ЧАСТ  ПЪРВА  2009

НОВА ГОДИНО, ДОБРЕ СИ ДОШЛА

1 януари 2009 година беше в четвъртък. 2-ри, 3-ти, 4-ти януари – все празнични дни.
На българите ни дай да празнуваме. „Като сме безделници, не значи, че сме без празници“ е една от култовите ни приказки, с която влизаме в Европа. Или пък помните ли, имаше една карикатура на Рачо Рачев от юни 1998 г. по повод поредното посещение на Мария Луиза в България. На нея виждаме един селяни с потури, който стиска нещо отпреде си, а зад него Мария-Луиза го гледа. Селянинът й казва: „Дай голяма заплата, да видиш голяма работа!“ Така че първите писмени вестникарски сведения са чак от 5 януари на новата година. Телевизиите ли? – По тях се „вихрят“… Нататък има специална глава, посветена на тази тема.

От 2 януари Русия намали доставките на природен газ за Украйна. Заради спорове между доставчика Газпром от Русия и получателя Нафтогаз от Украйна. Но през Украйна минава цялото количество газ, което България потребява. И на 6 януари осъмнахме без новопостъпващ газ. Изключително неприятна ситуация. България „увисна“ само на газохранилището в Чирен. Причината, конкретните факти, събития, приказки и развръзки по тази „сага“  ще разказвам след няколко страници. Тук само ще си позволя „да подхвърля“, че съществува ГЛАВНА ОПАСНОСТ ОТ СЪЩИЯ ТИП, когато  безопасността на нашата атомна централа зависи изцяло от руснаците или когато само произведени в Русия бойни самолети пазят нашето небе.

·            Сега обаче, понеже е Нова Година, време е за отчети и поуки от отминалата стара и прогнози, надежди и обещания за предстоящата нова година. Тъй като не мога да обхвана всички изказали се, ще дам думата само на няколко по-така „деснеещи се“, и то не само на познати от стария цикъл от събития, но и на такива, с които ни предстои да се запознаваме в новия такъв. Места на срещите – вестниците „Стандарт“, „Дневник“ и тяхното съвсем ново братче „Градски вестник“.

(„Стандарт“ и „Дневник“ вече съм представял, няколко пъти. За последно в началото на 2007-а при входа ни в ЕС. Но за „Градски вестник“ пиша сефте.)
В редакторското каре на „Градски вестник“ пише, че е най-новият проект на "Икономедиа" АД. Най-напред историята на това АД. Много е важна, тъй като на тази Медия-Икон(омическ)а принадлежи половината на нашето медийно бъдеще през следващите 15-20 години. Защо „половината“? Е, имайте малко търпение, де. Ще ви подържа на полуамбреаж още известно време. Само да кажа, че според мен в този случая, АД означава „Автентично Десни“.

- 1993 година – Създадена е „Агенция за инвестиционна информация“ ООД (АИИ), съдружници в която са Иво Прокопиев (първият главен редактор на вестника) и Филип Харманджиев (първият директор). Започва да излиза вестник „Капитал“, в чието каре пише: „насочен към хората, които взимат решения“.
- 1995 г. – появява се вестник „Пари“. Главният му редактор се казва Стефан Неделчев. Той е зет на една досега неизвестна, журналистка я водят. Казва се Соня Колтуклиева - Нещо като Лора Видинлиева, ама без финеса й. Нещо като Ирена Кръстева, ама на обратния й полюс по лаладжийство.
- 2001 г. – Излиза първият брой на вестник „Дневник“. Много хора ще се изредят в стола на главния редактор. В първите години на съществуването му едно име се набива на очи, макар и на различни постове - Велислава Попова.
- 2002 г. - АИИ подписва договор за сътрудничество с германската група за бизнес медии „Handelsblat“. Двете издателства обменят новини и информация.
- 2005 г. – Създадена е новата компания „Икономедиа“ АД, в която 50% са собственост на Verlagsguppe Handelsblatt и 50% на АИИ.
- 2006 г. – „Икономедиа“ АД купува „IDG България“ ЕООД. Българската група за бизнес медии става 100% собственик на компанията, която издава вестник Computerworld, списанията PC World, CIO, Digital World и Network World. Името на новата компания е ICT Media. Заедно с печатните издания на IDG България, Икономедиа става собственик на портала за нови технологии www.idg.bg
- 2007 г.– Компанията закупува специализирания онлайн каталог за закони, подзаконови нормативни актове и практически съвети в областта на счетоводството www.odit.info. По-късно същата година Икономедиа става собственик на 60% от „София Ехо Медиа“, с което прибавя към портфолиото си две специализирани издания на английски език – седмичника “”The Sofia Echo” и месечното списание за недвижими имоти „PropertyWise“, както и на нови три информационни сайта www.PropertywiseBulgfaria.com,  www.sofiaecho.com и www.expatinbulgaria.com. В края на 2007 г. издателите от АИИ ООД изкупуват обратно 100% от акциите на компанията от Verlagsguppe Handelsblatt GmbH.
- 2010 г. – През август 2010 г. Филип Харманджиев продава своя дял от 49% от акциите на „Икономедия“ АД на Теодор Захов (създател на „Спектрум нет““ и председател на БАИТ). Участието на другия акционер Иво Прокопиев (51%) остава непроменено.
- 2011 г. – През октомври вестниците „Дневник“ и „Пари“ се сливат в ново издание на компанията – „Капитал Daily“. Порталът www.Dnevnik.bg остава изцяло интернет проект на компанията, а съдържанието на новия вестник се публикува онлайн на сайта на „Капитал“ – www.capital.bg.
Самият вестник "Градски вестник" се създава първоначално като вестник за град Перник. Годината е 1993-а. В карето му пише: „Разпространява се в градовете Перник, Брезник, Радомир, Трън, Ковачевци, Земен и други селища от Пернишка област.“ Главният му редактор е някой си Михаил Михайлов, който бил от Ямбол според Уикипедията.
От миналата 2008 година вестникът вече е обявен за градски на София (издание на „Икономедия АД“) и се разпространява безплатно за софиянци. Ще се задържи близо половин година, за разлика от другия безплатник „19 минути“, който ще просъществува 5 пъти по-дълго време, т.е. две години и половина. Прави ми неприятно впечатление, че датата на излизане на текущия брой, която е изключително важна за информацията в него, присъства САМО на първа страница и е смотана някъде в горния край. Големината на шрифта на отпечатаната дата е 4 мм. Името на самия „Градски вестник“ е с букви 6 см.
Остана само да препиша имената на журналистите в редакцията на „Градски вестник“. Информацията е от януари 2009 година: Главен редактор Димитрана Александрова; заместник главни редактори Веселин Стойнев и Емилия Милчева; кореспонденти за България Вера Александрова, Денислав Цонев и Мария Костова. Директор по разпространение – Георги Толев.

Все познати вам имена на „волни птички божии“  (по Недялко Йорданов). Когато в средата на годината „Градски вестник“ умре, тези птички ще се разлетят в много подпосоки. Защо не „посоки“, а „подпосоки“ ли? – Защото едни птички ще литнат към „24 часа“, други – към „Труд“, трети – към „Дума“, четвърти – към радиото, телевизията, народното събрание, президентството…

·            За да не се отплесвам тук и да забравим темата „Новата 2009 година“, разказите за вестникарските „империи“ на разните Петьовци (Блъскови) и Ирени (Кръстеви) отлагам за края на 2009 г. Ще ги намерите в Междинната част, която следва след частта за 2009 -а и преди частта за 2010-а.

 А ето и обещаните преди малко думи за отминалата 2008-а и новата 2009 година:

- Александър Божков „Сбъднати и несбъднати предсказания“:
„Днес в края на 2008 година със съжаление установявам, че в анализа си в нейното начало, не съм предвидил няколко много важни събития и тенденции. На първо място поставям тоталния провал на правителството на Сергей Станишев в отношенията му с Европейския Съюз. Очевидно е сега, че министри и депутати от БСП и ДПС, но изненадващо и от НДСВ, не можаха да схванат какво се е променило за България след 1 януари 2007. Продължиха да разбират властта като функция не в полза на хората, а в полза на управляващите. Продължиха да не осъзнават необходимостта от прозрачност и отчетност на всяко управленско действие. Продължиха да приемат „Брюксел“ като някаква нова „Москва“, където има едни господари, които могат да бъдат залъгвани с любовни обяснения, а на местна почва да си я караме по старому. На второ място съм пропуснал да забележа развитието на проблемите на световната финансова система и прякото въздействие, което глобалната криза има върху българската икономика. Подцених тоталната зависимост на българския растеж от световното забогатяване. „Български растеж“ няма. Той е функция от развитието на света. На трето място съм си затворил очите (по симпатия) пред фундаменталния разпад на традиционната българска десница. Дебалансът в днешната ни политическа ситуация, в която левицата, макар и силно пострадала от четиригодишното управление остава компактна, в центъра някак се намества ГРЕБ, една аморфна партия, тръгнала да печели народната любов на всяка цена, остава десния край населен с разпадащи се партийки като ДСБ и ССД, шепа земеделци около Мозер и Върбанов и едно СДС, чийто нов лидер като че ли трябва да го изгражда от нула, ако има капацитет за такова героично действие.“
(Александър Божков познаваме отпреди бая години. Той се появи в 1991 като първи директор на Агенцията за приватизация, Софиянски го хареса за вицепремиер с ресор „промишленост“, а после стана любимият икономически министър в правителството на Иван Костов за първите три години, за да бъде уволнен изненадващо в 4-тата година заедно с още половината свои колеги. Така и не стана ясно защо. Според официалната информация – след доклад на ген. Атанас Атанасов, директор по това време на българското вътрешно разузнаване. Народът вече го беше нарекъл „Мистър 10%“ (демек 10% от всяка приватизационна сделка отивали в неговия джоб). След оставката в Костовото правителство Александър Божков става първият главен преговарящ за присъединяването на България към ЕС, където се задържа малко повече от половин година. Следват седем години непрекъснати атаки на главния прокурор Никола Филчев, за да бъде оправдан окончателно през 2008 година.
Мога да добавя само, че според някои вестници Ал.Бож. е евреин, далечен роднина на Соня Бакиш, жената на Станко Тодоров. И че след 20 месеца – през август 2009 година, той ще почине от рак на 58 години.)

- Татяна Ваксберг „Все по-далече, все по-встрани“:
„Светът ще живее далеч оттук и през тази година. Глобалността на кризата надали ще успее да породи български интерес и към други въпроси, които изглеждат общи за всички. Светът ще се вълнува от това дали ЕС успешно разрешава своите проблеми. България ще изчислява загубите си в килограм евро. Във вътрешния дебат няма да присъства нито едно от понятията, свързани със смисъла да бъдеш член на ЕС, свобода, солидарност, справедливост и устойчиво развитие. Думите на 2009 ще бъдат: Бойко Борисов, кредит, съкращения, национализъм.“
(Татяна Ваксберг е дъщерята на съветския публицист Аркадий Ваксберг. Майка й е българка. От дълги години работи в и за България. Предимно в българската редакция на радио „Свободна Европа“.)  

- Иван Бедров (е кадър на „Икономедия“. Редактор на вестник „Пари“, а по-късно и на в. „Капитал Дейли“. Ще стане шеф на Татяна Ваксберг в „Свободна Европа“. Иначе започна в „bTV новините като водещ, за да измести Иво Инджев от „Десетката“):
„Бойко Борисов в „Панорама“ пред БНТ каза две глупости за една минута: „Европейският Парламент взима решения, а Европейската комисия ги изпълнява. Затова страната трябва да вкара максимален брой депутати, за да може там да се защитават интересите на страната.“ - Уж не е слънчево навън. Няма как човек да слънчаса. България има 18 места в 785-местния Европейски парламент. Точно 18. Нито повече, нито по-малко. Независимо дали гласуват 5 или 5 милиона. Иначе Б.Б. ми е безкрайно симпатичен. Само премиер да не иска да става.“
Ще ви стане ли интересно, ако изпреваря събитията? – Иван Бедров ще стане главен редактор на сайта „Клуб Z” (Огнян Донев?). Ще се разведе с първата си жена, за да се ожени за секретарката на Радан Кънев от партията на Иван Костов, когато той, Кънев, стане евродепутат.

- Александър Андреев е радиожурналист, немско говорящ. Някъде през 80-те години на миналия век по втора програма на БНР имаше едно много популярно предаване „Добър ден“, той беше негов редактор и водещ. След Промяната премина в друго радиопредаване „Звезди посред бял ден“, където негов помощник беше Иван Кулеков. Иначе има собствена колонка във в. „Дневник“. Ръководител на българската редакция на радио „Дойче Веле“:
„За предсрочни избори няма време и условия, а на редовните най-добре ще се представят ГЕРБ и БСП. Кой ще управлява – това зависи много от хода на вече хроничното „дясно“ заболяване, перманентно разбягващото се обединение. Очаквам, че през 2009 растежът на българската икономика ще се забави в резултат на международната финансова криза, а оттук следват бюджетни проблеми, закриване на работни места, социални напрежения.“

- Георги Ганев е „младеж“ – роден 1967. Завършил „Философия на икономиката“ в САЩ. Програмен директор е в Центъра за либерални стратегии и председател на Българската макроикономическа асоциация. Каквото и да значи това.
„Очертава се управление ГЕРБ – БСП. 2009 година ще е по-лоша от 2008. Тя ще е кризисната година. По всички стандартни учебникарски логики трябваше да се тресем от криза, както е в целия свят от няколко месеца. Но не се тресем, ама хич. Значи нещо куца в теориите. И затова започна да се говори, че в България кризата трябва да закъснее. Вече е любопитен казус защо в България толкова се бавят нещата, а може и въобще да не дойдат във формата на катастрофа, както в Естония например. Не изключвам нещо катастрофично да се случи и в Румъния, защото на тях хубаво в момента им пада лента, което по учебникарските стандарти прави производството им конкурентноспособно, но от друга страна какво става с доходите на хората? Изключително трудно е да се прогнозира какъв ще е пейзажът, за да се каже какво правителство е по-добро за България.“

- Георги Господинов е (в бъдещите години напред) най-превежданият български автор. Роден през 1968 година, В Ямбол. Причисляват го към течението „постмодернизъм“. Какво ли значи това? Но така или иначе е носител на орден „Св. Св. Кирил и Методий“, даден му от Румен Радев през първата му президентска година 2016-а. Ето как е мислил Георги  Господинов в началото на 2009-а:
„Какво ново през 2009? В политически план, разбира се, избори. Още от сега можем да кажем, че това ще са най-малко политическите избори. По-скоро ще приличат на второкласно реалити шоу, отколкото на състезание между политически програми. По-скоро кастинг, отколкото вот. Спомням си, че през късната есен на 1989-а. ние, двайсетгодишни, смятахме по площадите за колко години може да се влезе в нов ритъм, нещата „да се оправят“ и пр. Някой казваше скептично „минимум 5-10 години“ и ние отказвахме да му повярваме, даже го освирквахме. Нямахме толкова време да чакаме. Не ни се живееше в едно непрекъснато отлагащо се бъдеще, както се случи с поколението на родителите ни. Но явно не бяхме достатъчно упорити. Затова през 2009 ще трябва най-сетне да се мине отвъд безсмислието и апатията. Ако и тази година не се събуди волята за съпротива спрямо случващото се, то след 20 години нашите деца ще броят по площадите за колко време ще се оправим.“

- Ивайло Дичев (Ивайло Стефанов Дичев):
„Две са поуките от кризата. Първо, няма пазар, там, където всичко е пазар. Стопанските субекти взаимодействат свободно само, ако съществува инстанция, поставена над тях, която няма пазарни интереси. Оказа се илюзия разбирането, че пазарите автоматически се уравновесяват. Второ, преосмислят се старите политически координати – губи смисъл делението на ляво и дясно, основната дилема е между късата и дългата перспектива. При късия хоризонт надбягваш другите, играеш срещу логиката на системата. Дългият изисква усещане за глобална солидарност, където печелят едновременно всички. Откъде да дойде тя обаче точно днес, когато доверието на всички във всичко е толкова ниско?“
Фразеологичната демагогия на Ивайло Дичев ми позволява да покажа и една друга – „къса“ или „дълга“ ? – демагогия: наглата комунистическа.

- Емилия Масларова, социален министър към описвания период: „Не очаквам безработицата да се повиши драстично преди май.“
 Аз коментирам: През май ще са редовните парламентарни избори. Т.е. докато Масларова е на власт, безработицата ще продължи да расте. Обаче не бива да се предава властта, защото тогава ще стане страшно. Така, че правете си изводите. Има и едно „презапасяване“ за всеки случай – „… не очаквам“. Не е същото като „безработицата НЯМА се увеличи драстично преди май“, нали?!
Пак аз. Припомням: Емилия Масларова може да е майка на Ганев, Господинов, Дичев… раждана е 1949-а. Има двама мъже. Първият е син на комунистическия генерал Крум Радонов, вторият пък е син на Иван Масларов, известния комунистически функционер, съден заедно с Никола Вапцаров, а после и с Трайчо Костов. Който трябва да знае това, го знае. Например един Антон Кутев от бъдещето, на когото тя е кума. 
За моето мнение питате ли? Дописвам ядно, че като народ сме тройкаджии. Защото ни мързи. Ако се надяваме, че „като запишем висше“, ще ни дойде акъла в главата… Може би, защо пък не… Но надали.