ЧАСТ МЕЖДИННА – МЕЖДУ  2  и  3

БУЛЕВАРДНАТА ПРЕСА

 (Всъщност това е продължението на започнатия още в началото на този том на НИЕ преглед на настоящата „демократична“ преса.)
Дали журналистиката е четвъртата власт не ми се спори, но че е най-безотговорната власт, е повече от сигурно! Властта управлява. А управлението е отговорност. Т.е. властта си носи своите отговорности.
При демократичните държави на всеки 4 или 5 години политическите сили - властващите и мераклиите за нов мандат, се явяват на изпит пред управляваните. Ако не го издържат – out. И в тоталитарните държави е така. Само дето там управленският мандат няма фиксирана продължителност и зависи от жестокостта на тиранина и от търпението на народа му. Напоследък Светът става по-човешки – дори на Путин му се налага да се маскира като Медведев, за да удължи неудължимото, а колкото до Башер Асад ще го извадят скоро някой ден като Саддам или Кадафи от някоя дупка – брадясал и треперещ.
А кой избира журналистите? – Те не се избират, те се назначават! Кой ги сменя? Някой! Все едно – журналистите НЕ ТРЯБВА със своите действия да управляват страната, защото ТЕ НЕ НОСЯТ НИКАКВА ОТГОВОРНОСТ. Не се отчитат пред народа си на избори! Когато Николай Бареков или Люба Кулезич - съвсем произволно избрани имена от легиона - се наредят в изборния списък и съберат повече от 50% от преброените бюлетини – пожалуйста! Пишете, говорете, давайте акъл и преценки... Но да се разберем - до следващите журналистически избори!
Съвсем същото се отнася за така наречените социалогически агенции. Кой е избирал Кольо Колев – Медианата или Цветозар Томов – Совата Харис? Защо тях цитирам ли? Защото фаворизираният от тях избор - червеното управление на България, „ни вкара в пропастта“, както се пее в една тяхна нелюбима песен „Докога ще живеем така”. Луканов го отнесе, Беров, Виденов и Станишев – също! Царя и той. А Кольовците кога? Съвършено съзнателно създаваният хаос от „неизбрани” управляващи може да се продължи още с много участници – най-неочаквани безотговорници от рода на кучезащитни асоциации, зелени и всякакви други цветни НПО-та или гражданското движение „Сила”, например... Защо? - За да се спори и да се надлъгват за наша сметка кой е по-по-най в смутния преход от комунизъм към демокрация.
Ще продължа с конкретните примери от вчера и днес за шугавата ни журналистика Най-вече за тези, които напоследък пренебрегвам заради мястото – старият клан Блъскови - баща и син и сравнително новата медийна империя на семейството майка Ирена Кръстева и син Делян Пеевски.
Пък, когото дългото четене уморява, а мисленето - съсипва, да отива на Октобър феста, да си пие бирата.
Което, последното, го може всеки. Дори, четох, някаква проста камила изпивала по 2 литра на едно всмукване.

 ·            Петьо Блъсков 
Този го познаваме от поне 20 години. Имам предвид онази част от българите, за които четенето е важно размислително мероприятие, а не тоалет с който да се хвали, казано образно. Въпросният „тоалет“ е старо производство – роден е 35 години преди деня на Промяната, но до 35-ата си годишнина достига само до младши репортер във в. „Отечествен фронт“. Не е ясно дали това се случило, заради избирането му за пушконосец на бай Пенчо Кубадински от ловната дружинка на другаря Тодор Живков, или обратното. Ясно е, че ако не беше се случила Перестройката, лицето Петьо Блъсков щеше да си остане такъв, а не да стане „задник“ (цитирам Иво Беров). Но идва „10 ноември“ и нещата се променят. В смисъл, че, цитирам самия Блъсков (има го и в НИЕ-1): „Всичко за в. „168 часа“ започна с двете пишещи машини в мазето на моя колега Емо Петков и щеше да свърши дотам, ако правителството не ни беше снабдило с хартия на КГБ, тъй като по онова време беше забранено в България току-така да се дава хартия на частен вестник“.
За непомнещите припомням. Официално хартията е дарение за България от Роберт Максуел – евреин, личен приятел на Андрей Луканов. Но тия „номера“ не минават пред Петьо, той знае от къде идва хартията. От КГБ! Представяте ли си по какви опростенчески нишки текат мислите на младшия репортер от в. „Отечествен фронт“?! Не, че не са верни или подвеждащи тези нишки, но умните комунисти знаят, че такива разкрития е забранено да се правят. А други едни – пак комунисти, ще поверят обработката на глупавия масов читател на такива… журналисти. Разбира се, че е направено умишлено – целта на „умните“ комунисти е да се дискредитира демокрацията чрез пробутване на такива отблъскващи примати като нейни носители. Големи „умници“ – Само след известно време те ще бъдат принудени да се ангажират ЛИЧНО с неизбежната демокрация и тогава масовият българин ще ги асоциира с тези простаци! В резултат – говоря за един дълъг период от няколко десетилетия – ще стане ясно, че „не се гази туй що не гасне“. Каква ирония, каква неизбежна ирония на Съдбата. Ама как ще им се подиграе, а? Красиво.
(Съзнавате ли, че един от осъществителите на тази ирония се казва Бойко Борисов? Той е само 9 години по-млад от П.Блъсков. Нищо работа, може да се каже, че са от едно поколение. И двамата са членове на БКП преди промените. И двамата са се отъркали о Тодор Живков. Бойко Борисов не е носил ловната му пушка, но го е охранявал лично. Ще кажете „О-хо-о. Още по-лошо, значи“. Хайде тогава прибавете към изводите си и знанието, че  Блъсков е слугувал на Живков, когато той е бил Първият в държавата, а Борисов го е пазил, когато вече беше арестуван и подсъдим. Може би това е някаква предпоставка за Съдбата с голяма буква да отсъди еднозначно в полза на Бойко Борисов.)
Но да се върна във времето на „двете пишещи машини“. (Те впрочем са първата приватизация на Петьо Блъсков след отечествено-фронтовския му период.) След Началото, поставено от собствеността на вестник „168 часа“, ще последва покупката на „Монитор“ и „24 часа“. В 1997-а у нас влиза немската медийна империя ВАЦ. Тя притежава вече „трудовите“ вестници. Блъсков и компания й продават „часовите“ вестници „24“ и „168“. Редът за продан на „Монитор“-а ще дойде около 2000 година, който ще бъде купен от Ирена Кръстева, собственичка на т.н. Доганови медии. През 2009-2010 година създадените с хартията на КГБ часови и трудови вестници отново ще променят собствениците си. Започнала е една масова вестникарска „оргия“ в която не е ясно кой върху, под кого, какво и защо. Новата страст на Блъскови от европейската ера на България (вече и Петьо Блъсков-син e вътре като зам.-главен на баща си) се нарича „безплатните вестници“. От къде идват парите за тези безплатни неща, питате? Ще ви отговоря с думите на Блъсков: „От КГБ“. Но вие вече знаете тази история.
Много още може да се каже за Петьо Блъсков. Освен че заедно с Тошо Тошев бяха ръкоположени за вестникарски митрополити в нашата нова България от „червения патриарх“.  Като издател, журналист и бизнесмен, Петьо Блъсков си е имал работа с доста силови фигури от родния „ъндърграунд” по време на прехода. Като съучредител на Г-13, той редеше схеми и далавери и дърпаше конците на цялата държава на едно с шефа на „Мултигруп“ Илия Павлов, Емил Кюлев, Васил Божков („Нове холдинг“), Валентин Моллов и други страховити лица – общо 13 на брой. Разбира се, по думите на Блъсков, „Г-13 беше една безобидна група, където всеки си дърпаше неговите игри”.
По „странен“ начин Петьо Блъсков се сдоби и с имотите на СБЖ като член на управителния съвет на Съюза на българските журналисти. (Според вестниците става въпрос за 3 хотела с 47 декара земя край Златни пясъци и собствен плаж. Както и хотел със 114 легла и 15 декара парк в Банкя.)
Освен всичко друго за Блъсков се знае, че има проблеми с алкохола и морала. (Не с „горния“ Морален кодекс на комуниста, разбира се, а с оня, долния морал!)
Спирам дотук. Когато Петьо Блъсков поостарее, ще започне неговата трансформация в убеден европейски демократ. Чисто нов! Тогава пак ще се върнем „на КГБ“. 

·            Най-новите собственици на „Труд“, „24“ и „168 часа“:
След малко ще напиша своите предположения защо Ирена Кръстева „избяга“ от вестникарския бизнес. Но трябва да завърша с новата смяна в собствеността на медийните активи на ВАЦ в България. Защото тъкмо тази история ще има своето продължение в „ерата Борисов“.
- Времето е края на 2010 година.
На пресконференция Карл Хабсбург, Даниел Руц, Христо Грозев, Любомир Павлов и Огнян Донев обявиха, че са новите собственици на трите вестника. Първите трима са собственици на австрийско д-во "БГ Приватинвест ГмбХ". Те поканили Павлов и Донев да се присъединят към тях и петимата заедно купуват 100% от "ВАЦ Медийна група България".
„ВАЦ са свършили сериозна работа в България, тъй като медиите имат задача да поддържат демократичността в обществото и да бъдат плуралистични. Смяната на собствениците ще помогне не само да се запазят тези стандарти, но и да се утвърдят", обясни Карл Хабсбург. „Само името ВАЦ ще падне, другото остава", каза Грозев, който е управител на "БГ Приватинвест". „Не случайно сме поканили на тази пресконференция и главните редактори Венелина Гочева на "24 часа", Тошо Тошев на "Труд" и Николай Пенчев на "168 часа". Смятаме ги за най-ценни в сделката заедно с екипите им", каза Любомир Павлов. „Искаме да направим еквивалентно силни брандове на марките "24 часа" и "Труд" и в интернет", каза Руц, който се занимава с развойна дейност в Източна Европа.

Христо Грозев е български журналист от Пловдив. С Хабсбург се запознава в бизнес училище в Холандия, където учи. По това време - през далечната 1991 г. той извършва първото частно радиоизлъчване в България Тогава бъдещата станция "Канал КОМ" започва своите емисии. Водещ е Христо Грозев, а самата радиостанция е регистрирана доста по-късно. Грозев продължава да се занимава с радиостанции - директор е в холандската медийна компания Communicorp Group (в България собственик на БГ радио, Радио 1 и др.).
Карл Хабсбург е потомък на известната фамилия. Внукът е на последния император на Австрия и крал на Унгария Карл IV.  По рождение Карл Хабсбург е рицар от Ордена на златното руно, чийто Велик майстор става през 2002 г. Военен пилот. „Името ми е част от дълга традиция и поражда задължения“, казва за себе си Карл Хабсбург. „Въз основа на това за мен се пораждат определени задължения. Мисля, че все пак някъде от там произтича както задължението, така и въодушевлението, с което съм проявил интерес към Централна и Източна Европа.“
Даниел Руц има германско гражданство. Живее в Лондон. Занимава се с консултантска дейност, финансиране на фирми и инвестиции, осъществяване на финансови проекти и др. Има богат опит като банков инвеститор и в областта на банковото дело.
Любомир Павлов е журналист. Първо започва във в. "Демокрация". После прави "Експрес", където собственици са Красимир Стойчев и Борислав Дионисиев, а той е консултант. По-късно възстановява "Експрес" заедно с брат си Юлий Павлов, когото познаваме като социолог. Почти по същото време създава и ТВ7 с известната журналистка Диляна Грозданова, която е негова съпруга.
Огнян Донев е мажоритарен собственик и изпълнителен директор на "Софарма" АД. Чрез тази компания притежава и 90% от "Медика". Освен това Донев държи и 17% от "Доверие Обединен холдинг", има участие и в "Унифарма", "Арома" и "Българска роза-Севтополис". От месец Донев, който е доктор на икономическите науки, е начело на КРИБ (Конфедерация на работодателите и индустриалците в България), но участва в дружеството, което купува вестниците като физическо лице. Иначе е роден в Белград (1957 г.), където баща му Иван Донев е дългогодишен външнотърговски служител.

- Само след 5 месеца, времето е април 2011:
Двамата собственици Любомир Павлов и Огнян Донев, тайно от другите трима, вдигат капиталовото си участие в Медийна група България Холдинг. В резултат Павлов получава 43%, а Донев – 40%. За Христо Грозев, Даниел Руц и Карл Хабсбург остават общо 17%.

- ноември 2011: Любомир Павлов оглави Съюза на издателите. Вестниците "Стандарт" (Тодор Батков), "Земя" (Светлана Шаренкова), "Новинар" (Любен Дилов-син), "Банкер" (Иво Прокопиев) и списание „Тема"  (Валери Запрянов) напуснаха организацията. Добавям и в. „Дума", който напусна СИБ през лятото.
Съюзът на Издателите в България се  разпадна.
Валери Запрянов и Димитрана Александрова ще станат главни редактори на вестниците „Труд“ и „24 часа“. Запознати с кариерата им твърдят, че те гравитират около президента Георги Първанов и новосъздаденото му движение АБВ. А бившата главна редакторка на „24 часа“ Венелина Гочева се говори, че ще прави нов вестник на партия АБВ.
Валери Запрянов е познат като създател на вестник „Стандарт” и това засега е върхът на журналистическата му кариера. Тя започва от родния Благоевград в „Пиринско дело”, преминава през органа на БКП „Работническо дело”, а в последните години създаде и списание „Тема”. Интересно ми се видя, че преди да стане журналист, е работил като монтажник в Кремиковци и като вносител на пропан-бутан. А по времето, когато става главен редактор на „Стандарт“, е бил съдържател на бинго-зала.
Димитрана Александрова е бивш репортер на вестник „24 часа”. Била е и главен редактор на вестник „Сега”. Работи и за списание „Мениджър”. Пише на злободневни теми и напоследък не пропуска да критикува правителството на Бойко Борисов. Следващите думи не са мои, на наблюдатели в Мрежата са: „Пречат й кебапчетата на открито по софийските квартали, изхвърлените стари мебели, занемарената чистота на столицата. Въобще, бори се за европейско поведение и не приема ориенталския манталитет на българина. И тя, като повечето червени шамани от почитатели на Съветския съюз, се е превърнала в религиозен чавек, защитаващ демокрацията и ценностите на Европа.“
Разказвам тази история, защото участниците в нея – и фактическите собственици, и прецаканите, ще имат продължаващо участие в политическия живот на страната, дори след повече от 10 години.