ЗА ЦВЕТНИЦА, ВЕЛИКДЕН  И…  ИЗВИНЯВАЙТЕ

Тази година Цветница у нас пристига на 12 април, а Великден е на 19 април.
Националният оперативен щаб поиска среща със Светия Синод, на която да бъде обсъдено провеждането на масовите събирания в православните храмове. Седмица след обявеното извънредно положение в страната на 13 март Светият синод все още не е излязъл с официално становище относно мерките, които църквата трябва да предприеме срещу разпространението на коронавируса. Синодалните митрополити правят индивидуални обръщения, касаещи конкретната епархия, която ръководят.
В крайна сметка решението на Светия Синод е православните храмове в цялата страна да бъдат отворени. В тях ще се извършва богослужение, определени за великия пост, достъпът на вярващите остава неограничен, но призивът на Синода е болните и възрастните хора да се отдадат на молитва в своят дом и да не посещават храмовете. Неделните литургии ще се излъчват на живо в ефира на БНТ-2, както и на страницата на Българската патриаршия във Фейсбук. „Това не е отказ от участие в богослужение, а вътрешна жертва, положена за опазване здравето на другите вярващи", каза старозагорският митрополит Киприян. Защо не патриархът Неофит, не зная.
Генерал-майор Венцислав Мутафчийски каза: „Ние отправяме вербални послания към църквата, но решението може да бъде само на Светия синод".
Главното мюфтийство отмени петъчната молитва за мюсюлманите, а католическата и протестантската църква обявиха, че ще предават своите литургии онлайн.

Съобщение на НОЩ: На 12 април случаите на COVID-19 у нас са 669, новите случаи – 21. Починалите са 28 души от които двама вчера. 36 са инфектираните хора от медицинския персонал. 68 души вече са излекувани.
230 души са в настанени в болници, 147 са в София, а 35 са в интензивни отделения.
- Директорът на „Пирогов“ проф. Асен Балтов: „Изключително сме притеснени от това какво се случва, имаме голям потенциал за нови пациенти, но следващите 2 седмици ще бъдат критични. Това, че няма да сме в храмовете, само ще помогне на нас българите."
- „Вярвам в Бог, а не във вируса! Първо признавам него, за мен не съществуват вируси, но материята, в която е навлязъл човекът, алчност, агресия, безумно поведение, това е драмата на човечеството и това ще ни погуби. Уповавам се на Бог, ние сме самозабравили се примитиви, кои сме ние да решаваме какво да стане или какво не. Трябва да припознаем Бог в себе си и да разберем какви сме, да сме смирени." Така фолкфурията Луна коментира пред „България Днес" извънредното положение и пандемията, обхванала целия свят. „Имам дисциплина, не ям месо, не пия алкохол и безалкохолни, не пуша. Пия много вода и билкови чайове, ям мед. Нося маска и ръкавици, всичко у нас е хигиенизирано, нося дрехи само веднъж.“
(В скоби: Не се учудвайте. Пресата съобщава, че Луна е наследила 4 милиона евро. По каква линия и от кого – не пише.)
- Волен Сидеров: „Излезте масово на Великден и докажете, че Бог е над Мутафчийски. Не искам да вляза в храма с маска и да си крия лицето пред Бога. Питам хората, когато дойде Пришествието, тогава те с маски ли ще се явят пред Господа и ще кажат – „Господи, идваме пред теб с маска”. Не целунаха иконата, защото можело да се заразят, не взеха Причастие, защото един селски простак, зам.-председател на НС, казва, че можело да се заразят. Тези хора да си отговорят дали наистина са вярващи. Това е провокация и тест за вярата. Да се види докъде ще издържи клирът и паството. Как ще се отнесат към тази провокация?“

·            Извинявайте…

- 15.04.2020, Калин Терзийски: Чужда песен пеем ний
„Да, отдавна никой нищо не е казвал за коронавируса, та да взема аз да кажа. Нали така? Какво ще си говорим за нещо друго – примерно за музика, култура, изкуство, икономика или космически полети – като има коронавирус! Така де, я дай коронавируса насам – той е тема хубава, сочна, богата на емоции и дебел патос – като дебела сянка за всеки негодяй, който иска да лъже народа. Дай да поговорим за него!
И така. Чужди песни пеем ний. Когато генерал Мутафчийски заговори за коронавируса – аз чух наша си, българска песенчица. Той говореше като стар, печен, врял и кипял български лекар. Няма емоционални изблици, няма трепети и още по-малко – страх и ужас. Генерал Мутафчийски, съвсем като български лекар, просто каза, че става въпрос за инфекциозно заболяване, което няма висока смъртност, няма нищо общо с Особено опасните инфекции, които имат смъртност 50 и повече процента, че няма повод за паника, че това заболяване не е нещо кой знае колко по-различно от сезонния грип. И аз не бях учуден. Думи на обикновен, истински, стабилен и умен български лекар, който си пази емоциите за по време на игра на карти. Но минаха няколко дни и генерал Мутафчийски каза в свое изказване, че (опитвам се да си спомня точно, но цитирам по памет)... изправени сме пред невидим враг, който ни напада с невиждана ярост. Малко преди това каза: някои от нас ще загубят най-близките си, тези, които са ни дали живот... И тук аз видях силното и агресивно чуждо културно влияние. Кога, Бога ми, (казах си аз, старият и бивш вече лекар) един стар български лекар ще заговори за „невиждана ярост”? И защо ще започне да говори с такъв невиждан в българските лекарски среди патос за „най-близките ни, тези, които са ни дарили живот”? Та това даже някак не звучи на български! Та това звучи като някое от тотално фалшивите стихотворения на някоя от бабите поетеси на зрелия социализъм!
Но после се сетих: ами американските операции? В Ирак, в Сърбия? Те не носеха ли именно едни такива патетични имена? Пълни с думи като „ярост и отмъщение”? Бяс, ярост, възмездие, справедлив гняв и огнено отмъщение. Характерната лексика на елементарната пропаганда, която върви много добре в Америка. Защото там, както вече говорих неведнъж, нямат никакъв имунитет срещу най-инфантилни, садо-мазохистични и плоски пропагандни слогани. Поглъщат ги като топъл хляб. Там дори и извратена и логически напълно малоумна теза, че войникът отива на бойното поле „заради другаря си, този, който е до него” минават без никакъв проблем. Никой даже не се запитва „А чий го дирят тия двамата другари на това шибано бойно поле, вместо да си пият бирата и да си говорят за мацки някъде на топло в бара до Сентръл парк? Не са ли там, на бойното поле, за да изкарат посредством смъртта си и смъртта на няколко хиляди арабски цивилни още някой и друг милион за определени хора в оръжейния бранш?” Но американците са лесни хора. Всъщност – американските надути, високопарни, пълни с малоумно хиперболична реторика слогани нямат за цел да влияят на умните и образованите. Важното е да докоснеш емоциите. И ако може – не просто да ги докоснеш. А да ги нариташ здраво с кубинки. Затова генералът не се показва по бяла престилка – а по костюм с разни интересни апликации по раменете и други палячовщини. Това си е наритване на емоциите. Униформата е почти толкова внушителна, колкото използването на думи като „невиждана ярост”. И почти толкова американска. Униформата, естествено, си е българска, но заложената в нейното показване пропагандна идея е съвсем американска. Или – как да кажа – в съвремието е американска.
Иначе ние сме се нагледали и на съветски генерали, които набутваха в очите ни респектиращата символика на униформата с тежки еполети и вензели с дъбови листа, които също ни говореха за „невиждани ярости”. И това, ясно ви е, не е наша песен. И текстът и мелодията не са български. И звучат много фалшиво. И защото не ми звучеше никак по български тая песен – аз пак си отворих ютюба и прегледах как генералът изрича тия неестествени думи за „ярости и невиждани”. И за свое учудване забелязах, че когато дойде моментът да изрече точно тия трудни за печения български лекар патетични и фалшиви думи – той си погледна в листата на катедрата. Направи справка. Прочете ги и чак тогава ги изрече – така, както се изричат прочетени думи, написани от друг.“…
Ех, Калине! Чужда песен пееш ти!

==============================================
И аз „си отворих ютуба и прегледах“ какво пише за Калин Терзийски.
Роден 1970 година в Подуене. Завършва медицина 1996-а и 4 години работи като психиатър в Държавната психиатрична болница „Свети Иван Рилски“ в кв. Курило, Нови Искър. Успоредно с това започва да пише за вестници и за списанията „SAX“, „Егоист“, „Клуб М“, „Ева“, „Едно“, „Night life“. През 1997 г. получава присъда за дребно хулиганство за политически протест, задето е запалил огън на площада пред сградата на Народното събрание, заедно с Мартин Карбовски. През 2000 г. напуска работата си на лекар и се отдава изцяло на писането. Работи като сценарист в предаванията: „Квартал“, „Лица“, „Каналето“ (БНТ), „Досиетата Хъ“ (Дарик радио), „Шаш“, „Пълна лудница“. През 2006 г. заедно с Мартин Карбовски и Ангел Константинов създава литературния клуб „Литература *Диктатура“. През март 2010 г. учредява Сдружение на българските телевизионни сценаристи (СБТС). Учредител е и на Асоциация на писателите в България.
През 2010 г. издава романа „Алкохол“, написан в съавторство с Деяна Драгоева. „Алкохол“ е автобиографичен роман двояко – веднъж чрез споделените лични преживявания и втори път като базиран върху опита на автора при терапията на алкохолизъм в работата му като психиатър.
Какво значи „споделени лични преживявания“? В началото на миналата 2019 година по повод смъртта на един сравнително млад, но впиянчен български артист Иван Ласкин, Калин Терзийски написа: „От пиене се умира, това е ясно. Пиенето на алкохол обаче е едно от малкото достъпни за всички средства за премахване на ужаса от живота и постоянното чувство за безсмислие, които мнозинството понасят, просто защото нямат достатъчно голям размах на душите, за да ги осъзнаят. Артистите умират от пиене. Често – най-добрите. А някои и остават живи, поне засега. Аз останах жив. Случайно. Благодаря, Господи! Иван Ласкин умря. Господ да го прости. Мнозина страхливци цъкат с език и някак не смеят открито да изхрачат злобата си срещу него и неговото пиене. Защото освен всичко друго, тия, които не пият (благоприличните, нормални хора), са и суеверни страхливци. Те обаче не си дават сметка за ужаса, за борбата, за страданието, за смелостта. Които ги има в живота на тия, които не живеят нормалния, сух, трезв и фалшив живот.
Ще кажа като алкохолик – алкохолизма  Не е бич за другите, за тия, около пиещия, или ако е и за тях, то за тях е несравнимо малък. Защото за пиещите тяхното пиене е повече от чудовищно наказание. Едва ли има нещо на света, толкова коварно, ужасно и мъчително като това – да пиеш и да не можеш да спреш. Защо не можеш да спреш? Защото си станал – по един болезнен и уж ненормален начин – именно Нормален човек. Оголен, като нерв, гол и одран…и осъзнат – осъзнаващ колко всъщност ужасен, кошмарен и безсмислен е животът. И си отказал да го живееш без упойка. Та за тия, които цъкат с езици и не си позволяват даже да плюят, от суеверен страх, по умрелия артист, ще кажа: Майната ви! Живеете в заслепение, не смеете да видите света и живота. В истинския им вид. Такива, каквито са. Ако ги видите – не ще пиете, ами ще заревете и завиете от ужас и няма да има по страшен от вашия вой. Слепци.“
Извинявайте, нормални българи.
И да се замислим колко много „слепци“ умряха от Ковида и колко много формени алкохолици останаха живи. Защо? Кой е прав – Бог или Лукашенко?
==============================================

·            Аз продължавам да чета моя ютуб – пресата.
Извинявайте…
В жестока автокатастрофа загина журналистът Милен Цветков. Фаталният сблъсък между два джипа стана край мол „Парадайс“ в София навръх Великден, пишат вестниците. Понеже Милен Цветков е известен журналист, кадрите от катастрофата бяха многократно въртяни по телевизиите. Гледах ги все едно на живо.
Първо да уточня, че мол „Парадайс“ е на срещуположното кьоше на много известния от социалистическо време хотел „Хемус“, в долния ляв ъгъл на квартал „Лозенец“ откъдето започва булевард „Черни връх“ за да се изкачи на „Кръста“, и другия булевард „Св. Наум“, който свършва на пл. „Велчова Завера“ пред комплекса сгради на Духовната семинария. Много известно място – и преди, и след – точно на същото място след две години една нощ един Георги Семерджиев ще убие две приятелки, които        чакали на тротоара пред хотела.
После да помоля да си спомните кой е Милен Цветков. Разбира се, моята представа за него, която е описана многократно в страниците на НИЕ. Аз съм добронамерен човек, който иска да е приблизително еднакъв в оценките си за разните хора. За съжаление моите наблюдения за този известен журналист не са хубави. Не казвам, че са верни абсолютно. Но съм прав по дяволите! Безпардонност, която преминава често в наглост, самовлюбеност въз основа на общо взети мижави журналистически способности, всякаква липса и усещане за такт към събеседника, но арогантна увереност, че е единствено прав – Той. Като едно доказателство за тези мои твърдения са имената на приятелите му, които скърбят за смъртта му – ще ги четете след малко.
Връщам се към кадрите за катастрофата. От някаква камера нависоко, най-вероятно от етажите на мола „Рай“. Джипът на Милен Цветков се приближава спокойно откъм страната на плувния компекс „Спартак“ на Алексей Петров и спира плавно на светофара на кръстовището на булевардите „Арсеналски“ и „Черни връх“. Пред него няма коли. Докато изчаква зелен сигнал, по бул. „Арсеналски“ се е засилил един друг джип зад него и изобщо без да намалява скоростта си, блъска жестоко отзад спрелия джип на Милен Цветков. Толкова жестоко, че джипът на Цветков изхвърча напред поне 10 метра, чак до срещуположния край на кръстовището. Автоекспертизата ще докаже, че задният джип се е движил с 80 км в час и няма никакви следи от спирачен път. Шофьорът му е бил надрусан с наркотици. Милен Цветков е загинал на място вследствие на изненадващия камшичен удар отзад.
Луда работа, безсмислена, безотговорна. Която може да бъде приписана само на надрусания шофьор. И в никаква степен на Милен Цветков. Но през годините аз съм гледал много предавания на Цветков по телевизията. Само „Часът на Милен Цветков“ поне 50 пъти, още от времето, когато беше в прайтайма в 4 следобед и после го преместиха в 00,00. И статиите му съм чел. Написах впечатленията си 20 реда по-нагоре. 
Грях ми на душата, но съм повече от убеден, че минути преди катастрофата Милен Цветков се е засякъл някъде по някакъв повод с младия наркоман шофьор на втория джип и се е заял с него, по неговия си начин. После се е обърнал и се е качил невъзмутим в колата си. Не е нужно да си особен психолог, за да предвидиш реакцията на засегнатия. Гледах я на живо по телевизията. Хайде сега добавете информацията, че младият шофьор е Кристиан Николов, 22-годишният син на изпълнителния директор на „Винпром Карнобат" (собственик Миню Стайков) Десислава Николова. Каквото търсил, намерил.

Сега обещаните имена на приятелите на Милен Цветков и техните скръбни последни думи за него:
- Слави Трифонов – „С Милен имахме уговорката да ми гостува във „Вечерното шоу на Слави Трифонов" в понеделник вечер. Поканих го да говорим за свободата на словото, особено в тази извънредна ситуация. Със сигурност щяхме да говорим и за последния пост на Милен в инстаграм, който гласи: „Маските са за да мълчите, а не за да ви пазят". Светъл път, Милене! Имахме нужда от теб! Ще ни липсваш!“
- „От снощи в главата ми кънти смехът на Милен Цветков. Толкова беше заразителен", каза актрисата Марта Вачкова в сутрешния блок на NOVA „Здравей, България". „Въпреки цялата язвителност, той много обичаше хората. Пое голяма част от работата на журналистите с тези отворени линии, по които чуваше какви ли не неща", каза още Марта.
- водещата Гала по същата телевизия – „Милен беше шило в торба. Непримирим, неузаптим. Той прокарваше пътища в това, което правеше в журналистиката. Много го обичах и харесвах. На върха на копието при Милен беше истината, а не свободата, защото на него свободата никой не можеше да му я отнеме. Той винаги я е имал. Аз мисля, че в мирно време, ако човек иска свобода, винаги може да я има, стига да има смелостта да се възползва от нея, а Милен беше много смел журналист."
- Камен Воденичаров – „Преди две седмици се смяхме на кампанията за стари снимки и фотоса, който изкочи от моя архив. Обещахме си само да мине тоя ужас с вируса и ще се видим... Няма да можем... Поне не тук и не сега... Сбогом, Милене. Сбогом Цуцко... Бате Кацко.“
- Румен Радев – „Смъртта на Милен Цветков е загуба за журналистиката. Той ще бъде запомнен като непримирима личност с характер, който правеше и журналистика с характер, близка до зрителите и неподвластна на интересите на силните на деня. В професионалния си път Милен Цветков демонстрираше критичен подход, защитаваше позициите си и гражданския интерес, независимо от трудностите.“
- „Загубихме един от смелите си журналисти - непримирим, смел, харизматичен. Загубихме приятел и съмишленик. Загубихме един от онези, за които знаем, че ще останат незаменими. Изказваме дълбоки съболезнования на семейството, близките и колегите му". Това се казва в становище на „Демократична България" по повод нелепата смърт на журналиста Милен Цветков. „Катастрофата, която отне живота на Милен Цветков, можеше да не се случи. Истинската ѝ причина са системни проблеми на вътрешната сигурност и пътната ни безопасност, които са известни от години. Корупцията, безнаказаността, безотговорността, срещу които с такава енергия се бореше Милен, станаха причина за неговата гибел. Докато не бъдат променени тези фактори, такава катастрофа е възможна с всеки един от нас, във всеки момент, на всяко място.“

Защото споменах „Демократична България“, а преди това и хората на Слави Трифонов от „Има такъв народ“, ще спомена и представителното социологическо проучване на изследователски център „Тренд” (на ставащия все по-популярен Димитър Ганев) по поръчка на в. „24 часа”:
„Електоралните нагласи през март очертават формула 5+1 партии при следващ състав на Народното събрание. Това са ГЕРБ (20,3%), БСП (18,1%), партията на Слави Трифонов (7,1%), която все още не е регистрирана, ДПС (6,7%) и „Демократична България” (4%). ВМРО остава с 2,6% подкрепа от всички анкетирани, което запазва реални шансове за представителство на партията на Красимир Каракачанов в следващия парламент.“
Позволявам си да припомня, че след няколко месеца президентът Радев ще вдигне юмрука, за да потвърди прогнозите на „тренда“ на Димитър Ганев: разликата от само 2,2% между ГЕРБ и БСП, третата позиция на нерегистрирания все още „Има такъв народ“ – която след година и нещо ще стане ПЪРВА, и възхода на „Демократична България“ – която след две години ще замести на първа позиция отпадналия ИТН.
Защо го правя ли? – Защото ИТН е първият проект на президента да вземе властта в страната, а Демократична България – вторият. Що ми се струва, че и „Тренд“-а е създаден да постеле на Радев?!

КОРОНАВИРУС  2

 Гадни хора са комунистите. На порядъци по-гадни от Коронавируса.
Тези болести от чумовиден характер като Ковид19 взимат пандемични размери мълниеносно почти, за година-две-три причиняват смъртта на по-голямата част от хората, които са имали злата участ да попаднат в ареала на разпространението им. Но дори да не се намери ваксина за тях, се самоунищожават сами, защото убиват наред, вкл. самите си разпространители. А като няма кой да разнася вирусите им, те изчезват от само себе си.
Докато разпространението на комунистическата идея поразява носителя си, без да го убива. Тя уврежда само вродената от Създателя ДОБРА СЪЩНОСТ на човека – да вижда в другите различни от него свои братя и сестри („Всички хора братя стават щом с крила повееш ти“) и я ПРЕВРЪЩА В ЗЛИНА, насочена срещу различните („Със кръв и барикади светът ще обновим“). После тези – барикадните, имат свои деца, те – свои внуци и промененият зъл ген се разраства.  
Но няма да продължа тази тема, а само я използвам като конкретен вход в сегашната обстановка. Комунистите (имам предвид онези, които считат себе си за единствено прави и не се спират дори пред кръвта, за да постигнат целта си) виждат в появилата се нова ковид-пандемия инструмент за унищожение на враговете си. Нещо като заместител на вулкана Йелоустоун, когото още очакват да изригне и унищожи враговете им. Само тях, избирателно, представяте ли си?! Затова вкупом твърдят, че „маските не предпазват от зараза, а са за запушване на усти“ (Ама не си измислям. Прецитирам пак. за онези, дето демагогстват недоразбрали, онова дето са прочели.) Комунистите твърдо са против всякакви предпазни мерки, препоръчват водка и вяра. Вместо ваксини например. А ще се окаже след по-малко от година, и аз няма да забравя да посоча такива факти, че всички са се ваксинирали междувременно. Тихомълком!

·            Срещу препоръките на НОЩ към всички българи, в частност нападайки неговия ръководител ген. Мутафчийски, че ни „предстои неизбежна среща с коварен враг, който напада с невиждана ярост“, те, комунистите изваждат разни мангъровци (визирам пряко д-р Атанас Мангъров), който – също цитирам – казва: „Няма нужда да се ваксинирате. Така или иначе 99% от българите ще се разболеят от Ковид. В края на краищата ще придобием стаден имунитет, което ще ни спаси.“ Или пък: „За да стигнем до ниво, когато може да очакваме затихване на тази епидемия, хората, които са се срещали с вируса, трябва да станат над 70 на сто от населението на страната, което прави някъде около 4 милиона. Но не е необходимо да се изследва 70 на сто от населението с  PSR тестове“ и направи паралел с представителните извадки при социологическите проучвания по време на избори. „Да се намерят няколко представителни извадки, хората в тях да се изследват и да се установи колко голям процент от населението се е срещал с вируса." Или пък „Много малка част от децата ще се разболеят истински. Те не са в тази група“, коментира Мангъров във връзка с възобновените имунизации и страховете на родители от безсимптомно протичане на коронавируса при децата.“
Може да не знаете, но аз знам от собствен опит покрай моите деца – Началникът на Детската клиника в Инфекциозна болница – София доц. д-р Атанас Мангъров взима по 100 лв. за преглед на дете. По време, когато 5 такива прегледа покриват моята пенсия като учител с 38 годишен стаж. А във вестниците пише, че е „мултимилионер, къщата му е същински палат“.

·            Това противопоставяне в оценката на опасността – Мутафчийски срещу Мангъров – продължи повече от месец. Премиерът Борисов отново прояви своята линия на толерантност. Мангъров и Мутафчийски имаха горе-долу едно и също време на брифингите на НОЩ. Докато след Великден кривата на заболелите от Ковид тръгна отново заплашително нагоре. На 2 май редовният брифинг на Щаба не се състоя. Пред журналистите не се появиха Венцислав Мутафчийски, Атанас Мангъров, както и Ангел Кунчев и Тодор Кантарджиев. Началникът на правителствената пресслужба Севдалина Арнаудова съобщи, че от днес актуалната информация ще бъде представяна пред медиите и обществеността като съобщения от секретаря на щаба доц. Димо Димов. По думите й мотивът за спирането на редовните брифинги на щаба са убеждението, че хората вече са достатъчно информирани за подробностите около коронавируса, а и фактът, че все по-често се чуват гласове на критика, според които брифингите нанасят повече вреда, отколкото полза.
Реакциите:
- Вицепрезидентката Илияна Йотова: „Очевидно ген. Венцислав Мутафчийски беше скрит, трябва да видим защо. Все пак всички ние живяхме месец и половина с него всеки ден. Той беше в нашия дом по един или друг начин. Очевидно беше скрит, трябва да видим защо. Дали наистина напрежението, което се чувстваше между щаба и изпълнителната власт и премиера и генерал Мутафчийски, което витаеше във въздуха, действително е стигнало някаква точка на кипене или съображенията са други", коментира тя. (За Атанас Мангъров – ни дума. Защо г-жо Йотова?)
- Бойко Борисов обяви на брифинг същата сутрин, че Националният оперативен щаб не е спирал работа и бе видимо ядосан на коментарите, че вече „убили" неговия председател ген. Мутафчийски. „Щабът е доста голям и всяка сутрин дава информация и отговаря на въпроси. Но в самия щаб има разногласия по дадени теми. Всяко отпускане на мерките може да доведе до неприятни резултати. Щабът не е казал сбогом, работи си нормално.“

·            Щях да прескоча формения пияница проф. Андрей Пантев. После прецених, че не трябва, защото Той е един от ония, дето формират за години напред младото поколение учители, преподавайки им в Софийския университет. За 24 май Пантев прави следното изказване (в „Неделята на НОВА“, репортер Таня Иванова): „Тревожното е как един народ, чиято идентичност е създадена и потвърдена още през средновековието, днес да има угнетението на малограмотност, на безразличие, на прагматичен тарикатлък и комерсиално предпочитание. Има опасност всичко онова, съградено, което празнуваме на този ден, да бъде ако не заличено завинаги, то поне силно корозирало и останало нетолкова значително, колкото е било. Да работиш само за пари е отблъскващо. Кирил и Методий, книжовниците от търновската килифаревска школа, нашите възрожденци, бедни, не са работили за пари. Трябва все по-малко да се мисли за материалния израз и възнагражденията на твоите усилия.”
Никога не съм обичал тарикатите.
Припомням на забравилите, че в началото на новия век професор Андрей Пантев искаше да съди управата на СУ, защото искали от него да плаща наем за апартамента в Студентски град – собственост на Университета, в който той живеел от години. „Видя ли един културен деец да говори за пари, преставам да го слушам”, коментира още проф. Пантев.

·            23 май 2020 – Мая Манолова заяви, че отива на парламентарни избори срещу Борисов. „Днес обявявам нашата икономическа пътна карта за бързо възстановяване на работните места и икономическо съживяване на България в следващите 19 месеца. С тази пътна карта ще се явим на парламентарните избори. Имаме план. Борисов не е единствен, алтернатива има."
След което тя, от „Изправи се БГ“, седна на столче пред сградата на Министерския съвет да протестира съвместно с майките на деца с увреждания, облечени с фанелките, подарък от Слави Трифонов, на които пише „Системата ни убива". Нататък ли?
19 юни 2020, в. „Стършел“, карикатура от Маргарита Янчева – Мая Манолова, нарисувана като Червената Шапчица, с кошница в ръка събира гъби в гората. Насреща й Вълкът, с две кошници – по една във всяка ръка. Тя го пита: „Колега, дали в „Българско лято“ ще наемат сезонни политици?“
(„Българско лято“ е името на новата българска политическа партия, която Васил Божков основа, намирайки се в Дубай като беглец от българското правосъдие.)
30 юни 2020 – „Появява се нова политическа сила – това е гневът на българските граждани. Наесен ще има народно недоволство, предстои есен на гнева и на торнадо от гладни бунтове, защото хората обедняват, остават без работа, фирмите фалират, а реално не се предприемат никакви мерки за тяхната подкрепа“, заяви Мая Манолова в „Лице в лице“ с Цветанка Ризова. Според нея има таен план за удължаване на мандата на кабинета с два месеца. „Освен сондажите, които вървят из юридическите среди, чухме това и от негов министър, който твърди, че, видите ли, не трябва да мислим за мандата на парламента като за четиригодишен. Че може да се случи военно положение, извънредно положение, че вече имало такова и че мандатът може да бъде удължен с месеци. Този министър със сигурност не е ясновидка, за да знае какво ще се случи тогава, но неговото изявление е достатъчно показателно за намеренията за властта, а те са да бранят със зъби и нокти това управление.“ …
Два дни по-късно, в „Неделя 150“ по БНР: „Много малко фирми са получили безвъзмездна помощ от 3 до 10 хиляди лева, малко семейства и творци са взели целева помощ. А тези пари бяха нужни на микро предприятията във първата фаза на кризата. Правителството, начело с Борисов, не успя да омекоти удара на кризата. Другите държави вече излизат, а ние продължаваме да сме на задна скорост. „Изправи се.БГ“ ще участва в следващите парламентарни избори. Ще обединим гражданите, които са срещу този модел на управление – от телевизора, през прозореца на джипа. Модел, който направи българите най-бедните в Европа, най-болните в Европа и който не се погрижи нито за бизнеса, нито за своите граждани. Призовах Борисов да не изпада в паника и параноя, защото няма защо да се страхува за живота си. Има защо обаче да се страхува от гражданите и от модела, по който управлява в последните 10 години.“

До 10 юли 2020 г., когато България стана член на банковия съюз и влезе в чакалнята на Еврозоната, остава една седмица. До началото на националните протести от 9 юли нататък – 6 дни.