„КОЙ ОКТОПОД“,  ПИТА ДЪРЕВА

Ще ми позволите преди да ви представя коментарите за това „Кой е Октопода“ (г-цата Дърева е само една от коментиращите),  в началото да представя фактите за ареста на Октопода, така като са описани във вестниците. И да изпиша Името му – Алексей Петров-Трактора. Това никоя медия и никой коментиращ не оспорва. Доказателствата са цитирани по-долу.
Сега да заявя ЛОГИЧНОТО МОЕ добронамерено наблюдение. Медиите далеко не са единни в заключенията си ЧИЙ продукт е Октопода. Едни сочат Бойко Борисов, други – хората на Иван Костов, трети – „групички“ в БСП, четвърти – т.нар. олигарси. Ако Бойко Борисов беше макар и малко свързан с далаверите на Алексей Петров, сигурен съм, че  нашите „бойкови медии“ щяха да са единни в заплювките си. Сега не са. Защо? Защото в далаверите са намесени ВСИЧКИ и това няма как да се прикрие. А намесването на името на Борисов в тарапаната, е защото Бойко Борисов го арестува (чрез Цветан Цветанов, разбира се, който е МВР-министър и това му е работата).
(В скоби ще припомня, че докато Борисов беше само главен секретар на царското МВР, едни бандити стреляха с гранотомет срещу Петров - 2002. И още веднъж преди това – през 1999 година. И после лично Румен Петков – следващият главен секретар, на станишевото МВР - го разкри като агент под прикритие в средите на мафията, т.е. в езерото, където живее Октопода. Но не каза, че там го е внедрил Бойко Борисов. Мисля си, че ако имаше някакви основания за такова твърдение, Румен Петков не би се сдържал да го оповести. Не е такъв човекът.)

И следват фактите. Всички вестници са единни за тях: (Следващите редове са цитати, но не съм ги поставил в кавички, защото са публикации от различни вестници.)
Арестуваният в сряда (8.02.2010) Алексей Петров с прякор Трактора е рекетирал олигарси да му дават процент от бизнеса си и дори е настоявал баровци да прехвърлят част от правомощията си на свързани с него фирми. Неофициално като жалбоподатели срещу него се сочат две имена – това на Тодор Батков и това на Евелин Банев-Брендо. Алексей Петров от години е свързан с еврейските капитали в България. Той бе посредник на сделката със застрахователната си компания „Лев Инс“ („Лев“ идва от първата сричка на ФК „Левски“, собственост на Тодор Батков) с таксиметровата фирма „9-12-80“ („Спрях погром на таксиджиите след убийството на малкия Пепи от майка му Даниела Терзийска“ – виж НИЕ-4; това са думи на самия Петров пред софийския съд), както и с редица други компании, обединили се около Съюза за Стопанска Инициатива на Гражданите (Валентин Моллов и Добромир Гущеров – вж. НИЕ-2) В края на 90-те на миналия век израелски фирми навлизат в родната икономика, но са атакувани от местни подземни босове. Със защитата на тези интереси на Израел е натоварен Алексей Петров, който е бивш служител на баретите и офицер от Държавна Сигурност.  (Алексей Петров става агент под прикритие по молба на главния прокурор Филчев – разкритие на Цветан Цветанов в интервю за Блага Георгиева от „24 часа“) Макар да защитава успешно израелските капитали, срещу Алексей Петров са се обявили американските служби ДЕА и ФБР. Докато беше заместник на Петко Сертов в ДАНС, Алексей не успя да спечели доверието на янките и те дори са отказвали да работят с негови протежета от отряда ОСА. Американците са предпочитали да си сътрудничат с Иван Драшков, който обаче загуби битката за влиянив в ДАНС и бе уволнен със заповед на Сергей Станишев. След като БСП загуби изборите, Алексей Петров напусна ДАНС и в ролята си на „лоялен гражданин“ се срещна с новия премиер Бойко Борисов и му предаде секретни документи.
Заедно с Алексей Петров са арестувани още Марчело Джотолов и Лозана Славчева (от управителния съвет на застрахователната компания „Лев Инс“), Момчил Кръстев (член на надзова на „Лев Корпорация“), Антон Петров-Хамстера (арестуван като член на банда „Наглите“ преди месец и пуснат впоследствие от ареста под гаранция), братята Йордан и Пламен Стоянови – Дамбовците (крупни земевладелци и приватизатори на комбината „Кремиковци“, който е охраняван от фирма на Филко Славов – бивш шеф на баретите), Николай Велков (споменат сред обвиняемите в аферата „Опицвет“ от 1998) и още 6 души, фигуриращи само с инициали. От тях само един е „осветен“ донякъде. „Предполага се“, че това е Николай Начев, който минава за верен човек на бившия шеф на НСС и член на ДСБ ген. Атанас Атанасов, а министър Георги Петканов го лансира за директор на контраразузнаването. Цветан Цветанов твърди, че бандата „Октопод“ е действала на територията на цяла България повече от 10 години.

- Самият Алексей Петров вероятно е очаквал ареста си. Две седмици преди ареста журналистите на в. „Галерия“ (за който се твърди, че е собственост на Алексей Петров, вж. за скандала около „Галерия“-та и свързаните с него имена в описанието за м.октомври 2009) започват да пишат открити писма до МВР-шефа Цветан Цветанов, в които питат готви ли се арест на Трактора и дали в ГДБОП има специално звено, което има за цел да го дискредитира.
- При арестите на свързаните с Октопода лица, „баретите атакували по погрешка адрес на известната улица „Искър“ в столицата. Нахлули в 4 часа сутринта и проснали на земята „Човекът-глас“, певецът Красимир Аврамов, преди да разберат, че са сбъркали“. Кавичките обозначават един сборен цитат от всички вестници, които ни съобщават този факт. Но само „Новинар“ допълва едно дребно и нередно, според мен, обстоятелство: „Краси Аврамов живее на улица „Искър“ от две години. Той обаче не е сигурен дали има адресна регистрация на мястото“.
- При разследването след ареста на Трактора се оказало, че Гиньо Ганев, омбудсманът на Републиката, често е посещавал басейна „Спартак“, „басейнът на Октопода“, както пишат вестниците. Какво ме смущава ли? О, много неща! Например обясненията омбудсмански, преписвам ги от един специализиран вестник „Параграф 22“: „Разбира се, че познавам Алексей Петров. Разбира се, че ходя в този басейн. Защото Алексей Петров е преподавател в този университет, в който и аз имам своите хоноровани лекции и нямам право да не познавам хора само защото са обвинени“. (Цитатът е абсолютно точен. Включително липсата на една или няколко запетаи. Ако нещо не сте разбрали в обясненията на Г.Г., вината е негова, а не моя. Само да отбележа, че човекът е „печен юрист“. В последната си имотна декларация е посочил 7, словом седем, имота – жилище, гараж и кабинет в София, всичките на бул. „Евлоги Георгиев“, и още 4 имота в Бистрица, в община Бургас – на  „Свети Влас“, на Рупите и в старозагорско село. Седем! След 100-ина страници‚ ще четете за обвиненията на опозицията, че Цветан Цветанов бил корумпиран, тъй като имал 6 апартамента в столицата!?)
- В. „Уикенд“  съобщава, цитирам: „Босът на „Октопода“ делял с Никола Филчев ямболската адвокатка Надежда Георгиева“.
Аз припомням, че Надежда Георгиева беше убита през 2000  г. при неизснени обстоятелства. Пак според „братчетата на Гаврош“ главният прокурор Никола Филчев е извършил това собственоръчно.

Коментариите:
- Татяна Дончева във в.“Стандарт“ от 1202.2010: „Назначаването на Алексей Петров в НСС, при положение, че той вече имаше една богата биография в подземния свят и беше една от най-известните му фигури, стана по времето, когато Иван Костов плътно ръководеше службите за сигурност. Петрое е свързан с финансирането на СДС още от 1994 г. и има връзки не само с Атанасов, а и с Надежда Михайлова и Емо (Емануил) Йорданов, на които има оказвани лични и всякакви услуги.
След като прави гадното подмятане за „лични и всякакви услуги“ тарикатката-адвокат спира и се прехвърля отново на политическото:  „Миналото на Бойко Борисов е като миналото на Алексей Петров“. Аз мога ли да направя едно предположение какво си мисли Румен Петков за Татяна Дончева? – „Миналото на Татяна Дончева е като миналото на Цола Драгойчева“ (Защо намесих Румен Петков с Татяна Дончева е ясно – той я иронизира с култовата си фраза „Самотата в спалнята ражда кошмари“. А се сетих за Цола Драгойчева, защото само преди дни вестниците ни припомниха биографията й във връзка с някаква нейна кръгла годишнина.)
- ген. Атанас Атанасов (в.“Седем“, 17.02,2010): „През късната есен на 2000 и пролетта на 2001 година лидерите на сивата икономика и подземния свят трескаво търсеха политически проект, който да смъкне Иван Костов от власт. Защото Костов беше отказал сътрудничеството с тях и беше разбил основния им бастион „Мултигруп“. (Като разправях, че мутрите помогнаха на Костов да вземе властта през 1997, не ми вярваха. Ето сега Атанасов потвърждава сътрудничеството. Вижте как „предпазливо“ го казва: „беше отказал сътрудничеството с тях“. Което не значи, че не е имал такова преди. Напротив, нали.) Ако Костов имаше втори мандат, с всички тях беше свършено. Тогава Илия Павлов доведе Сакскобургготски от Мадрид. С парите на подземния свят бяха спечелени изборите през 2001 година и се състави правителство на царя. (Следва плавно преминаване към лицето Алексей Петров.) За вътрешна употреба в страната  и особено за пред  Брюксел беше необходима силна ИМИТАЦИЯ на усилия за битка с корупцията и организираната престъпност. И тогава се лансира идеята за създаване на суперагенция ДАНС. Няколко месеца по-късно, след серия скандали, подаде оставка вътрешният министър Румен Петков. Една незначителна случка се случи тогава – Петков разкри самоличността на човек от секретния сътруднически апарат на ДАНС. Обществото разбра, че лицето Алексей Петров е бил офицер под прикритие в бившата вече НСС.“ (Обилната история на Атанас Атанасов свършва дотук. Няма обяснение за връзките на Алексей Петров с „наглите“. За чий, простете, му е трябвало на Алексей да се свързва с Хамстера, Атанасов не коментира.)
- Румен Петков пред „Уикенд“, 13.02.2010: „Ако Алексей Петров се е оказал в престъпна група, това е много тежка оценка за БСП и за управлението на тройната коалиция. Нека припомним, че ДАНС бе на пряко подчинение на Сергей Станишев и той кадруваше там. Ако обвиненията срещу Алексей Петров се докажат, Сергей ще трябва да подаде оставка като лидер на БСП.“
(Нека припомня, че Румен Петков беше вътрешен министър точно в кабинета на тройната коалиция и ако обвиненията срещу Петров се докажат, то и Румен Петков… нататък по неговите съвети.)
- „Кой Октопод“, пита Велислава Дърева във в. „24 часа“. Ето отговора й:
„Алексей Петров е само един от персонажите в измамния спектакъл на прехода. И тук има серия въпроси, на който мнозина не желаят да отговорят, защото не искат да си спомнят и предпочитат всички ние да сме безпаметни.“
(Е, аз не съм безпаметен и предпочитам да ви спомня за измамния спектакъл на прехода, в който кумирът точно на младата тогава Велислава Дърева - Андрей Луканов беше главен герой. Алексей Петров ряпа да яде. Позволете моето обяснение защо Луканов беше застрелян, а Алексей още е жив: Тъкмо заради това! Луканов беше „градинарят“ на България, докато Петров си е обикновен морков в тази градина. Вярно, че голям и мръсен, но такива като него – много.)
„Как така един лоялен гражданин изведнъж се превърна в бос на престъпна група? Как така един доблестен офицер, който, казват, бил работил за държавата, изведнъж се превърна в главата на Октопода? Да не би Филчев, Костов, Атанасов, Емануил сега да са научили, че бдителният гражданин е един от демиурзите на силовите групировки? Нали те го обгрижваха, назначаваха и въздигаха – като благодарност за решаващото му участие в десетоянуарския погром над парламента? Сега плачат, че неблагодарникът, докарал такситата пред същия парламент, да освирка тях, неговите покровители. Да не би Б.Б. сега да е открил, че Трактора му е бил колега, съдружник и съмутра? В МВР, в спорта, в сутерена. С Пашата и Маджо. Какво е това – война с миналото? Да, личната война на Б.Б. с неговото лично минало и за неговото лично бъдеще. Няма кой да обещае светло минало на Б.Б. Целта му е да измие огледалото, в което всеки ден се самосъзерцава и самовъзхвалява.“
(Не съм съгласен, Господи, да й прощаваш на тая. Тя не прави ТОВА без да иска!)
- Иво Беров (в. „Седем“ от 17.02.2010): „Човек с подобен жизнен път като Алексей Петров  не е и не може да бъде мутра, разбира се. Той им е началник. На мутрите. Има разлика, нали. Много голяма. Количествена, не качествена. И не само началник, но и родоначалник. Създател и основател.“
- Виктор Вълков пред „Уикенд“ от 13.02.2010: „Не го познавам този човек – Алексей Петров. Виждал съм го само веднъж, по лична работа. Чух, че са го задържали. Нямам си и представа какво точно му се е случило. Четох, че било заради познанството му с двама братя. Наричали ги дамбовците. Стояли на входа и на изхода на „Кремиковци“. Интересно защо ли стоят там?! Но питайте по въпроса Люба Кулезич. Тя знае всичко.“
- Явор Дачков – „Арестът на Петров не е част от отговора, който дължим на Брюксел, а опит да се заметат следите на прехода, да се прехвърли вината само върху част от участниците – „гущерът да си отреже опашката“. В официалното изявление на МВР се казва, че Алексей Петров и останалите задържани са част от добре организирана престъпна група, извършвала редица престъпления през последните 10 години. Също така стана ясно, че Петров, който напуска комунистическите служби за сигурност в началото на 90-те, е интегриран като секретен сътрудник в днешните служби за сигурност от 1998 година. Излиза, че негови покровители на политическо ниво са: ген.Атанас Атанасов – шеф на НСС, който е привлякъл Петров за сътрудник; Иван Костов – премиер на правителството, за което е работил Петров; Симеон Сакскобургготски, следващият министър-председател; Бойко Борисов – главен секретар на МВР по време на целия мандат на царя; Цветан Цветанов- днешният шеф на МВР, а тогава най-довереното лице на ген.Борисов в това ведомство; Сергей Станишев – премиер в управлението на тройната коалиция и всички министри на вътрешните работи от тогава. Освен всичко останало Петров е бил съдружник на днешния премиер  Бойко Борисов, имали са обща фирма, а биографиите им в началото на прехода са идентични.“
(В стила на изказването на Явор Дачков аз да отбележа две неща: Първото, и биографията на самия Явор в началото на прехода стриктно следва политическата биография на Иван Костов, ама политически изводи - йок. И второто, Явор Дачков критикува толкова остро политическите си днес – врагове, вчера – съмишленици, от страниците на в.“Стандарт“, а не от страниците на в. „Галерия“, където той е част от екипа. Защо? – Я, питайте Люба Кулезич. Тя знае всичко. Само трябва да поиска разрешение от Виктор Вълков, за да ни го каже )
- Тезата, че арестът на Трактора е само опит да замажем очите на Брюксел, я чух и в „Хоризонт преди всички“ (по Българското Национално Радио!) три дни след тази случка. Журналистката Силвия Великова (която добре познаваме) беше поканила за разговор старото ченге на онази ДС - Цвятко Цветков (когото също добре познаваме). Предавам ви по памет диалога, който чух:
Силвия: Дали е по силите на Цветанов да се пребори с Алексей Петров?
Цвятко: Едва ли. Алексей Петров има връзка с Бойко Борисов. Но дано, дай Боже, да не съм прав.
Веднага след разговора си с Цвятко Цветков Силвия Великова разговаря с Атанас Семов. Той каза (вярно, че бе встрани от главните му размишления): „Арестът на Алексей Петров е опит да се дискредитира партията РЗС.“ (Този пък ако има пряка връзка на мозъка си с външния свят, то аз съм пазарджишки трамвай.)
 - Росен Йорданов, криминален психолог в „Стандарт“ от 12.02.2010: „Нека се разбере кой кой е. Сега просто се намериха хора, които имат малко повече кураж, доблест и морал.. Колкото и да са изтъркани у нас тези думи. Това е истината. Казвам го като гражданин. Със сигурност има журналисти и партийни централи, които в момента се правят на много умели в прогнозите. Те си казват: „Да не бързаме с фанфарите, нека да видим какво ще стане с Наглите.“ Какво стана с тях? Повечето са в ареста, други ги пуснаха. Всеки се занимава с полицията, а никой не се занимава със съда. Време е някой да каже какъв е проблемът там. Всеки говори за независим съд. От какво е независим? От държавата. От всичко друго е зависим."
Моля да обърнете внимание, че Росен Йорданов говори ЗА СЪДА, че е зависим от държавата, а НЕ ЗА ПОЛИЦИЯТА. Ще ви моля да запомнте това уточнение и името на човека, който го прави.
 И да ми позволите да оставя засега Трактора и неговите трактористи. Скоро ще има развитие там отново. Да обърнем внимание и на „Комбайната“.  Там са се накачулили едни… комбайнери. Шоу, майна, шоу!
Дивак до дивака, глупак до глупака, жална ти майка, Българийо. Бонусите йо, йо…

МРЪСНИ ДУМИ

В първоначалните ми планове не влизаше такъв подраздел за мръсните думи. Достатъчно много съм засягал такива теми и свързаните с тях Имена. Достатъчно много, особено за такива типове (искам да кажа основни типове), когато разказвам на Бъдещето за живота ни като „гладни за добро хора“, а не за пяната отгоре, която добрата домакиня трябва да отмахва периодично, за да стане вкусна супата й.
Но „неизбежното се случи“. На 9 февруари станаха точно 20  години от излизането на първия брой на вестник „Демокрация“. Ако се интересувате как „гладните за добро“ хора посрещнаха това събитие, трябва да се върнете в НИЕ-1. Там пише. Какво се случи нататък, също. В този том на НИЕ,  включвам - разбира се с огромно удоволствие – вметката, че Времето, на което червените бащи и деца се подиграваха, че е Наше, им го тури по възхитителен начин. Изхвърли ги от сметките си! Който разбрал, разбрал.

·            Обаче попаднах на една статия от Волен Сидеров (Знаете ли къде? Където й е мястото – във вестник Уйкент. Датата е 13.02.2010)  в която той се представя за основател на в. „Демокрация“. Гадни кадесарски номера. Там гаулайтерът на партия „Атака“ пише: „През декември 1989 г. имаше един кипеж сред хората, които бяхме (Бяхме! Кои?) участници в неформалните сдружения. Аз бях секретар на софийската организация на „Подкрепа“ преди 10 ноември (Вярно ли е това твърдение бе, Босий, защото досега известните факти не го потвърждават?), но на практика познавах почти всички, тъй наречени неформали, защото те не бяха толкова много. И въпреки, че тогава нямаше GSM-и, беше достатъчно човек да прекоси София от ресторанта на Съюза на писателите на „Ангел Кънчев“ 5 до някое от жилищата на основните функционери на „Екогласност“ и Клуба за гласност като Деян Кюранов, Стефан Гайтанджиев или просто да прекоси центъра на София по „Руски“ до ресторант  „Яйцето“ в университета (Ресторант? Кога?), за да срещне поне трима, които да му кажат какво ще се прави тази вечер, къде ще има сбирка и каква е темата. (Е, историята на създаване на СДС съвсем не е тази – вижте спомените на Николай Хайтов или Петър Берон, или Румен Воденичаров, Петко Симеонов да речем. Но на Волен му е простено – той е от Ямбол открай време, а по това време е от Видин май – не е съвсем ясно.) Чрез този „уайърлес“ се предаваше съобщението, че в дома на Димитър Коруджиев се събира група от хора, които ще правят в. „Демокрация“. Аз бях поканен като човек, който пише добре и който вече е излъчвал по Радио „Свободна Европа“. В крайна сметка вестникът тръгна с някаква редакция, съставена от Йордан Василев, в която той ми предложи мястото на специален кореспондент, т.е. човек, който сам избира темите си, пише по тях и е с голям суверенитет в цялата редакция.“
Брей! Знаете ли как е наречена тази измислена самохвална статия на Сидеров? – „20 години от раждането на синия орган“ – „Орган“?!  Открай време Волен Сидеров мисли чрез пишката си. Има го и на снимка с нея и едни тъмни очила. Ще си спомните вероятно.

·            И пак щях да прескоча „мръсните думи“, ако не бях попаднал на още една основополагаща статия за тях във в.“Седем“ (17.02.2010), подписана с името Ивайла Цанкова. (Впрочем името на този подраздел съм заимствал от нея.) Към този момент – 2010-а, не бях я срещал из моите журналистически ловни полета. Затова потърсих повече информация в Интернет. Снимката към статията напълно съвпадна със снимката в Мрежата. Млада госпожица – към 20-25 години. И какво открих? Че ней предстои голямо бъдеще като авторка, специализирана в изследването на „мръсните думи“ в българската действителност. Ако не забравя, ако ми остане място за „простотии“ (думата е нейна), ще ви я представя нататък. Обаче веднага ще напиша, че специализираната ми памет за събитията в България, се „обади“ с предположението, че Ивайла Цанкова е много вероятно да е дъщеря на един Георги Цанков (роден 1950, когото отлично познаваме – „Песента на чановете“, в „Демокрация“ от октомври 1996, т.е.  НИЕ-3). Но българската Уикипедия мълчи, старателно е почистена,  както например в случая с Виктория Готева (вж. НИЕ-5).
„Простотии“, казано съвсем меко. По-напреко: нови по-млади комунистически простотии. Да се надяваме, че колкото повече напредваме във времето, тези простотии няма да повторят убийствените си гени, наследени от бащините им „простотии“!

Все пак, понеже анонсирах, че ще последва пикантерия в стил „шоуто на Слави“,  да ви постна 6-7 от вицовете на в. „Уикенд“, новият „син орган“, ако използваме Волен Сидеров за маркер. После ще последва също интересен материал от същата порода, мръснишката – „модната агенция“ на братя Маргини. Така че не превключвайте канала.

·            Вицовете на чичо славчовото „уйкентче“ от м. февруари 2010:
Татяна Дончева си лежи в леглото с генерал Чобанов и започва да му се кара: „Кучешки студ е! Замръзнаха ми краката! Ти си виновен!“ Генералът се учудва: „Че какво общо имам аз със студа? Защо да съм виновен?!“ А Татяна Дончева обяснява: „Разбира се, че си виновен. Заради теб си обръснах краката.“
Хачо Бояджиев минавал покрай някаква проститутка и я загледал. А тя веднага си обявила тарифата – 10 лв с презерватив, 20 лв без презерватив. А Хачо й отвърнал: „200 давам, ако успееш да ми го сложиш презерватива!‘
Сашо Томов се оплаква на свой приятел: „Голям проблем имам. Дължа пари на много хора и не знам как да се скрия.“ „Ами, пусни си брада“, посъветвал го приятелят му. „А с брада да знаеш на колко дължа…“
Георги Гергов се обръща към новия си заместник:
- Едва преди година вие дойдохте при нас в качеството си на прост служител. Два месеца по-късно станахте шеф на плановия отдел, след още две се превърнахте във финансов мениджър, а сега аз ви назначавам за свой заместник. Какво ще кажете за това?
- Благодаря, тате.
Цветелин Кънчев изпратил сина си да следва в Англия. Като се върнало детето, Дон Цеци решил да го изпита, за да провери дали добре е похарчил парите си за обучение. Затова го попитал:
- Сокерес ту ю?
- Шукар съм деди, тенкю.
Изпит в университета. Професорът се кара на студентка: „Ех, Ичке, Ичке… Нищо не си чела, Ичке! Нищо не знаеш по темата, Ичке! Тя:  „Ама, аз не съм Ичка, аз съм Утка“. Професорът: „Абе, помня аз, че беше нещо без „п“. 
Две проститутки се псуват. Едната вика на другата, че е плоска, другата я обижда на девствена. „Аз девствена?! Аз като си отворя устата, се вижда асфалта, ма.

·            „Модната агенция на братя Маргини, разследване на Димитър Златков от в. „Уикенд“ (13 02.2010):
„Проституцията   е основно перо в бюджета  от сиви дейности на братя Маргини. Босовете на СИК контролират 90% от бардаците в София, след като през есента на 2009 г. успяха да изтласкат от бизнеса друг силов бос. По-рано заради войната на бардаците бяха взривени два публични дома, а при взривовете пострадаха три проститутки и един сутеньор. Бомбените взривове в бардаците „Казабланка“ и „Пантерите“ постигнаха своето. Макар Големия Маргин да е в ареста, а малкият брат Николай Маринов да е в неизвестност, управителите на всички публични домове в София продължават да се отчитат на групировката СИК. По груби данни в столицата проституират около 6000 момичета, които носят месечна печалба от 5 милиона лева на началниците си. Черешката на тортата в бизнеса с жива плът на братя Маргини е модната агенция „FH1 моделс“. Тази модна централа замести „Визаж“ и бе основана от доверени кадри  на босовете на СИК през есента на 2008 г., след като Жени Калканджиева се омъжи за младия Тачо (Стефан Манов). Разжалването на Калканджиева е факт от доста по-дълго време Красивата бивша манекенка бе дългогодишна любовница на Големия Маргин.“
Следва една дълга подробна справка за историята на модната агенция на първия Васил Папазов (разстрелян през декември 1997), на приятелството на неговата вдовица Ирина Папазова с пребитата Жени К.,, Мария Василева – жената на друг виден сикаджия Любчо Василев и Илияна Минчева, жена на охранителния бос  Севдалин Минчев. После идва 2002 г., когато в бизнеса се намесва Дарина Павлова, тогава все още жената на Илия Павлов (убит 2003-а). На следващата година е залята с киселина Мария Станева-Бонева, заместничката на Жени Калканджиева във „Висаж“… И т.н. и т.н.
Прескачам  направо към завършека на статията на Димитър Златков:
„Съвсем не случайно проституцията в България все още е изцяло в сферата на сивата икономика. Най-древната професия е призната полу официално само от данъчната администрация, която нявремето прокара в  закона данък за компаньонките. За последно Надежда Михайлова направи опит да прокара законопроект за легализиране на компаньонките. След това хубавото Наде би отбой, а големите печеливши от това си останаха братята Маргини.“
- И тук съвсем естествено трябва да довърша с нещо, което съвсем не мислих да осветявам в началото. Защото не съм светил. Но какво да направя като датите съвпадат много подозрително. Отново 13.02.2010:
„Някои казват, че атаките на Командира (Иван Костов) срещу Алексей Петров са принципни, но други поддържат друга теза – че двамата враждуват заради Надежда Михайлова. Хубавото Наде бе опасно близка с Командира, докато бе външен министър, но впоследствие между тях настъпи охлаждане. Тогава Михайлова започна да се среща с Алексей Петров, който помагаше на мъжа й да изгради системата за сигурност за приватизираните на безценица гаражи на УБО. Мнозина паметливи седесари са категорични, че двамата са изживяли бурна любовна авантюра, която е била преустановена, след като Надето се залюбила с настоящия си мъж Светлин Нейнски.“
(Материалът в „Уикенд“ не е подписан.)