТ „озлобената орда от епохата преди Кирил и Асен“. Какво означава това, не зная. Ако ви падне Бабикян, натиснете го да си каже. Но внимавайте да не ви опръска.

Мила Аврамова, зам. главен редактор
Родена 1973 година. Дъщеря на Владимир и Марина Аврамови. Баща й Владимир (1941) е син на Димитър и Бистра Аврамови. Бистра Аврамова (1921), т.е. бабата на Мила Аврамова, е втората дъщеря на Гео Милев и Мила Керанова. Първата дъщеря на семейство Гео Милеви е Леда Милева, т.е. Леда Милева се пада сестра на бабата на Мила Аврамова. А баща й Владимир е втория празет на Гео Милев.
(Объркахте ли се? И аз.)
Ще се срещаме пак с правнучката на Гео Милев. И обещавам ви, че ще продължава да бъде „интересно“. И няма как да бъде другояче, когато новата й шефка Светлана Джамджиева е казала пред Aktualno.com: „Появиха се коментари, че колеги идват при нас заради високи заплати. За съжаление нямаме много пари, обещала съм им единствено свобода".
Номера!
Само да добавя „свързаните журналисти“ покрай Мила Аврамова: бившият кореспондент на „Труд" в Брюксел Веселин Желев и публицистът Иван Бедров.

Капка Тодорова, кореспондент на „Клуб Зет“ в Берлин
(Само моля да не се бърка с другата Капка – Капка Георгиева, която също е журналистка, но е снаха на Радой Ралин и на баща му на Волен Сидеров.)
С нашата Капка (родена не пише кога, но по нейни думи е „била дете , което помни 1990-а“) сме се срещали няколко пъти по страниците на НИЕ. Докато беше в екипа на Петьо Блъсков (от времената на баба му) беше по-активна. Пишеше често, макар под псевдонима Лола Монтескьо – Блъсковски простотии. Може би затова по-късно беше наградена с първо място в международния конкурс за къс хумористичен разказ на името на Алеко Константинов. (Горкият Алеко! На нищо го направиха тия комунисти. Като Стефан Стамболов!) После, когато Капка замина като кореспондент на „168 часа“ в Берлин – цитирам Уикипедията – „започна да се изявява като истински инфлуенсър с антивоенни послания. И още - майка, феминистка, берлинчанка, майстор на мусаката, домошар.“ Как се казва „зетят“ не можах да намеря в Мрежата, но има син-тинейджър. Дали от този зет или от друг, също не се знае. Има много закачливи снимки във Фейсбук. (Не ме обвинявайте, че се занимавам с клюки. Така ще е като се затаява информация, а вместо нея се пише „Майстор на мусаката“, „домошар“...)
Но Капка Тодорова във всички случаи е млада и ще се срещаме още дълго време напред с нея.

Момчил Инджов, кореспондент на „Клуб Зет“ в Брюксел
За позицията, която заема в осведомяващата ни пирамида от журналисти – Брюксел е столицата на ЕС все пак - за този спортен журналист, подчертавам СПОРТЕН ЖУРНАЛИСТ, се знае изключително малко. Не е редно някой да ни бъде представен така „пестеливо“, от някой друг Някой, когато този някой е назначен за „главен осведомител на входно/изходното гише“ над което пише „Брюксел“. А Момчил Инджов е тъкмо такъв Главен осведомител. Ще кажете, че се увличам в квалификациите си?
Ама никак няма да бъдете прави. Не говорим за разните евродепутати и служители на ЕС, както и разните социолози и политолози – те представляват частното, партийно виждане на европейските новини, от хоризонта на партиите, чиито членове са. А колко са българите журналисти, които работят именно в централата на ЕС в Брюксел и имат бадж на който пише „български кореспондент – Брюксел“? Да ви помогна ли? – Десислава Апостолова и Десислава Минчева от БНТ и Момчил Инджов от Нова ТВ. Даже президентът няма свой делегиран журналист в Европарламента. И представете си, за този спортен журналист Интернетът не знае дори рождената му дата. Затова трябва да пиша за роднините му. Формално това са други хора, той не е длъжен да прилича на тях.
Макар науката Генетика да твърди обратното. И е права пустата му наука, да знаете…
Бащата на синовете Инджови – големият син Иво Инджов е известен политолог, Момчил е малкият син - се казва Никола Инджов (починал именно през тази 2020 г.; Ковид19 ?) 
Никола Инджов е роден 1935-а в семейство на бежанци от Беломорска Тракия. Писател, по-скоро поет. Първите си стихове печата в сп. „Септември“ през 1952 г. В края на 50-те години е поставен на второ място в номенклатурната класация на младите поети – след Владимир Башев и преди Любомир Левчев. Всестранно развита личност. Заглавията на вестниците на които е бил сътрудник или началник варират от „Родопска борба“, „Хасковска трибуна“, „Камбана“ и „Литературен фронт“ до „Младеж“, „Български воин“, „Родолюбие“ и „Картинна галерия“.
Обществената му дейност започва като член на ЦК на ДКМС и продължава: вицепрезидент на Българо-съветския клуб на младата творческа интелигенция, първи секретар в посолството на Народна република България в Куба, гл. секретар на Съюза на българските писатели после и негов председател, заместник-председател на Съюза на тракийските дружества в България, председател и заместник-председател на Комисията на Висшия съвет на БСП за политиката на БСП в културата и за връзки с интелигенцията, член на Българския ПЕН център, председател на Международна фондация „Гео Милев“… Кьошеклия камък. Свекър на журналистката Ангелина Пискова
Сега да видим Момчил Инджов като лицето „зет“.
Нищо не се знае за бащата на съпругата. Единственото, което е сигурно, че фамилията му е Писков. Ангелина се подписва „Пискова“, а не „Инджова“. Значи държи на фамилията си по наследство. Ако питате Интернет за по-известни хора с фамилия Писков, той ще избълва 3 имена: Христо Писков – български режисьор, Камен Писков – български шахматист и Вела Пискова – българска антифашистка (на която е кръстен град Велинград). Що ми се струва, че последният ще стане първи? Но да не ви влияя.

За самата Ангелина Пискова сведенията са по-обилни. Благодарение на това, че тя е фуклива. Сама се хвали. „Аз съм журналистка. Назначена съм в БНР по време на правителството на Иван Костов.“ (1997/2000) „След няколко години започнах да водя сутрешното предаване „Хоризонт за вас“ заедно със Силвия Великова.“ След пандемията (2023! Значи Мъжът й Момчил Инджов я е завел в Брюксел, защото той е там от 2015-а)) станах кореспондент на БНР в Брюксел и отговарям и за някои от институциите в Люксембург, като Европейската прокуратура, Европейската инвестиционна банка и Съда на ЕС.“
Ангелина Пискова е активен блогър и в първата социална мрежа  blog.bg – от 2009 г. Там тя е изградила един съвсем друг образ – на цапната през устата нахалница. Можете да се уверите и сами, тръгвайки по следите й във файла „Търсене по Имена – АЙ“, блогърката angpiskova  Ако не ми вярвате ще се защитя по моя начин – с цитати:
- 2.07.2014, блогърът andrei: „То бива нахалство, бива, ама това което бълва във блога, така нарекла се журналистка А.Пискова надхвърля въображението на нормално мислещите хора. Родена, израсла и възпитана в комунистическо-партизанско семейство (Велинград ли? – аз, ХР, питам), въпросната поодъртяла госпожа, без всякакъв срам и свян хвърля непредубеденият читател в тъча, с антикомунистическите си изказвания, сякаш забравила, че дори членовете на БКП се дистанцират от нейната фамилия, поради факта, че родата й се е прилепила към идеите на комунизма, единствено като възможност да се спасят от съдебно преследване за чисто криминалните си деяния, които изстъпления добре се знаят от оцелелите през комунистическият геноцид.“
- пак от това време блогърът panteleev: „Пиша ви днес, за да изразя разочарованието си от една конкретна медийна персона – Ангелина Пискова. Всеки ден, когато се събудя и включа радиото, за да започна деня си, съм посрещнат от нейния дразнещ глас в новините по БНР и репортажите и от Брюксел. Тя сякаш вярва, че е единствената журналистка в страната, която има право да говори по националното радио. Нейният ентусиазъм и енергията, с които представя репортажите, са направо непоносими. Сякаш се опитва да събуди мъртвите, а не просто да информира хората за текущите събития.
Но това, което ме дразни най-много, е връзката й със съпруга й, Момчил Инджов. Струва ми се, че всеки път, когато тя е на ефир,  намира начин да включи него или работата му. Това е очевидно промоционална тактика, която намирам за изключително неуместна и непрофесионална. На жаргон - и двамата пърдят в едно гърне, но поне той работи в частна медия и не му плащаме заплатата.“
- На такива нейни критици блогърката angpiskova отговаря изискано: (избрал съм едно много характерно нейно писмено поведение):
„Ти си последната, която може да ми дава оценки, щом не си вдянала още собствената си нищожност. Разбра ли? И този език на теб ти е малко - имам още такива думички за такива като теб и няма вече да ви ги спестявам. Защото ми омръзна простакеси като теб да ми решават съдбата - заради вас кадърните хора бягат в чужбина и се въртим в тоя кръг. Аз нещата съм ги чела, когато е трябвало, ясно ли ти е? Ти си тази която трябва да чете и то доста, но като гледам, не ти остава много време. Още веднъж моля останалите да ме извинят - надявам се, разбирате, че реагирам така, защото съм предизвикана. И вече обещах, че простофилите ще получават от мен подобаващ отговор. Както го получи тази проскубана тетка. И ако още си търси, имам още в запас.“
И… тази … отговаря за Европейската прокуратура, Европейската инвестиционна банка и Съда на ЕС?!
Две думи още, за да довърша портрета на Зетя Момчил Инджов. Той е редовният събеседник на инфантилната Лора Инджова, която мина през ред репортерски длъжности – от помощничка на Виктор Николаев, през парламентарен репортер, за да получи самостоятелно политическо всекидневно предаване „Твоят ден“ в продължителност от 9 сутринта до 12 часа на обед в клонинга на Нова телевизия телевизия  „Novanews“.
Питал съм и продължавам да питам, ха дано до края на поредицата НИЕ да получа отговор на въпроса си: Какъв се пада Момчил Инджов на Лора Инджова, щом тя го нарича гальовно „Момчи“, а той й отвръща с „Инче“?

Албена Бъчварова, редактор „Политика“
Няма биографични сведения за нея в Интернет. Само няколко десетки конкретни нейни статии през годините в разни вестници. Постна работа. Такива журналисти - имам предвид уменията им да ангажират и заинтригуват читателите си - много. Прегледах почти всички нейни материали вместо вас. Настрана омразата й към „управляващите“, разбирай Бойко Борисов, прави впечатление само турската насоченост в тях – ДПС и Доган. Ако не ми вярвате, уверете се сами.

Пламена Игнатова е репортер  в отдела „Политика“. Помага на Албена Бъчварова. Нищо не се знае за нея, освен че е активна – пише разгромяващо-разкриващи истината статии за управлението на ГЕРБ.

Без малко да добавя „мамка им“.

Стефан Миланов, редактор „Закон и ред“
Най-важното е да не се бърка с друг един Стефан Миланов, съдия по тенис (който впрочем е отстранен от спорта за 16 години (!!) с решение на федерацията по тенис.) Иначе журналистът Стефан Миланов е със същите убеждения и творческо кредо като Албена Бъчварова, да речем.

Христо Римпопов, редактор „Свят“
Младеж в сравнение с другите членове на клуба. Още следва журналистика в СУ. И не е станал Зет все още. Но е председател на младежкия проект на Клуба - „Генерация Z“.
(Както виждате „Клуб Z“ мисли за бъдещето си като политическа партия. Има намерение да векува.)

Лъчезар Лисицов, репортер в сектор Политика“
Все още не е част от Екипа. Ще дойде в „Клуба“ след 3 години от бургаския сайт „Флагман“. Причината да си смени работното място е неговото репортерско нахалство. Нямам предвид въпросите, които задава на изявленията на Бойко Борисов в кулоарите на Парламента. Например,  няма ли да си направи тест за бащинство покрай скандала „Барселонагейт“, в който главно действащо лице е бившата миска Борислава Йовчева. (Младата жена има дете, за което се твърди, че от лидера на ГЕРБ.) Имам предвид мястото, което си избира да застане, когато задава тези въпроси. То е винаги зад гърба на лидера на ГЕРБ – микрофоните на всички репортери са пред лицето на Борисов, само Лисицов му подава своя микрофон зад ухото. По този повод „Площад Славейков“ ще твърди, че бургаският Флагман е „клекнал пред политическия натиск на вожда на ГЕРБ“ и е прекратил трудовия договор с парламентарния репортер Лисицов по „взаимно съгласие“. По тази причина Лисицов идва в Клуба на Зетьовете.
На мен лично много ми е интересно какво би се случило с Лисицов, ако на президентска пресконференция той застане зад гърба на президента Радев и оттам му задава своите въпроси. Да отбележа, че ТОВА е невъзможно да се случи. Не за друго, а защото ВИНАГИ, когато Радев говори или отговаря на журналистически въпроси, зад гърба му стоят поне трима негови гавази, които задължително са с гръб към президента. Пазят го да не би някой загрижен за съдбата си българин да го издебне отзад и хвърли нещо. Например фалшиви български левове (Което се случи на Главния прокурор Гешев преди няколко месеца. Ама Гешев няма държавни гавази, които да му пазят гърба. Затова „да си ходи“! Гешев. Разбира се, не Радев.)
Храбреци!
И Лисицов е офицер. При това почти в ресора на Румен Радев – само дето той е от ВМ(орските) Сили, докато президентът е от ВВ(ъздушните) Сили. Но не плава на кораб, а е журналист. При това член на Управителния съвет на Асоциацията на европейските журналисти-България (нещо като Галъп Интернешънъл, ама Болкан) от 2024 г. Почти два пъти по-възрастен от младия Христо Римпопов.

============================================
Тук е мястото, където ще посоча документирано, че  Екипът на „Клуб Зет“,  е само една от „змийските“ глави, които се поклащат заплашително в медийното ни пространство.
ДРУГИТЕ ЛИ?

·            Съществува журналистическо обединение, нарекло се „Площад Славейков“ - ploshtadslaveikov.com. Кога е създадено е неясно. Аз го засичам за първи път като коментиращ участник на събитията в страната  в края на  лятото на миналата 2019 година. Когато по повод на Деня на Съединението 6 септември президентът Радев каза: „Отдавна не знаем какъв е идеалът ни, а Съединението остава повече на думи. Все повече се призовава за ново съединение, но се пропуска, че то минава през разделение. Епохата иска от нас да се разделим с всичко, което тежи и спира движението на нацията ни напред. Трябва да се разделим с беззаконието, с арогантността, с апатия, да отхвърлим нихилизма.“
На което Радево изявление, на същата тази дата 6 септември 2019 г., ploshtadslaveikov.com излиза със следния призив: „Днес е денят, в който българските медии решават, че трябва да поставят границата. Работата ни, честта ни, етиката и правилата ни нямат нищо общо с опита да бъде дискредитиран един от участниците в кампанията за кмет на София по несъвместим с професията ни начин. Това не е журналистика. И ние категорично се противопоставяме на опитите да се нарича така. Още по-категорично възразяваме срещу онези партии и отделни политици, които легитимират подобни „медии“ като им дават интервюта, канят техни представители на събитията си, плащат им за рекламни и PR кампании по време на избори. Днес е денят, в който ние, българските медии, искаме от вас, българските политици, да прекратите това. Ако вашата работа, чест, етика и правила нямат нищо общо със случилото се, разбира се. Всяка друга реакция е фалшива. Днес е денят. Нека заедно да поставим границата!“
(Аз съм подчертал обобщението, че всички български медии мислят, трябва да мислят, като „Площад Славейков“. Пак аз съм подчертал в следващите редове участието на Клуба Зет.)

Следват подписите под този Призив за „поставяне на границите“:
- Медии: „Площад Славейков“, „Дарик“, „24 часа“, „Дневник“, „Капитал“, Клуб Z, „Медиапул“, OFFNews, „Сега“, „Редута“, ТВ „Европа“, БГНЕС, „Актуално“, Dir.bg, „Под тепето“, „Капана“, „Фактор“, „Фокус“, „Фрогнюз“, „Епицентър“, „Икономист“, „Зов нюз“, BG VOICE, „Коректно“. (БНТ, БНР, Би Ти Ви, Bulgaria ON AIR и Нова очакват в понеделник решения на управителните си органи дали ще се присъединят, допълва „площад Славейков“.)
- Имената на подписалите се журналистите под тази декларация  Светослав Иванов, Вяра Деянова, Силвия Великова, Пламена Игнатова, Деа Манолова, Здравка Андонова, Наталия Маева, Йордан Мичев, Мария Папазова, Александра Младенова, Георги Ангелов, Димитър Абрашев, Тереза Захариева-Апостолова, Мария Николаева, Цветомира Георгиева, Галя Чунтова, Илия Вълков, Йордан Бързаков, Момчил Инджов, Лили Границка, Людмил Илиев, Красен Николов, Веселка Венкова, Антония Чорева, Симона Костадинова, Албена Бъчварова, Константин Костов, Стефан Миланов, Диана Пеева, Доротея Дачкова, Атанас Чобанов, Владимир Стоянов, Владимир Христовски, Александра Маркарян, Борислав Кръстев, Мартин Георгиев, Станимир Лучков, Стояна Георгиева, Анита Христова, Мариета Димитрова, Мария Димитрова, Христо Римпопов, Емилия Милчева, Ваня Костова, Иво Стефанов, Мария Милкова, Веселин Стойнев, Калина Влайкова, Боян Кукудов, Златина Зехирова, Ирина Иванова, Георги Марчев, Милена Енчева, Димитър Лазаров, Румен Скрински, Ясен Дараков, Александър Перпелиев, Дияна Тушева…
- Най-отдолу под това обръщение е добавено:
„За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!  Банковата ни сметка (в лева/BGN) е… Банка: ОББ. Основание: Дарение.“

·            Да попитам: ОСТАНАХА ЛИ ДРУГИ БЪЛГАРСКИ МЕДИИ, които не са изредени в горния списък на медии, подписали Обръщението?
И защо това наистина мощно Обединение от медии, нарекло се на името на емблематичния площад „Славейков“, не вземА да протестира, когато въпросният площад беше изчистен от книжарските сергии до едните голи тротоарни плочки?!
Вместо отговор да подхвърля на вашето внимание една моя хипотеза. Нали знаете увлечението ми да се заглеждам по имената на разните „деца“, опитвайки се по тях да съдя за манталитета на родилите ги. Съгласни сте нали, че никой не кръщава своя рожба просто така, все има едно на ум?!
Знаете как обозначават себе си днес протестиращите НОВИ носители на „Вятъра на промяната“, дето по-рано бяха „Априлско поколение“ в Партията – „Автентично десни“, нали?!  Защо, нима има „неавтентично десни“?
„Зет“-ски номера. „Автентични деЦА“ може би!
Я, погледнете пак списъка на журналистите, гравитиращи около „Площад Славейков“ и пребройте горе-долу колко от младите му членове са автентични деца на старите БКП-кадри отпреди Десети ноември.
============================================

И понеже имам право като автор на НИЕ, да завърша с мой послеслов, ще призова:  Моля, изхвърляйте си боклука само в определените за това таблоиди!