НАЧАЛОТО НА ЕРАТА „БОРИСОВ“

 

Не съм си измислил за „ерата Борисов“. Така я характеризират почти всички вестници от това време. Разликата е само в това, че някои от тях влагат допълнително подигравателен смисъл в „Ерата“.
Времето, през което партия ГЕРБ с лидера си  Бойко Борисов доминира в политиката на България, започва в година 2009-а – когато печели първите редовни евроизбори и парламентарните за 41 НС, и няма да завърши, докато изтече времето, което описвам до края на втора част от „Събитията…“ – томове от НИЕ-7 до НИЕ-9 вкл. Това са 12 пълни години.
Нататък ли? Ако Светът не се върне в първобитно-общинния строй след една всеобща атомна война, поискана от Изтока, каквото за Западния Свят - такова и за нас, българите.

 

ЕВРОИЗБОРИ – ЮНИ 2009

 

Оставям „носещите промяна“ и искащите „да спрат корупцията“. Когато побеснеят, ще им дам думата. Сега продължавам с първите за годината избори, тези за българските депутати в бъдещия Европарламент.
Тези евроизбори са втори за нас и първи редовни. Първите евроизбори  в България бяха извънредни – да се попълни състава на текущия Европарламент с депутати от новоприетите страни-членки и те се проведоха през май 2007 година (вижте НИЕ-6 частта за 2007-а). Ще дам имената на новите (редовни) евродепутати, разбира се. Нещо повече – ще ги сравня с имената на старите (извънредни) евродепутати от май 2007. Само искам да припомня, може би без пряка връзка, че за първите извънредни евроизбори за първи път се въведоха т.нар „преференции“ – възможността на избирателите да пренареждат в самия ден на избора партийните листи на отделните партии. И да посоча две важни разлики между обикновените, вътрешни за нас избори, и евроизборите:
Първата разлика – Всички европейски страни са приели задължителността на т.нар. принцип на отседналост - гласоподаватели могат да бъдат само граждани, които поне 60 дни от последните три месеца имат постоянен и настоящ адрес в страната. Заради това условие в предварителните списъци не са включени 232 800 души, 185 хиляди от които са български изселници в Турция (български турци)
И втората - На евроизборите могат да гласуват и хора, които не са граждани на България, а са граждани на друга държава от ЕС, но имат статут на продължително или постоянно пребиваващи в България, живели са постоянно най-малко през последните три месеца в държава от ЕС, не са лишени от правото да избират в държавата членка, на която са граждани, и предварително с писмена декларация са заявили желанието си да гласуват в България.
И в горната връзка – че вече като държава-членка на Европейския Съюз България не може да си позволи поведение, несъобразено с действащите закони в Съюза – само ще маркирам едно напразно усилие на социалистически мислещите българи от партии и медии. Става въпрос за предложението редовните парламентарни избори, които ни предстоят през лятото, да се слеят с евроизборите. Така щели да се спестят пари на бюджета, е основния соц.мотив. Всъщност причината е съвсем друга. И най-важното: пак е скрита под овчата кожа с която се намятат социалистите. Социалистическите избиратели не харесват Европа и за тях евроизборите са излишни и ненужни. (Ще четете по-надолу на кои по-изявени социолози и журналисти тлъстите опашки се виждат изпод маскировката с овчето руно.) Затова Партията иска сливане на двата вида избори, надявайки се повече нейни избиратели да отидат до урните, заради парламентарните избори, и така да пуснат бюлетина и против Европа.
Само че Времето е друго - „две и две не е три, макар Партията да нареди“.
Двата избора НЕ МОГАТ да се слеят в един по една проста причина. Европейският избор е общ за всички страни-членки и се провежда за всички тях в рамките на една седмица – първата от месец юни. А парламентарните  избори са само наши, те са редовни и по българското законодателство не могат да се проведат преди да е изтекъл законният 4-годишен срок от предишните избори. Който изтича в края на същия този месец юни. Така, че евроизборите се проведоха на 7.06.2009, а изборите за 41-о НС – на 5.07.2009. Моля да не бъркате тези два избори. Нужно е само да следите датите в моята история.

РЕЗУЛТАТИ ОТ ЕВРОИЗБОРИТЕ на 7.06.2009 година

(В скоби са резултатите от 2007 година)
Допуснати за участие 13 (14) партии и коалиции и 1 (2) независим кандидат.
Имащи право на глас 6 684 770 (6 741 000) избиратели.
Избирателна активност 23% (28,6%)

Партия	Гласове	Проценти	Мандати
ГЕРБ	627 693	24,36	5
Коалиция За България	476 618	18,50	4
ДПС	364 197	14,14	3
Атака	308 052	11,96	2
НДСВ	205 146	7,96	2
Синята коалиция	204 817	7,95	2
Лидер	146 984	5,70	-
РЗС	120 280	4,67	-
Коалиция Напред	57 931	2,25	-
Зелените	18 444	0,72	-
Българска социалдемокрация	14 132	0,55	-
Съюз „Защита“	11 904	0,46	-
Българска нова демокрация	11 679	0,45	-
Чавдар Иванов Николов	8 565	0,33	-
общо	2 576 434	100	18

В най-долната дясна клетка на таблицата стои числото 18. Това е квотата на България от всичките над 700 евродепутати на всички страни-членки на Съюза. Тя е определена и закотвена в Изборния Кодекс, приет към момента в ЕС. Тази квота е една и съща за страната, независимо от местната избирателна активност.

Влиянието на дадена страна върху решенията на Европарламента се изразява в съотношението между политическите възгледи на депутатите вътре в квотата. Злонамерено към Демокрацията е твърдението, че Европарламентът е съставен само „ястреби“ или само от „гълъби“ по даден въпрос. Решенията на ЕП се вземат въз основа на гласуването на всичките евродепутати! Има само едно допълнение в сравнение с нашия Парламент. Най-важните решения на Парламента (които се знаят предварително) се вземат с т.нар. консенсус  Там се броят не гласовете на депутатите, а гласовете на всичките държави-членки. Това е предвиденият механизъм за възможността всяка държава, независимо от тежестта й в общата квота, да може да налага вето над даденото решение, ако прецени, че то е в ущърб на собствените й национални интереси.  Това показва истинската демокрация, царяща в Европейския Съюз!  
Това обстоятелство обезсмисля цитирането на конкретните постигнати резултати в поредните евроизбори. Общо за Съюза веднъж могат да победят разбиранията на левите евродепутати, друг път – на десните, или пък на националистите. Механизмът е сложен, много сложен, но затова пък е безспорно справедлив от гледната точка на новия толерантен свят.
Пък нашите социалисти и националисти нека се сърдят на Европа, Европейския Съюз и на НАТО. Нищо не им пречи, ако могат да убедят собствените си сънародници в своята правота, да диктуват (чрез конкретното си поведение в ЕП или чрез държавното право на вето) правилата в целия Евросъюз.
Ама не могат, което значи, че нямат достатъчната подкрепа на избирателите вътре в собствената си страна. За което не съм им виновен аз!

Имената на избраните евродепутати: (подчертаните са нови депутати за 2009)
- от ГЕРБ - Румяна Желева, Владимир Уручев, Илиана Иванова, Емил Стоянов, Мария Неделчева
- от БСП – Ивайло Калфин, Илияна Йотова, Кристиан Вигенин, Евгени Кирилов
- от ДПС – Филиз Хюсменова, Владко Панайотов, Метин Казак
- от Атака – Димитър Стоянов, Славчо Бинев,
- от НДСВ – Меглена Кунева, Антония Първанова
- от Синята коалиция – Надежда Михайлова, Светослав Малинов
Тук трябва да добавя една, според мен, не съвсем редна история. Меглена Кунева от НДСВ водеше „царската листа“ за евродепутати, като едновременно с това беше и еврокомисар от Европейската Комисия. След като спечели и евродепутатско място, тя трябваше да се откаже от някой от двата поста. Кунева избра да си остане еврокомисар и отстъпи депутатското място на своя съпартиец Станимир Илчев. Пак повтарям, според мен, това е някак измама към избралите я. Те са гласували за нея, а не за Илчев.  Но…
Тази подмяна в изборните листи след изборите нито е първа, нито ще свърши с конкретния случай.

Внимателно разучете следващата таблица. В нея се намират резултатите от всички избори, в които сме участвали за последните 4 години. (Ще я разширя с още една колона след изборите за 41-ото НС след месец.)
- Не е съвсем коректно всички видове избори да се разглеждат общо. Местните избори се отличават рязко от останалите видове избори, защото те са „двойни“ – за кметове и за общински съветници, а освен това в тях се появяват всевъзможни коалиции, без да има нещо общо в политическите възгледи на партньорите, тъй като при тях определяща е местната оценка за полезността на избраните. Затова в таблицата резултатите от местните избори са показани с по-дребен шрифт.
За да съм докрай коректен: показаните резултати в колона „местни 2007“ са САМО ЗА ОБЩИНСКИ СЪВЕТНИЦИ, не и за кметове, и постигнати не само самостоятелно, а СА ДОБАВЕНИ и успехите в някакъв коалиционен състав.
- Резултатите от всички останали избори са „ИЗНЕНАДВАЩО“ еднакви. Резултатите на победителите във всеки избор са bold-вани и позиционирани вляво, а резултатите на вторите също са болдвани, но позиционирани вдясно. Какво ще кажете? От момента на появяване на партия ГЕРБ в политическия живот на България, тя печели неизменно първото място, а първата до този момент БСП (скрита зад името „За България“) е неизменно втора. За следващите 12 години – до 2021 година, това правило няма да се наруши НИТО ВЕДНЪЖ.
- В тези последни засега 4 години  „сини“-те резултати спадат устойчиво. Въпреки коалицията на първото СДС (от Началото) и новопоявилата се партия на Иван Костов – ДСБ. Мога да ви информирам предварително за следващите 12 години до 2021-а: Тази тенденция ще се запази. Защото хората на Иван Костов няма да изберат правилното решение (което е „заедно с ГЕРБ“), а грешното (което е „заедно с БСП“). Ще се нарекат „автентично десни“, но това никак няма да им помогне да не се превърнат в „автентично леви“. И – в този си вид – ще последват съдбата на всички „съветски партии“ – минали и бъдещи.
В проценти

	Парламент 2005	Президент 2006	Евроизбори 2007	Местни 2007	Евроизбори2009
ГЕРБ	-	-	21,68	18,9	24,36
За България	30,95	64,05	21,41	16,3	18,50
ДПС	12,81		20,26	11,8	14,14
Атака	8,14	21,49	14,20	6,3	11,96
НДСВ	19,88		6,27	6,1	7,96
Сини	13,80 (ОДС+ДСБ)	9,75% (СДС)	9,09 (СДС+ДСБ)	15,1 СДС+ДСБ	7,95 (СДС+ДСБ)

Сега, когато вече имате пред себе си резултатите на всички наши политически партии, които участваха в евроизборите (първата таблица), и резултатите на първите 6 от тях във всички избори, проведени у нас в последните 5 години (втората таблица), ще ви пусна мненията на десетина водещи разбирачи и тълкуватели на българските политически събития. Прочетете ги и е ваша работа нататък как ще ги възприемете.

·            Петьо Блъсков (бащата на Петьо П. Блъсков) в поредния безплатен всекидневник „Новините днес“ (на когото ТЕ са главен и зам.-главен редактори) датата е 6 юни 2009:
„Гражданите на Европа за втори път показват на политиците, че изборите  за така наречения европейски парламент са тъпи и абсолютно излишни. (Ако нямаше пояснението „за втори път“, читателят можеше да си помисли, че става дума за евроизборите в страните от Европа. Сега е ясно, че ПеИвотьо говори само за евроизборите в България. Но пък да не си помислим, че той одобрява Европейския Съюз, а не одобрява само българските избори, е добавил „така наречения“.) Това е единственият сериозен извод от факта, че гласувалите са около 40%. Политолози, социолози и други дизайнери (Къде изчезнаха тез педерасти?) пълнят пространството със словесни полюции около този факт, обвинявайки хората в апатия, липса на демократична култура, неразбиране на европейските ценности и още поне сто подобни идиотщини. Истината, както винаги, е много проста. И французи, и българи, и словаци, и италианци, и всички от останалите държави в Съюза, разбраха, че това всъщност не са избори, а назначаване на много скъпоплатена работа в Страсбург на партийци от националните им политически формации. Европейските избори дават възможност на политиците да прехвърлят вината за грешките и провалите в Евросъюза върху избора на самите народи. Но народите не са тъпи. Те вече почти не гласуват за страсбургската говорилня. Отговорността кой защитава националните интереси в Европарламента е на политиците и те трябва да я поемат. А не да се крият от нея зад тъпите, скъпи и излишни евроизбори.“
(Аз:  Тъпо е да си носил пушката на бай Пенчо Кубадински и да му я подаваш, когато доведеното – без право на избор – животно застане на мушката му. И съвсем естествено е, когато кубадинките ги отвее демократичното време, тъпанарите от вида блъсковци да станат абсолютно излишни.)

·            Ахмед Доган след обявяване на резултатите в изборите:
„Една партия, която превръща властта в самоцел – това е началото на края, господа. Има новоизлюпени такива, които искат за две години да наваксат опита за двайсет години. Това не може да стане просто. Да не говорим от гледна точка на компетентност, от гледна точка на познания, на знания. От гледна точка на вътрешен, на интимен политически опит. Такива мачовци, на знам какво. Като политик такива субекти, които за няколко години искат да станат премиери на страната, съвестта ми не позволява, но като човек примерно, като философ, допускам, викам  „Абе, що не го пуснем да видим какво ще стане.“ Мога да ви кажа какво ще стане. Аз съм ги виждал много такива. За мен най-страшното нещо в нашия политически живот е мутризацията на политиката. (Аз: След десетина години един друг догановец ще повтори призива „Мутри вън!“.) Така не се прави политика, господа, накъде вървим? Ако почне на тоя етап такива типове да имат претенции да бъдат премиери за какво става въпрос? Вижте само езика, на който говорят. Това е силов език, това е езикът на реваншизма, езикът кой кого победил! Кого си победил, бе, кого си победил?“ 
(Пак аз: Абе, много станаха доганиите. Къде изчезнаха тез… дизайнери?)

·            И Кеворк Кеворкян е против резултатите от евроизборите. Ама, естествено, бе!

·            Имах възможността да посоча разликите между местните избори и мажоритарните евроизбори. И пак ще повторя, че сравнението им е най-малкото неправилно. Но някакъв журналист (някакъв, защото за първи път го срещам с подпис Георги Виденов, от един друг безплатен вестник „19 минути“) написал: „На тези евроизбори ГЕРБ загуби половината си гласове в сравнение с кметските избори през 2007 година.“ (9.06.2009)
На всичкото отгоре не и вярно. Апачик невярно. Статистиката показва (втората таблица), че ГЕРБ има 18,9% за местни избори’07 срещу 16,3% за БСП; т.е с 1/6 по-добър резултат. За евроизборите преди две години ГЕРБ има 21,68%, а за евроизбори 2009 - 24,36%. Т.е. ГЕРБ не е загубил 50%, от избирателите си, а увеличил успеха си с 1/9.
Какъв е тоя Георги Виденов? Повече лъжец или повече „червен“?  

·            Иво Христов (депутатът от БСП, а не журналиста Иво Христов) във в. „Сега“ от 29 май 2009 г., т.е. 9 дена ПРЕДИ евроизборите, е написал: „7 юни, 20.00ч.: Победа на ДПС“.
Изобщо не е вярно. Вижте първата таблица. Там победата е за ГЕРБ с 24,36%, а ДПС е чак трета с 14,14%. Но „червеният ерудит“ агитира мощно. От к‘в зор?! Особено след като се е подписал под следващите, собствените си, думи в края на тази прогноза: „ДПС води в сондажите за евровота. Несериозно е да се коментират слухове, ще речете. Принципно съм съгласен, но сериозно ли е да се коментира стъкмистика? Не, нали? В годините на соца слуховете често бяха по-достоверни от официалната информация. В ерата на пиара и социологическите манипулации слуховете си остават по-здравословна провокация към мисълта от наукоемките лъжи.“
Типично тарикатстване. И защо след като авторът е уверен, че слуховете са най-достоверни? Ами, защото той не вярва на слухове, но няма нищо против да ги създава. Добре, че и този се води на сметката на „съветските българи“.
А знаете ли как завършва тази „наукоемка статия“?: „Победата на ДПС на евровота ще промени коренно ситуацията преди парламентарните избори. Парламентарната кампания ще се превърне в националистическа говорилня. Обърканото гражданство ще се покръсти в истеричния национализъм на „Атака“, който единствен дава просто обяснение на неволите му.“
Голям… мечтател, нали?! Ама колко съм толерантен към тарикатите.

·            Карикатурата на Рачо Рачев в „Труд“ показва един съпруг, който заварва в семейната спалня чужд мъж, а жената му обяснява: „Поканих и евроексперт.“

 

МЕЖДУВРЕМЕННО

 

·            „Здравната каса ще има нов директор 10 дни преди изборите“, пише „Дневник“ и публикува снимките на кандидатите – сегашната директорка Румяна Тодорова, Димитър Петров – бивш директор на касата до 2004 година и бившата ръководителка на отдел в НЗОК Галя Кондева.
Познайте кой ще дойде на вечеря.

Май не познахте.  В началото на месец ноември тази 2009 г. директорът на НЗОК Румяна Тодорова ще подаде оставка. Мотивът й е липсата на доверие на правителството  в нея. „Върху мен се оказва политически натиск и затова ще напусна поста, за да запазя институцията“, ще каже тя тогава.
Е, те такива са тези родови… Тодорови – в случая сестрите Румяна и Илиана. Назначават си Румяна 10 дни преди да изгубят изборите и после когато новата власт поиска да ги махне и си назначи своите хора, гордо сами напускат, „за да запазят Институцията“. Наглост върху тарикатлък или обратното?!

·            Емил Стоянов, брат на бившия президент Петър Стоянов, продаде телевизия „Европа“. До месец Стоянов заминава в Брюксел като евродепутат, тъй като спечели вота на избирателите като четвърти в листата на ГЕРБ. Предполагам, че е бил принуден да продаде медийното средство, защото Брюксел не вярва на сълзи.

·            В началото на април сомалийски пирати отвлякоха български кораб (който се нарича „Маласпина касъл“) с български капитан и 16 българи като негов екипаж. Корабът бил натоварен с желязо за Китай в руското пристанище Новоросийск. Каква е връзката между началото (Русия), края (Китай) и междинната спирка (Сомалия)… вземете си атлас на света и се оправяйте сами. Пиратите искат 2 млн. долара откуп от българското правителство. Дали са платени и кога, каква е ролята на известната храбкиня Елена Йончева (помните нейните журматериали от квартирата на Саддам Хюсеин преди няколко години), която беше изпратена да преговаря с пиратите (от чие име?) – не зная. След месец „Маласпина касъл“ акостира на българския бряг. С желязото или без него, кой да ти каже…

·            Пак в началото на април НАТО чества своята 60-годишнина. Журналистът от в. „Труд“ Деян Йотов коментира този юбилей така: „Днес НАТО е вече жертва на собствения си успех – няма враг от който да се пази, и не е наясно с новата си мисия.“
Какво да коментирам? Освен да припомня коментара си от 50-тата годишнина, произнесен от един социалист и цитиран във вестник АНТИ – „Мамка му и НАТО! Но Ако Тоест Ох.“ И да добавя, че Деян Йотов живее на семейни начала с добре познатата ни журналистка Силвия Великова. Засега двамата не са женени, но имат дъщеря Мина. Четвъртият член на семейството е Коко, който е син на Силвия от първия й брак.

·            В последните дни на 40-ото НС парламентарните му групи се разроиха. От 7 станаха 9. От „синята група“ на ОДС се отделиха 4-ма – Иван Колчаков, Марио Тагарински, Димитър Йорданов и Димитър Димитров, които отидоха при Яне Янев от РЗС. Така депутатите на ОДС останаха 10 и им трябваше още един за да се запазят като ПГ. Този 11-ти се намери в лицето на Христо Попов от „Атака“. С новите 4-ма „сини“ пък групата на Яне Янев стана 10-местна. Техният 11-и допълващ депутат стана бившата царистка Татяна Калканова, която беше избягала от НДСВ в групата на БНД.
Това прегрупиране се отрази веднага при дебатите за промяна в изборния кодекс за изборите на 41-ото НС. А вътре в този кодекс са изискванията за 8%-я праг за коалициите, преференциите и разни други „дребни камъчета, които обръщат колата“. Отказвам да влизам в подробности. Не‘ам нерви, както пее една гръндж-певица.

·            За изпроводяк на 40-ото Народно Събрание в последните му дни там се разгоря страхотен скандал. Поводът: Софийският общински съвет е предложил една улица в центъра на София да бъде наречена на името на Богдан Филов. „Ама как така, този е военнопрестъпник, виновник за националната катастрофа на България, парафирал смъртта на 11 хиляди български евреи в лагерите на смъртта…“, скокнаха веднага червените депутати. С този акт „десните връщат България в средата на миналия век“ се изцепил  Румен Овчаров.
Защо използвах нелицеприятното сказуемо „се изцепил“? Защото не е работа на днешния „червен“ лидер на социалистите Овчаров да се изказва за престъпления, извършвани по Девети Септември 1944-а, когато той самият даже не е бил планиран за „екскурзия в Ташкент“ с бъдещия си баща. Пък ако толкова държи да съди за събития в годините преди рождението си, защо се възмущава само от тогавашните действия на противниците на комунистите? Защо не се сеща за думите на Георги Димитров, най-малкото!, произнесени за 30-те хиляди жертви на Народния Съд и решили тяхната съдба: „По моему надо всех расстрелять!“ Аз зная защо! А вие, читатели? Справедливостта изисква да няма наречено нищо и на името на Георги Димитров. Пък имаме, и в момента, цял един град – Димитровград!?
Аз не намирам никаква разлика между старите комунисти и младите социалисти, техните наследници, те са престъпници спрямо всички останали българи. Само дето ония старите са имали пищови и са ги използвали, без да чакат поне да изстинат между два изстрела. Буквално. А днешните им следовници социалистите нямат възможност да раздават куршумено правосъдие. Разполагат само с вербалната възможност да наглеят и затова омразата им е извънбожия, комунистическа. Затова те нямат място в нашия нов свят!
Знаете ли как завърши тази отвратителна социалистическа история? – Софийският кмет към този момент Бойко Борисов настоя за преразглеждане на това решение на общинарите и в крайна сметка те се вслушаха в неговия съвет. Отмениха решението си. И днес още няма улица в София, която да носи името на Богдан Филов.
Ако намирате непоследователност и разлики в моите мисли, прави сте. Писал съм го и пак ще го повторя: Зная, че ключът към онази пълна човешка същност, която е заложена у нас от Създателя ни, се нарича ТОЛЕРАНТНОСТ. Но аз не съм ангел, а обикновен смъртен грешен човек. Не мога да простя на комунистите – дядовци, бащи, деца, внуци, правнуци за кръвта, която те оставят след себе си. В тази пролята кръв има и мои гени. Нека Бог им прощава на тия мизерници. И вие, читатели, ако можете.

Аз не мога!

·            Ето ви още една отвратителна социалистическа история.
Тази година изтича мандатът на досегашния генерален директор на ЮНЕСКО. Нашата страна е предложила кандидатурата на Ирина Бокова. (В крайна сметка тя ще стане генерален директор на тази световна културна институция. Аз ще разкажа за тези събития като им дойде времето.) А отварям темата сега, защото най-напред и най-отгоре ще попитам „Защо Бокова МОЖЕ да стане шеф в световна организация като ЮНЕСКО, а на името на Богдан Филов НЕ МОЖЕ да бъде наречена дори и една улица в София“?!
Коя е Ирина Бокова?
Родният баща на Ирина Бокова се казва Георги Боков. Ако отворите Интернет ще прочетете, че Георги Боков е дългогодишен главен редактор на вестник „Работническо дело“ и още за куп негови ком. проявления. Но няма да прочетете, че Георги Боков е бил народен обвинител в т.нар. Народен съд 1944-1945 г. От там започва неговата „кариера“.
Продължавайте да четете от Интернет. „Народните обвинители“ са били „гражданската квота“ на правоспособните юристи в този „Съд“. Т.е. това са били партизани, техни помагачи и симпатизанти без юридическо образование, най-често без никакво образование, но обладани „да мъстят“, т.е. да убиват с присъда, най-често – куршум. И знаете ли защо? – За да вземат парите и имотите на тези, които са убили със своето  „решение“.
Това е точната истина. След разстрела на Богдан Филов в началото на февруари 1945 г. - с присъда от този „народен съд“, в който простият селянин Боков-баща (Какво доказателство имам, че е бил прост селянин ли? Ами вижте челото на неговата дъщеря Ирина. То е високо точно три пръста.) е бил един от народните обвинители - „в името на народа“ комунистите национализирали къщата на Богдан Филов на ул. „Кракра“. в идеалния център на София и я е предоставила на някаква Победа, сестрата на друга една някаква убита ремсистка. Извинявайте за епитета „някаква“ – Лиляна Димитрова й е името.
Е, такъв е бил бащата Георги Боков! А каква е дъщерята Ирина? А какъв е синът Филип Боков? Припомням и никога не трябва да забравяте – Вие, че когато след 10 ноември 1989 г. попитаха Филип Боков, член на висшето ръководство на БСП, кога неговата партия ще поеме Вината за убитите покрай Девети септември българи, той нагло отговори - цитирам: „БСП поема вината само с мезета!“
Повтарям въпроса си: „Защо Бокова МОЖЕ да стане шеф в световна организация като ЮНЕСКО, а на името на Богдан Филов НЕ МОЖЕ да бъде наречена дори и една улица в София“?!

·            Разширявам въпроса си. И не го правя за първи път! Защо немският народ е велик народ, а българският никога няма да стане такъв?
Отговарям съвсем конкретно - Защото германците като народ намериха сили в себе си да осъдят германеца Адолф Хитлер – категорично и искрено, приемайки неговата Вина към Света и като своя собствена, защото са си позволили да участват в нея. Докато Ние като народ доставяме сами мезетата на Боковата маса, сядаме заедно с тези братя по дела на хитлеристите и им викаме „А, наздраве“!
Съжалявам за тежките си думи. Но това е точната истина!

Във втората таблица - сравнения на резултатите от всички избори от 2005 до 2009 е направено разграничение в показването на резултатите от МЕСТНИТЕ избори с другите избори. 10 реда преди таблицата е обяснено текстово защо и КАК е направено това разграничение. Но администраторката на блога Фуна-Ради Ласа бди! Не е позволила вътре в таблицата текста от една колона да бъде позициониран вляво, а в съседната колона - вдясно. Всичко отива вляво. Такава й "обективността" на тази. Тя така я разбира. За мен остава да си изразя впечатлението: напънала се FUN (удоволствие) RADOSTINA (радост) LASSA (за последно) и се наакала. Много пъти.
Не бива обаче за кефа на такива накефени да се променя оригинала на НИЕ-7. Затова не съм променил текста над таблицата, така че да съответства на съдържанието на самата таблица. Неудобно е за четящите, но в края на краищата те, и всички останали, могат да видят оригинала на книгите НИЕ (за НИЕ-7 някъде в края на август 2023) в Облачния Интерфейс на линка, който се знае и не може да бъде "модифициран". Както не може да бъде "модифицирано" и съдържанието на вече публикуваните от НИЕ-1 до НИЕ-6. Колкото и да се напъват тези пфуни да оставят своите червено-кафяви остатъци навсякъде.