СПОРНИТЕ ДАТИ   6-и  и  9-и СЕПТЕМВРИ

·            6 септември – ДЕНЯТ НА СЪЕДИНЕНИЕТО
Основните празненства са в Пловдив – столицата на Съединението. На тържествената заря-проверка присъстват президентът Румен Радев, кмета на Пловдив Иван Тотев, председателят на ПГ на ГЕРБ Цветан Цветанов, лидерката на БСП Корнелия Нинова, лидерът на „Воля“ Веселин Марешки. В катедралния храм „Света Богородица" пловдивският митрополит Николай отслужи молебен за здраве и просперитет на целия български народ.
Части от словото на Румен Радев: „Редно е да се запитаме - какво остава днес от духа на Съединението? Защо потомците на българите от Княжеството и Източна Румелия, които се събраха в общ дом, днес наричат България „тази държава", а мнозина я напускат? Българският ХХ век бе белязан от трагедии, които внесоха разкол в обществото. Уви, дори демокрацията не успя да го излекува. Защото Съединението е еднократен акт, но единението е въпрос на съзряване. За героите от Възраждането България стоеше по-високо от користта, от славата и дори от живота им. Този зрял дух възроди България. А днес този дух остана да живее само в книгите и в сърцата на най-ревностните от вас.“
Иван Илчев, ректор на СУ: „Днес честваме 133 години от Съединението на Княжество България и Източна Румелия. Въпреки днешната празнична екзалтация, почти веднага след празника ще видим, че далеч не сме толкова обединени, колкото ни се иска. А защо това е така? Няма чак толкова голяма разлика между миналото и днес. Лошото е сега, че не се вижда идея зад действията на опозицията или властта. Става въпрос за идея, подкрепена с икономически и демографски анализ на страната. За мен е страшна липсата на инвестиционен интерес.
Иван Тенев (Агент Тенев): „Aко Съединението трябваше да се случи днес, то едва ли щеше да просъществува. Българите днес не биха се обединили дори в името на една велика държава, каквато днес за съжаление не сме. Много хора биха си казали, че това звучи твърде песимистично и съм прекалено краен, но на фона на случващото се в държавата ни, това е горчивата истина."

·            Още ПО-СПОРНАТА ДАТА  9 септември: Нищо няма да коментирам.
Трънчанинът vencivaleri 1951: „Колкото и да се „замита" тази дата статистиката е красноречива и недвусмислена. България от страна на газеника и ралото стана ядрена и космическа държава. (Само три реда след заричането ми, че няма да коментирам, как да се сдържа пред просташката лъжа трънска, че България била „ядрена държава“? Може би този има предвид, че преди 10 ноември в България имаше съветски военни бази с ядрени ракети там?)  От близо 75 % неграмотно население стана марка в образование и култура. От повече от 80% неосигурено население /здраве, пенсии, годишен отдих/ 100% от българите станаха социално защитени. Практически липсваше в този период корупция, организирана престъпност, а за наркомании и мафия знаехме от филми и книги и лично аз съм смятал , че авторите силно преувеличават за да се четат или гледат творбите им. Населението ни от 6 млн и нещо стигна до 9 млн. Лекари в училище, на работното място и периодични профилактични прегледи бяха превенция срещу различни заболявания. Страната ни бе известна като страната на розите, оперното и хоровото пеене, великолепните спортисти. Да, имаше опашки за някои екзотични храни, стоки и услуги, но същевременно имаше опашки за книги и представления. Болшинството от населението бе обхванато от т нар столово хранене чийто рецептурник се одобряваше от професионални диетолози-включваше поне две диети извън обичайните предложения. Достъпът до качествено образование бе свободен и всеобхватен. На практика мъжете след училище и казарма на 100 процента имаха някаква професия. Не само , че нямаше безработица, но не упражняването на обществено полезен труд бе инкриминирано със съответния съдебен състав, ако липсват здравословни проблеми. Всичко това бе отнето на българите за съвсем кратък период след 90та година. Дали от незнание, зла умисъл или алчност/според мен трите заедно/ е без значение. Днес ние сме един беден, болен, беззъб/в прекия и преносен смисъл/ и примирен народ, който е пред демографска катастрофа и с перспектива да изчезне. Народ без всякакво достойнство и визия за себе си. Няма обаче на кого да се сърдим-не са длъжни другите да мислят и действат вместо нас.“
Русенецът Марин Тачков (mt46): „Какви манифестации имаше на този ден!... Музиката свиреше от сутринта до вечерта... А сега е ден обикновен.“
Помориецът Иван Симеонов (leonleonovporn2): „Не съм привърженик нито на хвалбите, нито на оплюването! Истината е винаги някъде по средата
Затова ще кажа по нещо и в двете направления. Истината е, че се създаде икономика, работеща и имаше ефективно селско стопанство, нямаше пустеещи земи като сега. Хората бяха задружни - до 80-те години имаше гражданско общество! Имаше спокойствие и сигурност във всички направления!....Лошото е, че на някои беше удобно, да получават пари, без да работят?! Създаде се привилегирована прослойка!? Тя разби системата , от нея се пръкнаха милионерите, мутрите и така нататък след премяната....“
Петър Волгин: „9-ти септември 1944 г. е една от малкото дати в българската история, когато тържествува справедливостта. Наказани са хората, въвлекли България на страната на нацистка Германия, наказани са българските фашисти, които са убивали българи. Българките фашисти са убивали не само политическите си противници, но и напълно невинни и беззащитни жени, деца и старци. На България днес е нужен нов 9-ти септември и нов Народен съд. Голяма част от българския политически, икономически и медиен/!/ елит заслужава да застане пред него. Особено онези, превърнали се в ретранслатори на най-мракобесните либерални практики и вашингтонско-брюкселското промиване на мозъците. Едва когато тези агенти на влияние изчезнат от публичната сцена, България ще има шанс да развива като свободна държава.“
Вестник „Труд“: „Стефан Стамболов, Петко Каравелов, Константин Стоилов, Александър Малинов и Андрей Ляпчев са най-добрите петима български министър-председатели след Освобождението до 2009 г. Това показват резултатите от първото по рода си изследване на рейтингите на нашите премиери (1879 – 2009 г.), направено от 56 учени от водещи български университети, академии и институти. Изследвани са 49 министър-председатели за този период, но са оценени 31 от тях – само тези, които са управлявали България около 1 и повече години. Ръководител на изследването е проф. Георги Янков, а научен консултант е акад. Георги Марков. Веднага след първите петима премиери се нарежда Тодор Живков. В челната десетка са още Александър Стамболийски, Иван Гешов, Никола Мушанов и Иван Костов.
В дъното на класацията експертите са посочили Васил Радославов, Филип Димитров, Богдан Филов, Гриша Филипов и Антон Югов. Любопитен факт е, че бившият монарх Симеон Сакскобургготски е 14-и, точно преди Сергей Станишев, който пък изпреварва с едни гърди напред вожда на световното комунистическо движение от 30-те години Георги Димитров.“

ДЕНЯТ НА ДРУГАТА НЕЗАВИСИМОСТ – 22 септември

Защо написах „другата независимост“, че и с големи букви? Ако се повтарям, извинете ме – ВАЖНО Е да се помни! А и повторението е майка на знанието.
Третото Българско царство е обявено на 22 септември 1908 година (отново в Търново в църквата „Св. 40 мъченици“, която е само на половин километър от „Св.Димитър Солунски“, където е обявено Второто Българско царство. Като отчетем, че Фердинанд е бил преди това 21 години (1887-1908) княз на България, а след това още 10 години първият съвременен Цар на България (1908-1918), и след абдикацията си предава управлението на Царството на своя първороден син Борис III, който остава на трона чак до смъртта си в 1943 – значи нови 25 години, и като добавим, че синът на Борис III се казва Симеон II - Цар на България (и премиер 2001-2005, и съпремиер 2005-2008)

следва въпросът ми, по-скоро въпросителни разсъждения
След Третото Българско царство не е обявено Четвърто. Дори академикът Георги Марков, директор на Института по история на БАН (комунист, та фурга) не направи това. И преди, и сега! Я, виж ти! Миналия месец празнувахме 110 години от Третото българско царство. От тези 110 години царската фамилия Сакс-Кобург-Гота покрива общо 58 години. Останалите 52 години са под управлението на комунистите Първо, Второ и Трето поколение. Е, как под „покрива Трето Българско Царство“ съжителствуват мирно двата непримирими врага Комунизъм и Монархия? Кой беше казал, че колкото вода и олио се смесват, толкова комунисти и монархисти могат да се омешат. Дали е вярно?

(Тук един блогър възкликва задоволен: „Аз от кога разправям, че са едно! Още Платон го е написал.“  Аз отбелязвам шеговито, че Платон е 22 века по-стар от Маркс и няма как да описва учението му, освен ако не е Нострадамус. Но да не влизам в захароидна тема.)
Не е вярно, че Комунизмът и Монархията са еднакви. Вярно е само, че и двете държави са тоталитарни. В тях текущият лидер е всичко. Да, така е, само че Монархът казва „Аз съм Втори след Бога“, а Комунистът отсича „Няма Бог“. (Разлика между Ямбол и Стамбол - в Константинопол е живял Константин Велики, а в Ямбол засега имат само един „хълм“ – Безистена. ) А-а-а, и Волен Сидеров.) Точно тази разлика – отричането на Бог, може да обясни защо НЯМА нито една човешки изглеждаща комунистическа страна, а Царствата могат да бъдат повече или по-малко добри – зависи от качествата на Царя.
Но аз се отплеснах по теорията. Не ми е работа да се правя на Платон – Обущарю, не по-високо от обувките! - а да попитам само защо комунистите са си направили гнездо в Третото Българско Царство и българските монархисти продължават да им разрешават това. (За демагозите, дето ще се впуснат в дебрите на Асенева, Аспарухова, Волжка и т.н. ... до Нойска България да търсят опорни точки срещу мен, да напиша, че няма да намерят такива. По простата причина, че комунистите не са съществували изобщо в изброените исторически времена.)

Ето МОЯТ отговор.
(Моят е с големи букви, не защото твърдя, че е верен, а защото така подчертавам собственото си мнение. Аз не съм комунист и никога няма да бъда. Наистина. За разлика от Кирил Маричков, например, който пееше така на сините митинги през 90-те. Пък после, миналия месец 2018-та, го видях на честването на половинвековния певчевски юбилей на Михаил Белчев, който пък през 90-те пееше на комунистическите митинги: „Или си с нас, приятелю, или встрани“. Диалектика, нали?! А Данчо Ментата? – гледам го вчера запенен, ще сваля от власт ГЕРБ и ще дава управлението на ДПС. Български гьотверен. За разлика от Черния Мустафа, който е турски такъв. Но да не забравям главната тема.)
Половин страница по-нагоре разделих 110-те години на Третото Българско Царство на две части – 58 монархически и 52 комунистически. Задръжте уточняващите ваши въпроси за малко. Да напиша първо НАЙ-ВАЖНОТО обстоятелство, което според мен подрежда всички обясними и необясними факти в една картина. Ако приемете подсурдинчестата истина, че Тодор Живков е незаконно роден син на Фердинанд и следователно Симеон II му е племенник, ще осъзнаете, че всъщност НЯМА КОМУНИСТИЧЕСКИ ПЕРИОД в Третото Българско Царство. Горките комунисти българи! Излъгани доживотно. Това идеали, мечти, усилия, лишения, надежди... по Него, комунизма, са били подигравка със съдбите им. Използвани са били от „Саксите“.
Първо понесени на крилете на „победилата работническо-селска власт“, са допуснали Царското отроче Тодор да стане шеф на Народната милиция веднага по Девети, което му е позволило да прочисти българските архиви откъм фактите за произхода му и ликвидира Знаещите или Съмняващите се комунисти Първо Второ и Трето поколение, като едновременно с това изгради „партиен апарат“ от Нему предани хора. И при първото разклащане на Комунизма, настъпило със смъртта на Сталин през 1953, застава начело на държавата. За да постои там цели 36 години и да тъче на два стана – хем най-предан на Великия СССР, хем социализмът е едно недоносче. Хем убива всички царски хора воглаве с последния останал свой брат принц Кирил, хем запазва за бъдещето всички царски имоти и консумативи, използвайки ги за своите лични нужди като първи партиен и държавен ръководител. (Имам право да напиша, че Тодор Живков е убил царските хора на брат си Борис, след като неговата днешна почитателка Корнелия Нинова се обърна от трибуната на Парламента към депутатите от ГЕРБ по повод 17-те жертви на автокатастрофата край Своге с думите „Вие ги убихте!“.)
Царе и царедворци... От отвратителните за „своя народ“.
Перестройката от 1985-та дойде дюшеш за правешкия слугин. Можеше открито да заяви царската си природа и да натрие носа на комунистическата си такава. Надявайки се да продължи властта си. Но беше вече над 70 години, перестройката се проточи – под формата не на „възстановяване на царството“, а на „социализъм с човешко лице“ и добре, че тук чистите комунисти направиха поредната си грешка. Позволиха първо Царят да се спаси в затвора от линча на Народа, избягайки съдбата на Чаушеску, а после да излезе под домашен арест! В резултат – това е моето обяснение – в годината на 80-тата годишнина от рождението на Тодор чистият комунист Трето поколение Андрей Луканов, който владееше Държавата, беше убит. За пореден път българските комунисти бяха прецакани от хитрия „цар“. Годината вече е 1996. Седем години след 1989-та. Затова към чисто комунистическите години - „45 години стигат!“, съм прибавил и тези седем, та стават общо 52.
Затвърдителят на превръщането на политическата власт на комунистите в икономическа, лукановият възпитаник Иван Костов (1997-2001) се принуди да сдаде властта на наследника на Живков - племенника му Симеон II. Мога само да вметна, че ако Тодор беше умрял 4-5 години по-късно, Симеон ще трябваше да почака не до 2001-ва, а още 4 години, за да стане премиер. Двама живи едновременно Царе в държавата е немислимо събитие.
Продължавам с моето подреждане на  пъзела. Симеон II, Синът на Борис III, не се оказа от ранга на Баща си. Възможно е комунистите да са го държали с много кофти компромати, ама това няма никакво значение, тъй като той е Цар, а не някакъв пореден министър-председател. И след 800+500 дни някак естествено сдаде багажа на комуниста Сергей Станишев. Възможно е още Сергей да е бил тайно оръжие на Симеон (Живков е търпял баща му Димитър дълги години до себе) – имаше някакви надежди това да е така, когато Сергей Станишев се сдърпа официално с Корни. Ама като гледам днес как председателят на европейските социалисти приляга до крушовската селянка и как изчезва от политическа България... съмнявам се.
Да се надлъгват, пука ми. От 11 години Моята България е член на демократичното европейско семейство. И за да излезе оттам има само надеждата белосветна Йелоустоун да изригне. Или анунаките да дойдат. Глупаци! Имам предвид комунистите. Мерят с техните си мерки. И какво ще се случи, ако изригне някакъв Йелоустоун? - Ако той е в страна от Евразийския Съюз, много лошо, край на системата – виж Чернобил. Но ако е в Япония да речем, какво – виж Фукушима например... Тръмп щял да пристане на Путин или на крал Ф-някакъв?! – 200-годишна Демокрация щяла да бъде съборена за 4 години само от някакъв - впрочем дядо му на Тръмп е германец и като такъв е бил последовател на Хитлер. Може би затова се разбират двамата с новия Сталин. Всъщност се дебнат кой кого да ебне първи. Както са се дебнели родителите им. Резултатът е предизвестен, неуспехът им е заложен генетично.
Иначе се надяват. И нашите комунисти включително. Визии пишат, обикалят из страната, основават революционни НПО-та, Еврокомите им (разбирай „ЕВРОпейски КОМунисти“) нажежават до мораво червено отношенията в обществото, социалните мрежи... Не, не искам да се ожесточавам. По тази причина няма да спомена и президента - новия естествено.
Аз виждам в тази обстановка продължението на българската 1,4 вековна борба между Комунизма и Царизма. Да се опитам да ви убедя в истинността на това твърдение. От едната страна стои Бойко Борисов, чието име се свързва с Тодор Живков и Симеон, но е и радушно приет от всички лидери на демократични Европа и Свят. От другата страна стоят старите комунисти, новите социалисти и, което никак не бива да ви учудва, автентичната десница на Иван Костов. Юнаци от един отбор. Къде са патриотите, питате. И аз питам: Кои „патриоти“? На Сидеров ли? Защото само неговата формация иска да сваля правителството на ГЕРБ.

Ех, каква книга би излязла от тия размисли! Направо Дан Браун. Себе си имам предвид. Но нищо такова няма да се случи. И знаете ли защо – не защото аз нямам „талант“ според някакви леонци.  А именно защото съм българин и говоря и пиша за българи. Виж ако бях английскоговорящ като Дан Браун... Ееех... Калояне, Калояне! Убиха те преди да проведеш реформата в българското образование!
За тези които вестник не четат, и да четат - не разбират, пък ако разбират, лесно забравят, пояснявам, че имам предвид намерението на Калоян – третият Асеневец, да приобщи Българското царство към Католическия свят. Който използва латиница, а не кирилица! Така съвсем естествено днес нямаше да сме славяни, пардон – руси. И аз, и подобните на мене, нямаше да имаме брауновски проблем. И... и още колко неща щяха да бъдат различни! Но с убийството на Калоян пред стените на Солун в 1207 година, се забравила неговата уния с папата. Жалко.
(Две думи още за Калоян. Аз лично съм учил, че е племенник на Асеневци. Скоро чух, че бил третият, най-малкият брат на Теодор и Асен. Не зная кое е истината. Но зная кого да попитам за верния отговор и зная, че той ще ми отговори – доцентът от Археологическия институт към БАН Мирко Робов. За целта обаче трябва да отида до Велико Търново. Сложна работа след толкова години...)