МАРТ 2010

Всъщност новините за месец март на 2010 година са подтиснати, захлупени, от двете продължаващи саги. Едната, по-„прясната“, от миналия месец, е за Октопода. Аз разказах почти всичко важно за развитието й, до нейния предизвестен край: Трактора няма да влезе в затвора. Просто ще го приберат в „гаража“ и от време на време ще го показват на все още любопитните. Твърде много политически партии и техните лидери от най-високо ниво са замесени в тази история, че не бива в никакъв случай да се позволява на Алексей Петров да си отвори устата. Това е същевременно неговата доживотна гаранция за спасение.

А втората сага е историята за „феодалните старци“ – конфликтът за бъдещето на Българската Академия на Науките; конфликтът между автора на фразата – финансовия министър Симеон Дянков и президента Георги Първанов (който влезе в политиката, идвайки от БАН). Аз я споменах в няколко реда през миналата година. Не мислех, че въпросът с паричните и други привилегии на академиците и професорите в БАН (това всъщност е „болката им“) ще се раздуе толкова много, дотам, че да заплаши съществуването на кабинета „Борисов“. А защо се случва така, ако питате мен? Заради вродената отмъстителност на президента Георги Първанов. Писах веднъж и пак ще го повторя: „И най-мъдрият си е малко прост.“ Тъкмо тази негова характерност подготвя бъдещия му упадък в политиката.

И без някаква видима връзка: Тъкмо вродената толерантност на Бойко Борисов (която в крайна сметка също ще му „изяде главата“ вероятно) ще му позволи още дълги години напред да стои начело на държавата.

Ще разкажа подробно за този конфликт, в който се въвлече ненужно Първанов. Само да „отметнем“ текущите мартенски събития в България.

·            Започвам  естествено с националния празник 3 март. Той продължава да разделя нацията. Няма да се повтарям защо. Но мога да направя една прогноза: че празнуването на 3 март като национален празник на Републиката, ще продължи по-малко от 45 години. Докато умре „тъщата Съветия“.
На тържествената заря-проверка в София ще присъства председателят на Европейския парламент Йежи Бузек. До него ще бъде министър-председателят Бойко Борисов. Президентът Георги Първанов няма да го има там. Час след това – в резиденция „Бояна“ започва традиционният прием на президента. На приема обаче ще присъства министър-председателят. И министър Дянков – също.
На приема в Бояна не бях, но гледах зарята по телевизията. В списъка на „геройски загиналите за свободата на  родината“ партизанските имена отдавна вече не ги четат, но в новия днешен списък пак отсъстваха имената на цар Фердинанд и цар Борис III. А от имената за „нашата Отечествена война“ присъстваше само името на генерал Владимир Стойчев.
Единствената полза от парламентарната подкрепа, която партия „Атака“ оказва на ГЕРБ, май ще остане отказа на Волен Сидеров да събере своите привърженици на национален протест на 3-и март пред храм-паметника „Александър Невски“. Вместо това там ще има концерт. На него ще пее Валя Балканска и ще танцува ансамбъл „Българе“. „За какво“ или „Против кого“, така и не зная. Не ме питайте.

·            Отивам на 5 март, когато за първи път научихме, че в края на юни ще има „колосално събитие в София. Голямата траш четворка „Металика“, „Слеър“, „Мегадет“ и „ Антракс“ ще свирят заедно на националния стадион „Левски“ на 22 юни. А на следващия ден – 23 юни на стадиона ще излязат и германските суперзвезди „Рамщайн“ и „Менуор“. Еднодневните билети за фестивала са между 60 и 120 лева, а двудневните – от 90 до 180. За хората с билети ще бъде организиран специален къмпинг край Банкя (на около 10 км от стадиона) на площ от 50 декара.
Преди това – на 14 юни 2010, организаторите от „Болкан ентъртейнмънт“ ще бъдат домакини и на друг инфарктен гастрол тази година – AC/DC пристигат за първо шоу у нас.

·            Другите политически събития у нас до края на март ще прескоча. Първо, те са обичайно постоянно еднакви за България. Ще имам възможността да ги огледам след месец-два-три. Тъкмо за тогава ще са по-„узрели“. И второ, предстои ми описание на скандала между „Вдянков“ и „г-н Първанов“. (Използвам за тези двама политици имената, които се използват в „Шоуто на Слави“.)

·            Отбелязвам няколко нови мартенски интервюта на знакови, и все още предстоящи знакови, журналисти с „оперативно интересни“ политици:
- Кирил Борисов от в. „168 часа“ интервюира Неделчо Беронов. Аз отбелязвам това интервю специално заради думите на Беронов, цитирам: „Три месеца преди да изтече мандатът ми като председател на Конституционния Съд (Не е възможно! Президентските избори са 2006 година, а Беронов е член на КС от 2003 до 2008 година, като последните 3 е негов председател. Датите трябва да се уважават.)  Иван Костов настоя да се видим. Поканих го в къщи. Говорихме 2 часа. Тогава ми предложи да стана кандидат за президент, подкрепен от десните сили.“
Представяте ли си това да се случи в САЩ – върховен съдия и председател на изпълнителната власт да се срещат „в къщи“, и да се/си предлагат за президенти?! Не, нали. После едни разправят, че бъдещето на Света принадлежи на нас, а американците нямали никакво бъдеще. Бабини изкуфелици.
На всичкото отгоре г-н Неделчо Беронов споделя с Кирил Борисов, че „една сутрин Бойко, тогава кмет на София, дойде в къщи. По това време Атанас Атанасов бе внесъл иск в съда да се отзове Борисов от поста, защото не е излязъл от фирмите си. Та Бойко дойде да ме убеждава да повлияя на Костов да оттеглят жалбата си, за да ме подкрепят от ГЕРБ. Ден след моя отказ ГЕРБ излезе с декларация, че е против моята кандидатура.“ (Това е дало право на журналиста Кирил да нарече цялото си интервю: „Борисов ме караше да влияя на Костов!“)
Какво да кажа? Мизерници не бива да стават съдии. Особено върховни съдии! Иначе журналисти – може. Журналисти (и манекенки) може да има всякакви.
Към момента на даване на интервюто – февруари 2010 г. Неделчо Беронов, роден 1928-а, е обществен консултант на омбудсмана Гиньо Ганев. Кой ли го е предложил на зетя на Кимон Георгиев?!
- Теодор Насков от „168 часа“ интервюира „професор“ д-р Петър Иванов (Професор е в кавички, защото Петър Иванов не е обикновен професор от БАН, а титлата си е получил от БАНИ. БАН на Изкуствата  всъщност е частна хасковска фирма на „академик“ Григор Велев. Списъкът на „удостоените“ го има в НИЕ-5)  Интервюто е на страница, наречена претенциозно „Научно доказано“. Националистът Петър Иванов (що ли обиждам всички националисти покрай този луд) броил кой събеседник колко пъти мига в секунда, докато дава интервюта и въз основа на тези „научни факти“ обобщава: „Политиците лъжат“
Кои политици? Е, как кои – Бойко Борисов, Цветан Цветанов, Атанас Атанасов, Цвятко Цветков, Сергей Станишев и Георги Първанов. (Пак проверих материала, да не съм пропуснал някое име на политик, който лъже. Няма. Толкова са – шестима.)
- Сима Владимирова и Петя Минкова във в. „168 часа“ за Ахмед Доган: „В края на годината (2010) лидерът на ДПС Ахмед Доган най-вероятно ще изпълни обещанието си да се оттегли от политиката. Стратегическата цел е движението да вземе и десния завой (?!) и да стане приемлив за ГЕРБ партньор. Именно затова в новото ръководство влязоха хора като Алиосман Имамов, Филиз Хюсменова, Лютфи Местан.“
(Особено Лютфи Местан, нали, който след 2 години ще замести "отстреляния Доган“ и след още половин година ще стане партньор на Сергей Станишев във властта.)
- Валерия Велева разговаря с Илияна Йотова (в „Труд“) за плановете й да се кандидатира за лидер на БСП на конгреса през следващата 2011 година. „Да играя за лидер? Защо не! Но не съм решила окончателно. Искам да видя как ще се развият събитията следващите месеци. В БСП има още достойни кандидатури. Но сред хора, които в момента заявяват, че искат да се преборят за лидерския пост, не виждам такава фигура.“

·            И докато политиците все пак се избират през няколко години, то кой избира журналистите? Никой! Тях ги назначава собственикът на медията.
ТОВА ТРЯБВА ДА ГИ ЗАДЪЛЖАВА ИЗКЛЮЧИТЕЛНО МНОГО .
Изтипосвал съм многократно такива „журналисти“. И ще продължа да го правя. Ето мартенските образци. Тарикатите, демагозите, слугите за пари и слава, понякога само за единия секс, са едни и същи. Както казах, те не се избират. Тях ги назначават.
- Таня Джоева от „Труд“ е нарекла репортажа си (5.03.2010) „Свалените водачи – живи, но охулени и бити“. Звучи откровено животински. Не ви ли се струва, че журналистката съжалява, че свалените водачи не са убити още в момента на свалянето им? Е, най-много в следващите 5-6 дни… На мен лично такова поведение ми напомня прекалено много на „техния Девети“.
„За последните 20 години няма пример политическа сила да е запазила уважение към своя екс. На 10 ноември 1989 г. Тодор Живков бе изпратен с благодарности, думи, които не зарадваха дългогодишния Първи, ако се вярва на слисаното му лице. Седесарите не останаха по-назад в начините за разправа с бившите. Не минаха и две години от създаването на СДС, когато съюзът се отрече от своя основател. Желю Желев бе „отлюспен“, а сини лумпени палиха портретите му. Но „който започва така, ще свърши така“. Цитатът е от мисли на Станишев. Казани като предупреждение към премиера Бойко Борисов, те имат универсален смисъл. Петър Младенов бе застигнат от „танковата касета“ и предаден от партията си. Филип Димитров бе свален от премиерския, а по-късно и от лидерския пост в СДС. Превърна се в маргинал, иронично наричан „българския Фил Кенеди“. Изключение донякъде е само Александър Лилов, наричан и досега Стратега. А какво да кажем за Жан Виденов?! Образец за политически отшелник, който живее в пловдивска панелка и се препитава като преподавател в местния Европейски колеж по икономика и управление. С най-остри думи удариха Иван Костов точно сини, които го ласкаеха като „новия Стефан Стамболов“. На „Раковски“ 134 се изредиха Екатерина Михайлова, Надежда Михайлова, Петър Стоянов, Пламен Юруков… Бившите зорлем се събират заедно. Е, позират за семейна снимка по тържествени поводи. НДСВ е изключение заради присъщото на партията двуличие. Как ще реагира ДПС на свален свой лидер не се знае. Ахмед Доган е несменяем, откакто партията съществува. ГЕРБ и „Атака“ също нямат опит. Още трупат впечатления от политическите нрави. Изявите на Станишев са тъжни за гледане. Ходи от телевизия в телевизия, за да брани преминалото си управление в самотен пиар. Докога така?“
пита Джоева нахално и нахакано. Докога така, я питам аз?!  А тя си мисли, че този мой въпрос няма значение. В един момент бездната, която дълбае цял живот, ще се отвори пред нея и ще я погълне. И моят въпрос, моите въпроси, дано допринесат за това.
- Някакъв непознат за четящата публика журналист от „Стандарт“ – Георги Мангинов се кефи злорадо. Обаче предварително. Мнооого предварително: „Емилия Масларова ще придобие ли статут на фаталната 13-а дама? Ако получи ефективна присъда, бившата социална министърка ще стане 13-ата висшистка  в Сливенския женски затвор. Според прокуратурата тя е присвоила 11 милиона лева, като е извършила и престъпление по служба. Ако бъде призната за виновна, тя ще остане зад решетките от 10 до 20 години.“
Е: според Прокуратурата. Но според Съда – не. Той ще я пусне под гаранция от 50 000 лева. (Както остроумно чух по телевизията: „Срещу 2 Хамстера и половина“. Гаранцията за пускането на Хамстера беше 20 хиляди лева.) Значи Таня Джоева не е съвсем права, че само Стратега и Жан Виденов са останали уважавани след свалянето си.
- Тогава е интересно защо Светослав Терзиев от „Сега“ твърди (24.03.2010), че „Съдът пречи на България повече от бандитите“?!
Ще кажете „ама чакай, това същото го твърди и предишния Георги Мангинов. Съдът е този, който не вкарва Масларова в затвора…“ Да, бе, ама ако вярвате на заглавието, без да сте прочели какво твърди Каменчев след заглавието. Цитирам:
„В последния си междинен доклад Еврокомисията не си прави труда да пише що за проблем са мафиотските групировки, защото вече ги смята за известна величина, а сочи какъв проблем е зле работещия, безотчетен и недисциплиниран съд. Бурните акции на Бойко Борисов срещу бандитизма през последните месеци са сведени до оценката, че показват „желание за реформа“. Излиза, че Брюксел е забелязал в България само намерение за промяна, но не и резултати. Успехите на правителството остават под тъмната сянка на магистратите, на които хронично не достигат доказателства да вкарат в затвора когото и да било по т.нар. знакови дела. Трудно е да се повярва, но междинният доклад оставя впечатлението, че отчита повече успехи по времето на предишния премиер Сергей Станишев, отколкото при Бойко Борисов.“ (На магистратите хронично не достигат доказателства, а пак Бойко Борисов виновен. Ама, как беше? – Две и две е три, щом ДС-то нам нареди.)
Само да довърша цитата Терзиев за „вината на Съда“ (?!) :
„Сегашният междинен доклад само регистрира, че 6-те месеца кредит на доверие, които Борисов си изпроси през септември от председателя на ЕК Жозе Барозу, вече са свършили.“
- И Юлиана Ончева от „Стандарт“-а  се гърчи на скарата на желанието си да нагоди фактите към действителността, както на нея й се иска да вижда. Написала, обяснявайки социологическо проучване на агенция НЦИОМ: „Повечето българи подкрепят ГЕРБ и не вярват на съда“ - защото няма как другояче да се тълкуват проценти от рода на 72 „да“ срещу 20 „не“ за ГЕРБ, и 45 „не“ срещу 25 „да“ за Съда. Обаче това е с дребните букви в самото изложение. А заглавието с 2,5 сантиметровите букви е: „Войната с мафията напомпа ГЕРБ“. Все пак е някакво извинение, нали. И дава надежда. Дали?
- Знаете ли коментара на Силвия Великова по БНР (на 6 април „Хоризонт преди всички“) за същото проучване за нагласите в обществото? Не? Е, аз ще напълня тази празнина: „Докато полицията се опиянява от успехите си с организираната престъпност, хората в малките населени места пищят от битовата престъпност.“
- „Кой ще ми се извини за опетненото име“, пита в собствения си вестник, собственикът на в.“Стандарт“ Тодор Батков: „Бях амбициран да обжалвам включването ми в списъка на агентите на ДС. Когато обаче видях жалкото листче, с което се опитват да опетнят името ми, реших, че усилията не си струват. Затова сега държа да получа извинение от всички, които си позволиха да хвърлят кал върху един достоен българин. Бил съм във ВеКеРе (Военното контраразузнаване на Народната Република България), но никога не съм бил и няма да бъда мекере.“
В този ред на рими да допълня и аз малко рими: лъжи като цигане, диване, магаре, ДС копеле, майчин сине…
 - Двама накуп - отворени пичове, на партия червена достойни синове – Иван Гранитски интервюира Дончо Цончев, отново във вестника на Тодор Батков. Интервюто е наречено „Дончо Цончев е другото име на вдъхновението.“
Вдъхновение от какво, бе Иване? От това, че младият Дончо е избиран лично от Тодор Живков за ролята на шута в ловната му дружинка, ли? Или от това, че бай  Дончо успял да преметне собствената си майка, като й обещал да умре, ако стане член на БСП, пък стана. (Той наистина умря, сравнително млад за галено дете на Партията.) Вдъхновение за какво, бе Иване? Спомням си едно друго твое заглавие – „Валя Ахчиева другото име на честността“. На теб ти е нужно вдъхновение, Иване, за да не продължаваш да ни редиш едни и същи „тънки като карначета мисли“. Цитирам тебе и те питам: помниш ли поне за кого се беше напънал да извадиш тази мисъл? Къде е сега този човек, къде си ти?!
Ох, ти си другото име на посредствеността.
- Сияна Севова и тя пише. В „Стандарт“ пита: „Кое е общото между трамвайните релси и красивите женски крака? Това е Радослав Тошев – шефът на транспортната комисия в Столичния общински съвет и издател на мъжкото списание Пентхаус.“ И веднага отговаря, правилно при това: „Радослав Тошев е най-големият син на главния редактор на в.“Труд“ Тошо Тошев.“ 
Аз съм разглеждал това „световно известно издание „Пентхаус“, както пише тая Сияна, и в резултат открих едно недовършение в нейния въпрос. Спряла е трамвайните релси до транспортните трасета, а за депата, където нощуват трамваите, ни дума. 
И, продължавайки да чета нейната статия до края, попадам на следното: „Явно такива качества е открил у Радо и бившия градоначалник Бойко Борисов. Генерала кани Тошев в ГЕРБ и на последните местни избори го нарежда на избираемото 8-о място в кандидатската листа за общински съветници.“
Ох, г-н Борисов, тази твоя прекомерна толерантност, повтарям, ще ти изяде главата. Змеят от народната приказка, който всяка година искал по една хубава мома от селото, няма наяждане. И приказката разбира това така добре. Намерил се един юнак, който, като дошло времето да изпрати сестра си при змея, отишъл вместо нея и му отрязал главата. От кръста надолу.

·            Няколко малки скандални новини преди да премина към следващия голям скандал между президента и финансовия министър.
- Знаете историята на Ангел Филчев, брат на бившия главен прокурор Никола Филчев - покрай смъртта на археолога Георги Китов преди две години. Няма да преразказвам една от версиите за „нещастния случай“. Още повече, че историята на Ангел Филчев – братът, не започва през 2008 година, а поне 10 години по-рано, преди още Иван Костов да посочи Никола Филчев за свой фаворит за поста на Иван Татарчев. Днес - тази 2010 година през март - на Никола Филчев синът, който се казва Ангел Филчев, поискал да промени името си „заради затруднения при пътуванията в чужбина“. Какви затруднения ли? – В няколко страни в Европа от 2009 г. срещу чичо му Ангел Филчев тече разследване, свързано с незаконен международен трафик на тракийски артефакти. И всеки път граничните власти правели обструкции на него, на племенника му, докато се разбере, че това са двама души с еднакви имена. Затова Ангел Филчев синът иска да промени бащиното си име. С кое – медиите мълчат. 
Моето предложение е Неделчев, Ангел Неделчев. Защо? Обяснявам, четейки едно закъсняло съобщение за една стара история за бащата Никола Филчев. „Бъдещият главен прокурор Никола Филчев, който преподава право в УНСС София, се жени за студентката си Златка Неделчева, която е от Велинград. Голямата разлика в годините не пречи на сключването на брака им. От студентската любов между Златка и Никола се ражда Ангел, който е кръстен на чичо си Ангел. След като завършва, Златка Неделчева е назначена за районен прокурор. След развода си с Никола Филчев, тя се оттегля от държавното обвинение и започва практика като адвокат. Бракоразводното дело между двамата е в Шумен.“ (Пък молбата на Ангел Филчев-син за смяна на името е заведена в Костинброд?!) По римското право бащата по принцип е неизвестен. За разлика от майката. Та затова нека синът Ангел стане Ангел майкин. Искам да кажа Ангел Неделчев.
Направо не мога да се сдържа. Ще ви цитирам едно друго прясно съобщение във в. „168 часа“ от 4.03.2010: „Бившата съпруга на Никола Филчев и майка на Ангел е адвокат. Неведнъж тя се явява като пълномощник на изпълнителния директор на застрахователна компания „Лев Инс“ Стефан Софиянски. Освен с „Лев Инс“ бившата съпруга на Филчев е свързана и с акционерно д-во „Казбек“. Според документите на дружеството в Търговския регистър акционери там са Никола Филчев, майка му Анна на 82 години (и близна приятелка на мама Цеца на Вальо Топлото, също 82 годишна енергична бизнесдама; шегувам се) и бившата му съпруга Златка Томова. А в борда на директорите е икономическият експерт  Йордан Накев, който е близък до Алексей Петров.“
Не ви ли се струва, че „Октопод“ е едно сполучливо избрано име на операцията срещу Алексей Петров?

·            И понеже стана дума за майки, синове, съпруги, адвокати, прокурори и кандидат-затворници, още малки скандални. Пак от този същия брой на в. „168 часа“. Страницата е наречена „Самоук талант“ и е подписана от Кирил Борисов (и той известен журталант). В нея той разказва за някой си Кирил Сариков от Смолян. Понастоящем  член на затворническото общежитие в града. Който имал хоби – да извайва статуйки от сапун. „От 3 години зад решетките съм измайсторил над 1300 статуетки от сапун. Още от ареста започнах да мисля технология, по която да творя с позволени материали. Идеята ми дойде от филм, в който главният герой бе затворник като мен. Направи си пистолет от сапун и успя да избяга. Аз не искам да бягам, а да правя изкуство. Насочил съм се към египетски мотиви и женски тела.“
А пък да знаете какви снимки на сапунените произведения на Сариков има приложени към материала на Киро Борисов… Направо не са за деца. Толкова са големи и страшни. Жалко, че няма името на фотографа.
Аз имам и един наистина важен въпрос: Защо един изявен политически журналист, за какъвто минава Кирил Борисов, се занимава със сексуалните потребности на затворниците? И един вероятно верен отговор: Защото това е интересно на собственика на в. „168 часа“. Не знаете кой е собственикът на този вестник ли? А защо не знаете? - Не е днешната жена, изписана в карето на вестника.

·            Страницата на в. „Стандарт“ от 5.03.2010 пък е наречена „Всичко е любов“. Те даже са две съседни страници. Подзаглавието, което преминава от едната на другата страница гласи „Балкански чар омая мачовци“. Преброявам 8 снимки на българки-омайници – отгоре надолу и от ляво на дясно: „Мариана Попова и италианеца  Ханес се радват на бебето Мария-Магдалена“; ‚Американският продуцент Лес е луд по Диана Любенова“; „Александра Жекова обожава своя австралиец Алекс Пулин“; „Като принцеса от приказките се чувства Елена Петрова на сватбата си  с гръцкия милионер Аристотелис Фотилас“; „Холивудската звезда Бен Крос с Деяна Бонева“; „Станка Желева и Адриян Вела обикалят света“; „Мария носи фамилията на Памбос - Агапия“; „Галена Великова е носена на ръце от съпруга си Константинос Хайнас“.
След 10 години, доколкото съм информиран от вестниците, само дъщерята на Желю Желев Станка Желева ще остане обвързана с мачото, когото е омаяла. Иначе статията на Люсиена Крумова тръби гордо, цитирам: „Там, където е стъпила веднъж българка, трева не расте. Тайната на тази почти езическа магия я знаят онези, които са се опитали да подменят истинската любов с някакъв вид ерзац.“
О-о-о, колко мило…

·            „Стандарт“ тръгва по следите на тайните в историята на християнството, за да докаже, че Исус не е от Назарет“
Жалко, че статията във вестника не е подписана. Сега кого да попитаме какъв е резултатът от разкритията? А може би това никак не е случайно, защото от посолството на САЩ у нас не са разрешили да се обяви официално, че Исус е българин. От Ямбол. (Шегувам се, естествено.)

·            Добре, че западняците още не могат да се месят сериозно в глобалното изменение на световния климат. (Пак се шегувам.) Така че пролетта дойде нормално по нашите земи, когато я очаквахме – към средата на март започна затопляне на територията на цялата страна. Тръгнаха топлите ветрове…
„Молим се на Бог да ни върне Ленън и да си прибере Азис“, написа в. „24 часа“ на 27 март 2010.