Х Р И С Т О Р А Ш Е В
С Ъ Б И Т И Я И Л И Ц А
О Т Н О В А Д Е М О К Р А Т И Ч Н А
Б Ъ Л Г А Р И Я
Т О М С Е Д М И Н И Е – 7
2 0 0 9 - 2 0 1 2
ДУМИ НА АВТОРА
НИЕ-7 е първият том от втората част на моя разказ за историята на нова демократична България след 10 ноември 1989 година. Цялата тази втора част обхваща 12-те години (2009-2021) почти непрекъснато управление на партия ГЕРБ. Което някои историци наричат „ерата на Бойко Борисов“.
Първата част на моя разказ – в 6 тома, от НИЕ-1 до НИЕ-6 – се отнасяше за периода на прехождане на страната ни от социалистическия лагер (1944-1989) до влизането ни в демократичния свят чрез приемането ни в Европейския Съюз (2007). Онзи първи период от Промяната, когато все още се колебаехме за нашия цивилизационен избор. Не че след 2007-а не продължаваме да се колебаем, но вече „няма мърдане“. Зная какво пиша. Ако някои се дразнят от това твърдо мое убеждение, ами да го приемат като прогноза. Моя прогноза. И да се молят за единствения шанс тя да не се сбъдне: човечеството да избере отново да се върне в „обратно в Египет“.
„Обратно в Египет“? Правя алюзия с Изхода на евреите оттам и походът им към мечтаната земя Ханаан. 40 години продължил този техен поход през пустинята. И продължавам с алюзията. Първите двадесет години от нашия поход към демократична Европа вече отминаха. Отдавна преминахме през „червеното море“. По-старите от народа, родени и живели в робството, вече са мъртви, а децата им остаряха. Ако аналогията ми с еврейската история е вярна, някъде докъм 2029-2030 година ще изтече нашето лутане в пустинята и тогава ще видим нашия Ханаан. Това са още 20 години, ако започнем броенето от НИЕ-7 (2009-2012).
Преди да започна по същество този мой втори разказ - продължение, да повторя за тези читатели, за които срещата с НИЕ започва от 7-ия том, че нищо не съм измислил. Всичко написано е информация, намерена в медиите от това време, пречупена и подредена през моите очи и душа на свидетел на тези събития. Разбира се, че така представен, разказът ми е пристрастен, но съм положил усилията, той да е максимално достоверен. Онези МОИ заключения при тълкуването на фактите, съм написал с курсив, за да можете да ги отличавате веднага и прескачате при четенето, ако мислите другояче и не ви интересува друго мнение. И вместо да ме обвинявате в пристрастие, седнете и напишете ВАШАТА история за същите тези времена. Пък арбитри ще бъдат бъдещите българи.
И още усилия съм положил. Събитията през тези четири години - по света и у нас - съм „нанизал“ на оста на времето в една ХРОНОЛОГИЧНА КАРТА, за да имате възможността да видите нагледно как тези събития се съотнасят помежду си, кое от кое произтича, поражда или предизвиква. Тази хронологична карта следва веднага след текстовия разказ. А след нея следва АЗБУЧЕН СПИСЪК на имената, които участват в описваните събития, с точното посочване на страницата от тома, където тяхното участие е маркирано. Така можете да проследите „извивките“ в убежденията им през времето. Ако някой читател каже, че този своеобразен индекс на имена е по-интересен от самото описание на събитията, мисля, че е прав.
Допълнение:
Новите томове на НИЕ – от НИЕ-7 нататък, са структурирани по-различно от първите 6. Причината е, че когато пишех от НИЕ-1 до НИЕ-6, знаех, че ще имам възможността да ги завърша. Затова всеки следващ том надграждаше написаното в предишните. Връзката между тях беше „линейна“.
Вече съм на възраст, когато всеки следващ ден е като подарък от Бога. Само Той може да каже до коя година ще стигна в общия си замисъл. Затова много често ще забелязвате, че във всеки том от втората част на НИЕ има препратки към следващите още ненаписани НИЕ, нещо като „спомени от бъдещето“. Връзката между томовете от НИЕ-7 нататък е „кръгова“. Правя го, защото искам все пак тази втора част да изглежда що годе завършена в моя вариант, макар да не съм я довършил.
ВЪВЕДЕНИЕ
ОБЩЕСТВОТО НИ. РАЗРЕЗ ПО А-З
Светът в края на 80-те години на миналия век се промени. Твърде много, много бързо и според мен безвъзвратно. Дойде му „краят” на социалистическия лагер, където господстваше волята на един тиранин или на една партия. В Новия (общия земен) свят може да си господ във всякакъв смисъл, но на всеки 4-5 години, хайде на избори. А там сполучливият нов избор минава през преценката какво е постигнато при предишния мандат. За някои народи, които не са си губили времето в изпробване на централизирано еднолично управление, това не е неочаквано. За други, като нашия български народ, си е направо катаклизъм.
(Е, уморилите се да четат, могат да спрат дотук.)
За другите имам още какво да кажа, какво да повторя за пореден път:
Мислещият човек не очаква, че проблемите на днешното време ще се решат веднага и безпроблемно. Защото те се пораждат от един глобален сблъсък на идеи. Едно разбиране за устройство на света си отива и идва друго. Очаквано е, че има искрено ангажирани хора и с едните идеи, и с другите. За тях животът е заем - свободен избор, но цената му е самия живот и се изплаща цял живот. Дори онези, които бранят ретроградни за новото време идеи, заслужават някакво уважение. Такъв е бил предложеният им избор, заем, по времето, когато са били “млади”. А защитата на собствени Принципи предполага нагласа да разбираш другите с Други принципи. Което е честна Борба! И надежда, че еволюцията ни върви в правилна посока.
Още по-очаквано е, че и при едните и при другите, ще има мерзавци с главна цел е да се покрият, без да изплащат Заема си. Всички те го правят водени от тъпа безперспективна мисъл, че Животът е кратък миг и затова колкото повече себеподобни прекараш, толкова Ти ще си по-напред. Сред тези мерзавци има просто глупави хора, други – злобни по природа, и трети – най-отвратителните – подли. Не е във връзка, но е много важно: сред всички тези хора няма щастливи.
Това от една страна. Защото при нас, българите, този глобален проблем е усложнен от манталитета ни като народ.
Веднага след отпадането на ултимативната забрана да се гласува против БКП (когато в 1990 отпадна чл.1 от конституцията на НРБ), демократи се оказаха половин народ. Когато средностатистическият българин видя, че на БСП се разрешава да е онази партия, която решава кой да трупа първоначален капитал и кой не (от 1993-та нататък), демократите останаха една четвърт. Когато Демократична Европа започна да изтиква БСП от управлението на страната (след 2007-2008), броят на демократите тръгна отново нагоре.
Но дори в бъдеще да настъпи стабилно демократично управление на страната, не по-малко от една трета от българите, ще останат тарикати – които гласуват за онази партия, „която е на власт”, както пееха едни четирима. Тях, тарикатите, ги има всред всички ни.
Уви, такъв се вижда манталитетът ни по разреза А-З.
Съжалявам, ако съм обидил нечие чувствително българско ухо. Или съм се намесил според някой друг непозволено в представите му. Но аз виждам смисъла на историята в това да предпазва от бъдещи грешки, разказвайки правдиво за миналите, а не да хвали незаслужено миналото с цел да моделира измислено добро бъдеще. В своя защита пак ще напиша, че така са мислили за народа си и Паисий с неговата горест от безродието българско, и Левски с неговите четири удивителни в тефтерчето, и Петко Славейков с определението му за българския народ, и Алеко Константинов, и Христо Ботев, и Иван Вазов... Стига да се осмелим да ги четем правдиво и не в избрани варианти според на кого как му отърва!
Иначе преходът към демокрация е труден.
Особено за поколенията, които в своята активна възраст са живяли и са били възпитавани в тоталитарна социалистическа държава. Спрямо тях довчерашните им управници, комунистите, освен инерцията да бият и стрелят както по-рано, започват да „вадят други козове от ръкава” – моралното изнудване на съгрешилите, страхът от възмездие на виновните, естествената доверчивост на честните, също толкова естествената безскрупулност на мошениците, икономическата принуда над мизерстващите, безпомощността на старците и простотията на немислещите, нашата инертност... Което по принцип не противоречи и не пречи на демокрацията да се развива, но се преодолява дълго време. Библията твърди, че трябва да се чака следващото първо свободно поколение, родено „извън Египет“. Страхувам се, че е права!
Колкото до честните редови партийни членове, за които думата „комунист” е идеал, а не професия, съвсем естествено е да бъдат раздвоени, огорчени, объркани, да се чувстват предадени от Промяната. Десетилетия наред те вярваха, че комунистическото общество е най-доброто, което човечеството може да построи. Живяха цели поколения в несгоди, недоимък, надежди, в името на тази цел. Дали са имали смисъл усилията им, е друг въпрос. Но ако вярата им е била безкористна, тя трябва да бъде уважавана. Честните и вярващите хора трябва да бъдат опазвани. Не бива в никакъв случай да бъдат мамени. Така мисля аз. И веднага ще напиша, че не аз ги лъжа в случая, а „техните хора”. Работа на всеки комунист е сам да определи как да разбира свободата си. Струва ми се, че трябва да се добави – Времето не предоставя вече безлихвено време за решението му.
Защото, докато ние (не)пишем, (не)четем, (не)пием... младото поколение расте. В условията на един отворен глобален свят. Където прелива от информация. Ама казвате, че има млади – повечето, които не се интересуват от тези неща. Не са повечето, а пак тарикатите сред тях. Или онези, които се асоциират с тях. За тях - младите хора, които за първи път ще научат „някои” неща от разкази като моя - казвам, че следва да се замислят сериозно, тъй като проблемите им са генни. Макар това да не е моя работа, а е било работа на техните родители, на техните учители, на техните възпитатели, кумири и наставници.
Всичко на този свят е взаимосвързано. Тази проста истина, като всички останали прости истини, хората разбират най-трудно. Българите още повече. Нищо не се случва просто така. То има своите корени, своите предпоставки, своите основания, в някое предишно действие. Извършено, случило се - много по-често преди векове, отколкото вчера или онзи ден.
Вече две десетилетия НИЕ стоим пред отворилите се води на морето, което ни разделя от истинския Свят. Чакаме, защото ни е страх от надвисналите от двете страни на тесния провлак водни грамади? Чакаме, защото се страхуваме да отнесем в бъдещето си нашето минало? Чакаме, защото оттатък ни чака 40 години бродене из пустинята, а от тази страна сме свикнали? Чакаме, защото се правим на бабаити? Чакаме, защото господ е българин? Чакаме, защото така е решила еволюцията – оттатък не й трябват страхливи народи? Чакаме, защото сме повече “египтяни” по душа, а не “евреи”?
Чакаме – да се затвори проходът по дъното на морето. Чакаме да се затвори порталът на времето. До? – до следващия шанс, до следващото “освобождение”, до следващите жертви. Надявайки се, че няма да са преки наши потомци. Забравяйки, че ще са от нашия народ!
Затова ние българите никога няма да бъдем велик народ. Ако ще и 1300 века да минат още. Защото българинът вика „Ти пари ми дай, акъл не искам.” Той все гледа да прекара началника, да изчука на комшията жената, да крадне за сметка на собствените си роднини, да мине гратис. Най-благата работа за него е държавната - да лъже държавата, че работи, а тя него, че му плаща. Щото ако работи за себе си – зор! Българинът прощава всичко, но не и на преуспяващите. Не прощава и на тези, които стоят над него. Българинът е безбожник! А хора без страх от Бог и неговите божи закони не правят народ, а сбирщина.
ВЕЧЕ ТРЕТА ГОДИНА СМЕ В ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
Изобщо не е случайно, че за този кратък период държавата ни започна да се „подрежда”- като започнем от въвеждането на електронни регистри в много различни обществени области и стигнем до започване на строеж на инфраструктури и магистрали. Естествено! Не може като са те поканили на официална вечеря, да отидеш на нея облечен в мръсни разпокъсани дрехи и да си с немити ръце. Ако искаш да отидеш на вечерята, трябва ТОВА ПОНЕ да направиш. Това е безусловно и няма никакво значение как ти е името, как са се казвали баща ти и майка ти или дали някога по някакъв повод си минал през затвора.
Но това е видимо изискуемото, лесното, за тази вечер необходимото. Всеки би трябвало да може „да свърши тази работа”. Трудното е, адски трудното е да промениш стабилно начина си на живот в тази, европейска, посока. За това са необходими десетилетия, векове - следващите твои поколения... Но дори и те няма да стигнат, ако няма ТАКАВА закваска.
Имаме ли я, българи?
Ако я имаме, можем ли да я различим и да я изберем? Да заживеем, скърцайки със зъби най-малкото, по нейните правила, в противоречие с личните си, временни собствени изгоди?
Това не е въпрос на който може да се даде незабавен отговор. И никой от Европа не ни го иска начаса. Европейските народи искат от нас ДА ЗАПОЧНЕМ.
ВРЕМЕ Е! КРАЙНО ВРЕМЕ Е!
Тези мои разсъждения някои българи наричат „злоба”. И питат как живея с тази злоба, защо я разпространявам и докога така. Иска им се да е злоба! Това е просто човешко желание за свобода. Всеобщо ЧОВЕШКО желание за свобода. Няма нищо лошо в него. Виж, че е опасно за съществуването и размножаването на радетелите на общинния строй – вярно е, така е.
Пояснявам:
· Отмахвам ПРЕЗРИТЕЛНО онези от комунистите, които са тарикати. Онези, които за десет дни захвърлиха идеи, символи и принципи. Те нямат морал. А какво общество е обществото без морал? – Една нация без бъдеще! Защото морал и конюнктура са несъвместими понятия! Те се отричат едно друго.
(Отбележете, че пиша думата „морал” без конкретизиращ епитет. Комунистическият морал също е морал, макар да не е съобразен с човешката същност на човека и като такъв няма стабилно, еволюционно, бъдеще. Именно затова той трябва непрекъснато да се „поддържа” с терор и убийства, тоест насилствено. Но защитаващите го имат Идея. Пиша „идея” с главна буква, защото истинските комунисти полагат пред нея собствения си живот. А това е все пак нещо, което може категорично да се отхвърля, но и трябва да се уважава. Нали и защитаващите демократичния морал, също са готови да умрат за Него! Затова аз уважавам принципните хора.
И не търсете под вола теле. Не съм бил комунист и никога няма да бъда такъв.)
· Аз съм от онези седесари, за които СДС преди всичко е КАУЗА. СДС сме Ние, българите, търсещи правото си на Свобода! Свобода индивидуална, чоеешка. Но и Свобода божия поръка, че човекът, освен Партия, има Род, има Родина, а Родината му е част от Света. В този смисъл Свобода еволюционна и неотменима! СДС сме Ние, българите, които приехме и които можем да носим тежестите и отговорностите на този наш индивидуален и осъзнат избор. Така, че дори да го няма Съюзът, Ние – тези българи – съществуваме. Избиратели сме. Едни умираме, други се раждат и съвсем естествено: ставаме все повече и повече.
Именно затова няма никакво значение как ще наречете този Съюз и няма никакво значение, че компартията го била създала, тя му била дала името „с ДС“ и Желев ръкоположила да го води. Какво друго да направи тя? Кадафи като не сдаде властта доброволно до къде стигна, нали? Мога да го кажа и по друг начин – „СДС” е Мечът на Възмездието за комунизма по българските земи, а пък че този Меч се държал в някакъв момент от нечиста ръка никога не е имало определящо значение.
И не ме ядосвайте с подлите демагогии (каква мека дума!) на разните наглеци, представящи се за демократи – АСП-та, СДС-та с тирета, ОСД-та, ССД-та, ДСБ-та, БГ-та, ОФ-та, „граждански сдружения” за еколого, майчина, шистово-атомна, кучешка и други защити, атакисти, фронтовисти за спасение на България, синдикалисти подкреписти и канесебисти.
Тарикати! И преди, и сега, и нататък!
Те разправят, че СДС било умряло? Вчера! Вече окончателно?! Доказателствата им: От 2 милиона и 280 хиляди гласували за СДС през 1990 г., Хайде пак отначало:
Причината за този отлив на привърженици от Идеята СДС е и превръщането на Движението в Партия, и напълването на Партията с безогледни кариеристи, откровени тарикати и доказани мафиоти. Кое от кое следва, няма значение. Идеята не е конюнктура за използване.
Хората, споделящи ТАЗИ ценност - че Идеята не е Конюнктура, си отиват. “Отвратени” е точната дума. Къде? Четете по-надолу.
· Написал съм (и съм се подписал!), че според мен (не случайно е подчертано) гласуването за Бойко Борисов е най-правилния избор в момента, който би гарантирал демократичното бъдеще на България.
Ако и да твърдя това, не заповядвам на никого да мисли така. Не обиждам опонентите си. (Това последното ми е най-трудно – как да бъда любезен с крадеца, каква мека дума, влязъл в демократичния ми дом нагло през прозореца, седнал на Моя стол и заявящ „Аз пак съм тук! Както баща ми беше Тук!” – същинска „царица Костадинка”. Не случайно по тяхно време те не се гонеха едни други! - Това последното е отговор, не е въпрос.)
Та, конкретно. Написал съм и съм се подписал: Да има някаква опасност за настоящето ни? Няма. Макар да не мога да обясня какво точно е дясно/ляво, аз зная, че днес вървим по правилния път. Поради простия факт – този път е прокаран и извървян преди нас от други хора, които днес живеят добре именно заради правилния си избор навремето.
Чувам възраженията – Какъв десен път с Бойко начело бе, приятел?! Мога да отговоря така. В нощта срещу петъка на страстната седмица някой си Петър три пъти се отрекъл от Исус. След няколко часа рибарят Симон хвърлял камъни срещу Исус по пътя му към Голгота. След Възкресението Господне в главите им дошли други мисли. Симон се прекръстил на Павел и заедно с Петър станали най-ревностните разпространители на Божието слово. Е, и двамата били убити по насилствен начин, докато противниците на Христос били още силни. И не възкръснали, защото не били Божи синове, а само приносители на Неговото учение. Но целият свят отчел именно тази им дейност и нарекъл на тяхно име най-големия божи храм в Света.
Библията знае! На нас тя ни е оставила Надеждата!
Бойко Борисов има само една алтернатива. Ако се намери човек, който да има неговата досегашна решителност за необратимо и окончателно присъединяване на България към семейството на западноевропейските държави. И още, безкомпромисно да пресича опитите за оправдаване и легитимиране на комунистическите нрави и техните предишни и сегашни носители в държавата ни.
Ако се появи ТАКАВА алтернатива, тогава отказалите се, според разните червеникави социолози, милион и нещо предишни избиратели на СДС, изведнъж ще се появят отново! Засега тези избиратели чакат и ако част от тях гласуват, то ще е за партия, която ще обедини българските граждани, искащи да виждат държавата си европейска.
Ох, милите, тези, дето не мислите по този начин! Само не ме апострофирайте, че няма ГЕРБ, а лично и единствено Бойко Борисов. Ако един милион негови сегашни избиратели се откажат да го подкрепят на изборите, „какво ще остане от него тогава” – една самотна бяла лодка на път за Одеса, както е казал поетът. Мислите ли, че той не съзнава това? Подценявате го!
А да не би да мислите, че ако Бойко излъже, аз, един от „изчезналите избиратели на онова СДС”, ще започна да се събуждам както в доброто старо време на комунизма – с мисълта, че ми предстои още един радостен ден на труд в полза на социалистическата Родина? Ама на колко сте години? И още вярвате в комунистическото бъдеще на планетата?!
· От структуроопределящите партии останаха ДПС и монархистите.
- ДПС на Доган ми е противно. Гнусно ми е. Турците в България са български граждани и те знаят това. Както го знаят евреите, арменците, арабите, живеещи в страната ни. Те защо нямат, не търсят специална партия за себе си?
- Отмахвам „македонците“ в това изреждане на националности. Онзи агент на ДС Красимир Каракачанов и неговото ВМРО не ме интересуват. Чудя се защо компартията разпилява гласовете си – те и без това са малко.
- Монархизъм и комунизъм са като вода и олио. Не могат да се смесят. Монархическата идея е демократична. Най-фрапиращата справка е Англия. А ако броите Ким Чен Ун за цар, не сте прави. Той е обикновен комунистически узурпатор на власт. Монархизъм и комунизъм са две изключващи се понятия. Колкото до отговора на въпроса защо българските монархисти не са в моето СДС, ето го:
Виновни са царят ни Симеон II и костовистите, които като всички комунисти, никога не са обичали Царщината. Ама кой съм аз да посочвам царски грешки...
Пак повтарям. Много е възможно тези мои „съображения” да не са верни. Но и повтарям:
„От гърнето може да изтече само онова, което има в него”, е казал един грузинец. (Не е Сталин.) Безспорно. Всеки ще се съгласи, ако се тълкува буквално. Не може да се нахраниш, ако тенджерата е празна. Много по-малко хора ще го разберат в смисъла, че от един глупак не може да се очаква нищо смислено. А колцина ще съотнесат тази мисъл към същността на комунизма като теория? Кой глупак си е мислил, че може да натъпче в едно „гърне” милиони ъгловати, една с друга никак съвпадащи си човешки индивидуалности, и после ще успее да ги разбърка с черпака на комунистическата принуда. Та да получи хомогенна сплав и да я излее в основите на новия свят. Колко наивни трябва да са други хора, за да повярват в това? Каква предизвестена изненада за тях всичките – обръщат гърнето накрая и от него се посипват изпочупени, стрити, похабени милиони човешки съдби, които дори за пълнеж на обикновен градеж не стават!
Тъжно, нали? Но от гърнето може да изтече само онова, което има в него. Затова ви пиша, вместо да си пия бирата. Всеки от нас трябва за започне „да пълни своето си гърне” - главата.
Ще кажете, че се заяждам. Не! Защитавам правотата си и в крайна сметка бъдещето си от безочието на обикновени наглеци.
ДОКАТО ЧАКАМЕ ГОЛЕМИТЕ ЗНАЦИ
Човек, каквото сам си направи, и Господ не може по-добре да му го тури.
Пардон за грубото изразяване, ама току що прочетох последния коментар на един блогър (freeoldmen) от сайта blog.bg и още не съм си измил ръцете. Цитирам го този Фрий: “Слушай какво ще ти рекна, тролче недоклатено. Сбирай си акъла, щото тия лесни парици, дето ги изкарваш с мерзост, да не ти заседнат в разширения задник.” – Ниво, нали? Педерастко. И blog.bg го разрешава. (Имам предвид администраторите и собствениците му.) Но да не навлизам в пространството на Мале, лейди, санким... Че пак ще кажат, че без тях не мога ни един божи ден.
Всъщност на мен това ми е работата – да чистя боклука всекидневно и да го изхвърлям на сметището. Става въпрос за вербализиран боклук за регламентираното сметище за съветски отпадъци. Не е приятна работа, повярвайте ми. Още повече, че ако чистех обикновен боклук, една старателна баня всяка вечер би била достатъчна за възстановяване на равновесието, докато вербалният боклук е неотмиваем – “Казана дума, хвърлен камък”, нали. Затова вече години наред не мога да спя нощем като нормалните хора. Будя се от кошмарни приказки. Но, както казах, човек каквото сам си направи... Да не си помислите, че се оплаквам. Аз сам съм се накиснал с мечтата да бъда “поне Луна, която да грее като Слънце”.
И днешният ден беше много “облачен”. Т.е. дори истинската Луна не може да пробие облаците, за да ни препрати слънчевите лъчи. Накрая на деня, за капак, “един огромно тъп облак” се вгнезди в главата ми и твърдо щеше да фрийдисне нормалното. Ето го тоз облак, цитирам от blog.bg:
АМЕРИКАНСКИ ПОМИЯРИ / Автор: tomkat2
“Американски помияри 3та световна ли искате да подпалите ,мамка ви гнусна СМЪРТ ЗА ВАС УРОДИ!СМЪРТ ЗА АМЕРИКА СВЕТОВЕН ТУМОР И ТЕРОРИСТ!! ПЛЮЯ И ПИКАЯ НА ШИБАНАТА ВИ ПСЕВДОДЪРЖАВА ПСИХОДИСПАНСЕР! КОЛКО ОЩЕ ХОРА ТРЯБВА ДА ИЗБИЕТЕ? КОЛКО ОЩЕ ДЪРЖАВИ ТРЯБВА ДА РАЗРУШИТЕ? КОЛКО ОЩЕ ЛЪЖИ И ПРОПАГАНДА ТРЯБВА ДА ИЗБЪЛВАТЕ? КАКВОТО ЛОШО МОЖЕ ДА ВИ СЕ СЛУЧИ УРОДИ ВИ ГО ПОЖЕЛАВАМ ОТ ВСЕ СЪРЦЕ И С УСМИВКА НА УСТА! АМЕРИКАНСКИ ТЕРОРИСТИЧНИ СКОТОВЕ И ДЕГЕНЕРАТИ ДА ВИ СЕРА НА ГРОБА! СМЪРТ ЗА ЛАЙМЕРИКА СМЪРТ ЗА ЛАЙНАТО СМЪРТ ЗА ЕВРОГЕЙСКАТА КОЧИНА !СМЪРТ СМЪРТ СМЪРТ!”
Какво ще кажете, а? – В девет реда осем пъти “Смърт”, че и с големи букви! Обаче! Случи се нещото, което е точно за тук, за встъпителните думи на НИЕ-7:.
Жена ми, която отговаря, т.е. избира филмите по телевизията, които да се гледат в “нейния пояс” – от 21 часа нататък, бе превключила на bTV Cinema, където започваше токущо “Индиана Джонс – Похитителите на изчезналия кивот”. Спомняте ли си този поне 30-годишен филм? Класика в жанра! А според мен той съдържа и една от най-култовите сцени в киното изобщо.
Индиана Джонс, Харисън Форд, е в Кайро по следите на кивота. И агентите на Райха имат същата цел. Естествено, че искат да го убият. Какво по-подходящо място за това от гъмжащия от араби източен пазар! И ето че пред загубилия се в гъмжилото Индиана, изведнъж множеството се разтвори и насреща му изскочи един страшен мъжага с червено-черна мантия. Той започва някакъв ритуален танц, въртейки в ръце огромен ятаган, поне метър и двайсет. Харисън Форд го погледна учудено, после бръкна в колана си, извади оттам един нормален Колт и го застреля невъзмутимо само с един куршум от близко разстояние. Пазарната навалица продължи нормално.
Събрах две и две и получих четири. Така трябва да се постъпва с Tomkat-ите, отживели времето си смешници, въоръжени със сатанински мечове в света на олекотените технологии. За първи път от доста време спах спокойно цялата нощ като нормален съвременник на новото време. Можех да нарека тази глава и “Малките знаци на Съдбата”. Защото трябва да им обръщаме повече внимание и да ги оценяваме. Докато чакаме Големите Знаци на Съдбата.
